Архив за секция ‘Декриминализация’

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ (03/2003)

Sunday, June 8th, 2008

ДО ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ДО НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ПО НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ “ДВИЖЕНИЕ ПРОМЕНА”
във връзка с предстоящите промени в българското наказателно законодателство за наркотичните в-ва

Уважаеми дами и господа,
Сравненията на българското наказателно законодателство за наркотиците с европейското такова (виж приложенията) води до извода, че у нас е необходима спешна реформа. По повод възникналата дискусия за приближаването на нашето законодателство до това в страните на ЕС ние правим следните предложения:

1. Чл. 354а, ал.3 да остане, като с подзаконов акт се въведат следните пояснения: не се наказва притежанието за собствена употреба – без значение дали потребителят е зависим – на следните количества наркотични вещества:

Канабис – 30 грама
Хашиш – 3 грама
Хероин – 1 грам
Кокаин – 0.5 грама
Амфетамин, Екстази (МДМА) – 0.5 грам
ЛСД – 1 блотер

Тези количества са съобразени с наличните данни за моделите на употреба в страните на ЕС и у нас. Добре е известно, че преобладаващата част от пълнолетните потребители на канабис не го купуват на единични дози, а “на грамаж”, който използват продължително време. Също така се знае, че преобладаващата част от потребителите на хероин у нас, даже тежко зависимите, много рядко купуват повече от 1 “кантарен грам”. Предложените количества почти буквално повтарят тези, приети в Чехия, като допустимото количество ЛСД е значително намалено, което ни се струва по-подходящо за България.
Пояснението, че посочените количества се отнасят до всички потребители на дроги е необходимо, тъй като ~90% от тях не са зависими. Това се отнася най-вече потребителите на канабис; според критериите на Световната Здравна Организация зависимите сред тях е много малко вероятно да са повече от 5%. Досегашният закон декриминализира само притежанието от зависимите, най-вече от хероин, но налага безпрецедентно тежки според европейските понятия наказания на не-зависимите потребители – преобладаващата част от които са здрави и продуктивни членове на обществото. За тези млади хора една присъда би довела да много по-тежки последствия, отколкото самата епизодична, и най-често преходна, употреба на дроги.

2. При залавяне на непълнолетен потребител, той да се изпраща на задължителна психологическа консултация, която да идентифицира наличието и степента на зависимост, причините за проблема и, ако е необходимо, да даде препоръки за лечение.

Това предложение – надяваме се – не се нуждае от никакви пояснения.

3. Чл. 354в, ал.1 да остане, като с подзаконов акт се въведе следното пояснение: не се наказва отглеждането на не повече от:

3 зрели женски растения канабис (Cannabis sativa, L.)
30 растения градински мак (Papaver somniferum, L.)

Предложеното количество растения канабис е максимално ниско, в сравнение с приетото в редица развити страни (Италия, Холандия, Швейцария, някои щати на Австралия, САЩ и Канада), но по наше мнение е достатъчно, за да откъсне една значителна част от потребителите на канабис от черния пазар на дроги. Това ще намали контакта им с дилърите на твърди дроги и ще позволи на полицията по-ефективно да съсредоточи вниманието си върху борбата с нелегалното отглеждане на значителни масиви канабис с цел печалба, който отива предимно за износ или се разпространява у нас сред непълнолетните под формата на цигари, носещи печата на съответната престъпна група.
Целесъобразно е също така да не се наказва отглеждането на ограничен брой растения мак; от посоченото количество не е възможно да се извлече никакво разумно количество опиат. Много хора го правят в градините си с чисто декоративна цел и една такава промяна ще декриминализира тяхната съвършено невинна дейност, която не представлява опасност за обществото.

Направените предложения имат за цел българският наказателен закон да стане по-малко опасен за потребителите/зависимите от нелегални дроги, отколкото самата употреба на дроги, и да съсредоточи вниманието към преследването на производството, трафика и разпространението им с цел извличане на печалби.

“Движение Промена” е на разположение на всички компетентни органи – както за обсъждане и пояснения по направените предложения, така и в предстоящия продължителен процес на преосмисляне на българското законодателство за наркотиците с оглед на повишаването на неговата ефективност и приближаването му до европейската практика (виж приложенията).

София
30 март 2003
Председател на Управителния съвет на “Движение Промена”
/н. с. 1 ст. Ю. Караджов, д-р/

Приложения:
Кратък преглед на европейското законодателство относно наркотиците.
Сравнителна таблица на европейското законодателство относно наркотиците.

Приложенията са изготвени с използването на последните данни за законодателството относно дрогите на Европейския Център за Мониторинг на Наркотиците и Наркоманиите (EMCDDA, eldd.emcdda.org).


ПРИЛОЖЕНИЯ

НАКАЗАТЕЛНИ ЗАКОНИ ЗА ДРОГИТЕ В СТРАНИТЕ ОТ ЕС И У НАС

Настоящото сравнително разглеждане е основано на прегледа на последните документи по европейското законодателство за дрогите (Country profiles, Prosecutions and non-prosecution of drug users in EU, Decriminalisation in Europe; които могат да бъдат намерени в сайта eldd.emcdda.org) и на основния текст от нашето наказателно законодателство – чл. 354 от НК.

Чл. 354а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 1975 г.)
(1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.)

Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие, разпространява, съхранява, държи, превозва или пренася наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева, и за рискови наркотични вещества – с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходната алинея:
1. има за предмет вещества в големи размери;
2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;
3. се отнася за вещества, които се разпространяват сред повече от две лица или на публично място, или в района на учебно заведение, общежитие или казарма на разстояние до 250 м от прилежащите им терени;
4. е извършено от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;
5. е извършено повторно,
наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева за високорискови наркотични вещества, и лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева – за рискови наркотични вещества.
(3) (Изм., ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба.

Чл. 354б. (Нов, ДВ, бр. 95 от 1975 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Който склонява или подпомага другиго към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(2) (Изм., ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;
2. по отношение на повече от две лица;
3. от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;
4. от собственик или наемател на хотел, ресторант, дискотека или на друго обществено заведение;
5. чрез средствата за масово осведомяване или по друг начин на обществено място;
6. повторно,
наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът в случаите на точки 3 и
4 постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.
(3) (Нова, ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който даде другиму наркотично вещество и/или негов аналог в количества, които могат да предизвикат смърт и последва такава, се наказва с лишаване от свобода от десет до тридесет години и глоба от триста хиляди до петстотин хиляди лева.
(4) (Изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.; предишна ал. 3, изм.,
бр. 21 от 2000 г.) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
(5) (Изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.; предишна ал. 4, изм.,
бр. 21 от 2000 г.) Лекар, който, без да е необходимо, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.
(6) (Предишна ал. 5, изм., ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 354в. (Изм., ДВ бр. 21 от 2000 г.)
(1) Който засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(2) Който организира, ръководи и/или финансира престъпна група за отглеждане на растения по предходната алинея, или за добиване, производство, приготвяне, изработване или преработване на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години или с доживотен затвор и глоба от триста хиляди до петстотин хиляди лева.
(3) Който участва в престъпна група по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(4) Не се наказва участник в престъпна група, който доброволно е съобщил на властта всички известни му факти и обстоятелства за дейността на престъпната група.
(5) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба до хиляда лева.
(2) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

ЗАКОНИТЕ В ЕС
Класификация на дрогите
Навсякъде в ЕС наказателният закон борави с дефинициите и класификациите на различните дроги, дадени в съответните национални закони за контрол на наркотичните вещества. Всички тези закони в една или друга степен са съобразени с Единната Конвенция на ООН за Наркотиците от 1961 и нейните по-късни редакции и допълнения, които са ратифицирани от всички страни членки на ЕС. От друга страна, много страни прилагат свои класификации на наркотичните вещества според тяхната опасност за публичното здраве, които се различават в известна степен от класификацията на ООН, но изглеждат по-близки до реалността. Така например във Великобритания законът разделя дрогите в 3 класа: клас А обхваща метадон, морфин, хероин, опиум, LSD, MDMA; клас В – кодеин, някои амфетамини; клас С – канабис, амфетамини, бензодиазепини. Подобни национални класификации съществуват в Швеция, Финландия, Португалия, Италия, Франция, Германия, Дания. Холандският закон разграничава веществата, създаващи “приемлив риск” (транквилизатори и канабис) от тези създаващи “неприемлив риск” (опиати, кокаин, канабисово масло и др.).
Даже в страните, които буквално са включили касификацията на дрогите на ООН в своя закон, обикновено има издадени подзаконови актове, които внасят съществени нюанси в приложението на наказателния закон. Според EMCDDA “има консенсус в Европейския Съюз … законът за бъде по-снизходителен към канабис, марихуана, хашиш и техните деривати, отколкото към веществата, смятани за по-опасни.”
Българският Закон за Контрол на Наркотичните Вещества и Прекурсорите от 1999 използва буквално класификацията на ООН (която не само не съответства на съвременните научни данни, но съдържа и редица груби фактологични грешки). Нашият наказателен закон изцяло приема тази класификация, според която например канабисът е поставен в Списък 1, а морфинът и кокаинът са в по-лекия Списък 2. Няма издадени подзаконови актове, които да коригират тази класификация с оглед приближаването и до практиката в ЕС.

Употреба на дроги (per se)
Употребата на дроги е инкриминирана в някои страни на ЕС: Франция, белгия, Финландия, Гърция, Швеция, Люксембург; в Ирландия и Великобритания единствено употребата на опиумни продукти е наказуема. Испания и Португалия прилагат само административни санкции. На практика в страните на ЕС употребата на дроги сама по себе си рядко води до наказателни санкции; важно изключение от това правило са случаите, когато са употребени дроги в/пред училище или в присъствието на непълнолетни.
Според българският Наказателен кодекс (НК) употребата на дроги сама по себе си не е престъпление.

Притежание за собствена употреба
Притежанието на дроги за собствена употреба, тясно свързано с придобиването, пренасянето, съхранението и пр., е най-често срещаното нарушение на законите, свързано с дрогите, и засяга най-голям брой хора – както у нас, така и навсякъде по света.
В страните от ЕС количествата различни дроги, които се приема, че са за собствена употреба, обикновено са определени с подзаконови актове. Така например количествата канабис варират от 5 до около 30 грама. Тези количества са съобразени с реалностите на нарко-пазара. Изследвания в различни страни показват, че потребителите на дроги по съображения за удобство и икономия рядко купуват единични дози, затова количествата, определени за собствена употреба, са по-големи – от порядъка на 10 единични дози. В повечето страни на ЕС притежанието на количества, по-малки от определените, е декриминализирано, най-вече по отношение на канабиса.
Холандия и Дания още през 70-те приемат политиката на декриминализация. Франкфуртската Резолюция от 1990 заявява, че идеята за изкореняване на употребата на дроги е претърпяла провал и “в най-добрия случай, политиката по отношение на дрогите може да регулира и ограничава вредата от употребата на дроги”. Резолюцията е подписана от местните власти на Амстердам, Хамбург, Франкфурт и Цюрих, но постепенно към нея се присъединяват още дузина големи европейски градове (и даже един американски), които, въпреки известна съпротива от страна на правителствата, налагат на своята територия либерално отношение към потребителите на нелегални дроги и най-вече на канабис. Несъмненият успех на програмите за намаляване на вредите в градовете, прилагащи Франкфуртската Резолюция, в крайна сметка подтиква повечето европейски страни да възприемат този подход като част от националната си политика по отношение на дрогите.
В Испания, Португалия, Италия, Белгия и Люксембург декриминализацията е осъществена със закон. В Италия и Испания притежанието на дроги остава нарушение, което се наказва с административни санкции (временно отнемане на шофьорската книжка или разрешителното за оръжие); в Люксембург в някои случаи може да бъде наложена глоба; в Португалия нарушителите се изпращат на психологическа консултация, за да се изясни дали имат нужда от помощ; в Белгия не се предвиждат никакви санкции за “не-проблемните” потребители на канабис.
Декриминализация с различни подзаконови актове е осъществена в Холандия, Германия, Дания, Франция. В останалите страни на ЕС, макар и да няма специални актове за декриминализация на притежанието, в повечето случаи “съдебното преследване се преустановява от прокурора” или в съда. В Гърция на заловените с канабис за пръв път се налага само пробация; в Швеция и Финландия затворът обикновено се заменя с глоба и/или принудително лечение.
Като цяло, притежанието, пренасянето, съхранението и пр. на наркотични вещества за собствена употреба, без умисъл да бъдат предадени/продадени, в законодателството на страните от ЕС има най-нисък приоритет. Наказанията, където не са премахнати, са относително леки и рядко се прилагат в пълната си сила.
На този фон българският наказателен закон изглежда крайно строг към потребителите на дроги.
Предвиденото от НК наказание (чл.354а, ал.1) изглежда парадоксално високо, а при повторно нарушение (чл.354а, ал.1, т.5) то става още по-голямо, като попада в една категория с разпространението на дроги.
В България е декриминализирано единствено притежанието на единична доза (тази доза е неуточнена) от зависимите (чл.354а, ал.3). Странно е, че НК, който освобождава от отговорност малцинството зависими от дроги, които често нарушават други разпоредби на НК (най-вече престъпления против собствеността), налага изключително тежки наказания на болшинството от потребителите, които не са зависими и чиято употреба рядко застрашава обществения ред.
В реалната съдебна практика са чести опитите за заобикаляне на този парадокс. Много съдебни експерти, които трябва да установят дали подсъдимият е зависим, умишлено лъжесвидетелстват, за да облекчат или отменят наказанието за простъпка, която им се струва нищожна; има сведения, че някои от експертите в такива случаи искат подкуп от обвиняемия.
Общото впечатление е, че наказанията, предвидени в НК за притежание на малки количества дроги за собствена употреба, са в драстичен дисонанс със съответното законодателство в страните на ЕС. Достойно за удивление е, че наказанията за притежанието на прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества (чл.354а, ал.1), склоняване към употреба (чл.354б, ал.1), и производството на наркотици (чл.354в, ал.1), са по-меки, отколкото за притежание за собствена употреба. В страните на ЕС нещата стоят точно обратно.

Разпространение на дроги
За разлика от притежанието на малки количества дроги, законодателството на всички европейски страни предвижда наказателна отговорност за разпространението на дроги. Въпреки това, както законът, така и съдебната практика са гъвкави и правят разграничение между т. нар. “приятелска търговия/размяна” и разпространението с цел извличане на съществена печалба. Отчита се също така видът на дрогата, като канабисът остава с най-нисък приоритет.
Заловените нарушители се изпращат в съда, който решава каква санкция трябва да приложи. Тенденцията в ЕС е това деяние да се наказва, “освен ако не е много тясно свързано с употребата”. В Италия например “приятелската търговия” с малки количества дроги, най-често канабис, може да не се преследва като разпространение, а се разглежда от съда като “групово притежание”. От друга страна, утежняващи вината обстоятелства като разпространение сред непълнолетни могат да доведат до налагането на тежки наказания.
В България наказанията за разпространение на дроги твърде малко се отличават от тези за просто притежание. В този смисъл нашият НК не прави особена разлика между потребителя на дроги и хората, които извличат печалби от тяхното разпространение.

Производство и трафик
Престъпленията от този род в страните от ЕС също се разглеждат в зависимост от вида на дрогата и каква е целта: собствена употреба или печалба. В първият случай наказанията в много страни са относително леки, дори символични, когато се касае за внасяне на малки количества дрога. В Холандия производство на канабис за собствена употреба и продажба е уредено с подзаконов акт, а в Белгия и някои области на Италия (с решение на местната власт) отглеждането на няколко растения канабис не се наказва. В Германия само отглеждането на повече от 200 растения се наказва със затвор, като за по-малки количества се налагат глоби.
Производството и трафикът на значителни количества дроги с цел печалба във всички страни се преследва строго. Наказанията в такива случаи, особено когато става дума за организирана престъпна група, могат да бъдат изключително тежки, например доживотен принудителен труд в Люксембург.
Нашият НК не прави разлика в зависимост от целта на престъплението: собствена употреба или печалба. И в двата случая наказанията са тежки, но – в противоречие с общоприетата практика в ЕС – има случаи, когато те са по-малки отколкото за просто притежание.

Престъпления против собствеността, извършени от потребители на дроги
Тези престъпления са типични за тежко зависимите от дроги (предимно хероин и много по-рядко кокаин), които нерядко извършват кражби, за да си набавят пари, необходими за купуването на дрога. В страните от ЕС общата тенденция е към преследване на тези престъпления, “освен ако те не са тясно свързани с употребата”. Това означава, че в много случаи кражбата се смята за незначителна и обвиняемият получава възможност да избегне наказанието, ако се съгласи на лечение, което да го избави от зависимостта, подтикнала го към престъпление.
У нас НК не предвижда подобни алтернативи на затвора. Известни са случаи, когато се води дело за нищожна кражба (познатият ми пример е за 26 лв.) против бивш зависим, който от 1 година сам е постъпил в терапевтична общност. Съмнително е дали този неуместно твърд подход е полезен за зависимите и в крайна сметка за обществото като цяло.

Заключение
Европейските страни прилагат рязко диференциран подход към различните престъпления, свързани с дрогите. Тенденцията е потребителите на дроги, винаги когато това е възможно, да се държат далеч от затвора, но строго да се преследва трафика и разпространението.
Притежанието на дроги за собствена употреба, особено канабис, в повечето страни е декриминализирано. В случаите, когато наказателната отговорност не е отменена, практиката е да се прилагат алтернативи на затвора (административни наказания, психологическа консултация, лечение). На другия полюс са престъпления като производството и трафика на дрога с цел извличане на значителни печалби, които се наказват строго.
Сравнението на българския наказателен закон за дрогите със съответното законодателство в страните от ЕС води до смущаващи изводи. У нас законът не прави необходимата разлика между потребителите на дроги и тези, които ги произвеждат и разпространяват с цел печалба. Непропорционално строгите наказания за потребителите на дроги, особено за тези, които не са зависими, способстват за появата на специфичен вид корупция сред полицаи, магистрати и медицински съдебни експерти. Пострадалите никога не се оплакват от изнудването за подкуп, тъй като това неизбежно би ги поставило под ударите на чл. 354а с всички произтичащи тежки последствия.
Небходима е бърза реформа на законите за наркотиците у нас с оглед повишаване на тяхната ефективност в противодействието на проблемната употреба на дроги и приближаването му до европейските стандарти и тенденции.

Австрия
Само притежанието на големи количества (над 20г ТНС канабис, 5г хероин, 15г кокаин, 10г амфетамин, и т. н.) се наказва със затвор. Притежанието на малки количества канабис е декриминализирано, а притежанието на малки количества други дроги обикновено води до 2 год. пробация.

Белгия
Наказанието е затвор от 3 мес до 5 год и/или глоба, което може да бъде увеличено, ако дрогата е предлагана на непълнолетни. Употребата за собствена употреба обикновено не води до ефективна присъда. Директива от 1998 дава на притежанието на канабис за собствена употреба най-нисък приоритет. От 2003 “не-проблемната употреба на канабис”, включваща притежанието и ограниченото производство за собствена употреба, са декриминализирани.

Дания
При първа простъпка има предупреждение, а при втора се налага глоба или, при определени утежняващи обстоятелства, даже и кратък затвор. Притежанието на дроги с цел търговия, освен малки количества канабис, се наказва със затвор.

Великобритания
До 6 мес затвор и/или глоба за дроги от клас А (хероин, кокаин); до 3 мес за клас В (амфетамини). Канабисът от 2002 е преместен в клас С и наказанието при първа простъпка е само предупреждение.

Германия
В над 90% от случаите преследването против притежателите на “незначителни количества” канабис се прекратява. В различните провинции тези количества варират от “една кибритена кутия” до 30 г. Притежанието на по-големи количества се наказват с до 5 год затвор или глоба.

Гърция
Зависимите нарушители обикновено се насочват към принудително лечение. Тези, които не са зависими, се наказват с 10 дни до 5 год затвор. На практика при първо залавяне с канабис присъдата обикновено се заменя с пробация.

Ирландия
Наказанието е до 1 год затвор и/или глоба. В случая на канабис при първите две залавяния наказанието е само глоба.

Италия
Наказанията силно зависят от вида на дрогата. Притежанието на канабис е декриминализирано: първото нарушение се наказва с предупреждение, а след второто следват административни санкции.

Испания
Притежанието на малки количества дроги не е престъпление, а административно нарушение. То може да се накаже с глоба, която се отменя, ако заловеният се съгласи на лечение; също така може временно да се отнеме шофьорската книжка или разрешението за огнестрелно оръжие на нарушителя.

Люксембург
Притежанието на канабис е декриминализирано и се смята за административно нарушение, наказуемо с глоба. То се наказва със затвор (8 дни до 6 мес.) само ако има утежняващи обстоятелства. За останалите дроги наказанието е 1 до 5 год. и/или глоба.

Норвегия
Притежанието на малки количества дроги не е криминално престъпление, а нарушение на Медицинския Кодекс. Наказанието е глоба или затвор до 6 мес.

Португалия
Притежанието на малки количества от всички дроги за собствена употреба не е престъпление. Нарушителите се насочват към психологическа консултация, като могат да бъдат наложени административни наказания.

Финландия
Наказанието е до 2 год., но в “обикновените случаи” се препоръчва престъплението да се смята за “незначително” и присъдата да не се прилага, ако заловеният се съгласи на психологическа консултация. На практика обаче често се налага и наказание – обикновено глоба.

Франция
Наказанието е до 1 год. затвор и глоба, но обикновено се прилагат алтернативи. Според директива от 1999 притежанието на канабис за собствена употреба се смята за незначително нарушение, което приключва с “устно предупреждение”.

Холандия
Възбужда се преследване се само за притежанието на повече от 0.5 г “твърди дроги” или 5 г канабис. Нелицензираното притежание на до 30 г канабис се наказва с 1 мес. затвор и/или глоба. Производството и търговията с канабис, макар и формално да остават криминални деяния, наказуеми от закона, са уредени със съответен подзаконов акт.

Швеция
Наказанието е най-леко за канабис: до 6 мес затвор или най-често глоба, като последната се отменя, ако заловеният се съгласи на психологическа консултация.

Естония
При малки количества може да бъде наложено административно наказание (глоба или до 30 дни арест). При второ задържане или големи количества притежанието се смята за криминално престъпление и се наказва със затвор.

Латвия
При малки количества дрога наказанията са само административни (глоба или до 15 дни арест). Тези количества са уточнени със съответен документ.

Полша
В обичайните случаи наказанието е глоба, “ограничение на свободата” или рядко до 1 год. затвор.

Словакия
Притежанието на “повече от 1 доза” се наказва с до 3 год. затвор.

Чехия
Съдебно преследване започва само при притежанието на “количества, по-големи от малки”. Тези количества са: 10 дозиХ100мг хероин, 10 дозиХ50мг кокаин и амфетамини, 10 дозиХ100мг МДМА, 10 дозиХ50мкг ЛСД, 20 цигари марихуана с 1.5% ТНС.

БЪЛГАРИЯ
КЪМ 03/2003 НАКАЗАНИЕТО Е 10 ДО 15 ГОД ЗАТВОР И ГЛОБА. ДЕКРИМИНАЛИЗИРАНО Е САМО ПРИТЕЖАНИЕТО НА ЕДИНИЧНА ДОЗА ОТ ЗАВИСИМИТЕ, НО ТАЗИ ДОЗА НЕ Е УТОЧНЕНА.

 
Free counter and web stats