Архив за секция ‘Съвети за безопасност’

Детето ми употребява марихуана…. какво да правя?

Wednesday, April 8th, 2009

Несъмнено за всеки родител е шокиращо и плашещо да разбере, че детето му е пробвало или употребява някакво забранено психоактивно вещество. Тези стрес и страх, добавени към непознаването на проблема, често водят до реакция на неподправен ужас и родителите не знаят какво да предприемат. Целта на следващия текст е да даде основните насоки за един осъзнат и разумен подход към този болен въпрос, който да води до по-резултатни действия за разрешаване на проблемите и по-адекватни отношения между засегнатите.

ЗАЩО?

Защо хората (по принцип) употребяват психоактивни вещества и защо децата започват да употребяват психоактивни вещества са два, общо взето, коренно различни въпроса.

И в двата случая интересът и любопитството, желанието за нови и различни усещания са движещите сили за първия експеримент; но докато възрастният най-често употребява просто за удоволствие и отпускане, по силата на навика, за да се бори със стреса или за да се събуди по-лесно, то при по-младите употребата на психоактивни вещества почти винаги има характер на протест срещу традиционните ценности, или (за съжаление) е резултат от изградена зависимост.

Факт е, че младото тяло и младото съзнание, поради липсата на биологичен и психичен опит, са много по-податливи към създаване на болестна зависимост, и това важи не само за употребата на вещества. Младите най-често са по-склонни да се увличат по разни моди и, въпреки че няма как да го осъзнаят преди да пораснат, им липсва натрупаният от по-възрастните опит, който дава възможността да се правят взаимовръзки между привидно несвързани същности и да се взимат по-отговорни и ефективни решения, дори и по отношение на тотално нови проблеми. Тийнейджърът живее “тук и сега” и рядко прави дългосрочни планове, обикновено още не е имал сериозни здравословни проблеми и не осмисля в пълнота важността на грижите за собственото си здраве.

Нерядко употребата започва просто като следване на модата в младежката субкултура; и тогава няма нужда да търсим проблеми там, където ги няма.

А ЗА КАКВО СА МУ НА ЧОВЕК ДРОГИ?

Едва ли някой може да даде прост отговор, но хората така или иначе използват най-различни вещества и предмети, от които нямат пряка органична нужда и които са по-скоро вредни за здравето, но носят удоволствие – от твърде калоричната храна до последния модел BMW.

В повечето случаи хората правят разни неща, просто защото им харесва и това е съвсем естествено. Неестествено е, когато правиш нещо, което не харесваш или не разбираш, по принуда. Принудата идва от някой (родители, учители, държава, власти и т.н.) или нещо (зависимост, предразсъдъци, комплекси).

Така е и относно употребата или неупотребата на вещества – принудата в резултат на съществуваща зависимост или под формата на оказван натиск обикновено води до дестабилизация на психичното състояние на употребяващия.

ПУБЕРТЕТЪТ

Пубертетът не е заболяване. Всички сме минали оттам, като на “млади години” сме правили неща, които сега ни се струват смешни и лишени от смисъл, глупави или дори нередни. Но именно тези неща са ни дали опита, който ни прави възрастни и зрели хора. Несъмнено ние сме допуснали своите грешки, имали сме своите проблеми и кризи, но сме ги преодолели и сега гледаме на тях през призмата на времето. И нашите близки също са искали да ни помагат – повече или по-малко успешно, но това не ни е попречило през годините да правим нови и нови грешки.

Тийнейджърите имат свои собствени проблеми и ще направят своите собствени грешки. Това си е част от техния живот и за добро или зло не е част от нашия. Похвално е желанието да помогнеш някому, но само ако този някой е осъзнал наличието на проблем и иска да предприеме действия, за да го разреши, а иначе желанието за помощ може да доведе до противоположни резултати.

Родителите и роднините имат склонността да преживяват тежко съзряването на децата и да се опитват да им предадат наготово своя опит. Но желанията са едно, а резултатите – съвсем друго и често се получава така, че и най-добронамерените действия могат да имат точно обратен на желания ефект.

Със сигурност няма сила, която да спре тийнейджърите да опитват нови неща (не само “дроги”), защото именно това е начинът, по който те изследват света и се учат; просто такива са законите на живота. Дори и ако сега можем да решаваме вместо тях, това време скоро ще свърши и те ще трябва сами да отговарят за действията си пред себе си и пред обществото. Така че най-доброто, което можем да направим, е да им дадем честна и обективна информация, въз основа на която те да градят бъдещите си решения и колкото по-рано започнат да го правят, толкова по-добре за тях.

ИМА ЛИ НЕПРОБЛЕМНА УПОТРЕБА?

Във вече остарялата литература, а (за жалост) нерядко и в по-новата се среща терминът “злоупотреба“, който визира всяка немедицинска употреба на психоактивни препарати или всяка употреба на забранени вещества. Поради своето двусмислие той е отпаднал, за да отстъпи място на “вредна употреба“, т.е. такава употреба, която носи значителни обективни вреди за здравето на индивида. Различава се и “проблемна употреба“, която се дефинира като “венозна или продължителна/редовна употреба на опиати или кокаин и/или амфетамини” (и очевидно създава проблеми на индивида и обществото).

Практиката сочи, че далеч не всички случаи на опитване, употреба или дори на редовна употреба прерастват в зависимост, вредна или проблемна употреба. Особено вярно е това, когато се отнасяме до конопа (марихуаната) – повечето от опиталите го не са продължили да го ползват, а и дори тези, които са го приемали редовно, най-често с времето престават; да не говорим, че мнозинството от тях никога не преминават към по-опасни вещества.

В този ред на мисли, от факта, че някой е опитал нещо забранено или дори го е ползвал известно време, не следва задължително, че ще можем да го заклеймим като “наркоман” и да търсим решение на несъществуващ проблем. Нещо повече, несправедливите обвинения могат да накарат тийнейджъра наистина да повярва че е “много зле”, че “за нищо не става” и т.н., а това вече наистина е опасно.

СЕМЕЙСТВО И ОБЩЕСТВО

Следващото изречение може да изглежда прекалено крайно и пристрастно, необосновано или направо погрешно за някои родители; ако случаят е такъв, то не бързайте да обвинявате автора в безчувственост, а четете нататък.

Употребата на забранени психоактивни вещества сред младите не е проблем сама по себе си; тя обикновено е следствие от някакви по-фундаментални проблеми (най-често семейни, социални или дори икономически) и може да бъде причина за здравни, социални и юридически неприятности.

Когато разберат, че децата им употребяват нелегални вещества, повечето родители биват завладени от съвсем човешкия страх от неизвестното. Но, както е казал един американски президент, “Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх”, така че когато превъзмогнем първоначалния афект, ще можем да помислим логично, да си зададем правилните въпроси и да потърсим разумните решения.

“Наркотиците” рядко са в основата на семейните проблеми, въпреки че на пръв поглед нещата изглеждат така. Съответно и опитите да се борим с последствията, вместо с причините за проблемите, са обречени на неуспех.

КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ?

Проблемната употреба на вещества най-често е следствие на някакви други проблеми, обикновено семейни или социални. Самата проблемна употреба или зависимостта не могат да се сравняват по значимост с проблемите, които са ги предизвикали и с тези, които следват от тях. Отчуждението и антипатията, липсата на любов, разбиране и доверие, на хармония в семейството са сред най-честите причини; а последствията варират от вкарване в затвора, през трайни психични и здравни увреждания, до заразяване с неизлечими болести и смърт. Дори и най-твърдите пуритани ще се съгласят, че на този фон самата употреба губи значимостта си.

Психоактивните вещества може да са странни и непознати, но нямат свръхестествени свойства. Това, което се случва под тяхно въздействие е единствено в съзнанието на човека и подлежи на изучаване и контрол. Също така и проблемите относно тези препарати не са в тях самите, а в хората; а най-точно – в отношенията между хората.

Тийнейджърът е особено ранимо същество и има нужда от разбиране, обич и подкрепа. Нерядко чрез употребата на разни вещества той търси собствена идентичност, добро отношение и любов. Т.е. просто иска да каже “не искам да съм като вас”, “искам да съм различен”, “вие не ме разбирате” или дори “вижте какво мога да си направя, ако не ме обичате”.

МИТОВЕТЕ

Широкоразпространено е вярването, че за разпространението на дроги сред подрастващите е виновна само и изцяло организираната престъпност; че дребните дилъри използват разнообразни методи, за да накарат децата да употребяват, докато станат зависими, като дори добавят дрога в хранителни продукти и т.н. На практика тази идея е напълно необоснована – дрогите са стока и като всяка друга стока се подчиняват на икономическите принципи. Основите на пазарната теория ни учат, че предлагането е следствие от търсенето, а това важи с пълна сила и за пазара на нелегални субстанции. Това, което всъщност се случва, е че наркомафията се възползва от естествения стремеж към удоволствие у всеки човек и неопитността на младите, съчетана с липсата на информация и отсъствието на достъпни забавления.

Така че никакви забранителни мерки не могат да имат ефект, защото докато има търсене за дадена стока, то ще има и кой да я предлага, а рисковете само могат да увеличат нормата на печалба и да понижат качеството, съответно да повишат здравните рискове. Единственият разумен подход е да образоваме младите как да избягват рисковете, свързани с употребата, да знаят предварително какви са възможните вредни последствия и какво могат да си причинят; така че сами да направят своя избор, защото никой не може да го направи вместо тях.

Пожелателните лозунги (“Поколение без дрога!“), повелителните послания (“Не опитвай!“), морализаторските напътствия (“Това е лошо!“) и откровените лъжи (“Опиташ ли, ще се пристрастиш“) могат да имат само обратен на желания ефект, защото (както знаем от собствен опит) младите имат особен апетит към всичко, което е обвито в табута и забрани.

ТРЕВАТА (МАРИХУАНА, КАНАБИС, ИНДИЙСКИ КОНОП)

Ако някой има семейни проблеми и попушва трева, това не значи, че семейните проблеми са изчезнали и са се превърнали в тревни проблеми. Пушенето на трева сред 16-годишните е повече социален протест (“Не искам да съм като вас!“), отколкото сигнал за предстояща употреба на наркотици. В такъв случай най-лошото, което близките могат да направят, е да възприемат детето като наркоман, защото това може наистина да го тласне към употреба на по-опасни вещества. А пък идеята за изпращането в специализирано заведение заради пушене на трева е вече признак за най-потресаващо невежество.

В този смисъл, да, марихуаната спомага тийнейджъра да заформи някакво асоциално поведение, а и самият факт, че тези неща се разчуват, особено в по-малките градове, където и нравите са по-консервативни, внася доста неприятни щрихи в цялата картина. Когато родителите разберат за това, те не могат да реагират адекватно, понеже повечето от тях си мислят, че марихуаната е смъртоносен порок. Това натоварва допълнително крехката детска психика и нещата в крайна сметка излизат извън контрол. Детето си мисли, че родителите го лъжат: защото му се обяснява, че тревата е смъртно опасна, докато то вижда, че това не е вярно. И решава, че с хероина или амфетамините нещата стоят по същия начин, което вече е фатална грешка.

Но има и друг момент. Човек, достигнал някаква възраст, в която е осъзнал мястото си в обществото, има някакви ясни цели, живее нормален живот, без някакви сътресения, с хора около него, които го обичат и той съответно обича, е съвсем друго нещо. В този случай марихуаната много по-трудно може да стане някаква самоцел или начин за бягство от реалността и отговорностите.

Не може да се пренебрегне и най-същественият проблем на употребата на трева, а именно, че притежаването й се наказва по-строго от най-тежкото човекоубийство, така че органите на реда съвсем добронамерено могат да провалят завинаги живота на употребяващия.

ВХОДНАТА ВРАТА

Все още доста хора вярват, че употребата на трева е първата стъпка към “твърдата” дрога. Подобна връзка, обаче, е единствено умозрителна, т.е. многобройните научни изследвания сочат, че няма биологични основания за подобен ход на мисълта. Естествено “активните борци” срещу употребата на дроги често изтъкват, че повечето зависими от хероин са започнали с трева.

В отговор на това нерядко се цитират разни примери, имащи за цел да подчертаят разликата между корелация и наличие на причинно-следствена връзка; но най-разумно звучи голата истина – повечето потребители на коноп никога не правят крачката към по-опасните вещества.

Но има и един смисъл, в който горното твърдение е вярно. Докато тревата и по-опасните вещества подлежат на еднакво отношение от страна на властите (а за да сме точни – марихуаната е дори “по-забранена” от, например, кокаина или морфина), медиите и обществото, то е напълно възможно тийнейджърът да се повлияе от това мислене и да реши, че хероинът или амфетамините са не по-опасни, а тази заблуда може да бъде смъртоносна.

Също така, докато тревата и хероинът се продават от едни и същи криминални групировки, то последните винаги ще се опитват да прехвърлят клиентите си към този препарат, който носи сигурна, редовна и по-висока печалба. Задача на гражданското общество е да отнеме този бизнес от мафията, а възможните решения са много.

ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ!

Напоследък излязоха доста пълни и обективни книги за наркотиците и специално за марихуаната. Запознайте се с въпроса, преди да изказвате мнение. Един от най-лошите варианти е да заплашвате “ако пушиш трева, скоро ще почнеш да се друсаш и с хероин” и детето наистина да повярва, че вече е пропаднало и нищо друго не му остава, освен наистина да почне да се друса.

Нещо повече, съвременните средства за комуникация ни позволяват достъп до разнообразни източници на информация, така че е съвсем лесно да се сравнят идеите и аргументите на различните автори и да се подбере този, който дава най-разумно и приложимо обяснение на наблюдаваните явления.

ДОБРИТЕ ИДЕИ

• Информирайте се. За да можете да говорите аргументирано, прочетете повече информация по въпроса. Не вярвайте на слухове и митовете за дрогите. Не се страхувайте да питате за нещата, които не разбирате, защото е лошо човек да си мисли, че знае повече от другите, пък били те и 16-годишни.

• Вярвайте и подкрепяйте. Винаги. Пубертетът е сложен период и без дрогите и няма нужда да се усложнява с недоверие и скандали. Не е страшно ако детето е пробвало това или онова, по-лошо е ако почувства, че е загубило доверието и любовта на близките си.

• Давайте пример. Ако пушите цигари – спрете ги. Децата не вярват на изказвания от типа “аз може да пуша, защото съм голям, но за теб е вредно, защото си малък“. На 14 човек не си мисли дали ще е добре със здравето, когато стане на 40; така че този аргумент не е особено силен.

ЛОШИТЕ ИДЕИ И

АЛТЕРНАТИВИТЕ

• Не задавайте въпроси, които подтикват към лъжа. И за вас, и за детето е по-добре ако някои въпроси (“Днес пуши ли трева?“, “Пробвал ли си еди-какво си?“) останат без отговор, вместо да Ви лъже в очите. Повярвайте, ще минат години и ще си спомняте с насмешка за тези проблеми и тогава ще си говорите откровено.

• не заплашвайте:
вместо “ако ти (не) направиш еди-какво си… аз ще…“, пробвайте с “ако ти правиш еди-какво си… има риск да си причиниш еди какво-си

• не заповядвайте и не забранявайте:
Обещай ми, че вече…“, “Забранявам ти да…” – това просто не работи;

• не се стремете да наложите своята позиция на всяка цена:
вместо “Ще правиш каквото ти кажа!“, пробвайте с “Само ти можеш да решиш за своето … (здраве/образование/бъдеще)

• не бъдете лицемер:
аз мога да … (пия / пуша), защото съм голям, но ти не можеш, защото животът е пред теб” е аргумент, който просто не работи при тийнейджърите. Пробвайте така: “От днес започваме да живеем здравословно – аз спирам алкохла, а ти – пушенето, става ли?

• не се изказвайте по теми, за които нямате достатъчно информация;

• не слагайте “етикети” и “даигнози”

ЗАВИСИМОСТ И ЛЕЧЕНИЕ

Лечението на зависимост към психоактивни препарати представлява сложен процес, който притежава както медицински, така и социален аспект и не може да се разглежда само от едната страна. Затова и най-добри резултати имат системите, които комбинират медико-фармакологични и психо-социални методи. Във всеки случай правилото “не опитвайте това вкъщи” важи в пълна сила, т.е. съответните специалисти знаят по-добре как да се справят с проблемите.

Добре е да се знае, че лечението на зависимост е тристранен процес, протичащ между терапевта, зависимия и неговите близки, т.е. всичките три страни трябва да положат съзнателни и добронамерени усилия за постигане на ефективен резултат. Несъмнено откъсването от “наркоманската” среда е важна стъпка, но откъсването от семейството на един тийнейджър има по-скоро негативни последици и не винаги представлява оптимален избор.

Естествено, не бива да се пренебрегва факта, че никой не може да бъде излекуван от нещо, ако самият той не осъзнае проблема си и сам не пожелае разрешаването му; така че ефективното лечение е резултат на волеви усилия и дори и най-добрия лекар или психолог не може да помогне против волята на болния; а това е в сила не само относно зависимостите.

Не бива да се забравя и че (както и в други области) самозвани и самоуки “лечители” обещават високи резултати срещу още по-високи суми, като дори са склонни да представят тенденциозно фактите с цел извличане на печалба, без да могат да изпълнят обещанията си.

Прекратяването на проблемната употреба не може да се разглежда като завършек на усилията по въпроса. То трябва да бъде последвано от програма за социализация, така че бившият зависим да стане пълноценен член на обществото.

Лишаването от свобода, било в резултат на присъда или на импровизиран опит за лечение не може да има трайни позитивни резултати. Родителите на зависими често забравят, че достъпът до дрога в затворите е дори по-лесен отколкото извън тях; а методите за “лечение” на зависимост, основани на ограничаване на основни човешки права не само противоречат на самата идея за оказване на помощ, но и често водят до затруднения в обратната социална адаптация след лечението.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

• Различните дроги имат различни, най-често коренно различни действия.

• Не се плашете от тревата, повечето хора са я пробвали, без да са продължили и без да са минали на твърди дроги. Поговорете с децата още веднъж, като забравите за предразсъдъците си.

• Употребата не е проблем сама по себе си, а най често е следствие от друг проблем; неупотребата на наркотици не може да бъде самоцел.

• Опитването не е употреба, а употребата не е зависимост.

• Точните въпроси са първата стъпка към точните отговори, точните цели – към точните попадения.

• Вярата и доверието са основа на добрите междуличностни отношения.

• Насилието (не става въпрос само за физическата сила) не решава проблеми, а само създава нови. По-човечните методи водят до по-високи резултати.

• Идеята да се изпрати дете в клиника/комуна заради пушене на трева прилича на лекуване на ожулване чрез ампутация.

• Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Привидно простите въпроси могат да имат твърде сложни решения и обратното.

• Проблемите не изчезват, когато са далеч от нас.

ПРИ СЛЕДОВАТЕЛЯ

Sunday, June 8th, 2008

08/12/2005

Най-важно: НЕ ХОДИ БЕЗ АДВОКАТ! НЕ ГОВОРИ БЕЗ АДВОКАТ! НЕ ПОДПИСВАЙ БЕЗ АДВОКАТ!

1. В кабинета на следователя влез уверено, в душата ти не трябва да има място за никакво чувство за вина. Знай: следователят с нищо не е по-добър и не е по-висш от теб, в това число и в смисъл на чистота пред закона.

2. Помни – в тази сграда нямаш приятели. Не се връзвай на номерите с “доброто” и лошото ченге.

3. В никакъв случай не вярвай на следователя. Не се съгласявай с неговите предложения – каквито и да са те.

4. Искай да ти разяснят правата, след това бъди сигурен, че не са ти казали всичко. Не вярвай на нито една дума на следователя, искай да ти покаже текстовете от НК, НПК на всички членове, указани в бланките, които ти дават да подпишеш.

5. Никога нищо не подписвай, без да го прочетеш. Ако не си съгласен с прочетеното – не подписвай, докато не бъдат внесени поправки. Ако си съгласен – пак не подписвай преди да го е видял и адвоката ти.

6. На всички въпроси отговаряй едносрично – да, не, не знам, не мога да си спомня. В никакъв случай не се впускай в пространни обяснения, не давай допълнения, пояснения, описания на събитията. В случай на каквито и да е съмнения, отговаряй: “Затруднявам се да отговоря”.

7. Помни: всичко, което бъде казано от теб, може, а и най-вероятно, ще бъде използвано срещу теб – и това не са празни думи от филмите. Най-често в обвинението следователят се опира именно на показанията от първия разпит.

8. Помни: в 99 от 100 случая, за обвинението на следствието и основание за присъдата на съда, служат показанията на самия обвиняем.

9. Бъди готов за това, че още след първия разпит ще се окажеш не свидетел, а заподозрян, и не в къщи, а в изолатора за временно задържане (ИВЗ). Но не се плаши от това.

10. Винаги имай на ум, че следователят съвсем не е по-умен от теб и не е по-голям професионалист при воденето на разпити и в следствието въобще. Никаква следствена наука няма – всичко се определя от несъвършенствата на човешката душа и общото културно ниво.

11. Ако следователят нервничи или започне да ти вика и да заплашва – това е верен признак, че той няма никакви доказателства срещу теб.

12. Още при първото повишаване на тон и при първите заплахи веднага спри да даваш показания, и не ги възобновявай до поднасяне на извинения. Ако и след това ти повишат тон (или ти обидят по друг начин) – замлъкни завинаги за този следовател.

13. Ако чувстваш, че отговорът на даден въпрос е срещу теб – не отговаряй. На това имаш законно право, дадено от Конституцията: никой не може да бъде заставян да дава показания срещу себе си.

14. Не се страхувай от следователя. Никога. Не се страхувай, нито че ще го разсърдиш, нито че ще го обидиш. Помни, че той не питае към теб никакви добри чувства и твоята участ не зависи от разположението му към теб.

15. Ако започнат да ти намекват или да ти предлагат да дадеш подкуп – по-добре не се съгласявай. Първо това може да е провокация (което е малко вероятно, в повечето случаи следователите действително искат да получат подкуп), второ, с това признаваш своята вина и сега вече следствието може да те натопи във всеки един момент.

БЛИЗКИ СРЕЩИ С ОРГАНИТЕ

Sunday, June 8th, 2008

03/01/2005

ПРИ ПРОВЕРКА

• Ако ще ти проверяват документите, не се издавай сам. Бъди учтив и добронамерен, дръж се, сякаш проверката ти е леко досадна, но не и неприятна.

• Още сега обмисли възможни варианти за действие. Какво ще направиш, ако работата върви към арест и обиск? Ако те видят докато пушиш, ще можеш ли да се отървеш от горящия фас? Ако в теб има още, ще можеш ли да го изядеш или изхвърлиш достатъчно бързо?

• Помни, че могат да те обискират само лица от същия пол и то само в районното, в присъствие на поемно лице. Ако си уверен, че по пътя ще се отървеш от тревата, не се притеснявай да им напомниш за правата си. Иначе, ако действат неправомерно, по-добре си мълчи, после това ще е важен аргумент в твоя полза.

Наша позната: Арестуваха ме и бяха сигурни, че имам трева. Беше яко жега, на колата прозорецът отворен, куките разсеяни, а по главната джойнта няма как да се задържи на земята повече от 3 секунди.

• Ако ще те обискират – запази спокойствие. Ченгетата са като кучетата – усещат всеки признак на слабост и не пропускат да нападнат. Немалко хора са се отървали благодарение на хладнокръвната си реакция.

И. разказва: Два дни след като ме бяха пуснали от районното (арестуван за 3 джойнта), ми правят проверка същите куки. Аз – напушен до неузнаваемост, но не се спичам, а в джоба ми – цигари, запалка и един джойнт. Викам си “Явно нямам късмет тия дни.” Униформените – трима; няма как да мръдна на сантиметър. Единия ми бърка в джоба и почва да вади подред – цигари, запалка, в това време друг ми рови в раницата. Първият бърка в джоба и тъкмо да набара джойнта, втория вади нещо от раницата и сърдито пита: “А това какво е?”. Оня с ръката в джоба ми се обърна да види и си извади ръката без нищо в нея. А онова от раницата бяха магнетизатори за отвертки, едни такива оранжеви и ръмбести, един приятел ми беше дал да му ги нося, че беше без раница…

АКО ОТКРИЯТ В ТЕБ ЗАБРАНЕНО ВЕЩЕСТВО

• Бягството не е добра идея. Ако в кариерата си нямаш поне един републикански рекорд на къса или средна дистанция, по-добре не опитвай.

• Ако усетиш и най-малък признак, че ченгето е корумпирано, не се притеснявай да предложиш подкуп. Но в противен случай, ако попаднеш на честен полицай, ще отговаряш и по още едно обвинение. Много по-често куките сами ще си потърсят подкупа, в такъв случай обикновено са допустими леки пазарлъци.

Наш познат разказва: Вкараха ме в патрулката и вътре някакъв капитан. Като ме видяха, че съм със служебния фотоапарат и имам дебитна карта и започнаха от 3000. Накрая свалихме до 600 и останах без стотинка в картата.

По-добре е да останеш без пари за наем, без телефон и без компютър, отколкото с години да се влачиш по следствие и съд. Обикновено продажните куки ще те закарат до най-близкия банкомат, до вас или дори до заложна къща. Помни, че корумпираният няма себеуважение, затова очаква да се отнасяш към него с респект, иначе може изведнъж да стане честен.

ПРИ АРЕСТ

• Не се страхувай. Каквото е станало, вече е минало, а миналото не може да ни плаши. Или както е казал един американски президент, “Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх”. Изчисти съзнанието си от първоначалната уплаха и помни, че в тази ситуация ти си единствения, който следва собствената си воля.

• Не се самообвинявай. За положението ти е виновен един безумен закон и нищо повече. Единственото, за което можеш да съжаляваш, е че не си положил достатъчно усилия за подпомагане на декриминализацията. От този момент нататък всички усилия трябва да се насочени към намаляване на неприятните последици. Обикновено в такива случаи човек не може да направи много, но всяко действие или бездействие, дума или мълчание може да се окаже важно по-нататък.

• Не се чувствай виновен. Знай, че не си престъпник и запази чест и самообладание, но без да си надменен. Запомни, че полицаят сляпо следва предписанията на закона, от него не се очаква да влага чувства в това, което върши. Той не разсъждава върху това дали законът е честен и не е на ничия страна (освен когато сам си търси подкупа, тогава е на своя). Само от теб зависи дали държанието ти ще предполага да се отнасят с теб като с жертва или като с гражданин. Защото жертвата по дефиниция се мачка, докато гражданинът е невинен до доказване на противното.

Г. разказва: Бях изненедан да науча, че човекът, с когото току-що съм пафкал, работи като полицай в едно от най-злобните столични РПУ. Попитах го как съчетава работата с пафкането. “Няма нищо общо.” – отговори той – “Колегите ми даже не подозират. На работа съм си на работа и не съм длъжен да съчувствам на никой. Не знам какво бих направил с нйкой джойнтър, досега аз лично съм хващал само разни абсолютни отрепки, дилъри на хероин и подобни.”

• В ареста сигурно ще видиш играта на “доброто и лошото ченге”. Обаче, за разлика от филмите, тук няма добро ченге. Изобщо там никой не ти мисли доброто и няма причина да вярваш никому.

• От момента на задържането имаш право на адвокат. Това не е само по филмите, а е част от закона. Използвай правото си, ако ти кажат, че не си задържан, а само “за справка нещо”, се извини с важна работа и настоявай да си тръгнеш на момента.

• Задържане означава “ограничаване на правото на свободно придвижване”. Всякакви други ограничения или умишлeно причинени страдания са повод по-късно да обжалваш ареста и да съдиш държавата.

• Никой не може да те застави да свидетелстваш срещу себе си. Това го пише в конституцията. И все пак, повечето дела за притежание на забранени вещества се основават на показанията на обвиняемия.

• Не отговаряй на никакви въпроси, не подписвай нищо без адвоката си. Ако са твърде настоятелни, отговаряй, че на си спомняш, защото те боли главата, бил си пиян или просто защото в момента ти е зле. А последното едва ли може да се нарече лъжа при каквито тези обстоятелства. Все пак не преигравай, възможно е да получиш ритник в бъбреците вместо “Оскар” за проявеното актьорско майсторство.

ЗА ШОФЬОРИТЕ

Sunday, June 8th, 2008

• Спазвай правилата за движение, когато шофираш, без значение дали си пушил. Представи си да носиш треволяк в колата си и да профучиш със 150 км/ч право през радара на някой алчен катаджия! Ако наистина трябва да транспортираш такива неща с личното си МПС, имай малко здрав разум. Не превишавай скоростта, ползвай мигачите по предназначение, не преминавай на червено и не обръщай на забранени места. Не вози петнайсет пияни шибаняци на задната седалка на голфа. Провери дали фаровете работят и си носи резервна гума. Не бързай, спазвай закона и ако те спрат, се дръж нормално и бъди любезен с чичкото полицай.

• По-добре не пуши в колата и не карай напушен. Най-често човек се сблъсква с полицията, докато кара кола. В един момент някой катаджия може да те усети и да попита каква е тази миризма или да поиска да погледне какво има в колата.

Логично е, че не трябва да кара напушен – това е опасно за теб и околните. Да, знаем, че от джойнта не ставаш безразсъдно смел като от алкохола, че скоростта на реакциите ти не се забавя така фатално и като цяло караш бавно и внимателно, когато си пафкал. Но бъди честен със себе си – вероятността за инциденти е доста по-висока отколкото когато си свеж. Ти не би искал както си пресичаш да те блъсне някой някой шофьор-напушеняк, заангажирал вниманието си с копчетата на радиото (дори и да слуша Боб Марли) вместо с обстановката на пътя, нали? Тогава не го причинявай на другите, вероятно и те не искат.

ВКЪЩИ

Sunday, June 8th, 2008

03/01/2005

• Ако отглеждаш у вас, не пускай непознати хора по-навътре от антрето.

В сряда ще идват да отчитат топломерите? Ама хола ти изглежда като тропическа гора с три напафкани маймуни в средата? Закачи показанията на вратата и не отваряй, колкото и да звънят.
Комшията иска да види от теб ли тече вода през панелите? Сори, приятелката ти се къпе в момента, но ти ще провериш и ще му кажеш.
Искат да те анкетират за нещо? Добре, но децата спят и ще трябва работата да стане на външната врата.

• Не викай полиция по никакъв повод Не им се обаждай! Дори ако съседът бие жена си или кучето му пак се е изсрало пред вратата ти. Жената може да поиска развод, а кучето – както е научено; това не е твоя работа. Всякакъв контакт с полицията може да те отведе в затвора. Не рискувай.

Представи си следната ситуация: съседът е надул уредбата до дупка в 2 часа сутринта. Не можеш повече да издържаш и се обаждаш в районното. Когато куките пристигнат, съседът загрява, че ти си ги повикал и за отмъщение им казва да спрат да го тормозят и да ходят да ловят истински престъпници, като споменава, че е видял у вас да растат определени растения. Ченгетата пишат акт на съседа, а теб те арестуват – заедно с растенията. Какво постигаш? Отиваш в затвора, където пак няма да можеш да спиш, защото съкилийникът блъска чекии по цяла нощ.

• Не говори много със съседите. Разбира се, ако някой от тях е точен, може да направиш изключение, но избягвай всички останали. Съседите създават само проблеми, иначе щяха да се наричат приятели. Помисли: в 75% от случаите, когато е подаден сигнал до полицията по какъвто и да било повод, той е подаден от някой съсед.

Достатъчно е да си любезен, да поздравяваш и да кимваш с глава. Няма нужда от дълги разговори, които да им дават възможност да си пъхат носовете в твоите работи. В противен случай сигурно ще искат да знаят откъде си, какво работиш, съгласен ли си с това или онова и общо взето да се врат в личното ти пространство. Ако това стане, до 24 часа целия квартал ще е научил всичко за теб.

Наш агент споделя: Повече от 3 години живях в доста голям блок, без да се запознавам с никой от съседите, и без те да знаят името ми. 3 години, 3 реколти, повечко предпазливост и никакви проблеми. Малко преди да се преместя от там подочух две съседки да ме коментират: “А, тоя на нашия етаж ли живеел, аз си мислех, че е на осмия”. А повечето ми приятели живеят в квартири под наем и никой не си е сложил табелка на вратата.

• Дръж вратата заключена. Винаги. 24 часа в денонощието. Не е добре приятели и роднини да нахлуват в дома ти точно когато си стоварил всичките си запаси на масата в хола, за да ги прочистиш от семената. Освен това, ако влязат апаши, няма да можеш да се оплачеш в полицията, че са ти откраднали и торбата с реколтата заедно с телевизора. Казано с две думи: заключвай добре! Това е добра идея и за тези, които не пушат.

• Покривай прозорците. Отвън се вижда всичко – особено вечер, когато вътре лампата е запалена. Разходи се из квартала някоя вечер и обърни внимание на това колко неща се виждат през прозорците – хора вечерят, семейства се карат, деца си играят и младежи пушат от огромни бонгове.

Не позволявай на хората да видят задимената стая! Сложи непрозрачни завеси или щори на всички прозорци. Разбира се, не е нужно да прекаляваш и да облепваш прозорците с “Работническо дело” – така всеки ще разбере, че вътре криеш нещо. Следващия път когато се прибираш, представи си, че си любопитен минувач и провери какво можеш да видиш. Или остави приятелите си докато свиват и изтичай да изхвърлиш боклука – ще се изненадаш колко ясно се чува разговорът им до пейката пред входа.

• Не давай на съседите причина да викат полиция. Ако съседката отдолу е 80-годишна стара мома, която не изключва пеленгаторите, за да засече всеки звук, по-силен от прозяване, а за теб деня започва в 8 вечерта, по-добре смени жилището, бабката или ще те надживее, или ще те прати в затвора.

Не надувай уредбата след колкото-там-са-ти-казали-съседите, не бий кучето си на двора (всъщност изобщо не го бий), не хвърляй предмети от балкона (особено торбички с боклук, защото тогава ние първи ще те изпеем) и изобщо не прави неща, които могат да раздразнят съседите. Не се знае кога ще им хрумне да повикат органите на реда заради някое дребно нарушение, след като твоите тайни страсти са били случайно разкрити. Всъщност това важи и за тези, които не нарушават закона за наркотиците – съобразявайте се с хората около вас, за да се съобразяват и те с вас.

• По-добре не пуши на балкона или на двора …освен ако не живееш сред природата, на километри от най-близкия съсед. Според астронавтите от NASA две неща се виждат от Космоса: Великата Китайска Стена и Хората, Пушещи Трева на Двора. Лесно се разбира с какво точно се занимавате, когато някой ви види.

• Внимавай с миризмата. Тя може много лесно да те издаде. Миризмата на конопен пушек е една от най-лесните за разпознаване. По-лесно е да прикриеш мощна, ароматна, бобена пръдня, отколкото да заблудиш някой, на когото му е замирисало на трева… когато някой подуши това, ти автоматично и безусловно ставаш виновен до доказване на противното.

К. разказва: Живея на първия етаж до асансьора. Веднъж бях направил купон и се пафкаше като за последно, отвсякъде пушек като от ТЕЦ. По някое време някъв звъни на вратата. “Абе, такова, аз съм от съседния блок и тука бях на гости, та усетих, че пафкате, а не съм дърпал от две седмици, щото има криза в квартала…” Напафкахме го човека, даже остана на купона, а на сутринта си беше тръгнал с няколко якета в повече. Добре, че не беше стигнал далече…

Най-безопасно е да ползваш лула или бонг и да ги покриваш, след като си дръпнеш хубаво, за да не излиза пушек. Ако имаш климатик, ползвай го, за да филтрира въздуха и да увеличи циркулацията. Помни, че дори на теб да не ти мирише, това не важи за някой, който не е пушил.

• Прибирай нещата. Свикни да покриваш всичко, след като си свършил да го ползваш. Случвало ли ти се е да говориш с майката на гаджето и да забележиш, че си оставил еднометровия си бонг до телевизора зад нея? Твърде често се случва гостите да видят неща, които не трябва да виждат. Това е още един тъп начин да те хванат.

• Не прекалявай с гостите у дома. Подозрително е всеки ден отпред да има един милион паркирани коли и хора да влизат и излизат от дома ти все едно е супермаркет. Дори и да не продаваш дрога, комшията ще ти завиди за това, че имаш толкова приятели и ще иска да те издъни.

НА УЛИЦАТА

Sunday, June 8th, 2008

03/01/2005

• Ако ти личи кога си напушен, по-добре носи слънчеви очила. Може да си мислиш, че изглеждаш нормално, но повярвай – не е хубаво някой да вижда тези жалки подобия на очи. Ако не си сигурен, следващия път попитай някой (който не е пафкал с теб) как изглеждаш.

Един наш познат се скъсва да прави разни упражнения, когато е напушен, а после майка му го пита как успява да изглежда толкова свеж, когато си прибира от купон. Да, ама обикновено случаят не е такъв и е по-добре да си цъкаш с цайсите.

• Носи само колкото е необходимо. Ако отиваш у приятел, за да попушите малко и да поиграете шах или да поръзсъждавате върху Платон и Ницше, няма нужда да носиш всичките си запаси от двеста грама, три резервни лули, четири пакета хартийки и т.н. – това просто е ненужно. Вземи малка торбичка или необходимото количество коноп в кутийка от филм и след партито няма да се притесняваш, че трябва да разнасяш каквото е останало по обратния път. Или остави остатъците на домакина, дори и той да си има – той ще почерпи следващия път, а ти ще си спокоен.

Изчисти предварително всички семенца и клечки – така ако те хванат, поне ще бъде с по-малък грамаж, а ако си по-късметлия, ще можеш да го изхвърлиш или глътнеш, преди да са те джобили. Също така недей да носиш различни видове коноп в различни торбички – после няма да имаш възможност да обясниш на съдията за съществените характеристики на различните сортове и всички ще решат, че пакетчетата са за продажба.

• Ако е възможно, не носи допълнителни прибори. Ако отиваш у приятел – пушете с неговата лула; ако пътуваш нанякъде – използвайте бонг от шише и го изхвърлете (в кошче, не край пътя!). Дори хартийките са подозрителни, ако нямаш тютюн с тях.

• Не се набутвай сам в капани. Всякакви затворени дворчета са истински капан за пафканяци. Какво ще направиш, ако изведнъж на единствения изход се появят трима униформени? Да, и ние не обичаме да пафкаме сред тълпи муфтаджии, но вътрешните дворчета предлагат страхотната възможност да те наблюдават стотици добросъвестни граждани едновременно. От тях поне едни ще си помисли, че младежите, промъкващи се в задния двор, са дошли да ограбят скопъценната му колекция от пощенски марки и ще извика ченгетата.

• По-добре избери място с добра видимост, така че да не се озърташ постоянно. Няма нищо по-съмнително от групичка нервно оглеждащи се младежи. Уговори се с приятелите си всеки да наблюдава определен зрителен ъгъл, и то така, че да не си личи от 300 метра. Ако не показваш признаци на страх, то и куките няма да те закачат.

Наш приятел разказва:
- Седим сутринта на последния Берксток насред поляната. Г. свива огромен джойнт, а ние поркаме бири и най-спокойно си гледаме в различни посоки. Аз забелязвам как две ченгета обикалят наблизо и го предупреждавам. Той ми вика: “Добре, само ми кажи ако приближат” и даже не си вдига погледа, а продължава да си свива спокойно. Ония погледаха, погледаха и си тръгнаха точно когато масура беше готов.

• Не оставяй разни недопушени фасове по джобовете. По-добре да изхвърлиш две щипки чубрица, отколкото да те направят луд за нещо, с което не може да се напуши и хамстер.

• Носи се чист и спретнат и не се размотавай с грамажа. Запази одърпания суичер и съдраните дънки за когато не носиш нищо забранено, а когато пазаруваш си сложи ризата от абитурентския и лъснати обувки. Наистина, и ние не се обличаме точно така през цялото време, но свободата иска малки жертви. Ченгетата имат свойството да “посрещат по дрехите” и е много по-слабо вероятно да спират лъскаво облечени хора.

Вземеш ли веднъж жожобата, не се мотай по автобуси и маршрутки, ами хващай такси и директно вкъщи. Или поне си вземи някакъв багаж, койго видимо оправдава защо си навън – торба с картофи и хляб, букет рози или торбичка с учебници по висша математика. Куките имат навика да подозират хората, които нервно се попипват по странни места без видима причина, така че не се притеснявай, че стоката може да изпадне.

Ако имаш възможност, носи в себе си поне още два пъти повече пари, отколкото струва тревата, или поне 50 лв. Ако стане проблем – подкупът е за предпочитане пред затвора.

• По-добре не се мотай с разни друсари и “съмнителни типове”. Това, надяваме се, няма нужда от коментар.

Освен това избягвай да се движиш с още десетина изрода, които плюят по улиците, гърмят пиратки и ритат кофите за боклук, не че и ние не сме го правили, но не сме носили нищо в нас. Пробвай да се маскираш на примерен гражданин на Матрицата (вместо например на щайга), когато носиш нещо у себе си и силно ще намалиш вероятността за нежелани събития.

• Ако минаваш покрай полицаи, не се спичай. Не си прекъсвай изречението по средата, не гледай дали прелитат лястовици, не си подсвирквай весело (не си подсвирквай и тъжно, никой няма да направи разликата).

Не променяй посоката на движение, един наш познат така изведнъж решил да свие до отсрещния магазин да си купи лимонада и после няколко часа обяснявал писмено защо и как лаптопът в раницата му е служебен, а не краден.

• Винаги внимавай на обществени места. Ако не искаш другите да разбират за твоите пороци и как прекарваш свободното си време, не се показвай, когато и където не искаш да те виждат.

Бдителни граждани могат да извикат полиция или дори да те задържат до идването на куките. Някой съсед може да те види как пафкаш и още преди да си се прибрал, целият квартал ще разправя, че си наркоман, изнасилвач и убиец.

ОБЩИ СЪВЕТИ

Sunday, June 8th, 2008

03/01/2005

благодарим на Chernobyl за превода

Не искаш да те хванат, че пушиш коноп? В такъв случай единственият 100% сигурен метод е да не пушиш. Ако все пак си толкова инат, че не желаеш да се откажеш, ето списък с предохранителни мерки. Някои от тях може да изглеждат прекалени, но затворът е пълен с хора, които са могли да се измъкнат, ако са били малко по-внимателни. Несъмнено някои ще ни обвинят, че всяваме параноя, но целта ни определено е точно обратната – да заместим необоснования страх от непознатото с разумни мерки за безопасност, които всеки може да избере дали да спазва.

За да обобщим, всичко се свежда до здрав разум и предпазливост. Не забравяй – колкото и да ни харесва да си правим майтап с пушенето на трева, фактът е, че тя е абсолютно забранена у нас и може за минути да ти прати задника в пандиза. Това не е честно, но това е положението. Пази се – никой няма да го прави вместо теб. Просто не бъди глупак и не се прави на много смел… куките рядко се смиляват над глупаците и е лесно да се превърнеш в обект на шеги и подигравки в районното… и по-късно в затвора…

• Познавай закона. Незнанието му не е оправдание. Знаеш ли какви са правата ти ако те арестуват? Какво си длъжен да правиш и какво – не? Кога могат да ти искат документите? Трябва ли да отговаряш на въпроси? Какво да правиш, ако куките действат в нарушение? По-добре ли е да си признаеш? А ако изпееш дилъра?

Отдели няколко минути и се информирай. Не си мисли, че няма да се случи точно на теб, защото никой не е застрахован. Затова си приготви стратегия за действие за всякакви случаи. Не се оставяй да те изненадат, мисли поне един ход напред. Не забравяй: Те имат палки и белезници, ти имаш ум. Знанието и предпазливостта са най-добрата защита.

• Внимавай със “запасяването”. Ако пушиш по 15 грама на месец, има ли смисъл да си купиш 100 грама трева наведнъж? Защо трябва да носиш такова количество в себе си?

Някои ще кажат, че шансовете да те хванат са по-малки, ако направиш една голяма покупка, отколкото няколко малки. И наистина, българският закон вече не прави принципна разлика между грам и тон, между консуматор и мафиот.

Това е вярно, но трябва да се отчете и друг фактор: с колкото повече те хванат, толкова по-трудно ще се измъкнеш. Ако попаднеш на корумпирани куки, колкото повече имаш, толкова повече скача подкупът. Ако не купуваш по много, в съда може да се отървеш без нищо или с условна. Колкото повече притежаваш, толкова по-вероятно е да те сметнат за дилър.

• Ако купуваш, познавай дилъра си. Плащай си като поп допълнителните стотинки на някой надежден приятел на приятел.

Тези, които правят “бизнес” с първия срещнат глупак на улицата, са обречени на неуспех. Много вероятно е някой да те измами, пребие и ограби, арестува. Дали разликата от 20-30 стотинки за грам си заслужава риска? Ако твоят дилър е бил арестуван много пъти, това не ти ли говори нещо? Искаш ли да си при него, когато му се случи отново? Дори и човекът да е с мутрите и да си плаща на куките, дали няма да те чакат на излизане от него, за да могат да отчетат дейност, а ти да станеш поредната жертва във войната с дрогата?

• Никога недей да пушиш, купуваш или продаваш в компанията на малолетни. Това е нещо просто. Ако го пренебрегваш, някой път ще ти се случат куп простотии. Така или иначе, няма нужда да разваляме младежта със своите пороци.

Ако някой твой човек доведе свой приятел у вас, който прилича на 11-годишен, искай му лична карта, за да докаже, че е поне на 18, преди да правиш нещо незаконно около него. В противен случай когато той се върне вкъщи и 200-килограмовата му майка надуши миризмата на трева по него, тя ще му шляпа задника, докато той почне да квичи. В резултат той ще те изпее – и в следващия момент на вратата ти ще цъфнат куките да питат защо даваш трева на малолетен.

• Помни, че няма сигурни скривалища. Няма място в дома или колата, в облеклото или по тялото, което да не бъде разкрито при щателен обиск. Няма предмет или аксесоар, който да не може да бъде разглобен и проверен. Който не се свени да иска подкуп, едви ли би се спрял да не погледне в CD класьор или в опаковка от дамски превръзки.

Ченгетата събуват чорапите на ученици по обяд насред центъра на София, мислиш ли, че точно на теб е невъзможно да се случи? Обмисли различните варианти и прецени кое е най-удачно за теб – да си набуташ джойнта в миризливите кецове или да го затъкнеш зад ухото като дърводелски молив.

• Ако гледаш коноп – не казвай на никого! Най-страшният вредител по конопа е Homo Sapiens. И на-често това са “приятели”, на които градинарят сам е открил мастоположението на растенията си.

Истински случай #1: М. решава да заведе съвсем новото си гадже на вилата си и да му покаже двуметровите си растения. На следващата седмица се оказва, че няма нито гадже, нито растения. А можеше и по-зле…

Истински случай #2: Август месец в среден размер град близо до източния край на страната. Растенията в двора на Х. са към 3 метра и с глави като чимшир. Х., много доволен от този факт, често показва снимки на цветята по купоните. Скоро целият град знае. Куките хващат 2-3 джойнта във У., който няма нищо общо с Х., но знае за растенията. Въпрос за 100000: Познай кой е busted.

Такива неща стават често. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре за теб. Това, което се случва между теб и растенията, си е ваша лична работа и други не трябва да се бъркат. Колкото и да са добронамерени, приятелите споделят клюките и скоро цялата компания или целия квартал знае какво расте на балкона/вилата/в шкафа ти.

• Ако гледаш вкъщи – прикрий го! Ако е на балкона – провери дали се вижда от улицата, от отсрещната сграда, от съседите. Провеси навън няколко саксии с мушкато за камуфлаж, развъди и други растения. Опъни фина мрежа, така че отвън да не се виждат подробности. Ако използваш допълнително осветление – вземи мерки да не се вижда нощем.

• Ако гледаш в общо помещение – внимавай! Ако по два пъти на ден слизаш до мазето, много вероятно е любопитните съседи да се поинтересуват какво толкова правиш и каква е тази странна миризма. Ако харчиш ток от общия електромер, бъди сигурен, че пестеливата домоуправителка ще установи загубите. Изобщо това е най-лошият възможен избор на място.

• Ако гледаш извън дома – пази се! Имаш ли очевиден повод за чести разходки до вилата? Мястото сигурно ли е? Ако те срещне горския, имаш ли смислена причина да си в гората в четвъртък сутринта?

Може би искаш да тренираш кучето си да открива следа, или да направиш малко снимки, или отиваш за риба (а каква риба се въди в района?) или гъби (познаваш ли поне два вида?). Измисли си нещо достоверно и се надявай никой да не се досети каква е работата. Отивай и се връщай по различни пътища, за да не утъпчеш пътека. Вземи мерки срeщу вредители и тревопасни, за да няма изненади насред земеделския сезон.

Приказка за “доброто” и лошото ченге

Sunday, June 8th, 2008

Един весел и слънчев ден двама полицаи тръгнали на смяна…
единият казал:
- Днес кой ще играе Лошото ченге?
Другият отвърнал:
- Миналата седмица аз играх Лошото ченге и нищо не хванахме, тази седмица е твой ред!
Първият възразил:

- Ама на теб повече ти отива!
Втория помислил и отговорил:
- Абе то като гледам и двамата ставаме да играем Лошото ченге, повече се чудя кой ще играе доброто?!

И така, увлечени в професионалния спор по тази многоважна тема, преминал работният им ден…

българска народна приказка

ЩО Е ЗАВИСИМОСТ?

Sunday, June 8th, 2008

Според Международната Класификация на Болестите (МКБ-10), синдром на зависимост е:

“Съчетание от физиологични, поведенчески и когнитивни явления, при които употребата на определено вещество или клас от вещества придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност. Основната описателна характеристика на синдрома на зависимост е желанието (често силно, понякога непреодолимо) да се приемат вещества или медикаменти (предписани или не от лекар), алкохол или тютюн…
Сигурна диагноза на зависимост може да се постави само ако 3 или повече от следните показатели са били налице по някое време през последните 12 месеца:

1. Силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приемат психоактивни вещества.

2. Нарушена способност за контрол върху приема на психоактивното вещество по отношение началото, края или нивото на употреба.

3. Приемане на психоактивното вещество с цел облекчаване на абстинентни симптоми и със знанието, че това помага.

4. Физиологично състояние на абстиненция.

5. Данни за повишен толеранс, като нужда от по-високи дози за постигане на ефект, който първоначално се е постигал с по-ниски дози. … (като типичен пример се дават алкохола и опиатите)

6. Стесняване на личния репертоар от начини на употреба на веществото (напр. тенденция да се пие по един и същ начин, всеки ден или всеки край на седмицата, без каквото и да е съобразяване със социалните норми на приемливо пиене).

7. Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси за сметка на употребата на психоактивното вещество.

8. Продължаване на употребата, въпреки наличието на очевидни вредни последици. (Вредните последици могат да бъдат соматични, като напр. чернодробно увреждане в резултат на прекомерно пиене; социални, като загуба на работа в резултат на причинена от употребата неработоспособност; или психологични, като напр. депресивни състояния след тежка периодична злоупотреба.)”

Употреба и ЗЛОупотреба

Sunday, June 8th, 2008

Терминът злоупотреба все по-рядко и предпазливо се използва в цивилизования свят.

Международната Класификация на Болестите (МКБ-10) е единственото официално ръководство за поставяне на диагнози у нас. В замяна на стария и морализаторски термин злоупотреба, МКБ-10 е въвела термина вредна употреба. Това е:

“Начин на употреба, който уврежда здравето. Увредата може да бъде соматична (напр. хепатит след венозна апликация на психоактивни вещества) или психична (напр. епизоди на депресивно разстройство в резултат на тежко пиене)…
Тази диагноза изисква наличието на действителна увреда на психичното или телесното здраве на употребяващия психоактивни вещества.

Вредните начини на употреба често са обект на критика от страна на другите и често водят до различни отрицателни социални последици. Фактът, че начинът на употреба на дадено вещество не се одобрява от друго лице или от обществото, или е довел до отрицателни социални последици като арестуване или брачни конфликти, не е сам по себе си доказателство за вредна употреба.”

Европейският Център за Мониторинг на Дрогите и Наркоманиите (EMCDDA) в своите документи също разграничава употреба от проблемна употреба, която: “се определя като венозна или продължителна/редовна употреба на опиати или кокаин и/или амфетамини. Тази оперативна дефиниция изключва екстази и канабиса и нередовната употреба на коя да е дрога.”

България е подписала международната конвенция, с която е приела МКБ-10, и поне на думи е заявила, че се придържа към стандартите на EMCDDA. Въпреки това, Законът за Контрол на Наркотичните Вещества и Прекурсорите от 1999 постановява: Злоупотреба с наркотични вещества означава употреба на забранени наркотични вещества или употреба без лекарско предписание на лекарствени средства, съдържащи наркотични вещества, поставени под контрол”, т.е. употребата на кое да е забранено вещества, без оглед на това дали въобще има вредни последствия или зависимост. Депутатското своеволие е прекрасна защита за послушните “експерти” у нас, които злоупотребяват с думичката злоупотреба за щяло и не щяло.

Ю. Караджов

 
Free counter and web stats