В нарушение: Дроги, контрол и нарушаване на лошите закони по добър начин

Д-р Рик Лайнс е председател на Международния център по права на човека и нарко политика чете лекции в Центъра по права на човека в Университета на Есекс. Може да го последвате в Twitter @LinesRick

 

През октомври 2014 едно изявление на Държавния департамент на САЩ предизвика множество коментари и размисли в САЩ и по света. Направено от Уилям Браунфийлд – помощник-секретар при Бюрото за международни дейности по наркотиците (Bureau of International Narcotics and Law Enforcement Affairs) – изявлението бе наречено от някои коментатори „доктрината Браунфийлд“, доколкото в него се излагат четирите стълба, на които САЩ ще базира своята политика в областта на международния контрол върху дрогите.

Накратко, тези стълбове са:

1. Зачитане на интегритета на съществуващите Конвенции на ООН.

2. Приемане на гъвкавото тълкуване на тези Конвенции.

3. Толериране на различни национални политики…[и] приемането на факта, че някои държави ще имат много стриктен подход към дрогите, а други – ще легализират цели категории дроги.

4. Борба и съпротива срещу организираната престъпност, а не срещу индивидуалните потребители.

В международен контекст, това изявление бе направено при усилията, основно на държавите от Латинска Америка, за открита дискусия относно статуквото при контрола върху дрогите и търсенето на алтернативи на настоящата забранителна парадигма на международно ниво; а във вътрешен, изявлението следва успешните щатски референдуми за законово регулиране на канабиса – референдуми, с които администрацията на Обама заяви, че ще се съобрази.

Всичко това е добре. Международният режим по отношение на дрогите от дълго време очаква своите закъснели реформи; а референдумите ще имат много позитивни резултати за правосъдието, здравеопазването и за обществото като цяло, в щатите, които са ги провели. Има обаче едно „НО“. Реформите, които се осъществяват в отделните щати по отношение на канабиса поставят САЩ в неудобна и изложена на критика позиция в по-широкия дебат за бъдещето на  международния режим за контрол върху дрогите.

Позволявайки законоворегулираният пазар на канабиса да съществува на щатско ниво САЩ несъмнено нарушават основните си задължения по международните конвенции за дрогите от 1961 и 1988г. В някакъв смисъл това нарушение не е много по-различно от нарушението на Уругвай, където през 2013г. бе въведено законодателство, регулиращо легалния Канабис. За разлика от Уругвай обаче, САЩ имат дълга традиция в ползването на международната рамка за контрол върху дрогите – и на своята самопровъзгласена роля на глобален полицай на конвенциите – като средство за налагане на икономическите и военните си интереси, както у дома, така и по света. Като краен резултат, по думите на един коментатор, новите реалности водят  САЩ „до нарушение на конвенциите, което не искат да признаят, в система от международни договори, която искат да запазят“.

Представлява ли речта на Браунфийлд истинско преосмисляне и отваряне на позицията на САЩ за реформи по отношение на дрогите или тя е просто козметично упражнение, с цел запазването на ролята им по отношение на статуквото?

Отговорите на този въпрос са разнопосочни. Някои възхваляват изявлението като заявка за голяма промяна в наркополитиката на САЩ – такава, отваряща вратата за по-дълбока и всеобхватна международна реформа. Други са по-скептични, смятайки, че подобна заявка не се открива в изявлението и че „атрактивността му е само повърхностна“.

Смятам, че има поне две причини да подхождаме към тази „доктрина“ с доза скептицизъм.

Първата е, че по същество изявлението не предлага нищо истински разтърсващо, поне в контекста на президентството на Обама. Колко по-различна е позицията за „приемането на гъвкавото тълкуване на конвенциите“ и „толерирането на различните национални политики“ от изявлението на Браунфийлд от март 2013г. на срещата на Комисията по наркотичните вещества на ООН:

 

            „САЩ не твърдят, че са монополист на най-добрите практики по отношение на контрола върху дрогите. Всяка държава следва да отчете своите собствени и уникални характеристики и опит. Няма лесни отговори и всеобщи решения. Всяко правителство трябва да намери своя собствен път за това как да спази международните си задължения да предпазва гражданите си от вредите, причинени от нелегалните дроги.“

 

Или пък неговото изявление пред същата комисия от Март 2014г:

            „Международната система за контрол върху дрогите не е перфектна. Някои дори смятат, че конвенциите не могат да се справят с толкова големи и сложни проблеми. Аз почтително не се съгласявам с такова мнение: през десетилетията, тези международни конвенции са били гъвкави и еластични, развиващи се и помагащи на държавите-членки да се справят с новите предизвикателства пред тях. Ние вярваме, че е по-мъдро да предприемаме реформи, базирани на доказателствата, но в рамките на тези конвенции, отколкото да прегърнем някакви недоказани идеи, които да подкопаят системата и да създадат голям риск от злоупотреба с дрогите.“

 

За да сме коректни, значимата новост в изказването от октомври 2014 е откритото приемане на легализацията като част от легитимния политически дебат, нещо което отсъства в предходните изказвания. Като отчетем обаче възникващия нов легален пазар за марихуана в САЩ, друга позиция би рискувала да бъде изложена на присмех: САЩ днес са сред държавите, които – ако използваме собствените им думи – „прегръщат недоказани идеи, които подкопават системата“.

Забележителното нещо в тези изказвания е подкрепата, която те дават на трите международни конвенции за контрол върху дрогите като фундамент за всяко бъдещо развитие. Като оставим на страна иронията Браунфийлд да призовава държавите да „зачитат интегритета“ на конвенции, които самите Съединените щати  очевидно и фундаментално нарушават, неговото изявление повдига въпросите за концепцията за „гъвкавостта“ при тълкуването на международните договорите и нейните граници.

Съществуват множество легитимни причини, поради които една държава може да приеме вътрешно законодателство и да наложи политики, с които да “избяга” от наказателния характер на конвенциите за контрол върху дрогите, като вместо това експериментира със законоворегулиран пазар (напр., за да подкопае криминалния пазар, да посрещне по-добре здравните предизвикателства свързани с другите и т.н.). Това, което направиха Уругвай и няколкото американски щата, е пътят, по който вероятно ще тръгнат и други. Една държава обаче не може да „огъва“ договорите, по които е страна, по начин позволяващ ѝ да избяга напълно от международните си задължения. Възможно е да съществува справедлива и напълно защитима причина държавата съзнателно да наруши лоша или остаряла договорна клауза, като преследването на дрогите и контрол им – в чиято основа стоят догми отпреди 100 години – са правна област, която от дълго време очаква своята модернизация. Да се преструваме обаче, че тези действия не са нарушения на конвенциите и по този начин да се загърбва обяснението, защо решението да се нарушат тези норми е необходимо и се прави добросъвестно, не допринася с нищо към изясняването на самите проблеми и не окуражава дебата за необходимата промяна. Обратно, това допълнително замъглява процесите за вземане на решения на международно ниво, на които и без това липсва и откритост, и последователност.

Така например, независимо от призивите за „гъвкавост“ и „толерантност“ към националните политики, САЩ продължават да наказват Боливия за скорошното решение на правителството ѝ да разреши традиционната употреба на листа от кокаинов храст, в частност сред местните индиански общности.  Официалната позиция на САЩ към тази политика на Боливия е силно критична „тъй като Боливия се опитва да ограничи, промени и заобиколи приложното поле и контрола на Конвенцията от 1961г. относно кокаиновия храст“, въпреки че САЩ прави точно същото, но за канабиса. Нещо повече, САЩ наказва Боливия, която не нарушава Конвенцията (Боливия е направила резервации относно този текст на конвенцията), докато избягва критиката за своето собствено нарушаване, ползвайки термина „гъвкавост“. Такова прилагане на гъвкавостта не може да бъде по-непоследователно, причините за вземане на решението по-прикрити, а приносът към прогресивното развитие на международната правна рамка по-безполезен. Като политически подход, това изглежда изключително обслужващо самите Съединени щати и никой друг.

Ефектът от т.нар. „доктрина Браунфийлд“ е, че позволява на САЩ да се преструват, че са в изпълнение на международните си задължения, докато ги нарушават; преструвка, която някои от реформаторския сектор по отношение на дрогите бързат да прегърнат. Това обаче не само подкопава опитите за смислени законотворчески реформи, но и позволява на САЩ да продължат в своята самопровъзгласена роля на полицай на конвенциите, в конкретния случай като арбитър за границите на „гъвкавостта“.

Концепцията за гъвкавостта наистина ще отвори така необходимото пространство за реформи във вътрешното законодателство на някои държави (ако и това да бъде ограничено само до канабиса), но не променя фундаменталния проблем с прохибистичната рамка на международните конвенции, на която дължим повечето от здравните проблеми и проблемите с нарушаването на човешките права. Нещо повече, речта на Браунфийлд разглежда по много опасен начин нарушаването на човешките права, свързани с контрола върху дрогите. Както беше отбелязано, третият стълб изрично „приема фактът, че някои държави ще имат много стриктен подход към дрогите, докато други ще легализират цели категории дроги.“ Такова изказване съдържа мълчаливото послание: Ако вие не ни критикувате за нашите закони по отношение на марихуаната, ние няма да ви критикуваме за смъртното наказание, телесните наказания, убийствата извършвани със съгласие на властите, отказа от превенция срещу ХИВ на лица ползващи дроги, спирането на достъпа до лечение и всякакви други нарушения на човешките права, свързани с контрола върху дрогите и към които все повече и повече обръщат внимание органите на ООН.

Показателно, изказването на Браунфийлд не включва и нищо, което да намали властта на САЩ в самия международен режим на контрол и способността им да го ползват като средство за постигане на своите национални интереси. Както илюстрира случая с Боливия, дори с риториката на стълбовете за гъвкавост и толерантност, САЩ могат и ще използват международния режим за контрол като средство за наказание срещу държавите, с които не са съгласни на геополитическата сцена, и то по проблеми, нямащи нищо общо с дрогите.

И докато наблюдатели и защитници в сферата на наркополитиката вероятно ще продължат да дебатират съдържанието и въздействието на тази реч през следващите месеци, добре е да разгледаме и втората причина за скептицизъм. Тя се базира не на американската наркополитика като цяло, а на досието на настоящата президентска администрация в частност. Не един наблюдател е отбелязал факта, че президентството на Обама се характеризира със способността да защитава статуквото, докато изглежда, че прави реформи.

Като се започне от незаконното задържане на заподозрени „терористи“ в Гуантанамо и на други места, премине се през скандала с незаконното подслушване и ползването на дрони и се стигне до реформата на Уол Стрийт, Президентът и неговата администрация, имат дълга история в използването на обещания за промени, които отвличат вниманието на публиката от спорни закони и преграждат пътя на смислените реформи в тях. Като вземем предвид 100 годишната традиция на САЩ в използването на контрола върху дрогите като база за постигане на своите собствени международни икономически и военни интереси, то смятам за съвсем резонен нашия скептицизъм към мнението, че „доктрината Браунфийлд“ е истинската „change we can believe in“.*

 

*”Промяна, в която да повярваме” – слоганът на кандидат-президентската кампания на Барак Обама през 2008г.

 

Източник: Блога на Университета на Есекс

Превод “Движение Промена”

1 коментар относно “В нарушение: Дроги, контрол и нарушаване на лошите закони по добър начин”

  1. Суека е написал:

    Г-жо Венета първо се образовайте по темата с канабиса(конопа) и индустриалният и този за медицински цели и тогава пак лицемерно се възмущавайте от каузата ни ! Държавата и продава наркотици чрез дилърите които те контролират а и после ЛИЦЕМЕРНО излизат заедно с полиция по ТВ-тата и се правят на спасители на нацията … няма такова ДЕБЕЛООЧИЕ ! Първо трябва един индивид да се образова и то не от МАСС МЕДИИТЕ и после да решава какво да прави с живота си ! Иначе сте права за едно нещо деца(подрастващи) не трябва да употребяват не само канабис , но и цигари и алкохол ама това е друга тема докато не стигнат определена възраст и вече мога да решават сами за себе си ! Видя се през сухият режим в САЩ ,че с ЗАБРАНИ на това и онова нещата ще стават още по-зле . Неможе заради 1 растение да тикат хора по затворите . Когато един индивид “си вреди” чрез използване на канабис примерно ,това не е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ако с действията си не засяга и не пречи на останалите индивиди от обществото . Няма такъв смях как се тълкуват законите в БЪЛГАРИЯ … пълен СМЯХ ! Желая ви светло и осведомено бъдеще г-жо ! :)

Остави коментар

 
Free counter and web stats