Република Чехия
27/12/2004
Насоки в законодателството
Според конвенциите на ОН, от 1961, 1971 и 1988 г., непозволените дейности, свързани с наркотични вещества, се считат за криминално деяние от 1962 г. Поради това Наказателният кодекс (НК – разпоредба №140/1961) и Процесуалният кодекс (ПК – разпоредба №141/1961) са основните закони, третиращи нарушенията – свързани с наркотичните в-ва. Тези разпоредби контролират някои аспекти на подобни нарушения, като трафик и непозволено притежание на наркотици, възпрепятстване на следствието, както и условия на процедурите, характер на присъдите и др. Законите, отнасящи се към този вид нарушения са били корегирани през годините (утежняващи вината обстоятелства, увеличаване на наказанията за извършителите). Поправките нанесени наскоро в чешкия НК дават възможност на съдиите да вземат предвид зависимостта на някои извършители, както и други обстоятелства на дадено престъпление. Съгласно тези поправки на съдиите се дава право да издават различни присъди, като алтернативи на лишаването от свобода, в случаите, в които обстоятелствата го позволяват.
На равнище “Административно законодателство”, по-леките престъпления се категоризират като нарушения според “разпоредба за нарушенията” (№200 гл. XXX).
От друга страна, извършването на непозволените дейности, свързани с наркотични и психоактивни вещества, са обект на контрол според “Постановление за веществата, предизвикващи зависимост” (№167/1998).
Контролирани вещества
Постановлението за веществата, предизвикващи зависимост, определя условията за производство, внос, износ и транспортиране на наркотични и сходни вeщества, развиване на дейности с медикаменти – съдържащи вeщества, включени в списъците. Постановлението също така уточнява отговорността при лицензиране и контрол на упоменатите действия. Според същото постановление “Инспекторатът по наркотичните и психоактивните вeщества”, (към МЗ), има властта да издава лиценз, за срок от 2 години, на лица – отговарящи на определени изисквания. Също така внос и износ на химикали, фигуриращи в анекс 2/VІІ, от постановление 62/2000, се разрешава само с лиценз от “Агенция по лицензиране”, към министерството на търговията и промишлеността.
Анексът към постановлението за веществата, предизвикващи зависимост, различава наркотици и прекурсори, съгласно конвенциите на ОН, от 1961, 1971 и 1988 г. Контролираните вeщества са включени в постановлението и разделени в 11 списъка. Списъци от 1 - изброяват наркотичните и психоактивните вeщества, (списък 8 включва препарати, съдържащи тези вeщества). Списък 9 изброява прекурсорите, а списъци 10 – 11 включват помощни материали. Списъците се актуализират от Парламента при необходимост.
Фигурирането на вeществата в списъците влияе върху определянето на обстоятелствата при извършване на дейности с наркотици, но няма ефект върху наказанията при нарушения, свързани с наркотици – това как съдебните власти определят естеството/вида (здравен и социален риск) на конкретното вeщество.
Употреба и притежание
Употребата на наркотици не се счита за криминално деяние. Притежанието, с цел лична употреба, не се е разглеждало като криминално деяние до 1999 г., но Парламентът прие важна поправка (пост.№112/1998) в НК, а също и постановлението за нарушенията, чрез които постави притежанието (непозволено) на наркотични и психоактивни вeщества, в по-големи количества, извън закона (гл.187а от НК).
Постановлението не определа понятието “по-големи количества”. Засега наредба № 6/2000 гласи то да се използва от полицията и следователите на общо основание. Въпреки това съдиите не са длъжни да спазват постановлението. Ето защо съдебната практика изисква мнения от вещи лица, с цел да улесни вземането на решения, като позицията на експертите трябва да взема предвид качеството и количеството на конкретните вeщества. В допълнение те преценяват количеството, според индивидуалните нужди на обвиняемия и степента на зависимост.
Когато количеството притежавано (или по-точно задържано) вeщество превишава т. нар. “малко количество” се възбужда криминално следствие и случаят се предава на съдебните власти.
Количествата “по-големи от малко” са както следва за различните вeщества:
хероин – 10 дози (100 мг. всяка)
кокаин – 10 дози (50 мг. всяка)
амфетамин/метамфетамин (первитин) - 10 дози (50 мг. всяка)
MDMA (екстази) – 10 дози (100 мг. всяка)
LSD – 10 дози (50 микрограма всяка)
Марихуана – 20 цигари с 1,5% съдържание на ТНС
Ако заловеният е с “малко количество” наркотик и няма за цел продажба, то полицейските/следствените органи предават случая на специализираните части на регионалната полиция, които имат право да наложат административно (не-криминално) наказание на обвиняемия (глоба или предупреждение), съобразно постановлението за нарушенията.
Трафик и престъпления, свързани с наркотични вещества
Непозволен трафик, производство, доставки (снабдяване), придобиване, съхраняване, внос и износ на контролирани вeщества се считат за криминални деяния, съгласно гл.187 от НК. Поправка №112/1998, към НК, дава по-точно определение на престъплението, а към обсоятелствата от които зависи налагането на наказание се прибавени нови точки. В допълнение, санкциите за извършване на подобни престъпления са засилени. Те варират според обсоятелствата, съпътстващи престъплението (печалба, потърпевши лица, нанесени вреди и др.). Присъдата може да бъде между 10 и 15 години лишаване от свобода, при условие, че:
извършен е трафик в полза на международна престъпна организация;
печалбите от извършеното престъпление са повече от 5 млн. чешки крони;
налице е смъртен случай.
Производство, съхранение и притежание на инструменти – служещи за производство на контролирани в-ва (раздел 188), както и подтикване към употреба (раздел 188а) са престъпления, конкретно свързани с наркотици. В този контекст е нужно да се спомене, че отглеждането на канабис не е престъпление, според раздел 187, а по-скоро според раздел 188 (растенията се считат за инструмент на производството на контролирани вeщества, самите те не са наркотик).
Подтикване към употреба означава съдействие или пропагандиране на неопределена група хора към употреба на наркотици. Деянието е наказуемо с максимална присъда от 5 год. лишаване от свобода при положение, че потърпевшият е под 18 г.
Следствие и практика
Полицейските органи са задължени да осведомяват следователите за всяко извършено престъпление. Поправка 265/2001, към НК (раздел 172), дава власт на следствените органи да преценят дали да се продължи следствието по даден случай, при наличие на определени обстоятелства във връзка с конкретното деяние и конкретния извършител. Споменатата поправка е в сила от януари, 2002 г. С оглед на влизането й в сила, се очаква, че следствието използва раздел 172, параграф 2ц, от НК само в случаи на притежание с цел лична употреба. Съдът не се натоварва с никаква част от следствието, той взема предвид уликите и произнася присъда.
Случай 1: Притежание на хероин, с цел лична употреба, от пълнолетни нарушители
Следствието зависи от количеството заловен наркотик. Притежанието на хероин, с цел лична употреба, в количество по-голямо от “малко” е криминално деяние (виж “Употреба и притежание”). Както вече бе посочено полицията се задължава да дава на следователите сведения за всяко престъпление. Самото възбуждане на следствено дело зависи изцяло от преценката на следователя. Специални условия от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) позволяват на следователя да не образува следствие (раздел 172). В случай, че прецени, че е налице извършено престъпление, следователят е длъжен да предаде обвиняемия на съд. Ако обвиняемият бъде обявен за виновен, съдът обикновено налага присъда, различна от лишаване от свобода (виж “Превенция, грижа и лечение”). Съдът може да не вземе предвид повторното престъпление, като утежняващо вината обстоятелство, в процеса на вземане на решение, поради евентуалната зависимост на обвиняемия.
Случай 2: Противозаконно отнемане на чужда собственост, с цел набавяне на средства за удоволетворяване на наркотична зависимост
Зависимите от наркотици обикновено не извършват сериозни престъпления (най-често се извършват дребни кражби) за да набавят средства за задоволяване на зависимостта си. Обикновено те не нанасят вреда директно, а откраднатото е с относително ниски себестойности (пари и/или вещи). Финансовите щети са обикновено минимални. В такъв случай НПК дава право на полицията да проведе разследване, като част от досъдебното производство, в рамките на 2 седмици, при положение, че предвижданата присъда за извършеното престъпление не надвишава 3 год. лишаване от свобода, обвиняемият е задържан и е налице вероятността заподозреният да бъде призован в упоменатия срок. В рамките на периода от 2 седмици полицията трябва да представи сведение за резултатите от разследването. В следващата фаза следователят може да предложи на съда, не по-късно от 2 дни след представяне на сведението, вида на наказанието. В повечето случаи срещу обвиняемия се предприема по-толерантен подход (виж “Превенция, грижа и лечение”).
Случай 3: Разпространение на неголеми количества наркотик, с цел набавяне на средства за удоволетворяване на наркотична зависимост
Разпространението на наркотици се счита за сериозно криминално деяние. Въпреки това съдът взема под внимание целта на разпространението – печалба или набавяне на средства за удоволетворяване на наркотична зависимост. При установено разпространение, с цел печалба (т. нар. професионален дилър/дистрибутор), на обвиняемият се налага по-строго наказание. Като допълнително обстоятелство се взема броят на леталните дози, които се съдържат в заловеното количество.
Превенция, грижа и лечение
В общият случай съществуват две възможности за лечение в Чешката република – доброволно или принудително (защитно) лечение, налагано от съда. Определение за “принудително лечение” може да се намери в раздели 25 и 72 на НК.
Съдът може да не наложи наказание и да постанови "принудително лечение", когато обвиняемият, злоупотребяващ с вeщества, предизвикващи зависимост, е извършил престъпление под влиянието на тази зависимост или във връзка с нея. Въпреки това принудително лечение може да не се наложи, когато вероятността за успешното му протичане е малка. Възможно е принудително лечение може да се наложи и заедно с присъда.
Съдебната практика показва толерантно отношение към нарушители, притежаващи наркотик с цел лична употреба. Съгласно положенията в НК и НПК съществуват редица възможни алтернативи за налагане на санкции от съда, който има право на решения (мерки/присъди), различни от лишаване от свобода, за дребни нарушения:
- намалена присъда (с или без изпитателен срок). Съдът има право да наложи условна присъда с изпитателен срок, не по-голям от 3 год. Изпитателният срок включва наблюдение от социалните служби, за период от 1 – 5 години и програма с превъзпитателна цел (лечение на зависимостта, обучение в различни области и др.).
- от 50 до 400 часа общественополезен незаплатен труд, в полза на местната община.
Пране на пари и конфискация
Законът срещу пране на пари (61/1996) въвежда някои мерки за борба с това престъпление в областта на административното законодателство, за частни и други лица или организации, извършващи парични операции. Според тези закони упоменатите лица и организации се задължават да осведомяват митническите власти при внос или износ на чекове и/или пари в брой, за всички суми, превишаващи 350 000 крони, а също и за платежни нареждания за над 20 000 крони – изпращани по пощенски път. Министерството на финансиите контролира финансовия обмен, що се отнася до пране на пари и има правомощията да:
- да анализира докладите, предавани от финансовите институции (банки и др.), касаещи съмнителни финансови сделки;
- да съблюдава дейностите, извършвани от финансовите институции да са в съгласие с правилата, определени в разпоредба 61/1996;
- да налага глоби до 10 млн. крони на лица (частни и др.), нарушили задълженията си по разпоредба 61/1996, ако не се касае за криминално деяние;
- да оведомява специализираните полицейски органи за евентуални криминални нарушения.
Последното изменение в НК отнасящо се към прането на пари (раздел 252а). Този раздел третира всички ползи, придобити като резултат от противозаконни дейности – посочване на неверни източници на печалби и собственост, а също и допускането (съдействието) на подобни нарушения. Всеки, извършил подобно нарушение и реализирал печалби от трафик на наркотици, следва да се наказва с 2 до 8 години лишаване от свобода и/или конфискация на имуществото. В допълнение съществуват други раздели в НК (№251 и №252), съгласно които се санкционира прехвърлянето на имущество и пари, придобити по противозаконен начин.
Нови насоки за развитие на законодателството
С цел да се установи практическия ефект от поправките в НК бе проведен анализ в периода 1999 – 2001 г. Според заключенията на анализа наказуемостта при обвинения за притежание с цел лична употреба не са от полза за икономиката на страната и нейното общество. Правителството одобри тези заключения и издаде резолюция №1177/01 с приложения, служещи за по-голяма ефективност на наркополитиката и ограничаването на разпространението им.
Като пример, приложенията на резолюцията задължават правителството:
- да разграничи от правна гледна точка две или три категории наркотици според здравната и социална заплаха, която те представляват;
- да вземе предвид резултатите от проведения анализ и да преразгледа фактите, предоставени от него, по отношение на констатираните нарушения, свързани с наркотиците;
- да се съобразява с резултатите от анализа, при провеждането на политиката за борба с наркотиците.
