Архив за секция ‘За дрогите’

Движение Промена е поканено да участва в извънредно заседание на НСНВ за медицинския коноп

Friday, July 25th, 2014

Скъпи приятели и съмишленици,

на своето редовно заседание от 25 юни тази година, Националният съвет по наркотични вещества (НСНВ) е решил да проведе извънредно заседание посветено изключително на темата за употребата на марихуана за медицински цели.

Миналата седмица „Движение Промена“ получи покана за участие в това заседание. Поканата беше съпроводена със становище на Националния център по наркомании (НЦН) ОТНОСНО необходимостта и терапевтичното значение на употребата на марихуана и нейните деривати за медицински цели.

Най-общо, становището на НЦН е негативно и се изказва против употребата на конопа в медицината.

Извънредното заседание, на което ще се обсъжда този доклад, ще се проведе на 7 август 2014, от 14:00 часа, в сградата на Министерството на здравеопазването на площад Света Неделя № 5

Движение Промена, след като се запозна с поканата за участие и приложеното експертно становище, реши да излезе със следното МНЕНИЕ, което да депозира в Министерството на здравеопазването и на което да даде максимална гласност.

Надяваме се да бъдем подкрепени от вас.

 

МНЕНИЕ на Движение Промена във връзка с поканата за участие в извънредно заседание на НСНВ насрочено за 07 август 2014, 14:00 в Министерство на здравеопазването

Уважаеми г-н/г-жо Министър,

1. В качеството Ви на Председател на Националния съвет по наркотични вещества, Движение Промена Ви благодари за поканата за участие в това извънредно заседание, посветено на темата за медицинската употреба на конопа.

Сигурни сме, че това заседание няма да бъде последно по темата, като декларираме своето намерение да участваме и в следващите такива.

2. Движение Промена изразява своята увереност, че през следващото десетилетие светът ще претърпи фундаментално преосмисляне на политиката си по отношение Конопа като наркотично вещество. Видима е тенденцията от забрана да се преминава към регулация на растението.

В този смисъл, като обществена организация, смятаме за национално отговорна позицията, НСНВ да започне дебата по темата:

Какво се случва в другите страни по отношение на регулацията на Конопа и какъв модел на регулация може да се изгради у нас?

Настоящия документ следва да бъде прочетен в светлината на този абсолютно необходим дебат.

3. С оглед на това, обявяваме недоволството си от начина, по който се организират заседанията на НСНВ по принцип, като смятаме, че са необходими промени.

Считаме факта, че заседанията на Съвета са по правило затворени за публиката, за противоречащ на конституционното устройство на Република България.

Обявяваме своето намерение през следващите две години да работим активно за отварянето на НСНВ към обществеността, като ще предприемем конкретни действия към тази насока.

4. Изразяваме недоумението си от начина на организиране на извънредното заседание на НСНВ, за което сме поканени.

От поканата разбираме, че на „второто редовно заседание на НСНВ, проведено на 25.06.2014г. е /било/ представено становище на Националния център по наркомании“ обединяващо други получени становища на различни експерти в областта на медицината.

На нас обаче не са ни изпратени тези други „получени становища“, както и информация за въпросите, които са били зададени на експертите от НЦН.

Допълнително, не разполагаме с каквато и да е информация за обсъждането на този доклад на предходното закрито заседание на НСНВ. Не знаем и как е била формулирана задачата на Министъра на здравеопазването до Националния център по наркомании.

5. Изразяваме опасения, че е възможно, специалистите в НЦН, изготвили това обобщително становище да са работили под някаква форма на натиск. Не е тайна, че докато се е изготвяло това становище, е било обсъждано и решението за закриване на тази структура на Министерството на здравеопазването.

Припомняме, че Движение Промена беше една от неправителствените организации, които се изказаха остро против това спорно решение.

В този контекст, смятаме решението на Министъра на Здравеопазването, като председател на НСНВ да възложи изготвянето на представеното експертно становище именно на тази, подчинена нему административна структура, за изключително неуместно, което поставя доклада и общите му изводи под сериозно съмнение относно безпристрастността му.

6. Изцяло поддържаме изразеното в Единното писмо на пациентските организации негативно отношение към представеното становище.

Искаме да допълним единствено, че начина, по който са ползвани и цитирани източниците в него, е силно манипулативен и избирателен. Пропускат се цели пасажи от цитирания текст, което създава изкривена представа за ситуацията у четящия становището.

7. Настояваме да се прекрати наказателната репресия, която държавата осъществява над свои граждани, само и единствено поради факта, че са свързани по някакъв начин с растението Коноп.

Считаме тази репресия за остатък от „Средновековието“ с неговия страх от вещици, с който следва да се справим рационално.

Като първа стъпка към това, Движение Промена смята декриминализирането на държане и отглеждане, свързано с болни лица.

Убедени сме, че обществената реакция по случая „Марин Калчев“, която е провокирала настоящото извънредно заседание на НСНВ, е показателна за назрялата необходимост от различна държавна политика по отношение на конопа.

8. Членовете на Движение Промена припомнят, че една не малка част от тях са родители и като такива искат само най-доброто за своите деца.

Политиката на забрани и репресии със сигурност е далеч от това „най-добро”, към което се стремим.

 

Нови доказателства че канабисът не причинява шизофрения

Monday, July 8th, 2013

Доста хора знаят как се чувстваш след продължителен период на ежедневна употреба, когато в крайна сметка тревата свърши и няма. Сякаш ти се вливат нови сили, наистина, без да усещаш така добре вълненията около себе си.., но пък все по-целеустремено започваш да откриваш нова мотивация и позабравения си тонус в своето ежедневие. Една от причините, просто, нивата на допамин в мозъка се връщат към нормалните нива, както се оказва, след като изследователи от Imperial .., University .., и King’s College London откриха, че синтезът на допамин в т.нар. мозъчен стриатум намалява в резултат от продължителна употреба на канабис. Обратно на употребата на кокаин и амфетамини, например, повишаваща емисията на допамин в синапса и причиняваща особено силна зависимост на биохимическа основа, което обяснява защо потребители на кока често не успяват да проумеят предпочитанията на други за марихуана

Спонсорирано от Medical Research Council и публикувано на 1 юли в Biological Psychiatry, въз основа на позитронна емисионна томография на мозъка върху 19 редовни потребители на канабис и контролна група от 19 души на същата възраст и същия пол, изследването изненадващо опровергава първоначалните очаквания на учените. Предполагало се, че канабисът увеличава риска от шизофрения, която от своя страна се характеризира с патологично повишена допаминова активност в централната нервна система, докато в крайна сметка се вижда как непрекъснатото пушене на трева намалява синтеза на допамин. Разбира се, това води до понижена мотивация в редица отношения.., която потребителите на канабис добре познават. В свободните държави, както е известно, се налагат ограничения най-малко по време на работа.., така е и с алкохола. Все пак, развлеченията и отдихът са едно, а когато човек иска да постигне нещо е съвсем друго, независимо че и в двата случая се касае за естествена, житейска необходимост

Източници: Imperial.ac.uk, Bg.wikipedia.org

Четири начина за справяне с проблема с дрогите в двете Америки

Saturday, June 8th, 2013

Аз и моите колеги сме обезсърчени от затъването си във войната с дрогите. Поради това и търсим нови подходи към тях.

Хуан Мануел Четири начина за справяне с проблема с дрогите в двете Америки

Аз и моите колеги сме обезсърчени от затъването си във войната с дрогите. Поради това и търсим нови подходи към тях

Хуан Мануел Сантос, президент на Колумбия.

Статията е публикувана във британския вестник Guardian на 4 юни 2013г.

Превод: Калин Ангелов „Движение Промена“.

War-on-drugs-by-Belle-Mel-008Дойде време да дискутираме новите начини за справянето с проблемите свързани с дрогите в двете Америки. След четири десетилетия тежка „война с дрогите“, ситуацията – въпреки прогреса в някои сфери – остава отчайващо и ужасяващо безизходна. Насилието, наркоманиите и хората в затворите не намаляват, а напротив. Именно тази безизходица, ни накара – нас, президентите и  премиерите от двете Америки – през април 2012, на срещата в Картахена, Колумбия, да дадем мандат на Организацията на американските държави (ОАД) да изследват възможните нови начини за посрещането на тези проблеми.

Генералния секретар на ОАД, Хосе Мигуел Инсулса, вече ни представи своя доклад. Този документ, продукт на внимателен и креативен  анализ, направен от екип видни представители от сферата на сигурността, правосъдието, здравеопазването, образованието, управлението, бизнеса, и гражданското общество от цялото западно полукълбо, дава един освежаващо широк и отворен набор от перспективи към дебата, който напоследък бе стеснен единствено между два полюса – на „войнстващите прохибиционисти“ и на „легализаторите“.

Докладът разкрива проблемите в нова светлина, полагайки съществуването на четири различни начина, чрез които проблемът с дрогите може да бъде разбран и по които може да поемем през следващото десетилетие. Ползвайки методологията за планиране на променящи се сценарии на Адам Кан от Реос Партнърс и Университета в Оксфорд, доклада представя сценарии на това, какво може да стане: т.е., непредсказва това, което ще стане и не дава препоръки за това което трябва да стане. Така, тези сценарии, предлагат нови гледни точки, чрез които да виждаме проблемите с дрогите и да дискутираме политиките към тях.

Първият сценарий се нарича „Заедно“. Той разглежда дрогите като част от по-големия проблем на несигурността: той предпоставя слаби държавни институции неспособни да контролират организираната престъпност, както и насилието и корупцията, които тя генерира. Предложеният отговор е – засилване на способностите на правораздавателните органи да осигуряват сигурност, чрез по-голям професионализъм, засилено сътрудничество с гражданите, създаване на по-точни индикатори и подобряване на международното сътрудничество.

Този отговор предлага възможности за по-добра сигурност на гражданите, повишаване на доверието към държавните институции подкрепено по-голямо доверие в обществото, като цяло, по-голяма събираемост на данъците и разширяване на сътрудничеството между държавите в Западното полукълбо. Реализацията му, обаче, поставя и предизвикателства: засилването на държавните институции среща опозицията на различни, здраво окопани, интереси; международното сътрудничество по принцип е слабо, разпокъсано и изоставащо; а е налице и т.нар „балонен ефект“ на престъпността, когато тя просто се премества в държавите с по-слаби институции.

Втория сценарий нарекохме „Пътеки“. В този случай, проблемът с дрогите се разглежда като резултат от настоящия режим за борба с дрогите, чрез ползването на криминални санкции (най-вече арестуването и вкарването в затвора на потребители и дребни дилъри) – подход, сам причиняващ твърде много вреди. Предложеният отговор тук е да опитаме алтернативни правни и регулаторни режими и да се поучим от тяхното прилагане, започвайки с канабиса.

Този отговор предлага възможности: за изграждането на по-добри политики спрямо дрогите чрез експериментиране; да пренасочим ресурсите си от контролирането на дрогите и потребителите към превенция и лечение на проблемната им употреба; да намалим престъпния пазар и печалбите от него чрез регулация. Предизвикателствата пред този подход, обаче, са свързани с това как да управляваме риска свързан с експериментирането, особено при прехода от абсолютна наказателна репресия към разрешената продажба в един регулиран пазар (водеща, вероятно, и до увеличаването на проблемната употреба); трябва да се справим с контрабандата и с обтягането на междуправителствените отношения, които ще се появят при наличието на различни регулаторни режими на различните държави.

Третия сценарий е наречен „Гъвкавост“. Той разглежда проблема с дрогите като една външна проява на по-дълбоки социални и икономически проблеми, водещи и засилващи насилието и наркоманията. Отговорът е: да засилим различните общности и да подобрим обществената сигурност, здравеопазването, образованието и проблемите с безработицата чрез програми, създавани на местно ниво, от местния бизнес и местните неправителствени организации.

Този отговор предлага възможности за по-малко изключващи, по-малко насилствени и по-здравословни местни общности, които да поемат активната роля в борбата с престъпността и дрогите. Предизвикателствата при прилагането на този отговор са липсата на ресурси, а и способности, на много от местните управления и неправителствени организации, за да посрещнат специфичните проблеми свързани с дрогите. Допълнително, ще е необходимо дълго време, преди резултатите от борбата с престъпността, на това ниво, да започната да се проявяват.

Четвъртият сценарий е „Разрушение“. Според него държавите, в които дрогите (особено кокаина) се произвеждат и преминават, понасят непоносимо висока цена.  Отговорът, опитван от някои правителства, е изоставянето на борбата срещу (или приспособяване с) производството на дроги в, или транзита през, техните територии.

Този отговор дава възможност да се намали насилието; да се засили вниманието към вътрешните, а не толкова към външните, приоритети; да се освободят ресурси разпилявани в правоохранителни и правоприлагащи дейности. Предизвикателствата при прилагането на този вариант се крият в това, че намаляването на ресурсите давани в борба срещу дрогите ще позволи увеличаването на черния им пазар и приходите от тях; възможността могъщи криминални организации да завладеят самите държави; конфликтите, които ще се проявят поради нарушаването на различни международни договори. Този сценарий предупреждава за опасните последици, които могат да се проявят, ако правителствата, от нашето полукълбо, се провалят при изработването на ефективен подход за справянето с проблема – с други думи, ако не успеят да се възползват от възможностите и да се справят с предизвикателствата, отправени от първите три сценария.

Днес в Антиуа, Гватемала, външните министри на всички държави членки на ОАД провеждат своята годишна среща, която тази година ще се фокусира изцяло върху проблемите свързани с дрогите. Четирите сценария от доклада, предлагат на тази среща един нов, по-богат език за разбиране на проблемите, на който да започнем да дискутираме, как да бъдат, те, по-ефективно посрещнати. Всеки от тези сценарии – или комбинация от тях, а и други – може да се прояви. Дискусиите между лидерите двете Америки и тези от останалия свят ще определят, кой точно ще се прояви.

Източник: guardian.co.uk

Не е доказано че марихуаната причинява психоза

Thursday, January 3rd, 2013

Връзката между пушенето на марихуана при тийнейджърите и развитието на психоза отдавна е тема на обсъждане в научните среди. Едни изследвания показват че психотичните симптоми са свързани с употребата на трева, а други не могат да докажат че самата употреба е непосредствена причина за повишаване риска от развитие на психоза и в крайна сметка неяснотите около въпросната корелация остават. Така, освен въпроса дали марихуаната причинява развитие на психоза, възниква реципрочната хипотеза — че тийнейджърите с такива психични проблеми всъщност са по-склонни да употребяват марихуана като своеобразен отдушник

На тази основа, в търсене на отговор, холандски изследователи са провели ново изследване с участието на 2’000 тийнейджъри. От една страна в проучването са задавани въпроси за употребата на марихуана, докато от друга — въпроси за оценка на психичното състояние (като напр. „Някога виждали ли сте неща, които другите не виждат“), целящи да идентифицират проблеми с „мисълта“, „общуването“ и „вниманието“, и да се определи дали тези симптоми са се появили преди или след началото на употребата на марихуана. В анализът също влизат данни от историята на семействата за установени психични заболявания, употреба на алкохол и цигари

И резултатите, в крайна сметка, са неубедителни. Наистина, при 44% от тийнейджърите, които признали че са употребявали марихуана, употребата на 16-годишна възраст имала връзка с появата на психотични симптоми на 19. Но изследователите открили също, че тъкмо децата, показвали сигнали за психоза на по-ранна възраст, имат склонност да започнат употреба на марихуана в по-късния пубертет, при което психозата се явява преди употребата на наркотика. Т.е. връзката между психозата и марихуаната не е такава, че да е ясно кое е причина и кое следствие и изглежда се проявява в двете посоки

Както при предходни изследвания, следователно, авторите уточняват че не са способни да докажат, че употребата на марихуана пряко увеличава риска за развитие на психоза, или обратното. Тяхното твърдение е, че тъй като някои тийнейджъри с психотични проблеми изглежда са по-склонни да прибягват към самолечение с марихуана, това явно внася допълнително объркване в данните, според които марихуаната причинява психоза

Източници: Idg.bg по Popsci.com и Theatlantic.com

Щатите Колорадо и Вашингтон ще легализират марихуаната за немедицински цели

Saturday, November 10th, 2012
Колорадо и Вашингтон ще станат първите американски щати, които ще легализират притежанието и продажбата на марихуана за немедицински цели, съобщи Ройтерс. Предложението беше гласувано на референдуми и противоречи на федералния закон, което може да противопостави двата щата на новата администрация на Обама.
Друг референдум, който също предлагаше премахването на наказанията за притежание и отглеждане на марихуана за лична употреба, беше отхвърлено в Орегон, където за кампанията и организацията на допитването бяха изхарчени значително по-малко пари.
Поддръжниците на конституционната реформа на щатско ниво в Колорадо първи обявиха победата си, а опонентите им признаха, че са загубили с 53% “за” и 47% “против”.
“Колорадо няма повече да има закони, които тикат хората към употребата на алкохол. Вместо това пълнолетните граждани ще бъдат свободни да използват марихуана, ако предпочитат. И цялото общество ще бъде по-добре”, каза Мейсън Твърт, един от ръководителите на кампанията в подкрепа на промяната.
В щата Вашингтон, при преброени около 60% от подадените по пощата гласове, привържениците на легализирането на марихуаната са били 55%, а противниците 44%.
И двата щата са легализирали марихуаната за медицински цели, но решенията от референдумите ще ги противопоставят на федералното правителство, което класифицира канабиса като незаконен наркотик.
На референдум в Масатчузетс гражданите одобриха легализирането на марихуаната за медицински цели, съобщи Си Ен Ен. Седемнадесет щати, включително и окръг Колумбия, вече имат такива режими.
В Арканзас, който можеше да стане първият южен щат, легализирал медицинската употреба на канабис, мярката едва ли ще бъде приета, след като 51% от гласувалите са били “против” срещу 49% “за”, при 80% преброени гласове.
Според новите правила, които ще бъдат приети в Колорадо и Вашингтон, притежанието за лична употреба на една унция – 28,5 грама, ще бъде законно за всеки на възраст над 21 години. Щатите ще разрешат продажбата и облагането с данъци на марихуана в специализирани магазин, които ще бъдат лицензирани от щатската управа, по система, подобна на режима за продажбата на алкохол.
В Колорадо отглеждането на до 6 растения на човек ще бъде разрешено, но във Вашингтон отглеждането на канабис няма да бъде законно.
Твърт обясни, че мерките по легализирането на притежанието в Колорадо ще влязат в сила 30 дни, след като резултатите от референдума станат официални. През януари, когато щатското събрание възобнови сесиите си, ще бъдат решени и правилата за прилагане и събиране на данъците върху продажбата.
“Гражданите дадоха своя глас и ние трябва да уважим волята им”, каза губернаторът на Колорадо Джон Хикенлупър, демократ, който е против промяната на законодателството. “Процесът ще бъде много сложен, но имаме намерение да го доведем до край”, каза той.
zx450y250_1941809
Колорадо и Вашингтон ще станат първите американски щати, които ще легализират притежанието и продажбата на марихуана за немедицински цели, съобщи Ройтерс. (more…)

Учени откриха как марихуаната причинява загуба на памет

Sunday, March 4th, 2012

0000061361-articleСериозен недостатък от употребата на марихуана за медицински цели е влиянието й върху паметта, но учени са на път да го преодолеят, предаде Medicalpress. Изследването е публикувано в журнала “Клетка” (Cell) и разкрива причините за загубата на памет. Отговорът е изненадващ: активната съставка на марихуаната тетрахидроканабинол (THC) влияе на паметта по различен начин, отколкото върху невроните. Страничният ефект идва от действието на наркотика върху астроцитите, пасивни мозъчни клетки, за които дълго време се е смятало, че свирят втора цигулка на активните неврони.

Откритието в изключително важно за функционираното на мозъка и предоставя възможност да се намери начин медицинските ползи от марихуаната за третиране на болка, гърчове и други проблеми да не бъдат за сметка на паметта, смятат учени.

Експериментът е направен върху мишки и показва ефекта на марихуаната върху работата на паметта им. “За пръв път изследването доказва, че астроцитите имат директно участие в регулирането на паметта”, съобщи Джовани Марсикано от INSERM във Франция. През последните 100-150 години онеправданите астроцити са смятани за поддържащи, предпазващи и хранещи невроните клетки. През последното десетилетие обаче са натрупани достатъчно доказателства, че имат по-значима роля.

Учените успели да изолират рецепторите в мозъците на мишките, които реагират на THC и открили, че те са свързани с астроцити. С времето те смятат, че могат да разработят начин да ги заобиколят и да увеличат ползата от медицинската марихуана.

Източник: Дневник.бг

Умереното пушене на марихуана не води до увреждане на белите дробове според изследване на Американската медицинска асоциация

Wednesday, January 11th, 2012

lungsИзследване сред пушачи на марихуана на Американската медицинска асоциация започнало през март 1985 и продължило 20 години заключава, че умереното пушене на марихуана не води до увреждания на белите дробове. Изследването е проведено сред 5 151 мъже и жени от 4 градове в САЩ.

Нещо повече – в изследването е установено още, че сред пушещите и тютюн, дори се е наблюдавало подобрение.

Понеже е включило над 5 000 души и е обхванало голям период от време, авторите твърдят, че изследването трябва да помогне да се изчистят някои от объркванията относно риска от употреба на марихуана, която става все по-честа в САЩ.

Въпреки това, асоциацията предупреждава, че е трудно да се определят рисковете от тежката употреба на марихуана.

Източник: АФП цитирани от Focus News

Изследването на Американската медицинска асоциация: http://jama.ama-assn.org/content/307/2/173.short

ЕКСТАЗИ

Sunday, January 8th, 2012

Стандартното Екстази представлява 3,4-метилендиокси-метамфетамин, по-известен под съкратеното название MDMA. Първоначално е бил използван в психотерапията, но след като излязъл на улицата, медицинската му употреба е забранена (единствено изключение е Швейцария).

Днес Екстази се използва най-вече в клубовете. Почти всичко от това, което се продава у нас под това название е фалшиво; най-често вместо Екстази се предлага амфетамин, често разреден с кофеин. Истинското Екстази се появява рядко и е доста скъпо (над 15 лева дозата). Типичната доза на MDMA е около 120 милиграма, а ефектът му трае 2 – 3 часа. Той се продава в капсули или по-често под формата на таблетки със специфичен вид. Подобни на MDMA са MDA, MDOH и MDEA.

Макар че по химическа структура всички тези синтетични вещества са производни на амфетамина, те не трябва да се бъркат с него, тъй като имат твърде различни и специфични ефекти. Истинското Екстази не е стимулант, нито халюциноген; то е представител на една нова група психофармакологични агенти, наречени ентактогени или социабилизатори, т. е. вещества, които правят хората по-общителни. Този специфичен ефект се дължи на освобождаването на запасите от серотонин в мозъка.

MDMA съчетава на пръв поглед противоположни ефекти; той едновременно релаксира и повдига настроението; често сравняват това състояние с чувството, че си щастливо влюбен. Приятната мускулна релаксация и леката еуфория правят възприемането на музиката и танца много по-приятни. Хората губят задръжките, които в ежедневието им пречат да общуват непринудено с другите. Екстази прави всички любеобвилни, но не сексуални; докато са под въздействието му, повечето мъже стават импотентни. За разлика от другото популярно средство за отпускане – алкохола – Екстази никога не води до агресивно поведение. Затова пък прекомерната искреност и откровеност (включително и пред напълно непознати), в която изпада човек под въздействието му, може да създаде твърде сериозни житейски проблеми.

MDMA причинява разширяване на зениците, изсъхване на лигавиците и задържане на урината. Основната опасност идва от това, че той нарушава терморегулацията, което, в съчетание с тежко физическо натоварване (и танците са работа), може да доведе до топлинен удар. Всички известни смъртни случаи, вследствие на употреба на Екстази са настъпили по тази причина. Опасността може рязко да бъде намалена, ако се поема достатъчно вода.

Съществуват сериозни подозрения, че хроничната употреба на Екстази може да доведе до необратими промени в мозъка вследствие на загуба на нервни клетки, а също така до увреждане на черния дроб. Все още се дискутира дали проблемът е в самото Екстази, тъй като практически всички, които го вземат, освен него употребяват и амфетамини или кокаин. Изследванията показват, че само при честа употреба на твърде високи дози Екстази могат да бъдат забелязани опасни промени в нервните клетки. Екстази едва ли уврежда мозъка повече от алкохола, но в никакъв случай не може да бъде смятан за безвреден. По-интелигентните потребители на Екстази го вземат заедно с високи дози витамини, тъй като е доказано, че така рисковете значително намаляват. След употребата се препоръчва да се пие много прясно мляко, за да може мозъкът бързо да възстанови запасите си от серотонин.

Към ефектите на Екстази бързо се развива толерантност, поради което то се използва през определен интервал от време – обикновено веднъж седмично или по-рядко. Екстази може да доведе до слаба психическа зависимост, подобна на тази към канабиса, но подобно на много други дроги и то е нож с две остриета. Повечето от любителите на Екстази смятат, че то им е помогнало да видят света и хората по един нов и по-добър начин. Други обаче стигат до състояние, в което съботното парти с хапчето Екстази се превръща в единствения светъл момент в живота им, а светът започва да изглежда още по-сив и скучен.

В тази връзка трябва да се споменат и някои лекарства, които имат сходен механизъм на действие и донякъде сходни ефекти с Екстази. Фенфлураминът (Пондерал) се използва като средство за отслабване. Има данни, че той също убива невроните в мозъка. В това отношение фенфлураминът е може би още по-опасен от Екстази, тъй като много хора го вземат редовно в течение на месеци. Флуоксетинът (Прозак) през последните години придоби славата на хапче на щастието. Неговите ефекти не се отличават по нищо от ефекта на малка доза Екстази, затова той широко се използва като антидепресант. Прозак има много странични действия като импотентност, а напоследък се появиха съобщения и за хора, изпаднали в зависимост от него.

ТРАНКВИЛАНТИ

Sunday, January 8th, 2012

Огромните размери на употребата на различни успокоителни средства днес, твърде съмнителна от гледна точка на медицинската необходимост, неволно ни кара да си припомним безкритичното отношение към опиума до преди един век. Повечето от потребителите на транквилизатори наивно смятат, че тези средства са безвредни и не създават зависимост, понеже лекарят е “забравил” да им го каже. Само у нас по официални данни има повече от 50 000 зависими от подобни средства – повече, отколкото от всички нелегални дроги взети заедно. Основна вина за това има медицинската общност, която с малки изключения е създала у широката публика твърде изкривена представа за наркотиците. Вследствие на това много хора, които поглъщат на ден по няколко диазепама, са склонни да обявят за наркоман някой млад човек, който от време на време пуши канабис, докато нещата всъщност стоят по-скоро наопаки.

Като изключим малкия процент случаи, когато използването на транквилизатори е медицински оправдано, основната им употреба е извънмедицинска, т. е. те се използват като типични наркотици. Основният потребител на хапчето за нерви е жена на средна и по-голяма възраст, която го използва за да заспи и/или да подтисне тревожността си. Хапчето не решава проблемите, но помага човек да не мисли за тях (всъщност помага му да мисли по-малко). Друга категория любители на транквилизаторите са тийнейджъри, или по-точно тийнейджърки, които епизодично вземат ударни дози, най-често съчетани с алкохол, за да се надрусат. Освен това, те се използват и от хероиновите наркомани, за да засилят ефекта от слабата дрога; уличният хероин често съдържа някое от тези вещества. В крайна сметка, всички хероинови наркомани са зависими не само и не толкова от хероин, колкото от транквилизатори, но и за това у нас не е прието да се говори.

Всички средства, описани по-долу, могат да бъдат разглеждани като синтетични аналози на алкохола – нещо като алкохол на хапчета. Те имат почти идентичен механизъм на действие върху мозъка, от тях също така се оглупява и създават зависимост, много близка до алкохолната, но много по-бързо от него. Транквилизаторите според химичната си структура могат да бъдат разделени в няколко различни групи. Тук са посочени само тези средства, които са разрешени за употреба у нас; в скоби са посочени търговските им имена, под които те се продават в аптеките.

Барбитурати:
амобарбитал (тардил),
барбитал (веридон),
циклобарбитал (хексадорм-калций),
фенобарбитал

Бензодиазепини:
алпразолам (ксанакс, неврол, хелекс),
бромазепам (лексотан, лекотан, лексорин)
хлордиазепоксид (елениум, дизепин)
клоназепам (ривотрил)
хлоразепат (транксен)
диазепам (фаустан, реланиум, седуксен, валиум)
лоразепам (тавор)
медазепам (рудотел)
мидазолам (дормикум)
ннитразепам (берлидорм)
нордазепам (калмдей)
оксазепам (темазепам)
тетразепам (миоластан)
триазолам (халцион)

Други:
глутетимид
метаквалон

Транквилизаторите, както показва името им, успокояват нервната система. Още в малки дози те премахват чувството на безпокойство и улесняват съня. В по-големи дози ефектите им са много сходни с алкохолните – нарушена двигателна координация, затруднено мислене, неясен говор, мускулна релаксация и накрая сън. Те рядко предизвикват типичното за алкохола агресивно поведение, но има изключения. Най-опасни в това отношение са нитразепама и халциона, които най-често водят до неудържими изблици на насилие. По тази причина халционът, така популярен у нас, неотдавна бе забранен в Холандия и Великобритания.

Барбитуратите постепенно излизат от употреба, тъй като са най-токсични. При хронична употреба те увреждат черния дроб. Освен това, смъртните дози са не много по-големи от ефективните и тази разлика намалява силно с развитието на зависимост; така вероятността за фатално отравяне силно нараства. Допреди две-три десетилетия барбитуратите са били предпочитано срадство за самоубийство. Бензодиазепините са много по-безопасни в това отношение, тъй като смъртните дози са 100 и повече пъти по-големи от действащите, и даже при хронична употреба относително по-слабо увреждат здравето.

Приемането на какви да е транквилизатори заедно с алкохол е изключително опасно; данните от САЩ показват, че тази комбинация води до повече смъртни случаи, отколкото хероина.

Продължителната употреба на транквилизатори води до не много силно, но необратимо увреждане на интелекта.

При продължителното използване на транквилизатори се развива толерантност и дозите трябва да се повишават. Много хора, които ги вземат в малки дози, не изпитват такава необходимост, докато други постепенно вдигат дозите до немислими висоти, напр. по 70 лексотана дневно. Транквилизаторите предизвикват физическа зависимост, която, в зависимост от начина на употреба, може да варира от слаба до изключително силна. Както при опиатите, бързодействащите средства (ксанакс, халцион) могат да доведат най-бързо до силна зависимост – за по-малко от месец.

Абстинентният синдром е почти идентичен на алкохолния. В леките си форми той се изразява в безпокойство, безсъние, напрегнатост и треперене. В тежките случаи може да се стигне до състояние, сходно с алкохолния delirirum tremens – обърканост, халюцинации, гърчове. Особено опасна е барбитуратната абстиненция, която може да доведе до смърт. Бензодиазепините рядко се вземат в големи дози, затова абстинентния синдром е по-слабо изразен, но в някои случаи (напр. при употреба на диазепам) може да продължи повече от месец, като неприятните симптоми периодично се усилват и отслабват.

НИКОТИН

Sunday, January 8th, 2012

Никотинът е вероятно най-използваният лек стимулант в света. Той има относително меки ефекти върху психиката, а в повечето страни отношението към него е относително либерално. Това би могло да създаде погрешното впечатление, че той не е особено вреден. Всички сериозни изследвания обаче показват, че никотинът изглежда е абсолютен лидер сред всички легални и нелегални дроги – както по силата на създаваната зависимост, така и по броя на причинените смъртни случаи.

Единствен източник на алкалоида никотин е тютюна. Никотинът може да бъде приеман само по такива начини, които достатъчно бързо го вкарват в организма, тъй като, попаднал там, той бързо се разгражда. По ирония на съдбата огромната част от потребителите са избрали възможно най-вредния начин на употреба – пушенето. Значително по-безопасно е никотинът да се приема чрез лигавиците на носа (смъркане) или устата (смучене на тютюн или никотинова дъвка) или даже през кожата (никотинови лепенки).

Никотинът притежава едно необичайно съчетание от свойства, което е нетипично за останалите стимуланти: той едновременно успокоява и леко стимулира мисълта. Венозното въвеждане на никотин у страстни пушачи е предизвикало ефекти, които някои от участниците в експериментите са оприличили на морфин, но повечето – на кокаин. Във всеки случай, психологическите ефекти на никотина са значително по-меки от тези на опиатите и силните стимуланти и много пушачи не ги осъзнават. Никотинът забележимо подтиска апетита, поради което пушачите отслабват средно с 3 до 5 кг.

Никотинът влияе на периферната нервна система като повишава кръвното налягане и пулса. Свиването на кръвоносните съдове външно се изразява в бледност, а влошеното кръвоснабдяване на кожата води до по-бързото и стареене. Той възбужда скелетните мускули като предизвиква леко, но забележимо треперене на ръцете; този му ефект е стимулирал много хора, за които съвършеното владеене на ръцете е изключително важно (хирурзи, музиканти), да откажат цигарите.

Типичната доза никотин, която поема пушача, изпушвайки една цигара, е около 1 милиграм. Смъртната доза на никотина е около 30 до 50 пъти по-голяма. Смъртните случаи от свръхдоза никотин са изключително редки; това се случва най-вече на победителя в някое идиотско състезание по надпушване.

Основните здравословни проблеми на пушачите обаче идват не толкова от самия никотин, а от пушенето. Тютюневият дим съдържа хиляди съставки, които са повече или по-малко вредни за белия дроб. Пушачите страдат от хроничен бронхит; това е всеизвестната тютюнджийска кашлица. Затруднената работа на белия дроб натоварва допълнително сърцето, което повишава вероятността за сърдечно-съдови заболявания: от влошено оросяване на крайниците до инфаркт и инсулт. Канцерогенните съставки на дима многократно (5 до 10 пъти) повишават вероятността за рак на белия дроб, устата и гърлото.

У нас годишно повече от 3 000 души умират от рак на белия дроб; почти 90 процента от тях дължат това на пушенето. Приблизително два пъти повече хора умират преждевременно от сърдечно съдови заболявания и други усложнения, също в резултат от употреба на тютюн. Проблемите, произтичащи от самото пушене, могат значително да бъдат намалени чрез алтернативни методи за приемане на никотина, напр. никотинови дъвки или интраназални спрейове, но това едва ли би предизвикало възторг у производителите на тютюневи изделия.

Единственото радикално решение естествено е отказването от никотина във всичките му възможни форми. Проблемът е в това, че той предизвиква изключително силна зависимост, която по мнението на много нарколози и хероинови наркомани е по-силна даже от тази към хероина. Като слаба утеха може да се добави, че за пълното развитие на никотинова зависимост са необходими поне 1 до 2 години. Никотиновият абстинентен синдром е лишен от драматизма на алкохолния или хероиновия, но е твърде продължителен и поради това трудно преодолим. Той се изразява в нервност, избухливост, понижена способност за концентрация, нарушен сън и напълняване. Симптомите в течение на месец-два избледняват, но страстното желание за цигари често продължава години наред.

Ако може да се каже нещо хубаво за никотина, това е, че пушачите са по-малко изложени на опасността да развият някои дегенеративни заболявания, характерни за напредналата възраст (синдромите на Паркинсън и на Алцхаймер). В последните години се провеждат сериозни научни изследвания, чиято цел е получаването на синтетични аналози на никотина, които притежават неговите психоактивни свойства, но са по-безопасни.

 
Free counter and web stats