ТРАНКВИЛАНТИ

Огромните размери на употребата на различни успокоителни средства днес, твърде съмнителна от гледна точка на медицинската необходимост, неволно ни кара да си припомним безкритичното отношение към опиума до преди един век. Повечето от потребителите на транквилизатори наивно смятат, че тези средства са безвредни и не създават зависимост, понеже лекарят е “забравил” да им го каже. Само у нас по официални данни има повече от 50 000 зависими от подобни средства – повече, отколкото от всички нелегални дроги взети заедно. Основна вина за това има медицинската общност, която с малки изключения е създала у широката публика твърде изкривена представа за наркотиците. Вследствие на това много хора, които поглъщат на ден по няколко диазепама, са склонни да обявят за наркоман някой млад човек, който от време на време пуши канабис, докато нещата всъщност стоят по-скоро наопаки.

Като изключим малкия процент случаи, когато използването на транквилизатори е медицински оправдано, основната им употреба е извънмедицинска, т. е. те се използват като типични наркотици. Основният потребител на хапчето за нерви е жена на средна и по-голяма възраст, която го използва за да заспи и/или да подтисне тревожността си. Хапчето не решава проблемите, но помага човек да не мисли за тях (всъщност помага му да мисли по-малко). Друга категория любители на транквилизаторите са тийнейджъри, или по-точно тийнейджърки, които епизодично вземат ударни дози, най-често съчетани с алкохол, за да се надрусат. Освен това, те се използват и от хероиновите наркомани, за да засилят ефекта от слабата дрога; уличният хероин често съдържа някое от тези вещества. В крайна сметка, всички хероинови наркомани са зависими не само и не толкова от хероин, колкото от транквилизатори, но и за това у нас не е прието да се говори.

Всички средства, описани по-долу, могат да бъдат разглеждани като синтетични аналози на алкохола – нещо като алкохол на хапчета. Те имат почти идентичен механизъм на действие върху мозъка, от тях също така се оглупява и създават зависимост, много близка до алкохолната, но много по-бързо от него. Транквилизаторите според химичната си структура могат да бъдат разделени в няколко различни групи. Тук са посочени само тези средства, които са разрешени за употреба у нас; в скоби са посочени търговските им имена, под които те се продават в аптеките.

Барбитурати:
амобарбитал (тардил),
барбитал (веридон),
циклобарбитал (хексадорм-калций),
фенобарбитал

Бензодиазепини:
алпразолам (ксанакс, неврол, хелекс),
бромазепам (лексотан, лекотан, лексорин)
хлордиазепоксид (елениум, дизепин)
клоназепам (ривотрил)
хлоразепат (транксен)
диазепам (фаустан, реланиум, седуксен, валиум)
лоразепам (тавор)
медазепам (рудотел)
мидазолам (дормикум)
ннитразепам (берлидорм)
нордазепам (калмдей)
оксазепам (темазепам)
тетразепам (миоластан)
триазолам (халцион)

Други:
глутетимид
метаквалон

Транквилизаторите, както показва името им, успокояват нервната система. Още в малки дози те премахват чувството на безпокойство и улесняват съня. В по-големи дози ефектите им са много сходни с алкохолните – нарушена двигателна координация, затруднено мислене, неясен говор, мускулна релаксация и накрая сън. Те рядко предизвикват типичното за алкохола агресивно поведение, но има изключения. Най-опасни в това отношение са нитразепама и халциона, които най-често водят до неудържими изблици на насилие. По тази причина халционът, така популярен у нас, неотдавна бе забранен в Холандия и Великобритания.

Барбитуратите постепенно излизат от употреба, тъй като са най-токсични. При хронична употреба те увреждат черния дроб. Освен това, смъртните дози са не много по-големи от ефективните и тази разлика намалява силно с развитието на зависимост; така вероятността за фатално отравяне силно нараства. Допреди две-три десетилетия барбитуратите са били предпочитано срадство за самоубийство. Бензодиазепините са много по-безопасни в това отношение, тъй като смъртните дози са 100 и повече пъти по-големи от действащите, и даже при хронична употреба относително по-слабо увреждат здравето.

Приемането на какви да е транквилизатори заедно с алкохол е изключително опасно; данните от САЩ показват, че тази комбинация води до повече смъртни случаи, отколкото хероина.

Продължителната употреба на транквилизатори води до не много силно, но необратимо увреждане на интелекта.

При продължителното използване на транквилизатори се развива толерантност и дозите трябва да се повишават. Много хора, които ги вземат в малки дози, не изпитват такава необходимост, докато други постепенно вдигат дозите до немислими висоти, напр. по 70 лексотана дневно. Транквилизаторите предизвикват физическа зависимост, която, в зависимост от начина на употреба, може да варира от слаба до изключително силна. Както при опиатите, бързодействащите средства (ксанакс, халцион) могат да доведат най-бързо до силна зависимост – за по-малко от месец.

Абстинентният синдром е почти идентичен на алкохолния. В леките си форми той се изразява в безпокойство, безсъние, напрегнатост и треперене. В тежките случаи може да се стигне до състояние, сходно с алкохолния delirirum tremens – обърканост, халюцинации, гърчове. Особено опасна е барбитуратната абстиненция, която може да доведе до смърт. Бензодиазепините рядко се вземат в големи дози, затова абстинентния синдром е по-слабо изразен, но в някои случаи (напр. при употреба на диазепам) може да продължи повече от месец, като неприятните симптоми периодично се усилват и отслабват.

Остави коментар

 
Free counter and web stats