Португалия
Законова уредба на Португалия, свързана с наркотиците
В Португалия контролът, употребата и трафикът на наркотични, психотропни вещества и прекурсори, се уреждат от: Закон №15/93 от 22 Януари, изменен със Закон № 81/95 от 22 Април; Закон №45/96 от 3 Септември частично отменен със Закон №30/2000 от 29 Ноември. Закон №15/93 регламентира аспектите, свързани наказанията, медицинската употреба, издаването на разрешения, класификацията и контрола. Също така регулира и лечението, превенцията, разследването, прането на пари, като прави ясно разграничение между престъпления, свързани с трафик и престъпления по употребата на наркотици.
Други важни закони са: Правилник №42/93 от 27 Ноември във връзка с лицензирането и контролът върху дейностите по лечението, провеждани от неправителствени организации; Закон №43/94 от 17 Февруари и Закон под №67/95 от 8 Април за Службата за превенция и лечение на наркотични зависимости (SPTT), Закон № 313/93 от 15 Септември и Закон №5/2002 от 11 Януари срещу прането на пари; Закон №193/96 от 15 Октомври регулиращ дейността на Националната Програма за Превенция на наркотичните зависимости.
1999 година бе от изключително значение за португалската политика по отношение на наркотиците. Със Закон № 31/99 от 5 Февруари се създаде Португалският институт за наркотици и зависимости (IPDT), а с постановление № 46/99 от 26 Май, Правителството прие Националната стратегия за борба с наркотиците и
наркотичните зависимости обхващаща периода до 2008 год. От особена важност е и една серия от законови промени през 2000г.: със Закон № 89/2000 от 18 Май се учреди Координационния съвет за наркотици и наркозависимости, със Закон № 88/2000 от 18 Май бе създаден и Националният съвет за борба с наркотиците и наркотичните зависимости. Важно е да се спомене и за увеличените правомощия на Португалският институт за наркотици и зависимости (Закон № 90/2000 от 18 Май), а също допълнението на националната стратегия, с 30 поставени цели, които трябва да бъдат изпълнение до 2004 година.
Във връзка със споменатите изменения се приеха и редица нови моменти в основния закон от 1993г., като най-важното решение бе декриминализирането на употребата и държането на всички забранени вещества. Този закон влезе в сила през Юли 2001.
Контролирани вещества
Контролираните вещества включени към Закона от № 15/93 в шест списъка, които се актуализират
Списък № 1 – опиати, кокаин и деривати; канабис и деривати.
Списък № 2 – халюциногени; амфетамини; барбитурати
Списък № 3 – препарати, приготвени от контролирани субстанции
Списък № 4 - транквиланти и аналгетици
Списъци № № 5 и 6 – прекурсори.
Разликите в списъците оказват влияние върху наказанията, свързани с наркотиците.
Употреба и притежание на наркотици
До Юли 2001г. употребата на дрога се счита за престъпление и се наказваше с лишаване от свобода до три месеца или глоба. Ако намерената дрога превишаваше три дневни дози, това водеше до наказание “Лишаване от свобода” до една година или глоба. Законът предвиждаше възможност за освобождаване от наказателна отговорност на случайните потребители. Притежанието на дрога също бе престъпление и се наказваше с оглед намерението на дееца – дали дрогата е предназначена за лична употреба, дребна продажба или трафик.
Както бе споменато тази законова уредба бе променена след приемането на стратегията от 1999г. Със Закон 30/2000 се декриминализира употребата и притежанието с цел лична употреба на наркотични вещества.
Законът влезе в сила през месец Юли 2001 като продължи да счита за незаконна, употребата на каквито и да е наркотични вещества без разрешение, но промяната е именно премахването на предвидената наказателна отговорност.
Сега, в случаите на заловено малко количество наркотици за лична употреба се процедира по следния начин: Ако полицията не разполага с доказателства за извършени от заловеното лице по-тежки престъпления (продажба или трафик), заловеното количество се конфискува, а случаят се праща на Местна Комисия за лечение на зависимости. Комисията се състои от адвокат, лекар и социален работник. Тя взема отношение по случая, анализира ситуацията и при евентуална зависимост предлага лечение или рехабилитация. Част от правомощията на комисията е налагането на санкции, но практиката показва, че до това се прибягва в редки и изключителни случаи.
Трафик и престъпления, свързани с дрога
Понятието “Трафик” е дефинирано в глава ІІІ, член 21 на Закон 15/93 - “Трафик и други незаконни дейности”. Производството, предлагането, продажбата, изготвянето или култивирането на наркотици са основните състави на престъплението трафик. Текстът изрично изключва от понятието нарушенията свързани с употребата на наркотици, които пък са уредени в чл. 40 на закона.
Португалският закон дели наказателната отговорност за трафик на наркотици по няколко критерия, но най–важен е природата на субстанцията. Трафикът на субстанции от списъци от 1 до 3 се наказват с лишаване от свобода от 4 до12 години, а на вещества от списък 4 – от 1 до 5 години.
Член 26 от Закона отдава значение на това дали деецът е зависим от субстанции или не. В случай, че лицето продава дрога, единствено с цел финансиране на собствената си употреба (дилър-консуматор), съответното наказание се редуцира: по списък 1 2 и 3 –до 3 години лишаване от свобода или глоба, а по списък 4 – до 1 година или глоба.
Малозначителния трафик е дефиниран в чл. 25 и също подлежи на наказателно преследване. В тези случаи, в зависимост от конкретните обстоятелства, количеството и вида вещество наказанията съответно са редуцирани: От една до пет години лишаване от свобода (при субстанции от таблици 1-3) и до две години или глоба при (субстанции от таблица 4).
Законът е отчел и отегчаващите обстоятелства, при наличието, на които предвидения минимум и максимум на наказанията се увеличават с #188;. Така например, ако деянията свързани н наркотиците са извършени от престъпна група, предвиденото наказание е от 10 до 25 години. За трафик на прекурсори е предвидено лишаване от свобода до 12 години.
Със Закон № 43/2002 от 2 Март, в Португалия бе създадена Системата за морски наблюдения (SAM). С него се увеличиха възможностите за действие, предоставени на правителството, в борбата му с трафика на незаконни наркотични субстанции
Наказателно преследване и практика
Промените в наказателната политика от 2001 оказаха влияние върху ежедневната работа на полицията и магистратите. Прокурорът е задължен да събере доказателства за случая, всеки път, когато получи данни за извършено престъпление. Преди промените от Юли 2001, прокурорът беше длъжен да разследва и да събере доказателства, за да повдигне обвинение в случаите на употреба и притежаване на наркотични субстанции. Ако тогава се докажеше наркотична зависимост у извършителя прокурорът обикновено искаше от съда налагането на глоба. Мотивът, че лечението е винаги по-ефективно от всякакви репресивни мерки, караше още тогава някои прокурорите да го предпочитат пред тях. Това обаче се случваше сравнително рядко и то в случай на първо и дребно нарушение.
Новият режим, влязъл в сила през 2001 година променя радикално горната процедура, и доведе до по-голяма координираност между репресивния апарат и службите за лечение и рехабилитация на зависимости.
Превенция, грижа и лечение
Закон15/93 значително подобри дейността на медицинските служби и предвидените мерки за лечение (глава 4).
На зависимия от субстанции се гледа като на болен дори и когато е извършил престъпление. Португалското законодателство включи множество методи за подпомагане на такова лице, в това число различни алтернативи на наказанието лишаване от свобода. Лимитираните възможности за лечение при старото законодателство създаваше голям брой чакащи и тенденция да се прибягва към наказание вместо към лечение.
Новата стратегия против наркотиците отдава приоритет на лечението и рехабилитацията на зависимите и това бе заложено като фундамент на португалската наркополитика. Последвалите промени в законодателството дадоха силен и ясен сигнал за насоката към лечение вместо наказателна репресия.
Във всеки район сега съществува комисия, която замества прокурора. Тя е в състав от трима граждански служители (адвокат, лекар и социален работник), в чиято компетенция са случаите свързани с наркотици, при които извършителя не е употребил насилие. Целта й е да се грижи за лечението и пълната рехабилитация на зависимият деец.
Пране на пари и конфискация
Закон15/93 и Закон 313/93 от 15 Септември включиха в португалското законодателство Директива №91/308 на ЕС, свързана с криминализирането на дейности по прането на капитали от придобити от незаконни дейности. Законодателството изцяло бе изменено със Закон 5/2002 от 11 Януари. Новият закон предвиди редица мерки за борба с организираната престъпност.
Линкове
Португалското законодателство във връзка с наркотиците може да бъде намерено изцяло тук
Референции
Текстът бе проверен от Португалският институт за наркотици и зависимости
Използвани са:
Докладите на Португалският институт за наркотици и зависимости 1997-2000
Доклад на Европейската комисия за законодателството и регулирането на наркотрафика в страните членки на ЕС
