Белгия
25/01/2005
Развитие на законодателството
Основният закон, регулиращ трафика на отрови, приспивателни, наркотици, дезинфекциращи и антисептични вещества е в сила от 24 Февруари 1921г. Законът претърпя две пълни преработки - от 9 юли 1975 и 14 юли 1994. Тези промени въведоха разграничения в наказанията за отровните, дезинфекциращите и антисептичните вещества от една страна, и наркотичните и психотропните вещества, създаващи зависимост, от друга. Законовите промени от 4 април 2003г. и 3 май 2003г. (в сила от 2 юни 2003г.), отделят държането на канабис за лична употреба от другите видове нарушения.
Белгийският закон относно наркотиците се базира на три основни принципа: превенция, лечение и понасяне действието на закона. Основната цел е предпазването и намаляването на употребата на наркотици, както и намаляване броя на употребяващите наркотични вещества. Втората цел е предпазването на обществото и членовете му от феномена дроги и последиците му. Това включва също и зависимите, на които трябва да се помогне и да се гарантира по-добър живот, въпреки употребата на наркотици. На последно място стои наказателната репресия, в частност лишаването от свобода, като метод за борба с проблемите от употребата на наркотици.
Контролирани вещества
Списъкът им е посочен в Кралския указ от 31 Декември 1930 за търговия с приспивателни и наркотици и от Кралския указ от 22 Януари 1998, регулиращ търговията с психотропни вещества. Двата указа действат и досега, като в тях са включени множество нови субстанции. Към приспивателните и наркотичните вещества са включени опиума, хероина, кокаина, морфина, метадона, канабиса и смолата от канабис. Психотропните вещества включват амфетамините, халюциногените, пирадола, MDMA. Директива от април 1998, заменена от нова от 16 май 2003 нарежда на съдебните власти да правят разлика между употребата на канабисови продукти и тази на другите наркотични вещества. Същата се базира на възможния риск за здравето на употребяващия. В последствие това виждане бе отразено и в самото законодателство при промяната на закона от май 2003, при която бяха предвидени отделни наказания за "непроблемна употреба на малки количества канабисови продукти".
Употреба и държане
През януари 2001г. правителството разгледа и одобри доклад предложен от Полицията. В доклада се предлагаше и промяна на закона в насока на намаляване на наказанието за непроблемната употреба на канабис. След 2 Юни 2003 белгийското законодателство предвижда наказания за притежаване на над 3 грама канабис или хашиш – глоба, наложена от Полицията в размер от 75 до 125 ?. Такова е наказанието и за отглеждане на канабис. Ако същото нарушение бъде констатирано в рамките на една година, то глобата е от 130 до 250 ?. Третото нарушение в рамките на една година от констатиране на второто може да доведе до арест за срок от 8 дни до 1 месец и глоба от 250 до 500 ?. Притежаването на масло от канабис или сладкиш с канабис, независимо от количеството им никога не се приема за лична употреба. В случай на "обществена употреба", като пушене в присъствието на малолетен, в близост до училища или казарма предвиденото наказание е лишаване от свобода за срок от три месеца до една година и/или глоба от 5 000 до 500 000 ?. В случай, че се докаже проблематична употреба, прокурорът назначава на нарушителя ръководител, който определя необходимите терапевтични мерки.
За притежаването на други наркотични вещества, извън кръга на канабиса, белгийският закон предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца до пет години, и/или глоба. Срокът на наказанието "лишаване от свобода" може да нарасне до петнадесет и дори двадесет години при наличие на специфични отегчаващи обстоятелства (връзка на престъплението с лице на по-малко от 12 години; престъпление по поръчка на криминална организация; извършителят е ръководител на такава организация). Държането за лична употреба води до наказание, с или без пробация. Практическото приложение на закона, особено свързаното с употреба или притежание на наркотици, бе предмет на преразглеждане от Федералното Министерство на Правосъдието, което издаде две директиви с цел да хармонизира практиката по закона.
Директивата от 26 Май 1993г. бе отправена към прокурорите и посочи основните принципи за уеднаквяване приложението на закона в случай на притежаване на наркотици. Разграничиха се случайните потребители, редовните потребители и дилърите. На редовните потребители са дадени всякакви възможности за лечение. Зависимите са приемат за болни, които трябва да се предпазват преди всичко от самите тях, но от които и самото общество следва да се предпазва. Тежестта на престъплението, извършването на рецидив и намерението на извършителя са посочени като главни критерии за определяне на наказанието (затвор или лечение). Резултатите от тази директива не бяха задоволителни, тъй като различното приложение на закона от прокуратурата и съдилищата продължи.
На 8 май 1998 бе издадена нова директива. Тя бе резултат от доклад на специално формирана работна група към парламента. Ревизирана бе директивата от 1993 като се фокусира наказателната политика в полето на държането и дребната продажба на наркотици за лична употреба. Държането на канабис беше отделено от това на другите наркотици, а на прокуратурата бе наредено да налага приоритетно най-ниско възможно наказание за това нарушение.
Разпространение и престъпления свързани с наркотиците
В белгийския закон няма определение за "разпространение на наркотици". В него се съдържа забрана за производство, внос, износ, преработка, транспортиране, държане, продажба и т.н. Наказанията по основния състав включват "лишаване от свобода" за период от три месеца до пет години и/или глоба. В зависимост от тежестта на престъплението, наказанията могат да достигнат до: 10, 15 или 20 години (ако в случая е замесено и малолетно лице); до 15 години – в случай, че от престъплението са произтекли вредни последици за трето лице (нелечима болест или смърт); до 20 години – в случай на голямо количество дрога.
Директивата от май 1998 уреди и един нов въпрос, свързан с разпространението и продажбата на наркотици. Законът от 1921 и измененията му не разглеждаше случаите на продажба на наркотици за финансирането на лична консумация. В директивата бе изискано от прокурорите да бъдат строги в случаите на дребна продажба, но в същото време да обръщат внимание (със снижаване на наказанието) в случаите, когато единствената цел на дееца е финансирането на собствената зависимост. На 16 Май 2003 Министерството на правосъдието издаде нова директива, заменяща старата, относно наказателната политика за държането и дребната продажба за собствени нужди на наркотични вещества. В нея е обяснено, че на базата на законите от 4 април 2003 и 3 май 2003, както и на кралският указ от 16 май 2003, съществуват три категории нарушения.
• внос, придобиване, държане и отглеждане на канабис за лична употреба;
• нарушения от първата категория извършени при отегчаващи обстоятелства;
• всички останали нарушения предвидени в закона, както и тези свързани с останалите наркотични вещества извън канабиса.
Съдебно преследване и практика
Директивата от май 1998 имаше силно въздействие върху съдебната практика относно престъпленията, свързани с употребата и държането на наркотични вещества. Затова и основните й принципи бяха заложени в закона от юни 2003. Държането на канабис за лична употреба продължи да е нарушение. В случай на първа или рядка употреба, без други отегчаващи обстоятелства, се прави полицейска регистрация, нарушителят се глобява, а наркотикът може да бъде отнет. Всеки месец се изготвя доклад от всички регистрации за периода, който се изпраща на прокуратурата. Имената на извършителите не се посочват в доклада.
В случай на дребна продажба наказателните последици за извършителя са различни, като критерий тук са целите на дееца – набавяне на средства за собствената зависимост или користни цели. Законът от 2003 повтаря препоръките на директивата от 1998 да се избягва използването на наказателната репресия към потребителите на наркотици. Изключение правят само тези, извършили сериозни престъпления, свързани с наркотиците. Дори тогава се цели лишаването от свобода да бъде последния изключителен вариант.
1-ви сценарий: държане на хероин за лична употреба от пълнолетно лице.
В случаите, когато едно лице е задържано с малко количество наркотично вещество, различно от канабиса (като хероин), полицията следва да извърши личен обиск на лицето и евентуално - претърсване на МПС и жилището (последното става със съгласието на дееца). След това събраните материали се изпращат на Прокуратурата. Съществува възможност вместо тази процедура полицията (със съгласието на прокуратурата) да назначи лечение в специализиран център.
След като материалите стигнат до прокуратурата за отношение, случаят се анализира и се избира една от следните възможности - налагане на глоба, условно прекратяване на случая, налагане на пробационна мярка, повдигане на обвинение и осъждане. Може да се приложи и задължително заселване. Така случаят се прекратява при изпълнението на определени условия от дееца: поправяне на вредите (ако е причинил), подлагане на лечение, забрана за посещение на определени места и т.н. Периодът на лечение не може да надхвърли шест месеца. Законът изисква от прокурорите да действат изключително внимателно, когато използват мярката заселване.
2-ви сценарий: престъпление срещу собствеността, извършено от зависим, за да финансира наркотичната си зависимост.
В този случай полицията препраща извършителя към прокуратурата. Най-често делото стига до съда. Съдът може да предприеме някоя от следните мерки: пробация; условно осъждане; условно осъждане, като условието е успешно проведено лечение. Известно е, че повечето зависими имат дълъг криминален опит, свързан с употребата на наркотици и целта е да се облагодетелстват максимално от съдебното решение.
3-ти сценарий: продажба на малко количество наркотици от зависим с цел финансиране на зависимостта си.
След директивата от 1998, зависимостта на дилър от наркотични вещества се приема за смекчаващо обстоятелство при извършването на такова престъпление. Това означава, че наказателното преследване и осъждането на извършителя трябва да се извърши основно с цел поправяне на извършителя. При всеки възможен случай е препоръчително да се присъждат пробационни мерки или лечение. За да бъдат приложени тези мерки обаче, е необходимо количествата дрога да са малки. Наличие на предишни присъди, като цяло води до по-тежки наказания, но не съществуват пречки за повторно налагане на пробационни мерки.
Превенция, грижа и лечение
В Белгия се отделя все повече внимание на превенцията. Промените в закона целят закрепването именно на тази философия. През 1997г. бяха създадени няколко центрове за медико-социална помощ. Те са разположени в девет града и за тях е характерен т.нар. "нисък праг на достъпност". Съществуващите общински терапевтични центрове за спешна помощ също работят с оглед на своите компетенции. Техните усилия са насочени главно към общата здравно-социална превенция. Лечението е определено от закона като "възможност за зависимия, който е извършил дребни престъпления, свързани с наркотични вещества". Още от 50-те години на ХХ в. действа юридическия принцип la probation prtorienne, с оглед на който зависимите извършители на сравнително по-маловажни престъпления се лекуват, а не се наказват. На това основание наказателното производство се прекратява, ако деецът се съгласи да промени своето поведение (да не използва никакви наркотици, да дава урина за проби, да търси работа, активно да уплътнява свободното си време, да участва в лечение, целящо пълното и доказано спиране на употребата на наркотици). Ако зависимият се съгласи на тези условия прокурорът изпраща папката със случая директно на съответните здравни служби.
През 1994г. със закон бе приет нов начин, по който да се прекратяват наказателните производства свързани с наркотици: участващите в програмата работят за общината или в полза на програми за лечение. Срещу това те получават заплата и им се плащат социални и здравни осигуровки ('injonction thеrapeutique'). За разлика от предишната уредба, сега ако нарушителят се съгласи с условията и завърши лечението, всички документи по случая се унищожават без никакви допълнителни действия.
Пакетът закони от 2003 промени заглавието на кралския указ от 1930, като включи термините "намаляване на риска" и "терапевтична помощ". В новата глава ІІ отново се набляга на този детайл. По подобен начин бе променено и заглавието на кралския указ от 22.01.1998г., а новото виждане относно наркотиците бе прокарано в новата глава ІV. Главната цел е да бъдат намалени физическите и психологическите проблеми, с които може да бъде съпътствана зависимостта от субстанции. Счита се, че по този начин се намаляват негативните последици за цялото общество.
Принципът на "терапевтичната помощ" означава даване на възможност на лицата, към които процедурата е насочена да сами да потърсят лечение, ако счетат, че е необходимо.
Промените от 2003 създадоха новите фигури на "Съветник по случая" (the case managers). Те са два вида – юридически и здравни. Общото им ръководство е поето съответно от Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването. Правомощията им са уредени в съответния указ. Те дават съвети на съдията или прокурора за най-подходящите мерки, естествено ако нарушителят потърси терапевтична помощ. В случаите на доказано престъпление, ако съдията констатира "проблемна употреба", той праща делото на "юридическия съветник по случая", който докладва делото на "здравния съветник по случая", а последният определя подходяща терапевтична мярка.
Ако магистратът приеме някоя от предложените мерки, той приключва случая. Задължение на "юридическия съветник по случая" е да проверява дали нарушителят спазва стриктно предписаните му мерки. "Съветниците по случая" са отговорни за координирането на различните структури, които работят със зависими.
С оглед на директивата от 2003, всеки случай на притежание на наркотици (различни от канабис) може да бъде прекратен от прокурора с изпращането на зависимия към службите за помощ при зависимости.
Прекурсори
Материята, свързана с прекурсорите се регулира от Кралския Указ от 26 Октомври 1993 (и измененията му от 16 Май 2003). Създадени са множество мерки, които да възпрепятстват незаконното производство на психотропни и наркотични вещества.
Така се допълни законът от 1921. Прекурсорите бяха сложени в групата на токсичните и отровните субстанции и за тях се предвидиха специални наказания. В случаите на нарушаване на правилата за работа с прекурсори е предвидена глоба от 1000 до 5000 ? и/или лишаване от свобода от 8 дни до 5 месеца. Престъпления, свързани с внос, износ, държане, производство, продажба или предлагане за продажба прекурсори, могат да доведат до лишаване от свобода от 2 до 5 години и/или глоба от 3 000 до 10 000 ?. Предвидени са и наказания за извършване на търговия извън определените за това места. Санкциите се налагат от Главния Директор на Митниците и са на основа чл. 231 и чл. 261 на Федералния закон за митническите сборове и акцизите. Според чл. 231 всяко използване на прекурсори извън изрично разрешеното се наказва с глоба, а вещите подлежат на конфискация. Чл. 261 определя, че за нарушения на закона, за които не е предвидена изрична санкция, се наказва с глоба от 125 до 1250 ? и конфискация на стоките.
Правомощие на Министерство на здравеопазването е да отнеме лиценза на юридически лица, ако сметне, че това е необходимо. Контролът върху търговията и дейностите с прекурсори се осъществява и от други органи, които са определени в чл. 20 от Кралския Указ от 26 Октомври 1993. Без да се пренебрегват представителите на полицията и митниците, с тази дейност са оправомощени инспекторите на Главната Агенция по Лекарствата към Министерство на Здравеопазването (General Pharmaceutical Inspectorate of the Ministry of Public Health)
Пране на пари и конфискация
С изменение на Наказателния кодекс на Белгия от 7 април 1995 бе криминализирано изпирането на всякакви материални облаги, придобити по незаконен начин. Предвиденото наказание е лишаване от свобода от 15 дни до 5 години и/или глоба от 130 до 5 000 000 ?. Приготовлението и опитът за изпирането на пари също са обявени от закона за наказуеми.
Едновременно с това със закон от 11 януари 1993 в белгийското законодателство бе приета Директива 91/309 на ЕС. Този закон също е приложим по отношение на прането на пари придобити от нелегален трафик на наркотици. Целта му е да наложи определени задължения на финансовите структури като: идентификация на клиентите; уведомяване на властите при всяко съмнение за пране на пари. След измененията от 1998 такива задължения има и за нотариусите, съдия-изпълнителите, одиторите и казината.
Нови идеи за развитие на законодателството
През януари 2001 година правителството прие политически документ, с който изрази стремежа си да промени основните закони, свързани с наркотиците, като намали наказанието за непроблемна употреба на канабис. Основните принципи на законите от 4 април и 3 май 2003г., влезли в сила от 2 юни 2003, са следните:
Белгия трябва да се придвижи към политика на нормализация. Това не означава толериране или легализация на веществата с доказан вреден ефект, а се базира на следните основи:
• Санкциите за незаконното производство или трафик се увеличават;
• Държането или отглеждането на канабис остава нарушение. В случаите на лична употреба, т.е. държане на количество канабис, което може да бъда употребено наведнъж или максимум за 24 часа (около 3 грама) завършват с докладна записка на полицията (описват се мястото, датата и времето). Случаите на проблемна употреба се съобщават на прокуратурата., като може да бъде препоръчано и лечение. При наличие на "обществена употреба" случая винаги се отправя да прокуратурата. "Проблемна употреба" означава степен на зависимост, при която потребителя не може да контролира консумацията си или показва други психически или психологически симптоми. "Обществена употреба" означава – държане на трева в място за лишаване от свобода; училища; или социални учреждения както и в непосредствена близост до помещения, които се посещават от малолетни и непълнолетни (образователни, спортни, социални и т.н.)
• Разубеждаване за каквато и да е употреба, в това число употребата за удоволствие от пълнолетни
• Забрана за употреба на наркотични вещества от малолетни и непълнолетни. Случаите на употреба от възрастен, дори за удоволствие, при наличие на малолетни и непълнолетни се преследват най-строго.
• Забрана за управление на МПС под въздействието на наркотици, в това число и канабис.
• Равнопоставеност на проблемните потребители: всеки етап на предвидената наказателна процедура – разследване; обвинение; условно и ефективно осъждане; магистратът да има законови средства, за да изпрати потребителя на лечение.
Връзки
www.just.fgov.be – това е сайта на Федералното Министерство на Правосъдието. Освен всяка друга информация може да се намерят и пълните текстове на белгийското законодателство.
Референции
Текстът бе прегледан и проверен от г-н Claude Gillard
Ползвани бяха:
Scientific Institute of Public Health Brussels, Reitox National Reports 1996 - 2000;
Study on the legislation and regulation on drug trafficking in the European Union Member States, European Commission 2001;
De Ruyver, Van Impe, Vander Beken in Prosecution of drug users in Europe: varying pathways to similar objectives, EMCDDA 2001.
