Архив за секция ‘Европейски’

В Холандия оспорват решението да не се продава марихуана на чужди туристи

Wednesday, April 18th, 2012

Група собственици на кафенета, в които може да се пуши марихуана, са се обърнали към съда, за да не бъде допусната забраната за предлагането на марихуана на чуждестранни туристи, съобщава Би Би Си. Адвокатите на собствениците на кофи-шопове считат, че нормата е дискриминационна и с членските карти, необходими за посещение на тези заведения се гарантира навлизането в личния живот на клиентите. Новият закон, който забранява на туристите да използват подобни кафенета, трябва да влезе в сила през май. Правителството на Холандия иска да ограничи нарко-туризмът, но, както настояват собствениците на подобни заведения, те не трябва да се занимават с дискриминация между местните жители и чуждите туристи. Една трета от туристите в Амстердам са привлечени от възможността да посетят кафенетата, в които се предлага марихуана.

Източници: cross.bg, bbc.co.uk

Герит Блуемендал, собственик на кофишоп: Пушете джойнт, вместо да пиете алкохол

Friday, November 6th, 2009
Герит свива цигара с марихуана

Канабисът не е по-вреден от бургерите в Макдоналдс, казва холандецът

Герит Ян Тен Блуемендал (името му в превод звучи така – Георги Иванов от Долината на цветята) е един от шестте собственика на кофишоп „ДЕОС” (DEOS) в град Льоварден, Холандия. Завършил е холандски език и литература в Грьониген. По професия е библиотекар, но вече повече от 10 години се занимава с продажба на канабис в кофишоп. Роден е в източната част на Холандия, в град Хенгело. На 27 години се мести да живeе в Льоварден, където работи в градската библиотека. След време негов приятел му предлага да започнат официален бизнес с канабис и той се съгласява.
Ето какво разказа Герит Блуемендал за канабиса и кофишоповете в Холандия:

(more…)

Кипър

Sunday, June 8th, 2008

10/02/2005

Развитие на законодателството

Законът за наркотичните и психотропните субстанции от 1977 влезе в сила на 29 Юни 1979г. и претърпя промени през 1983, 1992, 2000 и 2003 г. В него се определят контролираните субстанции, които се класифицират по списъци. Законът съдържа забрани за внос, износ, преработка, държане и употреба и определя свързаните с това престъпления и наказания. Той оправомощава правителството да издава подзаконови нормативни актове по изпълнението на закона, а Министерство на здравеопазването да издава заповеди по закона. Вече бяха издадени такива нормативни актове и заповеди.

Законът за превенцията и лечението на зависимости от 1992 определя статута на медицинските центрове и центровете за рехабилитация, макар че те все още не действат.

Законът за предотвратяване и спиране на изпирането на материални активи действа от 1996. Jой замести Закона за конфискация на приходите от трафик на наркотични и психотропни субстанции от 1992. В последствие бе изменян през 1997, 1998, 1999 и 2000 г.

Законът за намаляване на престъпността, приет 1995 и в сила 1996 бе изменен през 1998 г. Той включва в себе си клаузи от договорите за взаимопомощ и от двустранните споразумения за идентификация на лица, свързани с престъпления с контролирани субстанции, по които Република Кипър е страна.

Законът за превенция на употребата и разпространението на наркотици – приет по предложение на Съвета против наркотиците през 2000 г., беше променян два пъти през 2002 г. Основната цел на този закон е създаването на база за изпълнението на директива 302/93г. на Европейския Съвет. Освен това той урежда и работата на Съвета против наркотиците, като определя задълженията му и правомощията му. Съветът се оглавява от Министъра на здравеопазването и включва директорите на основните агенции, които работят в борбата срещу наркотиците. Те се назначават от правителството за период от три години. Съветът против наркотиците е основният координиращ орган по въпросите, свързани с наркотиците в Кипър. Той има правомощия, включващи планиране, координация и оценка на всички дейности, програми свързани с първо, второ и трето ниво на превенция на наркотиците.

Съветът е отговорен за изготвянето и осигуряването на навременна информация на обществеността относно наркотиците. Едновременно с това той е отговорен за провеждането на обективни изследвания относно феноменът наркотици в страната. Приоритет обаче е борбата с наркотиците и всички държавни служби са длъжни да предприемат необходимите политически и законови действия за подобряване на координацията помежду си за постигането на тази цел. Кипър действа и във връзка с международните си ангажименти за изграждане на законодателство, съдържащо всякакви мерки, в опит за ефективна превенция срещу употребата и превенцията на наркотици.

Създадени са три научни звена, всяко от които отговаря за специфично ниво на превенция.

а) Научно звено за първо ниво на превенция – то фокусира усилията си в програми и дейности, директно насочени към физическо, психическо и социално здраве на населението.

б) Научно звено за второ ниво на превенция – фокусирано е в програми и дейности, целящи ранното откриване и въздействие върху лица и групи с повишен риск.

в) Научно звено за трето ниво на превенция – фокусирано е върху програми и дейности за лица, зависими от субстанции, целящи лечение, превенция и избягване на повторното лечение чрез социална и социална и трудова ре-интеграция.

Освен всичко друго, Кипърският Съвет против наркотиците е органът, който отговаря за изграждането на стратегиите, усъвършенстването и изпълнението на Националната Стратегия против Наркотиците и Националния План за Действие срещу тях както и провеждането на политиката на ЕС. Той координира действията и на Националната информационна система за наркотиците. За всичко това са формирани работни групи.

Контролирани субстанции

Министерство на здравеопазването предлага субстанциите, които следва да бъдат контролирани. Нивото на контрол се базира на конвенциите, подписани от Република Кипър, като се вземат в предвид и местните специфики.

Списък 1 към Закона за наркотичните и психотропните субстанции от 1977, разделя контролираните субстанции на три класа – А, В и С. Критерии са вредните последици върху общественото здраве, възможността за злоупотреба и т.н. Веществата от клас А притежават най-голям потенциал за злоупотреба, а тези от Клас С – най-малък. Тежестта на предвидените в закона наказания са пряко свързани с тази класификация.

Употреба и държане

Употребата на контролирани субстанции е криминализирано от чл. 10 на закона от 1977 г. Първоначално забраната включваше само употребата на опиума (неговите производни), канабиса и хашиша. През 1992 г. кръгът на забранените за употреба субстанции се разшири, в обхвана всички включени в списъците вещества. Променен бе и чл. 15 на закона, като се криминализира изготвянето на вещества от списък ІІІ.

Употребата или държането на наркотични вещества от Клас А и В сега може да достигне и наказание доживотен затвор. Максималната присъда за употреба или притежаване на наркотични вещества от клас С е 8 години лишаване от свобода. Криминализирано е и купуването или придобиването на контролирани субстанции без разрешение.

Следващото изменение на закона беше от 2003 г., чл. 30А определи максималното количество за лична употреба. Съгласно текстът притежаването на количества, надхвърлящи този лимит създава оборима презумпция1, че лицето има намерение да разпространява веществото. Този лимит е 3 растения канабис, 30 грама канабис или негови производни, 10 грама кокаин или опиум (или техни производни)2. Това бе прието поради практическите трудности да се докаже намерението за продажба в съда.

Статутът на “зависимият” е законово определен. В Законът за превенцията и лечението на зависимости от 1992г, е определено, че “зависимо лице” означава лице, което поради вземане на наркотично или психотропно вещество, посочено в Законът за наркотичните и психотропните субстанции от 1977, или поради вземане на друга субстанция водеща до зависимост, е станало зависимо от същото вещество.

Кипърските власти обикновено са изключително строги в случаите, свързани с наркотици. При тях винаги се започва наказателно производство. В редки случаи, при наличие на изключителни обстоятелства обосноваващи такова решение, Министърът на правосъдието има право да постанови “не-преследването на дееца”, това право на министъра обаче е общо и може да се приложи за всяко престъпление. Въпреки всичко, след измененията от 1992 г. съдът може да не налага наказание лишаване от свобода повече от една година в случай че става въпрос за първо нарушение, когато количеството е за лична употреба или деецът е лице под 25 годишна възраст.

Част 6 на Закона от 1992г. определя също, че зависимо лице, което доброволно се подложи на лечение в център, няма да се преследва наказателно за извършени от него престъпления по закона от 1977 и законите свързани с изпирането на пари.

Трафик и престъпления свързани с наркотиците

Трафикът на наркотични вещества е уреден в различни закони:

Законът от 1977 забранява производството на контролирани вещества, тяхното предлагане или каквото и да е офериране, притежаването им с намерение да се предложат на друго лице, отглеждането на канабис или опиумен мак (Papaver somniferurn).

За трафик са предвидени наказания, в това число “доживотен затвор” (за вещества от клас А и В), и до 8 години лишаване от свобода (за вещества от клас С).

Законът за намаляване на престъпността от 1995г. позволява употребата на подходящи, използвани под контрол, средства, на месно и международно ниво, за разкриване на лица замесени в трафика на контролирани субстанции, както и на други забранени предмети (оръжие и боеприпаси). Законът беше изработен в съответствие с предписанията на чл. 11 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества (Виенска конвенция от 1988), ратифицирана от Република Кипър през 1990 г.

Към Полицията е създаден Отдел за наркопрестъпността (Drug Law Enforcement Unit), чиято основна задача е да води борба срещу дрогите и заедно с другите агенции, свързани с наркотиците да се бори и предотвратява трафика им. Полицията и Агенцията за митата и акцизите подписаха съглашение относно случаите свързани с наркотици, с което да координират действията си.

Освен това Агенцията за митата и акцизите действа координирано и с други правителствени организации за постигане на целите на закона като Министерство на Търговията, Индустрията и Туризма и Агенцията по Фармацевтика.

Превенция, грижа и лечение

Основният закон в тази насока е Законът за грижата и лечението на зависимите от 1992 г. Според разпоредбите на закона, виновно лице, страдащо от зависимости може да излежава наказанието си в центрове за детоксикация и рехабилитация ако съдът разпореди това. Законът се грижи и за лечението на непълнолетните зависими и определя, че те трябва да бъдат задържани в тези центрове за лечение. Единственият компетентен орган, който може да определи тези мерки, е съдът. За определяне на решението си съда следва да вземе мнението на органи, занимаващи се с непълнолетни и други организации според конкретните обстоятелства.

За нещастие такива центрове все още не са открити поради това, че нормативните актове, уреждащи дейността им, не са изготвени. В момента правителството работи по въпроса, за да може тази законодателна възможност скоро да бъде използвана.

Прекурсори

Прекурсорите също се контролират от Закона за наркотичните и психотропните субстанции от 1977. Те са включени в него в таблица четвърта, като наказанията за незаконно държане, транспорт, складиране и продажба също са уредени в него.

Престъпление е и дистрибуцията на тези вещества, ако тя се прави “със знанието, че те вероятно ще бъдат използвани” за незаконно производство на контролирани субстанции.

Както и при наркотичните и психотропните вещества, Министерство на здравеопазването е това, което предлага дали едно включването на дадено вещество в списъка. Правомощие на Отдела за наркопрестъпността към полицията е разследването непозволеното разпространение на прекурсори.

Пране на пари и конфискация

Законът за предотвратяване и спиране на изпирането на материални активи въведе във вътрешното законодателство на Република Кипър, идеите и насоките на Европейската конвенция относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление, ратифицирана от Република Кипър през 1995г. Този закон:

a) Определя и криминализира изпирането на приходите от тежки престъпления, в това число трафик на наркотици;

b) Предвижда начини за проследяване, замразяване и конфискация на приходите от тежки престъпления;

c) Изисква при подозрение за извършване на дейности по изпиране на пари, да се направи съобщение към Специалното подразделение срещу изпирането на пари, съставено от представители на Министерство на правосъдието и Агенцията по Митата и Акцизите. Това не се третира като нарушение на задължението за конфиденциалност;

d) Дава правомощия на съда да нарежда разкриването и представянето на информация на всяко лице (в това число и банки), ако тази информация е свързана с разследване по изпиране на пари.

e) дава възможност на изрично упълномощени и компетентни представители на чужди държави да нареждат замразяване и конфискация на приходи от престъпления.

f) съдържа специални норми за финансовия бизнес, изискващи идентификация на клиентите, съхранение на информацията, вътрешен контрол и обучение на персонала.

Законът претърпя изменение през 1999, с което напълно отговори на изискванията на Директива 91/308/ЕС за идентификация на клиентите, и за поставяне на прагове, за сделките “сам със себе си”. През 2000 г. законът претърпя нови промени, като бяха предвидени по-тежки наказания. Сега всичките предвидени наказания са повече от 1 година лишаване от свобода, за всички престъпления, от които извършителят е получил финансова облага.

Законът не урежда как се употребяват конфискуваните средства. Практика е тези средства да се поставят в общ фонд към бюджета на Републиката.

Последни изменения

Към Съвета против наркотиците бе създаден Комитет (Комитет за законодателството свързано с дрогите), който понастоящем прави проучване на съществуващите законодателства относно наркотиците. Целта е да се направят предложения, които да подобрят настоящето кипърско законодателство по въпроса и ефективността на мерките за превенция на употребата и разпространението на дрогите. Комитетът е съставен от представители на Съвета против наркотици, Министерство на здравеопазването, Агенцията по митата и акцизите, Министерство на правосъдието, Полицията и Агенцията по фармакология. Работата по Закона за превенцията и лечението на зависимости от 1992г. приключи, в момента се работи по Закона за наркотичните и психотропните субстанции от 1977.
Предложенията на Комитета се отправят към Съвета против наркотиците, който решава последващите действия.

Текстът бе прегледан от г-жа Theano Mavromoustaki от Министерство на правосъдието на Република Кипър.

1. Презумпцията се използва главно за облекчаване на доказването. Приема се, че някои факти са трудно доказуеми, но нормално те се свързват с други факти от действителността, които обаче по-лесно могат да се докажат. Тогава, доказвайки втория факт се счита за доказан и първия. Оборимата презумпция изцяло се ползва за обръщане на доказателствената тежест. В случая за прокуратурата е достатъчно да докаже, че лицето притежава над определените количества, за да се приеме от съда, че има намерение да продава. Вече в тежест на самото лице е да докаже, че не е имал такова (рядкост е някое законодателство да ползва презумпции в наказателното си право, защото това противоречи на основния принцип, че подсъдимия е невинен до доказване на противното). (бел. прев.)

2. За да не се остане с погрешно впечатление, държа да подчертая, че държането на количества под този минимум също се преследва като престъпление в Кипър. Просто тогава не съществува презумпция, че дееца има намерение да продава. (бел. прев.)

Източник: EMCDDA

Белгия

Sunday, June 8th, 2008

25/01/2005

Развитие на законодателството

Основният закон, регулиращ трафика на отрови, приспивателни, наркотици, дезинфекциращи и антисептични вещества е в сила от 24 Февруари 1921г. Законът претърпя две пълни преработки – от 9 юли 1975 и 14 юли 1994. Тези промени въведоха разграничения в наказанията за отровните, дезинфекциращите и антисептичните вещества от една страна, и наркотичните и психотропните вещества, създаващи зависимост, от друга. Законовите промени от 4 април 2003г. и 3 май 2003г. (в сила от 2 юни 2003г.), отделят държането на канабис за лична употреба от другите видове нарушения.

Белгийският закон относно наркотиците се базира на три основни принципа: превенция, лечение и понасяне действието на закона. Основната цел е предпазването и намаляването на употребата на наркотици, както и намаляване броя на употребяващите наркотични вещества. Втората цел е предпазването на обществото и членовете му от феномена дроги и последиците му. Това включва също и зависимите, на които трябва да се помогне и да се гарантира по-добър живот, въпреки употребата на наркотици. На последно място стои наказателната репресия, в частност лишаването от свобода, като метод за борба с проблемите от употребата на наркотици.

Контролирани вещества

Списъкът им е посочен в Кралския указ от 31 Декември 1930 за търговия с приспивателни и наркотици и от Кралския указ от 22 Януари 1998, регулиращ търговията с психотропни вещества. Двата указа действат и досега, като в тях са включени множество нови субстанции. Към приспивателните и наркотичните вещества са включени опиума, хероина, кокаина, морфина, метадона, канабиса и смолата от канабис. Психотропните вещества включват амфетамините, халюциногените, пирадола, MDMA. Директива от април 1998, заменена от нова от 16 май 2003 нарежда на съдебните власти да правят разлика между употребата на канабисови продукти и тази на другите наркотични вещества. Същата се базира на възможния риск за здравето на употребяващия. В последствие това виждане бе отразено и в самото законодателство при промяната на закона от май 2003, при която бяха предвидени отделни наказания за “непроблемна употреба на малки количества канабисови продукти“.

Употреба и държане

През януари 2001г. правителството разгледа и одобри доклад предложен от Полицията. В доклада се предлагаше и промяна на закона в насока на намаляване на наказанието за непроблемната употреба на канабис. След 2 Юни 2003 белгийското законодателство предвижда наказания за притежаване на над 3 грама канабис или хашиш – глоба, наложена от Полицията в размер от 75 до 125 ?. Такова е наказанието и за отглеждане на канабис. Ако същото нарушение бъде констатирано в рамките на една година, то глобата е от 130 до 250 ?. Третото нарушение в рамките на една година от констатиране на второто може да доведе до арест за срок от 8 дни до 1 месец и глоба от 250 до 500 ?. Притежаването на масло от канабис или сладкиш с канабис, независимо от количеството им никога не се приема за лична употреба. В случай на “обществена употреба“, като пушене в присъствието на малолетен, в близост до училища или казарма предвиденото наказание е лишаване от свобода за срок от три месеца до една година и/или глоба от 5 000 до 500 000 ?. В случай, че се докаже проблематична употреба, прокурорът назначава на нарушителя ръководител, който определя необходимите терапевтични мерки.

За притежаването на други наркотични вещества, извън кръга на канабиса, белгийският закон предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца до пет години, и/или глоба. Срокът на наказанието “лишаване от свобода” може да нарасне до петнадесет и дори двадесет години при наличие на специфични отегчаващи обстоятелства (връзка на престъплението с лице на по-малко от 12 години; престъпление по поръчка на криминална организация; извършителят е ръководител на такава организация). Държането за лична употреба води до наказание, с или без пробация. Практическото приложение на закона, особено свързаното с употреба или притежание на наркотици, бе предмет на преразглеждане от Федералното Министерство на Правосъдието, което издаде две директиви с цел да хармонизира практиката по закона.

Директивата от 26 Май 1993г. бе отправена към прокурорите и посочи основните принципи за уеднаквяване приложението на закона в случай на притежаване на наркотици. Разграничиха се случайните потребители, редовните потребители и дилърите. На редовните потребители са дадени всякакви възможности за лечение. Зависимите са приемат за болни, които трябва да се предпазват преди всичко от самите тях, но от които и самото общество следва да се предпазва. Тежестта на престъплението, извършването на рецидив и намерението на извършителя са посочени като главни критерии за определяне на наказанието (затвор или лечение). Резултатите от тази директива не бяха задоволителни, тъй като различното приложение на закона от прокуратурата и съдилищата продължи.

На 8 май 1998 бе издадена нова директива. Тя бе резултат от доклад на специално формирана работна група към парламента. Ревизирана бе директивата от 1993 като се фокусира наказателната политика в полето на държането и дребната продажба на наркотици за лична употреба. Държането на канабис беше отделено от това на другите наркотици, а на прокуратурата бе наредено да налага приоритетно най-ниско възможно наказание за това нарушение.

Разпространение и престъпления свързани с наркотиците

В белгийския закон няма определение за “разпространение на наркотици”. В него се съдържа забрана за производство, внос, износ, преработка, транспортиране, държане, продажба и т.н. Наказанията по основния състав включват “лишаване от свобода” за период от три месеца до пет години и/или глоба. В зависимост от тежестта на престъплението, наказанията могат да достигнат до: 10, 15 или 20 години (ако в случая е замесено и малолетно лице); до 15 години – в случай, че от престъплението са произтекли вредни последици за трето лице (нелечима болест или смърт); до 20 години – в случай на голямо количество дрога.

Директивата от май 1998 уреди и един нов въпрос, свързан с разпространението и продажбата на наркотици. Законът от 1921 и измененията му не разглеждаше случаите на продажба на наркотици за финансирането на лична консумация. В директивата бе изискано от прокурорите да бъдат строги в случаите на дребна продажба, но в същото време да обръщат внимание (със снижаване на наказанието) в случаите, когато единствената цел на дееца е финансирането на собствената зависимост. На 16 Май 2003 Министерството на правосъдието издаде нова директива, заменяща старата, относно наказателната политика за държането и дребната продажба за собствени нужди на наркотични вещества. В нея е обяснено, че на базата на законите от 4 април 2003 и 3 май 2003, както и на кралският указ от 16 май 2003, съществуват три категории нарушения.

• внос, придобиване, държане и отглеждане на канабис за лична употреба;
• нарушения от първата категория извършени при отегчаващи обстоятелства;
• всички останали нарушения предвидени в закона, както и тези свързани с останалите наркотични вещества извън канабиса.

Съдебно преследване и практика

Директивата от май 1998 имаше силно въздействие върху съдебната практика относно престъпленията, свързани с употребата и държането на наркотични вещества. Затова и основните й принципи бяха заложени в закона от юни 2003. Държането на канабис за лична употреба продължи да е нарушение. В случай на първа или рядка употреба, без други отегчаващи обстоятелства, се прави полицейска регистрация, нарушителят се глобява, а наркотикът може да бъде отнет. Всеки месец се изготвя доклад от всички регистрации за периода, който се изпраща на прокуратурата. Имената на извършителите не се посочват в доклада.
В случай на дребна продажба наказателните последици за извършителя са различни, като критерий тук са целите на дееца – набавяне на средства за собствената зависимост или користни цели. Законът от 2003 повтаря препоръките на директивата от 1998 да се избягва използването на наказателната репресия към потребителите на наркотици. Изключение правят само тези, извършили сериозни престъпления, свързани с наркотиците. Дори тогава се цели лишаването от свобода да бъде последния изключителен вариант.

1-ви сценарий: държане на хероин за лична употреба от пълнолетно лице.
В случаите, когато едно лице е задържано с малко количество наркотично вещество, различно от канабиса (като хероин), полицията следва да извърши личен обиск на лицето и евентуално – претърсване на МПС и жилището (последното става със съгласието на дееца). След това събраните материали се изпращат на Прокуратурата. Съществува възможност вместо тази процедура полицията (със съгласието на прокуратурата) да назначи лечение в специализиран център.

След като материалите стигнат до прокуратурата за отношение, случаят се анализира и се избира една от следните възможности – налагане на глоба, условно прекратяване на случая, налагане на пробационна мярка, повдигане на обвинение и осъждане. Може да се приложи и задължително заселване. Така случаят се прекратява при изпълнението на определени условия от дееца: поправяне на вредите (ако е причинил), подлагане на лечение, забрана за посещение на определени места и т.н. Периодът на лечение не може да надхвърли шест месеца. Законът изисква от прокурорите да действат изключително внимателно, когато използват мярката заселване.

2-ви сценарий: престъпление срещу собствеността, извършено от зависим, за да финансира наркотичната си зависимост.
В този случай полицията препраща извършителя към прокуратурата. Най-често делото стига до съда. Съдът може да предприеме някоя от следните мерки: пробация; условно осъждане; условно осъждане, като условието е успешно проведено лечение. Известно е, че повечето зависими имат дълъг криминален опит, свързан с употребата на наркотици и целта е да се облагодетелстват максимално от съдебното решение.

3-ти сценарий: продажба на малко количество наркотици от зависим с цел финансиране на зависимостта си.
След директивата от 1998, зависимостта на дилър от наркотични вещества се приема за смекчаващо обстоятелство при извършването на такова престъпление. Това означава, че наказателното преследване и осъждането на извършителя трябва да се извърши основно с цел поправяне на извършителя. При всеки възможен случай е препоръчително да се присъждат пробационни мерки или лечение. За да бъдат приложени тези мерки обаче, е необходимо количествата дрога да са малки. Наличие на предишни присъди, като цяло води до по-тежки наказания, но не съществуват пречки за повторно налагане на пробационни мерки.

Превенция, грижа и лечение

В Белгия се отделя все повече внимание на превенцията. Промените в закона целят закрепването именно на тази философия. През 1997г. бяха създадени няколко центрове за медико-социална помощ. Те са разположени в девет града и за тях е характерен т.нар. “нисък праг на достъпност”. Съществуващите общински терапевтични центрове за спешна помощ също работят с оглед на своите компетенции. Техните усилия са насочени главно към общата здравно-социална превенция. Лечението е определено от закона като “възможност за зависимия, който е извършил дребни престъпления, свързани с наркотични вещества”. Още от 50-те години на ХХ в. действа юридическия принцип la probation prtorienne, с оглед на който зависимите извършители на сравнително по-маловажни престъпления се лекуват, а не се наказват. На това основание наказателното производство се прекратява, ако деецът се съгласи да промени своето поведение (да не използва никакви наркотици, да дава урина за проби, да търси работа, активно да уплътнява свободното си време, да участва в лечение, целящо пълното и доказано спиране на употребата на наркотици). Ако зависимият се съгласи на тези условия прокурорът изпраща папката със случая директно на съответните здравни служби.
През 1994г. със закон бе приет нов начин, по който да се прекратяват наказателните производства свързани с наркотици: участващите в програмата работят за общината или в полза на програми за лечение. Срещу това те получават заплата и им се плащат социални и здравни осигуровки (‘injonction thеrapeutique’). За разлика от предишната уредба, сега ако нарушителят се съгласи с условията и завърши лечението, всички документи по случая се унищожават без никакви допълнителни действия.

Пакетът закони от 2003 промени заглавието на кралския указ от 1930, като включи термините “намаляване на риска” и “терапевтична помощ“. В новата глава ІІ отново се набляга на този детайл. По подобен начин бе променено и заглавието на кралския указ от 22.01.1998г., а новото виждане относно наркотиците бе прокарано в новата глава ІV. Главната цел е да бъдат намалени физическите и психологическите проблеми, с които може да бъде съпътствана зависимостта от субстанции. Счита се, че по този начин се намаляват негативните последици за цялото общество.

Принципът на “терапевтичната помощ” означава даване на възможност на лицата, към които процедурата е насочена да сами да потърсят лечение, ако счетат, че е необходимо.

Промените от 2003 създадоха новите фигури на “Съветник по случая” (the case managers). Те са два вида – юридически и здравни. Общото им ръководство е поето съответно от Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването. Правомощията им са уредени в съответния указ. Те дават съвети на съдията или прокурора за най-подходящите мерки, естествено ако нарушителят потърси терапевтична помощ. В случаите на доказано престъпление, ако съдията констатира “проблемна употреба“, той праща делото на “юридическия съветник по случая“, който докладва делото на “здравния съветник по случая“, а последният определя подходяща терапевтична мярка.

Ако магистратът приеме някоя от предложените мерки, той приключва случая. Задължение на “юридическия съветник по случая” е да проверява дали нарушителят спазва стриктно предписаните му мерки. “Съветниците по случая” са отговорни за координирането на различните структури, които работят със зависими.

С оглед на директивата от 2003, всеки случай на притежание на наркотици (различни от канабис) може да бъде прекратен от прокурора с изпращането на зависимия към службите за помощ при зависимости.

Прекурсори

Материята, свързана с прекурсорите се регулира от Кралския Указ от 26 Октомври 1993 (и измененията му от 16 Май 2003). Създадени са множество мерки, които да възпрепятстват незаконното производство на психотропни и наркотични вещества.

Така се допълни законът от 1921. Прекурсорите бяха сложени в групата на токсичните и отровните субстанции и за тях се предвидиха специални наказания. В случаите на нарушаване на правилата за работа с прекурсори е предвидена глоба от 1000 до 5000 ? и/или лишаване от свобода от 8 дни до 5 месеца. Престъпления, свързани с внос, износ, държане, производство, продажба или предлагане за продажба прекурсори, могат да доведат до лишаване от свобода от 2 до 5 години и/или глоба от 3 000 до 10 000 ?. Предвидени са и наказания за извършване на търговия извън определените за това места. Санкциите се налагат от Главния Директор на Митниците и са на основа чл. 231 и чл. 261 на Федералния закон за митническите сборове и акцизите. Според чл. 231 всяко използване на прекурсори извън изрично разрешеното се наказва с глоба, а вещите подлежат на конфискация. Чл. 261 определя, че за нарушения на закона, за които не е предвидена изрична санкция, се наказва с глоба от 125 до 1250 ? и конфискация на стоките.

Правомощие на Министерство на здравеопазването е да отнеме лиценза на юридически лица, ако сметне, че това е необходимо. Контролът върху търговията и дейностите с прекурсори се осъществява и от други органи, които са определени в чл. 20 от Кралския Указ от 26 Октомври 1993. Без да се пренебрегват представителите на полицията и митниците, с тази дейност са оправомощени инспекторите на Главната Агенция по Лекарствата към Министерство на Здравеопазването (General Pharmaceutical Inspectorate of the Ministry of Public Health)

Пране на пари и конфискация

С изменение на Наказателния кодекс на Белгия от 7 април 1995 бе криминализирано изпирането на всякакви материални облаги, придобити по незаконен начин. Предвиденото наказание е лишаване от свобода от 15 дни до 5 години и/или глоба от 130 до 5 000 000 ?. Приготовлението и опитът за изпирането на пари също са обявени от закона за наказуеми.

Едновременно с това със закон от 11 януари 1993 в белгийското законодателство бе приета Директива 91/309 на ЕС. Този закон също е приложим по отношение на прането на пари придобити от нелегален трафик на наркотици. Целта му е да наложи определени задължения на финансовите структури като: идентификация на клиентите; уведомяване на властите при всяко съмнение за пране на пари. След измененията от 1998 такива задължения има и за нотариусите, съдия-изпълнителите, одиторите и казината.

Нови идеи за развитие на законодателството

През януари 2001 година правителството прие политически документ, с който изрази стремежа си да промени основните закони, свързани с наркотиците, като намали наказанието за непроблемна употреба на канабис. Основните принципи на законите от 4 април и 3 май 2003г., влезли в сила от 2 юни 2003, са следните:

Белгия трябва да се придвижи към политика на нормализация. Това не означава толериране или легализация на веществата с доказан вреден ефект, а се базира на следните основи:
• Санкциите за незаконното производство или трафик се увеличават;
• Държането или отглеждането на канабис остава нарушение. В случаите на лична употреба, т.е. държане на количество канабис, което може да бъда употребено наведнъж или максимум за 24 часа (около 3 грама) завършват с докладна записка на полицията (описват се мястото, датата и времето). Случаите на проблемна употреба се съобщават на прокуратурата., като може да бъде препоръчано и лечение. При наличие на “обществена употреба” случая винаги се отправя да прокуратурата. “Проблемна употреба” означава степен на зависимост, при която потребителя не може да контролира консумацията си или показва други психически или психологически симптоми. “Обществена употреба” означава – държане на трева в място за лишаване от свобода; училища; или социални учреждения както и в непосредствена близост до помещения, които се посещават от малолетни и непълнолетни (образователни, спортни, социални и т.н.)
• Разубеждаване за каквато и да е употреба, в това число употребата за удоволствие от пълнолетни
• Забрана за употреба на наркотични вещества от малолетни и непълнолетни. Случаите на употреба от възрастен, дори за удоволствие, при наличие на малолетни и непълнолетни се преследват най-строго.
• Забрана за управление на МПС под въздействието на наркотици, в това число и канабис.
• Равнопоставеност на проблемните потребители: всеки етап на предвидената наказателна процедура – разследване; обвинение; условно и ефективно осъждане; магистратът да има законови средства, за да изпрати потребителя на лечение.

Връзки

www.just.fgov.be – това е сайта на Федералното Министерство на Правосъдието. Освен всяка друга информация може да се намерят и пълните текстове на белгийското законодателство.

Референции

Текстът бе прегледан и проверен от г-н Claude Gillard
Ползвани бяха:
Scientific Institute of Public Health Brussels, Reitox National Reports 1996 – 2000;
Study on the legislation and regulation on drug trafficking in the European Union Member States, European Commission 2001;
De Ruyver, Van Impe, Vander Beken in Prosecution of drug users in Europe: varying pathways to similar objectives, EMCDDA 2001.

Източник: EMCDDA

Португалия

Sunday, June 8th, 2008

Законова уредба на Португалия, свързана с наркотиците

В Португалия контролът, употребата и трафикът на наркотични, психотропни вещества и прекурсори, се уреждат от: Закон №15/93 от 22 Януари, изменен със Закон № 81/95 от 22 Април; Закон №45/96 от 3 Септември частично отменен със Закон №30/2000 от 29 Ноември. Закон №15/93 регламентира аспектите, свързани наказанията, медицинската употреба, издаването на разрешения, класификацията и контрола. Също така регулира и лечението, превенцията, разследването, прането на пари, като прави ясно разграничение между престъпления, свързани с трафик и престъпления по употребата на наркотици.

Други важни закони са: Правилник №42/93 от 27 Ноември във връзка с лицензирането и контролът върху дейностите по лечението, провеждани от неправителствени организации; Закон №43/94 от 17 Февруари и Закон под №67/95 от 8 Април за Службата за превенция и лечение на наркотични зависимости (SPTT), Закон № 313/93 от 15 Септември и Закон №5/2002 от 11 Януари срещу прането на пари; Закон №193/96 от 15 Октомври регулиращ дейността на Националната Програма за Превенция на наркотичните зависимости.

1999 година бе от изключително значение за португалската политика по отношение на наркотиците. Със Закон № 31/99 от 5 Февруари се създаде Португалският институт за наркотици и зависимости (IPDT), а с постановление № 46/99 от 26 Май, Правителството прие Националната стратегия за борба с наркотиците и
наркотичните зависимости обхващаща периода до 2008 год. От особена важност е и една серия от законови промени през 2000г.: със Закон № 89/2000 от 18 Май се учреди Координационния съвет за наркотици и наркозависимости, със Закон № 88/2000 от 18 Май бе създаден и Националният съвет за борба с наркотиците и наркотичните зависимости. Важно е да се спомене и за увеличените правомощия на Португалският институт за наркотици и зависимости (Закон № 90/2000 от 18 Май), а също допълнението на националната стратегия, с 30 поставени цели, които трябва да бъдат изпълнение до 2004 година.

Във връзка със споменатите изменения се приеха и редица нови моменти в основния закон от 1993г., като най-важното решение бе декриминализирането на употребата и държането на всички забранени вещества. Този закон влезе в сила през Юли 2001.

Контролирани вещества

Контролираните вещества включени към Закона от № 15/93 в шест списъка, които се актуализират
Списък № 1 – опиати, кокаин и деривати; канабис и деривати.
Списък № 2 – халюциногени; амфетамини; барбитурати
Списък № 3 – препарати, приготвени от контролирани субстанции
Списък № 4 – транквиланти и аналгетици
Списъци № № 5 и 6 – прекурсори.

Разликите в списъците оказват влияние върху наказанията, свързани с наркотиците.

Употреба и притежание на наркотици

До Юли 2001г. употребата на дрога се счита за престъпление и се наказваше с лишаване от свобода до три месеца или глоба. Ако намерената дрога превишаваше три дневни дози, това водеше до наказание “Лишаване от свобода” до една година или глоба. Законът предвиждаше възможност за освобождаване от наказателна отговорност на случайните потребители. Притежанието на дрога също бе престъпление и се наказваше с оглед намерението на дееца – дали дрогата е предназначена за лична употреба, дребна продажба или трафик.

Както бе споменато тази законова уредба бе променена след приемането на стратегията от 1999г. Със Закон 30/2000 се декриминализира употребата и притежанието с цел лична употреба на наркотични вещества.

Законът влезе в сила през месец Юли 2001 като продължи да счита за незаконна, употребата на каквито и да е наркотични вещества без разрешение, но промяната е именно премахването на предвидената наказателна отговорност.

Сега, в случаите на заловено малко количество наркотици за лична употреба се процедира по следния начин: Ако полицията не разполага с доказателства за извършени от заловеното лице по-тежки престъпления (продажба или трафик), заловеното количество се конфискува, а случаят се праща на Местна Комисия за лечение на зависимости. Комисията се състои от адвокат, лекар и социален работник. Тя взема отношение по случая, анализира ситуацията и при евентуална зависимост предлага лечение или рехабилитация. Част от правомощията на комисията е налагането на санкции, но практиката показва, че до това се прибягва в редки и изключителни случаи.

Трафик и престъпления, свързани с дрога

Понятието “Трафик” е дефинирано в глава ІІІ, член 21 на Закон 15/93 – “Трафик и други незаконни дейности”. Производството, предлагането, продажбата, изготвянето или култивирането на наркотици са основните състави на престъплението трафик. Текстът изрично изключва от понятието нарушенията свързани с употребата на наркотици, които пък са уредени в чл. 40 на закона.

Португалският закон дели наказателната отговорност за трафик на наркотици по няколко критерия, но най–важен е природата на субстанцията. Трафикът на субстанции от списъци от 1 до 3 се наказват с лишаване от свобода от 4 до12 години, а на вещества от списък 4 – от 1 до 5 години.
Член 26 от Закона отдава значение на това дали деецът е зависим от субстанции или не. В случай, че лицето продава дрога, единствено с цел финансиране на собствената си употреба (дилър-консуматор), съответното наказание се редуцира: по списък 1 2 и 3 –до 3 години лишаване от свобода или глоба, а по списък 4 – до 1 година или глоба.

Малозначителния трафик е дефиниран в чл. 25 и също подлежи на наказателно преследване. В тези случаи, в зависимост от конкретните обстоятелства, количеството и вида вещество наказанията съответно са редуцирани: От една до пет години лишаване от свобода (при субстанции от таблици 1-3) и до две години или глоба при (субстанции от таблица 4).

Законът е отчел и отегчаващите обстоятелства, при наличието, на които предвидения минимум и максимум на наказанията се увеличават с #188;. Така например, ако деянията свързани н наркотиците са извършени от престъпна група, предвиденото наказание е от 10 до 25 години. За трафик на прекурсори е предвидено лишаване от свобода до 12 години.

Със Закон № 43/2002 от 2 Март, в Португалия бе създадена Системата за морски наблюдения (SAM). С него се увеличиха възможностите за действие, предоставени на правителството, в борбата му с трафика на незаконни наркотични субстанции

Наказателно преследване и практика

Промените в наказателната политика от 2001 оказаха влияние върху ежедневната работа на полицията и магистратите. Прокурорът е задължен да събере доказателства за случая, всеки път, когато получи данни за извършено престъпление. Преди промените от Юли 2001, прокурорът беше длъжен да разследва и да събере доказателства, за да повдигне обвинение в случаите на употреба и притежаване на наркотични субстанции. Ако тогава се докажеше наркотична зависимост у извършителя прокурорът обикновено искаше от съда налагането на глоба. Мотивът, че лечението е винаги по-ефективно от всякакви репресивни мерки, караше още тогава някои прокурорите да го предпочитат пред тях. Това обаче се случваше сравнително рядко и то в случай на първо и дребно нарушение.
Новият режим, влязъл в сила през 2001 година променя радикално горната процедура, и доведе до по-голяма координираност между репресивния апарат и службите за лечение и рехабилитация на зависимости.

Превенция, грижа и лечение

Закон15/93 значително подобри дейността на медицинските служби и предвидените мерки за лечение (глава 4).
На зависимия от субстанции се гледа като на болен дори и когато е извършил престъпление. Португалското законодателство включи множество методи за подпомагане на такова лице, в това число различни алтернативи на наказанието лишаване от свобода. Лимитираните възможности за лечение при старото законодателство създаваше голям брой чакащи и тенденция да се прибягва към наказание вместо към лечение.
Новата стратегия против наркотиците отдава приоритет на лечението и рехабилитацията на зависимите и това бе заложено като фундамент на португалската наркополитика. Последвалите промени в законодателството дадоха силен и ясен сигнал за насоката към лечение вместо наказателна репресия.
Във всеки район сега съществува комисия, която замества прокурора. Тя е в състав от трима граждански служители (адвокат, лекар и социален работник), в чиято компетенция са случаите свързани с наркотици, при които извършителя не е употребил насилие. Целта й е да се грижи за лечението и пълната рехабилитация на зависимият деец.

Пране на пари и конфискация

Закон15/93 и Закон 313/93 от 15 Септември включиха в португалското законодателство Директива №91/308 на ЕС, свързана с криминализирането на дейности по прането на капитали от придобити от незаконни дейности. Законодателството изцяло бе изменено със Закон 5/2002 от 11 Януари. Новият закон предвиди редица мерки за борба с организираната престъпност.

Линкове
Португалското законодателство във връзка с наркотиците може да бъде намерено изцяло тук

Референции
Текстът бе проверен от Португалският институт за наркотици и зависимости
Използвани са:
Докладите на Португалският институт за наркотици и зависимости 1997-2000
Доклад на Европейската комисия за законодателството и регулирането на наркотрафика в страните членки на ЕС

Източник: EMCDDA
Сдружение Промена изказва изключителната си благодарност на за оказатана помощ при превода на този текст от Amor

Република Австрия

Sunday, June 8th, 2008

Развитие на законодателството

Първият австрийски закон със свързан с наркотиците беше приет през 1951г.: Законът за Наркотиците (Narcotic Drugs Act). Той бе изменян през 1971, 1974, 1977, 1980, 1985.

Още през 1971 законодателството направи ясно разграничение в наказателното третиране на престъпленията свързани с наркотици. Като основен критерий бе посочено наличието на наркотична зависимост у извършителя. Девет години по-късно, изменението от 1980г., утвърди за първи път, станалия в последствие, основополагащ принцип на австрийската политика по отношение на наркотиците – “лечение вместо наказание”. Прие се виждането, че зависимият от наркотици е болен човек, който нарушава закона и извършва престъпление по принуда на подчинилата го зависимост. Предвид на това е необходимо да му бъде дадена възможност за лечение вместо да се използва скъпо струващата наказателна репресия на държавата.

От 01 Януари 1998г. влезе в сила новия Закон за Наркотичните вещества (ЗНВ) (Narcotic Substances Act; Suchtmittelgesetz, abbr. SMG), който замени стария Закон за наркотиците. Новият закон представлява продължение на тенденциите на Австрийската наркополитика, като възприема принципа на лечение вместо наказание. Едновременно обаче, той предвижда сурови санкции за продажба и разпространение на наркотици (в кръга, на който бяха включени и психотропните вещества и прекурсорите). Предвидени са обаче и мерки за терапия и рехабилитация на зависимите, които са извършили престъпление. С този закон Австрия се присъедини към Европейското законодателство. Възприеха се изцяло конвенциите на ООН относно наркотиците (които не бяха напълно ратифицирани досега), под контрол се поставиха веществата посочени в таблици ІІІ и ІV от конвенцията от 1971 и прекурсорите посочени в таблица І и ІІ от конвенцията на от 19881.

Контролирани Вещества

Всички вещества са посочени от закона в няколко списъка, разпределени в три големи групи както следва:

• Наркотици (5 списъка)
• Психотропни вещества (1 списък)
• Прекурсори (2 списъка)

За да бъде едно вещество официално определено като контролирано трябва да бъде включено в един от тези списъци. В зависимост от тази класификация се определят и възможните санкции и наказания при извършване на нарушения. Разделението се прави в зависимост от свойствата на веществото.

Употреба и Държане

Употребата на посочено в списъците наркотично вещество не е посочено като отделно престъпление от Австрийския закон, въпреки това незаконното държане на наркотични вещества е престъпление.

Австрийския закон прави разлика между държането на наркотици за лична употреба и държането с цел разпространение. Критериите, които се използват в практиката при разследване на такива нарушения, за разграничение между двете деяния са:

• Количество – малко/голямо
• Честота на употреба от човека – нередовно/редовно
• Качества на веществото

Затова, който придобие, притежава, произведе, внесе, изнесе, достави или снабди с наркотични вещества някой може да получи присъда до 6 месеца “Лишаване от свобода” или “Глоба” до 360 пъти дневната заплата (чл. 27 §1 от ЗНВ). До три години лишаване от свобода е наказанието предвидено за лице, което даде възможност на непълнолетен да употреби наркотици и: а) извършителят е пълнолетен или поне две години по-възрастно от непълнолетния; б) престъплението е извършено с цел печалба; в) извършителят е член на криминална банда. Ако тези деяния са извършени в състояние на наркотична абстиненция, и с основна цел добиване на наркотик и средства за придобиване на наркотик единствено за собствена консумация, наказанието е до 6 месеца “Лишаване от свобода” или “Глоба” до 360 пъти дневната заплата.

Чл. 28 от ЗНВ определя понятието “Голямо количество”. Текстът посочва, че това е основният критерий за разграничение между незначителни и сериозни престъпления. С постановление прието през 1997 се определят големите количества за всяка дрога, изразено като чисто вещество: 20 г. THC (активния елемент на канабиса), 5 г. Хероин, 15 г. Кокаин, 10 гр. Амфетамини, 30 г. MDMA, MBDB, MDE и т.н. На скоро се направи предложение за промяна на количеството хероин от 5 на 3 грама.

Разпространение и престъпления свързани с наркотици

Нарушенията уредени в ЗНВ са: производство, придобиване, държане, внос, износ, снабдяване или дистрибуция на наркотични вещества. Целта, с която се извършва нарушението определя наказанието – за придобиване или държане на голямо количество наркотици на намерение за отчуждение наказанието може да бъде до три години лишаване от свобода. В случай на производство, внос, износ или отчуждаване на голямо количество наркотични вещества, наказанието е до 5 години (по основния състав на престъплението).

• Наказанието може да бъде от 1 до 10 години “Лишаване от свобода”, ако дееца извършва деянието с цел печалба или ако е член на престъпна група.
• Предвиденото наказание е от 1 до 15 години “Лишаване от свобода”, ако: а) лицето е член на престъпна група и има предишни осъждания за престъпления свързани с разпространение на наркотици; б) ако е член на престъпна група с повече от 10 члена, създадена на извършва престъпления свързани с разпространение на наркотици или; в) при случаите на заловено количество, което надвишава 25 пъти определеното от закона “Голямо количество”.
• Ако деецът е лидер на престъпна организация, която разпространява наркотични вещества, наказанието може да бъде от 10 до 20 години лишаване от свобода, а след изменението на ЗНВ от 08.05.2001 и доживотен затвор.

Съдебно преследване и практика

Полицейските органи не притежават никаква свобода на преценка и са длъжни да съобщят за всяко констатирано нарушение. Всеки престъпен акт, за който има информация трябва да бъде разследван и относно него е необходима някаква реакция от страна на разследващите органи. Тя може да бъде – прекратяване на разследването или внасяне на обвинителен акт в съда.

Казус 1: държане на хероин от пълнолетно лица с цел лична употреба.
Разпитваното от полицията лице признава, че е употребява хероин и по отношение на него не се установяват данни, че е извършвал други престъпления. То е придобило или е притежавало малко количество наркотик за лична употреба. В този случай прокуратурата, на основание чл. 35 ал. 1 от ЗНВ, прави запитване до регионалните медицински власти, затова дали е необходимо вземането на някаква медицинска мярка по отношение на дееца. Допълнително се искат и данни за извършителя от Австрийската агенция за контрол върху дрогите (ААКД)2. В зависимост от предписаното от медицинските власти се прилагат медицински мерки на лицето. Ако лицето се съгласи да ги понесе прокуратурата оттегля повдигнатото обвинение и постановява пробационен период, който може да бъде максимум 2 години. През този период деецът е длъжен да информира регулярно прокуратурата за протичането на предписаното му лечение. Ако това става редовно, след изтичането на пробационния период обвинението спрямо дееца окончателно отпада (чл. 90 ал.1 от Наказателно-Процесуалния Кодекс на Австрия).

В случай, че дееца откаже да понесе медицинските мерки или ако е извършил друго престъпление, което е свързано наркотичната му зависимост наказателната процедура спрямо него продължава. Ако през периода на пробацията има ново съобщение от полицията, че лицето държи или придобива малко количество за лична употреба, прокурорът може да прекрати наказателното производство на посочените основания, но вече не е длъжен да го направи (както при първо нарушение).

Казус 2: Престъпление против собствеността, извършено от зависимо от наркотици лице с цел намиране на средства за зависимостта си.
Извършителят вече е осъждан за престъпление свързано с наркотиците. Сега той е обвиняем за това, че е отнел ръчна чанта, при която обаче не е използвал значителна сила, а стойността на вещите не е особено висока, т.е. самото престъпление е без значителна обществена опасност. Деецът е зависим от наркотични вещества и е извършил деянието с цел да си набави средства за задоволяване на зависимостта си. В тази хипотеза престъплението е извършено, не от желание за лично обогатяване по неправомерен начин, а именно във връзка с болестното си състояние. Това е отчетено от законодателя, който е предвидил наказание до пет години лишаване от свобода.

В случай че заподозрения е заловен непосредствено при извършването на такова престъпление, се приема, че това е достатъчно за изготвянето на обвинителен акт от прокурора и представянето му пред наказателен съд, състоящ се от съдия и двама съдебни заседатели, без да се провежда предварително разследване3. Този съд може да осъди обвиняемия на една година лишаване от свобода на основание чл. 142 ал. 2 от Наказателния кодекс на Република Австрия.

Това наказание може да бъде отложено за период от две година, в случай че извършителят се съгласи да се подложи на необходимите медицински мерки. Съдът ще наложи наказанието, ако извършителят не се съгласи да се подложи на лечение, прекъсне лечението си необосновано за дълго време или ако бъде осъден отново за престъпление свързано с неговата зависимост от наркотици и изпълнението на наказанието е необходимо за предпазването на дееца от извършването на други престъпления.

Казус 3: Продажба на малко количество наркотици извършена от зависимо лице с цел с цел намиране на средства за зависимостта си.
Деецът е пълнолетен с предишни осъждания за престъпления свързани с наркотици. Заподозрения е заловен при продажба на хероин до 150 грама и е зависим от наркотици. Той е извършил престъплението, за да финансира своята собствена наркотична зависимост. Заловен той бива предаден от полицията на прокуратурата, която изготвя обвинителен акт и го представя на съда по начина, по който беше описан в казус 2.

Съдът може да осъди дееца до две години “Лишаване от свобода” за това, че е разпространител на “Голямо количество” наркотични вещества (чл. 28 ал. 2 от ЗНВ) като взема в предвид дали са налице предишни криминални прояви на дееца. Въпреки всичко с оглед на чл. 39 ал. 1 от ЗНВ съдът е задължен да отложи изпълнението на наказанието за нарушението на ЗНВ за период от максимум две години, ако присъдата е по-малко от две години, извършителят е зависим от наркотици и е съгласен да се подложи на необходимите медицински мерки. Ако той ги премине успешно съдът ще му определи още един пробационен период за срок от една до три години. Съдът ще наложи ефективно наказанието, ако деецът не се подложи или се отклони от лечението си. Същото ще се получи и ако деецът бъде намерен за виновен за ново нарушение на закона, което е свързано със зависимостта му от наркотици и се прецени, че ефективното изпълнение на наказанието е необходимо, за да го предпази от извършването на нови престъпления.

Превенция, грижа и лечение

През 1997г. Австрийското законодателство въведе официално принципите на “превенция от зависимостите” и “заместващо лечение”. В този контекст значително се разшириха възможностите за лечение на зависимите лица извършили престъпление.

Прокурорът е задължен за спре наказателното производство за период от две години, ако лицето е заловено да придобива или да държи малко количество наркотик за лични нужди. Допълнително се изисква и мнението на медицинските власти, които да определят дали и какви мерки за лечение да се предприемат за извършителя. Ако през този период лицето 1) извърши ново престъпление предвидено в ЗНВ или пък, което е във връзка със зависимостта му от наркотици; или 2) откаже или се отклони от терапевтичната програма или консултациите с психолог – наказателното производство се възобновява. Ако всичко протече нормално, наказателното производство се прекратява, след като лицето докаже на прокурора успешното си преминаване през програмата.

Прокурорът може да спре наказателното производство и без мнението на медицинските власти, ако лицето е задържано единствено за придобиване или притежание на малко количество канабис за лична употреба; прецени се, че терапевтични мерки не са необходими; и няма съобщение от полицията за извършено друго такова нарушение.

Ако лицето бъде осъдено за нарушение на ЗНВ на лишаване от свобода не повече от две години и пожелае да се подложи на лечение, съдът е задължен да отложи изпълнението на наказанието. Ако лечението завърши успешно наказанието не се изпълнява. От духа на закона следва, че лечението не се базира само на въздържане от употреба на наркотици, а и на т.нар. “заместващо лечение”. На практика лечение се предписва в 50 % от случаите на заловени пълнолетни извършители, притежаващи малко количество хероин за лична употреба (този процент скача на 90 в случаите на непълнолетни извършители). В другите случай отлагането на наказанието не се съпровожда с лечение, а с две годишен пробационен период. Най-често предписваното лечение е медицинското наблюдение4.

Прекурсори

Австрийската законодателна уредба на контрола върху търговията, вноса, износа и трафика на прекурсори се базира на Regulation No. 3677/90/ на Комисията на Европейските общности и измененията му и Директива 92/109/ на Комисията на Европейските общности. Тези два акта на ЕС бяха включени в националното законодателство, с изменението на ЗНВ и приемането на Наредбата за прекурсорите влезли в сила от 01.01.1998г.

С оглед на чл. 21 от ЗНВ в случай на неспазване на изискванията за производство на контролирани субстанции, използваните прекурсорите подлежат на конфискация. Освен това чл. 32 от ЗНВ предвижда наказание лишаване от свобода в случай на закупуване или притежаване на прекурсори, ако деецът е знаел, че те ще бъдат използвани за производството на голямо количество наркотични и/или психотропни вещества. Наказанието е до пет години лишаване от свобода в случай на производство, внос, износ или предлагане на прекурсор, като законът изисква наличие на същото знание у дееца. Неспазването на правилата за лицензиране или документиране на действията с прекурсори може да доведе до административно наказание – глоба до 36 300 ?.

Към Федералното Министерство на Социалните Грижи и Поколенията (Federal Ministry of Social Security and Generations) е създаден регистър, където съхранява информация подадена от полицията и съда за нарушения на ЗНВ, в това число и такива, свързани с прекурсорите.

Федералното Министерство на Социалните Грижи и Поколенията, координира и действията на всички органи свързани с контрола върху прекурсорите, в това число Министерство на Финансите и Министерство на Вътрешните Работи и включените в него Полицейски органи. То издава и регистрира лицензии за износ на прекурсори. Събира и обработва данни, които изпраща в годишните доклади относно прекурсорите към Европейската Комисия и Организацията на Обединените Нации. Полицията отговаря за разследванията на незаконния трафик включващ и прекурсорите, а митническите власти отговарят за контрола върху външната търговия с тях.

Пране на пари и конфискация

Чл. 165 и чл. 278 а от Наказателния кодекс на Австрия криминализират изпирането на каквито и да е материални облаги които са получени от извършването на тежки престъпления, чрез даване на невярна информация за истинския произход на тези пари или вещи и т.н. За такива престъпления е предвидено наказание до 2 години или глоба (която трябва да се плати веднага) до 360 пъти дневната надница на извършителя. Всеки, който, знаейки произхода на такова имущество го съхранява, влага, управлява, продава или го преобразува по какъвто и да било начин също подлежи на наказание. Всеки, който по заповед или в интерес на престъпна организация присвои, пази, инвестира, управлява или извършва каквито и да е действия в изгода на тази организация се наказва с лишавана от свобода за срок от три години, а ако средствата надхвърлят 36 300 ? – наказанието е от 6 месеца до 5 години лишаване от свобода (чл. 278а ал. 2 от НК).

Идеи за развитие на законодателството

От 01 Юни 2001г. влезнаха в сила измененията на ЗНВ. С тях се увеличиха наказанията за организирано разпространение на наркотици, като в някой случай за лидерите на престъпни организации се предвиди и доживотен затвор. В настоящия момент (края на 2000г.) дискусионен е въпросът за създаване на законовата рамка относно употребата на канабис за медицински нужди. В края на 1998 с квалифицирано мнозинство, общинския съвет на Виена прие решение и разреши употребата на канабис за медицински цели. Внимателното изследване на закона показва, че ЗНВ забранява всички форми на консумация на цветовете и плодовете на растенията принадлежащи към рода Cannabis, в случай че смолата не е извлечена. Медицинската употреба на всички останали продукти на канабиса е разрешена. Законът за наркотичните вещества изрично споменава веществото delta-9-tetrahydrocannabinol, което се използва във фармацията, но се изписва с медицинска рецепта. Досега обаче нито едно лекарство от този тип не е получило разрешение за разпространение на Австрийския пазар.

Линкове

Пълното австрийско законодателство може да бъде намерено на адрес http://www.ris.bka.gv.at/bgbl/

Текстът бе прегледан от г-жа Йохана Шопер


Бележки:
1. Това са Конвенцията за психотропните вещества на ООН (1971) и Конвенцията на организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества (1988) (бел. прев.)
2. Австрийската агенция за контрол върху дрогите (Austrian Drug Monitoring Agency (ANDMA), подържа регистър, в който се вписват данни за всяко лице задържано с наркотици. Тези данни могат да се предоставят при поискване от други държавни органи (бел. прев.).
3. Това производство донякъде отговаря на българското “Бързо полицейско производство”, уредено в чл. 409-414 от НПК на Република България.
4. Виж.Prosecution of drug users in Europe: varying pathways to similar objectives, EMCDDA 2001

Източник: EMCDDA

Естонско законодателство

Sunday, June 8th, 2008

27/12/2004

Естонско законодателство относно наркотичните вещества

Естония възстановява своята независимост през 1991 година и оттогава законодателството в държавата е подложено на цялостни и постоянни корекции и промени, с цел достигането на модерните демократични стандарти. Създадени са и действат голям брой закони, но все още в сила са и някой наследени от съветско време (Административен кодекс и Наказателен кодекс), те обаче са чувствително изменени.

Естония е ратифицирала основните международни конвенции за контрол над наркотичните вещества: Единната конвенция за упойващите вещества на ООН (1961), Конвенцията за психотропните вещества на ООН (1971), Конвенцията на организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества (1988), и Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление на Съвета на Европа (1990). Тези конвенции и допълващите ги списъци на наркотичните и психотропните вещества и прекурсорите са включени в Естонското законодателство.

Основният естонски закон по отношение на наркотичните вещества бе създаден през 1997 година. Закона за наркотичните и психотропните вещества (ЗНПВ) бе приет от парламента на 11 Юни 1997г. и влезе в сила на 1 Ноември 1997 г.

ЗНПВ регулира процедурите по изготвянето и одобряването на списъците с наркотичните и психотропните вещества и прекурсорите, процедурите по съхраняването, контролирането и идентификацията им, както и начините за осведомяване и статистика относно тях. ЗНПВ урежда и процедурите по превенция срещу разпространението на наркотичните зависимости, лечението и рехабилитацията на зависимите лица. Законът определя задълженията на правителството, държавната агенция за лекарствени препарати както и на другите органи, в компетенциите, на които са проблемите свързани с наркотичните и психотропните вещества и прекурсорите.

Съгласно ЗНПВ развиването на дейности с контролирани вещества е забранено освен, ако те не са извършвани с медицински или научни цели, или с цел превенция, разкриване и борба срещу престъпленията свързани с наркотици. Отглеждането на опиумен мак и канабис с цел изготвяне на наркотични вещества е незаконно. Рекламата на наркотици и психотропни вещества е забранена освен в случаите изрично предвидени в закона.

Контролирани вещества

ЗНПВ класифицира наркотичните и психотропните вещества в четири списъка, а прекурсорите в два (чл. 8). Тези списъци са въведени с указ на МВР №39 от 4 Ноември 1997г. (и последващите му изменения). Дефинициите на “Малки” и “Големи” количества са дадени от Постановление № 229 от 27 Ноември 1997 на Министерския съвет на Естония. Условията и процедурите за развиване на дейности с контролирани вещества са уредени от Постановление № 231 от 28 Ноември 1997г. на Министерския съвет. В постановление на естонското министерство на вътрешните работи, влязло в сила през 1997г., са уредени процедурите и условията за отглеждане на опиумен мак и канабис за нуждите на земеделското производство.

Употреба и притежание

Непозволена употреба или притежание на забранени наркотични вещества се разглежда и наказва като административно нарушение (уредено в Административния Кодекс) или като престъпление (посочено в Наказателния кодекс). Дали ще се наложи административно наказание или ще се търси наказателна отговорност е въпрос, който зависи от количеството на задържаното вещество (малко/голямо) и от предишните провинения на извършителя. Ако се прецени, че е налице голямо количество наркотично вещество или че деянието се явява повторно нарушение за период от 12 месеца, то се третира като винаги като престъпление.

Административния кодекс предвижда административно наказание при първо нарушение в рамките на дванадесет месеца свързано с незаконно придобиване, държане или употреба на малки количества наркотични и психотропни вещества за собствена нужда. При такова нарушение предвиденото наказание е глоба или “административен арест” до 30 дни. Според Административния Кодекс “административен арест” (на естонски: haldusarest) означава настаняване в полицейски арест, който е различен от затвора. Единственият орган, който може да наложи това наказание е съдът, а максималния срок е до тридесет дни.

Незаконното придобиване и съхранение на наркотични и психотропни вещества, или употребата им без лекарско предписание разгледано като престъпление от НК се наказва с “Глоба”, “Наказателен Арест” (сходен с административния, но за период до 3 месеца) или “Лишаване от Свобода” до 3 години (чл. 2025). [Малките цифри в естонското законодателство се ползват за обозначаването на добавени членове, така както в България се използват букви – например чл. 202а, чл. 202б и т.н – бел. на преводача.] Същият текст се прилага в случаите на повторно административно нарушение за период от 12 месеца. Нелегалното придобиване или съхранение на големи количества наркотични вещества без намерение за трафик и разпространение се наказва с “Глоба” или “Лишаване от свобода” от една до пет години. При наличие на отегчаващи обстоятелства (повторност на деянието, трафик, разпространение и други такива предвидени в НК) наказанието е “Лишаване от свобода” от три до седем години.

Нелегалното производство, преработване, транспортиране или доставяне на малки количества наркотични вещества без намерение за трафик се наказва с “Лишаване от свобода” от една до пет години, а при наличие на отегчаващи обстоятелства – от три до седем (чл. 2101 от НК).

Трафик и престъпления, свързани с наркотични вещества

Всяко деяние свързано с наркотиците, което не цели единствено задоволяване на собствените потребности на дееца (държане, продажба и т.н.) се разглежда като престъпление без значение вида и количеството нелегална субстанция.

Нелегалното производство, преработка, придобиване, съхранение, транспорт и доставки на наркотични вещества и психотропни вещества, с цел трафик са уредени в чл. 2102 от НК. Основният критерий за приложението на този член от НК е “намерението за трафик” на дееца, независимо дали такъв е осъществен или не. Предвиденото наказание за тези престъпления е “Лишаване от свобода” от 3 до 7 години. В случай на повторност на трафика, ако деянието е извършено от организирана престъпна група или ако деянието е извършено след като лицето е било осъждано за престъпление свързано с наркотици наказанието е “лишаване от свобода” от пет до осем години.

При контрабанда на контролирани вещества и прекурсори наказанието е “Лишаване от свобода” от една от шест години с период на лишаване от свобода от 1 до 6 години, а ако се извършва от длъжностно лице или организирана престъпна група – от 3 до 8 години.

За склоняване на друго лице към употреба на наркотични и психотропни вещества естонският наказателен кодекс е предвидил наказание “Лишаване от свобода” до три години, а при наличие на отегчаващи обстоятелства – до пет години (чл. 2023). Ако лицето е малолетно наказанието е до осем години лишаване от свобода (чл. 2022).

Кражба на наркотични вещества се наказва с “Лишаване от свобода” за срок от 3 до 6 години, а ако са налице отегчаващи обстоятелства от 5 и 8 години. Грабежът (отнемането на наркотично вещество придружено с насилие или заплаха) се наказва с “лишаване от свобода” от 7 до 12 години.

НК предвижда санкции за противозаконно засяване или отглеждане на опиумен мак, канабис и кокаинов храст (чл. 2104), нарушаване на правилата относно дейности, свързани с наркотични вещества (чл. 2092), както и за управление на МПС под въздействието на алкохол, наркотични и психотропни вещества (чл. 204 ал. 3).

ЗНПВ урежда административната отговорност на юридическите лица (чл.14). Глоба в размер от 200 000 естонски крони (приблизително 12 800 ?) се налага на юридически лица, нарушили процедурите по развиване на дейности с наркотични вещества, при наличие на разрешение за такава дейност, в случай че такова разрешение липсва глобата е 300 000 крони (19 200 ?).

Съдебно преследване и практика

Полицейските органи нямат право на преценка и са задължени да съобщават за всички констатирани нарушения по време на дежурството им. Без значение е дали става въпрос за административно нарушение или престъпление. Всички престъпления се разследват на полицията и специализираните й части, а официалното обвинение се повдига от прокурор. Прокурорът има правомощието да прекрати производството или да внесе делото в съда.

Законът не дава задължителни указания, за това как точно да се преследват различните престъпления свързани с наркотиците. Съгласно Наказателния и Административния Кодекс съдията има право постанови намалено наказание или да освободи от наказание дееца, ако прецени, че това е по-подходящо с оглед конкретните обстоятелства (вземат се предвид условията, при които е извършено нарушението и данните за дееца). Не съществуват абсолютни предпоставки, което да забраняват вземането на такова решение.

В случай с непълнолетни извършители Законът за наказанията срещу непълнолетни (в сила от Септември 1998 г.) предвижда възможност за налагането на алтернативни наказания (различни от глоба, арест или лишаване от свобода).

Наказателния кодекс е променян няколко пъти от средата на 90-те години, когато проблемът с наркотиците започна да нараства стремително, от тогава са и по-тежките наказания за трафик на наркотици.

Превенция, грижа и лечение

Естония е разработила многостранна национална стратегия, включваща в себе си “Принципи на политиката спрямо наркотиците за 1997-2007” (ППСН), и “Програма за превенция на алкохолизма и наркоманиите за 1997-2007” (ППАН), одобрени от правителството през Ноември 1997г. В ППСН е залегнала идеята, че борбата срещу престъпленията свързани с наркотиците и търговията с тях е национален приоритет. ППСН включват и стратегии за по–ефективна превенция и начините, по които става оценяването на резултатите им. Приоритетите на ППАН включват наблюдение и събиране на данни, осведомяване на обществото и лечение, ограничаване на растежа на престъпленията, свързани с наркотици и алкохол. В полето на намаляването на търсенето на наркотици ППАН има за цел създаване на програми за лечение, превенция и възстановяване, съобразени с най-добрите методи на ЕС.

Мерките за превенция и за ограничаването на разпространението на наркотични и психотропни вещества, са организирани с оглед ЗНПВ и националната стратегия за борба с наркотиците. ЗНПВ регламентира възстановяването и социалните грижи на зависимите като задача на правителството и местните власти.

Приоритетите на ППАН за периода 2002-2003 са предпазване на младежите от злоупотреба с наркотични вещества, разработката на нови лечебни и възстановителни услуги, както и на превантивни програми насочени към цялото общество. За 2002 година приоритетни са разработката на нови възстановителни и лечебни практики за непълнолетни, а също и подкрепата на неосигурените лица злоупотребяващи с наркотици и обучението на различни целеви групи по наркотична превенция.

Зависимостта към наркотични вещества се лекува доброволно според процедурите на Закона за психичното здраве (1997).

С постановление на МВР издадено на 18 Март 1998 г. и влязло в сила през Септември 1998г. се регламентира и одобрява метадоновото лечение и се определят дългосрочните лечебни процедури със заместители – медицински препарати, съдържащи опиати. В практиката, лечение със заместители не се назначава поради недостатъчна материална база в болничните заведения и липсата на цялостна система за рехабилитация.

Организацията на обществената здравна система урежда от Закона за Народното здраве от 1995 до края на 2001 г., а от Януари 2002 Закона за организация на здравните услуги. В тези закони е залегнали принципите на системата на общественото здравеопазване на Естония. Те дават законовата база на националните здравни програми за превенция на заразните болести, зависимостта от алкохол и от наркотици.

Пране на пари и конфискация

Естония е сред държавите подписалите Декларацията Против Прането на Пари в Рига от 1996 година. Законът за предотвратяването на прането на пари бе приет през 1997 г. и влезе в сила на 01 Юли 1999 г. Според закона и съответните изменения в НК от 1999 година прането на пари се наказва със “Лишаване от свобода” за период до 10 години. За приложението му бе през 1999 бе създаден специален финансов отдел към полицията. Конфискация на придобити чрез престъпление облаги е възможна, но не е задължителна, в случаите на всяко от престъпленията свързани с наркотици (НК чл. 2022, 2023, 2025, 2101, 2102, 2103 и 2104). Ако конфискацията не е възможна съдът налага съобразена с тях глоба еквивалентна на сумата на облагата. Предвижда се глоба в размер равен на стойността на придобитото. Предложено е за изплащане на глобата да се налага запор вещите на дееца – виж по-долу.

Нови насоки за развитие на законодателството

През Юни 2001г. Парламентът одобри нов Наказателен кодекс, който влезе в сила от 1 Септември 2002. Чрез новия закон беше заместен Наказателния Кодекс и част от Административния кодекс. Тенденцията е Административният кодекс да бъде заменен и неговите клаузи да преминат или да бъдат заместени от други закони.

Ново положение в Наказателния кодекс е, че и многократната употреба на нелегални дроги или държанието им в малки количества (изключение прави само употребата в затвори и арести) е декриминализирана, т.е. тези деяния са изключени от материята на регулиране на Наказателното право. За такива деяние, наказания (по смисъла на наказателното право) не съществуват, единствените възможни санкции са административната глоба и арест. Санкциите от Административния кодекс ще бъдат прехвърлени в Закона за наркотичните и психотропните вещества.

Нова многостранна национална стратегия, фокусирана върху сътрудничество между всички институции свързани с проблема за борба с наркотиците ще бъде изготвена в края на 2002 година. Стратегията ще бъде предадена за одобрение от Правителството. През Август 2002г. все още не е неясно какво ще се случи с предишната стратегия и нейните документи, които бяха приети през 1997г.

Чл. 53 от НК съдържа разпоредба позволяваща глоба и налагането на запор върху вещите на дееца в размер на придобитите ползи, ако деецът е намерен за виновен за извършването на определени престъпления и е осъден на “Лишаване от Свобода” за срок повече от 3 години е обвинен и осъден по обвинение за срок по-дълъг от 3 години. Този текст е се прилага по отношение на всички престъпления свързани с наркотичните вещества както и при незаконното производство на големи количества наркотици (чл.184), предоставяне на помещения за извършване на противозаконни дейности, включително употреба на наркотични вещества (чл. 268), за членуване в, или за наемането на криминални организации.

Линкове:
Riigi Teataja Официалната страница на парламента с закони на естонски език:

Избрани закони на английски: http://www.legaltext.ee

Този текст бе прегледан и консултиран от Andri Ahven от Естонското Министерство на Външните Работи.

Източник:EMCDDA

Република Чехия

Sunday, June 8th, 2008

27/12/2004

Насоки в законодателството

Според конвенциите на ОН, от 1961, 1971 и 1988 г., непозволените дейности, свързани с наркотични вещества, се считат за криминално деяние от 1962 г. Поради това Наказателният кодекс (НК – разпоредба №140/1961) и Процесуалният кодекс (ПК – разпоредба №141/1961) са основните закони, третиращи нарушенията – свързани с наркотичните в-ва. Тези разпоредби контролират някои аспекти на подобни нарушения, като трафик и непозволено притежание на наркотици, възпрепятстване на следствието, както и условия на процедурите, характер на присъдите и др. Законите, отнасящи се към този вид нарушения са били корегирани през годините (утежняващи вината обстоятелства, увеличаване на наказанията за извършителите). Поправките нанесени наскоро в чешкия НК дават възможност на съдиите да вземат предвид зависимостта на някои извършители, както и други обстоятелства на дадено престъпление. Съгласно тези поправки на съдиите се дава право да издават различни присъди, като алтернативи на лишаването от свобода, в случаите, в които обстоятелствата го позволяват.

На равнище “Административно законодателство”, по-леките престъпления се категоризират като нарушения според “разпоредба за нарушенията” (№200 гл. XXX).

От друга страна, извършването на непозволените дейности, свързани с наркотични и психоактивни вещества, са обект на контрол според “Постановление за веществата, предизвикващи зависимост” (№167/1998).

Контролирани вещества

Постановлението за веществата, предизвикващи зависимост, определя условията за производство, внос, износ и транспортиране на наркотични и сходни вeщества, развиване на дейности с медикаменти – съдържащи вeщества, включени в списъците. Постановлението също така уточнява отговорността при лицензиране и контрол на упоменатите действия. Според същото постановление “Инспекторатът по наркотичните и психоактивните вeщества”, (към МЗ), има властта да издава лиценз, за срок от 2 години, на лица – отговарящи на определени изисквания. Също така внос и износ на химикали, фигуриращи в анекс 2/VІІ, от постановление 62/2000, се разрешава само с лиценз от “Агенция по лицензиране”, към министерството на търговията и промишлеността.

Анексът към постановлението за веществата, предизвикващи зависимост, различава наркотици и прекурсори, съгласно конвенциите на ОН, от 1961, 1971 и 1988 г. Контролираните вeщества са включени в постановлението и разделени в 11 списъка. Списъци от 1 – изброяват наркотичните и психоактивните вeщества, (списък 8 включва препарати, съдържащи тези вeщества). Списък 9 изброява прекурсорите, а списъци 10 – 11 включват помощни материали. Списъците се актуализират от Парламента при необходимост.

Фигурирането на вeществата в списъците влияе върху определянето на обстоятелствата при извършване на дейности с наркотици, но няма ефект върху наказанията при нарушения, свързани с наркотици – това как съдебните власти определят естеството/вида (здравен и социален риск) на конкретното вeщество.

Употреба и притежание

Употребата на наркотици не се счита за криминално деяние. Притежанието, с цел лична употреба, не се е разглеждало като криминално деяние до 1999 г., но Парламентът прие важна поправка (пост.№112/1998) в НК, а също и постановлението за нарушенията, чрез които постави притежанието (непозволено) на наркотични и психоактивни вeщества, в по-големи количества, извън закона (гл.187а от НК).

Постановлението не определа понятието “по-големи количества”. Засега наредба № 6/2000 гласи то да се използва от полицията и следователите на общо основание. Въпреки това съдиите не са длъжни да спазват постановлението. Ето защо съдебната практика изисква мнения от вещи лица, с цел да улесни вземането на решения, като позицията на експертите трябва да взема предвид качеството и количеството на конкретните вeщества. В допълнение те преценяват количеството, според индивидуалните нужди на обвиняемия и степента на зависимост.

Когато количеството притежавано (или по-точно задържано) вeщество превишава т. нар. “малко количество” се възбужда криминално следствие и случаят се предава на съдебните власти.

Количествата “по-големи от малко” са както следва за различните вeщества:

хероин – 10 дози (100 мг. всяка)
кокаин – 10 дози (50 мг. всяка)
амфетамин/метамфетамин (первитин) – 10 дози (50 мг. всяка)
MDMA (екстази) – 10 дози (100 мг. всяка)
LSD – 10 дози (50 микрограма всяка)
Марихуана – 20 цигари с 1,5% съдържание на ТНС
Ако заловеният е с “малко количество” наркотик и няма за цел продажба, то полицейските/следствените органи предават случая на специализираните части на регионалната полиция, които имат право да наложат административно (не-криминално) наказание на обвиняемия (глоба или предупреждение), съобразно постановлението за нарушенията.

Трафик и престъпления, свързани с наркотични вещества

Непозволен трафик, производство, доставки (снабдяване), придобиване, съхраняване, внос и износ на контролирани вeщества се считат за криминални деяния, съгласно гл.187 от НК. Поправка №112/1998, към НК, дава по-точно определение на престъплението, а към обсоятелствата от които зависи налагането на наказание се прибавени нови точки. В допълнение, санкциите за извършване на подобни престъпления са засилени. Те варират според обсоятелствата, съпътстващи престъплението (печалба, потърпевши лица, нанесени вреди и др.). Присъдата може да бъде между 10 и 15 години лишаване от свобода, при условие, че:

извършен е трафик в полза на международна престъпна организация;
печалбите от извършеното престъпление са повече от 5 млн. чешки крони;
налице е смъртен случай.
Производство, съхранение и притежание на инструменти – служещи за производство на контролирани в-ва (раздел 188), както и подтикване към употреба (раздел 188а) са престъпления, конкретно свързани с наркотици. В този контекст е нужно да се спомене, че отглеждането на канабис не е престъпление, според раздел 187, а по-скоро според раздел 188 (растенията се считат за инструмент на производството на контролирани вeщества, самите те не са наркотик).

Подтикване към употреба означава съдействие или пропагандиране на неопределена група хора към употреба на наркотици. Деянието е наказуемо с максимална присъда от 5 год. лишаване от свобода при положение, че потърпевшият е под 18 г.

Следствие и практика

Полицейските органи са задължени да осведомяват следователите за всяко извършено престъпление. Поправка 265/2001, към НК (раздел 172), дава власт на следствените органи да преценят дали да се продължи следствието по даден случай, при наличие на определени обстоятелства във връзка с конкретното деяние и конкретния извършител. Споменатата поправка е в сила от януари, 2002 г. С оглед на влизането й в сила, се очаква, че следствието използва раздел 172, параграф 2ц, от НК само в случаи на притежание с цел лична употреба. Съдът не се натоварва с никаква част от следствието, той взема предвид уликите и произнася присъда.

Случай 1: Притежание на хероин, с цел лична употреба, от пълнолетни нарушители

Следствието зависи от количеството заловен наркотик. Притежанието на хероин, с цел лична употреба, в количество по-голямо от “малко” е криминално деяние (виж “Употреба и притежание”). Както вече бе посочено полицията се задължава да дава на следователите сведения за всяко престъпление. Самото възбуждане на следствено дело зависи изцяло от преценката на следователя. Специални условия от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) позволяват на следователя да не образува следствие (раздел 172). В случай, че прецени, че е налице извършено престъпление, следователят е длъжен да предаде обвиняемия на съд. Ако обвиняемият бъде обявен за виновен, съдът обикновено налага присъда, различна от лишаване от свобода (виж “Превенция, грижа и лечение”). Съдът може да не вземе предвид повторното престъпление, като утежняващо вината обстоятелство, в процеса на вземане на решение, поради евентуалната зависимост на обвиняемия.

Случай 2: Противозаконно отнемане на чужда собственост, с цел набавяне на средства за удоволетворяване на наркотична зависимост

Зависимите от наркотици обикновено не извършват сериозни престъпления (най-често се извършват дребни кражби) за да набавят средства за задоволяване на зависимостта си. Обикновено те не нанасят вреда директно, а откраднатото е с относително ниски себестойности (пари и/или вещи). Финансовите щети са обикновено минимални. В такъв случай НПК дава право на полицията да проведе разследване, като част от досъдебното производство, в рамките на 2 седмици, при положение, че предвижданата присъда за извършеното престъпление не надвишава 3 год. лишаване от свобода, обвиняемият е задържан и е налице вероятността заподозреният да бъде призован в упоменатия срок. В рамките на периода от 2 седмици полицията трябва да представи сведение за резултатите от разследването. В следващата фаза следователят може да предложи на съда, не по-късно от 2 дни след представяне на сведението, вида на наказанието. В повечето случаи срещу обвиняемия се предприема по-толерантен подход (виж “Превенция, грижа и лечение”).

Случай 3: Разпространение на неголеми количества наркотик, с цел набавяне на средства за удоволетворяване на наркотична зависимост

Разпространението на наркотици се счита за сериозно криминално деяние. Въпреки това съдът взема под внимание целта на разпространението – печалба или набавяне на средства за удоволетворяване на наркотична зависимост. При установено разпространение, с цел печалба (т. нар. професионален дилър/дистрибутор), на обвиняемият се налага по-строго наказание. Като допълнително обстоятелство се взема броят на леталните дози, които се съдържат в заловеното количество.

Превенция, грижа и лечение

В общият случай съществуват две възможности за лечение в Чешката република – доброволно или принудително (защитно) лечение, налагано от съда. Определение за “принудително лечение” може да се намери в раздели 25 и 72 на НК.

Съдът може да не наложи наказание и да постанови “принудително лечение”, когато обвиняемият, злоупотребяващ с вeщества, предизвикващи зависимост, е извършил престъпление под влиянието на тази зависимост или във връзка с нея. Въпреки това принудително лечение може да не се наложи, когато вероятността за успешното му протичане е малка. Възможно е принудително лечение може да се наложи и заедно с присъда.

Съдебната практика показва толерантно отношение към нарушители, притежаващи наркотик с цел лична употреба. Съгласно положенията в НК и НПК съществуват редица възможни алтернативи за налагане на санкции от съда, който има право на решения (мерки/присъди), различни от лишаване от свобода, за дребни нарушения:

  • намалена присъда (с или без изпитателен срок). Съдът има право да наложи условна присъда с изпитателен срок, не по-голям от 3 год. Изпитателният срок включва наблюдение от социалните служби, за период от 1 – 5 години и програма с превъзпитателна цел (лечение на зависимостта, обучение в различни области и др.).
  • от 50 до 400 часа общественополезен незаплатен труд, в полза на местната община.

Пране на пари и конфискация

Законът срещу пране на пари (61/1996) въвежда някои мерки за борба с това престъпление в областта на административното законодателство, за частни и други лица или организации, извършващи парични операции. Според тези закони упоменатите лица и организации се задължават да осведомяват митническите власти при внос или износ на чекове и/или пари в брой, за всички суми, превишаващи 350 000 крони, а също и за платежни нареждания за над 20 000 крони – изпращани по пощенски път. Министерството на финансиите контролира финансовия обмен, що се отнася до пране на пари и има правомощията да:

  • да анализира докладите, предавани от финансовите институции (банки и др.), касаещи съмнителни финансови сделки;
  • да съблюдава дейностите, извършвани от финансовите институции да са в съгласие с правилата, определени в разпоредба 61/1996;
  • да налага глоби до 10 млн. крони на лица (частни и др.), нарушили задълженията си по разпоредба 61/1996, ако не се касае за криминално деяние;
  • да оведомява специализираните полицейски органи за евентуални криминални нарушения.

Последното изменение в НК отнасящо се към прането на пари (раздел 252а). Този раздел третира всички ползи, придобити като резултат от противозаконни дейности – посочване на неверни източници на печалби и собственост, а също и допускането (съдействието) на подобни нарушения. Всеки, извършил подобно нарушение и реализирал печалби от трафик на наркотици, следва да се наказва с 2 до 8 години лишаване от свобода и/или конфискация на имуществото. В допълнение съществуват други раздели в НК (№251 и №252), съгласно които се санкционира прехвърлянето на имущество и пари, придобити по противозаконен начин.

Нови насоки за развитие на законодателството

С цел да се установи практическия ефект от поправките в НК бе проведен анализ в периода 1999 – 2001 г. Според заключенията на анализа наказуемостта при обвинения за притежание с цел лична употреба не са от полза за икономиката на страната и нейното общество. Правителството одобри тези заключения и издаде резолюция №1177/01 с приложения, служещи за по-голяма ефективност на наркополитиката и ограничаването на разпространението им.

Като пример, приложенията на резолюцията задължават правителството:

  • да разграничи от правна гледна точка две или три категории наркотици според здравната и социална заплаха, която те представляват;
  • да вземе предвид резултатите от проведения анализ и да преразгледа фактите, предоставени от него, по отношение на констатираните нарушения, свързани с наркотиците;
  • да се съобразява с резултатите от анализа, при провеждането на политиката за борба с наркотиците.
източник:EMCDDA
 
Free counter and web stats