Архив за секция ‘Анализи и мненията по света’

Четири начина за справяне с проблема с дрогите в двете Америки

Saturday, June 8th, 2013

Аз и моите колеги сме обезсърчени от затъването си във войната с дрогите. Поради това и търсим нови подходи към тях.

Хуан Мануел Четири начина за справяне с проблема с дрогите в двете Америки

Аз и моите колеги сме обезсърчени от затъването си във войната с дрогите. Поради това и търсим нови подходи към тях

Хуан Мануел Сантос, президент на Колумбия.

Статията е публикувана във британския вестник Guardian на 4 юни 2013г.

Превод: Калин Ангелов „Движение Промена“.

War-on-drugs-by-Belle-Mel-008Дойде време да дискутираме новите начини за справянето с проблемите свързани с дрогите в двете Америки. След четири десетилетия тежка „война с дрогите“, ситуацията – въпреки прогреса в някои сфери – остава отчайващо и ужасяващо безизходна. Насилието, наркоманиите и хората в затворите не намаляват, а напротив. Именно тази безизходица, ни накара – нас, президентите и  премиерите от двете Америки – през април 2012, на срещата в Картахена, Колумбия, да дадем мандат на Организацията на американските държави (ОАД) да изследват възможните нови начини за посрещането на тези проблеми.

Генералния секретар на ОАД, Хосе Мигуел Инсулса, вече ни представи своя доклад. Този документ, продукт на внимателен и креативен  анализ, направен от екип видни представители от сферата на сигурността, правосъдието, здравеопазването, образованието, управлението, бизнеса, и гражданското общество от цялото западно полукълбо, дава един освежаващо широк и отворен набор от перспективи към дебата, който напоследък бе стеснен единствено между два полюса – на „войнстващите прохибиционисти“ и на „легализаторите“.

Докладът разкрива проблемите в нова светлина, полагайки съществуването на четири различни начина, чрез които проблемът с дрогите може да бъде разбран и по които може да поемем през следващото десетилетие. Ползвайки методологията за планиране на променящи се сценарии на Адам Кан от Реос Партнърс и Университета в Оксфорд, доклада представя сценарии на това, какво може да стане: т.е., непредсказва това, което ще стане и не дава препоръки за това което трябва да стане. Така, тези сценарии, предлагат нови гледни точки, чрез които да виждаме проблемите с дрогите и да дискутираме политиките към тях.

Първият сценарий се нарича „Заедно“. Той разглежда дрогите като част от по-големия проблем на несигурността: той предпоставя слаби държавни институции неспособни да контролират организираната престъпност, както и насилието и корупцията, които тя генерира. Предложеният отговор е – засилване на способностите на правораздавателните органи да осигуряват сигурност, чрез по-голям професионализъм, засилено сътрудничество с гражданите, създаване на по-точни индикатори и подобряване на международното сътрудничество.

Този отговор предлага възможности за по-добра сигурност на гражданите, повишаване на доверието към държавните институции подкрепено по-голямо доверие в обществото, като цяло, по-голяма събираемост на данъците и разширяване на сътрудничеството между държавите в Западното полукълбо. Реализацията му, обаче, поставя и предизвикателства: засилването на държавните институции среща опозицията на различни, здраво окопани, интереси; международното сътрудничество по принцип е слабо, разпокъсано и изоставащо; а е налице и т.нар „балонен ефект“ на престъпността, когато тя просто се премества в държавите с по-слаби институции.

Втория сценарий нарекохме „Пътеки“. В този случай, проблемът с дрогите се разглежда като резултат от настоящия режим за борба с дрогите, чрез ползването на криминални санкции (най-вече арестуването и вкарването в затвора на потребители и дребни дилъри) – подход, сам причиняващ твърде много вреди. Предложеният отговор тук е да опитаме алтернативни правни и регулаторни режими и да се поучим от тяхното прилагане, започвайки с канабиса.

Този отговор предлага възможности: за изграждането на по-добри политики спрямо дрогите чрез експериментиране; да пренасочим ресурсите си от контролирането на дрогите и потребителите към превенция и лечение на проблемната им употреба; да намалим престъпния пазар и печалбите от него чрез регулация. Предизвикателствата пред този подход, обаче, са свързани с това как да управляваме риска свързан с експериментирането, особено при прехода от абсолютна наказателна репресия към разрешената продажба в един регулиран пазар (водеща, вероятно, и до увеличаването на проблемната употреба); трябва да се справим с контрабандата и с обтягането на междуправителствените отношения, които ще се появят при наличието на различни регулаторни режими на различните държави.

Третия сценарий е наречен „Гъвкавост“. Той разглежда проблема с дрогите като една външна проява на по-дълбоки социални и икономически проблеми, водещи и засилващи насилието и наркоманията. Отговорът е: да засилим различните общности и да подобрим обществената сигурност, здравеопазването, образованието и проблемите с безработицата чрез програми, създавани на местно ниво, от местния бизнес и местните неправителствени организации.

Този отговор предлага възможности за по-малко изключващи, по-малко насилствени и по-здравословни местни общности, които да поемат активната роля в борбата с престъпността и дрогите. Предизвикателствата при прилагането на този отговор са липсата на ресурси, а и способности, на много от местните управления и неправителствени организации, за да посрещнат специфичните проблеми свързани с дрогите. Допълнително, ще е необходимо дълго време, преди резултатите от борбата с престъпността, на това ниво, да започната да се проявяват.

Четвъртият сценарий е „Разрушение“. Според него държавите, в които дрогите (особено кокаина) се произвеждат и преминават, понасят непоносимо висока цена.  Отговорът, опитван от някои правителства, е изоставянето на борбата срещу (или приспособяване с) производството на дроги в, или транзита през, техните територии.

Този отговор дава възможност да се намали насилието; да се засили вниманието към вътрешните, а не толкова към външните, приоритети; да се освободят ресурси разпилявани в правоохранителни и правоприлагащи дейности. Предизвикателствата при прилагането на този вариант се крият в това, че намаляването на ресурсите давани в борба срещу дрогите ще позволи увеличаването на черния им пазар и приходите от тях; възможността могъщи криминални организации да завладеят самите държави; конфликтите, които ще се проявят поради нарушаването на различни международни договори. Този сценарий предупреждава за опасните последици, които могат да се проявят, ако правителствата, от нашето полукълбо, се провалят при изработването на ефективен подход за справянето с проблема – с други думи, ако не успеят да се възползват от възможностите и да се справят с предизвикателствата, отправени от първите три сценария.

Днес в Антиуа, Гватемала, външните министри на всички държави членки на ОАД провеждат своята годишна среща, която тази година ще се фокусира изцяло върху проблемите свързани с дрогите. Четирите сценария от доклада, предлагат на тази среща един нов, по-богат език за разбиране на проблемите, на който да започнем да дискутираме, как да бъдат, те, по-ефективно посрещнати. Всеки от тези сценарии – или комбинация от тях, а и други – може да се прояви. Дискусиите между лидерите двете Америки и тези от останалия свят ще определят, кой точно ще се прояви.

Източник: guardian.co.uk

Професор: време е да я легализираме

Wednesday, December 7th, 2011

В много западни страни между една четвърт и една трета от населението признават, че са използвали канабис поне веднъж в живота си – това е според официалната статистика. Ян ван Урс, професор по икономика на труда в Университета в Мелбърн претегля научно аргументите за и против легализацията на марихуаната и стига до заключението, че забраната не работи и е време тревата да се легализира.

Някои развити страни вече са легализирали частично употребата на канабис: освен известният пример Холандия, в Калифорния е разрешена употребата на канабис с медицински цели, а в Австралия е разрешено отглеждането на малък брой растения за лична употреба. Но като цяло използването, доставките и дистрибуцията на канабис остават забранени в световен мащаб, включително в Холандия. Независимо от това, през 2009 г. между 2.8% и 4.5% от населението на възраст между 15 и 64 години, тоест между 125 и 203 млн. души, са използвали канабис поне веднъж през последната година, по данни на ООН.

В САЩ 42% от хората са употребявали канабис поне веднъж в живота си, а 7% през последните 30 дни. 14% от италианците са употребявали през последната година. Но не това е най-важното. Анализът на консумацията по страни ясно показва, че има голяма разлика между категориите „употребявали поне веднъж в живота си“ и „употребявали наскоро“. Например в Холандия 25% от населението на възраст между 15 и 64 г. са употребявали поне веднъж годишно – и само 7% през последната година. Очевидно е, че за голямата част от пробвалите канабисът не води до силно пристрастяване.

Очевидно е също, че забраната не работи – канабисът е най-разпространеният незаконен наркотик. Засилва се дискусията, предлагаща създаването на легален пазар на канабис. Най-общо, мотивите за това са седем: 1) ще нараснат приходите от акцизи в хазната; 2) няма да се стига до арести; 3) ще се разруши един черен пазар и с това щетите от корупция и насилие; 4) ще се пренасочат ресурсите на полицията за нещо по-съществено; 5) ще се осигури продукт с гарантирано качество; 6) ще се увеличи изборът на онези, които търсят как да се отровят; 7) ще се осигури по-добър контрол и така ще намалее консумацията от младежи.

Дебатът за легализацията е често емоционален и двете страни имат своите силни аргументи, посочва професор ван Урс. Тези, които подкрепят легализацията, са склонни да забравят негативните ефекти върху здравето от консумацията на канабис. Тези, които са против легализацията, си затварят очите за факта, че легални субстанции като алкохол и тютюн също имат вредни за здравето ефекти.

Какъв е примерът на Холандия, страната най-близо до легалния статус? Въпреки че там дистрибуцията на канабис опфициално е забранена, тревата е декриминализирана. Прокарано е разграничение между твърди и меки наркотици. Меките наркотици, сред тях и дериватите на канабиса, имат много по-малко вредни ефекти. От 1976 г. притежаването на малки количества меки наркотици за лична употреба в Холандия се счита за „малко нарушение“.

Продажбата на канабис се осъществява в ‘coffee shops’. Законодателите са решили да бъде така, за да се раздели пазарът на твърди от меки наркотици, както и да се предотврати консумацията от младежи под 18 години. Тоест чисто технически продажбите на канабис в кафетата представляват нарушение, но те се санкционират само ако собственикът не отговаря на критериите – не повече от пет грама на човек, никакви твърди наркотици, да няма реклама, не се допуска присъствието на непълнолетни и някои други. При това кметът на населеното място по собствени съображения може да нареди кафето да бъде затворено.

Според специалистите, тази политика в никакъв случай не е довела до увеличаване на консумацията в Холандия. Нито пък до преминаване от меки на твърди наркотици – даже напротив. Тенденциите на употребата на наркотика в Холандия са много сходни с тези в други европейски страни, които още не са декриминализирали канабиса. В Холандия, включително в Амстердам, се наблюдава спад на броя на coffee shops през последните десет години. В една четвърт от холандските общини няма нито един кофи шоп. Напоследък се дискутира трансформацията на кофи шоповете в клубове, в които туристи няма да се допускат.

Друг популярен пример дава Калифорния. От 1975 г. наказанието за притежаване на до една унция канабис е смекчено от затвор на малка глоба. През 1996 г. щатът позволи марихуана да се отглежда и консумира с медицински цели и в момента там има над 1000 магазина за медицинска марихуана. През ноември 2010 г. щатът гласува на референдум Предложение 19, както стана известен проектът за калифорнийски Закон за регулация, контрол и данъчно облагане на канабиса, който щеше напълно да легализира това растение. Законът беше отхвърлен от жителите на щата, но с много малко мнозинство от 53.5%.

Според икономистите, ако Калифорния беше легализирала марихуаната, цените за крайния потребител преди данъци щяха да намалеят с 80%. Колко биха били приходите от данъци обаче е невъзможно да се предположи.

Един от основните аргументи срещу легализацията на канабиса е, че тя може да доведе до ръст на престъпността. Но има малко сведения за някаква връзка между канабис и престъпност – с изключение на това, че организирани престъпни групи днес доставят канабиса, който хората използват. Няма и почти никакви доказателства, че употребата на канабис е стъпало към по-сериозни наркотици. Има страхове за здравословните ефекти – но в целия спектър на рискове за здравето, канабисът е по-скоро скромна заплаха.

След като прави преглед на изследванията върху ефектите от употребата на канабис върху мозъчното здраве, Ван Урс стига до извода, че медиците заключват по-скоро по навик, отколкото на база доказателства, че употребата на канабис води до психози. Най-новите изследвания всъщност говорят, че канабисът има и някои благотворни ефекти върху здравето. Така или иначе, има голяма несигурност около това дали канабисът е вреден или полезен.

Има несигурност и относно икономическите ефекти от легализацията. Предположението е, че цените ще намалеят, а консумацията ще се увеличи. Но за здравните ефекти от това увеличение на консумацията не можем да знаем. Що се отнася до престъпността, най-вероятно тя ще намалее с легализацията, тъй като ще се прекрати един черен пазар. Изводът на учения е, че това дали ползите от легализацията ще се окажат по-високи от разходите, зависи от начина, по който ще бъде осъществена тази операция. Според някои коментатори, ефектът от легализацията на един толкова широко разпространен наркотик като канабиса ще е по-скоро малък.

Ван Урс твърди: за да вдигнем покривалото на невежеството от дебата за легализацията, трябва да осъществим още много изследвания. Но дори учените да докажат, че няма връзка между канабис и престъпност и психози, политиците трудно ще тръгнат да легализират тревата. Вероятно преди да се стигне до легализация, ще трябва да бъде извървян дълъг и труден път, който ще трае десетилетия. Но трябва ли да следваме всичките му завои и чупки, не е ли по-уместно да минем по пряката пътека?

Ефектът от употребата на канабис върху здравето не може да се игнорира – заключава професорът по икономика. Ясно е, че по-здравословно е да не се консумира, отколкото да се консумира канабис. Но негативните ефекти върху здравето не трябва да се преувеличават. Ако приемаме продажбата на алкохол и цигари, въпреки че и те са вредни, да приемем тогава и марихуаната. Легализацията има своите ясни предимства: животът за консуматорите на канабис ще стане по-лесен, криминалните организации ще се премахнат от сцената, ще може да се контролира качеството на продукта, правителството ще има нов източник на приходи. Според Ван Урс, време е политиците смело да тръгнат натам, където все още политически крак не е стъпвал.

Източник: DarikFinance.bg

Политици и звезди се обявиха срещу провалената 40 годишна война срещу наркотиците. САЩ им казват, че грешат.

Saturday, June 4th, 2011

С искане да се декриминализира употребата и притежанието на наркотици група знаменитости, сред които Стинг, Джуди Денч, както и бивши британски политици изпратиха писмо до премиера Дейвид Камерън, пише “Дейли мейл”.

grass-photo-matrix31

Изображение от филма "Grass - The history of marijuana" на Ron Mann, което показва стена-мозайка от снимките на млади хора, арестувани за притежание на марихуана в САЩ.

Авторите на писмото настояват за бърза и прозрачна ревизия на сегашните закони и ако тя покаже, че те са се провалили, да бъде последвана от “незабавна декриминализация”.

Според тях трябва да се промени начинът, по който се третират хора, които имат проблеми с пристрастяването. Борбата с наркотиците не е успяла да предотврати употребата им, а по-скоро да напълни затворите, което струва милиони на данъкоплатците.

Стинг казва, че създаването на криминални досиета на млади хора заради притежание на наркотици не постига особени цели. Той смята, че е време да се потърсят “по-разчупени начини” за справяне с дрогата. (more…)

Отказът да се отглежда марихуана е бил законово наказуем

Wednesday, February 2nd, 2011

Статията по-долу съдържа неточности, а активистите и редовните посетители на сайта едва ли ще научат нещо ново, тъй като до известна степен е преразказ филмите “Grass – A Marijuana History” и “The Hemp Revolution“. Интересното е, че я открих на първа страница на информационен портал “Малка България в Южна Африка”. Преценете сами.

Марихуаната е опасна! Марихуаната е наркотик! Марихуаната е извън закона! Едва ли някой днес подлага под съмнение тези факти. Но дали е така? Сигурен съм, че след прочитането на тази статия на Дъг Ърчи ще се замислите сериозно над тези факти.
- “Отказът да се отглежда марихуана през 17-и 18-и век в Америка е бил законово наказуем. Можело е да свършите в Луизианскя затвор при отказ да отглеждате коноп!”

- “Между 1631-ва година и началото на 19-ти век е можело напълно законно да платите данъците си в марихуана!”…
(more…)

Джордж Сорос: “Защо подкрепям легализирането на марихуаната”

Thursday, January 20th, 2011

zena_marijanБ. р. – в. “Уолстрийт джърнъл” помести статия на известния финансист и филантроп Джордж Сорос, в която той се обявява за легализирането на марихуаната.

Нашите закони за марихуаната явно носят повече вреда, отколкото полза. Криминализирането на марихуаната не попречи тя да се превърне в най-широко използваното незаконно вещество в САЩ и много други страни.

Резултатът от него са огромни разходи и отрицателните последици. Правоохранителните органи днес харчат милиарди долари на данъкоплатците  годишно докато се опитват да осигури спазването на тази неизпълнима забрана. Приблизително 750-те хиляди ареста годишно за притежание на малки количества марихуана представляват повече от 40 на сто от всички арести, свързани с наркотици. Регламентирането и данъчното облагане на марихуаната в същото време ще спестят на данъкоплатците милиарди долари, изразходвани за нуждите на правоприлагането, и същевременно ще донесат много милиарди долари приходи годишно.

(more…)

Герт Стемелар: Защо да забраняваме марихуаната, която толкова много хора харесват?

Thursday, January 13th, 2011

Gert_Stemelar01Герт Стемелар е дългогодишен преподавател по икономика от университета в Грьонинген, Холандия. От 60-те години последователно е преподавал 2 години в Судан, 4 години в Суринам, в Бирмингам (Англия), в Москва, а след 2000-та година е работил 5 години в Будапеща, по програми за обучение на учители. Където и да отиде по света, всеки го пита за легализацията на така наречените „меки наркотици” в Холандия.

Когато някой каже Холандия, първото нещо, което му идва в главата е легална „мека” дрога и легална проституция. Това ли е наистина образът, който Холандия има пред света?

- Където и да отида по света, всеки ме пита за тези неща. Що се отнася до наркотиците, искам да ви кажа, че официално те не са легални, те са толерирани. От 1925 година наркотиците са забранени. През 60-те години обаче сред младите се появи нова мода на обличане, на поведение, нов тип музика. Тогава беше времето на „бийт”- поколението, когато стана модерно да се пуши хашиш. Много млади хора започнаха да го правят, въпреки забраната, и това се превърна в проблем.

За да се спази законът, трябваше всички, които употребяват хашиш, да бъдат пратени в затвора. Но те бяха толкова много, че в затворите нямаше място за всички. От затворите се оплакваха, че нямат места и да не се пращат повече затворници. Тогава правителството реши да позволи употребата на хашиш и марихуана. Не да ги легализира изцяло, просто да развие толерантност към употребата им. Идеята е, че който има 2 или 3 цигари с хашиш в себе или отглежда няколко растения в дома си с марихуана, не бива да се преследва от закона.

Истинското правило е, че официално е забранено да се употребява трева, но се позволява в определени ситуации и количества. В началото се продаваше марихуана по улиците и парковете. Тогава правителството, за да контролира тези продажби позволи създаването на известните днес „Кофишопове” (Coffeeshops). Единствено на тези места може да се продава или купува трева без полицаите да те преследват. Няма точна година, от която може да се каже, че това е започнало. Всичко е един дълъг процес през годините.

Разбира се има много различни мнения относно този въпрос, но като цяло правителството казва: „Нека спрем дискусиите по този въпрос и нека концентрираме продажбите на марихуана в специални кафенета.” Това е типично холандска черта – да се намери практичното решение. Ние нямаме проблеми с това. Много от младите хора тук са пробвали марихуана още в училище. На някои не им харесва и не пушат повече, други пушат от време на време. Основният проблем идва от другите държави.

Много хора от Белгия и Германия идват в градове, близки до границата, за да отидат в кофишоп да си купят трева (като например град Маастрихт, който е на границата с Белгия и Германия). Поради големия брой хора там, подобни градове се нуждаят от по-големи количества трева, защото бързо се изкупува и не могат да се задоволят нуждите на чуждите туристи.

Хубавото в Холандия е, че когато е легален този наркотик, той не попада в ръцете на криминалния контингент. Когато е забранен обаче, по-лесно попада в ръцете на мафията.За мен е глупаво да се забранява. Навсякъде по света хората употребяват наркотици. Защо тогава трябва постоянно да се бориш и да го забраняваш?! Позволи го и го контролирай по-лесно.

- Много хора казват, че опитването на марихуана води до опитване и на по-силни наркотици и затова трябва тревата да е забранена.
- Разбира се, съществува това притеснение. Но в действителност няма връзка между силните и меките наркотици. Марихуаната е растение. Тя идва от природата.

- Марихуаната, която се продава в Холандия, тук ли се отглежда или се внася от другаде?
- Преди време се внасяше отвън, но после хората разбраха, че е много по-лесно да си отглеждат вкъщи растенията – излиза и по-евтино. Но, както ви казах проблемът идва от туристите от Белгия и Германия. Вече не е достатъчно да се отглеждат по 3-4 растения. Вече има нужда да се отглежда трева в цели полета, но това разбира се е забранено. И тогава мафията започва да прави това. Днес това е голям проблем, защото мафията поема пак контрола върху този наркотик.

- Аз съм чувала за този парадокс в закона, че не е позволено да продаваш марихуана, но можеш да купуваш?
- Да. То не е точно закон. Ако продаваш съвсем малко марихуана, няма проблем. Но ако продаваш големи количества, полицията може да ги вземе, защото вече се превръща в трафик и търговия. Трудностите идват оттам, че има прекалено голямо търсене, което по някакъв начин трябва да се задоволи – иначе пак попада в ръцете на криминалния контингент.

- След като има толкова потребители от Германия и Белгия, защо те не вземат холандския модел на толерантност към употребата на меки наркотици?
- Аз също си задавам този въпрос. Защо винаги едни хора забраняват на други хора да правят разни неща?! Не ти е позволено да взимаш наркотици, не ти е позволено да пиеш… Подобен е и проблемът за проституцията. Хората просто харесват старите традиции и норми. Всички общества са основани на базата на множество правила. Но в много от случаите тези правила не са добре приложими.

- Значи смятате, че Белгия и Германя трябва да последват вашия пример?
- Да. В момента Белгия дори го обсъжда. Като погледнете например как Америка се бори срещу наркотиците чрез множество забрани, може да видите, че това причинява дори повече проблеми. Америка е наистина странна страна.

- Как гледа холандското общество на легалните наркотици и проституция. Има ли хора, които смятат, че това оказва лошо влияние върху морала на обществото?
- По цял свят има наркотици и проституция, нали?! При нас дясното политическо крило винаги иска да забранява, а лявото крило обикновено са по-отворени и либерални.

В Холандия винаги има две групи, които изразяват противоположни мнения. Има и протестанти, които са против наркотиците, проституцията и хомосексуалистите и т.н. Привържениците на либералното ляво крило казват, нека приемем проблемите и вместо да забраняваме и да правим закони, нека намерим решение, което да работи.

В Източна Европа комунистическата пропаганда е казвала на хората, че проституцията и наркотиците са резултат от лошото капиталистическо общество. Така те винаги са мислели, че това е проблем само на западното общество, но сега всички може да видим, че не е точно така.
До преди 20 години аз никога не бях ходил в района на „червените фенери” в Амстердам, защото просто не представляваше интерес за мен.

Но днес това е туристическа атракция. В крайна сметка, във всяка държава има такъв район. В последно време това също започва да става голям проблем за Холандия, защото много престъпления стават в този район, като резултат от засилващото се присъствие на мафията. Напоследък започват да затварят много от домовете там.

Безспорен е фактът обаче, че контролът става много по-лесен, когато позволиш нещо да се прави, вместо да го забраниш и да си затваряш очите пред действителността. При нас проституцията се приема като професия. Възприели сме, че някои хора си изкарват парите с тази професия. И когато се приеме, че това съществува и се извади на показ, много по-лесно може да се контролира.

Например, по-лесно става предпазването от венерически болести, защото жените, практикуващи тази професия, могат да ходят на медицински прегледи без да се притесняват. Също, когато мине полицай покрай този район, проститутките не е нужно да се крият и да бягат, а спокойно да практикуват професията, която са избрали.

Проблемът с проституцията не трябва да се решава нито от правителството, нито от полицията, а от хората, които живеят в съответния град и държава. Първо гражданите трябва да дадат мнението си и после правителството да вземе решението.

Материалът е извадка от интервюто на Бистра Величкова,

публикувано в e-vestnik.bg

Марихуаната ще бъде легализирана – въпроса е не “дали”, а “кога” ?

Tuesday, November 9th, 2010

Избирателите в Калифорния решиха 46.2% на 53.8% (при 97% отчет на общините) против законопроекта, наричан Proposition 19, който щеше да легализира притежанието от пълнолетни и персонално отглеждане на ограничени количества марихуана в частна собственост, както и да позволи на общините да регулират и определят комерсиалното производство и разпространение. Около 47-те процента гласували ( около 3.3 милиона Калифорнийци ) “ДА” по законопроекта е най-големия процент гражданска подкрепа някога на щатско ниво за легализиране на марихуаната.

Коментирайки по въпроса, заместник-директора на NORML Paul Armentano каза, че “Легализирането на марихуаната не е вече въпрос “дали” а “кога” . “Социалните промени не стават за една нощ, и в този случай ние заставаме зад идеята за премахване на криминалната политика, съществуваща от 70 години на федерално ниво и близо от 100 години в щата Калифорния. Ние се противопоставяме на институцията и на тези, които имат изгода и интерес в поддържане на тази дългосрочна и провалила се политика. И все пак, въпреки всичко, ние разполагаме с движещата сила и несравним брой поддръжници – от хора в сферата на законоизпълнителната власт, групи за граждански права, трудови организации, адвокати, духовенство, и професионалисти в публичния здравен сектор. Само за няколко кратки месеца, тази кампания показа националното мнение на хората, и доведе до подписването на исторически закон тук в Калифорния, който ще спре арестите и осъждането на десетки хиляди дребни нарушители, хванати с марихуана.”

“През тази кампания, дори нашите опоненти признаха, че сегашната забрана върху марихуаната в Америка е провал. Те разбраха , че въпроса сега не е “Трябва ли да легализираме и регулираме марихуаната”, а “Как да легализираме и регулираме марихуаната?”, каза още той.

В заключение: “В близко бъдеще ще има групи от други щати които ще гласуват по мерки като Prop 19 в тяхните “общини” и пред урната. И без съмнение тук в Калифорния, през 2011 година депутатите отново ще обсъждат тази мерки, както и избирателите през 2012. (следващите избори в САЩ)”

Всички участници в кампанията работиха много упорито за да се стигне до тук и NORML се гордее че можа да участва в тази историческа битка за реформа на закона за марихуаната. Както и да е, нищо от това нямаше да бъде възможно без отдадените усилия на Richard Lee, основателят на Oaksterdam University. Като един от първоначалните защитници на Prop 19, и негов основен спонсор, той е истинката дефиниция на активист, и неговата отдаденост на каузата служи като вдъхновение за реформите на законите за марихуана навсякъде.

Източник: NORML

Кръстоносният поход срещу дрогата е в полза на трафикантите

Tuesday, June 15th, 2010
john_gray_140x140

Джон Грей е британски професор, политолог и философ. Автор е на редица публикации и книги свързани предимно с теория на политиката, религията, обществото и морала. Редовно пише статии за The Guardian, New Statesman и The Times Literary Supplement

Консумацията на наркотици е висока и скъпа, което е в полза на наркомафията и в ущърб на пристрастените, които провалят живота си с опасни заместители
“Дойче веле”

Наскоро градските съветници на Вашингтон гласуваха единодушно “за” решението американската столица да се присъедини към 14-те щата в САЩ, които разрешават използването на медицинска марихуана за лечение на хронично болни пациенти. Според новия закон лекарите ще могат да предписват медицинска марихуана на пациенти, страдащи от различни болести, включително ХИВ и СПИН, рак, множествена склероза и глаукома. Майк Мено от Проекта за реформа на политиката за марихуаната не предвижда проблеми с приемането на закона от Конгреса. Ще бъдат създадени до осем пункта, където пациентите ще могат да си получават канабиса. На свой ред те ще купуват наркотика от лицензирани производители в града. Отглеждането на марихуана за лични цели не е позволено от закона. През ноември т.г. Южна Дакота и Аризона ще поставят на референдум въпроса дали да се позволи използването на медицинска марихуана. Още десетина щата обмислят подобни закони. Всичко това показва, че така дълго и упорито водената война срещу наркотиците е една губеща стратегия, която е донесла повече вреда, отколкото полза. Това е и становището на английския историк и философ Джон Грей в статия за в. “Ди Цайт”. Затова той от доста време апелира за легализиране на дрогата.

Хиляди са жертвите на войната срещу дрогата, която правителството на Мексико обяви през 2006 г. Но проблемът се набива на очи не само в препълнените морги на пограничните мексикански градове.

От Ливърпул до Москва, от Токио до Детройт режимът на забрани

и санкции превръща цели квартали в бойни полета. Въпреки това потреблението на наркотици си остава дълбоко вкоренено в нашия живот. Кръстоносният поход срещу дрогата ще влезе в историята като една от най-големите глупости на новата история. Допреди десетина години все още можеше да се защитава тезата, че по отношение на наркотиците не разполагаме с всички факти.

Разбира се, никой никога не е вярвал, че нелегалната консумация може да бъде тотално изкоренена. Но по онова време все още можеше да се смята, че забраната на дрогата предотвратява още по-големи бели. Не бива да забравяме, че употребата на наркотици не е чисто личен въпрос, то има медицински и други социални последствия. Възможно е легализирането на дрогата да доведе до повишаване на потреблението им. Съществува и рискът, че специално хора от най-онеправданите слоеве биха могли да се превърнат в роби на дрогата и да се погубят. И все пак остава неоспоримият факт, че цената на наркозабраната далеч надвишава всякаква полза от нея. Затова е необходимо пълно легализиране на наркотиците – успоредно с държавно регулиране на качеството им, както и с грижи за онези граждани, при които консумацията става проблем.

war-on-drugs-0076

Лидерите, военните и полицейските шефове на десетки страни постоянно се срещат на бляскави конференции и други форуми, за да обсъдят как да се преборят с разпространението на наркотиците в света.

В богатите страни “войната срещу дрогата” нанесе огромни щети, но пък увеличи мощта на различните наркокартели. Тъй като в резултат от тази стратегия консумацията на дрога стана толкова скъпа, че много хора не могат да си я позволят и използват некачествени заместители, а наказуемостта на потреблението тласка към незаконни деяния много съвсем примерни граждани. Освен това забраната не само криминализира потребителите, но ги излага и на големи здравни рискове. Качеството на нелегалните наркотици трудно може да се контролира, от което следва, че отравянето и свръхдозирането са постоянни спътници. Напълно възможно е след легализирането броят на консуматорите на дрога да се повиши. Само че тогава животът на консуматорите ще бъде много по-здравословен и сигурен, отколкото е днес. По въпроса изобщо няма какво да се спекулира – известно е, че преди забраната на наркотиците много потребители са водили съвсем нормален живот. В Англия и САЩ те бяха регламентирани едва по време на Първата световна война и то в името на “националната сигурност”.

Преди това кокаин, морфин или хероин са се купували в най-близката аптека

Лондон наскоро заяви, че възнамерява да забрани мефедрона – една дрога, която подобно на екстази в момента е извънредно модна сред младежта и която доведе вече до смъртта на няколко студенти. Но решава ли забраната проблема? Само за една година тази дрога стана предпочитаното средство за друсане на десетки хиляди младежи. Той се намира лесно, евтин е и напълно легален. 19-годишният студент Мат е преминал от скъпото екстази на емкет, както още наричат мефедрона, но започва да се тревожи от бързото му разпространение: “С емкет се чувстваш страхотно, само че веднага след това искаш пак и пак. И да ви кажа започвам да се плаша, дори си мисля, че щеше да е по-добре изобщо да го нямаше.” Напоследък мефедронът причини смъртта на няколко студенти, след което се разразиха медиен дебат и призив за забраната му. Но не всички смятат, че изходът е в забраната.

Ето какво казва Дани Кушлик, директор на Transform Drug Policy Foundation. “Медиите естествено веднага се хващат за смъртните случаи от наркотици, особено при младежите. Лошото на евентуална забрана е, че би изтласкала емкета в нелегалната сфера на организираната престъпност, цените ще стигнат тавана и ще започнат войни за подялба на пазара. Мисля, че никой не би желал подобно развитие”, смята Кушлик. Сходна позиция застъпва и криминоложката Файона Мишам, автор на няколко книги за младежката култура и злоупотребата с дрога и алкохол. “Особено в края на седмицата много хора се тъпчат с какви ли не препарати. Проблемът е, че ако те бъдат забранени, хората пак ще намерят начин да се сдобиват с тях. Освен това нека не забравяме, че има много възможности емкетът да бъде заменен с други химически препарати”, допълва тя.

Производството и продажбата на нелегална дрога е един високо организиран бизнес, чиито последствия засягат цялото общество. Огромните печалби корумпират институции и разрушават биографии. А на много младежи от западналите градски квартали трафикът на дрога изглежда като многообещаваща кариера, която ги приобщава към една насилствена бандитска култура. Не само в Афганистан огромните печалби от наркобизнеса дават съществен принос за финансирането на терористичните мрежи. Несъмнено терорът ще продължи да ни застрашава, без значение каква стратегия ще възприемем в наркополитиката. Но драматичното падане на цените на дрогата, като неизбежно следствие от легализирането им, ще пресуши много от финансовите източници на тероризма. Но най-важна на този етап е промяната в мисленето. Налице са обнадеждаващи признаци, че в редица важни страни като Аржентина, Бразилия и Мексико вече е в ход промяна на парадигмата. Бившият бразилски президент Фернандо Енрике Кардозу обяви за изгубена войната срещу дрогата. Това прозрение е важно, защото бързо развиващите се страни носят най-тежкото бреме на тази война. Същевременно би трябвало да е ясно, че без промяна на правителствено равнище в богатите страни и преди всичко в САЩ, безплодният глобален поход срещу дрогата ще продължи както досега. Вероятността политическата класа на Америка да се откаже от този курс в близко бъдеще клони към нулата. Но все пак можем да си помечтаем как един хубав ден президентът Барак Обама, който призна, че като млад се е друсал с кокаин, ще набере кураж и ще повдигне въпроса докога САЩ и светът могат още да си позволяват абсурдната “война срещу дрогата”.

Източник: в-к Сега, материалът е написан по статия на “Ди Цайт”, цитирани от “Дойче веле

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5517748,00.html

В САЩ правят панаир на марихуаната

Monday, April 19th, 2010

image.phpСпоред организаторите една от целите на събитието е да покаже колко широко разпространена е станала употребата на марихуана в Калифорния

Хора, употребяващи марихуана за медицински цели, се събраха край Сан Франсиско за откриването на двудневно изложение на бонгове, пулверизатори, сладкиши с хашиш и други продукти, свързани с марихуаната, предаде АП.

На Международното изложение на канабис и коноп можеха да се видят младежи с оръфани дънки и бейзболни шапки, които пушеха марихуана редом до застаряващи хипита.

Един от посетителите каза, че марихуаната му помага да превъзмогне хроничните болки в коляното.

През 1996 г. жителите на Калифорния одобриха мярка, позволяваща на болни хора да използват марихуана с лекарско предписание.

Но защитниците на марихуаната настояват за още по-либерализиран режим и през ноември избирателите в щата ще решат дали да одобрят легализирането и облагането с данъци на марихуаната.

Според организаторите на изложението една от целите на събитието е да покаже колко широко разпространена е станала употребата на марихуана в Калифорния, отбеляза АП.

Източник: www.vesti.bg

Парите наистина растат по дърветата!

Wednesday, February 10th, 2010

Реклама от NORML.org под надслов “Дървото на парите”.
Рекламата е забранена незабавно от лицемерните послушни масмедии.
Видеото казва всичко:

 
Free counter and web stats