Вашингтон се присъединява към три други щата, в където законотворците изразяват мнения за легализиране и регулация на марихуаната.

Калифорния и Масачузетс представиха проектозакони през 2009-а, докато Ню Хемпшир и Вашингтон ( щата ) депозираха такива преди януарските законотворни сесии.

Марихуаната е нелегална според федералния закон, но поддръжнищите на легализацията казват, че интереса към каузата се увеличава.

Дузина други щати, между които Уискънсин, разглеждат предложения между медицинска употреба и декриминализация на малки количества марихуана.

Хората, които се противопоставят на облекчаването на законите свързани с марихуаната, не са щастливи с нарастващото любопитство по темата с нейната легалност.

От коментар по статията:

Разбира се, че хората които се противопоставят на облекчаването на законите за марихуаната не са щастливи от това че хората научават истината. Те са лъгали дълго време и са печелили баснословни суми от тези лъжи. Изцяло на наша сметка !

Източник : http://www.wkowtv.com/

Share on Facebook

Аржентинският Върховен съд декриминализира притежанието на малки количества марихуана за лична употреба, предаде АФП.

Решението ограничава суровите закони, приети в провинциите на страната, чиито наказания бяха обявени за противоконституционни.

Решението защитава "личния живот на възрастните, които са отговорни за собственото си поведение", се казва в изявлението на съда.

Според съдиите Конституцията защитава "личните действия на индивидите, които по никакъв начин не нарушават реда, обществения морал или вредят на трета страна; които отговарят пред Бог, свободни от властта на съда".

Съдът взе решението си по повод на процеса и осъждането на петима младежи, арестувани по време на полицейска акция през 2006 г.

Полицията беше намерила между 1 и 3 цигари с марихуана у всеки от тях. Съдът обаче предупреждава, че решението "не може да се смята за позволение да се консумира без ограничение".

Решението беше взето само 4 дни след като Мексико разреши притежанието на малки количества наркотици като хероин, марихуана и кокаин с аргумента, че ограничените количества е по-добре да се използват в борбата срещу организираната престъпност.

Мексиканците могат да притежават до 5 грама марихуана, 500 милиграма кокаин, 2 грама опиум или 50 милиграма кокаин без страх от преследване.

Източник: Dnes.bg

Share on Facebook

Share on Facebook

Сумата от 2 млрд. долара/годишно може да влезе в канадския бюджет, ако страната легализира марихуаната, сочи последен анализ в страната.

Канадското население е 33 млн. души, а очакваните постъпления от продажбата са 2 млрд. долара, което означава, че САЩ може да очаква 9 пъти повече, или 18 млрд. долара при население от 300 млн. души.

Страната няма да е първата, която би могла да легализира марихуаната, след като в Европа такива държави са Холандия, Португалия. В САЩ щатът Калифорния също обмисля да стимулира данъчните си постъпления чрез легализирането на канабиса (виж тук).

Трябва да се има предвид, че производството, продажбата извън специални coffee shops, както и нейното транспортиране в големи количества все още е забранено в тези страни.

Това обаче не пречи Холандия да отчита нови 500 млн. долара/годишно приходи, след легализирането на марихуаната. И то във времена на криза.

Източник: Profit.bg

Share on Facebook

В първият подробен европейски доклад за настроенията на пълнолетните относно законите за контрол на наркотични вещества, Унгарския съюз за човешки права (Hungarian Civil Liberties Union) и негови партньори откриват, че голяма част от пълнолетните в седем страни-членки на ЕС не се възпират от евентуални наказателно-процесуални последици при използването на забранени наркотични субстанции.

Общественото запитване е проведено сред представителна извадка от пълнолетни граждани на шест страни-членки от Европейския съюз, включващи България, Чехия, Дания, Холандия, Полша и Швеция от ноември 2008 до януари 2009. Представените страни са били избрани за да представляват различни закони за контрол на наркотичните субстанции - от репресивни до либерални. Унгарската организация е провела проучването с помощта на местни неправителствени организации, като подобно проучване е било направено по-рано и в Унгария.

Според анализите от анкетата, страните са дълбоко разединени в законодателствата им относно притежанието на канабис (марихуана). По-голямата част от анкетираните са се обявили за "война срещу марихуаната" в Швеция (58%), България (57%) и Полша (59%), докато в останалите страни подкрепят декриминализацията и легализацията на марихуаната - Холандия (76%) - (в Холандия марихуаната не е легализирана, а е разрешена само лична употреба и продажба на дребно само на определени и контролирани за целта места - Б.Р.), Дания (62%), Чехия (59%).

Повечето от участниците смятат, че евентуалното наказателно преследване от страна на властите не е възпиращ фактор при изборът им дали да употребяват наркотици: по-малко от 10% от всички участници в запитването се притесняват от наказателно преследване и това би ги възпряло от употребата на дроги, а по-голямата част биха избягвали употребата на дроги от здравословни съображения. Това разкрива сериозно разминаване между реалния и въображаемия възпиращ ефект на законите за контрол на наркотични вещества.

По-голямата част от анкетираните смятат, че използването на дроги е предимно проблем на общественото здравеопазване. На въпрос, от чия компетентност е работата по превенция на употребата на дроги, по-малко от 20% са поставили полицията на първо място, като останалата част смятат, че това трябва да е задължение на семейството или социални работници, които са запознати с проблематичната употреба на наркотични вещества.

Данните от проучването показват също, е налице широка публична подкрепа за раздаването на игли за спринцовки на хероинозависимите, като ефективна мярка срещу разпространението на СПИН. В някои страни (като Швеция) тази обществена нагласа е в противоречие с враждебното отношение на властите.

Източник: eudrugpolicy.org

Пълния доклад можете да прочетете тук (на английски език).

Share on Facebook

Източник: e-vestnik

До 2001 година употребата на дрога в Португалия се смяташе за престъпление и се наказваше с лишаване от свобода до три месеца или с глоба. Ако намерената дрога превишаваше три дневни дози, това водеше до лишаване от свобода до една година или глоба. Законът обаче беше променен като употребата и притежанието на наркотици с цел лична употреба бяха декримализирани. Сега, ако няма доказателства за по-тежки престъпления на заловения с наркотици, той се изпраща в местна комисия за лечение на зависимости, която може да предложи лечение или рехабилитация. Може ли тази практика да се приложи в САЩ и какви са резултатите от промяната на закона в Португалия, пише сп. „Тайм”.

В коя страна притежанието на лека дрога не е престъпление? Въпреки че Амстердам е прочут сред любителите на канабиса и сред подрастващите от колежите с кофишоповете, задимени от марихуана, Холандия всъщност никога не е легализирала леката дрога – холандците просто не прилагат законите си срещу шоповете. Верният отговор е Португалия, която през 2001 година стана първата европейска държава, официално отменила всички наказателни присъди за лично притежание на наркотици, включително марихуана, кокаин, хероин и метамфетамин.

По препоръка на национална комисия, която трябваше да се занимае с проблемите на Португалия с наркотиците, затворът беше заменен с възможност за терапия. Аргументът беше, че страхът от затвор тласка пристрастените към противозаконни действия и че хвърлянето зад решетките е по-скъпо от лечението – та защо вместо това да не предоставим на пристрастените към наркотиците здравно обслужване? Според новия режим в Португалия хората, които са обвинени за притежание на малки количества наркотици, вместо да бъдат изпратени в затвора, посещават група, състояща се от психолог, социален работник и правен съветник за съответното лечение (което може да бъде отказано без наказание).

Въпросът е дали новата политика работи. Навремето в социално консервативната и в по-голямата си част католическа държава преобладаваше мнението, че декриминализацията на притежанието на наркотици ще отвори страната за „наркотуристите” и ще изостри проблема с дрогата. Португалия отчиташе едни от най-високите нива на употреба на твърди наркотици в Европа. Но публикуваните наскоро резултати от доклад, изготвен от института “Като”, либертариански мозъчен тръст, показват друго.

Документът, публикуван през април, констатира, че през първите пет години, след като притежанието на дрога за лична употреба беше декриминализирано, незаконната употреба на наркотици сред тийнейджърите в Португалия е намаляла, а броят на новозаразените с ХИВ заради употреба на замърсени игли, е спаднал. В същото време броят на хората, които искат да бъдат лекувани от пристрастеността си към наркотиците, се е удвоил. „Съдейки по данните, декриминализацията в Португалия е страхотен успех”, казва Глен Грийнуолд, адвокат и един от авторите, извършили изследването. „То даде възможност на португалското правителство да управлява и контролира проблема с дрогата доста по-добре от която и да е друга западна държава.”

Сравнени с ЕС и със САЩ, данните за употребата на наркотици в Португалия, са впечатляващи. След декриминализацията броят на постоянно употребяващите марихуана сред хората над 15 години е най-ниският в ЕС: десет на сто. Най-близката до тази цифра е в Америка при хората над 12 години: 39,8 на сто. Съответно повече американци са използвали кокаин, отколкото португалци – марихуана.

Докладът на института “Като” посочва, че между 2001 и 2006 година броят на използващите каквито и да е нелегални наркотици в Португалия между 7 и 9 клас е паднал от 14,1 на 10,6 на сто. Употребата на дрога сред по-големите тийнейджъри също е намаляла. Постоянно употребяващите хероин сред 16-18-годишните са намалели от 2,5 на 1,8 на сто (въпреки че е имало малко увеличение на използващите марихуана в тази възрастова група). Между 1999 и 2003 година новите заразени с ХИВ сред употребяващите наркотици са намалели със 17 на сто, а смъртните случаи, свързани с хероина и с други сходни наркотици, са спаднали с повече от 50 на сто. В допълнение след декриминализацията броят на пристрастените към наркотиците на метадоново и бупренорфиново лечение се е увеличил от 6040 на 14 877. Средствата, спестени чрез промяната, позволяват да се спонсорира по-усилено лечението без лекарствени средства.

Изследването в Португалия предизвика интереса на законодателите в САЩ, изправени пред изблиците на насилие, свързани с войната на наркобандите в Мексико. САЩ отдавна поддържат твърдолинейна политика към наркотиците като подкрепят само онези международни споразумения, които предвиждат забрана на наркотиците и налагат на гражданите си най-жестоките наказания за притежание и продажба на наркотици. Въпреки това Америка отчита най-високите нива на употреба на кокаин и марихуана в света, а повечето от европейските държави (включително Холандия) имат по-либерални закони, свързани с наркотиците и отчитат по-малка употреба.

„Мисля, трябва да разберем, че е нужно да спрем да сме твърдо „против”, когато други са декриминализирали дрогата и да приемем сериозно вероятността законодателството срещу употребяващите наркотици да няма особено влияние върху употребата на наркотици”, казва Марк Клайнман, автор на предстоящата да излезе книга When Brute Force Fails: How to Have Less Crime and Less Punishment (Когато грубата сила се проваля: Как да постигнем по-малко престъпления и по-малко наказания) и директор на програмата за анализи на политиката към наркотиците на Калифорнийския университет. Клайнман обаче не смята, че португалският модел е реалистичен за САЩ заради различията в размера и културата на двете държави.

Но в САЩ е в ход движение – сред законодателите в щата Ню Йорк, Калифорния и Масачузетс - което иска да бъдат преосмислени крайно репресивните закони, свързани с наркотиците. Съвсем наскоро сенаторите Джим Уеб и Арлън Спектър предложиха Конгресът да създаде национална комисия, не много различна от португалската, която да направи основен ремонт на политиката към наркотиците. Както отбеляза Уеб, САЩ са родина на пет процента от населението на света, но на 25 на сто от затворниците му.

В началото на април Грийнуолд потвърди, че голям проблем за американската политика към наркотиците е, че е основана на „спекулации и търговия със страха”, а не на емпирични доказателства за ефекта от по-меката политика. В Португалия резултатът беше, че се неутрализира това, което се беше превърнало в проблем №1 на общественото здравеопазване, каза той.

„Влиянието ва дрогата върху живота на семействата и върху обществото ни е много по-ниско, отколкото беше преди декриминализацията”, казва португалският “наркоцар” и президент на Института за наркотици и наркозависимост Жоао Кастел-Бранко Гулао. Освен това сега полицията има възможност да се фокусира върху проследяването на дилърите на много по-високо ниво и върху по-големи количества наркотици.

Питър Ройтер, професор по криминология и обществена политика в университета в Мериленд, също както Клайнман, е скептично настроен. На представянето в института “Като” той призна, че „декриминализацията в Португалия е постигнала основната си цел. Употребата на наркотици е спряла да расте.” Въпреки това той отбеляза, че Португалия е малка страна и за намалението на употребата на хероин и на смъртните случаи може да е допринесъл цикличният характер на наркоепидемиите – които се появяват без значение какви са местните политики.

Грийнуолд, автор на доклада, отвърна, че според данните декриминализацията не е довела до повишаване на употребата на наркотици. И тъй като във връзка с декриминализацията точно това интересува обществото и определящите държавната политика, „това е централният факт, който ще трансформира

Share on Facebook

Легализация означава нещо да бъде уредено със закон. (lex на латински ще рече закон). Декриминализация означава нещо, което е било криминално престъпление, да престане да бъде такова.

В известен смисъл и двете неща означават едно и също, тъй като ВСИЧКО, КОЕТО НЕ Е НАКАЗУЕМО ОТ ЗАКОНА, Е ЛЕГАЛНО – това е древен и непоклатим юридически принцип. Магданозът и алкохолът са еднакво легални за пълнолетни, защото първият никога не е бил забраняван, а вторият е забранен само за малките, но не и за големите. По-прецизно би било да се каже, че употребата на магданоз винаги е била декриминализирана, докато алкохолът е легализиран, тъй като има специални закони, които уточняват кой може да пие, кой и как ще го произвежда и продава. Още по-строго, погледнато, и производството и търговията с магданоз е легализирана, т.е. ограничена, тъй като тя също изисква спазването на някои условия – хигиенни, данъчни и пр.

В Холандия тревата е декриминализирана на думи, но е легална на практика, тъй като има специален подзаконов акт (нарича се AHOJ-G), който премахва криминалните санкции и урежда правила за производството и търговията. Наказуеми са единствено отклоненията от този правилник. Тревата в Холандия е практически приравнена с алкохола – така поне казва тяхното правителство; единствената разлика е, че няма ДЪРЖАВЕН акциз върху тревата – въвеждането му би се изтълкувало от враговете като пълна легализация – което не пречи на МЕСТНИТЕ власти да вземат акциз, с който финансират програмите за превенция в училищата. В Испания, Португалия, Италия и пр. дрогите са декриминализирани, т.е. притежанието им не е криминално, а административно нарушение, което се наказва със скромна глоба, временно отнемане на шофьорската книжка или разрешителното за носене на оръжие и пр. В Люксембург и Белгия нама никакви наказания. В някои страни е декриминализирано отглеждането за собствена употреба; то не се наказва или се наказва с глоба, напр. в Германия се предвижда затвор само за повече от 200 растения.

Нявсякъде, независимо как се нарича режима, има ясно уредени количества за собствена употреба – или със закон, с подзаконов акт или с решение на накой си върховен или не чак толкова върховен съд – притежанието на които не се наказва. За тревата те варират от 5 грама в Холандия до 130 грама в Аляска.

"Декриминализация" е общоприетия термин в документите на ЕС. В решенията на Специалната Конференция по Дрогите на Парламентарната Асамблея на ЕС от 2003 е казано, че "наказанията ВЕЧЕ са отстъпили мястото си на лечение, консултиране, помощ, образование и социална интеграция" - естествено само за тези, които НАИСТИНА имат нужда от подобни неща. Ние искаме просто у нас да стане това, което в ЕС – където щели сме били да влизаме – ВЕЧЕ е станало.

"Експертите" успешно са убедили почти 8 милиона овце, че легализация означава пълна липса на контрол. Всъщност пълната липса на контрол си я имаме точно сега. Всяка промяна в сегашните закони или подзаконови актове трябва да има за цел УСТАНОВЯВАНЕ НА ПОВЕЧЕ КОНТРОЛ - но от обществото, а не от държавата (а разликиката е голяма). В условията на днешната тотално корумпирана България кофи-шоповете не изглеждат разумна възможност. Представяте ли си, ако търговията с трева започне да се контролира от полицията или от държавни инспектори?

Затова предлагаме декриминализация на притежанието на до 30 грама трева и отглеждането на до 3 зрели женски растения за собствена употреба от пълнолетни граждани. Предимства:
1. Ако някой наистина иска да се бори с черния пазар (те поне така разправят), това е единствения начин.
2. Ще се разкъса връзката на тревата с пазара на твърди дроги. Напоследък хероиновият пазар е зле и кварталните дилъри на хероин все по-често започват да продават и трева.
3. При сегашния закон корумпираните куки си прибират парите от дилърите и отчитат дейност, като арестуват децата, които пушат трева по градинките. Полицията никога в никоя страна не може да бъде изчистена от корупция; единственият начин е като се намалят възможностите за корупция и отчитане на фалшиви успехи.
4. Подобна уредба е приета в куп цивилизовани страни – от Швейцария и Италия до Австралия и Хаваите (да не говорим за Холандия) – и работи добре. Ако някой твърди обратното, нека да каже кога и къде декриминализацията по този модел се е провалила.
5. Декриминализацията ще сведе до разумния минимум вмешателството на държавата. Една легализация по холандски с кофи-шопове би изисквала наличието на нормална държава, а ние си нямаме такава.

Движение Промена

Share on Facebook

ДО ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ДО НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ПО НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ "ДВИЖЕНИЕ ПРОМЕНА"
във връзка с предстоящите промени в българското наказателно законодателство за наркотичните в-ва

Уважаеми дами и господа,
Сравненията на българското наказателно законодателство за наркотиците с европейското такова (виж приложенията) води до извода, че у нас е необходима спешна реформа. По повод възникналата дискусия за приближаването на нашето законодателство до това в страните на ЕС ние правим следните предложения:

1. Чл. 354а, ал.3 да остане, като с подзаконов акт се въведат следните пояснения: не се наказва притежанието за собствена употреба – без значение дали потребителят е зависим – на следните количества наркотични вещества:

Канабис – 30 грама
Хашиш – 3 грама
Хероин – 1 грам
Кокаин – 0.5 грама
Амфетамин, Екстази (МДМА) – 0.5 грам
ЛСД – 1 блотер

Тези количества са съобразени с наличните данни за моделите на употреба в страните на ЕС и у нас. Добре е известно, че преобладаващата част от пълнолетните потребители на канабис не го купуват на единични дози, а "на грамаж", който използват продължително време. Също така се знае, че преобладаващата част от потребителите на хероин у нас, даже тежко зависимите, много рядко купуват повече от 1 "кантарен грам". Предложените количества почти буквално повтарят тези, приети в Чехия, като допустимото количество ЛСД е значително намалено, което ни се струва по-подходящо за България.
Пояснението, че посочените количества се отнасят до всички потребители на дроги е необходимо, тъй като ~90% от тях не са зависими. Това се отнася най-вече потребителите на канабис; според критериите на Световната Здравна Организация зависимите сред тях е много малко вероятно да са повече от 5%. Досегашният закон декриминализира само притежанието от зависимите, най-вече от хероин, но налага безпрецедентно тежки според европейските понятия наказания на не-зависимите потребители – преобладаващата част от които са здрави и продуктивни членове на обществото. За тези млади хора една присъда би довела да много по-тежки последствия, отколкото самата епизодична, и най-често преходна, употреба на дроги.

2. При залавяне на непълнолетен потребител, той да се изпраща на задължителна психологическа консултация, която да идентифицира наличието и степента на зависимост, причините за проблема и, ако е необходимо, да даде препоръки за лечение.

Това предложение – надяваме се – не се нуждае от никакви пояснения.

3. Чл. 354в, ал.1 да остане, като с подзаконов акт се въведе следното пояснение: не се наказва отглеждането на не повече от:

3 зрели женски растения канабис (Cannabis sativa, L.)
30 растения градински мак (Papaver somniferum, L.)

Предложеното количество растения канабис е максимално ниско, в сравнение с приетото в редица развити страни (Италия, Холандия, Швейцария, някои щати на Австралия, САЩ и Канада), но по наше мнение е достатъчно, за да откъсне една значителна част от потребителите на канабис от черния пазар на дроги. Това ще намали контакта им с дилърите на твърди дроги и ще позволи на полицията по-ефективно да съсредоточи вниманието си върху борбата с нелегалното отглеждане на значителни масиви канабис с цел печалба, който отива предимно за износ или се разпространява у нас сред непълнолетните под формата на цигари, носещи печата на съответната престъпна група.
Целесъобразно е също така да не се наказва отглеждането на ограничен брой растения мак; от посоченото количество не е възможно да се извлече никакво разумно количество опиат. Много хора го правят в градините си с чисто декоративна цел и една такава промяна ще декриминализира тяхната съвършено невинна дейност, която не представлява опасност за обществото.

Направените предложения имат за цел българският наказателен закон да стане по-малко опасен за потребителите/зависимите от нелегални дроги, отколкото самата употреба на дроги, и да съсредоточи вниманието към преследването на производството, трафика и разпространението им с цел извличане на печалби.

“Движение Промена” е на разположение на всички компетентни органи – както за обсъждане и пояснения по направените предложения, така и в предстоящия продължителен процес на преосмисляне на българското законодателство за наркотиците с оглед на повишаването на неговата ефективност и приближаването му до европейската практика (виж приложенията).

София
30 март 2003
Председател на Управителния съвет на “Движение Промена”
/н. с. 1 ст. Ю. Караджов, д-р/

Приложения:
Кратък преглед на европейското законодателство относно наркотиците.
Сравнителна таблица на европейското законодателство относно наркотиците.

Приложенията са изготвени с използването на последните данни за законодателството относно дрогите на Европейския Център за Мониторинг на Наркотиците и Наркоманиите (EMCDDA, eldd.emcdda.org).

НАКАЗАТЕЛНИ ЗАКОНИ ЗА ДРОГИТЕ В СТРАНИТЕ ОТ ЕС И У НАС

Настоящото сравнително разглеждане е основано на прегледа на последните документи по европейското законодателство за дрогите (Country profiles, Prosecutions and non-prosecution of drug users in EU, Decriminalisation in Europe; които могат да бъдат намерени в сайта eldd.emcdda.org) и на основния текст от нашето наказателно законодателство - чл. 354 от НК.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.)
Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие, разпространява, съхранява, държи, превозва или пренася наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева, и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходната алинея:
1. има за предмет вещества в големи размери;
2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;
3. се отнася за вещества, които се разпространяват сред повече от две лица или на публично място, или в района на учебно заведение, общежитие или казарма на разстояние до 250 м от прилежащите им терени;
4. е извършено от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;
5. е извършено повторно,
наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева за високорискови наркотични вещества, и лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева - за рискови наркотични вещества.
(3) (Изм., ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба.

Чл. 354в. (Изм., ДВ бр. 21 от 2000 г.)
(1) Който засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(2) Който организира, ръководи и/или финансира престъпна група за отглеждане на растения по предходната алинея, или за добиване, производство, приготвяне, изработване или преработване на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години или с доживотен затвор и глоба от триста хиляди до петстотин хиляди лева.
(3) Който участва в престъпна група по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(4) Не се наказва участник в престъпна група, който доброволно е съобщил на властта всички известни му факти и обстоятелства за дейността на престъпната група.
(5) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба до хиляда лева.
(2) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

ЗАКОНИТЕ В ЕС
Класификация на дрогите
Навсякъде в ЕС наказателният закон борави с дефинициите и класификациите на различните дроги, дадени в съответните национални закони за контрол на наркотичните вещества. Всички тези закони в една или друга степен са съобразени с Единната Конвенция на ООН за Наркотиците от 1961 и нейните по-късни редакции и допълнения, които са ратифицирани от всички страни членки на ЕС. От друга страна, много страни прилагат свои класификации на наркотичните вещества според тяхната опасност за публичното здраве, които се различават в известна степен от класификацията на ООН, но изглеждат по-близки до реалността. Така например във Великобритания законът разделя дрогите в 3 класа: клас А обхваща метадон, морфин, хероин, опиум, LSD, MDMA; клас В – кодеин, някои амфетамини; клас С – канабис, амфетамини, бензодиазепини. Подобни национални класификации съществуват в Швеция, Финландия, Португалия, Италия, Франция, Германия, Дания. Холандският закон разграничава веществата, създаващи "приемлив риск" (транквилизатори и канабис) от тези създаващи "неприемлив риск" (опиати, кокаин, канабисово масло и др.).
Даже в страните, които буквално са включили касификацията на дрогите на ООН в своя закон, обикновено има издадени подзаконови актове, които внасят съществени нюанси в приложението на наказателния закон. Според EMCDDA "има консенсус в Европейския Съюз … законът за бъде по-снизходителен към канабис, марихуана, хашиш и техните деривати, отколкото към веществата, смятани за по-опасни."
Българският Закон за Контрол на Наркотичните Вещества и Прекурсорите от 1999 използва буквално класификацията на ООН (която не само не съответства на съвременните научни данни, но съдържа и редица груби фактологични грешки). Нашият наказателен закон изцяло приема тази класификация, според която например канабисът е поставен в Списък 1, а морфинът и кокаинът са в по-лекия Списък 2. Няма издадени подзаконови актове, които да коригират тази класификация с оглед приближаването и до практиката в ЕС.

Употреба на дроги (per se)
Употребата на дроги е инкриминирана в някои страни на ЕС: Франция, белгия, Финландия, Гърция, Швеция, Люксембург; в Ирландия и Великобритания единствено употребата на опиумни продукти е наказуема. Испания и Португалия прилагат само административни санкции. На практика в страните на ЕС употребата на дроги сама по себе си рядко води до наказателни санкции; важно изключение от това правило са случаите, когато са употребени дроги в/пред училище или в присъствието на непълнолетни.
Според българският Наказателен кодекс (НК) употребата на дроги сама по себе си не е престъпление.

Притежание за собствена употреба
Притежанието на дроги за собствена употреба, тясно свързано с придобиването, пренасянето, съхранението и пр., е най-често срещаното нарушение на законите, свързано с дрогите, и засяга най-голям брой хора – както у нас, така и навсякъде по света.
В страните от ЕС количествата различни дроги, които се приема, че са за собствена употреба, обикновено са определени с подзаконови актове. Така например количествата канабис варират от 5 до около 30 грама. Тези количества са съобразени с реалностите на нарко-пазара. Изследвания в различни страни показват, че потребителите на дроги по съображения за удобство и икономия рядко купуват единични дози, затова количествата, определени за собствена употреба, са по-големи – от порядъка на 10 единични дози. В повечето страни на ЕС притежанието на количества, по-малки от определените, е декриминализирано, най-вече по отношение на канабиса.
Холандия и Дания още през 70-те приемат политиката на декриминализация. Франкфуртската Резолюция от 1990 заявява, че идеята за изкореняване на употребата на дроги е претърпяла провал и "в най-добрия случай, политиката по отношение на дрогите може да регулира и ограничава вредата от употребата на дроги". Резолюцията е подписана от местните власти на Амстердам, Хамбург, Франкфурт и Цюрих, но постепенно към нея се присъединяват още дузина големи европейски градове (и даже един американски), които, въпреки известна съпротива от страна на правителствата, налагат на своята територия либерално отношение към потребителите на нелегални дроги и най-вече на канабис. Несъмненият успех на програмите за намаляване на вредите в градовете, прилагащи Франкфуртската Резолюция, в крайна сметка подтиква повечето европейски страни да възприемат този подход като част от националната си политика по отношение на дрогите.
В Испания, Португалия, Италия, Белгия и Люксембург декриминализацията е осъществена със закон. В Италия и Испания притежанието на дроги остава нарушение, което се наказва с административни санкции (временно отнемане на шофьорската книжка или разрешителното за оръжие); в Люксембург в някои случаи може да бъде наложена глоба; в Португалия нарушителите се изпращат на психологическа консултация, за да се изясни дали имат нужда от помощ; в Белгия не се предвиждат никакви санкции за "не-проблемните" потребители на канабис.
Декриминализация с различни подзаконови актове е осъществена в Холандия, Германия, Дания, Франция. В останалите страни на ЕС, макар и да няма специални актове за декриминализация на притежанието, в повечето случаи “съдебното преследване се преустановява от прокурора” или в съда. В Гърция на заловените с канабис за пръв път се налага само пробация; в Швеция и Финландия затворът обикновено се заменя с глоба и/или принудително лечение.
Като цяло, притежанието, пренасянето, съхранението и пр. на наркотични вещества за собствена употреба, без умисъл да бъдат предадени/продадени, в законодателството на страните от ЕС има най-нисък приоритет. Наказанията, където не са премахнати, са относително леки и рядко се прилагат в пълната си сила.
На този фон българският наказателен закон изглежда крайно строг към потребителите на дроги.
Предвиденото от НК наказание (чл.354а, ал.1) изглежда парадоксално високо, а при повторно нарушение (чл.354а, ал.1, т.5) то става още по-голямо, като попада в една категория с разпространението на дроги.
В България е декриминализирано единствено притежанието на единична доза (тази доза е неуточнена) от зависимите (чл.354а, ал.3). Странно е, че НК, който освобождава от отговорност малцинството зависими от дроги, които често нарушават други разпоредби на НК (най-вече престъпления против собствеността), налага изключително тежки наказания на болшинството от потребителите, които не са зависими и чиято употреба рядко застрашава обществения ред.
В реалната съдебна практика са чести опитите за заобикаляне на този парадокс. Много съдебни експерти, които трябва да установят дали подсъдимият е зависим, умишлено лъжесвидетелстват, за да облекчат или отменят наказанието за простъпка, която им се струва нищожна; има сведения, че някои от експертите в такива случаи искат подкуп от обвиняемия.
Общото впечатление е, че наказанията, предвидени в НК за притежание на малки количества дроги за собствена употреба, са в драстичен дисонанс със съответното законодателство в страните на ЕС. Достойно за удивление е, че наказанията за притежанието на прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества (чл.354а, ал.1), склоняване към употреба (чл.354б, ал.1), и производството на наркотици (чл.354в, ал.1), са по-меки, отколкото за притежание за собствена употреба. В страните на ЕС нещата стоят точно обратно.

Разпространение на дроги
За разлика от притежанието на малки количества дроги, законодателството на всички европейски страни предвижда наказателна отговорност за разпространението на дроги. Въпреки това, както законът, така и съдебната практика са гъвкави и правят разграничение между т. нар. "приятелска търговия/размяна" и разпространението с цел извличане на съществена печалба. Отчита се също така видът на дрогата, като канабисът остава с най-нисък приоритет.
Заловените нарушители се изпращат в съда, който решава каква санкция трябва да приложи. Тенденцията в ЕС е това деяние да се наказва, "освен ако не е много тясно свързано с употребата". В Италия например "приятелската търговия" с малки количества дроги, най-често канабис, може да не се преследва като разпространение, а се разглежда от съда като "групово притежание". От друга страна, утежняващи вината обстоятелства като разпространение сред непълнолетни могат да доведат до налагането на тежки наказания.
В България наказанията за разпространение на дроги твърде малко се отличават от тези за просто притежание. В този смисъл нашият НК не прави особена разлика между потребителя на дроги и хората, които извличат печалби от тяхното разпространение.

Производство и трафик
Престъпленията от този род в страните от ЕС също се разглеждат в зависимост от вида на дрогата и каква е целта: собствена употреба или печалба. В първият случай наказанията в много страни са относително леки, дори символични, когато се касае за внасяне на малки количества дрога. В Холандия производство на канабис за собствена употреба и продажба е уредено с подзаконов акт, а в Белгия и някои области на Италия (с решение на местната власт) отглеждането на няколко растения канабис не се наказва. В Германия само отглеждането на повече от 200 растения се наказва със затвор, като за по-малки количества се налагат глоби.
Производството и трафикът на значителни количества дроги с цел печалба във всички страни се преследва строго. Наказанията в такива случаи, особено когато става дума за организирана престъпна група, могат да бъдат изключително тежки, например доживотен принудителен труд в Люксембург.
Нашият НК не прави разлика в зависимост от целта на престъплението: собствена употреба или печалба. И в двата случая наказанията са тежки, но – в противоречие с общоприетата практика в ЕС – има случаи, когато те са по-малки отколкото за просто притежание.

Престъпления против собствеността, извършени от потребители на дроги
Тези престъпления са типични за тежко зависимите от дроги (предимно хероин и много по-рядко кокаин), които нерядко извършват кражби, за да си набавят пари, необходими за купуването на дрога. В страните от ЕС общата тенденция е към преследване на тези престъпления, "освен ако те не са тясно свързани с употребата". Това означава, че в много случаи кражбата се смята за незначителна и обвиняемият получава възможност да избегне наказанието, ако се съгласи на лечение, което да го избави от зависимостта, подтикнала го към престъпление.
У нас НК не предвижда подобни алтернативи на затвора. Известни са случаи, когато се води дело за нищожна кражба (познатият ми пример е за 26 лв.) против бивш зависим, който от 1 година сам е постъпил в терапевтична общност. Съмнително е дали този неуместно твърд подход е полезен за зависимите и в крайна сметка за обществото като цяло.

Заключение
Европейските страни прилагат рязко диференциран подход към различните престъпления, свързани с дрогите. Тенденцията е потребителите на дроги, винаги когато това е възможно, да се държат далеч от затвора, но строго да се преследва трафика и разпространението.
Притежанието на дроги за собствена употреба, особено канабис, в повечето страни е декриминализирано. В случаите, когато наказателната отговорност не е отменена, практиката е да се прилагат алтернативи на затвора (административни наказания, психологическа консултация, лечение). На другия полюс са престъпления като производството и трафика на дрога с цел извличане на значителни печалби, които се наказват строго.
Сравнението на българския наказателен закон за дрогите със съответното законодателство в страните от ЕС води до смущаващи изводи. У нас законът не прави необходимата разлика между потребителите на дроги и тези, които ги произвеждат и разпространяват с цел печалба. Непропорционално строгите наказания за потребителите на дроги, особено за тези, които не са зависими, способстват за появата на специфичен вид корупция сред полицаи, магистрати и медицински съдебни експерти. Пострадалите никога не се оплакват от изнудването за подкуп, тъй като това неизбежно би ги поставило под ударите на чл. 354а с всички произтичащи тежки последствия.
Небходима е бърза реформа на законите за наркотиците у нас с оглед повишаване на тяхната ефективност в противодействието на проблемната употреба на дроги и приближаването му до европейските стандарти и тенденции.

Австрия
Само притежанието на големи количества (над 20г ТНС канабис, 5г хероин, 15г кокаин, 10г амфетамин, и т. н.) се наказва със затвор. Притежанието на малки количества канабис е декриминализирано, а притежанието на малки количества други дроги обикновено води до 2 год. пробация.

Белгия
Наказанието е затвор от 3 мес до 5 год и/или глоба, което може да бъде увеличено, ако дрогата е предлагана на непълнолетни. Употребата за собствена употреба обикновено не води до ефективна присъда. Директива от 1998 дава на притежанието на канабис за собствена употреба най-нисък приоритет. От 2003 "не-проблемната употреба на канабис", включваща притежанието и ограниченото производство за собствена употреба, са декриминализирани.

Дания
При първа простъпка има предупреждение, а при втора се налага глоба или, при определени утежняващи обстоятелства, даже и кратък затвор. Притежанието на дроги с цел търговия, освен малки количества канабис, се наказва със затвор.

Великобритания
До 6 мес затвор и/или глоба за дроги от клас А (хероин, кокаин); до 3 мес за клас В (амфетамини). Канабисът от 2002 е преместен в клас С и наказанието при първа простъпка е само предупреждение.

Германия
В над 90% от случаите преследването против притежателите на "незначителни количества" канабис се прекратява. В различните провинции тези количества варират от "една кибритена кутия" до 30 г. Притежанието на по-големи количества се наказват с до 5 год затвор или глоба.

Гърция
Зависимите нарушители обикновено се насочват към принудително лечение. Тези, които не са зависими, се наказват с 10 дни до 5 год затвор. На практика при първо залавяне с канабис присъдата обикновено се заменя с пробация.

Ирландия
Наказанието е до 1 год затвор и/или глоба. В случая на канабис при първите две залавяния наказанието е само глоба.

Италия
Наказанията силно зависят от вида на дрогата. Притежанието на канабис е декриминализирано: първото нарушение се наказва с предупреждение, а след второто следват административни санкции.

Испания
Притежанието на малки количества дроги не е престъпление, а административно нарушение. То може да се накаже с глоба, която се отменя, ако заловеният се съгласи на лечение; също така може временно да се отнеме шофьорската книжка или разрешението за огнестрелно оръжие на нарушителя.

Люксембург
Притежанието на канабис е декриминализирано и се смята за административно нарушение, наказуемо с глоба. То се наказва със затвор (8 дни до 6 мес.) само ако има утежняващи обстоятелства. За останалите дроги наказанието е 1 до 5 год. и/или глоба.

Норвегия
Притежанието на малки количества дроги не е криминално престъпление, а нарушение на Медицинския Кодекс. Наказанието е глоба или затвор до 6 мес.

Португалия
Притежанието на малки количества от всички дроги за собствена употреба не е престъпление. Нарушителите се насочват към психологическа консултация, като могат да бъдат наложени административни наказания.

Финландия
Наказанието е до 2 год., но в "обикновените случаи" се препоръчва престъплението да се смята за "незначително" и присъдата да не се прилага, ако заловеният се съгласи на психологическа консултация. На практика обаче често се налага и наказание - обикновено глоба.

Франция
Наказанието е до 1 год. затвор и глоба, но обикновено се прилагат алтернативи. Според директива от 1999 притежанието на канабис за собствена употреба се смята за незначително нарушение, което приключва с "устно предупреждение".

Холандия
Възбужда се преследване се само за притежанието на повече от 0.5 г "твърди дроги" или 5 г канабис. Нелицензираното притежание на до 30 г канабис се наказва с 1 мес. затвор и/или глоба. Производството и търговията с канабис, макар и формално да остават криминални деяния, наказуеми от закона, са уредени със съответен подзаконов акт.

Швеция
Наказанието е най-леко за канабис: до 6 мес затвор или най-често глоба, като последната се отменя, ако заловеният се съгласи на психологическа консултация.

Естония
При малки количества може да бъде наложено административно наказание (глоба или до 30 дни арест). При второ задържане или големи количества притежанието се смята за криминално престъпление и се наказва със затвор.

Латвия
При малки количества дрога наказанията са само административни (глоба или до 15 дни арест). Тези количества са уточнени със съответен документ.

Полша
В обичайните случаи наказанието е глоба, "ограничение на свободата" или рядко до 1 год. затвор.

Словакия
Притежанието на "повече от 1 доза" се наказва с до 3 год. затвор.

Чехия
Съдебно преследване започва само при притежанието на "количества, по-големи от малки". Тези количества са: 10 дозиХ100мг хероин, 10 дозиХ50мг кокаин и амфетамини, 10 дозиХ100мг МДМА, 10 дозиХ50мкг ЛСД, 20 цигари марихуана с 1.5% ТНС.

БЪЛГАРИЯ
КЪМ 03/2003 НАКАЗАНИЕТО Е 10 ДО 15 ГОД ЗАТВОР И ГЛОБА. ДЕКРИМИНАЛИЗИРАНО Е САМО ПРИТЕЖАНИЕТО НА ЕДИНИЧНА ДОЗА ОТ ЗАВИСИМИТЕ, НО ТАЗИ ДОЗА НЕ Е УТОЧНЕНА.

Share on Facebook