NABILONE
(опаковка от 20 бр. капсули по 1 мг. ТНС)

Набилонът е аналог на делта-9-ТНС. Лицензиран е през 1982 г. за предписание и употреба само в болнични заведения, като антиеметик при хемиотерапии. Произвежда се от ELI LILLY & Co. Ltd и се продава в Англия от Cambridge Selfcare Diagnostics Ltd. В периода 1997-98 г. са били продадени 5400 опаковки набилон. Набилонът не е под контрол.

MARINOL (DRONABINOL)

1. Какво е маринол?
Маринолът е лекарство, съдържащо активната съставка дронабинол. Дронабинолът е синтетичен делта-9- тетрахидроканабинол или по-известен като делта-9-ТНС. Също така делта-9-ТНС е естествена съставка в Cannabis Sativa – марихуана.
Маринол е стандартиризиран продукт, разпространяван от Unimed Pharmaceuticals, Inc. под формата на желатинови капсули, съдържащи съответно по 2,5, 5 или 10 мг. ТНС (дронабинол) в сусамово масло.

2. Прилики и разлики м/у маринол и марихуана.
Маринолът съдържа активната съставка делта-9-ТНС, съдържаща се и в марихуаната. За разлика от маринола, обаче, марихуаната не съдържа стандартиризиран ТНС и често съдържа нечистотии (спори на плесени и бактерии).
Фармацевтично качественият маринол съдържа стандартиризирана ТНС-концентрация и не е създаден да доставя бързото действие на ТНС, което се постига често при пушенето на марихуана. Действието на орално приетите лекарства е значително по-бавно в повечето случаи и е обусловено от необходимото време за храносмилане и абсорбиране.

3. За каква употреба е одобрен маринол?
Базирайки се на обширни изследвания FDA (Food and Drug Administration) утвърждава използването на маринол в две насоки:
а) лечение на анорексия (загуба на апетит), свързана със загуба на теглото при пациенти със СПИН.
- апетитостимулиращият ефект на маринол беше демонстриран в 6-седмично изследване при 139 пациенти със СПИН, имащ връзка с анорексия и загуба на тегло;
- сравнен с плацебо (таблетки захар), маринол – 2,5 мг., вземан преди обяд и преди вечeря, многозначително подобри апетита на пациентите след четвъртата седмица на лечението;
- бяха отчетени обещаващи тенденции в подобряването на теглото и настроението на пациентите, както и намаляване пристъпите на повдигане;
- след приключване на изследването, 94 пациенти в напреднал стадий на СПИН продължиха вземането на маринол в друго изследване със срок от 12 м.;
- тези изследвания показаха, че когато маринол се използва по предписание от вашия лекар, то той стимулира апетита ефективно и доказано.

б) лечение на пристъпи на гадене и повръщане, свързани с ракова хемиотерапия при пациенти с изразена непоносимост към традиционните анти-еметични средства и начини за лечение.
- лечението с маринол на причинените от хемиотерапия пристъпи на гадене и повръщане е било регистрирано при 454 раковоболни, преминали 750 курса на лечение за различни злокачествени образувания;
- при 68% от пациентите, вземали маринол, е достигнато цялостно или частично успешно облекчение на пристъпите на гадене и повръщане.

Текущи изследвания се занимават с използването на маринол за лечение при много други болестни състояния.

Share on Facebook

Ю. Караджов

Канабисът от хилядолетия е заемал своето място в медицината на всички народи, които са го познавали. Неговите “превъзходни” лечебни свойства са споменати за пръв път в медицинския трактат “Пен Тсао”, приписван на легендарния китайски император, мъдрец и лекар Шен Нун, който според легендата е живял някъде около 2737 г. пр. Хр. В Древен Рим канабисът е оценен високо от Диоскорид, личен лекар на император Нерон, който пръв му дава името cannabis sativa и описва използването му като лекарство. Медицинският трактат “Анатомия на меланхолията” от 1621 г. посочва канабиса като средство против депресията, а “Нов Английски Рецептурник” в 1763 г. го описва като общоизвестно средство против кожни възпаления. В 1841 г. д-р О’Шонеси издава книгата си “За препаратите на Индийския Коноп или Ганджата”. Четири години по-късно излиза класическия труд на д-р Ж. Ж. Моро дьо Тур за използването на канабиса при лечението на физическите и душевните болести. Книгата на френския лекар, смятан за един от основателите на психофармакологията, е все още актуална и продължава да се преиздава и до днес. Към края на 19 век канабисът в една или друга форма присъства във фармакопеите на всички европейски страни.
Младите цветове на канабиса съдържат канабидиолова киселина, която е силен антибиотик, сравним по ефективност с пеницилина. По тази причина отварата от канабис отдавна се е използвала за лечение на различни инфекции, напр. гонорея (трипер). Първите сериозни изследвания на чешки медици през 50-те са показали, че в много случаи канабисът е по-ефективен от някои разпространени антибиотици. Днес изследванията в тази област продължават, като чешките специалисти разработват нови сортове канабис, богати на антибиотични компоненти.
Народната медицина в Латинска Америка използва канабиса за лечение на херпеса. Съвременният вариант на лечението се състои в налагането на херпеса с компрес от пъпка силен канабис, смачкан с малко алкохол. Листата на конопа се използват за приготвянето на разслабителен чай, който не е психоактивен.
Борците против “забраненото лекарство” не крият опасенията си, че признаването на лечебните ефекти на канабиса ще срути последните съмнителни аргументи на политиката на преследване и репресии срещу обикновените потребители. Съветника на президента по наркотиците Бари МакКафри заяви: “Не може да има по-лошо послание към младежите… Точно сега, когато нацията се старае да научи тинейджърите да не използват психоактивни дроги, те започват да разправят, че марихуаната била лекарство.” Кампанията за легализиране на медицинската марихуана се обявява за дело на “стареещи хипита, адвокати и дрогаджии”; а организацията “Драг Уоч Интернешънъл” направо твърди, че: “Дрогаджийското лоби експлоатира страданията на пациентите с хронични болести… като част от стратегията си да легализира марихуаната въобще.”
Валери Корал от Санта Крус (Калифорния), болна от мултиплена склероза и многократно арестувана за употреба на марихуана, бе обявена от своите съграждани в 1997 за “Гражданин на Годината” за безкомпромисната си борба против жестоките закони, които лишават болните от правото да вземат това, което те и техните лекари смятат за добро и приемливо лекарство.

Share on Facebook

Отговори на IOM (Щатския Институт по Медицина), 27.05.2002

През 1970 г. Националната Академия на Науките на САЩ натовари IOM с функциите на консултативен орган на Федералното правителство. Ето заключенията на водещите учени в САЩ относно марихуаната:

1. Създава ли марихуаната зависимост?
В сравнение с повечето други наркотични вещества… зависимостта сред потребителите на марихуана е относително рядка.

Вид в-во / Създаване на зависимост сред потребителите в %
ТЮТЮН – 32%
АЛКОХОЛ – 15%
МАРИХУАНА – 9%
КОКАИН – 17%
ХЕРОИН – 23%

В обобщение, някои потребители на марихуана развиват зависимост, но се оказва, че това е по-малко характерно за тях, отколкото за потребителите на други наркотични в-ва (включително алкохол и никотин). Съшо така се оказва, че зависимостта към марихуана е по-лека, отколкото зависимостта към други наркотични в-ва.

2. Води ли марихуаната към твърди наркотици?
Няма доказателства, че марихуаната служи като “входна врата” към твърдите наркотици, базирайки се на нейните характерни психологически ефекти.

3. По-вредна ли е марихуаната от тютюна?
Използвайки цигарите за сравнение, пушачът на марихуана приема в дробовете си четири пъти повече катран, отколкото пушача на цигари… Обаче, цигара с марихуана не е напълнена така плътно, както цигара с тютюн и затова количеството катрани, което се поема от цигара с марихуана е наполовина, отколкото при цигара с тютюн. В допълнение, мнозинството от пушачите на тютюн пушат значително повече цигари на ден, отколкото пушачите на марихуана.

4. Причинява ли марихуаната рак?
Няма заключителни доказателства, че марихуаната причинява рак при хората, включително формите на рак, обикновенно свързани с употребата на тютюн.

5. Причинява ли марихуаната други живото-застрашаващи здравни проблеми?
Общи епидемиологични данни от населението показват, че употребата на марихуана не е свързана с увеличаване на смъртността.

6. Безполезна ли е марихуаната за медицински цели?
Гадене, загуба на апетит, болки и безпокойство… всички тези симптоми могат да бъдат облекчени от марихуаната. Въпреки, че някои лекарства са по-ефективни за тези проблеми, тяхната ефективност не е еднаква при всички пациенти.

7. Причинява ли марихуаната мозъчни увреждания?
Ранни изследвания, показващи структурни мозъчни изменения при тежки потребители на марихуана, не са били потвърдени с по-напреднали методики.

8. Причинява ли марихуаната мързел (амотивационен синдром)?
Когато тежката употреба на марихуана съпътства тези симптоми, канабисът най-често е посочван като причина, но няма убедителни данни, демонстриращи причинно-следствена връзка между употребата на марихуана и тези поведенчески характеристики.

9. Водят ли наказанията до намаляване употребата на марихуана?
Има доказателства, че декриминализацията на марихуаната ще доведе задължително до чувствително нарастване на употребата й.

Share on Facebook

Отговор на въпроса “Трябва ли марихуаната да има медицинско приложение?”:
“Досегашните доказателства сочат, че канабиноидите са забележително безопасни, профилът на страничните им ефекти е по-добър, сравнен с много медикаменти, използвани при същите показания. ВМА ще окуражава правителството да приеме промени в MDA*, за да разреши предписването на канабиноиди на пациенти с определени симптоми, които не се контролират успешно със сега съществуващите средства за лечение.
Британската Медицинска Асоциация е независимо сдружение на доктори от Обединеното Кралство с научна и образователна насоченост.

Източник: www.bma.org.uk

Share on Facebook