Архив за секция ‘Интервюта’

Предаването “Пряка демокрация” по ТВ7 на тема: Марихуаната проблем или лекарство

Tuesday, November 22nd, 2011




Предаването “Пряка демокрация” по ТВ7 на тема “Марихуаната проблем или лекарство?”


Участници:
д-р Юлиян Караджов – д-р по биохимия на мозъка
Евгени Йорданов – пациент
д-р Момчил Василев – директор на национален фокусен център за наркотици и наркомании

Откъс от предаването 5400 по ТВ7 с тема: “За и против декриминализацията на марихуаната”

Tuesday, April 19th, 2011

Гости:

Ева Борисова – председател на асоциация “Родители”
Бисер Николов от асоциация “Общество и ценности”
Юлиян Караджов – д-р по биохимия на мозъка и председател на “Движение Промена”
Желяз Турлаков – основател на терапевтично общество “Ново начало”.

Източник: TV7

Коментар на редакторът (JointMania):

В дискусията ясно се открояват представителите на доказаната наука срещу популизма на родителската загриженост и защитниците на “обществените ценности”.

Жалко е как, претендиращи за отговорни хора – председател на родителско движение и защитник на обществения морал, говорят наизуст без да са запознати, нито научно, нито лично със статистиките, европейските практики и влиянието на марихуаната върху здравето. Говори се за “разрушаване” на организми, без да има нито един смъртен случай или съсипана човешка съдба пряко от употребата на трева.

За съжаление, подобен вид популизъм води до негативни последици за децата, които смятат, че опасните наркотици са безобидни, също като марихуаната. Пълнолетните потребители са преследвани със съдебни дела и принудени да финансират българската престъпност, а не държава.

Дали ще видим по телевизията по-неповърхностно мислещи председатели на асоциации, способни да водят диалог базиран на научни изследвания и статистики? Може би не, защото забраната няма смислени аргументи – единствено популизъм и толериране на наркоразпространението от български политици.

Вярвам, че повърхностното мислене, двойните стандарти – легален алкохол и забранена марихуана, и защитниците на статуквото, скоро ще останат в историята.

“За” и “против” легализацията по “Здравей, България!”, Нова Телевизия

Wednesday, April 13th, 2011

Източник : “Здравей, България!“, с благодарности на “Нова Телевизия” !

Джордж Сорос: “Защо подкрепям легализирането на марихуаната”

Thursday, January 20th, 2011

zena_marijanБ. р. – в. “Уолстрийт джърнъл” помести статия на известния финансист и филантроп Джордж Сорос, в която той се обявява за легализирането на марихуаната.

Нашите закони за марихуаната явно носят повече вреда, отколкото полза. Криминализирането на марихуаната не попречи тя да се превърне в най-широко използваното незаконно вещество в САЩ и много други страни.

Резултатът от него са огромни разходи и отрицателните последици. Правоохранителните органи днес харчат милиарди долари на данъкоплатците  годишно докато се опитват да осигури спазването на тази неизпълнима забрана. Приблизително 750-те хиляди ареста годишно за притежание на малки количества марихуана представляват повече от 40 на сто от всички арести, свързани с наркотици. Регламентирането и данъчното облагане на марихуаната в същото време ще спестят на данъкоплатците милиарди долари, изразходвани за нуждите на правоприлагането, и същевременно ще донесат много милиарди долари приходи годишно.

(more…)

Герт Стемелар: Защо да забраняваме марихуаната, която толкова много хора харесват?

Thursday, January 13th, 2011

Gert_Stemelar01Герт Стемелар е дългогодишен преподавател по икономика от университета в Грьонинген, Холандия. От 60-те години последователно е преподавал 2 години в Судан, 4 години в Суринам, в Бирмингам (Англия), в Москва, а след 2000-та година е работил 5 години в Будапеща, по програми за обучение на учители. Където и да отиде по света, всеки го пита за легализацията на така наречените „меки наркотици” в Холандия.

Когато някой каже Холандия, първото нещо, което му идва в главата е легална „мека” дрога и легална проституция. Това ли е наистина образът, който Холандия има пред света?

- Където и да отида по света, всеки ме пита за тези неща. Що се отнася до наркотиците, искам да ви кажа, че официално те не са легални, те са толерирани. От 1925 година наркотиците са забранени. През 60-те години обаче сред младите се появи нова мода на обличане, на поведение, нов тип музика. Тогава беше времето на „бийт”- поколението, когато стана модерно да се пуши хашиш. Много млади хора започнаха да го правят, въпреки забраната, и това се превърна в проблем.

За да се спази законът, трябваше всички, които употребяват хашиш, да бъдат пратени в затвора. Но те бяха толкова много, че в затворите нямаше място за всички. От затворите се оплакваха, че нямат места и да не се пращат повече затворници. Тогава правителството реши да позволи употребата на хашиш и марихуана. Не да ги легализира изцяло, просто да развие толерантност към употребата им. Идеята е, че който има 2 или 3 цигари с хашиш в себе или отглежда няколко растения в дома си с марихуана, не бива да се преследва от закона.

Истинското правило е, че официално е забранено да се употребява трева, но се позволява в определени ситуации и количества. В началото се продаваше марихуана по улиците и парковете. Тогава правителството, за да контролира тези продажби позволи създаването на известните днес „Кофишопове” (Coffeeshops). Единствено на тези места може да се продава или купува трева без полицаите да те преследват. Няма точна година, от която може да се каже, че това е започнало. Всичко е един дълъг процес през годините.

Разбира се има много различни мнения относно този въпрос, но като цяло правителството казва: „Нека спрем дискусиите по този въпрос и нека концентрираме продажбите на марихуана в специални кафенета.” Това е типично холандска черта – да се намери практичното решение. Ние нямаме проблеми с това. Много от младите хора тук са пробвали марихуана още в училище. На някои не им харесва и не пушат повече, други пушат от време на време. Основният проблем идва от другите държави.

Много хора от Белгия и Германия идват в градове, близки до границата, за да отидат в кофишоп да си купят трева (като например град Маастрихт, който е на границата с Белгия и Германия). Поради големия брой хора там, подобни градове се нуждаят от по-големи количества трева, защото бързо се изкупува и не могат да се задоволят нуждите на чуждите туристи.

Хубавото в Холандия е, че когато е легален този наркотик, той не попада в ръцете на криминалния контингент. Когато е забранен обаче, по-лесно попада в ръцете на мафията.За мен е глупаво да се забранява. Навсякъде по света хората употребяват наркотици. Защо тогава трябва постоянно да се бориш и да го забраняваш?! Позволи го и го контролирай по-лесно.

- Много хора казват, че опитването на марихуана води до опитване и на по-силни наркотици и затова трябва тревата да е забранена.
- Разбира се, съществува това притеснение. Но в действителност няма връзка между силните и меките наркотици. Марихуаната е растение. Тя идва от природата.

- Марихуаната, която се продава в Холандия, тук ли се отглежда или се внася от другаде?
- Преди време се внасяше отвън, но после хората разбраха, че е много по-лесно да си отглеждат вкъщи растенията – излиза и по-евтино. Но, както ви казах проблемът идва от туристите от Белгия и Германия. Вече не е достатъчно да се отглеждат по 3-4 растения. Вече има нужда да се отглежда трева в цели полета, но това разбира се е забранено. И тогава мафията започва да прави това. Днес това е голям проблем, защото мафията поема пак контрола върху този наркотик.

- Аз съм чувала за този парадокс в закона, че не е позволено да продаваш марихуана, но можеш да купуваш?
- Да. То не е точно закон. Ако продаваш съвсем малко марихуана, няма проблем. Но ако продаваш големи количества, полицията може да ги вземе, защото вече се превръща в трафик и търговия. Трудностите идват оттам, че има прекалено голямо търсене, което по някакъв начин трябва да се задоволи – иначе пак попада в ръцете на криминалния контингент.

- След като има толкова потребители от Германия и Белгия, защо те не вземат холандския модел на толерантност към употребата на меки наркотици?
- Аз също си задавам този въпрос. Защо винаги едни хора забраняват на други хора да правят разни неща?! Не ти е позволено да взимаш наркотици, не ти е позволено да пиеш… Подобен е и проблемът за проституцията. Хората просто харесват старите традиции и норми. Всички общества са основани на базата на множество правила. Но в много от случаите тези правила не са добре приложими.

- Значи смятате, че Белгия и Германя трябва да последват вашия пример?
- Да. В момента Белгия дори го обсъжда. Като погледнете например как Америка се бори срещу наркотиците чрез множество забрани, може да видите, че това причинява дори повече проблеми. Америка е наистина странна страна.

- Как гледа холандското общество на легалните наркотици и проституция. Има ли хора, които смятат, че това оказва лошо влияние върху морала на обществото?
- По цял свят има наркотици и проституция, нали?! При нас дясното политическо крило винаги иска да забранява, а лявото крило обикновено са по-отворени и либерални.

В Холандия винаги има две групи, които изразяват противоположни мнения. Има и протестанти, които са против наркотиците, проституцията и хомосексуалистите и т.н. Привържениците на либералното ляво крило казват, нека приемем проблемите и вместо да забраняваме и да правим закони, нека намерим решение, което да работи.

В Източна Европа комунистическата пропаганда е казвала на хората, че проституцията и наркотиците са резултат от лошото капиталистическо общество. Така те винаги са мислели, че това е проблем само на западното общество, но сега всички може да видим, че не е точно така.
До преди 20 години аз никога не бях ходил в района на „червените фенери” в Амстердам, защото просто не представляваше интерес за мен.

Но днес това е туристическа атракция. В крайна сметка, във всяка държава има такъв район. В последно време това също започва да става голям проблем за Холандия, защото много престъпления стават в този район, като резултат от засилващото се присъствие на мафията. Напоследък започват да затварят много от домовете там.

Безспорен е фактът обаче, че контролът става много по-лесен, когато позволиш нещо да се прави, вместо да го забраниш и да си затваряш очите пред действителността. При нас проституцията се приема като професия. Възприели сме, че някои хора си изкарват парите с тази професия. И когато се приеме, че това съществува и се извади на показ, много по-лесно може да се контролира.

Например, по-лесно става предпазването от венерически болести, защото жените, практикуващи тази професия, могат да ходят на медицински прегледи без да се притесняват. Също, когато мине полицай покрай този район, проститутките не е нужно да се крият и да бягат, а спокойно да практикуват професията, която са избрали.

Проблемът с проституцията не трябва да се решава нито от правителството, нито от полицията, а от хората, които живеят в съответния град и държава. Първо гражданите трябва да дадат мнението си и после правителството да вземе решението.

Материалът е извадка от интервюто на Бистра Величкова,

публикувано в e-vestnik.bg

Да се легализира ли марихуаната – Васил Харалампиев в “Нека говорят” с Росен Петров

Saturday, December 25th, 2010

Запис на част от предаването “Нека говорят” с Росен Петров от 12.12.2010.
Темата е “Да се легализира ли марихуаната”, гост Васил Харалампиев и Ема Борисова от асоциация “Родители”.

За съжаление изглежда на някои родители им се губи връзката кое е по-опасно – децата им да пушат марихуана или да бъдат хванати с една цигара марихуана и да рискуват бъдещето им с нечисто съдебно минало. Дали един обикновен порок, не по-различен от тютюнопушенето и умерената употреба на алкохол трябва да бъде наказван със съд и евентуално затвор?

Ето и същото предаване в “YouTube”, в случай че имате затруднения с Vbox:

“За” и “против” леката дрога в предаването “Уикенд с ТВ7″

Wednesday, December 8th, 2010

Проф. д-р Юлиан Караджов срещу поетесата Ива Николова в спор “За” и “против” леката дрога по ТВ7.

Първа част:

Втора част:

Герит Блуемендал, собственик на кофишоп: Пушете джойнт, вместо да пиете алкохол

Friday, November 6th, 2009
Герит свива цигара с марихуана

Канабисът не е по-вреден от бургерите в Макдоналдс, казва холандецът

Герит Ян Тен Блуемендал (името му в превод звучи така – Георги Иванов от Долината на цветята) е един от шестте собственика на кофишоп „ДЕОС” (DEOS) в град Льоварден, Холандия. Завършил е холандски език и литература в Грьониген. По професия е библиотекар, но вече повече от 10 години се занимава с продажба на канабис в кофишоп. Роден е в източната част на Холандия, в град Хенгело. На 27 години се мести да живeе в Льоварден, където работи в градската библиотека. След време негов приятел му предлага да започнат официален бизнес с канабис и той се съгласява.
Ето какво разказа Герит Блуемендал за канабиса и кофишоповете в Холандия:

(more…)

Д-р Юлиян Караджов: Тревата поскъпна, качеството падна, намесиха се мутрите

Tuesday, March 24th, 2009

Източник: http://e-vestnik.bg/3499

julian_karadzhovД-р Юлиян Караджов е научен сътрудник в ИКИ-БАН, неправителствен експерт в областта на дрогите и автор на книгите “Наркотиците – почти всичко за тях” и “Канабис – наука и политика”.

- Какви наркотици се продават и се използват най-често в България?

- Когато говорим за дрогите, трябва да имаме предвид, че много имена са подвеждащи. Да речем – екстази. В България практически няма екстази. Появява се, но изключително рядко. Огромната част от това, което се продава на българския пазар като екстази, е амфетамин или метамфетамин с различна степен на „мръсота“, защото на българския пазар за чистота е неприлично да се говори. Когато попитат някого „Взимал ли си екстази?“ в някакво допитване, а човекът отговори „да“, това съвсем не значи, че е взимал. Огромната част от хората дори не знаят какви са ефектите на екстази. Тоест, съществуват такива обърквания, които за съжаление се поддържат и от полицията. Всякакви полицаи и отговорни другари обичат да говорят за екстази, защото им звучи добре. Всъщност, по този начин те правят реклама на мръсни амфетамини. Като ги наричат с едно по-престижно и значително по-скъпо название. И се получава цирк – уж ще се борим, но вдигаме продажбите. Има и такъв елемент в България.

- Какви са ефектите от употребата на кокаин и амфетамини, какви са разликите?

- Ако започнем със стимулантите, които в момента са най-широко използваната проблемна дрога, тоест кокаин и всички видове амфетамини, тук разликата е по-скоро в цената и в социалния статус. Кокаинът е за по-богатите, амфетамините са за по-бедните. Ефектите са доста сходни – стимулация на всички нива, човек се чувства по-добре, по-енергичен, повече му се приказва, повече му се танцува. Друг е въпросът, че един мъж може и изобщо да не става за секс в това състояние по чисто биологични причини (да не го вдига). Затова се правят някакви безумни комбинации – ще взема амфетамини, но и виагра, защото от амфетите не мога нищо да свърша.
Разликата между кокаина и амфетамините е предимно в социалния статус, защото освен ефектите, и проблемите са сходни. Има няколко важни детайла по отношение на токсичните ефекти на стимулантите. Първо, там няма понятие свръхдоза. Хората, които умират от тях, обикновено умират от съвсем нормални дози. Просто едни са по-чувствителни от други, а тази разлика в чувствителността на различните хора може да бъде много голяма. Буквално на купона 20 човека може да се забавляват, а 21-ият да падне под масата и да умре. Особено, ако е млад и не се замисля, че баща му и дядо му са умрели от инфаркт или инсулт и той най-вероятно е предразположен.

Друга особеност е, че кокаинът и амфетамините създават проблеми за здравето. Колкото и да са чисти, те вкарват организма в режим, в който той не може да функционира дълго време, без да се повреди. Не говорим за зависимост, а за здравословни проблеми, които може да възникнат. Ако човек системно взима кокаин или амфетамини, в един момент черният му дроб започва да сдава багажа. Защото той непрекъснато се пришпорва да осигурява тази енергия на организма, която човек чувства. Тя не идва отникъде. Стимулацията се получава като се използват складирани преди това запаси – от невромедиатори в мозъка до енергия в черния дроб. Всичко това в един момент се износва. Имам познат, който неотдавна ме пита „Защо ме боли черният дроб, аз нали не пия?“ Ами ти не пиеш, но много смъркаш.

- Колко време продължава ефектът от кокаина и амфетамините?

- При кокаина ефектът е много краткотраен – една смръчка кокаин (20-50 мг) те държи около половин час, максимум 45 минути.

- Каква е ползата да дадеш толкова много пари, за да прекараш половин час в добра кондиция?

- Всички наоколо виждат, че смъркаш кока и си казват, че имаш много пари, което ти вдига социалния статус. Също както мутрите преди време се окичваха с дебели златни ланци. Самата идея да се смърка амфетамин дойде като подражание на тази престижна техника да се смърка кокаин. При кокаина смъркането е наложено от свойствата му – той през устата е изключително слабо активен – както се казва, хабиш го, ако го пиеш. Амфетамините могат да се пият, но когато ги смъркаш, ти, макар и във фантазиите си, се приобщаваш към културата на смъркащите. Има едни такива чисто социални елементи, които в един момент стават основни. Амфетамините обаче държат по няколко часа, независимо дали се смъркат или поглъщат. Тоест, те са по-евтини и по-ефективни. Да кажем, че иначе разликата в ефектите е доста трудно доловима. Хубавият, чист кокаин има малко по-различни ефекти от чистите амфетамини, но това са доста дребни нюанси, които повечето хора трудно биха забелязали. За сексуалната функция при мъжа и двете не са добри, защото вдигат рязко кръвното налягане. Жените по-скоро обратното – изпадат в някакви сексуални мераци, падат им задръжките, чувстват се способни на всичко, не ги е страх, обичайните им опасения изчезват. Но при повечето мъже стимулантите пречат на ерекцията. Някои казват така: „Днес няма да ходя по жени, мога да смъркам кока.“ Тези две неща са ясно разделени.

- Само за партита и от показност ли се взимат стимуланти?

- Не. Много хора ги използват, за да работят повече. Това е характерно за професионалисти, които са добре платени, но работата трябва да се свърши бързо – например софтуеристи, дизайнери и т.н. Там това се прави, за да се изкарат бързо пари. Няколко дни работиш на пълни обороти, за да изкараш пари и след това реанимираш, докато дойдеш на себе си. Докато е на стимуланти, човек може почти да не спи, много малко да яде и само да работи. Още от едно време студентите взимаха амфетамини покрай сесии. Разликата със сега е, че някога те бяха чисти. В момента на пазара в България амфетамините са просто някакъв ужас.

- Никъде ли не се продава качествена дрога?

- В България до по-чиста имат достъп само много платежоспособните клиенти. Защото у нас има и зависими от хероин хора, които са по върховете на разни икономически прослойки. Там хероинът и кокаинът минават по съвсем различни канали. Това не е дилърът от улицата, а дилър, който работи за един тесен, капсулиран кръг от хора, които имат достатъчно много пари, за да си позволят по-чиста дрога. Но те са малко. Като сравним чистотата на дрогата в България с това, което е в Западна Европа и САЩ, тук е някаква трагедия. Някои казват, че това предпазва индиректно хората от дрогата, но аз мисля, че това повече ги трови, защото те взимат повече, за да постигнат желания ефект, с което приемат още един куп неизвестно какви гадости. Не може да се каже, че се предпазват.

- Има ли зависимост от стимулантите и след колко време се създава?

- Винаги, когато се говори за зависимост, нещата много зависят от човека, от начина на приемане, и дори от това какво е общоприето в дадената среда. Ако е прието, че ще станеш зависим, много по-вероятно е наистина да станеш. При дрогата има едни такива самосбъдващи се пророчества. А зависимостта е реална. Познавам жена с много тежки проблеми, вследствие на употребата на амфетамини. Тя се друса до пълна параноя, после тръгва да разглобява компютъра, за да намери подслушвателните устройства, които вътре са й сложили от ЦРУ, КГБ, МОСАД, марсианците и т.н., и въпреки всичко, не спира. Такъв човек е опасен за околните и най-вече – за себе си. Зависимостта към стимулантите е много сложно да се каже точно какво представлява, защото там няма абстиненция и проблемът не е в това. В един момент организмът стига до такова пълно изтощение, че трябва да спреш. Като стигнат до параноята, повечето хора просто не могат повече. Срутват се, спят и ядат една седмица… след което пак започват. Тоест, проблемът не е в това да спреш, а че ти пак искаш онова чувство, което си имал в началото. С всяка следваща сесия обаче, все по-лесно влизаш в параноя. Дозата при редовна употреба се увеличава много рязко и бързо. Ако при хероина това се случва в течение на месеци, при стимулантите в тежките случаи дозата се увеличава буквално в рамките на дни. Стига се до там, че човек не само се страхува от марсианци, но започва и да ги вижда, както и да бърка реалността с това, което е в главата му. Много хора, които имат психични заболявания, си падат по стимулантите. Въпреки цената на всички тези неприятни ефекти, те им дават енергия, вдигат им настроението и т.н. Нещо, което иначе много трудно може да получат.

- Хероинът популярен ли е още сред тийнейджърите или има отлив?

- За хероина може да се каже, че вълната затихва. В момента има употреба, но поне в големите градове, като започнем със София и Варна, които първи бяха ударени, употребата днес е буквално в пъти по-ниска, отколкото преди 10 години. Има някакво твърдо ядро на хероиново зависими, но те все повече се обхващат от разни поддържащи програми и може да се каже, че хероинът не е тази заплаха, която беше. Сега практически няма хероин в училищата, а смъртността много намаля по две причини. Първо, намаляха хората, които го употребяват, и второ, те се научиха по най-трудния начин – повече да се пазят. Когато измрат половината ти приятели, започваш да се питаш защо така се е случило. Дори да не можеш да спреш, започваш да се пазиш от ситуации, в които би могъл да се убиеш. Не се знае със сигурност колко са в момента, защото тук има някаква борба на цифри. Ако човек хване една държавна институция, която си оправдава бюджета с дрога и хероиново зависими, там се прави всичко възможно да се раздуе цифрата. От представителите на същата институция, но в неофициални разговори, човек може да разбере, че бройката е паднала 5 пъти за последните 10 години. Всички цифри, които се подават от държавни институции, в някакъв смисъл са манипулирани, с оглед на бюджета на съответната институция, и нямат никаква идея да показват каква е реалността.

- В София и Варна позатихна, но в малките градове май не е така?

- В някои средни и по-малки градове няма намаление на хероиново зависимите наркомани – например в Благоевград и дори в Пловдив. Там все още си има много хероин, защото късно навлезе. Още не са се напарили и не са умрели достатъчно хора от квартала, които да дадат нагледен пример. Качеството на хероина на българския пазар е много лошо. В Пловдив беше по-добро, но общо-взето като цяло е лошо. Може би най-некачествена и най-скъпа е дрогата във Варна. Сигурно такава е политиката на местните наркомутри.

- Как се развива зависимост от хероина?

- Зависимостта от хероин се развива индивидуално, както с другите наркотици. За хероина се смята, че зависими стават около ? от тези, които го опитват. Има много хора, на които хероинът не им харесва и като опитат, започват да се чудят защо го хвалят толкова много по телевизията. ПР-ът на дрогата е такъв – никой не обяснява на младите хора, че гарантирано и 100% харесват хероина само шизофрениците. Колкото повече психически проблеми има един човек, толкова по-вероятно е да му хареса от първия път. При шизофрениците е 100%. Той им е лекарство. Престават да им говорят гласове в главата и те започват да се чувстват като нормални хора. Те го взимат не за да се надрусат, а за да им изчезнат симптомите.

- В какво състояние изпада човек като се надруса с хероин?

- Като се надрусат с хероин, на различните хора им се случват различни неща. Има хора, които започват да работят повече. Познавам човек, който си взима дозата преди работа. Вечер – само ако има пари. Има хора, които взимат хероин, за да изпаднат в полусънно състояние. Едни ги възбужда и ги прави енергични, други стават сънливи. При стимулантите също има няколко процента хора, които заспиват от тях. Алкохолът е типичен пример за това как на различните хора една и съща дрога им влияе различно. Едни ги избива на любов, други на бой, трети на сън. Същото е и с хероина. По медиите често се изкарват хероиново зависими, които да разкажат що е хероин. То е все едно да отидеш в един гей-клуб, за да се информираш що е секс. Хората там наистина правят секс и имат свой вкус за секса, и биха могли да разкажат интересни неща – но това не е целият секс. Същото е и с хероина. Създават се едни абсурдни очаквания, които на практика не се оправдават. Много пъти съм казвал на хората: „Ако опиташ хероин и ти хареса от първия път, бягай на психиатър, за да види къде ти е проблемът.“ Според мой познат, който е на хероин от 15 години, „хероинът не е дрога и не е кеф – това е лекарство за непукизъм“. Човек взима хероин, за да не му пука, а не за да се кефи. На всички напрегнати, фрустрирани личности хероинът идеално им пасва.

- Може ли да кажем, че в момента има изместване от хероина към стимулантите и на какво се дължи това?

- Днес младите хора изкарват повече пари. Перспективите за тях са доста по-различни, отколкото преди 10-15 години, когато имаше буквално цели градове с тотална безработица. Човек като погледне на Запад, например в Англия, се вижда, че там проблем с хероина има не в Лондон, а в разни малки градчета в Шотландия, където има трайна безработица. В България това изместване от хероин на стимуланти донякъде съответства на икономическото развитие на държавата. Не е този застой, който беше преди 15 години. В момента кипи трескава икономическа активност. Може би не много адекватна, но я има. И стимулантите повече съответстват на този начин на живот.

- От какво умират хората, които взимат стимуланти, щом като няма свръхдоза?

- От инфаркт, от инсулт или при тежка употреба – от цироза. Някои се самоубиват, особено когато спрат. В това време, освен че една седмица ядеш и спиш, имаш и много силна депресия. Тогава са относително чести самоубийствата. В такъв момент даже не може да си оправиш настроението с още една доза, защото организмът ти е изчерпан. Трябва му време да натрупа някакви резерви, които след това да бъдат похабени със следващата сесия на друсането. Отделно, много от хората, които сериозно си падат по стимуланти, имат депресия отпреди това. Те харесват стимулантите много повече от останалите. На тях им действа по-силно, дава им повече, отколкото дава на другите, не ги прави просто малко по-весели и малко по-разговорчиви, а ги вкарва в едно състояние, за което си казват: „Искам всеки ден да съм така. Искам и аз да бъда като другите. Явно за мен това е начинът. Другите могат да бъдат весели и иначе, а аз не мога“ (това нещо може и подсъзнателно да им се превърта през ума). Факт е, че стимулантите за много хора са начин да си оправят депресията, но проблемът е, че започват да я плащат с периоди, в които тя е много по-изострена.

- Има ли много случаи на умрели от кокаин и амфетамини в България?

- Виждал съм срез на мозъка на човек, умрял от кокаин в България (някаква нашенска мутра). Краят му беше настъпил от едно инсултче. Кръвоизливът беше изключително мъничък – колкото главата на кибритена клечка – но на много неправилно място в мозъка. Човекът гледал телевизия, смъркал кока… и на сутринта жена му го намерила захлупен на масата. По принцип смъртността от кокаин и амфетамини в България не е толкова често явление и минава покрай другото. Например, имам познат, който умря от инсулт, в резултат на употребата на амфетамини. В диагнозата му обаче е записано само „инсулт“. Той беше около 40-годишен, но взимаше много амфетамини. Не че беше много здрав преди това, но със сигурност амфетамините рязко са влошили нещата и са предизвикали един толкова нетипично ранен инсулт. Може да се каже, че смъртността дори и да не е толкова висока като при хероина, имаме много по-голям контингент от хора, които използват стимуланти, а смъртта там често е непредсказуема.

- При хероина от какво се умира?

- Част от хората умират от свръхдоза. Други умират от нещастни случаи и насилие. Трети умират от хронични ефекти – предимно инфекции от инжекциите. Хепатитът при хероиновите наркомани си е класика. СПИН също, макар и по-рядко у нас. От хепатит са болни поне 70% от хероиново зависимите. Хората забравят, че ако СПИН-ът те убива примерно за 10 години, хепатитът те убива да речем за 20. При положение, че си го хванал на 20 години, кой знае каква голяма разлика няма. И на едното, и на другото лечението им се свежда до това да ти удължат живота. Нищо повече не може да се направи. В крайна сметка хепатитът завършва накрая с цироза и с рак на черния дроб, няма какво да се лъжем. Поне тези кръвопреносимите хепатити B и C.

- Какво точно се случва с хората, които са взели свръхдоза хероин?

- Спира им дишането. Хероинът в големи дози блокира центъра на дишането. Има и много по-гадни сценарии. Може например все още да продължаваш да дишаш, но от високата доза да тръгнеш да повръщаш, както от висока доза алкохол. Ти си в безсъзнание, повръщаш, вдишваш повръщаното и се удавяш в него – Дженис Джоплин точно така е умряла. Това става много често при комбинация на хероин с алкохол. Обикновено се мре от свръхдози хероин в няколко ситуации – в комбинация с алкохол, с транквилизатори и на излизане от затвора. Излизаш от затвора, искаш да се надрусаш и по навик взимаш онази доза, която ти е била точна преди затвора, но в момента тя ти е чудовищно голяма. В Западна Европа най-рисковият момент в живота на зависимия от хероин е първата седмица след излизане от затвора – тогава масово се мре.

- Кокаинът, който се пуши (крек), същият ефект ли има като този, който се смърка?

- При пушене ефектът е много по-силен и там смъртността е в пъти по-голяма. Ефектите са много резки и изключително бързи – то е като венозна инжекция. В България практически няма чисто венозна употреба на стимуланти като изключим хората, които ги мешат с хероина, но в САЩ е много разпространено пушенето на крек. В Русия, в Прибалтика и в Чехия се взимат амфетамини венозно. Разликата е много голяма, ефектът е много по-драматичен, по-бърз и интензивен, съответно и вредните ефекти са много по-изразени. В България засега са малко хората, които пушат кокаин. Един от тях умря, беше около 30-ина годишен дилър на хероин и кокаин.

- Какво се цели с добавянето на кокаин и амфетамини към хероина?

- Идеята е донякъде да се компенсира параноята на стимулантите с успокояващия ефект на хероина. Тоест – кефът да се сумира, а неприятните ефекти да се неутрализират едни други. На практика понякога вредните ефекти стават още по-големи. От една такава, замислена като по-безопасна комбинация, има непропорционално много умрели. Това комбиниране се нарича „спийд бол“. У нас обикновено го правят с амфетамин, защото е по-евтин.
При свръхдозата хероин винаги има големи проблеми – от една страна, заради хората, които умират, а от друга – с хората, които оживяват. Защото, ако ти си изкарал няколко минути в условията на остър кислороден глад за мозъка, може да се свестиш в състояние, в което си малко по-интелигентен от растение. Тоест, не самата дрога уврежда мозъка, а това, че той не може да се зарежда с кислород и е бил задушен. Човек може да стане инвалид от това, че като е получил свръхдозата, няколко часа е лежал в някакъв вход в ужасно неудобна поза. При което мускулите се травмират (рабдомиолиза), започват да се разрушават, тяхното съдържание изтича, отравя другите клетки (защото по принцип това съдържание трябва да е вътре в клетката, а не между клетките) и човекът може да стане инвалид просто от това, че е лежал няколко часа в противоестествена поза, докато на сутринта го намерят. Едно е да говорим за свръхдоза в „научни“ условия, а друго е в реалния живот, където много съпътстващи фактори усложняват нещата.

- Използват ли се в България често халюциногени?

- Тук това е екзотика за много тесен кръг от хора. Тези дроги никога не са били много популярни. Дори ако говорим за 70-те години на запад, когато е пикът на употребата на халюциногени, и тогава тя е нищожна на фона на всичко останало. Класическите ефекти от халюциногените са драстично засилване и промяна на възприятията. В по-големи дози човек започва да вижда разни неща, особено при затворени очи.

- Кошмарни или хубави неща вижда?

- Зависи от човека и от това в какво състояние е. Идеята на всеки е да бъдат хубави, но ако не си в настроение или имаш някаква болежка (а хората са склонни да оценяват състоянието си значително по-оптимистично, отколкото то е в действителност), тогава може и кошмари да ти се появят. Всъщност, основният проблем на халюциногените е психическата травма от кошмарите, защото те може да се проточат с часове. Ако няма наоколо човек, който да те дърпа, да те ръчка и да ти вика: „Спокойно, копеле, ще мине, това е от дрогата, марсианците не са истински и т.н.“, може много да се травмираш психически. Знам за случай на момче – 15-16 годишно, което отива на купон, изпива 2-3 бири, за да му паднат задръжките, удря няколко линии кока, да го хване параноята, и накрая взима цял картон LSD. И като го хващат марсианците, като го замъкват с тях… после го карат в Бърза помощ, за да го върнат в реалността. Следващите месеци, при всеки стрес, колкото и да е лек, той отново влиза в това състояние без никаква дрога. Очевидно лабилна психика и човек, който поради собствената си тъпота, е направил всичко възможно да употреби дрогата по най-рисковия начин – първо алкохол, после кокаин, за да го хване параноята и вече като е готов за максимални усложнения, тогава взима LSD.

- Значи LSD се продава на картончета, а как се употребява?

- Смуче се – то е много малко, към 5 милиметра и е напоено. Ефектът продължава няколко часа.

- Има ли някакви негативни ефекти от чисто физическа гледна точка, след като те пусне?

- Не, чисто физически вреди няма. Не е токсичен, не може да умреш от свръхдоза, но ако си предразположен към някаква психоза, примерно имаш вуйчо шизофреник, е пълно безумие да взимаш халюциногени, защото току виж се включило и в теб. Проблемът е, че хората не се замислят за тези неща. Дрогата не е сама за себе си, тя винаги е във взаимоотношение с конкретен човек. Когато някой каже: „Абе, я да взема от това да пробвам какво е“, ситуацията обикновено е пълна с рискове. Много често, когато ученици ме разпитват за по-екзотичните дроги, аз питам примерно някое момче: „Искаш ли да караш колата на Шумахер във „Формула 1“? И той казва: „Искам“, а аз му отговарям: „Проблемът е там, че Шумахер може, а ти не. Хубаво е, че ти се иска, няма нищо ненормално в това, но просто трябва да съобразиш в един момент, че ако ти влезеш да караш на пистата, вместо Шумахер, ще се пребиеш на първия завой.“ Това не са неща, които ей така може да ги правиш.

- Колко струва един картон LSD?

- Преди време беше 30 лева. Един картон може да се вземе за 4 човека или за един. Ако се вземе за четирима, ще имаш просто едно леко засилване на възприятията и нищо повече. Ако го вземеш сам, там вече може да влезеш в „матрицата“.

- Какво стана с тревата, хората се оплакват, че изчезнала, не намирали вече откъде да купят?

- Тревата рязко поскъпна през последната година, което се дължи на монополизация на пазара от мутрите. Всички дребни дилъри бяха пребити и изгонени, а пазарът беше монополизиран. В резултат на това, качеството падна, а цените се покачиха. Някой може да каже: „Това е прекрасно, защото децата няма да употребяват трева“, но от друга страна, навсякъде по света, когато някъде тревата драстично поскъпне, това автоматично води до пренасочване към много по-опасни от нея дроги. Както става у нас. Пазарът на амфетамини силно се оживи. Хората отиват да си купят трева, а дилърът им казва: „Няма трева, има амфети.“
Дори и преди монополизацията на пазара за трева, имаше градове, в които никога не се е продавала свястна трева през последните години. Във Варна например почти всичката трева е друсана. Там има ученици, които са убедени, че тревата, за да се пуши, трябва да й се сложат някакви неща. Те не знаят, че има такова нещо като чиста трева и че тя може да се пуши. До такава степен са им промити мозъците.

- С какво я друсат тревата?

- Във Варна я друсат с амфетамини, с диазепам, с каквото намерят. Един тийнейджър може изобщо да няма представа какви са ефектите на тревата. Той очаква да му стане нещо и ако му става нещо, различно от нормалното му състояние, е щастлив. Може да падне под масата и да заспи, но после има за какво да разказва. А това, че изобщо не е пушил трева, а тя само е била носител за нещо друго, доста по-опасно, слабо го вълнува.

- Ако пушиш чиста трева, какви са страничните ефекти?

- Няма особено пристрастяване, не се умира, но може да те хване параноя. Има много хора, на които тревата категорично не им харесва.

- Има ли хора, които тревата не ги хваща?

- Да, естествено че има – първите 1-2 пъти често се случва хората да не ги хваща. Ако това продължи, може тревата да е слаба или да не се вдишва димът достатъчно дълбоко. Освен това при тревата ефектите много зависят от нагласата. Ако у човек има страх, той може подсъзнателно да блокира ефектите. Това се случва дори с хора, които взимат LSD. Ако те имат съпротива срещу настъпване на ефектите, може да приемат чудовищни дози без нищо да им стане.

- А обратното – ако човек много лесно го хваща от трева, това значи ли, че като опита нещо по-сериозно, той е предразположен много бързо да се пристрасти?

- Не, всяка дрога е различна и всеки човек е различен. Например хората, които харесват трева, не си падат много по хероина – и обратното.

- Каква е употребата на гъби в България?

- Гъбите са сезонен халюциноген, появяват се есенно време, но те вече ги обраха и всяка година има все по-малко. Растяха едно време по полянките, но след няколко години хищническа експлоатация, от тях нищо не остана. Някога около Говедарци имаше много гъби и можеше да ходиш да си береш, колкото си искаш. В момента просто няма шанс. Там още от август-септември плъзват някакви тълпи след всеки дъжд и всичко се обира моментално. При такъв стил на експлоатация, то е естествено в един момент да престане да расте. Но гъбите винаги са били сезонни. Ефектът им общо-взето е като на LSD.

 
Free counter and web stats