Дрога, Обстановка и установка (Drug, Set & Setting)
Познавай веществото си.
Познавай доставчика си.
Познавай тялото си.
Познавай ума си.
Често се казва, че действието на психоактивните вещества се основава на три фактора - дрога, обстановка и установка (drug, set & setting). Това означава, че специфичното въздействие на дадено вещество се комбинира с влиянието на околната среда и текущото състояние на употребяващия (което може съвсем условно да се раздели на психическо и физическо), за да образува психоактивното въздействие.
Очевидно е, че на един и същ човек различните вещества ще действат различно, ще имат своите характерни ефекти и своите специфични прагова, типична и летална доза. Явно е и, че различните хора имат различна чувствителност (прагова доза), евентуално свръхчувствителност (алергия), и различна поносимост (толеранс) към действието на едно и също вещество, различен метаболизъм (обмяна на веществата, включително психоактивните), както и различна склонност към изграждане на зависимост.
От ежедневието е известно, че комбинирането на два или повече психоактивни препарата води до общ ефект, който рядко е проста алгебрична сума от отделните им действия. Резултатът от взаимодействието може да бъде засилване или отслабване на сумарния ефект, тогава съответно говорим за суперадитивност или за антагонизъм. Типичен пример за първия ефект е нарастването на токсичния ефект на опиатите при комбиниране с алкохол, а за втория - взаимното неутрализиране на някои от ефектите в сместа от кокаин и хероин. (Впрочем, при типичната употреба на спийдбол вредните ефекти на кокаина и хероина обикновено се засилват.)
Това, което нерядко се пропуска, е че една и съща дрога в едно и също количество може да въздейства по различен начин на един и същ човек в зависимост от начина на употреба, от общото и моментното му състояние, от очакванията и нагласите му, от настроението и здравното му състояние, от условията и контекста на употребата, от мястото на употреба и от характера и състоянието на околните хора, от отношението на употребяващия към тях и от тяхното отношение.
Това е особено изявено при вещества и препарати, които действат преимуществено на ума и по-слабо на тялото (доколкото подобно разграничение е смислено), като например марихуаната и халюциногените, но е налице и при опиатите, а в по-общ смисъл - на практика при всяко нещо, което влияе върху човешкия ум - от фитнес тренировката и алпинизма през посещаването на концерт и секса до медитацията.
Пушещите тютюн например несъмнето правят разлика не само между по-силна и по-слаба цигара (доза) и между по-бързо и по-бавно изпушена цигара (начин на приемане), но също и между една цигара на гладно и на пълен стомах (телесна установка), между една цигара сутрин или вечер (физиологически и психически разлики); между цигара с кафето и цигара с бирата (взаимодействия), между цигара в условия на стрес или в спокойно състояние (психическа установка), между първата и последната цигара за деня (натрупване на веществото и/или ефекта, очаквания), между първата и последната цигара от кутията (нагласа) и т.н.
Употребяващите алкохол пък са наясно с разликите между това да пиеш на екс или табиетлийски, на гладно или с мезе, с шефа си, с непознати или с приятели (обстановка).
Нека сега разгледаме влиянието на различните фактори поотделно и в комбинации.
ЛИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
Личните физически особености имат съществено значение за психоактивното въздействие. Телесното тегло е от най-голямо голямо значение. Очевидно, дозата за човек с тегло 40 кг ще бъде 3 пъти по-ниска, отколкото за човек с тегло 120 кг. (по-подробно за дозите виж по-долу)
Общото състояние на организма също е важно - физически тренираните индивиди понасят по-добре негативните ефекти от психоактвните вещества, справят се по-добре със случаите на предозиране, по-рядко изпадат в неприятни състояния (като параноя или махмурлук), по-добре контролират дишането си и т.н. Дори и при хора, които не спортуват активно, умерените физчески натоварвания повишават издръжливостта; а движението (в повечето случаи) помага за по-бързо метаболиране и отделяне на приетото вещество.
Общата диета или типа на последното прието ястие също оказват влияние върху състоянието на организма; както и в общия случай, по-леката храна е по-доброто решение, а при употреба на опиати или силни халюциногени въздържането от хранене няколко часа преди приема на веществото е препоръчително.
Опитът от използването на различни психоактивни вещества спомага за по-доброто им понасяне; например паническите реакции в резултат на употреба на канабис се срещат най-често сред неопитните потребители. Това явление не бива да се бърка с привикването или със създаването на толерантност или кръстосана толерантност към ефектите на веществата, а отразява по-скоро процеса на приучаване да се приемат спокойно променените състояния на съзнанието.
ДОЗА
За психоактвните вещества се дефинират няколко вида доза, като разликите между тях са съществени и жизненоопределящи. Дозите обикновено се дават в тегловни единици на килограм от телесното тегло, напр. mg/kg. Изключение е алкохолът, чииито дози обикновено се определят като хилядни части (промили) от теглото на тъканите в тялото, които го абсорбират, в частност кръвта.
Праговата доза е индивидуална, това е количеството, при което у индивида се наблюдава даден ефект (в частност психеделичен); а ефективната доза (ED50) е по-скоро статистическа, това е дозата, при която ефекта се наблюдава при 50% от изследваните индивиди. Очевидно е, че тези дози зависят от вида на веществото, особеностите на индивида, установката и обстановката; но праговите и ефективните дози за различните ефекти на едно и също вещество могат да са различни, типичен пример са различните ефекти от различно количество алкохол.
Терапевтичната доза пък е тази, която предизвиква даден лечебен ефект, например болкоуспокояващ при морфина. Обикновено по-голяма от нея е типичната доза при употреба за удоволствие (recreational use) или при зависимост, а в последния случай - често много по-голяма.
Леталната доза (LD50) за едно вещество е тази, при която настъпва смъртта на 50% от опитните екземпляри, като често е много трудно да се изследват количествата, които предизвикват този ефект у хора. Затова и леталните дози за хора на някои вещества не са точно установени. Естествено, настъпването на смърт също зависи от множество фактори, свързани с индивида и средата.
Освен с дозата, психоактивните вещества се характеризират и със своята ефективност, това е максималният ефект, който може да се постигне с дадено вещество.
Често в разговорния език се ползва терминът "сила", който активно се използва и в науката (potency). Тази сила няма нищо общо с вредните ефекти или в потенциала за формиране на зависимост. Обикновено във всяка група дроги има една, която служи за стандарт: морфинът сред опиатите; мескалинът сред халюциногените и пр.. "По-силни" са тези дроги, които предизвикват типичните ефекти, характерни за дадената група дроги, в по-ниски дози от стандарта. По този начин могат да се сравняват само дроги с качествено сходни ефекти, напр. можем да кажем, че при пушене или венозна инжекция хероинът е 2 до 5 пъти по-силен от морфина, но не е коректно да сравняваме хероина с канабиса, тъй като ефектите им са съвършено различни.
Отношението на леталната към терапевтичната доза пък се нарича терапевтичен показател, веществата с по-висок терапевтичен показател се считат за по-безопасни, такива са например канабиноидите (активните вещества в марихуаната) и някои от най-силните халюциногени, за които не са известни случаи на смърт в резултат на свръхдоза.
МЕТОД НА ПРИЕМАНЕ
Психоактвините вещества могат да се приемат по разннобразни начини. Най-съществената разлика мужду тях се състои в скоростта, с която веществото навлиза в организма, съответно в кръвта и мозъка. Най-бързо това става при венозната инжекция, почти толкова бързо при пушене, по-бавно при мускулно и подкожно инжектиране, смъркане и дъвчене, а най-бавно при поглъщане - от половинчас до час и половина след приема. (само в сериалите хапчетата действат веднага 
Скоростта на навлизане на веществото в мозъка е определяща за характера на въздействието. По-рязкото навлизане естествено съответства на по-рязко настъпващи ефекти, например т.нар. хероинов кик при инжекционна употреба; съответно внезапната промяна в състоянието на съзнанието носи по-голям риск от реакция на паника или параноя, или дори на колапс. Обратно, по-бавното навлизане носи по-малко рискове за съзнанието и тялото; особено видно е това при разликите между пушенето и яденето на марихуана - в последния случай параноичните и въобще негативните реакции се срещат изключително рядко.
Разните дози също зависят от начина на приемане. Така по-бързото навлизане в мозъка прави ефективни по-малките количества, затова и хероиноманите преминават от пушене или смъркане към инжекционна употреба. Методите, при които веществото преминава през храносмилателната система, са най-неефективни, защото ензимите в стомаха, червата и черния дроб разграждат голяма част (понякога до 100%) от приетото количество (та нали това им е работата).
Инжекционната употреба е свързана с най-много вредни последствия. Примесите в уличната дрога, ниската хигиена и различните заболявания са основната причина за смърт при инжекционно употребяващите. Дори и в клинична обстановка многократните инжекции водят до усложнения, тъй като човешките вени просто не са устроени да издържат на дупчене.
Пушенето също е един от най-мръсните начини за прием на вещества. Първо, голяма часто от активното вещество изгаря; но което е по-съществено, димът съдържа стотици други вещества, много от които са токсични или канцерогенни.
НАСТРОЕНИЕ, НАГЛАСА И САМОВНУШЕНИЕ
Психическата нагласа също има важен принос за характера на психеделичното изживяване. Негативните очаквания обикновено водят до негативни резултати; това в крайна сметка важи не само за приемането на психоактвни вещества. Страхът от неизвестното, от проблеми с близките или властите, стресът и заместването на надеждната информация с митове, комбинирани с психоактивното въздействие нерядко прерастват в параноична реакция или дори налудност. Неприятните изживявания под въздействието на халюциногени, известни като "лоши пътувания" (bad trips) са най-често резултат именно от такива нагласи.
Напротив, позитивната нагласа, ведрото настроение и познаването на ефектите на веществото обикновено водят до приятни изживявания; тук е удачно да се спомене алкохола, който подтиска подтиснатите и развеселява веселите.
Всички автори, писали за халюциногени, неизменно съветват, че "Само този, който е здрав, щастлив, цялостен, изпълнен с надежди; с чувство за хумор, който живее на високи обороти, може да търси това преживяване. Този елитаризъм е напълно самоопределен. Ако не сте самоуверен, самоизбран - моля Ви, откажете се." (Т. Лиъри)
Очакванията за характера на психоактивното въздействие също имат голяма роля. Пушещите марихуана понякога си погаждат следния номер - подменят току-що свитата цигара с тютюнева и се забавляват, като гледат как по-неопитните пушачи видимо изпитват ефектите на марихуаната само в резултат на очакванията си.
Теорията за самоизпълняващите се пророчества е особено валидна що се отнася до употребата на психеделици. Това означава, че предварителните очаквания, чутите отзиви за ефектите на веществото, разпространените митове и т.н. могат дотолкова да повлияят върху преживяването, че да станат по-важни от самите ефекти. Някои биха го нарекли самохипноза.
НАГЛАСИ И ОКОЛНА СРЕДА
Тук има неизменно правило - употребата в условия на умора и стрес, в състояния на психическа или физическа слабост, в непозната или несигурна обстановка, със случайни непознати или не-приятели и т.н. ВИНАГИ води до по-лоши усещания. Голяма част от свърдозите при прием на хероин са не толкова в резултат на поемането на по-голямо количество, колкото на неприятните или стресиращи условия на употребата в нова обстановка. Дори и веществата, които по принцип предизвикват отпускане и емпатия, могат да доведат до неприязън и параноя, когато употребяващият е в среда, която не разпознава като приятна и приятелска.
КОМБИНИРАНЕ НА ВЕЩЕСТВА
Комбинирането на различни психоактивни вещества обикновено се подчинява на зокона на Мърфи, т.е. най-често приятните ефекти се заглушават взаимно, неприятните се усилват, а токсичността се увеличава; естествено има и изключения. Това правило важи и за комбинациите между психоактивно и "непсихоактвно" вещество, например добавките в уличния хероин практически винаги усилват токсичноста му.
ТОЛЕРАНТНОСТ
Толерантността най-често се обяснява като поносимост към ефектите на дадено вещество, т.е. с продължителната употреба обикновено дозата, необходима за постигане на даден ефект се увеличава, често многократно. Трябва да се помни, че изграждането на толерантност е различна за различните ефекти на едно вещество. Типичен пример е хероинът, който предизвиква гадене, еуфория и свиване на зениците; към първия ефект толерантност се създава бързо, към втория - бавно, а към третия никога. Толерантността се изявява по-слабо към токсичните ефекти и по-силно към търсените психоактивни такива, затова с времето личната типична доза може опасно да се доближи до леталната.
Съществува и т.нар. кръстосана толерантност - когато приемането но едно вещество създава толерантност към ефекта на всички други вещества от същия тип, дори ако човекът никога не ги е взимал. Например толерантността към хероин автоматично води до толерантност към всички опиати.
Важно е да се помни, че толерантноста не е константна - тя се променя с времето, намалява и изчезва при спиране на употребата (така някои хероиномани отвреме-навреме изкарват кратки курсове на лечение без да имат намерение да спират, а за да понижат дневната доза и съответно разходите си) и силно зависи от здравното състояние, нагласите и околната среда.
Дълговременната употреба обикновено изтощава тялото, тогава говорим за повишена чувствителност. Например дългогодишните алкохолици (с болен черен дроб, недохранени и т.н.) се напиват от минимални количества, които въздействат много по-слабо на здрав човек.
По отношение на толерантността марихуаната представлява по-особен случай. Повечето й потребители съобщават за обратна толерантност, т.е. с времето се научават да изпитват ефектите й с все по-малки количества. Така с времето голяма част от тях сами прекратяват употребата и се приучават да изпитват подобни ефекти без да употребяват. Има данни, че се наблюдава и обратна кръстосана толерантност, т.е. смяната на употребявания сорт коноп води до намаляване на толерантността.
по материали от "Наркотиците..." на Ю. Караджов и erowid.org
