Архив за March, 2009

9 наркобосове контролират дрогата в София

Tuesday, March 31st, 2009

Разпределението на наркотиците в София се държи от 9 наркобоса, като столицата условно се разделя на девет района. За всеки си има отговорник, който организира разпространението на дрогата и следи за събирането на приходите от нея. В по-малки региони е възможно един отговорник да контролира няколко града, заради по-ниската консумацията.

В София обаче това е невъзможно, защото една трета от наркотиците се консумират именно в столицата. Обемът на пазара на синтетични дроги се движи между 21 и 43 млн. лева годишно, а кокаиновият се оценява на 10–20 млн. лева. Годишният оборот на пазара на хероин е между 32 млн. и 105 млн. лева, изчислен по т.нар. улични цени. Пазарът на канабис варира между 50 и 66 млн. лева. Като се сумират продажбите и на четирите бизнеса, обемът на пазара на наркотици в страната се движи между 108 и 234 млн. лева годишно.

Разпределението на дрогата става по следния начин. Получените 1–2 килограма от пратката разреждат наполовина. Съответно активната съставка в хероина намалява до 15–17%. Следващото разреждане се извършва от снабдителите, като пак се удвоява „мешилката” и активното вещество спада до едва 7–9 на сто. На предпоследното ниво са дилърите, които купуват по 2–3 грама, като хероинът продължава да се разрежда. Най-често дилърите добавят още една доза, делейки 1 грам не на пет дози, както е стандартът, а на шест. Така съдържанието на диаморфин в уличната доза спада до 4–7 %.

На последното ниво са продаващите за уличните пласьори – те нямат възможност да разреждат стоката, защото тя се пакетира от дилъра. Според източници подземният свят е на прага на нова война за разпределение на наркотеритории. Залогът този път не е само софийският пазар на дрога, а целият транзит на наркотици през България. В конфликта се намесва нов бос с прякор Влаха. С прибирането на някои от знаковите фигури, които минават за високите етажи в наркоразпространението, веднага започна преразпределение на териториите.

Войната, която тепърва предстои, е за транзитите на дрога – съответно за амфетамин, хероин и кокаин. Залогът е 300 милиона на месец от транзити. Атакуваните от властта братя Галеви, Баретата и изчезналият наркобос Таки са въртели целия бизнес с дрога у нас. Твърди се, че дупнишките бизнесмени – Пламен Галев и Ангел Христов, отговаряли за синтетиката, избягалият в ЮАР Таки се занимавал с кокаина, а Баретата държал хероина.

Източник: 19 минути (http://19min.bg/news/8/12145.html)

Как да спрем нарко-войните

Tuesday, March 24th, 2009

Провалени държави и Провалени политики

Как да спрем нарко-войните.

От книжното издание на The Economist
Забраната е провал; легализацията – по-малкото зло
(http://www.economist.com/printedition/displayStory.cfm?Story_ID=13237193)

drugsfinalПреди СТО години група дипломати се събра в Шанхай на първия международен опит за международна забрана на търговията с дроги. На 26.02.1909г. те се споразумяха за създаването на Международната Комисия по Опиума (International Opium Commission) и то само няколко десетилетия след като Британската империя бе воювала срещу Китай, за да осигури своето право на търговия със същото вещество. След тази първа конференция следваха още множество забрани на дрогите променящи настроенията (mood-altering drugs). През 1998г. Генералната Асамблея на ООН задължи държавите – членки за постигането на “свят свободен от дроги” (drug-free world) и да “елиминират или значително да намалят” продукцията на опиум, кокаин и канабис до 2008г.

Това бе обещание от типа, който политиците обичат да правят. То задоволява чувството на морална паника, което е прислужница на забраната (prohibition) през последния век. Чрез него се цели да се вдъхне увереност на родителите на тийнейджърите по света. И въпреки всичко това е безкрайно безотговорно обещание, както всяко, което не може да бъде изпълнено.

Следващата седмица министри от цял свят се събират във Виена, за да обсъждат международната нарко-политика през следващото десетилетие (това е въпросната конференция, от която пише автора от в. Капитал – бел. прев.) Като генерали от първата световна война много от тях ще настояват, че всичко, от което се нуждаем е повече от същото. В същност войната срещу дрогите е катастрофа създаваща провалени държави в развиващия се свят и едновременно с това подпомага избуяването на зависимостите в богатите държави. По всяка измерима скала тази сто годишна война бе тесногръда, смъртоносна и безсмислена. Това е причината The Economist да продължава да смята, че по-малко лошата политика е да се легализират дрогите (legalise drugs).

“По-малко лоша” не значи добра. Легализацията (legalisation), въпреки че ясно би била по-добра за държавите производителки, би изправила пред различни рискове държавите консуматорки. Както е очертано по-долу, много уязвими потребители биха страдали, но според нас повечето биха спечелили.

Доказателство за провал
Днес, съвета по дроги и престъпления към ООН (UN Office on Drugs and Crime) вече не говори за свят свободен от дроги (drug-free world). Неговата хвалба е, че пазарът на дроги се е стабилизирал, което значи, че повече от 200 милиона души, или приблизително 5% от възрастното население на планетата, все още употребява нелегални дроги – това приблизително същия процент, колкото и преди десетилетие. (Както повечето претендирани факти по отношение на дрогите и този е само едно предположение: точните данни са просто една от неволните жертви на нелегалността.) Производството на кокаин и опиум е вероятно същото както преди десетилетие, а това на канабис е по-високо. Консумацията на Кокаин е намалява постепенно в САЩ от пика си в началото на 80-те години на ХХв, но графиката е неравна (като в момента нивото на употребата му е по-висока от тази през средата на 90-те), а и нараства на множество места в това число и Европа (Да не говорим за България, където чалга-културата създава истински предпоставки за кокаинов бум – бел.прев.)

Проблемът не е в липсата на желание. Само САЩ харчи повече от 40 милиарда долара на година в опит да елиминира предлагането на дроги. Полицията арестува около милион и половина американски граждани годишно за престъпления свързани с дрогите и заключва около половин милион. Все по-строгите нарко-закони са основната причина един на всеки пет афроамериканци да прекарват известно време зад решетките. В Развиващия се свят кръвта се лее в изумителни количества. Само в Мексико повече от 800 полицай и войници са намерили смъртта си от Декември 2006 (а средния годишен брой на жертвите е над 6000). Тази седмица поредния лидер на държава разпределител – Гвинея – Бисау – бе убит.

И въпреки всичко, самата забрана разлага усилията на борещите се срещу дрогите. Цената на незаконните субстанции зависи в по-голямата си част от дистрибуцията от колкото от производството. Нека да вземем за пример Кокаина: разликата в цената на кокаина между кокаиновите полета и крайния потребител е повече от 100 пъти. Дори ако хвърлените пестициди върху продукцията на селяните в Колумбия увеличи цената на място повече от 4 пъти това би имало твърде малък ефект върху уличната цена, определяща се главно от риска да се достави кокаина в Европа или САЩ.

Днес нарко-копоите твърдят, че са унищожили приблизително половината от кокаина, който се произвежда. Уличната цена в САЩ изглежда се покачва, а чистотата му – спада през последната година. Не съществуват обаче сигурни данни, че търсенето на дроги спада, когато цената им расте. От друга страна съществуват редица доказателства, че бизнесът бързо се адаптира към пазарните сътресения. В най-добрия случай ефективната репресия на едно място просто го кара да премине към друго. Така производството на опиум премина от Турция и Тайланд към Мианмар и южен Афганистан, където подкопава усилията на Запада срещу талибаните.

prohibitionАл Капоне, но на глобална сцена
Всъщност, далеч от намаляването на престъпността, забраната е дойката на гангстеризма в степен невиждана до този момент. Според, вероятно раздуто, изследване на ООН, нелегалната нарко-индустрия се оценява на приблизително 320 милиарда долара годишно. На запад тя прави престъпници от иначе спазващи законите граждани (настоящия американски президент лесно можеше да свърши в затвора за своите младежки експерименти с трева*) (*използвания израз в текста бе “blow” според ползвания от мен речник на сленга в английския това по принцип значи марихуана, но изрично се подчертаваше, че в Америка се ползва и за Кокаин, така че не съм сигурен какво точно е ползвал Обама – бел.прев.). Освен всичко друго забраната прави дрогите по-опасни: зависимите купуват силно замърсен кокаин и хероин; много използват замърсени игли, което спомага за разпространението на СПИН; клетниците, които се подават на хероина и амфетите стават и извън закона, като единствените, които ги “лекуват” са дилърите им. Но в същност държавите от развиващия се свят са тези, които плащат най-високата цена. Дори сравнително установени демокрации като Мексико днес са изправени в смъртна битка срещу гангстерите. Американските власти, в това число и бивш нарко-цар, започнаха открито да изразяват своите притеснения от факта, че имат “нарко държава” (narco state) за съсед.

Катастрофата на нарко войната доведе до там най-смелите й водачи, особено в Европа и Латинска Америка да предлагат промяна на фокуса й от заключване на хората към общественото здраве и “намаляване на вредите” (harm reduction) (като например предлагане на чисти игли на зависимите). Такъв подход би наблегнал повече на образованието и лечението на зависимите, и по-малко на тормоза върху селяните отглеждащи Кока и наказването на консуматорите на “леки” дроги. Това би било стъпка в правилната посока. Но малко вероятно е тя да бъде адекватно приложена, а освен това самата мярка не прави нищо за премахването на организираната престъпност от картината.

Легализацията няма да заличи гангстерите; тя, обаче, би трансформирала дрогите от проблем на закона и реда в проблем на здравето, а именно това е начинът, по който те трябва да бъдат третирани. Правителствата биха таксували и регулирали търговията, а събраните пари (както и спестените от войната срещу дрогите) биха отишли за обучение на обществото относно рисковете от употреба на дроги и лечение на зависимости. Продажбата на дроги на малолетни и непълнолетни трябва да остане забранена. Различните дроги трябва да бъдат облагани и регулирани различно. Такава система би била крехка и несъвършена, изискваща постоянно наблюдение и компромиси. Таксите трябва да бъдат определени на нива едновременно подтискащи употребата, но и обезкуражаващи черния пазар и отчаяните актове на кражби и проституция, чрез които зависимите днес изхранват своите навици.

Представянето дори на тази несъвършена система на хората от страните производителки, където организираната престъпност е основният политически проблем, ще бъде лесно. Трудната част идва в страните консуматори, където зависимостта е основната политическа битка. Много от Американските родители биха приели, че легализацията би била правилният отговор за хората от Латинска Америка, Азия и Африка, те дори биха видели тази мярка изключително полезна в борбата срещу тероризма. Но техния естествен страх би бил за техните собствени деца.

5-31-08-2Този страх се базира основно на предположението, че повече хора биха употребявали дроги, които са легални. Тази презумпция обаче може да е грешна. Не съществува пряка връзка между тежестта на наказанието и употребата на дроги: граждани живеещи в един по-тежък режим (Америка и с някой уговорки Великобритания) употребяват повече, а не по-малко. Обърканите нарко-копои обвиняват за това културните разлики, но дори в доста подобни държави строгите наказания не водят до значителна разлика между броя на зависимите: твърдата Швеция и по-либералната Норвегия имат приблизително еднакъв процент зависими. Легализацията може да намали и предлагането (по дефиниция дилърите трябва да изчезнат) и търсенето (ще изчезне част от тръпката на забраненото). Всъщност никой не знае със сигурност. Трудно е обаче да се отстоява твърдението, че продажбата на продукт, който е станал по евтин, по-сигурен и по-приемлив ще спадне. Всеки честен защитник на легализацията трябва да бъде достатъчно мъдър да приеме, че употребата като цяло би се покачила.

Съществуват обаче две важни причини защо забраната трябва да се изхвърли. Първият е принципът на свободата (liberal principle). Въпреки, че някой нелегални дроги са изключително опасни за някой хора, повечето не са особено вредни (тютюна причинява значително повече зависимост от почти всички). Повечето консуматори на нелегални дроги, в това число кокаин и дори хероин, ги употребяват от време на време. Правят го, защото изпитват удоволствие от употребата (точно както от употребата на уиски или Марлборо лайт). Не е работа на държавата да ги спира да правят това.

А зависимостта? На въпроса частично отговаря първия аргумент, доколкото вредата от употребата засяга основно потребителя. Но зависимостта може също да донесе мизерия на семейството и особено на децата на зависимия и така да има по-голяма социална цена. Именно за това възпирането и лекуването на зависимостите трябва да бъде основен приоритет на нарко-политиката. И ето и втория аргумент: легализацията предлага повече възможности за сполучливото справяне със зависимостите.

Чрез осигуряването на честна информация за здравните вреди на различните дроги и точната им ценова оценка правителствата биха могли да насочват потребителите към по-малко вредните. Забраната се провали в опита си за спре разпространението на дизайнерски дроги, създавани в лаборатории. Легализацията обаче, може да накара фармацевтичните компании да подобрят веществата, които хората вземат. Ресурсите от облагането и спестени пари от репресията биха позволили на правителствата да гарантират лечение на зависимите — всичко това е начин да се види легализацията политически по-приемлива. Успехът на развитите държави в намаляването на употребата на тютюн, чрез подобно данъчно облагане и регулация, дават основания за надежда.

Пресметнат риск или още век катастрофа?
Този вестник за първи път постави въпроса за легализацията преди двадесет години (виж статията). Преглеждайки доказателствата отново (виж статията), забраната изглежда още по-вредна, особено за бедните и слабите по света. Легализацията няма да изхвърли напълно гангстерите от дрогите; както при алкохола и цигарите, винаги ще съществува желание да се избегнат таксите и да не се спазват правилата. Тя няма автоматично да излекува провалени държави като Афганистан. Решението е може да звучи объркващо, но един век постоянен провал ни карат да го опитаме.

Д-р Юлиян Караджов: Тревата поскъпна, качеството падна, намесиха се мутрите

Tuesday, March 24th, 2009

Източник: http://e-vestnik.bg/3499

julian_karadzhovД-р Юлиян Караджов е научен сътрудник в ИКИ-БАН, неправителствен експерт в областта на дрогите и автор на книгите “Наркотиците – почти всичко за тях” и “Канабис – наука и политика”.

- Какви наркотици се продават и се използват най-често в България?

- Когато говорим за дрогите, трябва да имаме предвид, че много имена са подвеждащи. Да речем – екстази. В България практически няма екстази. Появява се, но изключително рядко. Огромната част от това, което се продава на българския пазар като екстази, е амфетамин или метамфетамин с различна степен на „мръсота“, защото на българския пазар за чистота е неприлично да се говори. Когато попитат някого „Взимал ли си екстази?“ в някакво допитване, а човекът отговори „да“, това съвсем не значи, че е взимал. Огромната част от хората дори не знаят какви са ефектите на екстази. Тоест, съществуват такива обърквания, които за съжаление се поддържат и от полицията. Всякакви полицаи и отговорни другари обичат да говорят за екстази, защото им звучи добре. Всъщност, по този начин те правят реклама на мръсни амфетамини. Като ги наричат с едно по-престижно и значително по-скъпо название. И се получава цирк – уж ще се борим, но вдигаме продажбите. Има и такъв елемент в България.

- Какви са ефектите от употребата на кокаин и амфетамини, какви са разликите?

- Ако започнем със стимулантите, които в момента са най-широко използваната проблемна дрога, тоест кокаин и всички видове амфетамини, тук разликата е по-скоро в цената и в социалния статус. Кокаинът е за по-богатите, амфетамините са за по-бедните. Ефектите са доста сходни – стимулация на всички нива, човек се чувства по-добре, по-енергичен, повече му се приказва, повече му се танцува. Друг е въпросът, че един мъж може и изобщо да не става за секс в това състояние по чисто биологични причини (да не го вдига). Затова се правят някакви безумни комбинации – ще взема амфетамини, но и виагра, защото от амфетите не мога нищо да свърша.
Разликата между кокаина и амфетамините е предимно в социалния статус, защото освен ефектите, и проблемите са сходни. Има няколко важни детайла по отношение на токсичните ефекти на стимулантите. Първо, там няма понятие свръхдоза. Хората, които умират от тях, обикновено умират от съвсем нормални дози. Просто едни са по-чувствителни от други, а тази разлика в чувствителността на различните хора може да бъде много голяма. Буквално на купона 20 човека може да се забавляват, а 21-ият да падне под масата и да умре. Особено, ако е млад и не се замисля, че баща му и дядо му са умрели от инфаркт или инсулт и той най-вероятно е предразположен.

Друга особеност е, че кокаинът и амфетамините създават проблеми за здравето. Колкото и да са чисти, те вкарват организма в режим, в който той не може да функционира дълго време, без да се повреди. Не говорим за зависимост, а за здравословни проблеми, които може да възникнат. Ако човек системно взима кокаин или амфетамини, в един момент черният му дроб започва да сдава багажа. Защото той непрекъснато се пришпорва да осигурява тази енергия на организма, която човек чувства. Тя не идва отникъде. Стимулацията се получава като се използват складирани преди това запаси – от невромедиатори в мозъка до енергия в черния дроб. Всичко това в един момент се износва. Имам познат, който неотдавна ме пита „Защо ме боли черният дроб, аз нали не пия?“ Ами ти не пиеш, но много смъркаш.

- Колко време продължава ефектът от кокаина и амфетамините?

- При кокаина ефектът е много краткотраен – една смръчка кокаин (20-50 мг) те държи около половин час, максимум 45 минути.

- Каква е ползата да дадеш толкова много пари, за да прекараш половин час в добра кондиция?

- Всички наоколо виждат, че смъркаш кока и си казват, че имаш много пари, което ти вдига социалния статус. Също както мутрите преди време се окичваха с дебели златни ланци. Самата идея да се смърка амфетамин дойде като подражание на тази престижна техника да се смърка кокаин. При кокаина смъркането е наложено от свойствата му – той през устата е изключително слабо активен – както се казва, хабиш го, ако го пиеш. Амфетамините могат да се пият, но когато ги смъркаш, ти, макар и във фантазиите си, се приобщаваш към културата на смъркащите. Има едни такива чисто социални елементи, които в един момент стават основни. Амфетамините обаче държат по няколко часа, независимо дали се смъркат или поглъщат. Тоест, те са по-евтини и по-ефективни. Да кажем, че иначе разликата в ефектите е доста трудно доловима. Хубавият, чист кокаин има малко по-различни ефекти от чистите амфетамини, но това са доста дребни нюанси, които повечето хора трудно биха забелязали. За сексуалната функция при мъжа и двете не са добри, защото вдигат рязко кръвното налягане. Жените по-скоро обратното – изпадат в някакви сексуални мераци, падат им задръжките, чувстват се способни на всичко, не ги е страх, обичайните им опасения изчезват. Но при повечето мъже стимулантите пречат на ерекцията. Някои казват така: „Днес няма да ходя по жени, мога да смъркам кока.“ Тези две неща са ясно разделени.

- Само за партита и от показност ли се взимат стимуланти?

- Не. Много хора ги използват, за да работят повече. Това е характерно за професионалисти, които са добре платени, но работата трябва да се свърши бързо – например софтуеристи, дизайнери и т.н. Там това се прави, за да се изкарат бързо пари. Няколко дни работиш на пълни обороти, за да изкараш пари и след това реанимираш, докато дойдеш на себе си. Докато е на стимуланти, човек може почти да не спи, много малко да яде и само да работи. Още от едно време студентите взимаха амфетамини покрай сесии. Разликата със сега е, че някога те бяха чисти. В момента на пазара в България амфетамините са просто някакъв ужас.

- Никъде ли не се продава качествена дрога?

- В България до по-чиста имат достъп само много платежоспособните клиенти. Защото у нас има и зависими от хероин хора, които са по върховете на разни икономически прослойки. Там хероинът и кокаинът минават по съвсем различни канали. Това не е дилърът от улицата, а дилър, който работи за един тесен, капсулиран кръг от хора, които имат достатъчно много пари, за да си позволят по-чиста дрога. Но те са малко. Като сравним чистотата на дрогата в България с това, което е в Западна Европа и САЩ, тук е някаква трагедия. Някои казват, че това предпазва индиректно хората от дрогата, но аз мисля, че това повече ги трови, защото те взимат повече, за да постигнат желания ефект, с което приемат още един куп неизвестно какви гадости. Не може да се каже, че се предпазват.

- Има ли зависимост от стимулантите и след колко време се създава?

- Винаги, когато се говори за зависимост, нещата много зависят от човека, от начина на приемане, и дори от това какво е общоприето в дадената среда. Ако е прието, че ще станеш зависим, много по-вероятно е наистина да станеш. При дрогата има едни такива самосбъдващи се пророчества. А зависимостта е реална. Познавам жена с много тежки проблеми, вследствие на употребата на амфетамини. Тя се друса до пълна параноя, после тръгва да разглобява компютъра, за да намери подслушвателните устройства, които вътре са й сложили от ЦРУ, КГБ, МОСАД, марсианците и т.н., и въпреки всичко, не спира. Такъв човек е опасен за околните и най-вече – за себе си. Зависимостта към стимулантите е много сложно да се каже точно какво представлява, защото там няма абстиненция и проблемът не е в това. В един момент организмът стига до такова пълно изтощение, че трябва да спреш. Като стигнат до параноята, повечето хора просто не могат повече. Срутват се, спят и ядат една седмица… след което пак започват. Тоест, проблемът не е в това да спреш, а че ти пак искаш онова чувство, което си имал в началото. С всяка следваща сесия обаче, все по-лесно влизаш в параноя. Дозата при редовна употреба се увеличава много рязко и бързо. Ако при хероина това се случва в течение на месеци, при стимулантите в тежките случаи дозата се увеличава буквално в рамките на дни. Стига се до там, че човек не само се страхува от марсианци, но започва и да ги вижда, както и да бърка реалността с това, което е в главата му. Много хора, които имат психични заболявания, си падат по стимулантите. Въпреки цената на всички тези неприятни ефекти, те им дават енергия, вдигат им настроението и т.н. Нещо, което иначе много трудно може да получат.

- Хероинът популярен ли е още сред тийнейджърите или има отлив?

- За хероина може да се каже, че вълната затихва. В момента има употреба, но поне в големите градове, като започнем със София и Варна, които първи бяха ударени, употребата днес е буквално в пъти по-ниска, отколкото преди 10 години. Има някакво твърдо ядро на хероиново зависими, но те все повече се обхващат от разни поддържащи програми и може да се каже, че хероинът не е тази заплаха, която беше. Сега практически няма хероин в училищата, а смъртността много намаля по две причини. Първо, намаляха хората, които го употребяват, и второ, те се научиха по най-трудния начин – повече да се пазят. Когато измрат половината ти приятели, започваш да се питаш защо така се е случило. Дори да не можеш да спреш, започваш да се пазиш от ситуации, в които би могъл да се убиеш. Не се знае със сигурност колко са в момента, защото тук има някаква борба на цифри. Ако човек хване една държавна институция, която си оправдава бюджета с дрога и хероиново зависими, там се прави всичко възможно да се раздуе цифрата. От представителите на същата институция, но в неофициални разговори, човек може да разбере, че бройката е паднала 5 пъти за последните 10 години. Всички цифри, които се подават от държавни институции, в някакъв смисъл са манипулирани, с оглед на бюджета на съответната институция, и нямат никаква идея да показват каква е реалността.

- В София и Варна позатихна, но в малките градове май не е така?

- В някои средни и по-малки градове няма намаление на хероиново зависимите наркомани – например в Благоевград и дори в Пловдив. Там все още си има много хероин, защото късно навлезе. Още не са се напарили и не са умрели достатъчно хора от квартала, които да дадат нагледен пример. Качеството на хероина на българския пазар е много лошо. В Пловдив беше по-добро, но общо-взето като цяло е лошо. Може би най-некачествена и най-скъпа е дрогата във Варна. Сигурно такава е политиката на местните наркомутри.

- Как се развива зависимост от хероина?

- Зависимостта от хероин се развива индивидуално, както с другите наркотици. За хероина се смята, че зависими стават около ? от тези, които го опитват. Има много хора, на които хероинът не им харесва и като опитат, започват да се чудят защо го хвалят толкова много по телевизията. ПР-ът на дрогата е такъв – никой не обяснява на младите хора, че гарантирано и 100% харесват хероина само шизофрениците. Колкото повече психически проблеми има един човек, толкова по-вероятно е да му хареса от първия път. При шизофрениците е 100%. Той им е лекарство. Престават да им говорят гласове в главата и те започват да се чувстват като нормални хора. Те го взимат не за да се надрусат, а за да им изчезнат симптомите.

- В какво състояние изпада човек като се надруса с хероин?

- Като се надрусат с хероин, на различните хора им се случват различни неща. Има хора, които започват да работят повече. Познавам човек, който си взима дозата преди работа. Вечер – само ако има пари. Има хора, които взимат хероин, за да изпаднат в полусънно състояние. Едни ги възбужда и ги прави енергични, други стават сънливи. При стимулантите също има няколко процента хора, които заспиват от тях. Алкохолът е типичен пример за това как на различните хора една и съща дрога им влияе различно. Едни ги избива на любов, други на бой, трети на сън. Същото е и с хероина. По медиите често се изкарват хероиново зависими, които да разкажат що е хероин. То е все едно да отидеш в един гей-клуб, за да се информираш що е секс. Хората там наистина правят секс и имат свой вкус за секса, и биха могли да разкажат интересни неща – но това не е целият секс. Същото е и с хероина. Създават се едни абсурдни очаквания, които на практика не се оправдават. Много пъти съм казвал на хората: „Ако опиташ хероин и ти хареса от първия път, бягай на психиатър, за да види къде ти е проблемът.“ Според мой познат, който е на хероин от 15 години, „хероинът не е дрога и не е кеф – това е лекарство за непукизъм“. Човек взима хероин, за да не му пука, а не за да се кефи. На всички напрегнати, фрустрирани личности хероинът идеално им пасва.

- Може ли да кажем, че в момента има изместване от хероина към стимулантите и на какво се дължи това?

- Днес младите хора изкарват повече пари. Перспективите за тях са доста по-различни, отколкото преди 10-15 години, когато имаше буквално цели градове с тотална безработица. Човек като погледне на Запад, например в Англия, се вижда, че там проблем с хероина има не в Лондон, а в разни малки градчета в Шотландия, където има трайна безработица. В България това изместване от хероин на стимуланти донякъде съответства на икономическото развитие на държавата. Не е този застой, който беше преди 15 години. В момента кипи трескава икономическа активност. Може би не много адекватна, но я има. И стимулантите повече съответстват на този начин на живот.

- От какво умират хората, които взимат стимуланти, щом като няма свръхдоза?

- От инфаркт, от инсулт или при тежка употреба – от цироза. Някои се самоубиват, особено когато спрат. В това време, освен че една седмица ядеш и спиш, имаш и много силна депресия. Тогава са относително чести самоубийствата. В такъв момент даже не може да си оправиш настроението с още една доза, защото организмът ти е изчерпан. Трябва му време да натрупа някакви резерви, които след това да бъдат похабени със следващата сесия на друсането. Отделно, много от хората, които сериозно си падат по стимуланти, имат депресия отпреди това. Те харесват стимулантите много повече от останалите. На тях им действа по-силно, дава им повече, отколкото дава на другите, не ги прави просто малко по-весели и малко по-разговорчиви, а ги вкарва в едно състояние, за което си казват: „Искам всеки ден да съм така. Искам и аз да бъда като другите. Явно за мен това е начинът. Другите могат да бъдат весели и иначе, а аз не мога“ (това нещо може и подсъзнателно да им се превърта през ума). Факт е, че стимулантите за много хора са начин да си оправят депресията, но проблемът е, че започват да я плащат с периоди, в които тя е много по-изострена.

- Има ли много случаи на умрели от кокаин и амфетамини в България?

- Виждал съм срез на мозъка на човек, умрял от кокаин в България (някаква нашенска мутра). Краят му беше настъпил от едно инсултче. Кръвоизливът беше изключително мъничък – колкото главата на кибритена клечка – но на много неправилно място в мозъка. Човекът гледал телевизия, смъркал кока… и на сутринта жена му го намерила захлупен на масата. По принцип смъртността от кокаин и амфетамини в България не е толкова често явление и минава покрай другото. Например, имам познат, който умря от инсулт, в резултат на употребата на амфетамини. В диагнозата му обаче е записано само „инсулт“. Той беше около 40-годишен, но взимаше много амфетамини. Не че беше много здрав преди това, но със сигурност амфетамините рязко са влошили нещата и са предизвикали един толкова нетипично ранен инсулт. Може да се каже, че смъртността дори и да не е толкова висока като при хероина, имаме много по-голям контингент от хора, които използват стимуланти, а смъртта там често е непредсказуема.

- При хероина от какво се умира?

- Част от хората умират от свръхдоза. Други умират от нещастни случаи и насилие. Трети умират от хронични ефекти – предимно инфекции от инжекциите. Хепатитът при хероиновите наркомани си е класика. СПИН също, макар и по-рядко у нас. От хепатит са болни поне 70% от хероиново зависимите. Хората забравят, че ако СПИН-ът те убива примерно за 10 години, хепатитът те убива да речем за 20. При положение, че си го хванал на 20 години, кой знае каква голяма разлика няма. И на едното, и на другото лечението им се свежда до това да ти удължат живота. Нищо повече не може да се направи. В крайна сметка хепатитът завършва накрая с цироза и с рак на черния дроб, няма какво да се лъжем. Поне тези кръвопреносимите хепатити B и C.

- Какво точно се случва с хората, които са взели свръхдоза хероин?

- Спира им дишането. Хероинът в големи дози блокира центъра на дишането. Има и много по-гадни сценарии. Може например все още да продължаваш да дишаш, но от високата доза да тръгнеш да повръщаш, както от висока доза алкохол. Ти си в безсъзнание, повръщаш, вдишваш повръщаното и се удавяш в него – Дженис Джоплин точно така е умряла. Това става много често при комбинация на хероин с алкохол. Обикновено се мре от свръхдози хероин в няколко ситуации – в комбинация с алкохол, с транквилизатори и на излизане от затвора. Излизаш от затвора, искаш да се надрусаш и по навик взимаш онази доза, която ти е била точна преди затвора, но в момента тя ти е чудовищно голяма. В Западна Европа най-рисковият момент в живота на зависимия от хероин е първата седмица след излизане от затвора – тогава масово се мре.

- Кокаинът, който се пуши (крек), същият ефект ли има като този, който се смърка?

- При пушене ефектът е много по-силен и там смъртността е в пъти по-голяма. Ефектите са много резки и изключително бързи – то е като венозна инжекция. В България практически няма чисто венозна употреба на стимуланти като изключим хората, които ги мешат с хероина, но в САЩ е много разпространено пушенето на крек. В Русия, в Прибалтика и в Чехия се взимат амфетамини венозно. Разликата е много голяма, ефектът е много по-драматичен, по-бърз и интензивен, съответно и вредните ефекти са много по-изразени. В България засега са малко хората, които пушат кокаин. Един от тях умря, беше около 30-ина годишен дилър на хероин и кокаин.

- Какво се цели с добавянето на кокаин и амфетамини към хероина?

- Идеята е донякъде да се компенсира параноята на стимулантите с успокояващия ефект на хероина. Тоест – кефът да се сумира, а неприятните ефекти да се неутрализират едни други. На практика понякога вредните ефекти стават още по-големи. От една такава, замислена като по-безопасна комбинация, има непропорционално много умрели. Това комбиниране се нарича „спийд бол“. У нас обикновено го правят с амфетамин, защото е по-евтин.
При свръхдозата хероин винаги има големи проблеми – от една страна, заради хората, които умират, а от друга – с хората, които оживяват. Защото, ако ти си изкарал няколко минути в условията на остър кислороден глад за мозъка, може да се свестиш в състояние, в което си малко по-интелигентен от растение. Тоест, не самата дрога уврежда мозъка, а това, че той не може да се зарежда с кислород и е бил задушен. Човек може да стане инвалид от това, че като е получил свръхдозата, няколко часа е лежал в някакъв вход в ужасно неудобна поза. При което мускулите се травмират (рабдомиолиза), започват да се разрушават, тяхното съдържание изтича, отравя другите клетки (защото по принцип това съдържание трябва да е вътре в клетката, а не между клетките) и човекът може да стане инвалид просто от това, че е лежал няколко часа в противоестествена поза, докато на сутринта го намерят. Едно е да говорим за свръхдоза в „научни“ условия, а друго е в реалния живот, където много съпътстващи фактори усложняват нещата.

- Използват ли се в България често халюциногени?

- Тук това е екзотика за много тесен кръг от хора. Тези дроги никога не са били много популярни. Дори ако говорим за 70-те години на запад, когато е пикът на употребата на халюциногени, и тогава тя е нищожна на фона на всичко останало. Класическите ефекти от халюциногените са драстично засилване и промяна на възприятията. В по-големи дози човек започва да вижда разни неща, особено при затворени очи.

- Кошмарни или хубави неща вижда?

- Зависи от човека и от това в какво състояние е. Идеята на всеки е да бъдат хубави, но ако не си в настроение или имаш някаква болежка (а хората са склонни да оценяват състоянието си значително по-оптимистично, отколкото то е в действителност), тогава може и кошмари да ти се появят. Всъщност, основният проблем на халюциногените е психическата травма от кошмарите, защото те може да се проточат с часове. Ако няма наоколо човек, който да те дърпа, да те ръчка и да ти вика: „Спокойно, копеле, ще мине, това е от дрогата, марсианците не са истински и т.н.“, може много да се травмираш психически. Знам за случай на момче – 15-16 годишно, което отива на купон, изпива 2-3 бири, за да му паднат задръжките, удря няколко линии кока, да го хване параноята, и накрая взима цял картон LSD. И като го хващат марсианците, като го замъкват с тях… после го карат в Бърза помощ, за да го върнат в реалността. Следващите месеци, при всеки стрес, колкото и да е лек, той отново влиза в това състояние без никаква дрога. Очевидно лабилна психика и човек, който поради собствената си тъпота, е направил всичко възможно да употреби дрогата по най-рисковия начин – първо алкохол, после кокаин, за да го хване параноята и вече като е готов за максимални усложнения, тогава взима LSD.

- Значи LSD се продава на картончета, а как се употребява?

- Смуче се – то е много малко, към 5 милиметра и е напоено. Ефектът продължава няколко часа.

- Има ли някакви негативни ефекти от чисто физическа гледна точка, след като те пусне?

- Не, чисто физически вреди няма. Не е токсичен, не може да умреш от свръхдоза, но ако си предразположен към някаква психоза, примерно имаш вуйчо шизофреник, е пълно безумие да взимаш халюциногени, защото току виж се включило и в теб. Проблемът е, че хората не се замислят за тези неща. Дрогата не е сама за себе си, тя винаги е във взаимоотношение с конкретен човек. Когато някой каже: „Абе, я да взема от това да пробвам какво е“, ситуацията обикновено е пълна с рискове. Много често, когато ученици ме разпитват за по-екзотичните дроги, аз питам примерно някое момче: „Искаш ли да караш колата на Шумахер във „Формула 1“? И той казва: „Искам“, а аз му отговарям: „Проблемът е там, че Шумахер може, а ти не. Хубаво е, че ти се иска, няма нищо ненормално в това, но просто трябва да съобразиш в един момент, че ако ти влезеш да караш на пистата, вместо Шумахер, ще се пребиеш на първия завой.“ Това не са неща, които ей така може да ги правиш.

- Колко струва един картон LSD?

- Преди време беше 30 лева. Един картон може да се вземе за 4 човека или за един. Ако се вземе за четирима, ще имаш просто едно леко засилване на възприятията и нищо повече. Ако го вземеш сам, там вече може да влезеш в „матрицата“.

- Какво стана с тревата, хората се оплакват, че изчезнала, не намирали вече откъде да купят?

- Тревата рязко поскъпна през последната година, което се дължи на монополизация на пазара от мутрите. Всички дребни дилъри бяха пребити и изгонени, а пазарът беше монополизиран. В резултат на това, качеството падна, а цените се покачиха. Някой може да каже: „Това е прекрасно, защото децата няма да употребяват трева“, но от друга страна, навсякъде по света, когато някъде тревата драстично поскъпне, това автоматично води до пренасочване към много по-опасни от нея дроги. Както става у нас. Пазарът на амфетамини силно се оживи. Хората отиват да си купят трева, а дилърът им казва: „Няма трева, има амфети.“
Дори и преди монополизацията на пазара за трева, имаше градове, в които никога не се е продавала свястна трева през последните години. Във Варна например почти всичката трева е друсана. Там има ученици, които са убедени, че тревата, за да се пуши, трябва да й се сложат някакви неща. Те не знаят, че има такова нещо като чиста трева и че тя може да се пуши. До такава степен са им промити мозъците.

- С какво я друсат тревата?

- Във Варна я друсат с амфетамини, с диазепам, с каквото намерят. Един тийнейджър може изобщо да няма представа какви са ефектите на тревата. Той очаква да му стане нещо и ако му става нещо, различно от нормалното му състояние, е щастлив. Може да падне под масата и да заспи, но после има за какво да разказва. А това, че изобщо не е пушил трева, а тя само е била носител за нещо друго, доста по-опасно, слабо го вълнува.

- Ако пушиш чиста трева, какви са страничните ефекти?

- Няма особено пристрастяване, не се умира, но може да те хване параноя. Има много хора, на които тревата категорично не им харесва.

- Има ли хора, които тревата не ги хваща?

- Да, естествено че има – първите 1-2 пъти често се случва хората да не ги хваща. Ако това продължи, може тревата да е слаба или да не се вдишва димът достатъчно дълбоко. Освен това при тревата ефектите много зависят от нагласата. Ако у човек има страх, той може подсъзнателно да блокира ефектите. Това се случва дори с хора, които взимат LSD. Ако те имат съпротива срещу настъпване на ефектите, може да приемат чудовищни дози без нищо да им стане.

- А обратното – ако човек много лесно го хваща от трева, това значи ли, че като опита нещо по-сериозно, той е предразположен много бързо да се пристрасти?

- Не, всяка дрога е различна и всеки човек е различен. Например хората, които харесват трева, не си падат много по хероина – и обратното.

- Каква е употребата на гъби в България?

- Гъбите са сезонен халюциноген, появяват се есенно време, но те вече ги обраха и всяка година има все по-малко. Растяха едно време по полянките, но след няколко години хищническа експлоатация, от тях нищо не остана. Някога около Говедарци имаше много гъби и можеше да ходиш да си береш, колкото си искаш. В момента просто няма шанс. Там още от август-септември плъзват някакви тълпи след всеки дъжд и всичко се обира моментално. При такъв стил на експлоатация, то е естествено в един момент да престане да расте. Но гъбите винаги са били сезонни. Ефектът им общо-взето е като на LSD.

ЕК: Борбата с наркотиците без никакъв резултат

Tuesday, March 24th, 2009

През последните десет години световните усилия за борба с трафика и употребата на наркотици не са дали никакъв резултат. Заключението се съдържа в доклад на Европейската комисия, изготвен по поръчка на еврокомисаря по правосъдието Жак Баро, предаде Франс прес в сряда.

“Нито един елемент не показва, че проблемът с наркотиците на световно ниво е намалял в периода 1998 – 2007 г.”, се посочва в документа. Въпреки затягането на мерките и наказанията срещу производителите и трафикантите, от 1998 г насам цените на наркотиците са паднали с между 10 и 30 процента, което е направило наркотичните вещества по-привлекателни.

Докладът е публикуван в навечерието на откриващата се в сряда във Виена 52-а сесия на Комисията по наркотичните вещества на ООН, обединяваща 53 страни. Форумът ще се състои на ниво вътрешни министри и директори на националните служби за борба с трафика на наркотици. Ще бъде направена равносметка на 10-те години на световна политика срещу трафика и употребата на наркотици, подета от Общото събрание на ООН през 1998 година.

Източник:

http://mediapool.bg

Президентът на Боливия дъвче кока пред министри от 53 държави

Tuesday, March 24th, 2009

moralesПрезидентът на Боливия Ево Моралес сдъвка листо от кока пред министрите на 53 държави членки на Комисията по наркотичните вещества към ООН, които проведоха заседание днес във Виена, предаде АФП. По този начин той подкрепи искането си за изваждането му от списъка на забранените от 1961 г. вещества

“Листото от кока не е кокаин, то не е вредно за здравето, не води до психически нарушения, нито зависимост”, заяви той по време на пленарното заседание на 52-та среща днес и утре на Комисията със седалище във Виена.

Моралес, който е синдикален лидер на производителите на кока, допълни, че листата на това растение са били отглеждани от “3000 години и те са символ на идентичността на тази култура”.

Освен това Моралес официално поиска листата на коката да бъдат извадени от списъка на забраните вещества, съобщи БГНЕС. Обръщайки се към министрите на правосъдието и на вътрешните работи на Комисията по наркотичните вещества боливийският президент, който отглежда и “консумира от 10 години” листата на кока, предупреди: “Ако това е дрога, трябва да ме вкарате в затвора”.

Източник:
Standart News

58% от българите искат тотална война на наркотиците

Tuesday, March 24th, 2009

За тотална война срещу разпространението на наркотици са 58 на сто от нашенците. 49% смятат, че всеки, който отглежда канабис трябва да отиде в затвора. 31,5% пък смятат, че по-удачното наказание е глоба.

Това сочи представително проучване на фондация “Инициатива за здраве”, представено днес на пресконференция.

Анкетата за нагласите към дрогата е извършена от агенция “Скала” сред 1200 българи на възраст между 18 и 60 години от цялата страна, обясни шефът на неправителствената организация Елена Янкова.

93% от анкетираните са заявили, че не са опитвали никакво психотропно вещество. 5,9 на сто са опитвали канабис, 1,6% – амфетамини, 1,4% – кокаин, 1,3% – екстази, а 1,4% – кокаин.

60% от запитаните са отговорили, че не биха употребили наркотично вещество, защото е вредно за здравето, а 17,2 % – защото това не би им донесло никаква полза.

22% пък са поставили компетентността на полицията по отношение на наркотиците на последно място, а 39% – на предпоследно място. Едва 8,6% смятат, че униформените са отлично подготвени по въпроса. 64 на сто от респондентите пък са на мнение, че църквата е много далеч от проблема и са я поставили на последно място, сочи още проучването.

Същата анкета е направена в още 6 страни от ЕС – Норвегия, Дания, Чехия, Унгария, Холандия и Полша. Целта е да се видят нагласите на обществото към проблема “дрога”.

Според официалните данни на ООН производството на кокаин е нараснало с 20%, а на хероин – със 120%. За 10 години престъпленията, свързани с употребата на наркотични вещества са се увеличили близо 4 пъти – от 752 през 1998 г. на 2844 през 2007 г., изтъкна Елена Янкова.

На 11 и 12 март т. г. във Виена ще се проведе среща на високо равнище на ООН, посветена на наркотиците. Министри и високопоставени служители от различни страни ще се съберат, за да обсъдят заложените преди 10 г. стратегически цели за борба с порока.

Източник:
Standart News

 
Free counter and web stats