НИКОТИН

Никотинът е вероятно най-използваният лек стимулант в света. Той има относително меки ефекти върху психиката, а в повечето страни отношението към него е относително либерално. Това би могло да създаде погрешното впечатление, че той не е особено вреден. Всички сериозни изследвания обаче показват, че никотинът изглежда е абсолютен лидер сред всички легални и нелегални дроги – както по силата на създаваната зависимост, така и по броя на причинените смъртни случаи.

Единствен източник на алкалоида никотин е тютюна. Никотинът може да бъде приеман само по такива начини, които достатъчно бързо го вкарват в организма, тъй като, попаднал там, той бързо се разгражда. По ирония на съдбата огромната част от потребителите са избрали възможно най-вредния начин на употреба – пушенето. Значително по-безопасно е никотинът да се приема чрез лигавиците на носа (смъркане) или устата (смучене на тютюн или никотинова дъвка) или даже през кожата (никотинови лепенки).

Никотинът притежава едно необичайно съчетание от свойства, което е нетипично за останалите стимуланти: той едновременно успокоява и леко стимулира мисълта. Венозното въвеждане на никотин у страстни пушачи е предизвикало ефекти, които някои от участниците в експериментите са оприличили на морфин, но повечето – на кокаин. Във всеки случай, психологическите ефекти на никотина са значително по-меки от тези на опиатите и силните стимуланти и много пушачи не ги осъзнават. Никотинът забележимо подтиска апетита, поради което пушачите отслабват средно с 3 до 5 кг.

Никотинът влияе на периферната нервна система като повишава кръвното налягане и пулса. Свиването на кръвоносните съдове външно се изразява в бледност, а влошеното кръвоснабдяване на кожата води до по-бързото и стареене. Той възбужда скелетните мускули като предизвиква леко, но забележимо треперене на ръцете; този му ефект е стимулирал много хора, за които съвършеното владеене на ръцете е изключително важно (хирурзи, музиканти), да откажат цигарите.

Типичната доза никотин, която поема пушача, изпушвайки една цигара, е около 1 милиграм. Смъртната доза на никотина е около 30 до 50 пъти по-голяма. Смъртните случаи от свръхдоза никотин са изключително редки; това се случва най-вече на победителя в някое идиотско състезание по надпушване.

Основните здравословни проблеми на пушачите обаче идват не толкова от самия никотин, а от пушенето. Тютюневият дим съдържа хиляди съставки, които са повече или по-малко вредни за белия дроб. Пушачите страдат от хроничен бронхит; това е всеизвестната тютюнджийска кашлица. Затруднената работа на белия дроб натоварва допълнително сърцето, което повишава вероятността за сърдечно-съдови заболявания: от влошено оросяване на крайниците до инфаркт и инсулт. Канцерогенните съставки на дима многократно (5 до 10 пъти) повишават вероятността за рак на белия дроб, устата и гърлото.

У нас годишно повече от 3 000 души умират от рак на белия дроб; почти 90 процента от тях дължат това на пушенето. Приблизително два пъти повече хора умират преждевременно от сърдечно съдови заболявания и други усложнения, също в резултат от употреба на тютюн. Проблемите, произтичащи от самото пушене, могат значително да бъдат намалени чрез алтернативни методи за приемане на никотина, напр. никотинови дъвки или интраназални спрейове, но това едва ли би предизвикало възторг у производителите на тютюневи изделия.

Единственото радикално решение естествено е отказването от никотина във всичките му възможни форми. Проблемът е в това, че той предизвиква изключително силна зависимост, която по мнението на много нарколози и хероинови наркомани е по-силна даже от тази към хероина. Като слаба утеха може да се добави, че за пълното развитие на никотинова зависимост са необходими поне 1 до 2 години. Никотиновият абстинентен синдром е лишен от драматизма на алкохолния или хероиновия, но е твърде продължителен и поради това трудно преодолим. Той се изразява в нервност, избухливост, понижена способност за концентрация, нарушен сън и напълняване. Симптомите в течение на месец-два избледняват, но страстното желание за цигари често продължава години наред.

Ако може да се каже нещо хубаво за никотина, това е, че пушачите са по-малко изложени на опасността да развият някои дегенеративни заболявания, характерни за напредналата възраст (синдромите на Паркинсън и на Алцхаймер). В последните години се провеждат сериозни научни изследвания, чиято цел е получаването на синтетични аналози на никотина, които притежават неговите психоактивни свойства, но са по-безопасни.

Остави коментар

 
Free counter and web stats