ОПИАТИ

Под това название са известни стотици природни и синтетични наркотични вещества, които имат ефекти, близки до тези на опиума, или по-точно, на неговия основен активен компонент – морфина. Опиатите представляват изкуствени аналози на ендорфините (естествените молекули на щастието в мозъка); по тази причина те предизвикват бърза и силна зависимост. Употребата на думата ”опиати” като синоним на “наркотици въобще” е неправилна и подвеждаща.

Тук са изброени тези опиати, които имат по-широка употреба у нас, както и такива, които е вероятно скоро да се появят на черния пазар. Към опиатите се развива бързо толерантност, затова са посочени само началните дози; при сериозна зависимост тези дози могат да се повишат десетки пъти.

Морфинът се съдържа в опиума (10 до 20 % от сухото му тегло) и в маковата слама (до 0.5 %). Опиумът може да се пуши или поглъща, а от маковата слама се прави “чай”. За целите на медицината морфинът се извлича от мака. Най-често той се продава в ампули. Напоследък се разпространява и т. нар. MST (морфин-сулфат със забавено действие), който може да се взема през устата; той се използва при лечението на опиатната зависимост. Типичната доза на морфина е 20-40 милиграма мускулно или венозно и над 50 милиграма през устата.

Хероинът (диацетат на морфина, диаморфин) е полусинтетично производно, което се получава лесно от морфин и оцетен анхидрид. Още през миналия век хероинът бил предложен за медицинска употреба. Неговите откриватели упорито твърдели, че той е много по-безопасен от морфина; изминали десетилетия, преди лекарите да осъзнаят, че рекламата е твърде далеч от истината. Днес огромната част от хероина се произвежда, продава и консумира нелегално. Уличният хероин е твърде нечист и рядко съдържа повече от 10 процента хероин. Към него често са добавени други, по-достъпни наркотици (фенобарбитал, диазепам и пр.), които да го направят ако не по-приятен, поне по-силен. Освен това уличният хероин е пълен с всевъзможни инертни вещества (от пудра захар до талк, прах за пране и даже гипс), които го правят изключително разрушителен за вените на наркоманите. Началната доза чист хероин започва от 2 до 10 милиграма, което е приблизителното съдържание на една пазарна доза от 5 лв.

Кодеинът представлява метилно производно на морфина (метилморфин). Използва се в медицината най-вече против кашлица. Наркоманите, които се ограничават само с кодеин, са малко (обикновено го комбинират с глутетимид); най-често те го използват, за да подтиснат симптомите на абстиненцията, когато нямат нещо по-силно. При венозна инжекция кодеинът силно възпалява вените, затова се взема като таблетки – в дози от 60 милиграма и нагоре.

Лидолът (меперидин) е първия известен синтетичен опиат. Използва се в медицината като болкоуспокояващо, най-вече под формата на ампули по 20 милиграма. Появява се и на черния пазар. МРРР (обърнат лидол) е синтетичен опиат, който по ефекти е почти неразличим от хероина. Лесно се получава в нелегалните лаборатории, но не е особено чист. Основният примес в дрогата – вещество, наречено МРТР – придоби фаталната слава на един от най-коварните невротоксини, които необратимо убиват мозъчните клетки и в крайна сметка, и самите наркомани, които са вземали мръсен МРРР. По тази причина производителите на МРРР го продават като хероин, без да се впускат в излишни подробности. Още по-силно синтетично производно на лидола е РЕРАОР, който също се произвежда и продава подобно на МРРР. Нелегалният РЕРАОР, както може да се предположи, неизбежно е придружен от съответния невротоксин РЕРТР.

Фентанилът е мощен аналгетик (около 20 пъти по-силен от хероина), който намира медицинско приложение, но се появява и на черния пазар – както откраднат от болниците, така и получен нелегално. Още по-известни са някои негови производни (метилфентанил, карфентанил), които са 1 000 – 2 000 пъти по силни от хероина. Фентаниловите производни постепенно изместват истинския хероин в САЩ, Европа и Русия и е много вероятно да се появят и у нас. Продават се като синтетичен хероин, но най-често се представят за особено чист китайски хероин (китайски бял, китайский белок, china white).

Метадонът е синтетичен опиат с продължително действие (около 24 часа). У нас той е най-познат като средство, използвано в поддържащата терапия, но все по-често се намира и на черния пазар. От метадоновите производни заслужава да се спомене диконалът (дипипанон) – своеобразен шампион сред опиатите, който е способен да създаде практически неизлечима зависимост само след една-две инжекции.

Всички опиати имат сходни ефекти, като разликата е само в продължителността на действие и в необходимата доза. За наркоманите те са в значителна степен взаимозаменяеми, но хероинът все още е най-често използван; в известен смисъл той е станал стандарт.

В малки дози (приблизително 2 пъти по-малки от посочените) всички опиати предизвикват аналгезия (притъпяване на чувството за болка), без да влияят съществено на настроението и работоспособността. Именно този им ефект ги прави незаменими в медицината. В по-големи дози те предизвикват специфична опиатна еуфория, т. е. чувство за благополучие, съпроводено с приятни вълни, които се разливат по тялото. У някои хора, предимно у жените, в първия час след вземането на хероин се получава приповдигнато настроение, съпроводено с повишена активност, но повечето хора изпадат по-скоро в безметежно безразличие и отдръпване от света. Хероинът подтиска всички потребности на нормалния организъм – за храна, секс и пр. При пушене и най-вече при венозна инжекция в първия момент се получава кик – остро и краткотрайно чувство на блаженство, което повечето наркомани описват като подобно на оргазъм. След кика ефектите отслабват и постепенно преминават в дрямка.

Най-очевидният страничен ефект на опиатите е свиването на зениците (лидолът е изключение). Те подтискат дишането и причиняват запек. Опиатите разстройват месечният цикъл на жените, който може даже да изчезне напълно. При първите няколко експеримента с опиати се получава гадене и повръщане, но за нещастие тези проблеми отзвучават бързо.

В чист вид повечето опиати, включително хероина, са относително слабо токсични; смъртните дози са 10 и повече пъти по-високи от използваните. Независимо от това, добре известно е, че много наркомани умират от т. нар. свръхдоза. Причина за смъртта в тези случаи е не толкова прекомерната доза хероин или друг опиат, колкото наличието на редица други фактори – боклуците в уличния хероин, съчетаването на опиати с алкохол или други депресанти (диазепам, глутетимид и пр.), а също така загубата на толерантност, с която наркоманите не винаги се съобразяват. Смъртта обикновено настъпва в резултат на спиране на дишането; зениците са силно свити, а лигавиците придобиват синкав оттенък. Смъртта може да бъде причинена и от повръщане; опиатите подтискат рефлексите за кашляне и преглъщане и наркоманът, поел по-голяма доза, губи съзнание и вдишва в белия си дроб собствената си повръщня.

Повечето опиатни наркомани умират обаче не толкова от свръхдозите, колкото от специфичния стил на живот, в който ги вкарва тяхната дрога – липса на хигиена и интерес към собственото здраве. Венозните инжекции с абсолютна неизбежност вкарват директно в организма почти всички известни на науката инфекции, сред които най опасни са СПИН, хепатит В и С.

Опиатите предизвикват много силна зависимост, която се развива относително бързо. Зависимостта се развива по-бавно при по-умерени начини на употреба – най-бавно при поглъщане, по-бързо при смъркане и пушене, и най-бързо при венозни инжекции. Смята се, че 20 до 40 инжекции хероин, взети в разстояние на 2 – 3 седмици, със сигурност водят до ясно изразена физическа зависимост, но силното психическо влечение може да възникне още след първите няколко дози. Никой от потребителите на опиати няма намерение да става зависим, затова хероинът в началото най-често се пуши или смърка. Неизбежно обаче се развива толерантност, т. е. първоначалните дози стават недостатъчни и е необходимо постепенно да се повишават. Така се достига до най-ефективния, но и най-опасен начин на приемане на дрогата – венозно. Толерантността към опиатите може да нараства почти неограничено; известни са наркомани, които са достигали до дози, десетки пъти по-големи от началните.

Нарастването на толерантността е сигурен признак на настъпилата физическа зависимост. При прекратяване на приемането настъпват специфичните симптоми на опиатният абстинентен синдром. В леките случаи той започва с нервност, изпотяване, гадене, безсъние, настръхване на кожата (откъдето идва израза студена пуйка), болки в цялото тяло, повишено кръвно налягане и пулс, и ускорено дишане. В сериозните случаи тези симптоми се засилват до непоносимост, като към тях се добавят повръщане, диария, мускулни спазми, спонтанна еякулация и пр. Абстинентният наркоман е обсебен от мисълта за нова доза, тъй като знае, че тя ще прекрати страданията му почти мигновено. Хероиновият абстинентен синдром се засилва в първите 2 дни и постепенно отзвучава след седмица-две. Независимо от драматичността на опиатната абстиненция, вероятността за смърт е изключително малка, но теоретически не се изключва. Краткодействащите опиати (напр. лидол) предизвикват по-кратък, но още по-бурен абстинентен синдром; дългодействащите (напр. метадон) – по-слаб, но по-продължителен.

Проблемът на огромната част от опиатните наркомани като че ли не е толкова в преодоляването на абстинентния синдром, тъй като почти всички наркомани са изпадали много пъти в това състояние поради безпаричие, арест и т. н. По всичко изглежда, че основен фактор за развитието на опиатната зависимост е психическото влечение. Истината е, че ефектите на опиатите са приятни за много хора – ако не от първия път, то от втория или третия. Стремежът към повторение на изпитаното удоволствие тласка начинаещия потребител към нова доза. Същият стремеж твърде често води до това, че наркоманът, който е преодолял своята физическа зависимост, отново посяга към хероина.

Друг изключително важен фактор за честите рецидиви е откъсването на наркоманите от нормалната социална среда, тъй като сериозно зависимият от опиати постепенно започва да общува само със себеподобни. Причина за това са не опиатите сами по себе си, а фактът, че обществото гледа на опиатно зависимите като на престъпници – отношение, формирано от сензационната преса и кресливата пропаганда на неграмотни доброжелатели. Без преувеличение може да се каже, че негативните обществени нагласи са една от основните пречки за ресоциализацията на опиатните наркомани и, в крайна сметка, за тяхното успешно лечение.

Съществуват много теории за това как точно опиатите предизвикват зависимост, но за широката публика това едва ли е важно. Съществува един банален факт, доказан от опита на милиони хора по света – опиатите предизвикват зависимост, която ги поставя в изключително положение сред всички легални и забранени дроги: опиатната абстиненция съперничи по драматизъм само с алкохолната; влечението към тях възниква така бързо, както към кокаина; и е упорито както това към никотина.

Остави коментар

 
Free counter and web stats