За терминологията - дрога, наркотик или психоактивно вещество?
За терминологията - дрога, наркотик или психоактивно вещество?
За познанията на дадено общество или индивид можем да добием представа като разгледаме езиковото му богатство. Така и по развитието на термините, описващи психоактивните вещества и техните въздействия можем да съдим за еволюцията на научното и популярното познание по тази тема.
В исторически план можем да проследим как прекалено общите и доста неточни упойващо вещество, опиат и наркотик постепенно биват иззмествани от по-частни термини, описващи не само химическата структура и психофармакологичното въздействие, но и причините и последствията от употребата на съответните вещества и препарати. Нещо повече, доколкото наличните понятия определят границите на възприемане и осъзнаване, то и развитието на терминологията е свързано с развитието на разбиранията ни за начините, по който функционират телата и умовете ни.
Думите, използвани за назоваване и описване на психоактивните вещества винаги са били обект на спорове, както вероятно и повечето термини, отнасящи човешката психика. Дори самото словосъчетание "психоактивно вещество" е на практика леко неуместно, защото фактически тези вещества оказват влиянието си не върху психиката, а върху определени рецептори в нервната система, което поставя въпроса за уточняване на границите между тяло и съзнание, а това определено не е в темата на този текст.
Все пак е безспорно, че тялото и съзнанието са неразривно свързани и следователно всяко вещество, което взаимодейства химически с други вещества или физически с клетъчни структури в организма (а това означава - от захар и сол до алкохол и морфин), ще оказва влияние и върху психиката; видно е и че дори храната, която приемаме, ще има значение не само за здравното, но и за психичното ни състояние.
"Вещества, променящи съзнанието" може би е най-точната и изчерпателна фраза, но вероятно поради дължината си не е добила разпространение. Словосъчетанието "психоактивни вещества" е по-кратко и заедно с това напълно адекватно, но все пак не се е наложило, може би защото не звучи достатъчно скандално и плашещо за нуждите на популярните медии.
ДРОГА И НАРКОТИК
Когато се визират всички психоактивни вещества най-често се ползват думите дрога и наркотик.
Терминът дрога идва от фармацевтиката, където преди е означавал всяко прахообразно лекарство, а днес още по общо - всеки препарат, получен от растение или животно. Така дроги са например стръковете от мащерка, цветовете от липа и корените от папрат, или дори свинската мас. В някои източници "дрога" се ползва като синоним на "лекарствено средство", което пък е всяко вещество, което, прието в организма, може да промени една или повече негови функции.
В английския език drug означава просто лекарство (без значение естествено или синтетично), но в българския и най-вече в обикновен разговор под "дрога" често се разбира "вещество, което променя съзнанието" или по-често дори "вещество, което е забранено от закона". Така дрога биват наричани марихуаната и хероинът, но почти никога цигарите или алкохола, въпреки че очевидно отговарят на фармакологичната дефиниция.
Някои автори поставят и разграничение между твърда и лека дрога, като обикновено под "твърди дроги" се визират опиатите и силните стимуланти, а "лека дрога" бива наричана най-често марихуаната. Това разделяне обикновено пропуска да спомене никотина и алкохола, които в статистически аспект несъмнено нанасят по-тежки социални и здравни вреди от "твърдите дроги". В крайна сметка основанията за такова делене са най-малкото неясни и със сигурност недобре аргументирани, така че тук няма да го ползваме.
Исторически наложеното значение определя за наркотици само веществата, добити от опиум (т.е. естествени опиати - морфин, кодеин, тебаин), техните полусинтетични производни (хероин, налорфин, дилауид) и накрая изцяло синтетичните опиоиди (метадон, лидол, MPPP, фентанил).
В строго медицински смисъл обаче, наркотикът е вещество, което предизвиква наркоза (т.е. състояние на предизвикан сън). Така освен изброените опиати наркотици ще са и барбитуратите, и на практика всички вещества, подтискащи нервната дейност и/или причиняващи сън - от алкохол до транквиланти, но и също и ендогенни вещества като мелатонина.
Законовата дефиниция за наркотик често е съвсем различна от наложената по силата на традицията или определената от науката, ето например какво гласи българският закон:
"Наркотично вещество" означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на този закон. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на този закон, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
Така към класическите наркотици в легалната дофиниция се причисляват стимулантите, халюциногените, а също и вещества, които не спадат към никоя от тези групи, но са забранени по силата на традицията, като например канабиноидите в марихуаната. Доколко терминологията в закона съответства на нивото на познание на съвременната наука е тема, достатъчна за отделно изследване, но и за неспециалиста е видно, че законодателят говори на различен език от учения или журналиста.
Към тези значения естествено следва да се добави и популярния смисъл на "наркотик", който е и най-широк - в ежедневието често така се означава всяко вещество, което променя психиката и/или създава зависимост; и в един по-общ смисъл дори всяко поведение, което носи риск от изграждане на зависимост; така към наркотиците се причисляват и препарати като тютюна и кафето, храни като шоколада и занимания като хазарт и алпинизъм.
ИСТОРИЯ
В по-старата литература се срещат словосъчетания като психотропно вещество, психозомиметик и дори токсикомания. Последното се дава като болестно състояние на зависимост към психоактивни вещества, което очевидно е безсмислица, тъй като никой (пък бил той и зависим) не търси съзнателно именно токсичните свойства на описваните вещества и препарати, или поне със сигурност не повече от веднъж в живота си. Много от ползваните вещества (най вече канабиноидите в марихуаната и най-силните психеделици) пък са толкова слабо токсични, че дори не е известна смъртоносната им доза, която иначе е определена за абсолютно всяко вещество - от готварска сол до калиев цианид.
Психотропен би трябвало да означава просто променящ (или обръщащ) психиката, но традицията е наложила думата да се ползва основно за случаите, когато това действие е предизвикано против волята на субекта и има неприятен характер, например в резултат прилагането на химическо оръжие.
Думата психозомиметик (наподобаващ психоза) пък много добре илюстрира разпространеното в миналото вярване, че ефектите от приемането на халюциногени наподобяват разните болестни психози, докато всъщност връзката между тези състояния е прекалено повърхностна и не се съгласува със съвременните постижения в науката.
Голяма част от ранните изследвания на психоактивните средства отразяват и пристрастните възгледи на своите автори, които често изпадат в необективни размисли за моралните аспекти на употребата. Така използванните термини нерядко (и особено що се отнася до халюциногените) са следствие от виждането, че едва ли не всяка употреба на психоактивно средство е признак/резултат на някакво психично заболяване, или пък причинява такова; това си личи в думи като наркопатия и вече споменатата токсикомания. Дори и все още широко ползваният термин злоупотреба (наместо по-коректното вредна употреба) внася подобен морализаторски привкус - след като за непредубедения наблюдател е повече от ясно, че употребяващите нито целят зло, нито се стремят към зловредните странични ефекти на психоактивните вещества (освен когато целта на употребата е самоубийство, но пък тогава никой не говори за злоупотреба).
КЛАСИФИКАЦИЯ СПОРЕД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
Две големи групи психоактивни вещества се определят от ефектите, които оказват върху нервната система на "ниско ниво" и ефектите им върху психиката в общи линии съответстват на влиянието им върху предаването на сигналите в отделните нерви - стимуланти и депресанти.
СТИМУЛАНТИ
Стимулантите са веществата, които възбуждат симпатичната нервна система, а в по-общ смисъл - които увеличават активността на тялото и създават усещане за бодрост и повишени умствени и физически способности. В тази широка група освен често ползваните кофеин и никотин попадат и т.нар. симпатомиметици (които имитират действието на хормона адреналин) като ефедрин и производните му, разните амфетамини и кокаин. За тях е характерна проблемната употреба в резултат на изградена психическа зависимост.
В един по-общ смисъл към стимулантите би трябвало да причислим и всички препарати, повишаващи активността и способностите на тялото и съзнанието - от анаболните средства и разните видове допинг, през екстракта от ехинацея и витамините, до ноотропните средства (пирамем, Гинко и т.н.); тогава списъкът би станал твърде дълъг, но и твърде субективен доколкото различните хора се стимулират с различни средства.
ДЕПРЕСАНТИ
Обратно, веществата, които намаляват активността на централната нервна система и по този начин подтискат телесна функция или дейност, се назовават депресанти. В по-тесен смисъл тук попадат само барбитуратите, бензодиазепините и алкохола, но терминът може се прилага и за веществата с опиоидно действие. Така или иначе, тези вещества имат потенциал да създават физическа зависимост с характерни абстинетни симптоми и значителни здравни и социални вреди.
Успокоително (седативно) се ползва за описване на всяко средство, което причинява спокойствие, отпускане, намалява тревожността, забавя движенията и предизвиква сън, което доближава терминът до депресант.
Аналгетици (обезболяващи) са веществата, които облекчават усещането за болка, без да отстраняват причините й. Такива са аспиринът, парацетамолът и всички естествени и синтетични опиоиди.
ХАЛЮЦИНОГЕНИ
Веществата, които действат предимно върху съзнанието и по-слабо повлияват телесните функции, като имат по-слаб потенциал за изграждане на зависимост, обикновено се назовават халюциногени. Този термин страда от известна едностранчивост, тъй като халюцинациите определено не са най-съществената характеристика на тези вещества, нито пък потребителите им считат халюцинациите за най-съществена част от прежевяванията си. Нещо повече, някои от веществата и препаратите, класифицирани като халюциногени, въобще не предизвикват халюцинации, което налага използването на по-точно понятие. Въпреки това думата се е наложила в литературата и особено в българската. Тук освен т.нар. класически халюциногени (полусинтетичният LSD, мескалинът от кактусът пейотл и псилоцибинът от "магическите гъби") попадат и краткодействащите триптамини (DMT, DET и т.н.), различните смеси, съдържащи DMT и МАО-инхибитор, ибогаинът, салвиронинът и др.
Различни автори говорят за тези вещества като за психодислептици, психотиканти, психотогени, делюзиногени, мистикомиметици, шизогени и фантастиканти, акцентирайки върху съмнителното подобие на предизвиканите от тези вещества състояния с болестите на ума. Във всеки случай каквито и термини да се използват, съответните състояния на съзнанието е трудно да се опишат с достъпните ни средства, и до голяма степен остават неразбираеми за читателите, които сами не са изпитали ефектите на тези вещества и препарати.
Някъде извън тази класификация остават вещества като канабиноидите от марихуаната (понякога причислявани към халюциногените, но значително различаващи се от тях по действие), които се отличават от другите изброени досега вещества и по характерния си химичен строеж; а също и субстанции като екстази (за което ще говорим по-долу), летливите разтворители (етер, хлороформ и др.) и райския газ, изомерите на атропина и някои по-рядко ползвани вещества.
УТОЧНЯВАЩИ ПОНЯТИЯ: ПСИХЕДЕЛИК И ЕНТЕОГЕН
В англоезичната литература често са ползва думата психеделик (прил.: психеделичен), използвана за пръв път през 1959 г. от изследователя Хъмфри Озмънд и произлизаща от старогръцките psyche (душа) и delein (проявявам) или deloun (показвам, разкривам). Първото "е" в психеделик контрастира със стандартния начин за формиране на неологизмите, произлизащи от psyche, позволявайки терминът да се отличи от тези, които се отнасят до болестни състояния на съзнанието (като психоза или психотерапия). Така или иначе, думата не се среща често в български текстове въпреки по-добрата й приложимост, но отдавна е част официалния английски, като в речниците психеделичен се дефинира като "свързан с или причиняващ крайни промени в съзнанието, като халюцинации, делюзии, усилване на усещанията и сензорните възприятия и др.; свързан с вещество, което предизвиква такива ефекти."
Думата психолитик се използва ограничено за употребата на ниски дози психеделици, когато това става под лекарски контрол и с подчертано психотерапевтична цел.
Психеделичен също така често се ползва и за описване на американската поп-култура от 60-те със специфичните й стилове, така че през 1979 екип от изследаватели на психоактивните вещества предлага термина ентеоген - произлизащ от старогр. entheos (вътрешен бог) и -gen (създавам, предизвиквам) - за веществата, които предизвикват промени в съзнанието, подобни на тези, наблюдавани при ритуалната употреба на традиционни билки. Така ентеоген визира не толкова определен клас вещества или предизвиканите от тях ефекти, колкото целта на употребата им: мистично и/или шаманистично преживяване, свързващо човека с вътрешния Бог.
Дефиницията от оригиналната публикация гласи: "В тесен смисъл само средствата, предизвикващи видения като в шаманските или религиозните ритуали, могат да бъдат наричани ентеогени, но в по-общ - терминът може да се прилага и за други вещества, естествени или синтетични, които предизвикват изменения на съзнанието, подобни на тези, характерни за ритуалната употреба на традиционни ентеогени". Така ентеоген може да бъде практически всяко психоактивно вещество, но обикновено терминът наистина се прилага само за традиционно използваните билки, които са едновременно многобройни и непознати за широката публика, така че няма да бъдат изброявани.
Субстанциите от групата на екстазито (MDMA, MDA и др.) представляват особен случай в класификацията на психоактивните вещества. Въпреки че по структура те принципно са амфетамини, характерът на действието им ги поставя някъде по-близо до халюциногените, или в отделен клас - на т.нар. емпатогени, или вещества създаващи емпатия. Двусмисленото звучене на този термин (защото и pathos = страдание) е довело до използването на понятието ентактоген (буквално: създаващ вътрешно докосване).
ЖАРГОНЪТ
Разликите в действието на различните класови вещаства намира израз и в уличната лексика. Така например популярният термин друсам всъщност се ползва почти само за употребата на опиати или психоактивни медикаменти, докато за халюциногениите най-често се ползва простото ям. Това е и още едно, този път семантично потвърждение за особените свойства на тези вещества да влияят повече върху психиката и по-слабо непосредствено върху тялото.
Жаргонните термини, свързани с употребата на трева също отразяват характерните й особености - напушвам се, пафкам, саскам, дърпам и козя са твърде далеч от друсам се. Съответно за човек, изпитващ влиянието на канабиноиди се казва, че е напушен, напафкан и накозен, но не и надрусан, освен ако в марихуаната не са били примесени някакви други вещества, тогава говорим за т.нар. друсана трева.
По подобен начин се формират и неологизмите, описващи употребата на стимуланти - шмъркам, нашмъркан и прахосмукачка произлизат директно от характерния метод за употреба, но се ползват и за да опишат ефектите от приемането на тези вещества.
КОРЕКТНА УПОТРЕБА
С развитието на съвременните средства за осведомяване и комуникация и високият интерес към промяната на съзнанието нерядко се случва читателите на материалите по темата да са по-добре информирани от авторите им. На този фон особено нелепо изглежда използването на неуместни термини относно психоактивните вещества:
Токсикоманиите /наркоманиите/ представляват сборна група заболявания, която включва болестна зависимост от алкохол, наркотици и други вещества, влияещи върху психиката на човека.
(по-правилно - зависимостите от психоактивни вещества представляват)
Ето защо в практиката все по-често се използва термина токсикомания, който обхваща всички вещества отнасящи се към групата на халюциногените и групата на наркотиците.
(некоректно - халюциногените много рядко създават зависимост)
Към групата на наркотиците спадат: ... 3. Растението еритроксилон кока и алкалоида му – кокаин.
(некоректно - кокаинът е стимулант)
Алкохолизмът е най – разпространената наркомания наред с никотина.
(некоректно - алкохолизмът е вид зависимост, никотинът - вещество)
Дори вдишването на този наркотик [коноп] е способен да...
(Некоректно, конопът не е наркотик в никой смисъл, той е растение, а и не се вдишва по никакъв начин)
Естествено в езика ни трайно са се наложили някои думи (като наркодилър и наркомафия), за които няма изгледи да се заменят с по-точни, но понятията, започващи с нарко- е редно да се ползват само когато се говори за употреба на опиати и опиоиди, а във всеки друг случай е по-провилно да се уточнява вида на веществото (напр. кокаиномания, алкохолизъм, зависимост към амфетамини). Съответно наркоман може да бъде наричано само лице, зависимо от опиати, а дори и в този случай това назоваване носи обиден характер.
Употребяващите ентеогенни средства пък предпочитат да се наричат психонавти, акцентирайки върху употребата на психоактвни вещества за разширяване на възприятията вместо за удоволствие.
Несъмнено е необходимо да се прави рязка граници между наркотици, стимуланти и халюциногени, а когато се говори за употребата на марихуана е най-уместно тя да се разграничава от тези психоактивни класове. Наистина, научно издържаните фрази не звучат толкова гръмко, плашещо и сензационно, но със сигурност са по-полезни, ако целта ни е да информираме аудиторията си, разсейвайки заблуди и предразсъдъци. Само чрез ползването на точните думи можем да звучим аргументирано и акуратно, както и да избегнем мултиплицирането на разпространените митове за психоактивните вещества.
И. Калчев,
Движение Промена
