Архив за April, 2009

Бляскав сумо-борец мие чинии заради марихуана

Friday, April 24th, 2009

Окръжният съд на град Йокогама осъди бившия “маегешира” Уакакирин с лишаване от свобода за десет месеца и тригодишна условна присъда.

Игралият 15 турнира в елитните дивизии – макуучи и джурю, бе съден за притежание на марихуана. В края на януари 25-годишния Уакакирин бе задържан с наркотици в стаята за отдих на музикален магазин в Токио. Според следователите “Младият жираф-еднорог” е ползвал леки наркотици в продължение на няколко години. Събраните доказателства обаче не бяха достатъчни, за да опровергаят версията на сумиста, който твърдеше, че е пушил марихуана само два пъти, в магазина в деня на ареста и в стаята си в школата му “Огурума” преди арестуването му. На втори февруари Уакакирин бе уволнен от асоциацията по сумо. Сега “бляскавият борец” работи като мияч на чинии в ресторанта на баща си.

Източник: БГНЕС

FAQ (Често задавани въпроси)

Tuesday, April 21st, 2009

Какво е Движение Промена?
Движение Промена е нестопанска и неполитическа организация – сдружение на свободомислещи хора, несъгласни с “войната с дрогите” и мерките, които държавата прилага спрямо потребителите на дроги. Ние вярваме, че човек може и трябва сам да определя бъдещето си и това включва законите и правилата в страната, в която живее; както и че всеки зрял, здрав и добре информиран индивид трябва да има правото и свободата сам да избира какви хранителни, лекарствени и психоактивни вещества ще приема и държавата не бива да се меси в този избор. Ние не пропагандираме употребата на каквито и да е легални или забранени психоактивни вещества, организми или препарати от тях.
Тъй като организацията не е прост сбор от съставящите я членове и поради огромното ни уважение към правото на лично мнение, то често се случва да се бъркат официалното мнение на Промена и личните мнения на някой от членовете; затова за официално становище на Промена следва да се счита всеки документ, публикуван на този сайт и подписан с “Движение Промена”.

Какви са целите на Движение Промена?
• Ограничаване и намаляване на употребата на дроги (психоактивни вещества) сред непълнолетните.
Дрогите, независимо дали са законни или забранени, не са за деца. Разпространяването им сред подрастващите трябва да се преследва с цялата строгост на закона. Същевременно ние смятаме, че превенцията е по-ефективна от лечението и младите трябва да бъдат добре запознати с рисковете от употребата.

• Намаляване на вредите от употребата на дроги.
Движение Промена е на мнение, че разпространяването на обективна нформация относно дрогите, като важна част от превенцията, ще доведе до намаляване на вредните ефекти от употребата.

• Намаляване отрицателния ефект от “войната с дрогите”.
Ние смятаме, че степента на преследване и наказания, прилагани в момента спрямо пълнолетните потребители на марихуана, не съответства на вредните ефекти (здравни и обществени) от употребата й. Нещо повече, издаваните присъди са антихуманни, в дълбок разрез с всички демократични норми и тенденциите в развитите страни.

Как Движение Промена ще реализира целите си?
Чрез издаване на информационни материали; чрез образователни програми, протестни митинги, шествия и т.н.; както и всички позволени от закона мероприятия.

Какво предлага Движение Промена?
Ние предлагаме премахване на забраната за притежаване на психоактивни вещества от пълнолетни потребители за собствена употреба, като се въведат ограничения за притежаваните количества, съобразени с моделите на употреба. Предлагаме да отпадне и забраната за отглеждане на канабис (марихуана), когато това става в количества за собствена употреба. Ние смятяме, че държавата трябва да по-скоро да информира потребителите за рисковете от употребата, вместо да налага наказания.
Предлагаме българският закон да стане по-малко опасен за потребителите, отколкото самата употреба на дроги, и да съсредоточи усилията към преследването на производството, трафика и разпространението им с цел извличане на печалби.

Каква е разликата между легализация и декриминализация?
ЛЕГАЛИЗАЦИЯ означава нещо да бъде уредено със закон, а не тотална липса на правила и регулация. ДЕКРИМИНАЛИЗАЦИЯ означава нещо, което е било криминално престъпление, да престане да бъде такова. Ние смятаме, че българското общество и държава не са готови за легализация, която би изисквала ефективно регулиране от некорумпирана държавна администрация. Узаконяването на продажбите при сегашното положение би създало условия за създаване на монополи, доминирани от мафиотски групировки, което би било по-зле и от сегашното положение. Обратно на това, декриминализацията ще намали корупцията на всички нива, интереса на младите към дрогите като към “забранен плод”, както и “героизма” на незаконната уптреба.

Защо декриминализацията ще е по-добра от Забраната?
Една от причините за широкото разпространение на марихуаната сред младежта е самата Забрана; младите обичат да нарушават всякакви запрещения, особено ако не виждат смисъл в тях.

Как забраната вреди на обществото?
Забраната за притежание и отглеждане на коноп с цел лична употреба създава условия за контакт на потребителите му с криминални мрежи за трафик и разпространение на наркотици. Забраната руши вярата в законността и създава условия за корупция.

Защо декриминализацията ще отслаби влиянието на мафията?
Ако всеки потребител на марихуана си я отглежда сам, то приходите и силата на престъпните групировки ще намалеят значително. Ще се елиминират и възможностите за “зарибяване” с твърди дроги сред употребяващите марихуана.

Защо декриминализацията ще намали употребата на твърди дроги?
Практиката показва, че в страните, които са разрешили употребата на леки дроги (марихуана), употребата на твърди дроги (хероин) и концентрирани алкохолни напитки намалява; съответно намаляват дребната и битовата престъпност.

Наистина ли вярвате, че промяната на закона е възможна?
Не само вярваме, но и очакваме това да стане скоро. Историята познава доста абсурдни забрани, които сега предизвикват присмех: в ренесансова Франция е имало закон, забраняващ доматите; в Османската империя са режели ръцете на пушачите на тютюн и т.н., а в началото на миналия век забраната на алкохола в САЩ поставя основите на организираната престъпност. Страните от ЕС вече приеха либерални законови промени и е време да синхронизираме законите си и в тази насока.

Ще мога ли да гласувам за Промена?
Не, Движение Промена не е политическа организация и няма да участва под никаква форма в политически коалиции или в държавната власт. Но ние с готовност ще подкрепим съвестен и отговорен политик, който се ангажира да промени сегашните неефективни закони.

Какво е отношението на Промена към органите на реда?
Ние смятаме, че МВР действа в изпълнение на неефективни и неправилни закони и разпоредби, но без това да отразява мнението на полицейските служители.

Не знаете ли, че дрогите са ВРЕДНИ?!
Да, знаем. И затова сред целите ни е намаляване вредите от употребата; ние смятаме, че няма начин някой да бъде накаран да откаже дрогите, ако той не го желае, но винаги може да бъде информиран за рисковете от употребата и как да не уврежда здравето си и здравето на околните.

Защо очаквате хората да ви вярват?
Всъщност не го очакваме – ако изисквахме сляпа вяра от последователите си, щяхме да работим за правителството или за някоя религия. Затова се радваме, ако хората четат и се информират преди да изказват мнения и преди да вземат решения. Смятаме, че всеки има право на неограничен достъп до информация, въз основа на която да изгради вижданията си; и че нашите мнения не са с нищо по-добри от чуждите такива, когато последните се градят на доказани факти, а не на митове и легенди.

Как се финансира Движение Промена?
Основният ни източник на средства е членският внос, плащан редовно от около десетина от членовете ни. Освен това получаваме малки дарения от наши привърженици, най-вече когато има непредвидени разходи.
Зад Промена не стои никаква търговска или политическа организация.

Как мога да помогна?
Преди всичко – прочети това.
Можеш да станеш член, така ще си сигурен, че мнението ти се зачита при взимането на решения.
Освен това можеш да направиш дарение или да станеш доброволец.

Как мога да се свържа с вас?
Разгледай форума или ни пиши на p r o m e n a @ p r o m e n a.org (без интервалите) Ако е спешно – виж тук.

Децата от Кюстендил са №1 по пиянство!

Sunday, April 19th, 2009

Източник: DarikNews

70% от учениците в община Кюстендил употребяват редовно алкохол, показва анкета проведена от Областния съвет по наркотични вещества и Превантивно информационния център. Кюстендил е на първо място по процент на напиващи се ученици, в сравнение с другите изследвани градове- Плевен, Търговище, Шумен и Перник. Едва 9, 4% никога не са пили алкохол.
56% от децата пушат цигари, като за първи път границата пада от 5- 9- годишна възраст. Анкетирани са 1 095 учиници от 9- 12 клас, от 10 училища.
От наркотиците най- много се употребява марихуана, от 8, 4% от децата, следвана от амфетамини и екстази. Като обяснение, защо ползват наркотици, анкетираните отговарят- за да бъдем приети в групата, от любопитство и от удоволствие.

Хванаха младеж с 10 грама марихуана

Sunday, April 19th, 2009

В сряда около 21.45 ч. по сигнал служители от Районно управление на МВР – Карнобат са задържали 21 годишния П.Г. от Карнобат, в когото при извършения личен обиск са открити и иззети две топчета зелена тревиста маса, реагирали при направения полеви наркотест на «канабис». При извършеното претърсване и изземване в дома на П.Г. е открита и иззета суха тревиста маса с тегло около 10 гр., която при полевия тест реагира на канабис. Работата по документиране на цялостната престъпна дейност на лицето продължава.

Сигнализирайте за престъпления

Sunday, April 12th, 2009

report

Ще легализират ли САЩ пушенето на марихуана?

Wednesday, April 8th, 2009

Източник: e-vestnik.bg

Три проучвания на общественото мнение, проведени в САЩ през 2009 година показват, че между 40 и 44% от американците са за легализиране употребата на марихуана, а само 15% са категорично против. Резултатите отразяват все по-широко ширещото се мнение, че марихуаната трябва да бъде легализирана. На това становище са и законодатели, които гласуват нови закони и предвиждат тревата да бъде облагана с данък, който би вкарал в бюджета на САЩ милиарди долари. Може ли марихуаната да извади Америка от икономическата криза и колко милиарди ще си спестят местните затвори, ако престанат да превъзпитават любителите на тревата, пише сп. “Тайм”.

През последните няколко години си живея с една илюзия – последната политическа кампания на генерацията на бейби бума. Ние, поели по пътеката на справедливостта, манифестиращи за граждански права и срещу войната във Виетнам, трябва да намерим адекватен възвишен подход към изхода на живота. В този случай имам предвид “възвишен” в буквалния смисъл на думата. И така, да сключим сделка: след определена възраст – да кажем 80 – ни дайте наркотици, всички наркотици, които поискаме. В замяна ще ви дадем шофьорските си книжки. (Имам предвид, че нацията от немощни, солипсистични 90-годишни старци зад волана може да е ужасяваща). Ще ви позволим да продължите да живеете живота си – по-голямата част от която във всеки случай ще прекарате като плащате за пенсионирането ни – без да ви се налага да ни слушате как се оплакваме за всичките ни болки и страдания. Ще бъдем прекалено заети да изследваме промененото състояние на съзнанието си

Това си е истинска фантазия. Но под страховитата мътилка на икономическата криза, тихо започна национална дискусия за ирационалността на законите ни за наркотиците. Тя се провежда сред законодателната власт, като тази в Ню Йорк, където предстои да бъде преразгледан драконовският рокфелерски закон (на името на губернатора Нелсън Рокфелер). В други щати – от Калифорния до Масачузетс – се гласуват различни форми на декриминализация на марихуаната. Промените стигнаха и до Конгреса, където сенаторите Джим Уеб и Арлън Спектър предложиха пакет реформи, насочени директно към политиката за произнасяне на присъди, свързани с наркотици.

Има и други знаци за промяна на духа на времето. Преди няколко седмици Белият дом реши да проведе форум, на който президентът да отговаря на въпроси, зададени от обществото; откликнаха 92 000 души – и повечето от тях като че ли са маниаци на тема “легализация на марихуаната”. Двата най-често срещани въпроса за “зелените работни места и енергия” например, бяха за марихуаната. Президентът загърби излиянията – по подходящ начин, предполагам – като “невалидни бюлетини” и отговори на въпроса за легализацията с просто “не”.

Това беше рядък пример Барак Обама да реагира импулсивно, без да се опита да мисли творчески по сериозен политически въпрос. В действителност той мина по традиционния път на най-малкото съпротивление: един неочакван отговор по въпроса за марихуаната би предизвикал “гръм и мълнии” в жълтата преса, и би изместил вниманието от бюджетната битка и от всички онези парични помощи. Всъщност подразбиращата се предопределеност на всеки политик, който публично прояви загриженост към легализирането на марихуаната, е да бъде захвърлен във вечна тъмнина. Приема се, че подобно лице ще бъде замервано с камъни през цялото време, тъй като ще е недостойно да бъде прието на сериозно. Подобно лице би било разкъсано от най-различни алкохолици и маниаци на тема хапчета. Лицемерието, присъщо на разговорите за стимулантите в Америка, е смайващо.

Но тук става дума за голям въпрос – въпрос на икономика и справедливост, особено когато се произнасят присъди. Както посочи Уеб във водещата статия в сп. “Парейд”, засега САЩ е “най-престъпната” държава в света, като държи 5 на сто от населението на планетата и 25 на сто от затворниците. Всяка година харчим по 68 милиарда долара за наказания, и една трета от излежаващите ги са зад решетките за престъпления, свързани с наркотици без да са проявили насилие. Харчим около 150 милиарда долара за полиция и съдилища, и 47,5 процента от всички арести са свързани с марихуаната. Това са ужасно много пари, повечето от които не са федерални, и които може да бъдат похарчени за по-добри училища или инфраструктура – или просто да бъдат върнати на хората.

В същото време в облагането с данъци на марихуаната съществува огромен потенциал. Изчислено е, че марихуаната е най-произвежданата за продажба култура в Калифорния с годишен оборот от около 14 милиарда долара. 10 процента данък би донесъл 1,4 милиарда долара само в Калифорния. И като че ли това е частица от данъците, които биха били на разположение. Това е частица от икономическото въздействие, с хиляди нови работни места в селското стопанство, опаковането, продажбата и рекламата. Истински марихуанен пакет от икономически стимули!

Така че, защо да не го направим? Има сериозни морални аргументи – както светски, така и религиозни. Някои вярват – и при това имат основания – че увеличението на легализираните пороци подкопава силите ни, че сме не толкова добродетелно общество, откакто хазартът се изсипа от Лас Вегас по “речните кораби” и държавните лотарии в цялата страна. Съществува и медицинският аргумент, който обаче не е чак толкова убедителен: алкохолът е по-опасен в много отношения, включително заради тенденцията пиещите да проявяват насилие. Някои може да настояват, че злоупотребата с Макдоналдс има повече потенциални вреди за здравето, отколкото злоупотребата с марихуана. Явно е, че с марихуана може да се злоупотребява. Но вече е доказано, че цената на криминализацията е огромна, може би дори не е жизнеспособна. И ще бъде ли легализацията по-лоша?
Във всеки случай дискусията за реформата на законодателството, свързано с наркотиците, започва точно в подходящия момент. Ние, бейбибумърите, остаряваме с всеки изминал ден. И вие със сигурност няма да искате да обикаляме магистралите. Направете ни най-добрата оферта.

Легалните наркотици – новият източник на приход

Wednesday, April 8th, 2009

Източник: Money.bg

Регулираният пазар на наркотици във Великобритания ще спомогне за да се редуцират средствата изразходвани от държавата, жертвите на престъпления, както и на правосъдната система с близо 14 млрд. британски лири, според в. Guardian.

Изданието се позовава на доклад озаглавен Икономическо сравнение между ползите от забраната и регулираната легализация на наркотиците без да става ясно от статията дали само марихуаната да бъде освободена от преследване и облагана с данъци или всички други психоактивни вещества.

През последните години правителството е подложено на  извърши обективен анализ на ползите и разходите от сегашната политика на наркотици, но не успя да направи това, независимо настойчивостта на някои народни представители, отбелязва изданието.

Сегашното проучване е проведено от фондация  „Трансформация”, като то е обхванало много аспекти касаещи последствията от забраната за използване на наркотици, най-вече в сумите разходвани за разследване, превенция и съдебни процеси за потребителите и дилърите на дрога.

Докладът отчита, както и потенциалното спестяване на разходи, така и от друга страна увеличаването на средствата за програми свързани с лечения на наркотични зависимости, образователни и информациони камапнии, които да бъдат по подобие на тези които съществуват за алкохола и цигарите.

Анализът разглежда четири възможни сценария, като двете крайности са 100% увеличение на употребяващите дрога или никакво нарастване.

В първият случай редуцираните средства разходвани от бюджета наред с повишените данъчни приходи ще достигнат 13.9 млрд. британски лири, а в последния – 4.6 млрд. британски лири.

Наскоро независим мониторингов анализ показа, че до 1.3 млрд. биртански лири биха могли да бъдат генерирани от 1 британска лира на грам данък върху канабис и 2 британски лири за хашиш.

Детето ми употребява марихуана…. какво да правя?

Wednesday, April 8th, 2009

Несъмнено за всеки родител е шокиращо и плашещо да разбере, че детето му е пробвало или употребява някакво забранено психоактивно вещество. Тези стрес и страх, добавени към непознаването на проблема, често водят до реакция на неподправен ужас и родителите не знаят какво да предприемат. Целта на следващия текст е да даде основните насоки за един осъзнат и разумен подход към този болен въпрос, който да води до по-резултатни действия за разрешаване на проблемите и по-адекватни отношения между засегнатите.

ЗАЩО?

Защо хората (по принцип) употребяват психоактивни вещества и защо децата започват да употребяват психоактивни вещества са два, общо взето, коренно различни въпроса.

И в двата случая интересът и любопитството, желанието за нови и различни усещания са движещите сили за първия експеримент; но докато възрастният най-често употребява просто за удоволствие и отпускане, по силата на навика, за да се бори със стреса или за да се събуди по-лесно, то при по-младите употребата на психоактивни вещества почти винаги има характер на протест срещу традиционните ценности, или (за съжаление) е резултат от изградена зависимост.

Факт е, че младото тяло и младото съзнание, поради липсата на биологичен и психичен опит, са много по-податливи към създаване на болестна зависимост, и това важи не само за употребата на вещества. Младите най-често са по-склонни да се увличат по разни моди и, въпреки че няма как да го осъзнаят преди да пораснат, им липсва натрупаният от по-възрастните опит, който дава възможността да се правят взаимовръзки между привидно несвързани същности и да се взимат по-отговорни и ефективни решения, дори и по отношение на тотално нови проблеми. Тийнейджърът живее “тук и сега” и рядко прави дългосрочни планове, обикновено още не е имал сериозни здравословни проблеми и не осмисля в пълнота важността на грижите за собственото си здраве.

Нерядко употребата започва просто като следване на модата в младежката субкултура; и тогава няма нужда да търсим проблеми там, където ги няма.

А ЗА КАКВО СА МУ НА ЧОВЕК ДРОГИ?

Едва ли някой може да даде прост отговор, но хората така или иначе използват най-различни вещества и предмети, от които нямат пряка органична нужда и които са по-скоро вредни за здравето, но носят удоволствие – от твърде калоричната храна до последния модел BMW.

В повечето случаи хората правят разни неща, просто защото им харесва и това е съвсем естествено. Неестествено е, когато правиш нещо, което не харесваш или не разбираш, по принуда. Принудата идва от някой (родители, учители, държава, власти и т.н.) или нещо (зависимост, предразсъдъци, комплекси).

Така е и относно употребата или неупотребата на вещества – принудата в резултат на съществуваща зависимост или под формата на оказван натиск обикновено води до дестабилизация на психичното състояние на употребяващия.

ПУБЕРТЕТЪТ

Пубертетът не е заболяване. Всички сме минали оттам, като на “млади години” сме правили неща, които сега ни се струват смешни и лишени от смисъл, глупави или дори нередни. Но именно тези неща са ни дали опита, който ни прави възрастни и зрели хора. Несъмнено ние сме допуснали своите грешки, имали сме своите проблеми и кризи, но сме ги преодолели и сега гледаме на тях през призмата на времето. И нашите близки също са искали да ни помагат – повече или по-малко успешно, но това не ни е попречило през годините да правим нови и нови грешки.

Тийнейджърите имат свои собствени проблеми и ще направят своите собствени грешки. Това си е част от техния живот и за добро или зло не е част от нашия. Похвално е желанието да помогнеш някому, но само ако този някой е осъзнал наличието на проблем и иска да предприеме действия, за да го разреши, а иначе желанието за помощ може да доведе до противоположни резултати.

Родителите и роднините имат склонността да преживяват тежко съзряването на децата и да се опитват да им предадат наготово своя опит. Но желанията са едно, а резултатите – съвсем друго и често се получава така, че и най-добронамерените действия могат да имат точно обратен на желания ефект.

Със сигурност няма сила, която да спре тийнейджърите да опитват нови неща (не само “дроги”), защото именно това е начинът, по който те изследват света и се учат; просто такива са законите на живота. Дори и ако сега можем да решаваме вместо тях, това време скоро ще свърши и те ще трябва сами да отговарят за действията си пред себе си и пред обществото. Така че най-доброто, което можем да направим, е да им дадем честна и обективна информация, въз основа на която те да градят бъдещите си решения и колкото по-рано започнат да го правят, толкова по-добре за тях.

ИМА ЛИ НЕПРОБЛЕМНА УПОТРЕБА?

Във вече остарялата литература, а (за жалост) нерядко и в по-новата се среща терминът “злоупотреба“, който визира всяка немедицинска употреба на психоактивни препарати или всяка употреба на забранени вещества. Поради своето двусмислие той е отпаднал, за да отстъпи място на “вредна употреба“, т.е. такава употреба, която носи значителни обективни вреди за здравето на индивида. Различава се и “проблемна употреба“, която се дефинира като “венозна или продължителна/редовна употреба на опиати или кокаин и/или амфетамини” (и очевидно създава проблеми на индивида и обществото).

Практиката сочи, че далеч не всички случаи на опитване, употреба или дори на редовна употреба прерастват в зависимост, вредна или проблемна употреба. Особено вярно е това, когато се отнасяме до конопа (марихуаната) – повечето от опиталите го не са продължили да го ползват, а и дори тези, които са го приемали редовно, най-често с времето престават; да не говорим, че мнозинството от тях никога не преминават към по-опасни вещества.

В този ред на мисли, от факта, че някой е опитал нещо забранено или дори го е ползвал известно време, не следва задължително, че ще можем да го заклеймим като “наркоман” и да търсим решение на несъществуващ проблем. Нещо повече, несправедливите обвинения могат да накарат тийнейджъра наистина да повярва че е “много зле”, че “за нищо не става” и т.н., а това вече наистина е опасно.

СЕМЕЙСТВО И ОБЩЕСТВО

Следващото изречение може да изглежда прекалено крайно и пристрастно, необосновано или направо погрешно за някои родители; ако случаят е такъв, то не бързайте да обвинявате автора в безчувственост, а четете нататък.

Употребата на забранени психоактивни вещества сред младите не е проблем сама по себе си; тя обикновено е следствие от някакви по-фундаментални проблеми (най-често семейни, социални или дори икономически) и може да бъде причина за здравни, социални и юридически неприятности.

Когато разберат, че децата им употребяват нелегални вещества, повечето родители биват завладени от съвсем човешкия страх от неизвестното. Но, както е казал един американски президент, “Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх”, така че когато превъзмогнем първоначалния афект, ще можем да помислим логично, да си зададем правилните въпроси и да потърсим разумните решения.

“Наркотиците” рядко са в основата на семейните проблеми, въпреки че на пръв поглед нещата изглеждат така. Съответно и опитите да се борим с последствията, вместо с причините за проблемите, са обречени на неуспех.

КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ?

Проблемната употреба на вещества най-често е следствие на някакви други проблеми, обикновено семейни или социални. Самата проблемна употреба или зависимостта не могат да се сравняват по значимост с проблемите, които са ги предизвикали и с тези, които следват от тях. Отчуждението и антипатията, липсата на любов, разбиране и доверие, на хармония в семейството са сред най-честите причини; а последствията варират от вкарване в затвора, през трайни психични и здравни увреждания, до заразяване с неизлечими болести и смърт. Дори и най-твърдите пуритани ще се съгласят, че на този фон самата употреба губи значимостта си.

Психоактивните вещества може да са странни и непознати, но нямат свръхестествени свойства. Това, което се случва под тяхно въздействие е единствено в съзнанието на човека и подлежи на изучаване и контрол. Също така и проблемите относно тези препарати не са в тях самите, а в хората; а най-точно – в отношенията между хората.

Тийнейджърът е особено ранимо същество и има нужда от разбиране, обич и подкрепа. Нерядко чрез употребата на разни вещества той търси собствена идентичност, добро отношение и любов. Т.е. просто иска да каже “не искам да съм като вас”, “искам да съм различен”, “вие не ме разбирате” или дори “вижте какво мога да си направя, ако не ме обичате”.

МИТОВЕТЕ

Широкоразпространено е вярването, че за разпространението на дроги сред подрастващите е виновна само и изцяло организираната престъпност; че дребните дилъри използват разнообразни методи, за да накарат децата да употребяват, докато станат зависими, като дори добавят дрога в хранителни продукти и т.н. На практика тази идея е напълно необоснована – дрогите са стока и като всяка друга стока се подчиняват на икономическите принципи. Основите на пазарната теория ни учат, че предлагането е следствие от търсенето, а това важи с пълна сила и за пазара на нелегални субстанции. Това, което всъщност се случва, е че наркомафията се възползва от естествения стремеж към удоволствие у всеки човек и неопитността на младите, съчетана с липсата на информация и отсъствието на достъпни забавления.

Така че никакви забранителни мерки не могат да имат ефект, защото докато има търсене за дадена стока, то ще има и кой да я предлага, а рисковете само могат да увеличат нормата на печалба и да понижат качеството, съответно да повишат здравните рискове. Единственият разумен подход е да образоваме младите как да избягват рисковете, свързани с употребата, да знаят предварително какви са възможните вредни последствия и какво могат да си причинят; така че сами да направят своя избор, защото никой не може да го направи вместо тях.

Пожелателните лозунги (“Поколение без дрога!“), повелителните послания (“Не опитвай!“), морализаторските напътствия (“Това е лошо!“) и откровените лъжи (“Опиташ ли, ще се пристрастиш“) могат да имат само обратен на желания ефект, защото (както знаем от собствен опит) младите имат особен апетит към всичко, което е обвито в табута и забрани.

ТРЕВАТА (МАРИХУАНА, КАНАБИС, ИНДИЙСКИ КОНОП)

Ако някой има семейни проблеми и попушва трева, това не значи, че семейните проблеми са изчезнали и са се превърнали в тревни проблеми. Пушенето на трева сред 16-годишните е повече социален протест (“Не искам да съм като вас!“), отколкото сигнал за предстояща употреба на наркотици. В такъв случай най-лошото, което близките могат да направят, е да възприемат детето като наркоман, защото това може наистина да го тласне към употреба на по-опасни вещества. А пък идеята за изпращането в специализирано заведение заради пушене на трева е вече признак за най-потресаващо невежество.

В този смисъл, да, марихуаната спомага тийнейджъра да заформи някакво асоциално поведение, а и самият факт, че тези неща се разчуват, особено в по-малките градове, където и нравите са по-консервативни, внася доста неприятни щрихи в цялата картина. Когато родителите разберат за това, те не могат да реагират адекватно, понеже повечето от тях си мислят, че марихуаната е смъртоносен порок. Това натоварва допълнително крехката детска психика и нещата в крайна сметка излизат извън контрол. Детето си мисли, че родителите го лъжат: защото му се обяснява, че тревата е смъртно опасна, докато то вижда, че това не е вярно. И решава, че с хероина или амфетамините нещата стоят по същия начин, което вече е фатална грешка.

Но има и друг момент. Човек, достигнал някаква възраст, в която е осъзнал мястото си в обществото, има някакви ясни цели, живее нормален живот, без някакви сътресения, с хора около него, които го обичат и той съответно обича, е съвсем друго нещо. В този случай марихуаната много по-трудно може да стане някаква самоцел или начин за бягство от реалността и отговорностите.

Не може да се пренебрегне и най-същественият проблем на употребата на трева, а именно, че притежаването й се наказва по-строго от най-тежкото човекоубийство, така че органите на реда съвсем добронамерено могат да провалят завинаги живота на употребяващия.

ВХОДНАТА ВРАТА

Все още доста хора вярват, че употребата на трева е първата стъпка към “твърдата” дрога. Подобна връзка, обаче, е единствено умозрителна, т.е. многобройните научни изследвания сочат, че няма биологични основания за подобен ход на мисълта. Естествено “активните борци” срещу употребата на дроги често изтъкват, че повечето зависими от хероин са започнали с трева.

В отговор на това нерядко се цитират разни примери, имащи за цел да подчертаят разликата между корелация и наличие на причинно-следствена връзка; но най-разумно звучи голата истина – повечето потребители на коноп никога не правят крачката към по-опасните вещества.

Но има и един смисъл, в който горното твърдение е вярно. Докато тревата и по-опасните вещества подлежат на еднакво отношение от страна на властите (а за да сме точни – марихуаната е дори “по-забранена” от, например, кокаина или морфина), медиите и обществото, то е напълно възможно тийнейджърът да се повлияе от това мислене и да реши, че хероинът или амфетамините са не по-опасни, а тази заблуда може да бъде смъртоносна.

Също така, докато тревата и хероинът се продават от едни и същи криминални групировки, то последните винаги ще се опитват да прехвърлят клиентите си към този препарат, който носи сигурна, редовна и по-висока печалба. Задача на гражданското общество е да отнеме този бизнес от мафията, а възможните решения са много.

ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ!

Напоследък излязоха доста пълни и обективни книги за наркотиците и специално за марихуаната. Запознайте се с въпроса, преди да изказвате мнение. Един от най-лошите варианти е да заплашвате “ако пушиш трева, скоро ще почнеш да се друсаш и с хероин” и детето наистина да повярва, че вече е пропаднало и нищо друго не му остава, освен наистина да почне да се друса.

Нещо повече, съвременните средства за комуникация ни позволяват достъп до разнообразни източници на информация, така че е съвсем лесно да се сравнят идеите и аргументите на различните автори и да се подбере този, който дава най-разумно и приложимо обяснение на наблюдаваните явления.

ДОБРИТЕ ИДЕИ

• Информирайте се. За да можете да говорите аргументирано, прочетете повече информация по въпроса. Не вярвайте на слухове и митовете за дрогите. Не се страхувайте да питате за нещата, които не разбирате, защото е лошо човек да си мисли, че знае повече от другите, пък били те и 16-годишни.

• Вярвайте и подкрепяйте. Винаги. Пубертетът е сложен период и без дрогите и няма нужда да се усложнява с недоверие и скандали. Не е страшно ако детето е пробвало това или онова, по-лошо е ако почувства, че е загубило доверието и любовта на близките си.

• Давайте пример. Ако пушите цигари – спрете ги. Децата не вярват на изказвания от типа “аз може да пуша, защото съм голям, но за теб е вредно, защото си малък“. На 14 човек не си мисли дали ще е добре със здравето, когато стане на 40; така че този аргумент не е особено силен.

ЛОШИТЕ ИДЕИ И

АЛТЕРНАТИВИТЕ

• Не задавайте въпроси, които подтикват към лъжа. И за вас, и за детето е по-добре ако някои въпроси (“Днес пуши ли трева?“, “Пробвал ли си еди-какво си?“) останат без отговор, вместо да Ви лъже в очите. Повярвайте, ще минат години и ще си спомняте с насмешка за тези проблеми и тогава ще си говорите откровено.

• не заплашвайте:
вместо “ако ти (не) направиш еди-какво си… аз ще…“, пробвайте с “ако ти правиш еди-какво си… има риск да си причиниш еди какво-си

• не заповядвайте и не забранявайте:
Обещай ми, че вече…“, “Забранявам ти да…” – това просто не работи;

• не се стремете да наложите своята позиция на всяка цена:
вместо “Ще правиш каквото ти кажа!“, пробвайте с “Само ти можеш да решиш за своето … (здраве/образование/бъдеще)

• не бъдете лицемер:
аз мога да … (пия / пуша), защото съм голям, но ти не можеш, защото животът е пред теб” е аргумент, който просто не работи при тийнейджърите. Пробвайте така: “От днес започваме да живеем здравословно – аз спирам алкохла, а ти – пушенето, става ли?

• не се изказвайте по теми, за които нямате достатъчно информация;

• не слагайте “етикети” и “даигнози”

ЗАВИСИМОСТ И ЛЕЧЕНИЕ

Лечението на зависимост към психоактивни препарати представлява сложен процес, който притежава както медицински, така и социален аспект и не може да се разглежда само от едната страна. Затова и най-добри резултати имат системите, които комбинират медико-фармакологични и психо-социални методи. Във всеки случай правилото “не опитвайте това вкъщи” важи в пълна сила, т.е. съответните специалисти знаят по-добре как да се справят с проблемите.

Добре е да се знае, че лечението на зависимост е тристранен процес, протичащ между терапевта, зависимия и неговите близки, т.е. всичките три страни трябва да положат съзнателни и добронамерени усилия за постигане на ефективен резултат. Несъмнено откъсването от “наркоманската” среда е важна стъпка, но откъсването от семейството на един тийнейджър има по-скоро негативни последици и не винаги представлява оптимален избор.

Естествено, не бива да се пренебрегва факта, че никой не може да бъде излекуван от нещо, ако самият той не осъзнае проблема си и сам не пожелае разрешаването му; така че ефективното лечение е резултат на волеви усилия и дори и най-добрия лекар или психолог не може да помогне против волята на болния; а това е в сила не само относно зависимостите.

Не бива да се забравя и че (както и в други области) самозвани и самоуки “лечители” обещават високи резултати срещу още по-високи суми, като дори са склонни да представят тенденциозно фактите с цел извличане на печалба, без да могат да изпълнят обещанията си.

Прекратяването на проблемната употреба не може да се разглежда като завършек на усилията по въпроса. То трябва да бъде последвано от програма за социализация, така че бившият зависим да стане пълноценен член на обществото.

Лишаването от свобода, било в резултат на присъда или на импровизиран опит за лечение не може да има трайни позитивни резултати. Родителите на зависими често забравят, че достъпът до дрога в затворите е дори по-лесен отколкото извън тях; а методите за “лечение” на зависимост, основани на ограничаване на основни човешки права не само противоречат на самата идея за оказване на помощ, но и често водят до затруднения в обратната социална адаптация след лечението.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

• Различните дроги имат различни, най-често коренно различни действия.

• Не се плашете от тревата, повечето хора са я пробвали, без да са продължили и без да са минали на твърди дроги. Поговорете с децата още веднъж, като забравите за предразсъдъците си.

• Употребата не е проблем сама по себе си, а най често е следствие от друг проблем; неупотребата на наркотици не може да бъде самоцел.

• Опитването не е употреба, а употребата не е зависимост.

• Точните въпроси са първата стъпка към точните отговори, точните цели – към точните попадения.

• Вярата и доверието са основа на добрите междуличностни отношения.

• Насилието (не става въпрос само за физическата сила) не решава проблеми, а само създава нови. По-човечните методи водят до по-високи резултати.

• Идеята да се изпрати дете в клиника/комуна заради пушене на трева прилича на лекуване на ожулване чрез ампутация.

• Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Привидно простите въпроси могат да имат твърде сложни решения и обратното.

• Проблемите не изчезват, когато са далеч от нас.

 
Free counter and web stats