За легализация на марихуаната в България Ненужните затворници и двуличието на правосъдието в България » движение "Промена"

Ненужните затворници и двуличието на правосъдието в България

Б.Р: За пореден път в-к “Капитал демонстрира смелост и воля за да анализира безпристрастно и трезво двойния стандарт на българското законодателство и правораздаване. Героят в следващата статия, публикувана без промени, е съоснователят на “Движение Промена” – Георги Василев.

Когато през юли 2001 г. полицията задържа 36-годишния Георги Василев с близо 180 грама марихуана, той едва ли е допускал, че животът му ще се промени завинаги.

Разказва, че е купил тревата за себе си. Според обвинението е разпространявал наркотици. Не е регистриран в полицията. В него не са открити пари, наркотикът не е разпределен на дози.

Основният свидетел срещу него е следователка, попаднала в района и която след години ще бъде обвинена в притежание на наркотици и обсебване на веществени доказателства.

За Жоро машината на българското правосъдие действа бързо и удря силно. Системата за правна помощ го дарява с непохватен адвокат. За разлика от истинските дилъри Жоро няма как да си позволи истински защитник.

Три години след случката присъдата му е окончателна. Върховният касационен съд (председател на състава е съдия Пламен Томов) потвърждава присъдите на Софийския градски съд (председател на състава е съдия Спас Иванчев) и Софийския апелативен съд (председател на състава е съдия Снежана Душкова). Шест години затвор. При първоначален строг режим.

Година по-късно Жоро прекрачва прага на затворническото общежитие в Кремиковци. В София той оставя сами съпругата си и дъщеря, която предстои да стане ученик. Оставя и работата, която има…

Той многократно се изправя пред съда с молба да бъде освободен предсрочно. Софийският градски съд, който днес едва ли би дал повече от условна присъда за подобно деяние, му отказва многократно. Мотивът – целите на наказанието, което му е наложено, не са постигнати. Президентът Георги Първанов, когото винаги ще помним с помилването на Цветелин Кънчев за рекет, отказва два пъти да разгледа молбата му.

Противно на схващането, че осъдените лежат присъдите си наполовина, Жоро прекарва в затвора малко повече от 4 години и 8 месеца. Защото е опасен за обществото.

С месец повече е цялата присъда на Димитър Желязков – Митьо Очите. Той се споразумя с прокуратурата, която прецени, че това е справедливото наказание за създаване и ръководене на организирана престъпна група за разпространение на наркотици по Черноморието и Северозападна България, отвличане, незаконно притежание на оръжие и пране на пари…

За разлика от Жоро, който получава първия си отпуск на третата година от присъдата си, Митьо Очите се превъзпитаваше по яхти и дискотеки още в първите месеци след като попадна в затвора.

Една от целите на наказанието, казва Наказателният кодекс (НК), е “да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото”. Е, уважаеми членове на обществото, мислите ли, че правото на доброто и справедливото е възтържествувало? Едва ли.

Сами по себе си тези две случки са симптоми на много по-тежки проблеми. Знаем обаче за много сходни казуси – не само свързани с наркотици.

Те показват неефективността на държавната политика в България по отношение на престъпленията и тяхното наказание. А цената за продължаващата с десетилетия неадекватност на законодателната, изпълнителната и съдебната власт засяга цялото общество. То плаща цената точно пет пъти:

- веднъж – за бюджета на правоохранителни и правораздавателни органи, които работят на максимални обороти, за да пълнят затворите с маргинализирани престъпници

- втори път – за издръжката на тези затворници (над 50 милиона лева на година)

- трети път – за да плати още веднъж тази издръжка, защото половината от тях ще се върнат отново в затвора

- четвърти път – за да покрива щетите от престъпленията на тежката икономическа, организирана престъпност и корупцията, която рядко остават разкрити и наказани

- пети път – за да покрие обезщетенията на стотиците осъдили България в Европейския съд по правата човека заради нечовешките условия в местата за лишаване от свобода.

Но това е само финансовото измерение на провала. Извън него са ненужната репресия, разбитите завинаги човешки съдби или имиджа на България като страна, която погазва човешките права, а в същото време има сериозни проблеми с борбата с организираната престъпност и корупцията.

Източник: в-к Капитал

2 коментара относно “Ненужните затворници и двуличието на правосъдието в България”

  1. cbncbd е написал:

    Плюя на цялата държава.Предпочитам смъртна присъда за една цигара,отколкото да ни пращат при извергите.

  2. cbncbd е написал:

    Начина , по който се води борбата с наркотиците се доказа вече ,че е неефикасен,но тука си я караме така от десетилетия.Сигурно даже не са сравнили как са законите в другите държави.Изобщо не им пука просто.Полицаите изобщо не са наясно с темата и си мислят ,че наистина правят нещо добро.
    Ако им споменеш ,че ти е лекарство, те гледат като шантав.Или мислят ,че се ебаваш с тях.Държат се едва ли не откак свят се помни винаги е била забранена.
    :) Работата е да рева ли, да се смея ли. :)

Остави коментар

 
Free counter and web stats