По материали на The Huffington Post

Share on Facebook

Калифорния и Масачузетс представиха проектозакони през 2009-а, докато Ню Хемпшир и Вашингтон ( щата ) депозираха такива преди януарските законотворни сесии.

Марихуаната е нелегална според федералния закон, но поддръжнищите на легализацията казват, че интереса към каузата се увеличава.

Дузина други щати, между които Уискънсин, разглеждат предложения между медицинска употреба и декриминализация на малки количества марихуана.

Хората, които се противопоставят на облекчаването на законите свързани с марихуаната, не са щастливи с нарастващото любопитство по темата с нейната легалност.

От коментар по статията:

Разбира се, че хората които се противопоставят на облекчаването на законите за марихуаната не са щастливи от това че хората научават истината. Те са лъгали дълго време и са печелили баснословни суми от тези лъжи. Изцяло на наша сметка !

Източник : http://www.wkowtv.com/

Share on Facebook

Share on Facebook

Първото кафе в САЩ, в което е позволено пушенето на марихуана, при това напълно законно, отвори врати в Орегон. Стъпката е част от новата политика на президента Барак Обама, целяща да облекчи пациентите, използващи психотропното вещество за медицински цели.

The Cannabis Cafe в Портланд ще даде възможност на болните, които разполагат с медицинско удостоверение, позволяващо употребата на марихуана, да пушат от зеленото растение, необезпокоявани от никой, въпреки федералната забрана.

“Това кафе, най-накрая, ще даде лична свобода на нашите членове. Но плановете ни не се изчерпват само с това да предлагаме храна и марихуана – смятаме да организираме класове и семинари, с които искаме да научим хората как се отглежда канабиса, както и неговите други приложения“, коментира Маделин Мартинез, изпълнителен директор на организацията NORML, целяща легализацията на марихуаната в САЩ.

Други са горди с постъпката си и се снимат за спомен

Членовете на The Cannabis Cafe ще плащат ежемесечна вноска от 25 долара, за да могат да посещават частния клуб, който е с капацитет от 100 човека. Марихуаната в заведението е безплатна и не се заплаща, както и не върви с употребата на алкохол, който е забранен.

Около 21 хиляди души в Орегон са регистрирани, че могат да ползват марихуана за медицински цели. Както е известно, лекарите предписват канабиса за лечение на болести като Алцхаймер, диабет, множествена склероза, Синдромът на Турет и др.

Създаването на кафето идва месец, след като администрацията на Барак Обама забрани осъждането на пациенти и диспансери, които използват веществото за медицински цели.
Източник: Avtora.com

Share on Facebook

Канабисът не е по-вреден от бургерите в Макдоналдс, казва холандецът

Герит Ян Тен Блуемендал (името му в превод звучи така – Георги Иванов от Долината на цветята) е един от шестте собственика на кофишоп „ДЕОС” (DEOS) в град Льоварден, Холандия. Завършил е холандски език и литература в Грьониген. По професия е библиотекар, но вече повече от 10 години се занимава с продажба на канабис в кофишоп. Роден е в източната част на Холандия, в град Хенгело. На 27 години се мести да живeе в Льоварден, където работи в градската библиотека. След време негов приятел му предлага да започнат официален бизнес с канабис и той се съгласява.
Ето какво разказа Герит Блуемендал за канабиса и кофишоповете в Холандия:

Започнах да се занимавам с този бизнес през 1994 година. Марихуана пуша от 18-годишна възраст, сега съм на 47 години. От 30 години пуша редовно по два-три джойнта на ден ( 2-3 цигари ), което не ми е попречило да завърша университет и да си гледам задълженията. Като бях по-малък в началото не казвах на родителите си, че пуша трева. Тогава и не беше толкова разпространено. След време, когато започнах този бизнес с кофишопа, родителите ми дойдоха да ме видят. Баща ми беше градинар и когато видя растенията, разбра, че канабисът е растение като доматите, по-скоро като билките, като ригана или босилека. Двамата с майка ми приеха работата ми съвсем нормално. Разбира се, имали сме сериозни разговори относно моята работа, но когато обясниш на хората за какво става въпрос в действителност, те са по-склонни да го приемат. Затова и аз отделям толкова време да разговарям с журналисти и с политици, за да им обясня какво всъщност е канабисът.

Освен този кофишоп, ние държим отпред и още един магазин, където продаваме дрехи от коноп, лули, листчета за свиване и книги за тревата. Продаваме също нужните материали за отглеждане на трева – семена, специални торове, лампи. На горния етаж имаме магазин за отглеждане на канабис – grow shop. Там отглеждаме и продаваме малки растения. Друго си е, когато ти лично си отглеждаш стоката, която продаваш. Разбира се по закон не е разрешено да се отглеждат растения от канабис, но се знае, че ако отглеждаш по 4-5 растения в дома си за лична употреба, полицията няма да ти направи проблем.

Хората, които работят като продавачи в кофишопа, са на различни възрасти. Има продавачи на 47, на 51 години. Най-младият продавач е на 21 години. Трима студенти работят тук на почасова работа, а другите имат договори и работят по цял ден.
Освен канабис на грамаж, продаваме също предварително свит джойнт (pre-rolled joint). Цената му е 2.50 евро. В него слагаме най-често половин грам трева и го смесваме с тютюн. Имаме специален човек, който e назначен да свива джойнтовете. Той работи по 32 часа на седмица и през цялото време свива цигари с марихуана с помощта на една специална машина, която улеснява работата.

От 1 юли тази година (2009 – б.а.) в Холандия ще излезе закон, който ще забранява пушенето на тютюн на обществени места, кафета, барове, заведения, както и в кофишоповете. Това е европейски закон, който ще важи за всички страни от Европейския съюз. Тогава в кофишоповете няма да е позволено да се пуши тютюн, а само канабис. Това значи, че вече няма да може да смесваме тютюн в джойнтовете, а ще се се пушат цигари пълни само с марихуана. Ще са доста силни, но какво да се прави – закон (смее се).

Всички, които работят в кофишопа, пушат трева. Все пак трябва да можеш да даваш съвети и препоръки на клиентите относно стоката си. В противен случай ще е все едно в месарски магазин да работи човек, който е вегетарианец. Ще е малко странно, нали?!
Позволено им е да пушат когато са на работа, но умерено. Все пак трябва да могат да си вършат работата.

Ще ви разкажа как започна всичко с кофишоповете в Холандия и канабиса.
През 1920 година е приет „Закон за опиума”, който е имал за цел да регулира употребата на опиуми от китайското население в Амстердам. Това е закон за всички наркотици и в него се казва кои са позволени и кои не. През 1976 г. имаше промяна в този закон и се направи разграничение между „твърди” и „меки” наркотици. По това време имахме много проспериращо правителство. За първи път министър-председателят беше от социалдемократическата партия, а министърът на общественото здраве беше отговорен за промяната в този закон. В повечето страни за закона за наркотиците отговаря министерството на правосъдието, но в Холандия отговорността е поета от министерството на здравеопазването.

Това разграничение на наркотиците се направи, за да се намали вредата върху здравето. Управляващите казаха – да, добре, има наркотици като хероин, кокаин и амфетамини, които са много опасни за здравето, и те бяха поставени в първи лист като най-вредни и са забранени. А канабисът е поставен в друг „лист” като не толкова вреден наркотик, който се толерира. Най-малкото това не е наркотик, от който можеш да умреш. Другите наркотици причиняват много по-сериозни проблеми. Тази промяна в закона през 1976 г. вече позволяваше да носиш и употребяваш определено количество канабис, без да бъдеш преследван от закона или да плащаш наказателни глоби. Така вече можеше да се пуши спокойно.

Преди да се появят първите кофишопове през 1980 година, съществуваха т.нар. „центрове за употреба на канабис” (using centers), където се събираха млади хора. Там се слушаше музика и много често се правеха дискусии на различни теми. В тези центрове идваше „домашният дилър” (house dealer), както наричахме тогава човека, който продаваше трева. Той винаги ходи с голям дълъг шлифер и когато го разкопчее, отвътре от горе до долу има най-различни видове пакетчета с марихуана. През средата на 80-те обаче, правителството затвори „центровете за употреба” и тогава „човекът с големия шлифер” започна да наема частни помещения и да си прави собствен магазин. Така кофишоповете започнаха да се появяват.

И така, първо промяната в закона, после „центрове за употреба” и ето ги днес кофишоповете, които са съвсем официални кафета.
Но за да отвориш кофишоп, трябва да попълниш много документи и да се съобразяваш с много правила и закони. Днес във всички страни в ЕС, за да започнеш какъвто и да е бизнес, трябва да се попълват много документи и да се отговаря на много изисквания. Сега ще ви покажа документите и лицензите ни за „ДЕОС” (носи папка с документи, с печати, правила).

Нашият кофишоп се възприема като кафе. За да отворим кофишоп, ние трябва да имаме разрешение от кмета на града да продаваме първо безалкохолни напитки – кафе, кола и след това трябва да имаме лиценз, т.нар. „толерантен документ”, който да ни позволява да продаваме и канабис. Кметът на града, представители от министерството на правосъдието и от полицията, решават кои хора могат да получат разрешително за отварянето на кофишоп и да продават канабис. След това, макар и да имаме това разрешително, има още множество правила, според които можем да продаваме канабис. Тези правила са записани в разрешителното, което на холандски се нарича „Хъдоуфен клавей”. Ако нарушиш някое от тези правила, ти загубваш това разрешително, а оттам и правото си да продваш канабис.
Например едно от правилата е, че е забранено да се продава алкохол в кофишопа, защото смесването на тези два вида наркотик (алкохолът също е наркотик) води до неблагоприятни реакции. Само в Амстердам все още съществуват „Хаш кафета”, където се продава и бира, и канабис.

Също е забранено да влизат лица под 18 години. Пет-шест пъти годишно от полицията идват да правят проверки, дали в кафето има лица под тази възраст. Ако има дори един клиент под 18 години, кафето се затваря за една седмица, взимат ти канабиса и впоследствие може и да го затворят завинаги.
Забранено е също да се рекламира канабисът. Не можем да сложим табелка отпред на кафето: „Най-добрата мароканска трева се продава в кофишоп „ДЕОС.” Това е забранено, но хората просто го знаят това и не е нужна реклама. Ако ние наистина продаваме много добра трева, новината ще се предаде от уста на уста и хората сами ще ни потърсят. Бизнесът с канабис е най-успешният бизнес, без да му се налага да използва каквато и да е реклама.

Друго правило е, че в кофишопа не ни е позволено да имаме марихуана повече от 500 грама. Също клиентите, когато купуват трева от нас, нямат право да купуват повече от 5 грама канабис наведнъж.
Друга забрана е, че нямаме право да отглеждаме марихуана. Това е малко противоречиво, защото, както ви казах, на горния етаж ние правим точно това.

Това правило ние го наричаме „предната врата и задната врата в закона”. Можем да наречем нашия кофишоп „предната врата” – легалната страна, откъдето можеш да купиш много марихуана, защото ние продаваме наистина много и „задната врата” в закона, където се нарушава правилото за отглеждането на тревата. По някакъв начин е забранено, но в същото време се знае, че ако не се злоупотребява много, може да се нарушава това правило.

За този кофишоп имаме разрешително да продаваме само канабис. Нямаме право да продаваме гъби. В холандския закон пише, че продажбата на сухи гъби е забранена, но на пресни гъби е позволено. Наскоро правителството реши, че и продажбата на пресните гъби с наркотичен ефект трябва също да се забрани. Това се случи поради няколко инцидента в Амстердам. Една французойка беше яла гъби и се самоуби, като се хвърли през прозореца на един блок. Такива неприятни неща се случват главно с чуждите туристи, които не са много добре информирани за ефектите на наркотиците. Това не се случва с холандците, защото те знаят за какво става въпрос.

Случвало ми се е да дойдат туристи в кофишопа и да им прилошее след като пушат трева. Когато пушиш трева, кръвната ти захар намалява и ти спада кръвното. За да се оправиш, трябва да ядеш нещо сладко или да пиеш плодов сок и след 15 минути се оправяш. След два до четири часа ефектът ще е изчезнал напълно. Когато например си изморен, не си ял, или си пил алкохол, ако пушиш трева направо те „удря” и ти става много зле. Затова бих препоръчал да не се пие алкохол и едновременно с това да се пуши марихуана. То и затова алкохолът в кофишоповете е забранен.

В Холандия марихуаната не е легална, тя е толерирана. Официално имаме закон, с който марихуаната е забранена, което предотвратява проблемите с другите европейски страни. В Европейския съюз всички наркотици са забранени, в това число и канабисът. Нашия министър казва: „Добре, канабисът и при нас е забранен, но се толерира.” Така на политическо ниво няма проблеми, а на улицата си съществуват тези кофишопове. Това според мен е много по-добро решение, защото така можеш да си купиш канабис от сигурно място и знаеш, че наистина ти продават нещо качествено. Преди време, ако искаше да си купиш канабис, трябваше да отидеш до някой дилър на улицата. Той обаче продава и други по-силни наркотици и не знаеш какво точно ти продава и дали не го смесва с по-твърда дрога.

В Холандия имаме повече от 50 града, но не във всеки град има кофишопове. Само в 19 града има кофишопове, което значи, че в по-голямата част на страната няма такива кафета. Ако отидете в Докум, Франекр, Храу няма да намерите никакви кофишопове, но в Льоварден, в Грьонинген, в Харлинген, в Маастрихт, Амстердам има много.
В Холандия има около 730 кофишопа, като близо 300 от тях са в Амстердам. Кофишоповете в градовете, които са близо до границата на Юг, са основно за туристи. Там 50% от посетителите са от Белгия, 30% са от Франция и едва 20% са от Холандия. Ако отидете в Маастрихт, ще видите, че там 50% от посетителите са германци, а другите 50% са от белгийци.

След 1976 г., ако полицията те хване с малко количество трева, не е проблем и не те наказват. Същото е сега положението в Белгия, но те просто нямат кофишопове. Позволено е да имаш канабис в себе си, но не е позволено да го продаваш.

Някои политически партии в Холандия са против кофишоповете, но мнозинството от политиците в Холандия смятат, че това е нещо добро, защото така се разграничават твърдите и опасни наркотици от меките и по-безвредните. Тези, които са против свободната продажба на марихуана, извеждат като довод т. нар. „Stepping stone theory”. В нея се твърди, че марихуаната е входна врата към употребата на по-твърди наркотици. Естествено, като си купуваш канабис от дилъра на улицата и той в момента не може да ти продаде трева, ще ти предложи нещо друго да пробваш и ще се опита да те „зариби” с по-сериозна дрога. Научно не е доказано, че ако употребяваш марихуана, след това ще започнеш да взимаш хероин или кокаин.
Затова в Холандия правителството ни реши, че е важно да се раздели пазарът на твърди и меки наркотици. Мисля, че тази политика работи добре, защото, ако погледнете статистиките в Интернет, ще видите, че процентът на употребяващите марихуана в САЩ е много по-голям, отколкото в Холандия, въпреки че там е абсолютно забранена употребата.

Сега правителството ни се състои от социалдемократи, християндемократи и малка част от християнската партия. Това е традиция в управлението на Холандия – да няма партия, която да притежава стопроцентова власт. Няма партия, която да е „шеф” над всички останали. В нашата култура сме свикнали да общуваме помежду си и да решаваме проблемите си заедно с общи усилия. Ние говорим за проблемите и не можем да си позволим да се разединим, защото знаем, че от това само ще загубим и ще сме по-уязвими от външни опасности.

Над 60% от холандското население нямат нищо против факта, че марихуаната се толерира тук. Може би по-религиозните хора и по-консервативните са против това, но в крайна сметка всеки има право на мнение.
В Холандия всяка година се прави проучване от страна на Министерството на общественото здраве колко хора употребяват алкохол, канабис, кокаин, гледа се на каква възраст са, какво количество употребяват. Най-важното, което гледат, е колко хора са умрели поради употребата на един от тези наркотици. Ако се види от статистиките, че много хора умират от упоребата на канабис, веднага ще се забрани продажбата и употребата му, но засега няма такива фрапиращи данни. От употребата на алкохол умират много повече хора, защото е по-токсичен. Но в крайна сметка той продължава да се продава легално, което на мен ми изглежда странно.

За здравето не е полезно нито да се пие алкохол, нито да се пуши трева, но ако го правиш умерено, всичко е наред. Вредно е да ядеш и много захар, вредно е и да ядеш постоянно храна от “Макдоналдс”. Проблемът не е в употребата, а в злоупотребата. За да няма злоупотреба с неприятни последствия, човек трябва да е информиран. Бургерите в “Макдоналдс” не са по-безвредни от канабиса. Ако ядеш в “Макдоналдс” веднъж седмично, не е вредно, но ако ядеш всеки ден там, ще ти навреди. Същото е и с канабиса. В крайна сметка всяко нещо в прекалено големи количества е вредно.

Когато един ден имам деца, ще им кажа, че да пушиш цигари с тютюн е много вредно. Ще им обясня, че могат да пушат джойнт, стига да си гледат задълженията и да мислят за бъдещето си. Не е разумно да започваш деня си с джойнт. Първо си свърши работата и след това се разтоварвай. В днешно време на децата трябва да се даде обяснение как да употребяват наркотиците, защото в модерното общество ние сме заобиколени от наркотици.

В нашия кофишоп продаваме 80% марихуана и 20% хашиш. Марихуаната си я отглеждаме тук. Само женските растения произвеждат наркотичното вещество „Ти ейч си” (THC), което може да се употребява за пушене. Мъжките растения като цъфнат имат едни малки топчици и по това се познава, че са мъжки. От мъжките се взимат семена, за да се произведат нови растения. Хашишът, обаче, го внасяме от други страни, не го произвеждаме сами. Ние го купуваме от т. нар. офиси в Амстердам. Там има хора, които контрабандират и са в бизнеса повече от 30 години. От тези офиси можеш да купиш хашиш от Мароко, от Непал, от Индия. Оттам можеш да купиш 10 или 100 килограма без проблем. Внасянето на тези наркотици е нелегално, но се контрабандира и се продава. Много неща се контрабандират по света. Например в Англия цигарите са много скъпи и затова има голяма контрабанда на тютюн. В ЕС също е забранено да се произвежда алкохол в домашни условия, ако не плащаш данъци, но много хора го правят незаконно.
За да продаваме хашиш, ние също трябва да плащаме данъци на държавата. Например ако на месец печелим по 1000 евро, образно казано, 400 от тях трябва да дадем за данъци на държавата. В Холандия данъците са 30-40% от дохода ти.

Тук, в „ДЕОС”, продаваме много видове канабис с различни имена. Като цяло ефектът е един и същ, но има известни малки разлики. Нали знаете колко видове лалета има в Холандия? Може би хиляди! Толкова могат да бъдат и различните видове канабис. Канабисът расте навсякъде, можеш да го намериш на всеки континент. Има марихуана индика (от Индия), Сатива.
Това е като с кучетата, отначало е имало един вид куче, днес имаме малкото чихуауа и големия дог. И двете са кучета, но са различни. Когато се кръстосват и размножават, се развива техният вид и породи.
Като се кръстосват различните видове треви, се получават нови видове.
Това е така с всички растения. Чрез кръстосване на различните треви се опитваме да направим по-добра и по-силна трева. Това си е чисто земеделие, все едно да отглеждаш домати или лалета. Един от най-известните видове канабис е Холандският скънк.

През 70-те години пушехме само трева, внесена от Африка, Колумбия, Тайланд, Мароко и други държави. В началото тревата, която се отглеждаше в Холандия, беше много слаба и вкусът й беше ужасен. След това през 80-те години в Холандия дойдоха американци, които искаха да отглеждат тук трева, защото законът в САЩ беше много строг. Те започнаха да произвеждат по-силна трева, отглеждана на закрито при специални условия и със специални лампи. Имаме един специален институт, който всяка година измерва количеството наркотично вещество ТНС в марихуаната, произведена в Холандия. Резултатите показват, че холандската трева е много силна.

Аз съм пробвал всички видове наркотици. Пробвал съм кокаин, амфетамини, ЛСД (LSD), ял съм гъби. От всичко най ми харесва да пия бира и да пуша джойнт, другите наркотици те разрушават. Когато вземеш ЛСД, всичко е много вълнуващо, всичко е като в един реален сън. Когато го взех за пръв път, видях улиците да се движат като морски вълни, всичко беше много красиво и цветно. Но, разбира се, можеш да попаднеш и в „бед трип” (б. а. – лошо пътуване), където можеш да се стреснеш и уплашиш, и всичко да ти се стори като в кошмар, който няма край. Затова трябва да си информиран преди да взимаш, каквото и да било. Ако попаднеш в „бед трип”, трябва да вземеш успокоителни и действието на наркотика отминава.

Харесват ми също наркотиците, които ти дават енергия, като например кокаинът и амфетамините. Разликата между двете почти няма, просто амфетамините са кокаинът на бедните. Амфетамините могат да те държат буден от 48 до 72 часа, но това е много вредно за сърцето и за кръвното, а и после си като парцал. Когато не спиш толкова дълго време, започват да се появяват и халюцинации. След като мине ефектът се чувстваш много депресиран и разбит. Отначало като го вземеш имаш чувството, че можеш да направиш всичко, но след това се чувстваш ужасно зле. Точно затова човек се изкушава да вземе пак, за да не се чувства толкова зле и депресиран. Така взимаш все повече и повече и накрая просто умираш, защото организмът ти не може да издържи.
На щанда отдолу са подредени цигари с различни видове марихуана, отгоре на рафта – хартийки за свиване на цигари. Снимки: авторката

За разлика от амфетамините, кокаина, тютюна, алкохола, канабисът не е токсичен. Единственият недостатък на канабиса е, че когато се пуши, ти се дразнят белите дробове, затова е най-добре да се яде. Но разбира се, когато ядеш „Спейс кейк” (б. а. – Space cake – кекс с марихуана) трябва да избереш и подходящата обстановка. Не е добре, когато си много „хай” (б. а. – high – надрусан) да ходиш на места като дискотеки, защото може да ти се стори страшно, трябва да си с приятели на спокойно място, за да се забавлявате добре.

Ако питате мен, трябва всички наркотици да се легализират. Аз не виждам разликата между алкохола и кокаина. Мислите, че кокаинът е по-пристрастяващ? Колко хора са умрели от употребата на алкохол и колко са тези, които са умрели от кокаин? Прочетете и ще видите. Като се легализира всичко, ще се даде възможност на хората да станат по-отговорни и ще могат да решават сами за себе си кое е добро за тях и кое не.

Много често наркотиците се свързват с младежките субкултури, които се бунтуват, както са например хипарите. Хипарите в Холандия се появиха през 1968 г. по времето на множеството революции по света. По това време аз бях седемгодишен. Моето поколение е следващото – Пънк поколението. Слушахме Джони Ротън – „No future”, „Секс пистълс” – “God save the queen and the fascist regimе”, „Клаш”. Днес харесвам и черната музика, хубавия ритъм енд блус. Пънк поколението беше повлияно от множеството проблеми в обществото. Тогава се появиха атомните оръжия за масово унищожение. По мое време се водеше Студената война между Русия и САЩ, и всеки ден се изобретяваха нови и нови атомни оръжия. Тогава се страхувахме дали в близките години светът няма да бъде разрушен напълно, затова и слушахме „No future” на „Пистълс” (смее се). Но днес младите повече мислят за глобалното затопляне и се страхуват от природни бедствия. Но всяка култура, всяко поколение употребява наркотици.
Посетител в кофишопа си свива цигара само от трева. Снимки: авторката

Пънкарите са сърдити и ядосани. Капиталистическата система ни позволяваше да имаме добро образование, но после с това образование не можехме да си намерим работа, имаше голяма безработица и тогава идваше гнева. В този смисъл пънкът е музиката на бедните хора от Западна Европа. Може би вече, като не сме толкова бедни, не слушаме и толкова тази музика.

Демокрацията като идея е много добра система, но проблемът идва оттам, че ни управляват лъжци. Ако говорите с руснаците ще видите, че повечето от тях не харесват Путин, сигурно и в България е така – вие не вярвате на управниците си. Аз харесвам политическата система в Холандия, но отделните политически лидери си имат своите специфики и дефекти. Ние все още сме монархия, имаме кралица и въпреки това нашата демокрация е една от най-старите и може да се каже, че кофишоповете са пример за развитието на тази демокрация.

За финал на нашия разговор ще ви свия един джойнт, за да видите как става. Свиването не е лесна работа. Това е нещо, което трябва да практикуваш всеки ден.
Тревата, която ще сложа в цигарата, се казва „Джек Хара” (Jack Herrer). Кръстена е на един от тези американци, които са дошли в Холандия и са започнали да отглеждат собствени растения на закрито. Той е един от първите, които произвеждат качествена трева в Холандия.

По материала на Бистра Величкова, Холандия, публикуван в e-vestnik.bg

Share on Facebook

Решението ограничава суровите закони, приети в провинциите на страната, чиито наказания бяха обявени за противоконституционни.

Решението защитава “личния живот на възрастните, които са отговорни за собственото си поведение“, се казва в изявлението на съда.

Според съдиите Конституцията защитава “личните действия на индивидите, които по никакъв начин не нарушават реда, обществения морал или вредят на трета страна; които отговарят пред Бог, свободни от властта на съда“.

Съдът взе решението си по повод на процеса и осъждането на петима младежи, арестувани по време на полицейска акция през 2006 г.

Полицията беше намерила между 1 и 3 цигари с марихуана у всеки от тях. Съдът обаче предупреждава, че решението “не може да се смята за позволение да се консумира без ограничение”.

Решението беше взето само 4 дни след като Мексико разреши притежанието на малки количества наркотици като хероин, марихуана и кокаин с аргумента, че ограничените количества е по-добре да се използват в борбата срещу организираната престъпност.

Мексиканците могат да притежават до 5 грама марихуана, 500 милиграма кокаин, 2 грама опиум или 50 милиграма кокаин без страх от преследване.

Източник: Dnes.bg

Share on Facebook

Share on Facebook

Страната няма да е първата, която би могла да легализира марихуаната, след като в Европа такива държави са Холандия, Португалия. В САЩ щатът Калифорния също обмисля да стимулира данъчните си постъпления чрез легализирането на канабиса (виж тук).

Трябва да се има предвид, че производството, продажбата извън специални coffee shops, както и нейното транспортиране в големи количества все още е забранено в тези страни.

Това обаче не пречи Холандия да отчита нови 500 млн. долара/годишно приходи, след легализирането на марихуаната. И то във времена на криза.

Източник: Profit.bg

Share on Facebook

Общественото запитване е проведено сред представителна извадка от пълнолетни граждани на шест страни-членки от Европейския съюз, включващи България, Чехия, Дания, Холандия, Полша и Швеция от ноември 2008 до януари 2009. Представените страни са били избрани за да представляват различни закони за контрол на наркотичните субстанции – от репресивни до либерални. Унгарската организация е провела проучването с помощта на местни неправителствени организации, като подобно проучване е било направено по-рано и в Унгария.

Според анализите от анкетата, страните са дълбоко разединени в законодателствата им относно притежанието на канабис (марихуана). По-голямата част от анкетираните са се обявили за “война срещу марихуаната” в Швеция (58%), България (57%) и Полша (59%), докато в останалите страни подкрепят декриминализацията и легализацията на марихуаната – Холандия (76%) – (в Холандия марихуаната не е легализирана, а е разрешена само лична употреба и продажба на дребно само на определени и контролирани за целта места – Б.Р.), Дания (62%), Чехия (59%).

Повечето от участниците смятат, че евентуалното наказателно преследване от страна на властите не е възпиращ фактор при изборът им дали да употребяват наркотици: по-малко от 10% от всички участници в запитването се притесняват от наказателно преследване и това би ги възпряло от употребата на дроги, а по-голямата част биха избягвали употребата на дроги от здравословни съображения. Това разкрива сериозно разминаване между реалния и въображаемия възпиращ ефект на законите за контрол на наркотични вещества.

По-голямата част от анкетираните смятат, че използването на дроги е предимно проблем на общественото здравеопазване. На въпрос, от чия компетентност е работата по превенция на употребата на дроги, по-малко от 20% са поставили полицията на първо място, като останалата част смятат, че това трябва да е задължение на семейството или социални работници, които са запознати с проблематичната употреба на наркотични вещества.

Данните от проучването показват също, е налице широка публична подкрепа за раздаването на игли за спринцовки на хероинозависимите, като ефективна мярка срещу разпространението на СПИН. В някои страни (като Швеция) тази обществена нагласа е в противоречие с враждебното отношение на властите.

Източник: eudrugpolicy.org

Пълния доклад можете да прочетете тук (на английски език).

Share on Facebook

До 2001 година употребата на дрога в Португалия се смяташе за престъпление и се наказваше с лишаване от свобода до три месеца или с глоба. Ако намерената дрога превишаваше три дневни дози, това водеше до лишаване от свобода до една година или глоба. Законът обаче беше променен като употребата и притежанието на наркотици с цел лична употреба бяха декримализирани. Сега, ако няма доказателства за по-тежки престъпления на заловения с наркотици, той се изпраща в местна комисия за лечение на зависимости, която може да предложи лечение или рехабилитация. Може ли тази практика да се приложи в САЩ и какви са резултатите от промяната на закона в Португалия, пише сп. „Тайм”.

В коя страна притежанието на лека дрога не е престъпление? Въпреки че Амстердам е прочут сред любителите на канабиса и сред подрастващите от колежите с кофишоповете, задимени от марихуана, Холандия всъщност никога не е легализирала леката дрога – холандците просто не прилагат законите си срещу шоповете. Верният отговор е Португалия, която през 2001 година стана първата европейска държава, официално отменила всички наказателни присъди за лично притежание на наркотици, включително марихуана, кокаин, хероин и метамфетамин.

По препоръка на национална комисия, която трябваше да се занимае с проблемите на Португалия с наркотиците, затворът беше заменен с възможност за терапия. Аргументът беше, че страхът от затвор тласка пристрастените към противозаконни действия и че хвърлянето зад решетките е по-скъпо от лечението – та защо вместо това да не предоставим на пристрастените към наркотиците здравно обслужване? Според новия режим в Португалия хората, които са обвинени за притежание на малки количества наркотици, вместо да бъдат изпратени в затвора, посещават група, състояща се от психолог, социален работник и правен съветник за съответното лечение (което може да бъде отказано без наказание).

Въпросът е дали новата политика работи. Навремето в социално консервативната и в по-голямата си част католическа държава преобладаваше мнението, че декриминализацията на притежанието на наркотици ще отвори страната за „наркотуристите” и ще изостри проблема с дрогата. Португалия отчиташе едни от най-високите нива на употреба на твърди наркотици в Европа. Но публикуваните наскоро резултати от доклад, изготвен от института “Като”, либертариански мозъчен тръст, показват друго.

Документът, публикуван през април, констатира, че през първите пет години, след като притежанието на дрога за лична употреба беше декриминализирано, незаконната употреба на наркотици сред тийнейджърите в Португалия е намаляла, а броят на новозаразените с ХИВ заради употреба на замърсени игли, е спаднал. В същото време броят на хората, които искат да бъдат лекувани от пристрастеността си към наркотиците, се е удвоил. „Съдейки по данните, декриминализацията в Португалия е страхотен успех”, казва Глен Грийнуолд, адвокат и един от авторите, извършили изследването. „То даде възможност на португалското правителство да управлява и контролира проблема с дрогата доста по-добре от която и да е друга западна държава.”

Сравнени с ЕС и със САЩ, данните за употребата на наркотици в Португалия, са впечатляващи. След декриминализацията броят на постоянно употребяващите марихуана сред хората над 15 години е най-ниският в ЕС: десет на сто. Най-близката до тази цифра е в Америка при хората над 12 години: 39,8 на сто. Съответно повече американци са използвали кокаин, отколкото португалци – марихуана.

Докладът на института “Като” посочва, че между 2001 и 2006 година броят на използващите каквито и да е нелегални наркотици в Португалия между 7 и 9 клас е паднал от 14,1 на 10,6 на сто. Употребата на дрога сред по-големите тийнейджъри също е намаляла. Постоянно употребяващите хероин сред 16-18-годишните са намалели от 2,5 на 1,8 на сто (въпреки че е имало малко увеличение на използващите марихуана в тази възрастова група). Между 1999 и 2003 година новите заразени с ХИВ сред употребяващите наркотици са намалели със 17 на сто, а смъртните случаи, свързани с хероина и с други сходни наркотици, са спаднали с повече от 50 на сто. В допълнение след декриминализацията броят на пристрастените към наркотиците на метадоново и бупренорфиново лечение се е увеличил от 6040 на 14 877. Средствата, спестени чрез промяната, позволяват да се спонсорира по-усилено лечението без лекарствени средства.

Изследването в Португалия предизвика интереса на законодателите в САЩ, изправени пред изблиците на насилие, свързани с войната на наркобандите в Мексико. САЩ отдавна поддържат твърдолинейна политика към наркотиците като подкрепят само онези международни споразумения, които предвиждат забрана на наркотиците и налагат на гражданите си най-жестоките наказания за притежание и продажба на наркотици. Въпреки това Америка отчита най-високите нива на употреба на кокаин и марихуана в света, а повечето от европейските държави (включително Холандия) имат по-либерални закони, свързани с наркотиците и отчитат по-малка употреба.

„Мисля, трябва да разберем, че е нужно да спрем да сме твърдо „против”, когато други са декриминализирали дрогата и да приемем сериозно вероятността законодателството срещу употребяващите наркотици да няма особено влияние върху употребата на наркотици”, казва Марк Клайнман, автор на предстоящата да излезе книга When Brute Force Fails: How to Have Less Crime and Less Punishment (Когато грубата сила се проваля: Как да постигнем по-малко престъпления и по-малко наказания) и директор на програмата за анализи на политиката към наркотиците на Калифорнийския университет. Клайнман обаче не смята, че португалският модел е реалистичен за САЩ заради различията в размера и културата на двете държави.

Но в САЩ е в ход движение – сред законодателите в щата Ню Йорк, Калифорния и Масачузетс – което иска да бъдат преосмислени крайно репресивните закони, свързани с наркотиците. Съвсем наскоро сенаторите Джим Уеб и Арлън Спектър предложиха Конгресът да създаде национална комисия, не много различна от португалската, която да направи основен ремонт на политиката към наркотиците. Както отбеляза Уеб, САЩ са родина на пет процента от населението на света, но на 25 на сто от затворниците му.

В началото на април Грийнуолд потвърди, че голям проблем за американската политика към наркотиците е, че е основана на „спекулации и търговия със страха”, а не на емпирични доказателства за ефекта от по-меката политика. В Португалия резултатът беше, че се неутрализира това, което се беше превърнало в проблем №1 на общественото здравеопазване, каза той.

„Влиянието ва дрогата върху живота на семействата и върху обществото ни е много по-ниско, отколкото беше преди декриминализацията”, казва португалският “наркоцар” и президент на Института за наркотици и наркозависимост Жоао Кастел-Бранко Гулао. Освен това сега полицията има възможност да се фокусира върху проследяването на дилърите на много по-високо ниво и върху по-големи количества наркотици.

Питър Ройтер, професор по криминология и обществена политика в университета в Мериленд, също както Клайнман, е скептично настроен. На представянето в института “Като” той призна, че „декриминализацията в Португалия е постигнала основната си цел. Употребата на наркотици е спряла да расте.” Въпреки това той отбеляза, че Португалия е малка страна и за намалението на употребата на хероин и на смъртните случаи може да е допринесъл цикличният характер на наркоепидемиите – които се появяват без значение какви са местните политики.

Грийнуолд, автор на доклада, отвърна, че според данните декриминализацията не е довела до повишаване на употребата на наркотици. И тъй като във връзка с декриминализацията точно това интересува обществото и определящите държавната политика, „това е централният факт, който ще трансформира

Share on Facebook

В известен смисъл и двете неща означават едно и също, тъй като ВСИЧКО, КОЕТО НЕ Е НАКАЗУЕМО ОТ ЗАКОНА, Е ЛЕГАЛНО – това е древен и непоклатим юридически принцип. Магданозът и алкохолът са еднакво легални за пълнолетни, защото първият никога не е бил забраняван, а вторият е забранен само за малките, но не и за големите. По-прецизно би било да се каже, че употребата на магданоз винаги е била декриминализирана, докато алкохолът е легализиран, тъй като има специални закони, които уточняват кой може да пие, кой и как ще го произвежда и продава. Още по-строго, погледнато, и производството и търговията с магданоз е легализирана, т.е. ограничена, тъй като тя също изисква спазването на някои условия – хигиенни, данъчни и пр.

В Холандия тревата е декриминализирана на думи, но е легална на практика, тъй като има специален подзаконов акт (нарича се AHOJ-G), който премахва криминалните санкции и урежда правила за производството и търговията. Наказуеми са единствено отклоненията от този правилник. Тревата в Холандия е практически приравнена с алкохола – така поне казва тяхното правителство; единствената разлика е, че няма ДЪРЖАВЕН акциз върху тревата – въвеждането му би се изтълкувало от враговете като пълна легализация – което не пречи на МЕСТНИТЕ власти да вземат акциз, с който финансират програмите за превенция в училищата. В Испания, Португалия, Италия и пр. дрогите са декриминализирани, т.е. притежанието им не е криминално, а административно нарушение, което се наказва със скромна глоба, временно отнемане на шофьорската книжка или разрешителното за носене на оръжие и пр. В Люксембург и Белгия нама никакви наказания. В някои страни е декриминализирано отглеждането за собствена употреба; то не се наказва или се наказва с глоба, напр. в Германия се предвижда затвор само за повече от 200 растения.

Нявсякъде, независимо как се нарича режима, има ясно уредени количества за собствена употреба – или със закон, с подзаконов акт или с решение на накой си върховен или не чак толкова върховен съд – притежанието на които не се наказва. За тревата те варират от 5 грама в Холандия до 130 грама в Аляска.

“Декриминализация” е общоприетия термин в документите на ЕС. В решенията на Специалната Конференция по Дрогите на Парламентарната Асамблея на ЕС от 2003 е казано, че “наказанията ВЕЧЕ са отстъпили мястото си на лечение, консултиране, помощ, образование и социална интеграция” – естествено само за тези, които НАИСТИНА имат нужда от подобни неща. Ние искаме просто у нас да стане това, което в ЕС – където щели сме били да влизаме – ВЕЧЕ е станало.

“Експертите” успешно са убедили почти 8 милиона овце, че легализация означава пълна липса на контрол. Всъщност пълната липса на контрол си я имаме точно сега. Всяка промяна в сегашните закони или подзаконови актове трябва да има за цел УСТАНОВЯВАНЕ НА ПОВЕЧЕ КОНТРОЛ – но от обществото, а не от държавата (а разликиката е голяма). В условията на днешната тотално корумпирана България кофи-шоповете не изглеждат разумна възможност. Представяте ли си, ако търговията с трева започне да се контролира от полицията или от държавни инспектори?

Затова предлагаме декриминализация на притежанието на до 30 грама трева и отглеждането на до 3 зрели женски растения за собствена употреба от пълнолетни граждани. Предимства:
1. Ако някой наистина иска да се бори с черния пазар (те поне така разправят), това е единствения начин.
2. Ще се разкъса връзката на тревата с пазара на твърди дроги. Напоследък хероиновият пазар е зле и кварталните дилъри на хероин все по-често започват да продават и трева.
3. При сегашния закон корумпираните куки си прибират парите от дилърите и отчитат дейност, като арестуват децата, които пушат трева по градинките. Полицията никога в никоя страна не може да бъде изчистена от корупция; единственият начин е като се намалят възможностите за корупция и отчитане на фалшиви успехи.
4. Подобна уредба е приета в куп цивилизовани страни – от Швейцария и Италия до Австралия и Хаваите (да не говорим за Холандия) – и работи добре. Ако някой твърди обратното, нека да каже кога и къде декриминализацията по този модел се е провалила.
5. Декриминализацията ще сведе до разумния минимум вмешателството на държавата. Една легализация по холандски с кофи-шопове би изисквала наличието на нормална държава, а ние си нямаме такава.

Движение Промена

Share on Facebook

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ “ДВИЖЕНИЕ ПРОМЕНА”
във връзка с предстоящите промени в българското наказателно законодателство за наркотичните в-ва

Уважаеми дами и господа,
Сравненията на българското наказателно законодателство за наркотиците с европейското такова (виж приложенията) води до извода, че у нас е необходима спешна реформа. По повод възникналата дискусия за приближаването на нашето законодателство до това в страните на ЕС ние правим следните предложения:

1. Чл. 354а, ал.3 да остане, като с подзаконов акт се въведат следните пояснения: не се наказва притежанието за собствена употреба – без значение дали потребителят е зависим – на следните количества наркотични вещества:

Канабис – 30 грама
Хашиш – 3 грама
Хероин – 1 грам
Кокаин – 0.5 грама
Амфетамин, Екстази (МДМА) – 0.5 грам
ЛСД – 1 блотер

Тези количества са съобразени с наличните данни за моделите на употреба в страните на ЕС и у нас. Добре е известно, че преобладаващата част от пълнолетните потребители на канабис не го купуват на единични дози, а “на грамаж”, който използват продължително време. Също така се знае, че преобладаващата част от потребителите на хероин у нас, даже тежко зависимите, много рядко купуват повече от 1 “кантарен грам”. Предложените количества почти буквално повтарят тези, приети в Чехия, като допустимото количество ЛСД е значително намалено, което ни се струва по-подходящо за България.
Пояснението, че посочените количества се отнасят до всички потребители на дроги е необходимо, тъй като ~90% от тях не са зависими. Това се отнася най-вече потребителите на канабис; според критериите на Световната Здравна Организация зависимите сред тях е много малко вероятно да са повече от 5%. Досегашният закон декриминализира само притежанието от зависимите, най-вече от хероин, но налага безпрецедентно тежки според европейските понятия наказания на не-зависимите потребители – преобладаващата част от които са здрави и продуктивни членове на обществото. За тези млади хора една присъда би довела да много по-тежки последствия, отколкото самата епизодична, и най-често преходна, употреба на дроги.

2. При залавяне на непълнолетен потребител, той да се изпраща на задължителна психологическа консултация, която да идентифицира наличието и степента на зависимост, причините за проблема и, ако е необходимо, да даде препоръки за лечение.

Това предложение – надяваме се – не се нуждае от никакви пояснения.

3. Чл. 354в, ал.1 да остане, като с подзаконов акт се въведе следното пояснение: не се наказва отглеждането на не повече от:

3 зрели женски растения канабис (Cannabis sativa, L.)
30 растения градински мак (Papaver somniferum, L.)

Предложеното количество растения канабис е максимално ниско, в сравнение с приетото в редица развити страни (Италия, Холандия, Швейцария, някои щати на Австралия, САЩ и Канада), но по наше мнение е достатъчно, за да откъсне една значителна част от потребителите на канабис от черния пазар на дроги. Това ще намали контакта им с дилърите на твърди дроги и ще позволи на полицията по-ефективно да съсредоточи вниманието си върху борбата с нелегалното отглеждане на значителни масиви канабис с цел печалба, който отива предимно за износ или се разпространява у нас сред непълнолетните под формата на цигари, носещи печата на съответната престъпна група.
Целесъобразно е също така да не се наказва отглеждането на ограничен брой растения мак; от посоченото количество не е възможно да се извлече никакво разумно количество опиат. Много хора го правят в градините си с чисто декоративна цел и една такава промяна ще декриминализира тяхната съвършено невинна дейност, която не представлява опасност за обществото.

Направените предложения имат за цел българският наказателен закон да стане по-малко опасен за потребителите/зависимите от нелегални дроги, отколкото самата употреба на дроги, и да съсредоточи вниманието към преследването на производството, трафика и разпространението им с цел извличане на печалби.

“Движение Промена” е на разположение на всички компетентни органи – както за обсъждане и пояснения по направените предложения, така и в предстоящия продължителен процес на преосмисляне на българското законодателство за наркотиците с оглед на повишаването на неговата ефективност и приближаването му до европейската практика (виж приложенията).

София
30 март 2003
Председател на Управителния съвет на “Движение Промена”
/н. с. 1 ст. Ю. Караджов, д-р/

Приложения:
Кратък преглед на европейското законодателство относно наркотиците.
Сравнителна таблица на европейското законодателство относно наркотиците.

Приложенията са изготвени с използването на последните данни за законодателството относно дрогите на Европейския Център за Мониторинг на Наркотиците и Наркоманиите (EMCDDA, eldd.emcdda.org).

НАКАЗАТЕЛНИ ЗАКОНИ ЗА ДРОГИТЕ В СТРАНИТЕ ОТ ЕС И У НАС

Настоящото сравнително разглеждане е основано на прегледа на последните документи по европейското законодателство за дрогите (Country profiles, Prosecutions and non-prosecution of drug users in EU, Decriminalisation in Europe; които могат да бъдат намерени в сайта eldd.emcdda.org) и на основния текст от нашето наказателно законодателство – чл. 354 от НК.

Чл. 354а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 1975 г.)
(1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.)
Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие, разпространява, съхранява, държи, превозва или пренася наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева, и за рискови наркотични вещества – с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходната алинея:
1. има за предмет вещества в големи размери;
2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;
3. се отнася за вещества, които се разпространяват сред повече от две лица или на публично място, или в района на учебно заведение, общежитие или казарма на разстояние до 250 м от прилежащите им терени;
4. е извършено от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;
5. е извършено повторно,
наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева за високорискови наркотични вещества, и лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева – за рискови наркотични вещества.
(3) (Изм., ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба.

Чл. 354в. (Изм., ДВ бр. 21 от 2000 г.)
(1) Който засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(2) Който организира, ръководи и/или финансира престъпна група за отглеждане на растения по предходната алинея, или за добиване, производство, приготвяне, изработване или преработване на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години или с доживотен затвор и глоба от триста хиляди до петстотин хиляди лева.
(3) Който участва в престъпна група по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(4) Не се наказва участник в престъпна група, който доброволно е съобщил на властта всички известни му факти и обстоятелства за дейността на престъпната група.
(5) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба до хиляда лева.
(2) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

ЗАКОНИТЕ В ЕС
Класификация на дрогите
Навсякъде в ЕС наказателният закон борави с дефинициите и класификациите на различните дроги, дадени в съответните национални закони за контрол на наркотичните вещества. Всички тези закони в една или друга степен са съобразени с Единната Конвенция на ООН за Наркотиците от 1961 и нейните по-късни редакции и допълнения, които са ратифицирани от всички страни членки на ЕС. От друга страна, много страни прилагат свои класификации на наркотичните вещества според тяхната опасност за публичното здраве, които се различават в известна степен от класификацията на ООН, но изглеждат по-близки до реалността. Така например във Великобритания законът разделя дрогите в 3 класа: клас А обхваща метадон, морфин, хероин, опиум, LSD, MDMA; клас В – кодеин, някои амфетамини; клас С – канабис, амфетамини, бензодиазепини. Подобни национални класификации съществуват в Швеция, Финландия, Португалия, Италия, Франция, Германия, Дания. Холандският закон разграничава веществата, създаващи “приемлив риск” (транквилизатори и канабис) от тези създаващи “неприемлив риск” (опиати, кокаин, канабисово масло и др.).
Даже в страните, които буквално са включили касификацията на дрогите на ООН в своя закон, обикновено има издадени подзаконови актове, които внасят съществени нюанси в приложението на наказателния закон. Според EMCDDA “има консенсус в Европейския Съюз … законът за бъде по-снизходителен към канабис, марихуана, хашиш и техните деривати, отколкото към веществата, смятани за по-опасни.”
Българският Закон за Контрол на Наркотичните Вещества и Прекурсорите от 1999 използва буквално класификацията на ООН (която не само не съответства на съвременните научни данни, но съдържа и редица груби фактологични грешки). Нашият наказателен закон изцяло приема тази класификация, според която например канабисът е поставен в Списък 1, а морфинът и кокаинът са в по-лекия Списък 2. Няма издадени подзаконови актове, които да коригират тази класификация с оглед приближаването и до практиката в ЕС.

Употреба на дроги (per se)
Употребата на дроги е инкриминирана в някои страни на ЕС: Франция, белгия, Финландия, Гърция, Швеция, Люксембург; в Ирландия и Великобритания единствено употребата на опиумни продукти е наказуема. Испания и Португалия прилагат само административни санкции. На практика в страните на ЕС употребата на дроги сама по себе си рядко води до наказателни санкции; важно изключение от това правило са случаите, когато са употребени дроги в/пред училище или в присъствието на непълнолетни.
Според българският Наказателен кодекс (НК) употребата на дроги сама по себе си не е престъпление.

Притежание за собствена употреба
Притежанието на дроги за собствена употреба, тясно свързано с придобиването, пренасянето, съхранението и пр., е най-често срещаното нарушение на законите, свързано с дрогите, и засяга най-голям брой хора – както у нас, така и навсякъде по света.
В страните от ЕС количествата различни дроги, които се приема, че са за собствена употреба, обикновено са определени с подзаконови актове. Така например количествата канабис варират от 5 до около 30 грама. Тези количества са съобразени с реалностите на нарко-пазара. Изследвания в различни страни показват, че потребителите на дроги по съображения за удобство и икономия рядко купуват единични дози, затова количествата, определени за собствена употреба, са по-големи – от порядъка на 10 единични дози. В повечето страни на ЕС притежанието на количества, по-малки от определените, е декриминализирано, най-вече по отношение на канабиса.
Холандия и Дания още през 70-те приемат политиката на декриминализация. Франкфуртската Резолюция от 1990 заявява, че идеята за изкореняване на употребата на дроги е претърпяла провал и “в най-добрия случай, политиката по отношение на дрогите може да регулира и ограничава вредата от употребата на дроги”. Резолюцията е подписана от местните власти на Амстердам, Хамбург, Франкфурт и Цюрих, но постепенно към нея се присъединяват още дузина големи европейски градове (и даже един американски), които, въпреки известна съпротива от страна на правителствата, налагат на своята територия либерално отношение към потребителите на нелегални дроги и най-вече на канабис. Несъмненият успех на програмите за намаляване на вредите в градовете, прилагащи Франкфуртската Резолюция, в крайна сметка подтиква повечето европейски страни да възприемат този подход като част от националната си политика по отношение на дрогите.
В Испания, Португалия, Италия, Белгия и Люксембург декриминализацията е осъществена със закон. В Италия и Испания притежанието на дроги остава нарушение, което се наказва с административни санкции (временно отнемане на шофьорската книжка или разрешителното за оръжие); в Люксембург в някои случаи може да бъде наложена глоба; в Португалия нарушителите се изпращат на психологическа консултация, за да се изясни дали имат нужда от помощ; в Белгия не се предвиждат никакви санкции за “не-проблемните” потребители на канабис.
Декриминализация с различни подзаконови актове е осъществена в Холандия, Германия, Дания, Франция. В останалите страни на ЕС, макар и да няма специални актове за декриминализация на притежанието, в повечето случаи “съдебното преследване се преустановява от прокурора” или в съда. В Гърция на заловените с канабис за пръв път се налага само пробация; в Швеция и Финландия затворът обикновено се заменя с глоба и/или принудително лечение.
Като цяло, притежанието, пренасянето, съхранението и пр. на наркотични вещества за собствена употреба, без умисъл да бъдат предадени/продадени, в законодателството на страните от ЕС има най-нисък приоритет. Наказанията, където не са премахнати, са относително леки и рядко се прилагат в пълната си сила.
На този фон българският наказателен закон изглежда крайно строг към потребителите на дроги.
Предвиденото от НК наказание (чл.354а, ал.1) изглежда парадоксално високо, а при повторно нарушение (чл.354а, ал.1, т.5) то става още по-голямо, като попада в една категория с разпространението на дроги.
В България е декриминализирано единствено притежанието на единична доза (тази доза е неуточнена) от зависимите (чл.354а, ал.3). Странно е, че НК, който освобождава от отговорност малцинството зависими от дроги, които често нарушават други разпоредби на НК (най-вече престъпления против собствеността), налага изключително тежки наказания на болшинството от потребителите, които не са зависими и чиято употреба рядко застрашава обществения ред.
В реалната съдебна практика са чести опитите за заобикаляне на този парадокс. Много съдебни експерти, които трябва да установят дали подсъдимият е зависим, умишлено лъжесвидетелстват, за да облекчат или отменят наказанието за простъпка, която им се струва нищожна; има сведения, че някои от експертите в такива случаи искат подкуп от обвиняемия.
Общото впечатление е, че наказанията, предвидени в НК за притежание на малки количества дроги за собствена употреба, са в драстичен дисонанс със съответното законодателство в страните на ЕС. Достойно за удивление е, че наказанията за притежанието на прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества (чл.354а, ал.1), склоняване към употреба (чл.354б, ал.1), и производството на наркотици (чл.354в, ал.1), са по-меки, отколкото за притежание за собствена употреба. В страните на ЕС нещата стоят точно обратно.

Разпространение на дроги
За разлика от притежанието на малки количества дроги, законодателството на всички европейски страни предвижда наказателна отговорност за разпространението на дроги. Въпреки това, както законът, така и съдебната практика са гъвкави и правят разграничение между т. нар. “приятелска търговия/размяна” и разпространението с цел извличане на съществена печалба. Отчита се също така видът на дрогата, като канабисът остава с най-нисък приоритет.
Заловените нарушители се изпращат в съда, който решава каква санкция трябва да приложи. Тенденцията в ЕС е това деяние да се наказва, “освен ако не е много тясно свързано с употребата”. В Италия например “приятелската търговия” с малки количества дроги, най-често канабис, може да не се преследва като разпространение, а се разглежда от съда като “групово притежание”. От друга страна, утежняващи вината обстоятелства като разпространение сред непълнолетни могат да доведат до налагането на тежки наказания.
В България наказанията за разпространение на дроги твърде малко се отличават от тези за просто притежание. В този смисъл нашият НК не прави особена разлика между потребителя на дроги и хората, които извличат печалби от тяхното разпространение.

Производство и трафик
Престъпленията от този род в страните от ЕС също се разглеждат в зависимост от вида на дрогата и каква е целта: собствена употреба или печалба. В първият случай наказанията в много страни са относително леки, дори символични, когато се касае за внасяне на малки количества дрога. В Холандия производство на канабис за собствена употреба и продажба е уредено с подзаконов акт, а в Белгия и някои области на Италия (с решение на местната власт) отглеждането на няколко растения канабис не се наказва. В Германия само отглеждането на повече от 200 растения се наказва със затвор, като за по-малки количества се налагат глоби.
Производството и трафикът на значителни количества дроги с цел печалба във всички страни се преследва строго. Наказанията в такива случаи, особено когато става дума за организирана престъпна група, могат да бъдат изключително тежки, например доживотен принудителен труд в Люксембург.
Нашият НК не прави разлика в зависимост от целта на престъплението: собствена употреба или печалба. И в двата случая наказанията са тежки, но – в противоречие с общоприетата практика в ЕС – има случаи, когато те са по-малки отколкото за просто притежание.

Престъпления против собствеността, извършени от потребители на дроги
Тези престъпления са типични за тежко зависимите от дроги (предимно хероин и много по-рядко кокаин), които нерядко извършват кражби, за да си набавят пари, необходими за купуването на дрога. В страните от ЕС общата тенденция е към преследване на тези престъпления, “освен ако те не са тясно свързани с употребата”. Това означава, че в много случаи кражбата се смята за незначителна и обвиняемият получава възможност да избегне наказанието, ако се съгласи на лечение, което да го избави от зависимостта, подтикнала го към престъпление.
У нас НК не предвижда подобни алтернативи на затвора. Известни са случаи, когато се води дело за нищожна кражба (познатият ми пример е за 26 лв.) против бивш зависим, който от 1 година сам е постъпил в терапевтична общност. Съмнително е дали този неуместно твърд подход е полезен за зависимите и в крайна сметка за обществото като цяло.

Заключение
Европейските страни прилагат рязко диференциран подход към различните престъпления, свързани с дрогите. Тенденцията е потребителите на дроги, винаги когато това е възможно, да се държат далеч от затвора, но строго да се преследва трафика и разпространението.
Притежанието на дроги за собствена употреба, особено канабис, в повечето страни е декриминализирано. В случаите, когато наказателната отговорност не е отменена, практиката е да се прилагат алтернативи на затвора (административни наказания, психологическа консултация, лечение). На другия полюс са престъпления като производството и трафика на дрога с цел извличане на значителни печалби, които се наказват строго.
Сравнението на българския наказателен закон за дрогите със съответното законодателство в страните от ЕС води до смущаващи изводи. У нас законът не прави необходимата разлика между потребителите на дроги и тези, които ги произвеждат и разпространяват с цел печалба. Непропорционално строгите наказания за потребителите на дроги, особено за тези, които не са зависими, способстват за появата на специфичен вид корупция сред полицаи, магистрати и медицински съдебни експерти. Пострадалите никога не се оплакват от изнудването за подкуп, тъй като това неизбежно би ги поставило под ударите на чл. 354а с всички произтичащи тежки последствия.
Небходима е бърза реформа на законите за наркотиците у нас с оглед повишаване на тяхната ефективност в противодействието на проблемната употреба на дроги и приближаването му до европейските стандарти и тенденции.

Австрия
Само притежанието на големи количества (над 20г ТНС канабис, 5г хероин, 15г кокаин, 10г амфетамин, и т. н.) се наказва със затвор. Притежанието на малки количества канабис е декриминализирано, а притежанието на малки количества други дроги обикновено води до 2 год. пробация.

Белгия
Наказанието е затвор от 3 мес до 5 год и/или глоба, което може да бъде увеличено, ако дрогата е предлагана на непълнолетни. Употребата за собствена употреба обикновено не води до ефективна присъда. Директива от 1998 дава на притежанието на канабис за собствена употреба най-нисък приоритет. От 2003 “не-проблемната употреба на канабис”, включваща притежанието и ограниченото производство за собствена употреба, са декриминализирани.

Дания
При първа простъпка има предупреждение, а при втора се налага глоба или, при определени утежняващи обстоятелства, даже и кратък затвор. Притежанието на дроги с цел търговия, освен малки количества канабис, се наказва със затвор.

Великобритания
До 6 мес затвор и/или глоба за дроги от клас А (хероин, кокаин); до 3 мес за клас В (амфетамини). Канабисът от 2002 е преместен в клас С и наказанието при първа простъпка е само предупреждение.

Германия
В над 90% от случаите преследването против притежателите на “незначителни количества” канабис се прекратява. В различните провинции тези количества варират от “една кибритена кутия” до 30 г. Притежанието на по-големи количества се наказват с до 5 год затвор или глоба.

Гърция
Зависимите нарушители обикновено се насочват към принудително лечение. Тези, които не са зависими, се наказват с 10 дни до 5 год затвор. На практика при първо залавяне с канабис присъдата обикновено се заменя с пробация.

Ирландия
Наказанието е до 1 год затвор и/или глоба. В случая на канабис при първите две залавяния наказанието е само глоба.

Италия
Наказанията силно зависят от вида на дрогата. Притежанието на канабис е декриминализирано: първото нарушение се наказва с предупреждение, а след второто следват административни санкции.

Испания
Притежанието на малки количества дроги не е престъпление, а административно нарушение. То може да се накаже с глоба, която се отменя, ако заловеният се съгласи на лечение; също така може временно да се отнеме шофьорската книжка или разрешението за огнестрелно оръжие на нарушителя.

Люксембург
Притежанието на канабис е декриминализирано и се смята за административно нарушение, наказуемо с глоба. То се наказва със затвор (8 дни до 6 мес.) само ако има утежняващи обстоятелства. За останалите дроги наказанието е 1 до 5 год. и/или глоба.

Норвегия
Притежанието на малки количества дроги не е криминално престъпление, а нарушение на Медицинския Кодекс. Наказанието е глоба или затвор до 6 мес.

Португалия
Притежанието на малки количества от всички дроги за собствена употреба не е престъпление. Нарушителите се насочват към психологическа консултация, като могат да бъдат наложени административни наказания.

Финландия
Наказанието е до 2 год., но в “обикновените случаи” се препоръчва престъплението да се смята за “незначително” и присъдата да не се прилага, ако заловеният се съгласи на психологическа консултация. На практика обаче често се налага и наказание – обикновено глоба.

Франция
Наказанието е до 1 год. затвор и глоба, но обикновено се прилагат алтернативи. Според директива от 1999 притежанието на канабис за собствена употреба се смята за незначително нарушение, което приключва с “устно предупреждение”.

Холандия
Възбужда се преследване се само за притежанието на повече от 0.5 г “твърди дроги” или 5 г канабис. Нелицензираното притежание на до 30 г канабис се наказва с 1 мес. затвор и/или глоба. Производството и търговията с канабис, макар и формално да остават криминални деяния, наказуеми от закона, са уредени със съответен подзаконов акт.

Швеция
Наказанието е най-леко за канабис: до 6 мес затвор или най-често глоба, като последната се отменя, ако заловеният се съгласи на психологическа консултация.

Естония
При малки количества може да бъде наложено административно наказание (глоба или до 30 дни арест). При второ задържане или големи количества притежанието се смята за криминално престъпление и се наказва със затвор.

Латвия
При малки количества дрога наказанията са само административни (глоба или до 15 дни арест). Тези количества са уточнени със съответен документ.

Полша
В обичайните случаи наказанието е глоба, “ограничение на свободата” или рядко до 1 год. затвор.

Словакия
Притежанието на “повече от 1 доза” се наказва с до 3 год. затвор.

Чехия
Съдебно преследване започва само при притежанието на “количества, по-големи от малки”. Тези количества са: 10 дозиХ100мг хероин, 10 дозиХ50мг кокаин и амфетамини, 10 дозиХ100мг МДМА, 10 дозиХ50мкг ЛСД, 20 цигари марихуана с 1.5% ТНС.

БЪЛГАРИЯ
КЪМ 03/2003 НАКАЗАНИЕТО Е 10 ДО 15 ГОД ЗАТВОР И ГЛОБА. ДЕКРИМИНАЛИЗИРАНО Е САМО ПРИТЕЖАНИЕТО НА ЕДИНИЧНА ДОЗА ОТ ЗАВИСИМИТЕ, НО ТАЗИ ДОЗА НЕ Е УТОЧНЕНА.

Share on Facebook

Развитие на законодателството

Законът за наркотичните и психотропните субстанции от 1977 влезе в сила на 29 Юни 1979г. и претърпя промени през 1983, 1992, 2000 и 2003 г. В него се определят контролираните субстанции, които се класифицират по списъци. Законът съдържа забрани за внос, износ, преработка, държане и употреба и определя свързаните с това престъпления и наказания. Той оправомощава правителството да издава подзаконови нормативни актове по изпълнението на закона, а Министерство на здравеопазването да издава заповеди по закона. Вече бяха издадени такива нормативни актове и заповеди.

Законът за превенцията и лечението на зависимости от 1992 определя статута на медицинските центрове и центровете за рехабилитация, макар че те все още не действат.

Законът за предотвратяване и спиране на изпирането на материални активи действа от 1996. Jой замести Закона за конфискация на приходите от трафик на наркотични и психотропни субстанции от 1992. В последствие бе изменян през 1997, 1998, 1999 и 2000 г.

Законът за намаляване на престъпността, приет 1995 и в сила 1996 бе изменен през 1998 г. Той включва в себе си клаузи от договорите за взаимопомощ и от двустранните споразумения за идентификация на лица, свързани с престъпления с контролирани субстанции, по които Република Кипър е страна.

Законът за превенция на употребата и разпространението на наркотици – приет по предложение на Съвета против наркотиците през 2000 г., беше променян два пъти през 2002 г. Основната цел на този закон е създаването на база за изпълнението на директива 302/93г. на Европейския Съвет. Освен това той урежда и работата на Съвета против наркотиците, като определя задълженията му и правомощията му. Съветът се оглавява от Министъра на здравеопазването и включва директорите на основните агенции, които работят в борбата срещу наркотиците. Те се назначават от правителството за период от три години. Съветът против наркотиците е основният координиращ орган по въпросите, свързани с наркотиците в Кипър. Той има правомощия, включващи планиране, координация и оценка на всички дейности, програми свързани с първо, второ и трето ниво на превенция на наркотиците.

Съветът е отговорен за изготвянето и осигуряването на навременна информация на обществеността относно наркотиците. Едновременно с това той е отговорен за провеждането на обективни изследвания относно феноменът наркотици в страната. Приоритет обаче е борбата с наркотиците и всички държавни служби са длъжни да предприемат необходимите политически и законови действия за подобряване на координацията помежду си за постигането на тази цел. Кипър действа и във връзка с международните си ангажименти за изграждане на законодателство, съдържащо всякакви мерки, в опит за ефективна превенция срещу употребата и превенцията на наркотици.

Създадени са три научни звена, всяко от които отговаря за специфично ниво на превенция.

а) Научно звено за първо ниво на превенция – то фокусира усилията си в програми и дейности, директно насочени към физическо, психическо и социално здраве на населението.

б) Научно звено за второ ниво на превенция – фокусирано е в програми и дейности, целящи ранното откриване и въздействие върху лица и групи с повишен риск.

в) Научно звено за трето ниво на превенция – фокусирано е върху програми и дейности за лица, зависими от субстанции, целящи лечение, превенция и избягване на повторното лечение чрез социална и социална и трудова ре-интеграция.

Освен всичко друго, Кипърският Съвет против наркотиците е органът, който отговаря за изграждането на стратегиите, усъвършенстването и изпълнението на Националната Стратегия против Наркотиците и Националния План за Действие срещу тях както и провеждането на политиката на ЕС. Той координира действията и на Националната информационна система за наркотиците. За всичко това са формирани работни групи.

Контролирани субстанции

Министерство на здравеопазването предлага субстанциите, които следва да бъдат контролирани. Нивото на контрол се базира на конвенциите, подписани от Република Кипър, като се вземат в предвид и местните специфики.

Списък 1 към Закона за наркотичните и психотропните субстанции от 1977, разделя контролираните субстанции на три класа – А, В и С. Критерии са вредните последици върху общественото здраве, възможността за злоупотреба и т.н. Веществата от клас А притежават най-голям потенциал за злоупотреба, а тези от Клас С – най-малък. Тежестта на предвидените в закона наказания са пряко свързани с тази класификация.

Употреба и държане

Употребата на контролирани субстанции е криминализирано от чл. 10 на закона от 1977 г. Първоначално забраната включваше само употребата на опиума (неговите производни), канабиса и хашиша. През 1992 г. кръгът на забранените за употреба субстанции се разшири, в обхвана всички включени в списъците вещества. Променен бе и чл. 15 на закона, като се криминализира изготвянето на вещества от списък ІІІ.

Употребата или държането на наркотични вещества от Клас А и В сега може да достигне и наказание доживотен затвор. Максималната присъда за употреба или притежаване на наркотични вещества от клас С е 8 години лишаване от свобода. Криминализирано е и купуването или придобиването на контролирани субстанции без разрешение.

Следващото изменение на закона беше от 2003 г., чл. 30А определи максималното количество за лична употреба. Съгласно текстът притежаването на количества, надхвърлящи този лимит създава оборима презумпция¹, че лицето има намерение да разпространява веществото. Този лимит е 3 растения канабис, 30 грама канабис или негови производни, 10 грама кокаин или опиум (или техни производни)². Това бе прието поради практическите трудности да се докаже намерението за продажба в съда.

Статутът на “зависимият” е законово определен. В Законът за превенцията и лечението на зависимости от 1992г, е определено, че “зависимо лице” означава лице, което поради вземане на наркотично или психотропно вещество, посочено в Законът за наркотичните и психотропните субстанции от 1977, или поради вземане на друга субстанция водеща до зависимост, е станало зависимо от същото вещество.

Кипърските власти обикновено са изключително строги в случаите, свързани с наркотици. При тях винаги се започва наказателно производство. В редки случаи, при наличие на изключителни обстоятелства обосноваващи такова решение, Министърът на правосъдието има право да постанови “не-преследването на дееца”, това право на министъра обаче е общо и може да се приложи за всяко престъпление. Въпреки всичко, след измененията от 1992 г. съдът може да не налага наказание лишаване от свобода повече от една година в случай че става въпрос за първо нарушение, когато количеството е за лична употреба или деецът е лице под 25 годишна възраст.

Част 6 на Закона от 1992г. определя също, че зависимо лице, което доброволно се подложи на лечение в център, няма да се преследва наказателно за извършени от него престъпления по закона от 1977 и законите свързани с изпирането на пари.

Трафик и престъпления свързани с наркотиците

Трафикът на наркотични вещества е уреден в различни закони:

Законът от 1977 забранява производството на контролирани вещества, тяхното предлагане или каквото и да е офериране, притежаването им с намерение да се предложат на друго лице, отглеждането на канабис или опиумен мак (Papaver somniferurn).

За трафик са предвидени наказания, в това число “доживотен затвор” (за вещества от клас А и В), и до 8 години лишаване от свобода (за вещества от клас С).

Законът за намаляване на престъпността от 1995г. позволява употребата на подходящи, използвани под контрол, средства, на месно и международно ниво, за разкриване на лица замесени в трафика на контролирани субстанции, както и на други забранени предмети (оръжие и боеприпаси). Законът беше изработен в съответствие с предписанията на чл. 11 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества (Виенска конвенция от 1988), ратифицирана от Република Кипър през 1990 г.

Към Полицията е създаден Отдел за наркопрестъпността (Drug Law Enforcement Unit), чиято основна задача е да води борба срещу дрогите и заедно с другите агенции, свързани с наркотиците да се бори и предотвратява трафика им. Полицията и Агенцията за митата и акцизите подписаха съглашение относно случаите свързани с наркотици, с което да координират действията си.

Освен това Агенцията за митата и акцизите действа координирано и с други правителствени организации за постигане на целите на закона като Министерство на Търговията, Индустрията и Туризма и Агенцията по Фармацевтика.

Превенция, грижа и лечение

Основният закон в тази насока е Законът за грижата и лечението на зависимите от 1992 г. Според разпоредбите на закона, виновно лице, страдащо от зависимости може да излежава наказанието си в центрове за детоксикация и рехабилитация ако съдът разпореди това. Законът се грижи и за лечението на непълнолетните зависими и определя, че те трябва да бъдат задържани в тези центрове за лечение. Единственият компетентен орган, който може да определи тези мерки, е съдът. За определяне на решението си съда следва да вземе мнението на органи, занимаващи се с непълнолетни и други организации според конкретните обстоятелства.

За нещастие такива центрове все още не са открити поради това, че нормативните актове, уреждащи дейността им, не са изготвени. В момента правителството работи по въпроса, за да може тази законодателна възможност скоро да бъде използвана.

Прекурсори

Прекурсорите също се контролират от Закона за наркотичните и психотропните субстанции от 1977. Те са включени в него в таблица четвърта, като наказанията за незаконно държане, транспорт, складиране и продажба също са уредени в него.

Престъпление е и дистрибуцията на тези вещества, ако тя се прави “със знанието, че те вероятно ще бъдат използвани” за незаконно производство на контролирани субстанции.

Както и при наркотичните и психотропните вещества, Министерство на здравеопазването е това, което предлага дали едно включването на дадено вещество в списъка. Правомощие на Отдела за наркопрестъпността към полицията е разследването непозволеното разпространение на прекурсори.

Пране на пари и конфискация

Законът за предотвратяване и спиране на изпирането на материални активи въведе във вътрешното законодателство на Република Кипър, идеите и насоките на Европейската конвенция относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление, ратифицирана от Република Кипър през 1995г. Този закон:

a) Определя и криминализира изпирането на приходите от тежки престъпления, в това число трафик на наркотици;

b) Предвижда начини за проследяване, замразяване и конфискация на приходите от тежки престъпления;

c) Изисква при подозрение за извършване на дейности по изпиране на пари, да се направи съобщение към Специалното подразделение срещу изпирането на пари, съставено от представители на Министерство на правосъдието и Агенцията по Митата и Акцизите. Това не се третира като нарушение на задължението за конфиденциалност;

d) Дава правомощия на съда да нарежда разкриването и представянето на информация на всяко лице (в това число и банки), ако тази информация е свързана с разследване по изпиране на пари.

e) дава възможност на изрично упълномощени и компетентни представители на чужди държави да нареждат замразяване и конфискация на приходи от престъпления.

f) съдържа специални норми за финансовия бизнес, изискващи идентификация на клиентите, съхранение на информацията, вътрешен контрол и обучение на персонала.

Законът претърпя изменение през 1999, с което напълно отговори на изискванията на Директива 91/308/ЕС за идентификация на клиентите, и за поставяне на прагове, за сделките “сам със себе си”. През 2000 г. законът претърпя нови промени, като бяха предвидени по-тежки наказания. Сега всичките предвидени наказания са повече от 1 година лишаване от свобода, за всички престъпления, от които извършителят е получил финансова облага.

Законът не урежда как се употребяват конфискуваните средства. Практика е тези средства да се поставят в общ фонд към бюджета на Републиката.

Последни изменения

Към Съвета против наркотиците бе създаден Комитет (Комитет за законодателството свързано с дрогите), който понастоящем прави проучване на съществуващите законодателства относно наркотиците. Целта е да се направят предложения, които да подобрят настоящето кипърско законодателство по въпроса и ефективността на мерките за превенция на употребата и разпространението на дрогите. Комитетът е съставен от представители на Съвета против наркотици, Министерство на здравеопазването, Агенцията по митата и акцизите, Министерство на правосъдието, Полицията и Агенцията по фармакология. Работата по Закона за превенцията и лечението на зависимости от 1992г. приключи, в момента се работи по Закона за наркотичните и психотропните субстанции от 1977.
Предложенията на Комитета се отправят към Съвета против наркотиците, който решава последващите действия.

Текстът бе прегледан от г-жа Theano Mavromoustaki от Министерство на правосъдието на Република Кипър.

1. Презумпцията се използва главно за облекчаване на доказването. Приема се, че някои факти са трудно доказуеми, но нормално те се свързват с други факти от действителността, които обаче по-лесно могат да се докажат. Тогава, доказвайки втория факт се счита за доказан и първия. Оборимата презумпция изцяло се ползва за обръщане на доказателствената тежест. В случая за прокуратурата е достатъчно да докаже, че лицето притежава над определените количества, за да се приеме от съда, че има намерение да продава. Вече в тежест на самото лице е да докаже, че не е имал такова (рядкост е някое законодателство да ползва презумпции в наказателното си право, защото това противоречи на основния принцип, че подсъдимия е невинен до доказване на противното). (бел. прев.)

2. За да не се остане с погрешно впечатление, държа да подчертая, че държането на количества под този минимум също се преследва като престъпление в Кипър. Просто тогава не съществува презумпция, че дееца има намерение да продава. (бел. прев.)

Share on Facebook

Развитие на законодателството

Основният закон, регулиращ трафика на отрови, приспивателни, наркотици, дезинфекциращи и антисептични вещества е в сила от 24 Февруари 1921г. Законът претърпя две пълни преработки – от 9 юли 1975 и 14 юли 1994. Тези промени въведоха разграничения в наказанията за отровните, дезинфекциращите и антисептичните вещества от една страна, и наркотичните и психотропните вещества, създаващи зависимост, от друга. Законовите промени от 4 април 2003г. и 3 май 2003г. (в сила от 2 юни 2003г.), отделят държането на канабис за лична употреба от другите видове нарушения.

Белгийският закон относно наркотиците се базира на три основни принципа: превенция, лечение и понасяне действието на закона. Основната цел е предпазването и намаляването на употребата на наркотици, както и намаляване броя на употребяващите наркотични вещества. Втората цел е предпазването на обществото и членовете му от феномена дроги и последиците му. Това включва също и зависимите, на които трябва да се помогне и да се гарантира по-добър живот, въпреки употребата на наркотици. На последно място стои наказателната репресия, в частност лишаването от свобода, като метод за борба с проблемите от употребата на наркотици.

Контролирани вещества

Списъкът им е посочен в Кралския указ от 31 Декември 1930 за търговия с приспивателни и наркотици и от Кралския указ от 22 Януари 1998, регулиращ търговията с психотропни вещества. Двата указа действат и досега, като в тях са включени множество нови субстанции. Към приспивателните и наркотичните вещества са включени опиума, хероина, кокаина, морфина, метадона, канабиса и смолата от канабис. Психотропните вещества включват амфетамините, халюциногените, пирадола, MDMA. Директива от април 1998, заменена от нова от 16 май 2003 нарежда на съдебните власти да правят разлика между употребата на канабисови продукти и тази на другите наркотични вещества. Същата се базира на възможния риск за здравето на употребяващия. В последствие това виждане бе отразено и в самото законодателство при промяната на закона от май 2003, при която бяха предвидени отделни наказания за “непроблемна употреба на малки количества канабисови продукти“.

Употреба и държане

През януари 2001г. правителството разгледа и одобри доклад предложен от Полицията. В доклада се предлагаше и промяна на закона в насока на намаляване на наказанието за непроблемната употреба на канабис. След 2 Юни 2003 белгийското законодателство предвижда наказания за притежаване на над 3 грама канабис или хашиш – глоба, наложена от Полицията в размер от 75 до 125 ?. Такова е наказанието и за отглеждане на канабис. Ако същото нарушение бъде констатирано в рамките на една година, то глобата е от 130 до 250 ?. Третото нарушение в рамките на една година от констатиране на второто може да доведе до арест за срок от 8 дни до 1 месец и глоба от 250 до 500 ?. Притежаването на масло от канабис или сладкиш с канабис, независимо от количеството им никога не се приема за лична употреба. В случай на “обществена употреба“, като пушене в присъствието на малолетен, в близост до училища или казарма предвиденото наказание е лишаване от свобода за срок от три месеца до една година и/или глоба от 5 000 до 500 000 ?. В случай, че се докаже проблематична употреба, прокурорът назначава на нарушителя ръководител, който определя необходимите терапевтични мерки.

За притежаването на други наркотични вещества, извън кръга на канабиса, белгийският закон предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца до пет години, и/или глоба. Срокът на наказанието “лишаване от свобода” може да нарасне до петнадесет и дори двадесет години при наличие на специфични отегчаващи обстоятелства (връзка на престъплението с лице на по-малко от 12 години; престъпление по поръчка на криминална организация; извършителят е ръководител на такава организация). Държането за лична употреба води до наказание, с или без пробация. Практическото приложение на закона, особено свързаното с употреба или притежание на наркотици, бе предмет на преразглеждане от Федералното Министерство на Правосъдието, което издаде две директиви с цел да хармонизира практиката по закона.

Директивата от 26 Май 1993г. бе отправена към прокурорите и посочи основните принципи за уеднаквяване приложението на закона в случай на притежаване на наркотици. Разграничиха се случайните потребители, редовните потребители и дилърите. На редовните потребители са дадени всякакви възможности за лечение. Зависимите са приемат за болни, които трябва да се предпазват преди всичко от самите тях, но от които и самото общество следва да се предпазва. Тежестта на престъплението, извършването на рецидив и намерението на извършителя са посочени като главни критерии за определяне на наказанието (затвор или лечение). Резултатите от тази директива не бяха задоволителни, тъй като различното приложение на закона от прокуратурата и съдилищата продължи.

На 8 май 1998 бе издадена нова директива. Тя бе резултат от доклад на специално формирана работна група към парламента. Ревизирана бе директивата от 1993 като се фокусира наказателната политика в полето на държането и дребната продажба на наркотици за лична употреба. Държането на канабис беше отделено от това на другите наркотици, а на прокуратурата бе наредено да налага приоритетно най-ниско възможно наказание за това нарушение.

Разпространение и престъпления свързани с наркотиците

В белгийския закон няма определение за “разпространение на наркотици”. В него се съдържа забрана за производство, внос, износ, преработка, транспортиране, държане, продажба и т.н. Наказанията по основния състав включват “лишаване от свобода” за период от три месеца до пет години и/или глоба. В зависимост от тежестта на престъплението, наказанията могат да достигнат до: 10, 15 или 20 години (ако в случая е замесено и малолетно лице); до 15 години – в случай, че от престъплението са произтекли вредни последици за трето лице (нелечима болест или смърт); до 20 години – в случай на голямо количество дрога.

Директивата от май 1998 уреди и един нов въпрос, свързан с разпространението и продажбата на наркотици. Законът от 1921 и измененията му не разглеждаше случаите на продажба на наркотици за финансирането на лична консумация. В директивата бе изискано от прокурорите да бъдат строги в случаите на дребна продажба, но в същото време да обръщат внимание (със снижаване на наказанието) в случаите, когато единствената цел на дееца е финансирането на собствената зависимост. На 16 Май 2003 Министерството на правосъдието издаде нова директива, заменяща старата, относно наказателната политика за държането и дребната продажба за собствени нужди на наркотични вещества. В нея е обяснено, че на базата на законите от 4 април 2003 и 3 май 2003, както и на кралският указ от 16 май 2003, съществуват три категории нарушения.

• внос, придобиване, държане и отглеждане на канабис за лична употреба;
• нарушения от първата категория извършени при отегчаващи обстоятелства;
• всички останали нарушения предвидени в закона, както и тези свързани с останалите наркотични вещества извън канабиса.

Съдебно преследване и практика

Директивата от май 1998 имаше силно въздействие върху съдебната практика относно престъпленията, свързани с употребата и държането на наркотични вещества. Затова и основните й принципи бяха заложени в закона от юни 2003. Държането на канабис за лична употреба продължи да е нарушение. В случай на първа или рядка употреба, без други отегчаващи обстоятелства, се прави полицейска регистрация, нарушителят се глобява, а наркотикът може да бъде отнет. Всеки месец се изготвя доклад от всички регистрации за периода, който се изпраща на прокуратурата. Имената на извършителите не се посочват в доклада.
В случай на дребна продажба наказателните последици за извършителя са различни, като критерий тук са целите на дееца – набавяне на средства за собствената зависимост или користни цели. Законът от 2003 повтаря препоръките на директивата от 1998 да се избягва използването на наказателната репресия към потребителите на наркотици. Изключение правят само тези, извършили сериозни престъпления, свързани с наркотиците. Дори тогава се цели лишаването от свобода да бъде последния изключителен вариант.

1-ви сценарий: държане на хероин за лична употреба от пълнолетно лице.
В случаите, когато едно лице е задържано с малко количество наркотично вещество, различно от канабиса (като хероин), полицията следва да извърши личен обиск на лицето и евентуално – претърсване на МПС и жилището (последното става със съгласието на дееца). След това събраните материали се изпращат на Прокуратурата. Съществува възможност вместо тази процедура полицията (със съгласието на прокуратурата) да назначи лечение в специализиран център.

След като материалите стигнат до прокуратурата за отношение, случаят се анализира и се избира една от следните възможности – налагане на глоба, условно прекратяване на случая, налагане на пробационна мярка, повдигане на обвинение и осъждане. Може да се приложи и задължително заселване. Така случаят се прекратява при изпълнението на определени условия от дееца: поправяне на вредите (ако е причинил), подлагане на лечение, забрана за посещение на определени места и т.н. Периодът на лечение не може да надхвърли шест месеца. Законът изисква от прокурорите да действат изключително внимателно, когато използват мярката заселване.

2-ви сценарий: престъпление срещу собствеността, извършено от зависим, за да финансира наркотичната си зависимост.
В този случай полицията препраща извършителя към прокуратурата. Най-често делото стига до съда. Съдът може да предприеме някоя от следните мерки: пробация; условно осъждане; условно осъждане, като условието е успешно проведено лечение. Известно е, че повечето зависими имат дълъг криминален опит, свързан с употребата на наркотици и целта е да се облагодетелстват максимално от съдебното решение.

3-ти сценарий: продажба на малко количество наркотици от зависим с цел финансиране на зависимостта си.
След директивата от 1998, зависимостта на дилър от наркотични вещества се приема за смекчаващо обстоятелство при извършването на такова престъпление. Това означава, че наказателното преследване и осъждането на извършителя трябва да се извърши основно с цел поправяне на извършителя. При всеки възможен случай е препоръчително да се присъждат пробационни мерки или лечение. За да бъдат приложени тези мерки обаче, е необходимо количествата дрога да са малки. Наличие на предишни присъди, като цяло води до по-тежки наказания, но не съществуват пречки за повторно налагане на пробационни мерки.

Превенция, грижа и лечение

В Белгия се отделя все повече внимание на превенцията. Промените в закона целят закрепването именно на тази философия. През 1997г. бяха създадени няколко центрове за медико-социална помощ. Те са разположени в девет града и за тях е характерен т.нар. “нисък праг на достъпност”. Съществуващите общински терапевтични центрове за спешна помощ също работят с оглед на своите компетенции. Техните усилия са насочени главно към общата здравно-социална превенция. Лечението е определено от закона като “възможност за зависимия, който е извършил дребни престъпления, свързани с наркотични вещества”. Още от 50-те години на ХХ в. действа юридическия принцип la probation prtorienne, с оглед на който зависимите извършители на сравнително по-маловажни престъпления се лекуват, а не се наказват. На това основание наказателното производство се прекратява, ако деецът се съгласи да промени своето поведение (да не използва никакви наркотици, да дава урина за проби, да търси работа, активно да уплътнява свободното си време, да участва в лечение, целящо пълното и доказано спиране на употребата на наркотици). Ако зависимият се съгласи на тези условия прокурорът изпраща папката със случая директно на съответните здравни служби.
През 1994г. със закон бе приет нов начин, по който да се прекратяват наказателните производства свързани с наркотици: участващите в програмата работят за общината или в полза на програми за лечение. Срещу това те получават заплата и им се плащат социални и здравни осигуровки (‘injonction thеrapeutique’). За разлика от предишната уредба, сега ако нарушителят се съгласи с условията и завърши лечението, всички документи по случая се унищожават без никакви допълнителни действия.

Пакетът закони от 2003 промени заглавието на кралския указ от 1930, като включи термините “намаляване на риска” и “терапевтична помощ“. В новата глава ІІ отново се набляга на този детайл. По подобен начин бе променено и заглавието на кралския указ от 22.01.1998г., а новото виждане относно наркотиците бе прокарано в новата глава ІV. Главната цел е да бъдат намалени физическите и психологическите проблеми, с които може да бъде съпътствана зависимостта от субстанции. Счита се, че по този начин се намаляват негативните последици за цялото общество.

Принципът на “терапевтичната помощ” означава даване на възможност на лицата, към които процедурата е насочена да сами да потърсят лечение, ако счетат, че е необходимо.

Промените от 2003 създадоха новите фигури на “Съветник по случая” (the case managers). Те са два вида – юридически и здравни. Общото им ръководство е поето съответно от Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването. Правомощията им са уредени в съответния указ. Те дават съвети на съдията или прокурора за най-подходящите мерки, естествено ако нарушителят потърси терапевтична помощ. В случаите на доказано престъпление, ако съдията констатира “проблемна употреба“, той праща делото на “юридическия съветник по случая“, който докладва делото на “здравния съветник по случая“, а последният определя подходяща терапевтична мярка.

Ако магистратът приеме някоя от предложените мерки, той приключва случая. Задължение на “юридическия съветник по случая” е да проверява дали нарушителят спазва стриктно предписаните му мерки. “Съветниците по случая” са отговорни за координирането на различните структури, които работят със зависими.

С оглед на директивата от 2003, всеки случай на притежание на наркотици (различни от канабис) може да бъде прекратен от прокурора с изпращането на зависимия към службите за помощ при зависимости.

Прекурсори

Материята, свързана с прекурсорите се регулира от Кралския Указ от 26 Октомври 1993 (и измененията му от 16 Май 2003). Създадени са множество мерки, които да възпрепятстват незаконното производство на психотропни и наркотични вещества.

Така се допълни законът от 1921. Прекурсорите бяха сложени в групата на токсичните и отровните субстанции и за тях се предвидиха специални наказания. В случаите на нарушаване на правилата за работа с прекурсори е предвидена глоба от 1000 до 5000 ? и/или лишаване от свобода от 8 дни до 5 месеца. Престъпления, свързани с внос, износ, държане, производство, продажба или предлагане за продажба прекурсори, могат да доведат до лишаване от свобода от 2 до 5 години и/или глоба от 3 000 до 10 000 ?. Предвидени са и наказания за извършване на търговия извън определените за това места. Санкциите се налагат от Главния Директор на Митниците и са на основа чл. 231 и чл. 261 на Федералния закон за митническите сборове и акцизите. Според чл. 231 всяко използване на прекурсори извън изрично разрешеното се наказва с глоба, а вещите подлежат на конфискация. Чл. 261 определя, че за нарушения на закона, за които не е предвидена изрична санкция, се наказва с глоба от 125 до 1250 ? и конфискация на стоките.

Правомощие на Министерство на здравеопазването е да отнеме лиценза на юридически лица, ако сметне, че това е необходимо. Контролът върху търговията и дейностите с прекурсори се осъществява и от други органи, които са определени в чл. 20 от Кралския Указ от 26 Октомври 1993. Без да се пренебрегват представителите на полицията и митниците, с тази дейност са оправомощени инспекторите на Главната Агенция по Лекарствата към Министерство на Здравеопазването (General Pharmaceutical Inspectorate of the Ministry of Public Health)

Пране на пари и конфискация

С изменение на Наказателния кодекс на Белгия от 7 април 1995 бе криминализирано изпирането на всякакви материални облаги, придобити по незаконен начин. Предвиденото наказание е лишаване от свобода от 15 дни до 5 години и/или глоба от 130 до 5 000 000 ?. Приготовлението и опитът за изпирането на пари също са обявени от закона за наказуеми.

Едновременно с това със закон от 11 януари 1993 в белгийското законодателство бе приета Директива 91/309 на ЕС. Този закон също е приложим по отношение на прането на пари придобити от нелегален трафик на наркотици. Целта му е да наложи определени задължения на финансовите структури като: идентификация на клиентите; уведомяване на властите при всяко съмнение за пране на пари. След измененията от 1998 такива задължения има и за нотариусите, съдия-изпълнителите, одиторите и казината.

Нови идеи за развитие на законодателството

През януари 2001 година правителството прие политически документ, с който изрази стремежа си да промени основните закони, свързани с наркотиците, като намали наказанието за непроблемна употреба на канабис. Основните принципи на законите от 4 април и 3 май 2003г., влезли в сила от 2 юни 2003, са следните:

Белгия трябва да се придвижи към политика на нормализация. Това не означава толериране или легализация на веществата с доказан вреден ефект, а се базира на следните основи:
• Санкциите за незаконното производство или трафик се увеличават;
• Държането или отглеждането на канабис остава нарушение. В случаите на лична употреба, т.е. държане на количество канабис, което може да бъда употребено наведнъж или максимум за 24 часа (около 3 грама) завършват с докладна записка на полицията (описват се мястото, датата и времето). Случаите на проблемна употреба се съобщават на прокуратурата., като може да бъде препоръчано и лечение. При наличие на “обществена употреба” случая винаги се отправя да прокуратурата. “Проблемна употреба” означава степен на зависимост, при която потребителя не може да контролира консумацията си или показва други психически или психологически симптоми. “Обществена употреба” означава – държане на трева в място за лишаване от свобода; училища; или социални учреждения както и в непосредствена близост до помещения, които се посещават от малолетни и непълнолетни (образователни, спортни, социални и т.н.)
• Разубеждаване за каквато и да е употреба, в това число употребата за удоволствие от пълнолетни
• Забрана за употреба на наркотични вещества от малолетни и непълнолетни. Случаите на употреба от възрастен, дори за удоволствие, при наличие на малолетни и непълнолетни се преследват най-строго.
• Забрана за управление на МПС под въздействието на наркотици, в това число и канабис.
• Равнопоставеност на проблемните потребители: всеки етап на предвидената наказателна процедура – разследване; обвинение; условно и ефективно осъждане; магистратът да има законови средства, за да изпрати потребителя на лечение.

Връзки

www.just.fgov.be – това е сайта на Федералното Министерство на Правосъдието. Освен всяка друга информация може да се намерят и пълните текстове на белгийското законодателство.

Референции

Текстът бе прегледан и проверен от г-н Claude Gillard
Ползвани бяха:
Scientific Institute of Public Health Brussels, Reitox National Reports 1996 – 2000;
Study on the legislation and regulation on drug trafficking in the European Union Member States, European Commission 2001;
De Ruyver, Van Impe, Vander Beken in Prosecution of drug users in Europe: varying pathways to similar objectives, EMCDDA 2001.

Share on Facebook

В Португалия контролът, употребата и трафикът на наркотични, психотропни вещества и прекурсори, се уреждат от: Закон №15/93 от 22 Януари, изменен със Закон № 81/95 от 22 Април; Закон №45/96 от 3 Септември частично отменен със Закон №30/2000 от 29 Ноември. Закон №15/93 регламентира аспектите, свързани наказанията, медицинската употреба, издаването на разрешения, класификацията и контрола. Също така регулира и лечението, превенцията, разследването, прането на пари, като прави ясно разграничение между престъпления, свързани с трафик и престъпления по употребата на наркотици.

Други важни закони са: Правилник №42/93 от 27 Ноември във връзка с лицензирането и контролът върху дейностите по лечението, провеждани от неправителствени организации; Закон №43/94 от 17 Февруари и Закон под №67/95 от 8 Април за Службата за превенция и лечение на наркотични зависимости (SPTT), Закон № 313/93 от 15 Септември и Закон №5/2002 от 11 Януари срещу прането на пари; Закон №193/96 от 15 Октомври регулиращ дейността на Националната Програма за Превенция на наркотичните зависимости.

1999 година бе от изключително значение за португалската политика по отношение на наркотиците. Със Закон № 31/99 от 5 Февруари се създаде Португалският институт за наркотици и зависимости (IPDT), а с постановление № 46/99 от 26 Май, Правителството прие Националната стратегия за борба с наркотиците и
наркотичните зависимости обхващаща периода до 2008 год. От особена важност е и една серия от законови промени през 2000г.: със Закон № 89/2000 от 18 Май се учреди Координационния съвет за наркотици и наркозависимости, със Закон № 88/2000 от 18 Май бе създаден и Националният съвет за борба с наркотиците и наркотичните зависимости. Важно е да се спомене и за увеличените правомощия на Португалският институт за наркотици и зависимости (Закон № 90/2000 от 18 Май), а също допълнението на националната стратегия, с 30 поставени цели, които трябва да бъдат изпълнение до 2004 година.

Във връзка със споменатите изменения се приеха и редица нови моменти в основния закон от 1993г., като най-важното решение бе декриминализирането на употребата и държането на всички забранени вещества. Този закон влезе в сила през Юли 2001.

Контролирани вещества

Контролираните вещества включени към Закона от № 15/93 в шест списъка, които се актуализират
Списък № 1 – опиати, кокаин и деривати; канабис и деривати.
Списък № 2 – халюциногени; амфетамини; барбитурати
Списък № 3 – препарати, приготвени от контролирани субстанции
Списък № 4 – транквиланти и аналгетици
Списъци № № 5 и 6 – прекурсори.

Разликите в списъците оказват влияние върху наказанията, свързани с наркотиците.

Употреба и притежание на наркотици

До Юли 2001г. употребата на дрога се счита за престъпление и се наказваше с лишаване от свобода до три месеца или глоба. Ако намерената дрога превишаваше три дневни дози, това водеше до наказание “Лишаване от свобода” до една година или глоба. Законът предвиждаше възможност за освобождаване от наказателна отговорност на случайните потребители. Притежанието на дрога също бе престъпление и се наказваше с оглед намерението на дееца – дали дрогата е предназначена за лична употреба, дребна продажба или трафик.

Както бе споменато тази законова уредба бе променена след приемането на стратегията от 1999г. Със Закон 30/2000 се декриминализира употребата и притежанието с цел лична употреба на наркотични вещества.

Законът влезе в сила през месец Юли 2001 като продължи да счита за незаконна, употребата на каквито и да е наркотични вещества без разрешение, но промяната е именно премахването на предвидената наказателна отговорност.

Сега, в случаите на заловено малко количество наркотици за лична употреба се процедира по следния начин: Ако полицията не разполага с доказателства за извършени от заловеното лице по-тежки престъпления (продажба или трафик), заловеното количество се конфискува, а случаят се праща на Местна Комисия за лечение на зависимости. Комисията се състои от адвокат, лекар и социален работник. Тя взема отношение по случая, анализира ситуацията и при евентуална зависимост предлага лечение или рехабилитация. Част от правомощията на комисията е налагането на санкции, но практиката показва, че до това се прибягва в редки и изключителни случаи.

Трафик и престъпления, свързани с дрога

Понятието “Трафик” е дефинирано в глава ІІІ, член 21 на Закон 15/93 – “Трафик и други незаконни дейности”. Производството, предлагането, продажбата, изготвянето или култивирането на наркотици са основните състави на престъплението трафик. Текстът изрично изключва от понятието нарушенията свързани с употребата на наркотици, които пък са уредени в чл. 40 на закона.

Португалският закон дели наказателната отговорност за трафик на наркотици по няколко критерия, но най–важен е природата на субстанцията. Трафикът на субстанции от списъци от 1 до 3 се наказват с лишаване от свобода от 4 до12 години, а на вещества от списък 4 – от 1 до 5 години.
Член 26 от Закона отдава значение на това дали деецът е зависим от субстанции или не. В случай, че лицето продава дрога, единствено с цел финансиране на собствената си употреба (дилър-консуматор), съответното наказание се редуцира: по списък 1 2 и 3 –до 3 години лишаване от свобода или глоба, а по списък 4 – до 1 година или глоба.

Малозначителния трафик е дефиниран в чл. 25 и също подлежи на наказателно преследване. В тези случаи, в зависимост от конкретните обстоятелства, количеството и вида вещество наказанията съответно са редуцирани: От една до пет години лишаване от свобода (при субстанции от таблици 1-3) и до две години или глоба при (субстанции от таблица 4).

Законът е отчел и отегчаващите обстоятелства, при наличието, на които предвидения минимум и максимум на наказанията се увеличават с #188;. Така например, ако деянията свързани н наркотиците са извършени от престъпна група, предвиденото наказание е от 10 до 25 години. За трафик на прекурсори е предвидено лишаване от свобода до 12 години.

Със Закон № 43/2002 от 2 Март, в Португалия бе създадена Системата за морски наблюдения (SAM). С него се увеличиха възможностите за действие, предоставени на правителството, в борбата му с трафика на незаконни наркотични субстанции

Наказателно преследване и практика

Промените в наказателната политика от 2001 оказаха влияние върху ежедневната работа на полицията и магистратите. Прокурорът е задължен да събере доказателства за случая, всеки път, когато получи данни за извършено престъпление. Преди промените от Юли 2001, прокурорът беше длъжен да разследва и да събере доказателства, за да повдигне обвинение в случаите на употреба и притежаване на наркотични субстанции. Ако тогава се докажеше наркотична зависимост у извършителя прокурорът обикновено искаше от съда налагането на глоба. Мотивът, че лечението е винаги по-ефективно от всякакви репресивни мерки, караше още тогава някои прокурорите да го предпочитат пред тях. Това обаче се случваше сравнително рядко и то в случай на първо и дребно нарушение.
Новият режим, влязъл в сила през 2001 година променя радикално горната процедура, и доведе до по-голяма координираност между репресивния апарат и службите за лечение и рехабилитация на зависимости.

Превенция, грижа и лечение

Закон15/93 значително подобри дейността на медицинските служби и предвидените мерки за лечение (глава 4).
На зависимия от субстанции се гледа като на болен дори и когато е извършил престъпление. Португалското законодателство включи множество методи за подпомагане на такова лице, в това число различни алтернативи на наказанието лишаване от свобода. Лимитираните възможности за лечение при старото законодателство създаваше голям брой чакащи и тенденция да се прибягва към наказание вместо към лечение.
Новата стратегия против наркотиците отдава приоритет на лечението и рехабилитацията на зависимите и това бе заложено като фундамент на португалската наркополитика. Последвалите промени в законодателството дадоха силен и ясен сигнал за насоката към лечение вместо наказателна репресия.
Във всеки район сега съществува комисия, която замества прокурора. Тя е в състав от трима граждански служители (адвокат, лекар и социален работник), в чиято компетенция са случаите свързани с наркотици, при които извършителя не е употребил насилие. Целта й е да се грижи за лечението и пълната рехабилитация на зависимият деец.

Пране на пари и конфискация

Закон15/93 и Закон 313/93 от 15 Септември включиха в португалското законодателство Директива №91/308 на ЕС, свързана с криминализирането на дейности по прането на капитали от придобити от незаконни дейности. Законодателството изцяло бе изменено със Закон 5/2002 от 11 Януари. Новият закон предвиди редица мерки за борба с организираната престъпност.

Линкове
Португалското законодателство във връзка с наркотиците може да бъде намерено изцяло тук

Референции
Текстът бе проверен от Португалският институт за наркотици и зависимости
Използвани са:
Докладите на Португалският институт за наркотици и зависимости 1997-2000
Доклад на Европейската комисия за законодателството и регулирането на наркотрафика в страните членки на ЕС

Share on Facebook