Шествие “Не сме престъпници” – 04.04.2004, София

Poster Marijuana March 04 April 2004

Poster Marijuana March 04 April 2004

Първоначално това шествие бе замислено като продължение на първото.

Идеята беше шествието на Промена да се превърне в традиционно. Не така обаче мислеха народните представители в парламента и особено наскоро обособилата се парламентарна група на “Новото време”1. Яхвайки вълните на популизма, нововремци решиха да използват в своя полза и нещастията на майките на зависимите от хероин. Биейки се в гърдите, че единствено те са компетентни и мислещи за народа, Борислав Цеков и Мирослав Севлиевски тръгнаха по възможно най-лекия път – отмяната на текста на ал. 3, чл. 354а от НК, който между другото се използваше сравнително рядко от съдебните власти. Предложената промяна на Наказателния Кодекс не бе съгласувана с нито един независим специалист или организация. Излезе се единствено с мотива “Говорихме с майките. Те искат това”. Депутатите в Народното събрание добре знаеха, че единствената сила в Република България, която е способна да предизвика революция са майките (справка – вижте какво става, когато наближават матури), затова и почти единодушно2 решиха да не рискуват местата си за следващия парламент, заради някакви наркомани… На 03.04.2004г. закона влезе в сила.

Цялата тази обстановка ни накара да действаме бързо. От шествие, което трябваше да бъде весело парти, се превърна в шествие на хора, които никой не искаше да чуе и които никой не представляваше в парламента. Трябваше да се покаже, че пълното единодушие в парламента не отразява реално мнението на обществото.

В 10:10 ч. на 19.03.2004г. уведомихме Столична Голяма Община за времето и маршрута на шествието. За да бъда ясен ще внеса някой уточнения. Свободата3 на българските граждани да провеждат събрания, митинги и манифестации е призната от чл. 43 от Конституцията и потвърдена от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ). Съобразно изискванията на закона наше задължение е да уведомим общината най-малко 5 дни преди събитието (чл. 11 ЗСММ). Това е много важно да бъде разбрано – повече задължения организаторът няма. Общината НЕ ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, тя може само да забрани провеждането на шествие при определени предпоставки изрично посочени в чл. 12 ал. 2 ЗСММ, те са:

Председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или кметът може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че:
1. са насочени към насилствено изменение на конституционно установения обществен и държавен строй или срещу териториалната цялост на страната;
2. застрашават обществения ред в съответното населено място;
3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка;
4. нарушават правата и свободите на другите граждани.

Тази забрана според чл. 12 ал. 3 ЗСММ се налага по следния начин:

(3) Забраната се налага с мотивиран писмен акт в срок от 24 часа от уведомяването.

Следователно законно можеше да ни бъде забранено шествието до 10:10ч. на 20.03.2004г. След този срок никой не можеше да го забрани (освен ако по време на протичането на мероприятието не станат ексцесии, но дори тогава се спира, а не се забранява). Документът, с който става това трябва да има всички атрибути на административния акт (заглавие, мотиви, орган, пред който да се обжалва и т.н).

След като до този срок не получихме нищо от общината, ние започнахме подготовката на шествието. Пуснахме отпечатването на флайери (благодарим за помощта на Александър), уведомихме медиите, свикахме пресконференция.

На 23.03.2004г. получихме някакво писмо от Общината, без заглавие, без мотиви, без посочен орган за обжалване, далеч след законния срок. В него ни се забраняваше провеждането на шествие. Не се споменаваше нищо за това с какво точно застрашаваме държавния строй, обществения ред, здравето на гражданите или правата им. Не стига това, но се съгласуваше някакъв митинг, който въобще не сме искали да проведем. Най-абсурдно беше правното основание, на което се извършваше всичко това – чл. 12 ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Ако отворите закона първото нещо, което ще забележите, че въпросният член няма ал. 2, а ако прочетете единствената му алинея с учудване ще установите, че там пише следното:

Чл. 12. (Доп. – ДВ, бр. 69 от 2003 г., в сила от 27.10.2003 г.) Всяка община носи името на населеното място, което е неин административен център с изключение на случаите, в които административният център е разположен в друга община, на която дава това наименование.

Както се казва – българска администрация….

Дълго спорихме какво да правим, но накрая надделя мнението, че шествието трябва да се проведе както е планувано, най-малкото, за да научим българския администратор как се пише административен акт.

Тук не искам да пиша повече за това, как все пак опитахме да се разберем с общината. Свързахме се с Любен Дилов – син, който обеща да ни съдейства, но след това не си вдигаше телефона…, както и да е… да се преговаря с професионални политици не е хубаво, виж, ако говориш с тях като с търговци относно акциите на Общинска банка могат и да те разберат.

Самото шествие се проведе на 04.04.2004г. (Цветница). Събрахме се пред Паметника на съветската армия. Около 16:20ч. тръгнахме по маршрут: Паметника, бул. Васил Левски, бул. Патриарх Евтимий, ул. Г.С. Раковски, ул. Иван Вазов, градинката пред Народния Театър. Имаше над 1200 души, които на фона на тарамбуки скандираха “Свобода” и “Промена”. На плакатите, пишеше “В Европа или в затвора”, “Севлиевски – фашист”, “А Кошлуков като смърка?”, “Изнасилване 3-10, Канабис 10-15″ и др.4.

Пред Спортната палата шествието беше спряно от полицията. Проведохме близо двадесет минутни преговори. Накрая стигнахме до споразумението полицията да ни съпроводи по маршрута, а на трима от организаторите 5 да се напишат актове за неизпълнение на полицейско разпореждане (както се казва и вълкът сит, и агнето цяло).
По маршрута нямаше почти никакви инциденти, с изключение на това, че едно момче беше арестувано, защото не си носеше документите.6

Пред “Народния Театър” пускахме музика, пяха Шаменес и Смотан МС. Прекарахме добре и почистихме градинката преди да си тръгнем.

Този път отразяването на шествието ни беше доста положително от страна на медиите (изключваме националните телевизии, които отново показаха, че се конфронтират с властта само когато е изгодно на рекламодателите). Хубавото беше, че самата акция не остана без последици. По някакво негласно споразумение Движение Промена се прие за представител на тази група хора и придоби своя тежест (нещо, което не може да се каже за някои парламентарни партии). Вече можем да излезем и да кажем – “Да, зад нас стоят хора, както искайте ги наричайте, но те не отговарят на описанието за някакви друсани младежи, които са безразлични към света и искат само наркотици.”

Самото шествие бе определено от някой медии като “Най-голямата проява на гражданското общество в Република България, зад която не стои политическа сила”, а холандските ни партньори бяха изненадани, че само с 110 ? сме успели да направим най-голямото шествие в Източна Европа7

След нас и Списание 1 направи великолепната си акция в Парламента8, показвайки пълната неграмотност и истеричност на народните избраници, които се страхуваха да пипнат плик, за да не се надрусат, наричаха несъгласните с тях хора “келеши”, вкарваха в затвора и обещаваха да “Шибват шамари”. Редица интелектуалци, сред които: проф. д.ф.н Боян Биолчев – Ректор на СУ “св. Климент Охридски”; Александър Морфов – режисьор; Йонко Грозев – Адвокат; Божидар Ионов – Ректор на Националната Художествена академия; Доц. Георги Лозанов – Преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” и член на СЕМ; Иван Станчов – бивш външен министър на България, заявиха открито, че считат наркополитиката в България за безумна и неефективна.

Както се казва – Борбата продължава…

Калин Ангелов,
Движение Промена


Бележки
1. По-голямата част от депутатите на “Новото време” влязоха в парламента като т.нар. “царски депутати”, т.е. благодарение на милостта на министър-председателя Симеон Сакскобургготски от нищото се превърнаха в народни избраници и политици. С протичането на мандата на правителството и натрупването на негативи от управлението, някой от “царските депутати” забравиха ръката, която ги е хранила и решиха да се спасяват поединично и да напуснат НДСВ. Излезе се с популисткия лозунг “Ние искаме да изпълним предизборните обещания на царя и сме за него, въпреки че го напускаме”!!!? Така се създаде парламентарната група на “Новото време”, която заложи на популизма и започна да предлага законопроекти, които звучаха добре в общественото пространство, без обаче да са задълбочават върху сложността на проблемите (наркотици, мажоритарни избори, референдум). Най-ярките й представители са Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков. Другите членове едва ли някой ще ги помни в следващия парламент.
2. Само трима гласуваха против – Йордан Соколов, Борислав Ралчев и Михаил Миков, а четиринадесет се въздържаха.
3. Не използвам термина “Свобода” произволно. Когато нещо подлежи на регулация се нарича “Право”, когато не подлежи на регулация – “Свобода”. Много управници искат да превърнат “Свободата” в “Право” (от юридическа гледна точка).
4. Честно, лични фаворити ми бяха един плакат с надпис “Забранете туризма, природата е пълна с дроги” и “Бъдещ престъпник” – върху корема на една бременна жена.
5. Д-р Юлиян Караджов, адвокат Калин Ангелов и Георги Василев.
6. По-късно се запознахме с човека, който каза, че не го е взел навътре и ще протестира отново, дори (както сам се изрази) “ако трябва в затвора ще вляза, но да се види, че на някой му пука какво става”.
7. Тук наистина трябва да благодарим на парламента, защото безумното, граничещо със садизъм българско законодателство беше основна причина хората да се почувстват заплашени и да излязат да изразят мнение.
8. Главният редактор на списанието Асен Асенов заедно с още двама души от списанието постави в пликове ръчно свити цигари с тютюн и заяви, че в знак на протест праща на депутатите еднократна доза наркотично вещество (с което естествено не излъгаха).


виж снимки от шествието
виж видео от шествието
виж репортажа във в. Новинар

Остави коментар

 
Free counter and web stats