Дъг Ърчи
Марихуаната е опасна! Марихуаната е наркотик! Марихуаната е извън закона! Едва ли някой днес подлага под съмнение тези факти. Но дали е така?
- “Отказът да се отглежда марихуана през 17-и 18-и век в Америка е бил законово наказуем. Можело е да свършите в Луизианскя затвор при отказ да отглеждате коноп!” (more…)
За всеки случай няма тълпи от обезумели грабители на магазини. Няма военно положение, засилено полицейско присъствие, етническо напрежение ( повече от обикновеното за малко повече от нормалното расистка страна ), улични боеве…Няма пътни блокади, вилнеещи банди и напрежение. Напротив – цари спокойно приготовление за началото на работната седмица, първа за новата година.
За всеки случай абсолютно нищо не се е променило. Освен факта, че от началото на годината марихуаната е декриминализирана. Животът си тече необезпокоявано спокойно същия, дори повече. С тази разлика, че ако сега си посадите пет стръка от едно прекрасно растение никой не би посегнал на свободата ви.
Премахнати са единствено ненужните усилия в преследване на нещо, които не е социално опасно !
Добре дошли в Czech it out republic. От началото на годината марихуаната официално не би ви вкарала зад решетките. Няма защо !
Вашингтон (AP) – Администрацията на Обама няма да преследва потребителите на медицинска марихуана и техните доставчици, доколкото те се съобразяват със съответните щатски закони, съгласно ново указание, което ще бъде изпратено до федералните изпълнителни власти от понеделник.
Двама официални представители на Департамента на Правосъдието описаха новата политика пред Associated Press, заявявайки че изпълнителите ще бъдат инструктирани “това да преследват медицински потребители и техни доставчици, които се съобразяват със съответните щатски закони, не е добро оползотворяване на тяхното време”
Новия курс е значително отклонение от политиката на администрацията на Буш, която настояваше че трябва да се упражнява феделален натиск на анти-марихуанените закони, независимо от щатските.
Четиринадесет американски щата разрешават в някаква степен употребата на медицинска марихуана: Аляска, Калифорния, Колорадо, Хаваи, Мейн, Мериленд, Мичиган, Монтана, Невада, Ню Мексико, Орегон, Роуд Айлънд, Върмънт и Вашингтон.
Калифорния е уникална измежду тях заради наличието на диспансери – фирми, които продават марихуана и дори рекламират своите услуги.
Източник : Associated Press / via GodLikeProductions
“Всеки под 21 години знае, че е по-лесно да си намери марихуана, отколкото алкохол, понеже той е регулиран, но да си купиш нещо нелегално не се изисква идентификация.”, твърди съдия Джеймс Грей.
Консервативният съдия от Ориндж каунти, Калифорния, Джеймс П. Грей стана трубадур на декриминализацията на марихуаната като единствен начи да се пресече нелегалния трафик и разрухата, която той носи.
Грей от 1983 работи като назначен от губернатора общински съдия, също работи и във върховния съд, служил е като федерален изпълнител в Лос Анджелис, кандидат е за Конгреса като републиканец и за Сената като либерал ( вижте сайта на съдията www.judgejimgray.com )
В обръщението си на обяда по време на Глобалния Обществен Форум за Политика върху водената от САЩ война с наркотиците Грей казва, че ключа към проблема е търсенето, но шанса “апетита” към марихуаната и останалите наркотици да намалее е малък.
Дори и САЩ да пресекат запасите марихуана, тя би дошла от Близкия Изток, от Азия и други страни, или Калифорния, където тя е най-скъпия посев в момента.
Посредством легализация и данъчно облагане на марихуаната, очакванията са, че тя би носила поне милиард и четиристотин милиона долара приходи годишно. В момента Калифорния изчаква закон за легализацията на марихуаната, който ще влезне в сила, когато и ако федералното правителство разреши на отделните щати да постъпят така.
Грей също разсъждава, че легализацията би намалила достъпността на марихуана до непълнолетни.
Заради забраната, казва той, наркотиците са фаворизирани, и САЩ харчат милиарди долари годишно преследвайки и затваряйки стотици хиляди хора в заради това, че са употребили наркотици.
“Ние сме загубили много от гражданските си свободи заради войната с наркотиците, и ако загубваме свободите си в полза на правителството, почти никога не ще си ги възвърнем”
Всеки, който търси промяна не би следвало да се обръща към правителството, защото федералните агенции – от DEA до департамента по земеделие са финансирани и зависими от парите, които получават от фондовете за война с наркотиците.
“Войната с наркотиците може би не е печеливша, но за сметка на това е добре финансирана”, казва той.
Грей, който не чу въпроси, нито коментари против изказването си на семинара, смята че общественото мнение по въпросите на наркотиците постепенно се изменя, най-вече заради цената на продължаващата над 40 години водена война, и жертвите на насилието, породено от нелегалната търговия.
“Мисля, че започваме да забелязваме промяна, и единствено има нужда да променим законите, касаещи марихуаната – 70% от потребителите на наркотици единствено пушат марихуана.”
Грей също твърди, че ще продължи кампанията си за промяна на законите за наркотици и приканва хората да изразяват мнението си и да настъпят настойчиво в полза на промените, защото правителството не би направило нищо само.
“Впечатляващо е колко сила има всеки един гражданин”, казва той, приканвайки хората да говорят в радио предавания, да пращат email-и на свои приятели, и да пишат в Интернет. “Време е да започнем открита и честна дискусия!”
Източник : NewsPaperTree.com
Докато има множество причини за легализиране на марихуаната, конопът, който е от същия растителен вид като марихуаната, определено има най-осезаемите преимущества. Освен това, за разлика от марихуаната, конопът съдържа много по-малко психоактивни вещества, следователно не би следвало да попада в същата класификация. (more…)
В ново предложение от страна на чешкото министерство на правосъдието най-сетне се дефинират “повече от малки” количества наркотици. Основната цел на новата поправка е да има ясни граници, които да определят дали заловените “нарушители” да бъдат третирани като потребители или дилъри.
В частта, която касае марихуаната, се предлага количество от 50г , с не по-голямо съдържание от 3г THC, да бъде в допустимата граница. Това е количество марихуана, което не би следвало да се преследва, да води до арест и съдебен процес. Промените в закона преди всичко целят “разтоварване” на работата на полицията и съда с маловажни случаи – нещо, което е до болка познато в родната ни правораздавателна система. Полицията ще има на разположение точни таблици и средства за мерена на количествата и концентрацията на психотропни вещества в тях, така че на място ( в “полеви условия” ) да се взема решение дали лицето трябва да бъде арестувано като разпространител, или той е потребител.
Не е ли крайно време и в родната ни страна, чиято съдебна система куца, да престане да преследва обикновени потребители на марихуана ?
Източник – idnes.cz
България и донякъде Турция са основните източници на синтетичния наркотик амфетамин за Близкия изток, контрабандиран под формата на фалшиви опаковки “Каптагон”. Между 2003 г. и 2007 г. в този район е отчетено 6 пъти увеличение на тези хапчета. Само в Саудитска Арабия през 2007 г. са хванати почти 14 метрични тона, или почти 30% от заловените по света количества амфетаминови стимуланти. Това е повече, отколкото данните от САЩ и Китай, взети заедно.
Пътят на каптагона според ООН
Това твърди разпространеният тези дни във Вашингтон и Виена годишен доклад за 2009 г. за борбата с наркотиците по света, дело на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC). В него се отчита стагнация и свиване на пазарите за хероин, кокаин и марихуана, но буквално взривяване на тези за синтетични наркотици. В текста има и подробна карта с пътя на амфетамина от Европа към Близкия и Средния изток, от която се вижда, че изключително България е отправната точка за тази категория дрога. Заловени количества има и по трасето в държави като Сирия, Йордания, Обединените арабски емирства и Йемен. Докладът посочва още, че след 2006 г. има първи сигнали за изместване на оборудване за лаборатории и прекурсори за “Каптагон” към Ливан и вероятно Сирия.
Документ
Данните на ООН се припокриват със заключенията в доклада “Организирана престъпност в България: пазари и тенденции” от 2007 г. на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и твърдения на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).
“Често се случва МВР да преследва лидери в наркопазара, свързан и със сръбската организирана престъпност, които са под закрилата на контраразузнаването. Според ръководни български служители от специалните служби има данни, че след 2005 г. лабораториите се изнасят в Турция и Близкия изток, за да се намали рискът”, пише в доклада на ЦИД.В началото на миналата година в доклад на българската парламентарна вътрешна комисия бяха цитирани твърдения на ДАНС, според които с част от спечелените от синтетична дрога пари престъпните среди са финансирали терористични организации в Близкия изток.
Източник: Дневник
Строгото законодателство спрямо използването на марихуана кара милиони американци да прибягват към доста по-силно влияещия на съзнанието наркотик – алкохола. В последствие това причинява по-високо ниво на битово насилие и протовообществени прояви, а и много нещастни случаи завръшващи летално. За това смятам, че се е време за сериозен публичен дебат на тема марихуаната срещу алкохола.
Много от драконовските закони в САЩ, свързани с употребата на канабис, датират от 30-те години на миналия век, когато бе отменен “сухият режим”. Въпреки тях обаче тази субстанция е на улицата и нейното набавяне не представлява проблем за решили да си го доставят.
По изчиследния на американското правителство близо 100 млн. души (около 1/3 от населението) поне веднуж в живота си са употребявали производни на индийския коноп. Около 15 млн. ползват марихуана редовно. По неофициални данни продажбите на дребно от трева генерират около $113 млрд. годишно. Те са съизмерими с приходите от алкохол – $130 млрд.
След като САЩ, а и почти всички големи и развиващи се икономики влязоха в рецесия, най-често използваният аргумент в полза на легализацията на марихуаната са приходите от акцизи, които може да генерира свободната и продажба.
Ако бъде облагана търговията с тази субстанция, приходите в хазната биха помогнали да бъде стимулирано икономическото възстановяване. Това ще стане по същия начин както се случи през 30-те години, когато милиарди долари влязоха в държавната каса от облагането на алкохолните продукти, които в последствие бяха върнати обратно в икономиката.
Разбира се има и противници на подобна мярка. Един от тях е Антонио Мария Коста, който оглавява офиса за борба с наркотиците и престъпността в Организациата на Обединените Нации(ООН). Преди да представи доклада си за 2009 г. той попита застъпниците за легализиране на марихуаната дали със същия етнусиазъм одобряват легализирането и облагането на трафика на хора и търговията с тях, което да подпомогне закъсалите банки.
Служителят на ООН Коста все пак не отчита факта, че използването на наркотици вреди на тези които ги ползват, докато трафикът на хора е престъпление спрямо други човешки същества. Този тип логика, който ни демонстрира ръководителят на отдела за борба с накротиците в Обединените Нации, е доста неподредена и хаотична и за съжаление не дава конструктивен тон на разговорите относно легализацията на марихуаната.
Едно от най-големите препятствия по пътя на промяната в законодателство е огромната бюрокрация, която подпомага противниците на легализацита. Те обаче явно имат значителен интерес в това да оставят нещата такива, каквито са си. По време на осемгодишната администрация на президента Буш младши всяка дума в посока на промяна на законодателството беше посрещата с познатото предубеждение.
Сега обаче в лицето на Джил Керликовски, която оглавява екипа на президента Обама за лекарствената политика, се забелязват признаци на диалогичност. Да не забравяме, че Керликовски идва от полициейското управление на Сиатъл – администрацията, която определи притежанието на марихуана от възрастни за най-слабия си приоритет за разкриване, по-слаб дори от преминаването на червен светофар.
* Материалът изказва личното мнение на автора, отбелязва агенция Reuters.
Автор: Бернд Дебусман, Reuters
Източник: Money.bg
Препоръка на Европейския парламент до Съвета на ЕС и Европейския съвет относно Стратегията на ЕС за дрогите (2005-2012)
Оригинален текст
15 декември 2004 г.
Окончателна редакция
P6_TA(2004)0101
A6-0067/2004
2004/2221(INI)
Европейският парламент,
– като разгледа предложението за препоръка до Съвета (подадено от Роза Диез Гонзалес от името на групата на европейските социалисти в Европейския парламент) относно Стратегията на ЕС за дрогите за периода 2005-2012 г. (B6-0070/2004), и като взема предвид
– Глава V от Договора за ЕС,
– Глава VI от Договора за ЕС и в частност Член 31(1)(e) и Член 34(2)(b),
– Договора за ЕС и в частност Член 252,
– Договора за приемане на Конституция за Европа и в частност неговите Членове I-16, I-17, I-40, II-94, II-95, III-271, III-278, III-305 и други,
– международните, европейски и национални инструменти за защита на човешките права и основни свободи и в частност правото на живот и здраве,
(more…)
Интернет уеб сайт-а Dare to Act приканва хората да подкрепят д-р Полак в желанието му да получи отговор или проведе обществена дискусия на въпроси относно ефективността на сегашната нарко-политика на ООН. Директорът от отдела по наркотици и престъпления не отговаря.
Докторът по психиатрия Фредерик Полак (Frederik Polak) отправя открито запитване до г-н Антонио Мария Коста (Antonio Maria Costa), директор на отдела по наркотици и престъпления към ООН, защо употребата на Канабис в Холандия, където няма наказателни последици за пълнолетните потребители на марихуана, е по-ниска, от колкото в страни с по-рестриктивна и дори репресивна политика за дрогите?
Според г-н Коста, наличността поражда употреба и холандския експеримент се е провалил. Цялата световна концепция по контрола на разпространението е базирана на принципа, че криминализирането е единствения начин за намаляване на използването на дроги, престъпленията и болестите свързани с тяхната употреба. Но дали това е така? Нека разгледаме фактите.
Мит 1: Нивото на употреба на канабис (марихуана) в значителна степен е повлияно от местните закони за контрол на наркотичните субстанции. По този начин страни с по-рестриктивно и репресивно законодателство към потребителите на марихуана имат по-ниско ниво на употреба, отколкото страни с по-либерални законодателства.
Факт 1: Съгласно официалните статистики на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (EMCDDA, статията на проучването: Законите не спират европейците да използват дроги) към ЕС, няма установена връзка между използването на наркотици и законодателствата по контрола на наркотиците в страните членки на ЕС. При страните с по-рестриктивна политика към наркотиците може да е налице много по-високо ниво на употреба на дроги, отколкото при страни с по-либерални закони. По-вероятно е нивото на употреба на марихуана да е повлияно от демографски и социално-културни фактори.
Изследване за употребата на канабис сред младежи (15-34 години) в Европа и САЩ. Източник: EMCDDA
Мит 2: Ако в някоя държава легално се позволи употребата на марихуана на пълнолетни, то със сигурност нивото на употреба ще скочи драстично, подобно на Холандия.
Факт 2: В Холандия, където е позволено притежанието и употребата на определено количество марихуана от пълнолетни граждани, нивото на употреба е средно за ЕС и много по-ниско от нивото на употреба в САЩ, където е налице подхода “война на дрогите”. Също така, ако сравним останалите данни, може да открием и другите разлики:
| Социален индикатор | Година на сравнение | САЩ | Холандия |
| Употреба на марихуана през целия живот | 2001 | 36.9 % | 17.0 % |
| Употреба на марихуана през последния месец |
2001 | 5.4 % | 3.0 % |
| Употреба на хероин през целия живот | 2001 | 1.4 % | 0.4 % |
| Лишени от свобода на 100 000 човека | 2002 | 701 | 100 |
| Разходи за правосъдие на глава от населението за година |
1998 | 379 EUR | 223 EUR |
| Съотношение брой убийства на 100 000 човека |
Средно 1999 – 2001 | 5.56 | 1.51 |
Мит 3: Ако се позволи легално продажбата на марихуана, то ще загубим контрола върху престъпността и насилието.
Факт 3: Всъщност по-голямата част от престъпността и насилието са породени от забраната на наркотичните вещества. Забраната върху алкохола в САЩ дава прекрасен пример. Смятате, ли че Ал Капоне и неговите приятели щяха да имат такава власт и да унищожат толкова много съдби без забраната по време на “сухия режим”?
Съотношение на убийства на 100 000 човека в САЩ по време на забраните. Периодите на сухият режим и войната срещу дрогите са в червено. Източник: http://drugwarfacts.org
Ако всички тези факти, са ви убедили да подкрепите д-р Полак в откритото запитване до г-н Антонио Мария Коста (Antonio Maria Costa), президент на отдела по наркотици и престъпления към ООН, то можете да го направите, като:
1. Посетите http://www.daretoact.net или http://www.daretoact.net/no_flash.php#
2. Изпратите имейл на английски език до:
г-н Антонио Мария Коста (Antonio Maria Costa – antonio.maria.costa@unodc.org), като в “копие до” (CC) сложите неговия пряк началник – главния секретар на ООН Бан Ки Мун (Ban Ki Mun – sg@un.org), tasz@tasz.hu (инициаторите на дискусията) и daretoact@promena.org (за наша статистика).
Можете да изпратите факс до (+43-1) 26060-5898, напишете писмо до P.O. Box 500, A-1400 Vienna, Austria, или да им се обадите на: (+43-1) 26060-0
Желателно е имейлите, с оглед получателите, да бъдат малко по-съдържателни, обосновани и дори емоционални, от семплото “Legalize it”. Т.е. ако не разполагате с време или вдъхновение на момента, изчакайте да се появи и след това напишете нещо от себе си, за да бъде то по-оригинално и въздействащо.
Разкрийте потенциала в себе си, за да сте по-уникални от поредната тематично-клиширана драсканица върху стените.
Ако сме задружни, то със сигурност ще чуят.
За повече информация посетете www.daretoact.net
Въздействието на марихуаната, най-предпочитаната лека дрога в Европа, днес е по-силно от всякога благодарение на иновационните технологии и новите методи за отглеждане на растението. А това крие неподозирани опасности.
Няма друго място в света, на което да се съдържат толкова много доказателства за еволюцията на марихуаната, колкото в холандските кофишопс – заведенията и магазините, в които Холандия толерира продажбата на канабис. Според познавачите в началото на 90-те на холандския пазар са се предлагали само три вида марихуана – “Уайт уидоу”, “АК-47″ и “Сензи стар”. Днес се предлагат над 100 вида треви с печат Made in Holland, определени като леки, средно силни и силни – т.е. за начинаещи, за напреднали и за истински познавачи.
Все повече случаи на пристрастяване
“Джак Хера” например е резултат от дългогодишни подобрения на комбинация от три от най-силните сортове треви, “Нéбула” е с аромат на плод, а “Дурга Мата” е генетичният резултат от кръстоска между две “Супер Шива” с пикантен вкус. Конкуренти на холандския канабис са мексиканският “Пунта роха” и “Акапулко Голден”, както и тайландският “Супер-тай”.
През 1961 – годината, в която се създава първата конвенция на ООН против наркотиците, нивото на тетрахидроканабинол (ТХК) -субстанцията в канабиса, която действа на човешката психика – е било под 5%. В действителност в най-силните треви концентрацията на тетрахидроканабинол може да достигне до 24%, според проучване на шведската Национална служба по въпросите на дрогата. Тези данни са и причината, поради която Европейската обсерватория за дрога и наркомания (ЕОДН) не се поколебава и за секунда да разпространи предупреждение за потенциалната опасност от употребата на леката дрога.
Обсерваторията със седалище в Лисабон признава, че съгласно данните консумацията на канабис не може да бъде окачествена като опасна за здравето, но подчертава, че броят на пристрастените към марихуаната, търсещи специализирана помощ в здравните заведения, става все по-голям. 20 на сто от 326-те хиляди лекуващи се в центровете за наркомани през 2005-та година в ЕС посочват канабиса като основна причина за техните проблеми, което поставя тази лека дрога на второ място след хероина по отношение на опасността от пристрастяване.
Българската марихуана – с пъти по-слаба от холандската
Преди две години британското правителство окачестви канабиса като не толкова опасна дрога, която бе поставена в категория C. Днес обаче правителството иска да промени взетото тогава решение, като за целта се обръща към парламента с предложението марихуаната да бъде поставена в категория В, т.е. в категорията на малко по-опасните дроги.
В момента във Великобритания учени работят върху изследване, целящо да установи дали има някаква връзка между концентрацията на тетрахидроканабинола и пристрастяването към канабиса. Холандците толерират продажбата и консумацията на марихуана и хашиш с надеждата, че хората ще стоят настрана от твърдите дроги като кокаина. Според Европейската обсерватория за дрога и наркомания концентрацията на тетрахидроканабинол в продавания в Холандия канабис е 17,7 процента, докато в страни като България и Полша дори не достига 1 процент.
Източник: Deutche Welle
За сметка на това се увеличава разпространението на екстази и синтетични наркотици в развиващите се държави.
Наблюдава се тенденция на намаляване на производството и потреблението на хероин, кокаин и канабис в света.
За сметка на това се увеличава разпространението на екстази и синтетични наркотици в развиващите се държави, посочва Службата на ООН за борба срещу наркотиците и предотвратяване на престъпленията в публикувания днес неин годишен доклад, цитиран от Франс прес.
Като окуражителен знак се отчита, че производството на опиумен мак е спаднало миналата година до равнището от 2006 г.
Основна причина за това е намаляването с 19% на площите с това насаждение в Афганистан, на който се падат 93% от световното производство.
Продукцията на опиумен мак в страната се е свила далеч по-малко – с 6% до 7,7 млн. тона, поради по-високите добиви.
Производството на кокаин в света е спаднало до най-ниското си равнище от пет години
Основна причина за това е намаляването с 18% на обработваемите площи с кока и с 28% на добивите в Колумбия – страната, от където тръгва половината от продавания на глобалния пазар кокаин.
“Равнищата на чистота (на наркотиците) и заловените пратки намаляват в основните страни потребители (в Северна Америка и Европа), цените нарастват”, отбеляза генералният директор на базираната във Виена служба на ООН Антонио Мария Коста.
Потреблението на кокаин – наркотик, чийто световен пазар е изчисляван на 50 млрд. долара, е намаляло в Северна Америка и за първи път се е стабилизирало в Западна Европа.
Картината е по-сложна, що се отнася до канабиса. Производството и консумацията на най-употребявания наркотик по света намалели, но концентрацията на активното вещество в произвеждания канабис (ТНС) се увеличава.
Още по-обезпокоителна е тенденцията, че производството на синтетични наркотици в региона на река Меконг в Югоизточна Азия е придобило индустриален мащаб.
В Близкия изток се наблюдава рязко нарастване на употребата на каптагон.
Показателно е, че през 2007 г. на Саудитска Арабия се е падала една трета от заловеното количество амфетамини в света – повече отколкото на Съединените щати и Китай взети заедно.
През 2007 г. Иран отново е станал своеобразен шампион по залавяне на наркотици.
Важна транзитна държава, в нея са задържали 84% от хванатия опиум в света и 28% от хероина.
Засилването на борбата срещу наркотрафика създаде нелегален пазар от макроикономически мащаб, който прибягва до насилие и подхранва корупцията, обобщи Антонио Мария Коста. Той предупреди да не бъдат узаконявани никакви видове наркотици, защото това би било “историческа грешка”.
“Наркотиците са заплаха за здравето”, аргументира се Коста и подчерта, че борбата трябва да се води на първо място срещу трафикантите, а не срещу потребителите.
“Хората, които взимат наркотици, имат нужда от медицинска помощ, а не от наказателни мерки”, каза Коста.
Той посочи, че хвърлянето в затвора на наркомани, е пилеене на средства и това е в ущърб на борбата срещу трафикантите.
Източник: Vesti.bg
Марихуаната стана неразривна част от икономиката на щата Калифорния и подпомага доходите на земеделците до такава степен, че законодатели от този най-населен американски щат обмислят легализиране на канабиса с цел стимулиране на данъчните Постъпления, съобщава Франс прес в сряда.
Северно от Сан Франциско насаждения от канабис се простират в подножието на Скалистите планини в окръзите Мендосино, Хумболт и Тринити. Това е “Изумруденият триъгълник”, в който отглеждането на този наркотик е публична тайна. “Парковете и горите са залети от марихуаната”, признава лейтенант Ръсти Ноу от полицията на Мендосино.
По оценка на местните власти половината икономическо производство на окръга е отглеждането на марихуана след упадъка на дърводобивната индустрия. В щат, който през 2006 г. легализира употребата на марихуана за медицински цели, от нея преживяват магазините за градинарски пособия и производителите на напоителни инсталации. “Успешните фирми са тези, които работят с този сектор”, отбелязва щатският министър на земеделието Тони Линегар.
В щатския университет в Хумболт има семинар за “растежа на икономиката на марихуаната”. В град Юкая “клиника”, която предписва дрогата за медицински нужди, се помещава точно до наборен център на армията на САЩ. А пушачите на марихуана не се крият и палят джойнтовете си на стъпалата на окръжния съд.
Полицаите се съсредоточават върху големите стопанства и пренебрегват частните лица, които отглеждат марихуана за медицински цели, стига да са картотекирани. В Калифорния има 200 000 потребители на марихуана с медицинско разрешение. Мнозина обаче подозират лекарите, че щедро дават такива разрешителни срещу заплащане. Консумацията на марихуана остава незаконна по силата на федералния закон, но правителството на Обама даде да се разбере, че няма да преследва калифорнийските “клиники”.
Възходът на икономиката на марихуаната дава идеи на политическата класа на щата Калифорния, който страда от огромен бюджетен дефицит. Щатският губернатор Арнолд Шварценегер смята, че е настъпил моментът да се обсъди пълното й узаконяване, макар и да заяви, че лично той е против подобна мярка.
Щатският депутат Том Амиано внесе проектозакон, в който на тревата се дава същия статут като на алкохола, тоест тя ще остане забранена за продажба или консумация за лица под 21-години. Ако текстът бъде приет, Калифорния ще стане първият американски щат, поел по този път. Амиано изтъкна, че 56 процента от калифорнийците подкрепят подобна законова мярка и посочи, че това би донесло 1,3 милиард долара данъчни постъпления годишно.
Поддръжниците на легализацията оценяват годишното производство на марихуана в щата на 14 милиарда долара годишно. За сравнение млекопроизводството достига едва половината от тази сума, а добивът на грозде – една четвърт.
Източник: mediapool.bg
Източник: e-vestnik
До 2001 година употребата на дрога в Португалия се смяташе за престъпление и се наказваше с лишаване от свобода до три месеца или с глоба. Ако намерената дрога превишаваше три дневни дози, това водеше до лишаване от свобода до една година или глоба. Законът обаче беше променен като употребата и притежанието на наркотици с цел лична употреба бяха декримализирани. Сега, ако няма доказателства за по-тежки престъпления на заловения с наркотици, той се изпраща в местна комисия за лечение на зависимости, която може да предложи лечение или рехабилитация. Може ли тази практика да се приложи в САЩ и какви са резултатите от промяната на закона в Португалия, пише сп. „Тайм”.
В коя страна притежанието на лека дрога не е престъпление? Въпреки че Амстердам е прочут сред любителите на канабиса и сред подрастващите от колежите с кофишоповете, задимени от марихуана, Холандия всъщност никога не е легализирала леката дрога – холандците просто не прилагат законите си срещу шоповете. Верният отговор е Португалия, която през 2001 година стана първата европейска държава, официално отменила всички наказателни присъди за лично притежание на наркотици, включително марихуана, кокаин, хероин и метамфетамин.
По препоръка на национална комисия, която трябваше да се занимае с проблемите на Португалия с наркотиците, затворът беше заменен с възможност за терапия. Аргументът беше, че страхът от затвор тласка пристрастените към противозаконни действия и че хвърлянето зад решетките е по-скъпо от лечението – та защо вместо това да не предоставим на пристрастените към наркотиците здравно обслужване? Според новия режим в Португалия хората, които са обвинени за притежание на малки количества наркотици, вместо да бъдат изпратени в затвора, посещават група, състояща се от психолог, социален работник и правен съветник за съответното лечение (което може да бъде отказано без наказание).
Въпросът е дали новата политика работи. Навремето в социално консервативната и в по-голямата си част католическа държава преобладаваше мнението, че декриминализацията на притежанието на наркотици ще отвори страната за „наркотуристите” и ще изостри проблема с дрогата. Португалия отчиташе едни от най-високите нива на употреба на твърди наркотици в Европа. Но публикуваните наскоро резултати от доклад, изготвен от института “Като”, либертариански мозъчен тръст, показват друго.
Документът, публикуван през април, констатира, че през първите пет години, след като притежанието на дрога за лична употреба беше декриминализирано, незаконната употреба на наркотици сред тийнейджърите в Португалия е намаляла, а броят на новозаразените с ХИВ заради употреба на замърсени игли, е спаднал. В същото време броят на хората, които искат да бъдат лекувани от пристрастеността си към наркотиците, се е удвоил. „Съдейки по данните, декриминализацията в Португалия е страхотен успех”, казва Глен Грийнуолд, адвокат и един от авторите, извършили изследването. „То даде възможност на португалското правителство да управлява и контролира проблема с дрогата доста по-добре от която и да е друга западна държава.”
Сравнени с ЕС и със САЩ, данните за употребата на наркотици в Португалия, са впечатляващи. След декриминализацията броят на постоянно употребяващите марихуана сред хората над 15 години е най-ниският в ЕС: десет на сто. Най-близката до тази цифра е в Америка при хората над 12 години: 39,8 на сто. Съответно повече американци са използвали кокаин, отколкото португалци – марихуана.
Докладът на института “Като” посочва, че между 2001 и 2006 година броят на използващите каквито и да е нелегални наркотици в Португалия между 7 и 9 клас е паднал от 14,1 на 10,6 на сто. Употребата на дрога сред по-големите тийнейджъри също е намаляла. Постоянно употребяващите хероин сред 16-18-годишните са намалели от 2,5 на 1,8 на сто (въпреки че е имало малко увеличение на използващите марихуана в тази възрастова група). Между 1999 и 2003 година новите заразени с ХИВ сред употребяващите наркотици са намалели със 17 на сто, а смъртните случаи, свързани с хероина и с други сходни наркотици, са спаднали с повече от 50 на сто. В допълнение след декриминализацията броят на пристрастените към наркотиците на метадоново и бупренорфиново лечение се е увеличил от 6040 на 14 877. Средствата, спестени чрез промяната, позволяват да се спонсорира по-усилено лечението без лекарствени средства.
Изследването в Португалия предизвика интереса на законодателите в САЩ, изправени пред изблиците на насилие, свързани с войната на наркобандите в Мексико. САЩ отдавна поддържат твърдолинейна политика към наркотиците като подкрепят само онези международни споразумения, които предвиждат забрана на наркотиците и налагат на гражданите си най-жестоките наказания за притежание и продажба на наркотици. Въпреки това Америка отчита най-високите нива на употреба на кокаин и марихуана в света, а повечето от европейските държави (включително Холандия) имат по-либерални закони, свързани с наркотиците и отчитат по-малка употреба.
„Мисля, трябва да разберем, че е нужно да спрем да сме твърдо „против”, когато други са декриминализирали дрогата и да приемем сериозно вероятността законодателството срещу употребяващите наркотици да няма особено влияние върху употребата на наркотици”, казва Марк Клайнман, автор на предстоящата да излезе книга When Brute Force Fails: How to Have Less Crime and Less Punishment (Когато грубата сила се проваля: Как да постигнем по-малко престъпления и по-малко наказания) и директор на програмата за анализи на политиката към наркотиците на Калифорнийския университет. Клайнман обаче не смята, че португалският модел е реалистичен за САЩ заради различията в размера и културата на двете държави.
Но в САЩ е в ход движение – сред законодателите в щата Ню Йорк, Калифорния и Масачузетс – което иска да бъдат преосмислени крайно репресивните закони, свързани с наркотиците. Съвсем наскоро сенаторите Джим Уеб и Арлън Спектър предложиха Конгресът да създаде национална комисия, не много различна от португалската, която да направи основен ремонт на политиката към наркотиците. Както отбеляза Уеб, САЩ са родина на пет процента от населението на света, но на 25 на сто от затворниците му.
В началото на април Грийнуолд потвърди, че голям проблем за американската политика към наркотиците е, че е основана на „спекулации и търговия със страха”, а не на емпирични доказателства за ефекта от по-меката политика. В Португалия резултатът беше, че се неутрализира това, което се беше превърнало в проблем №1 на общественото здравеопазване, каза той.
„Влиянието ва дрогата върху живота на семействата и върху обществото ни е много по-ниско, отколкото беше преди декриминализацията”, казва португалският “наркоцар” и президент на Института за наркотици и наркозависимост Жоао Кастел-Бранко Гулао. Освен това сега полицията има възможност да се фокусира върху проследяването на дилърите на много по-високо ниво и върху по-големи количества наркотици.
Питър Ройтер, професор по криминология и обществена политика в университета в Мериленд, също както Клайнман, е скептично настроен. На представянето в института “Като” той призна, че „декриминализацията в Португалия е постигнала основната си цел. Употребата на наркотици е спряла да расте.” Въпреки това той отбеляза, че Португалия е малка страна и за намалението на употребата на хероин и на смъртните случаи може да е допринесъл цикличният характер на наркоепидемиите – които се появяват без значение какви са местните политики.
Грийнуолд, автор на доклада, отвърна, че според данните декриминализацията не е довела до повишаване на употребата на наркотици. И тъй като във връзка с декриминализацията точно това интересува обществото и определящите държавната политика, „това е централният факт, който ще трансформира
Източник: e-vestnik.bg
Три проучвания на общественото мнение, проведени в САЩ през 2009 година показват, че между 40 и 44% от американците са за легализиране употребата на марихуана, а само 15% са категорично против. Резултатите отразяват все по-широко ширещото се мнение, че марихуаната трябва да бъде легализирана. На това становище са и законодатели, които гласуват нови закони и предвиждат тревата да бъде облагана с данък, който би вкарал в бюджета на САЩ милиарди долари. Може ли марихуаната да извади Америка от икономическата криза и колко милиарди ще си спестят местните затвори, ако престанат да превъзпитават любителите на тревата, пише сп. “Тайм”.
През последните няколко години си живея с една илюзия – последната политическа кампания на генерацията на бейби бума. Ние, поели по пътеката на справедливостта, манифестиращи за граждански права и срещу войната във Виетнам, трябва да намерим адекватен възвишен подход към изхода на живота. В този случай имам предвид “възвишен” в буквалния смисъл на думата. И така, да сключим сделка: след определена възраст – да кажем 80 – ни дайте наркотици, всички наркотици, които поискаме. В замяна ще ви дадем шофьорските си книжки. (Имам предвид, че нацията от немощни, солипсистични 90-годишни старци зад волана може да е ужасяваща). Ще ви позволим да продължите да живеете живота си – по-голямата част от която във всеки случай ще прекарате като плащате за пенсионирането ни – без да ви се налага да ни слушате как се оплакваме за всичките ни болки и страдания. Ще бъдем прекалено заети да изследваме промененото състояние на съзнанието си
Това си е истинска фантазия. Но под страховитата мътилка на икономическата криза, тихо започна национална дискусия за ирационалността на законите ни за наркотиците. Тя се провежда сред законодателната власт, като тази в Ню Йорк, където предстои да бъде преразгледан драконовският рокфелерски закон (на името на губернатора Нелсън Рокфелер). В други щати – от Калифорния до Масачузетс – се гласуват различни форми на декриминализация на марихуаната. Промените стигнаха и до Конгреса, където сенаторите Джим Уеб и Арлън Спектър предложиха пакет реформи, насочени директно към политиката за произнасяне на присъди, свързани с наркотици.
Има и други знаци за промяна на духа на времето. Преди няколко седмици Белият дом реши да проведе форум, на който президентът да отговаря на въпроси, зададени от обществото; откликнаха 92 000 души – и повечето от тях като че ли са маниаци на тема “легализация на марихуаната”. Двата най-често срещани въпроса за “зелените работни места и енергия” например, бяха за марихуаната. Президентът загърби излиянията – по подходящ начин, предполагам – като “невалидни бюлетини” и отговори на въпроса за легализацията с просто “не”.
Това беше рядък пример Барак Обама да реагира импулсивно, без да се опита да мисли творчески по сериозен политически въпрос. В действителност той мина по традиционния път на най-малкото съпротивление: един неочакван отговор по въпроса за марихуаната би предизвикал “гръм и мълнии” в жълтата преса, и би изместил вниманието от бюджетната битка и от всички онези парични помощи. Всъщност подразбиращата се предопределеност на всеки политик, който публично прояви загриженост към легализирането на марихуаната, е да бъде захвърлен във вечна тъмнина. Приема се, че подобно лице ще бъде замервано с камъни през цялото време, тъй като ще е недостойно да бъде прието на сериозно. Подобно лице би било разкъсано от най-различни алкохолици и маниаци на тема хапчета. Лицемерието, присъщо на разговорите за стимулантите в Америка, е смайващо.
Но тук става дума за голям въпрос – въпрос на икономика и справедливост, особено когато се произнасят присъди. Както посочи Уеб във водещата статия в сп. “Парейд”, засега САЩ е “най-престъпната” държава в света, като държи 5 на сто от населението на планетата и 25 на сто от затворниците. Всяка година харчим по 68 милиарда долара за наказания, и една трета от излежаващите ги са зад решетките за престъпления, свързани с наркотици без да са проявили насилие. Харчим около 150 милиарда долара за полиция и съдилища, и 47,5 процента от всички арести са свързани с марихуаната. Това са ужасно много пари, повечето от които не са федерални, и които може да бъдат похарчени за по-добри училища или инфраструктура – или просто да бъдат върнати на хората.
В същото време в облагането с данъци на марихуаната съществува огромен потенциал. Изчислено е, че марихуаната е най-произвежданата за продажба култура в Калифорния с годишен оборот от около 14 милиарда долара. 10 процента данък би донесъл 1,4 милиарда долара само в Калифорния. И като че ли това е частица от данъците, които биха били на разположение. Това е частица от икономическото въздействие, с хиляди нови работни места в селското стопанство, опаковането, продажбата и рекламата. Истински марихуанен пакет от икономически стимули!
Така че, защо да не го направим? Има сериозни морални аргументи – както светски, така и религиозни. Някои вярват – и при това имат основания – че увеличението на легализираните пороци подкопава силите ни, че сме не толкова добродетелно общество, откакто хазартът се изсипа от Лас Вегас по “речните кораби” и държавните лотарии в цялата страна. Съществува и медицинският аргумент, който обаче не е чак толкова убедителен: алкохолът е по-опасен в много отношения, включително заради тенденцията пиещите да проявяват насилие. Някои може да настояват, че злоупотребата с Макдоналдс има повече потенциални вреди за здравето, отколкото злоупотребата с марихуана. Явно е, че с марихуана може да се злоупотребява. Но вече е доказано, че цената на криминализацията е огромна, може би дори не е жизнеспособна. И ще бъде ли легализацията по-лоша?
Във всеки случай дискусията за реформата на законодателството, свързано с наркотиците, започва точно в подходящия момент. Ние, бейбибумърите, остаряваме с всеки изминал ден. И вие със сигурност няма да искате да обикаляме магистралите. Направете ни най-добрата оферта.
Източник: Money.bg
Регулираният пазар на наркотици във Великобритания ще спомогне за да се редуцират средствата изразходвани от държавата, жертвите на престъпления, както и на правосъдната система с близо 14 млрд. британски лири, според в. Guardian.
Изданието се позовава на доклад озаглавен Икономическо сравнение между ползите от забраната и регулираната легализация на наркотиците без да става ясно от статията дали само марихуаната да бъде освободена от преследване и облагана с данъци или всички други психоактивни вещества.
През последните години правителството е подложено на извърши обективен анализ на ползите и разходите от сегашната политика на наркотици, но не успя да направи това, независимо настойчивостта на някои народни представители, отбелязва изданието.
Сегашното проучване е проведено от фондация „Трансформация”, като то е обхванало много аспекти касаещи последствията от забраната за използване на наркотици, най-вече в сумите разходвани за разследване, превенция и съдебни процеси за потребителите и дилърите на дрога.
Докладът отчита, както и потенциалното спестяване на разходи, така и от друга страна увеличаването на средствата за програми свързани с лечения на наркотични зависимости, образователни и информациони камапнии, които да бъдат по подобие на тези които съществуват за алкохола и цигарите.
Анализът разглежда четири възможни сценария, като двете крайности са 100% увеличение на употребяващите дрога или никакво нарастване.
В първият случай редуцираните средства разходвани от бюджета наред с повишените данъчни приходи ще достигнат 13.9 млрд. британски лири, а в последния – 4.6 млрд. британски лири.
Наскоро независим мониторингов анализ показа, че до 1.3 млрд. биртански лири биха могли да бъдат генерирани от 1 британска лира на грам данък върху канабис и 2 британски лири за хашиш.
Провалени държави и Провалени политики
От книжното издание на The Economist
Забраната е провал; легализацията – по-малкото зло
(http://www.economist.com/printedition/displayStory.cfm?Story_ID=13237193)
Преди СТО години група дипломати се събра в Шанхай на първия международен опит за международна забрана на търговията с дроги. На 26.02.1909г. те се споразумяха за създаването на Международната Комисия по Опиума (International Opium Commission) и то само няколко десетилетия след като Британската империя бе воювала срещу Китай, за да осигури своето право на търговия със същото вещество. След тази първа конференция следваха още множество забрани на дрогите променящи настроенията (mood-altering drugs). През 1998г. Генералната Асамблея на ООН задължи държавите – членки за постигането на “свят свободен от дроги” (drug-free world) и да “елиминират или значително да намалят” продукцията на опиум, кокаин и канабис до 2008г.
Това бе обещание от типа, който политиците обичат да правят. То задоволява чувството на морална паника, което е прислужница на забраната (prohibition) през последния век. Чрез него се цели да се вдъхне увереност на родителите на тийнейджърите по света. И въпреки всичко това е безкрайно безотговорно обещание, както всяко, което не може да бъде изпълнено.
Следващата седмица министри от цял свят се събират във Виена, за да обсъждат международната нарко-политика през следващото десетилетие (това е въпросната конференция, от която пише автора от в. Капитал – бел. прев.) Като генерали от първата световна война много от тях ще настояват, че всичко, от което се нуждаем е повече от същото. В същност войната срещу дрогите е катастрофа създаваща провалени държави в развиващия се свят и едновременно с това подпомага избуяването на зависимостите в богатите държави. По всяка измерима скала тази сто годишна война бе тесногръда, смъртоносна и безсмислена. Това е причината The Economist да продължава да смята, че по-малко лошата политика е да се легализират дрогите (legalise drugs).
“По-малко лоша” не значи добра. Легализацията (legalisation), въпреки че ясно би била по-добра за държавите производителки, би изправила пред различни рискове държавите консуматорки. Както е очертано по-долу, много уязвими потребители биха страдали, но според нас повечето биха спечелили.
Доказателство за провал
Днес, съвета по дроги и престъпления към ООН (UN Office on Drugs and Crime) вече не говори за свят свободен от дроги (drug-free world). Неговата хвалба е, че пазарът на дроги се е стабилизирал, което значи, че повече от 200 милиона души, или приблизително 5% от възрастното население на планетата, все още употребява нелегални дроги – това приблизително същия процент, колкото и преди десетилетие. (Както повечето претендирани факти по отношение на дрогите и този е само едно предположение: точните данни са просто една от неволните жертви на нелегалността.) Производството на кокаин и опиум е вероятно същото както преди десетилетие, а това на канабис е по-високо. Консумацията на Кокаин е намалява постепенно в САЩ от пика си в началото на 80-те години на ХХв, но графиката е неравна (като в момента нивото на употребата му е по-висока от тази през средата на 90-те), а и нараства на множество места в това число и Европа (Да не говорим за България, където чалга-културата създава истински предпоставки за кокаинов бум – бел.прев.)
Проблемът не е в липсата на желание. Само САЩ харчи повече от 40 милиарда долара на година в опит да елиминира предлагането на дроги. Полицията арестува около милион и половина американски граждани годишно за престъпления свързани с дрогите и заключва около половин милион. Все по-строгите нарко-закони са основната причина един на всеки пет афроамериканци да прекарват известно време зад решетките. В Развиващия се свят кръвта се лее в изумителни количества. Само в Мексико повече от 800 полицай и войници са намерили смъртта си от Декември 2006 (а средния годишен брой на жертвите е над 6000). Тази седмица поредния лидер на държава разпределител – Гвинея – Бисау – бе убит.
И въпреки всичко, самата забрана разлага усилията на борещите се срещу дрогите. Цената на незаконните субстанции зависи в по-голямата си част от дистрибуцията от колкото от производството. Нека да вземем за пример Кокаина: разликата в цената на кокаина между кокаиновите полета и крайния потребител е повече от 100 пъти. Дори ако хвърлените пестициди върху продукцията на селяните в Колумбия увеличи цената на място повече от 4 пъти това би имало твърде малък ефект върху уличната цена, определяща се главно от риска да се достави кокаина в Европа или САЩ.
Днес нарко-копоите твърдят, че са унищожили приблизително половината от кокаина, който се произвежда. Уличната цена в САЩ изглежда се покачва, а чистотата му – спада през последната година. Не съществуват обаче сигурни данни, че търсенето на дроги спада, когато цената им расте. От друга страна съществуват редица доказателства, че бизнесът бързо се адаптира към пазарните сътресения. В най-добрия случай ефективната репресия на едно място просто го кара да премине към друго. Така производството на опиум премина от Турция и Тайланд към Мианмар и южен Афганистан, където подкопава усилията на Запада срещу талибаните.
Ал Капоне, но на глобална сцена
Всъщност, далеч от намаляването на престъпността, забраната е дойката на гангстеризма в степен невиждана до този момент. Според, вероятно раздуто, изследване на ООН, нелегалната нарко-индустрия се оценява на приблизително 320 милиарда долара годишно. На запад тя прави престъпници от иначе спазващи законите граждани (настоящия американски президент лесно можеше да свърши в затвора за своите младежки експерименти с трева*) (*използвания израз в текста бе “blow” според ползвания от мен речник на сленга в английския това по принцип значи марихуана, но изрично се подчертаваше, че в Америка се ползва и за Кокаин, така че не съм сигурен какво точно е ползвал Обама – бел.прев.). Освен всичко друго забраната прави дрогите по-опасни: зависимите купуват силно замърсен кокаин и хероин; много използват замърсени игли, което спомага за разпространението на СПИН; клетниците, които се подават на хероина и амфетите стават и извън закона, като единствените, които ги “лекуват” са дилърите им. Но в същност държавите от развиващия се свят са тези, които плащат най-високата цена. Дори сравнително установени демокрации като Мексико днес са изправени в смъртна битка срещу гангстерите. Американските власти, в това число и бивш нарко-цар, започнаха открито да изразяват своите притеснения от факта, че имат “нарко държава” (narco state) за съсед.
Катастрофата на нарко войната доведе до там най-смелите й водачи, особено в Европа и Латинска Америка да предлагат промяна на фокуса й от заключване на хората към общественото здраве и “намаляване на вредите” (harm reduction) (като например предлагане на чисти игли на зависимите). Такъв подход би наблегнал повече на образованието и лечението на зависимите, и по-малко на тормоза върху селяните отглеждащи Кока и наказването на консуматорите на “леки” дроги. Това би било стъпка в правилната посока. Но малко вероятно е тя да бъде адекватно приложена, а освен това самата мярка не прави нищо за премахването на организираната престъпност от картината.
Легализацията няма да заличи гангстерите; тя, обаче, би трансформирала дрогите от проблем на закона и реда в проблем на здравето, а именно това е начинът, по който те трябва да бъдат третирани. Правителствата биха таксували и регулирали търговията, а събраните пари (както и спестените от войната срещу дрогите) биха отишли за обучение на обществото относно рисковете от употреба на дроги и лечение на зависимости. Продажбата на дроги на малолетни и непълнолетни трябва да остане забранена. Различните дроги трябва да бъдат облагани и регулирани различно. Такава система би била крехка и несъвършена, изискваща постоянно наблюдение и компромиси. Таксите трябва да бъдат определени на нива едновременно подтискащи употребата, но и обезкуражаващи черния пазар и отчаяните актове на кражби и проституция, чрез които зависимите днес изхранват своите навици.
Представянето дори на тази несъвършена система на хората от страните производителки, където организираната престъпност е основният политически проблем, ще бъде лесно. Трудната част идва в страните консуматори, където зависимостта е основната политическа битка. Много от Американските родители биха приели, че легализацията би била правилният отговор за хората от Латинска Америка, Азия и Африка, те дори биха видели тази мярка изключително полезна в борбата срещу тероризма. Но техния естествен страх би бил за техните собствени деца.
Този страх се базира основно на предположението, че повече хора биха употребявали дроги, които са легални. Тази презумпция обаче може да е грешна. Не съществува пряка връзка между тежестта на наказанието и употребата на дроги: граждани живеещи в един по-тежък режим (Америка и с някой уговорки Великобритания) употребяват повече, а не по-малко. Обърканите нарко-копои обвиняват за това културните разлики, но дори в доста подобни държави строгите наказания не водят до значителна разлика между броя на зависимите: твърдата Швеция и по-либералната Норвегия имат приблизително еднакъв процент зависими. Легализацията може да намали и предлагането (по дефиниция дилърите трябва да изчезнат) и търсенето (ще изчезне част от тръпката на забраненото). Всъщност никой не знае със сигурност. Трудно е обаче да се отстоява твърдението, че продажбата на продукт, който е станал по евтин, по-сигурен и по-приемлив ще спадне. Всеки честен защитник на легализацията трябва да бъде достатъчно мъдър да приеме, че употребата като цяло би се покачила.
Съществуват обаче две важни причини защо забраната трябва да се изхвърли. Първият е принципът на свободата (liberal principle). Въпреки, че някой нелегални дроги са изключително опасни за някой хора, повечето не са особено вредни (тютюна причинява значително повече зависимост от почти всички). Повечето консуматори на нелегални дроги, в това число кокаин и дори хероин, ги употребяват от време на време. Правят го, защото изпитват удоволствие от употребата (точно както от употребата на уиски или Марлборо лайт). Не е работа на държавата да ги спира да правят това.
А зависимостта? На въпроса частично отговаря първия аргумент, доколкото вредата от употребата засяга основно потребителя. Но зависимостта може също да донесе мизерия на семейството и особено на децата на зависимия и така да има по-голяма социална цена. Именно за това възпирането и лекуването на зависимостите трябва да бъде основен приоритет на нарко-политиката. И ето и втория аргумент: легализацията предлага повече възможности за сполучливото справяне със зависимостите.
Чрез осигуряването на честна информация за здравните вреди на различните дроги и точната им ценова оценка правителствата биха могли да насочват потребителите към по-малко вредните. Забраната се провали в опита си за спре разпространението на дизайнерски дроги, създавани в лаборатории. Легализацията обаче, може да накара фармацевтичните компании да подобрят веществата, които хората вземат. Ресурсите от облагането и спестени пари от репресията биха позволили на правителствата да гарантират лечение на зависимите — всичко това е начин да се види легализацията политически по-приемлива. Успехът на развитите държави в намаляването на употребата на тютюн, чрез подобно данъчно облагане и регулация, дават основания за надежда.
Пресметнат риск или още век катастрофа?
Този вестник за първи път постави въпроса за легализацията преди двадесет години (виж статията). Преглеждайки доказателствата отново (виж статията), забраната изглежда още по-вредна, особено за бедните и слабите по света. Легализацията няма да изхвърли напълно гангстерите от дрогите; както при алкохола и цигарите, винаги ще съществува желание да се избегнат таксите и да не се спазват правилата. Тя няма автоматично да излекува провалени държави като Афганистан. Решението е може да звучи объркващо, но един век постоянен провал ни карат да го опитаме.
През последните десет години световните усилия за борба с трафика и употребата на наркотици не са дали никакъв резултат. Заключението се съдържа в доклад на Европейската комисия, изготвен по поръчка на еврокомисаря по правосъдието Жак Баро, предаде Франс прес в сряда.
“Нито един елемент не показва, че проблемът с наркотиците на световно ниво е намалял в периода 1998 – 2007 г.”, се посочва в документа. Въпреки затягането на мерките и наказанията срещу производителите и трафикантите, от 1998 г насам цените на наркотиците са паднали с между 10 и 30 процента, което е направило наркотичните вещества по-привлекателни.
Докладът е публикуван в навечерието на откриващата се в сряда във Виена 52-а сесия на Комисията по наркотичните вещества на ООН, обединяваща 53 страни. Форумът ще се състои на ниво вътрешни министри и директори на националните служби за борба с трафика на наркотици. Ще бъде направена равносметка на 10-те години на световна политика срещу трафика и употребата на наркотици, подета от Общото събрание на ООН през 1998 година.
Източник:
ЗАКОНИ - КРАТКО ИНФО ПО ДЪРЖАВИ Люксембург Естония Германия Унгария Гърция Австрия Франция Великобритания Дания Италия Испания Холандия
В момента четете архивите за категория Анализи / Мненията по света.
