Дефиниция на количество “повече от малко” марихуана си проправя път в законите в Чехия.

В ново предложение от страна на чешкото министерство на правосъдието най-сетне се дефинират “повече от малки” количества наркотици. Основната цел на новата поправка е да има ясни граници, които да определят дали заловените “нарушители” да бъдат третирани като потребители или дилъри.

В частта, която касае марихуаната, се предлага количество от 50г , с не по-голямо съдържание от 3г THC, да бъде в допустимата граница. Това е количество марихуана, което не би следвало да се преследва, да води до арест и съдебен процес. Промените в закона преди всичко целят “разтоварване” на работата на полицията и съда с маловажни случаи – нещо, което е до болка познато в родната ни правораздавателна система. Полицията ще има на разположение точни таблици и средства за мерена на количествата и концентрацията на психотропни вещества в тях, така че на място ( в “полеви условия” ) да се взема решение дали лицето трябва да бъде арестувано като разпространител, или той е потребител.

Не е ли крайно време и в родната ни страна, чиято съдебна система куца, да  престане да преследва обикновени потребители на марихуана ?

Източник – idnes.cz

Share on Facebook

България и донякъде Турция са основните източници на синтетичния наркотик амфетамин за Близкия изток, контрабандиран под формата на фалшиви опаковки “Каптагон”. Между 2003 г. и 2007 г. в този район е отчетено 6 пъти увеличение на тези хапчета. Само в Саудитска Арабия през 2007 г. са хванати почти 14 метрични тона, или почти 30% от заловените по света количества амфетаминови стимуланти. Това е повече, отколкото данните от САЩ и Китай, взети заедно.

Пътят на каптагона според ООН

Това твърди разпространеният тези дни във Вашингтон и Виена годишен доклад за 2009 г. за борбата с наркотиците по света, дело на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC). В него се отчита стагнация и свиване на пазарите за хероин, кокаин и марихуана, но буквално взривяване на тези за синтетични наркотици. В текста има и подробна карта с пътя на амфетамина от Европа към Близкия и Средния изток, от която се вижда, че изключително България е отправната точка за тази категория дрога. Заловени количества има и по трасето в държави като Сирия, Йордания, Обединените арабски емирства и Йемен. Докладът посочва още, че след 2006 г. има първи сигнали за изместване на оборудване за лаборатории и прекурсори за “Каптагон” към Ливан и вероятно Сирия.
Документ

Данните на ООН се припокриват със заключенията в доклада “Организирана престъпност в България: пазари и тенденции” от 2007 г. на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и твърдения на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).

“Често се случва МВР да преследва лидери в наркопазара, свързан и със сръбската организирана престъпност, които са под закрилата на контраразузнаването. Според ръководни български служители от специалните служби има данни, че след 2005 г. лабораториите се изнасят в Турция и Близкия изток, за да се намали рискът”, пише в доклада на ЦИД.В началото на миналата година в доклад на българската парламентарна вътрешна комисия бяха цитирани твърдения на ДАНС, според които с част от спечелените от синтетична дрога пари престъпните среди са финансирали терористични организации в Близкия изток.

Източник: Дневник

Share on Facebook

Строгото законодателство спрямо използването на марихуана кара милиони американци да прибягват към доста по-силно влияещия на съзнанието наркотик – алкохола. В последствие това причинява по-високо ниво на битово насилие и протовообществени прояви, а и много нещастни случаи завръшващи летално. За това смятам, че се е време за сериозен публичен дебат на тема марихуаната срещу алкохола.

Много от драконовските закони в САЩ, свързани с употребата на канабис, датират от 30-те години на миналия век, когато бе отменен “сухият режим”. Въпреки тях обаче тази субстанция е на улицата и нейното набавяне не представлява проблем за решили да си го доставят.

По изчиследния на американското правителство близо 100 млн. души (около 1/3 от населението) поне веднуж в живота си са употребявали производни на индийския коноп. Около 15 млн. ползват марихуана редовно. По неофициални данни продажбите на дребно от трева генерират около $113 млрд. годишно. Те са съизмерими с приходите от алкохол – $130 млрд.

След като САЩ, а и почти всички големи и развиващи се икономики влязоха в рецесия, най-често използваният аргумент в полза на легализацията на марихуаната са приходите от акцизи, които може да генерира свободната и продажба.

Ако бъде облагана търговията с тази субстанция, приходите в хазната биха помогнали да бъде стимулирано икономическото възстановяване. Това ще стане по същия начин както се случи през 30-те години, когато милиарди долари влязоха в държавната каса от облагането на алкохолните продукти, които в последствие бяха върнати обратно в икономиката.

Разбира се има и противници на подобна мярка. Един от тях е Антонио Мария Коста, който оглавява офиса за борба с наркотиците и престъпността в Организациата на Обединените Нации(ООН). Преди да представи доклада си за 2009 г. той попита застъпниците за легализиране на марихуаната дали със същия етнусиазъм одобряват легализирането и облагането на трафика на хора и търговията с тях, което да подпомогне закъсалите банки.

Служителят на ООН Коста все пак не отчита факта, че използването на наркотици вреди на тези които ги ползват, докато трафикът на хора е престъпление спрямо други човешки същества. Този тип логика, който ни демонстрира ръководителят на отдела за борба с накротиците в Обединените Нации, е доста неподредена и хаотична и за съжаление не дава конструктивен тон на разговорите относно легализацията на марихуаната.

Едно от най-големите препятствия по пътя на промяната в законодателство е огромната бюрокрация, която подпомага противниците на легализацита. Те обаче явно имат значителен интерес в това да оставят нещата такива, каквито са си. По време на осемгодишната администрация на президента Буш младши всяка дума в посока на промяна на законодателството беше посрещата с познатото предубеждение.

Сега обаче в лицето на Джил Керликовски, която оглавява екипа на президента Обама за  лекарствената политика, се забелязват признаци на диалогичност. Да не забравяме, че Керликовски идва от полициейското управление на Сиатъл – администрацията, която определи притежанието на марихуана от възрастни за най-слабия си приоритет за разкриване, по-слаб дори от преминаването на червен светофар.

* Материалът изказва личното мнение на автора, отбелязва агенция Reuters.

Автор: Бернд Дебусман, Reuters

Източник: Money.bg

Share on Facebook

Препоръка на Европейския парламент до Съвета на ЕС и Европейския съвет относно Стратегията на ЕС за дрогите (2005-2012)

Оригинален текст

15 декември 2004 г.
Окончателна редакция
P6_TA(2004)0101
A6-0067/2004

2004/2221(INI)

Европейският парламент,
– като разгледа предложението за препоръка до Съвета (подадено от Роза Диез Гонзалес от името на групата на европейските социалисти в Европейския парламент) относно Стратегията на ЕС за дрогите за периода 2005-2012 г. (B6-0070/2004), и като взема предвид
– Глава V от Договора за ЕС,
– Глава VI от Договора за ЕС и в частност Член 31(1)(e) и Член 34(2)(b),
– Договора за ЕС и в частност Член 252,
– Договора за приемане на Конституция за Европа и в частност неговите Членове I-16, I-17, I-40, II-94, II-95, III-271, III-278, III-305 и други,

– международните, европейски и национални инструменти за защита на човешките права и основни свободи и в частност правото на живот и здраве,
(more…)

Share on Facebook

Интернет уеб сайт-а Dare to Act приканва хората да подкрепят д-р Полак в желанието му да получи отговор или проведе обществена дискусия на въпроси относно ефективността на сегашната нарко-политика на ООН. Директорът от отдела по наркотици и престъпления не отговаря.

Докторът по психиатрия Фредерик Полак (Frederik Polak) отправя открито запитване до г-н Антонио Мария Коста (Antonio Maria Costa), директор на отдела по наркотици и престъпления към ООН, защо употребата на Канабис в Холандия, където няма наказателни последици за пълнолетните потребители на марихуана, е по-ниска, от колкото в страни с по-рестриктивна и дори репресивна политика за дрогите?

Според г-н Коста, наличността поражда употреба и холандския експеримент се е провалил. Цялата световна концепция по контрола на разпространението е базирана на принципа, че криминализирането е единствения начин за намаляване на използването на дроги, престъпленията и болестите свързани с тяхната употреба. Но дали това е така? Нека разгледаме фактите.

Мит 1: Нивото на употреба на канабис (марихуана) в значителна степен е повлияно от местните закони за контрол на наркотичните субстанции. По този начин страни с по-рестриктивно и репресивно законодателство към потребителите на марихуана имат по-ниско ниво на употреба, отколкото страни с по-либерални законодателства.

Факт 1: Съгласно официалните статистики на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (EMCDDA, статията на проучването: Законите не спират европейците да използват дроги) към ЕС, няма установена връзка между използването на наркотици и законодателствата по контрола на наркотиците в страните членки на ЕС. При страните с по-рестриктивна политика към наркотиците може да е налице много по-високо ниво на употреба на дроги, отколкото при страни с по-либерални закони. По-вероятно е нивото на употреба на марихуана да е повлияно от демографски и социално-културни фактори.

Изследване за употребата на канабис сред младежи (15-34 години) в Европа и САЩ. Източник: EMCDDA

Мит 2: Ако в някоя държава легално се позволи употребата на марихуана на пълнолетни, то със сигурност нивото на употреба ще скочи драстично, подобно на Холандия.

Факт 2: В Холандия, където е позволено притежанието и употребата на определено количество марихуана от пълнолетни граждани, нивото на употреба е средно за ЕС и много по-ниско от нивото на употреба в САЩ, където е налице подхода “война на дрогите”. Също така, ако сравним останалите данни, може да открием и другите разлики:

Мит 3: Ако се позволи легално продажбата на марихуана, то ще загубим контрола върху престъпността и насилието.

Факт 3: Всъщност по-голямата част от престъпността и насилието са породени от забраната на наркотичните вещества. Забраната върху алкохола в САЩ дава прекрасен пример. Смятате, ли че Ал Капоне и неговите приятели щяха да имат такава власт и да унищожат толкова много съдби без забраната по време на “сухия режим”?

Съотношение на убийства на 100 000 човека в САЩ по време на забраните. Периодите на сухият режим и войната срещу дрогите са в червено. Източник: http://drugwarfacts.org

Ако всички тези факти, са ви убедили да подкрепите д-р Полак в откритото запитване до г-н Антонио Мария Коста (Antonio Maria Costa), президент на отдела по наркотици и престъпления към ООН, то можете да го направите, като:

1. Посетите http://www.daretoact.net или http://www.daretoact.net/no_flash.php#

2. Изпратите имейл на английски език до:

г-н Антонио Мария Коста (Antonio Maria Costa – antonio.maria.costa@unodc.org), като в “копие до” (CC) сложите неговия пряк началник – главния секретар на ООН Бан Ки Мун (Ban Ki Mun – sg@un.org), tasz@tasz.hu (инициаторите на дискусията) и daretoact@promena.org (за наша статистика).

Можете да изпратите факс до (+43-1) 26060-5898, напишете писмо до P.O. Box 500, A-1400 Vienna, Austria, или да им се обадите на: (+43-1) 26060-0

Желателно е имейлите, с оглед получателите, да бъдат малко по-съдържателни, обосновани и дори емоционални, от семплото “Legalize it”. Т.е. ако не разполагате с време или вдъхновение на момента, изчакайте да се появи и след това напишете нещо от себе си, за да бъде то по-оригинално и въздействащо.

Разкрийте потенциала в себе си, за да сте по-уникални от поредната тематично-клиширана драсканица върху стените.

Ако сме задружни, то със сигурност ще чуят.

За повече информация посетете www.daretoact.net

Share on Facebook

Въздействието на марихуаната, най-предпочитаната лека дрога в Европа, днес е по-силно от всякога благодарение на иновационните технологии и новите методи за отглеждане на растението. А това крие неподозирани опасности.

Няма друго място в света, на което да се съдържат толкова много доказателства за еволюцията на марихуаната, колкото в холандските кофишопс – заведенията и магазините, в които Холандия толерира продажбата на канабис. Според познавачите в началото на 90-те на холандския пазар са се предлагали само три вида марихуана – “Уайт уидоу”, “АК-47″ и “Сензи стар”. Днес се предлагат над 100 вида треви с печат Made in Holland, определени като леки, средно силни и силни – т.е. за начинаещи, за напреднали и за истински познавачи.

Все повече случаи на пристрастяване

“Джак Хера” например е резултат от дългогодишни подобрения на комбинация от три от най-силните сортове треви, “Нéбула” е с аромат на плод, а “Дурга Мата” е генетичният резултат от кръстоска между две “Супер Шива” с пикантен вкус. Конкуренти на холандския канабис са мексиканският “Пунта роха” и “Акапулко Голден”, както и тайландският “Супер-тай”.

През 1961 – годината, в която се създава първата конвенция на ООН против наркотиците, нивото на тетрахидроканабинол (ТХК) -субстанцията в канабиса, която действа на човешката психика – е било под 5%. В действителност в най-силните треви концентрацията на тетрахидроканабинол може да достигне до 24%, според проучване на шведската Национална служба по въпросите на дрогата. Тези данни са и причината, поради която Европейската обсерватория за дрога и наркомания (ЕОДН) не се поколебава и за секунда да разпространи предупреждение за потенциалната опасност от употребата на леката дрога.

Обсерваторията със седалище в Лисабон признава, че съгласно данните консумацията на канабис не може да бъде окачествена като опасна за здравето, но подчертава, че броят на пристрастените към марихуаната, търсещи специализирана помощ в здравните заведения, става все по-голям. 20 на сто от 326-те хиляди лекуващи се в центровете за наркомани през 2005-та година в ЕС посочват канабиса като основна причина за техните проблеми, което поставя тази лека дрога на второ място след хероина по отношение на опасността от пристрастяване.

Българската марихуана – с пъти по-слаба от холандската

Преди две години британското правителство окачестви канабиса като не толкова опасна дрога, която бе поставена в категория C. Днес обаче правителството иска да промени взетото тогава решение, като за целта се обръща към парламента с предложението марихуаната да бъде поставена в категория В, т.е. в категорията на малко по-опасните дроги.

В момента във Великобритания учени работят върху изследване, целящо да установи дали има някаква връзка между концентрацията на тетрахидроканабинола и пристрастяването към канабиса. Холандците толерират продажбата и консумацията на марихуана и хашиш с надеждата, че хората ще стоят настрана от твърдите дроги като кокаина. Според Европейската обсерватория за дрога и наркомания концентрацията на тетрахидроканабинол в продавания в Холандия канабис е 17,7 процента, докато в страни като България и Полша дори не достига 1 процент.

Източник: Deutche Welle

Share on Facebook

За сметка на това се увеличава разпространението на екстази и синтетични наркотици в развиващите се държави.

Наблюдава се тенденция на намаляване на производството и потреблението на хероин, кокаин и канабис в света.
За сметка на това се увеличава разпространението на екстази и синтетични наркотици в развиващите се държави, посочва Службата на ООН за борба срещу наркотиците и предотвратяване на престъпленията в публикувания днес неин годишен доклад, цитиран от Франс прес.

Като окуражителен знак се отчита, че производството на опиумен мак е спаднало миналата година до равнището от 2006 г.
Основна причина за това е намаляването с 19% на площите с това насаждение в Афганистан, на който се падат 93% от световното производство.
Продукцията на опиумен мак в страната се е свила далеч по-малко – с 6% до 7,7 млн. тона, поради по-високите добиви.

Производството на кокаин в света е спаднало до най-ниското си равнище от пет години
Основна причина за това е намаляването с 18% на обработваемите площи с кока и с 28% на добивите в Колумбия – страната, от където тръгва половината от продавания на глобалния пазар кокаин.
“Равнищата на чистота (на наркотиците) и заловените пратки намаляват в основните страни потребители (в Северна Америка и Европа), цените нарастват”, отбеляза генералният директор на базираната във Виена служба на ООН Антонио Мария Коста.
Потреблението на кокаин – наркотик, чийто световен пазар е изчисляван на 50 млрд. долара, е намаляло в Северна Америка и за първи път се е стабилизирало в Западна Европа.

Картината е по-сложна, що се отнася до канабиса. Производството и консумацията на най-употребявания наркотик по света намалели, но концентрацията на активното вещество в произвеждания канабис (ТНС) се увеличава.
Още по-обезпокоителна е тенденцията, че производството на синтетични наркотици в региона на река Меконг в Югоизточна Азия е придобило индустриален мащаб.
В Близкия изток се наблюдава рязко нарастване на употребата на каптагон.
Показателно е, че през 2007 г. на Саудитска Арабия се е падала една трета от заловеното количество амфетамини в света – повече отколкото на Съединените щати и Китай взети заедно.

През 2007 г. Иран отново е станал своеобразен шампион по залавяне на наркотици.
Важна транзитна държава, в нея са задържали 84% от хванатия опиум в света и 28% от хероина.

Засилването на борбата срещу наркотрафика създаде нелегален пазар от макроикономически мащаб, който прибягва до насилие и подхранва корупцията, обобщи Антонио Мария Коста. Той предупреди да не бъдат узаконявани никакви видове наркотици, защото това би било “историческа грешка”.
“Наркотиците са заплаха за здравето”, аргументира се Коста и подчерта, че борбата трябва да се води на първо място срещу трафикантите, а не срещу потребителите.
“Хората, които взимат наркотици, имат нужда от медицинска помощ, а не от наказателни мерки”, каза Коста.

Той посочи, че хвърлянето в затвора на наркомани, е  пилеене на средства и това е в ущърб на борбата срещу трафикантите.

Източник: Vesti.bg

Share on Facebook

Проучването показва, че учениците не се осъзнават като наркозависими – за тях употребата на амфетамини е част от общуването

Всеки четвърти ученик в столицата употребява или е употребявал поне веднъж така наречената по-лека дрога.
Това сочи проучване на институт “Отворено общество”, което е направено в 128 столични училища.
Изследването показва, че предпочитани наркотични вещества за учениците са амфетамините
Учениците не се осъзнават като наркозависими – употребата на амфетамини е част от тяхното общуване, поясни Цвета Райчева, директор на Националния център по наркотици.
Изследването показва още и друга тревожна тенденция – употребата на алкохол в предгимназиалните и гимназиалните класове.
“Пият, за да се напият – тук стоят всевъзможни психологични причини, информацията, че алкохола може да се пие и че това няма никакви последствия”.
Истинските причини за пристрастяването на учениците към алкохола и дрогата си личат и в мнения на ученици, имащи приятели, които употребяват дрога.
“Повечето деца казват, че имат проблеми с родителите или с училище, желанието да пробваш всичко от живота, съответно и компанията, в която си, ако в нея употребяват, за да не останеш по-далеч, започваш и ти.”
Според образователният министър Даниел Вълчев истинските причини за проблемите на учениците употребяващи дрога е, прекаленият либерализъм:
“Едва сега се разбира, че в училището трябва да има ред и когато ние предлагаме да може ученика да бъде изгонен или да бъде намалено поведението му, или да има допълнително наказание, и до ден днешен има хора, които казват – така не трябва, с лошо… В крайна сметка санкцията е нещото, което е особено важно”, категоричен бе министърът.
Всеки час в Европейския съюз (ЕС) по един човек умира заради наркотици
Превенцията трябва да се концентрира върху младите хора, които трябва да бъдат осведомявани за опасностите, но “без да бъдат обвинявани”, съобщи еврокомисарят по правосъдието, свободата и сигурността Жак Баро.
“Не трябва да се заблуждаваме, заплахата все още съществува”, заяви Баро на конференция по повод представянето на европейския план за действие за борба с наркотиците.
“Трябва да убедим семействата да не дамгосват младите хора, а да започнат диалог, да информират за опасностите. Трябва да поставим картите на масата”, подчерта еврокомисарят.
Жак Баро заяви още, че е необходимо да се предприемат действия за за предотвратяване на “трафика и предлагането”.
“Целят проблем е в търсенето. Именно с него трябва да се преборим, но без да дамгосваме хората, употребяващи наркотици”.
Доклад на ООН, публикуван в сряда, показва, че консумацията на канабис и кокаин сред младежите, завършващи средно образование, намалява в развитите страни, а потреблението на синтетични наркотици като амфетамини и екстази не се е променило.
“Всяка година между 7000 и 8000 души в Европа умират заради наркотици. Това показва сериозността на проблема”, отбеляза Баро.

Източник: Vesti.bg

Share on Facebook

Активна съставка в марихуаната изглежда ограничава растежа на туморите, сочат резултатите от испанско изследване, цитирани от Ройтерс.

Изследователите установили, че приемането на съставката ТНС (тетрахидроканабинол, tetrahydrocannabinol б.р.) от мишки, засегнати от рак, ограничило растежа на туморите и унищожило клетки в рамките на процес, наречен автофагия. Резултатите от изследването ни показват, че сигурни, терапевтично ефикасни дози от ТНС могат да окажат своето въздействие върху пациенти, засегнати от рак, заявиха Гилермо Веласко и колегите му от университета Комплутенсе в Мадрид.

Тези резултати се добавят към противоречивите данни за ефекта от марихуаната върху човешкото здраве. Предишни изследвания показаха, че тя може да увеличи риска от инфаркт и инсулт за хората и да причини рак. При други изследвания пък бе открита полза от употребата на марихуана, като например забавяне на развитието на болестта на Алцхаймер, а според много лекари ТНС помага в борбата с ниското телесно тeгло, свързано със СПИН.

Съставката освен това е ефикасна срещу повръщането на пациенти, засегнати от СПИН и подложени на химиотерапия.

Екипът на Веласко изследвал тумори у двама пациенти, засегнати от много агресивна форма на рак на мозъка. Били регистрирани признаци на автофагия, след като участниците приели ТНС. Получените резултати могат да доведат да създаване на базирани върху марихуаната лекарства срещу рак. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Clinical Investigation.

Източник: БТА цитирани от Actualno.com

Повече за изследването:

Salazar et al. Cannabinoid action induces autophagy-mediated cell death through stimulation of ER stress in human glioma cells. Journal of Clinical Investigation, 2009; DOI: 10.1172/JCI37948

Share on Facebook

Share on Facebook

Източник: e-vestnik

До 2001 година употребата на дрога в Португалия се смяташе за престъпление и се наказваше с лишаване от свобода до три месеца или с глоба. Ако намерената дрога превишаваше три дневни дози, това водеше до лишаване от свобода до една година или глоба. Законът обаче беше променен като употребата и притежанието на наркотици с цел лична употреба бяха декримализирани. Сега, ако няма доказателства за по-тежки престъпления на заловения с наркотици, той се изпраща в местна комисия за лечение на зависимости, която може да предложи лечение или рехабилитация. Може ли тази практика да се приложи в САЩ и какви са резултатите от промяната на закона в Португалия, пише сп. „Тайм”.

В коя страна притежанието на лека дрога не е престъпление? Въпреки че Амстердам е прочут сред любителите на канабиса и сред подрастващите от колежите с кофишоповете, задимени от марихуана, Холандия всъщност никога не е легализирала леката дрога – холандците просто не прилагат законите си срещу шоповете. Верният отговор е Португалия, която през 2001 година стана първата европейска държава, официално отменила всички наказателни присъди за лично притежание на наркотици, включително марихуана, кокаин, хероин и метамфетамин.

По препоръка на национална комисия, която трябваше да се занимае с проблемите на Португалия с наркотиците, затворът беше заменен с възможност за терапия. Аргументът беше, че страхът от затвор тласка пристрастените към противозаконни действия и че хвърлянето зад решетките е по-скъпо от лечението – та защо вместо това да не предоставим на пристрастените към наркотиците здравно обслужване? Според новия режим в Португалия хората, които са обвинени за притежание на малки количества наркотици, вместо да бъдат изпратени в затвора, посещават група, състояща се от психолог, социален работник и правен съветник за съответното лечение (което може да бъде отказано без наказание).

Въпросът е дали новата политика работи. Навремето в социално консервативната и в по-голямата си част католическа държава преобладаваше мнението, че декриминализацията на притежанието на наркотици ще отвори страната за „наркотуристите” и ще изостри проблема с дрогата. Португалия отчиташе едни от най-високите нива на употреба на твърди наркотици в Европа. Но публикуваните наскоро резултати от доклад, изготвен от института “Като”, либертариански мозъчен тръст, показват друго.

Документът, публикуван през април, констатира, че през първите пет години, след като притежанието на дрога за лична употреба беше декриминализирано, незаконната употреба на наркотици сред тийнейджърите в Португалия е намаляла, а броят на новозаразените с ХИВ заради употреба на замърсени игли, е спаднал. В същото време броят на хората, които искат да бъдат лекувани от пристрастеността си към наркотиците, се е удвоил. „Съдейки по данните, декриминализацията в Португалия е страхотен успех”, казва Глен Грийнуолд, адвокат и един от авторите, извършили изследването. „То даде възможност на португалското правителство да управлява и контролира проблема с дрогата доста по-добре от която и да е друга западна държава.”

Сравнени с ЕС и със САЩ, данните за употребата на наркотици в Португалия, са впечатляващи. След декриминализацията броят на постоянно употребяващите марихуана сред хората над 15 години е най-ниският в ЕС: десет на сто. Най-близката до тази цифра е в Америка при хората над 12 години: 39,8 на сто. Съответно повече американци са използвали кокаин, отколкото португалци – марихуана.

Докладът на института “Като” посочва, че между 2001 и 2006 година броят на използващите каквито и да е нелегални наркотици в Португалия между 7 и 9 клас е паднал от 14,1 на 10,6 на сто. Употребата на дрога сред по-големите тийнейджъри също е намаляла. Постоянно употребяващите хероин сред 16-18-годишните са намалели от 2,5 на 1,8 на сто (въпреки че е имало малко увеличение на използващите марихуана в тази възрастова група). Между 1999 и 2003 година новите заразени с ХИВ сред употребяващите наркотици са намалели със 17 на сто, а смъртните случаи, свързани с хероина и с други сходни наркотици, са спаднали с повече от 50 на сто. В допълнение след декриминализацията броят на пристрастените към наркотиците на метадоново и бупренорфиново лечение се е увеличил от 6040 на 14 877. Средствата, спестени чрез промяната, позволяват да се спонсорира по-усилено лечението без лекарствени средства.

Изследването в Португалия предизвика интереса на законодателите в САЩ, изправени пред изблиците на насилие, свързани с войната на наркобандите в Мексико. САЩ отдавна поддържат твърдолинейна политика към наркотиците като подкрепят само онези международни споразумения, които предвиждат забрана на наркотиците и налагат на гражданите си най-жестоките наказания за притежание и продажба на наркотици. Въпреки това Америка отчита най-високите нива на употреба на кокаин и марихуана в света, а повечето от европейските държави (включително Холандия) имат по-либерални закони, свързани с наркотиците и отчитат по-малка употреба.

„Мисля, трябва да разберем, че е нужно да спрем да сме твърдо „против”, когато други са декриминализирали дрогата и да приемем сериозно вероятността законодателството срещу употребяващите наркотици да няма особено влияние върху употребата на наркотици”, казва Марк Клайнман, автор на предстоящата да излезе книга When Brute Force Fails: How to Have Less Crime and Less Punishment (Когато грубата сила се проваля: Как да постигнем по-малко престъпления и по-малко наказания) и директор на програмата за анализи на политиката към наркотиците на Калифорнийския университет. Клайнман обаче не смята, че португалският модел е реалистичен за САЩ заради различията в размера и културата на двете държави.

Но в САЩ е в ход движение – сред законодателите в щата Ню Йорк, Калифорния и Масачузетс – което иска да бъдат преосмислени крайно репресивните закони, свързани с наркотиците. Съвсем наскоро сенаторите Джим Уеб и Арлън Спектър предложиха Конгресът да създаде национална комисия, не много различна от португалската, която да направи основен ремонт на политиката към наркотиците. Както отбеляза Уеб, САЩ са родина на пет процента от населението на света, но на 25 на сто от затворниците му.

В началото на април Грийнуолд потвърди, че голям проблем за американската политика към наркотиците е, че е основана на „спекулации и търговия със страха”, а не на емпирични доказателства за ефекта от по-меката политика. В Португалия резултатът беше, че се неутрализира това, което се беше превърнало в проблем №1 на общественото здравеопазване, каза той.

„Влиянието ва дрогата върху живота на семействата и върху обществото ни е много по-ниско, отколкото беше преди декриминализацията”, казва португалският “наркоцар” и президент на Института за наркотици и наркозависимост Жоао Кастел-Бранко Гулао. Освен това сега полицията има възможност да се фокусира върху проследяването на дилърите на много по-високо ниво и върху по-големи количества наркотици.

Питър Ройтер, професор по криминология и обществена политика в университета в Мериленд, също както Клайнман, е скептично настроен. На представянето в института “Като” той призна, че „декриминализацията в Португалия е постигнала основната си цел. Употребата на наркотици е спряла да расте.” Въпреки това той отбеляза, че Португалия е малка страна и за намалението на употребата на хероин и на смъртните случаи може да е допринесъл цикличният характер на наркоепидемиите – които се появяват без значение какви са местните политики.

Грийнуолд, автор на доклада, отвърна, че според данните декриминализацията не е довела до повишаване на употребата на наркотици. И тъй като във връзка с декриминализацията точно това интересува обществото и определящите държавната политика, „това е централният факт, който ще трансформира

Share on Facebook

Източник: e-vestnik

Окръжния съд в Добрич осъди на 2 години затвор 39-годишен жител на село Кранево за следното количество наркотични вещества, заловено в дома му:
-    13 стръка зелени растения
-    120 г сушена тревна маса
-    12 кофички от кисело мляко със зелени насаждения (разсад)

Всичките растения при тест реагирали като канабис. Сигурно и са били канабис. И сигурно човекът не е отглеждал растенията само за собствена консумация. Не в това е спорът. Присъдата е прекалена, без право на обжалване и потвърждава присъдата на районния съд в Балчик, който по-рано я е издал. Тоест – съдиите в България са единодушни към това зло – отглеждането на канабис.

Същевременно босове наркодилъри са на свобода, избиват се един друг, а в разпределението на наркотиците участват полицаи.

На свобода се хилят и Маргините. И Братя Галеви ще се измъкнат като тях. Впрочем – още по-бързо – канят се да се кандидатират за депутати и да излязат с имунитет. Нищо чудно и да спечелят.

А големите престъпници се оказват онези, които си садят марихуана вкъщи. Като преследваш точно тях, със сигурност разширяваш пазара на големите босове, които са закриляни от полицията и сякаш имат лиценз за такава дейност. Това ли е целта на съда?

Присъдата на добричкия и балчишкия съд е прекалено тежка – наполовина на тази на Митьо Очите, например – осъден като наркодилър. Може би това се дължи просто на неграмотност на съдиите, на липса на разбиране – в цяла Европа ученици и студенти отглеждат вкъщи марихуана и пособия за това се продават открито в магазините (виж тук по темата, също и практиката в Холандия). Утре, след този прецедент, българските съдии ще вкарват наред в затвора студенти и ученици.

По света отдавна има силни движения да се разреши употребата на марихуана като лек наркотик. А тук съдии и законодатели живеят още в ранния комунизъм, когато са смятали кока-колата за наркотично питие. И квалифицират като тежко престъпление разсад с марихуана. За да могат наркобароните да си развиват бизнеса и да финансират партии.

Share on Facebook

Източник: e-vestnik.bg

Три проучвания на общественото мнение, проведени в САЩ през 2009 година показват, че между 40 и 44% от американците са за легализиране употребата на марихуана, а само 15% са категорично против. Резултатите отразяват все по-широко ширещото се мнение, че марихуаната трябва да бъде легализирана. На това становище са и законодатели, които гласуват нови закони и предвиждат тревата да бъде облагана с данък, който би вкарал в бюджета на САЩ милиарди долари. Може ли марихуаната да извади Америка от икономическата криза и колко милиарди ще си спестят местните затвори, ако престанат да превъзпитават любителите на тревата, пише сп. “Тайм”.

През последните няколко години си живея с една илюзия – последната политическа кампания на генерацията на бейби бума. Ние, поели по пътеката на справедливостта, манифестиращи за граждански права и срещу войната във Виетнам, трябва да намерим адекватен възвишен подход към изхода на живота. В този случай имам предвид “възвишен” в буквалния смисъл на думата. И така, да сключим сделка: след определена възраст – да кажем 80 – ни дайте наркотици, всички наркотици, които поискаме. В замяна ще ви дадем шофьорските си книжки. (Имам предвид, че нацията от немощни, солипсистични 90-годишни старци зад волана може да е ужасяваща). Ще ви позволим да продължите да живеете живота си – по-голямата част от която във всеки случай ще прекарате като плащате за пенсионирането ни – без да ви се налага да ни слушате как се оплакваме за всичките ни болки и страдания. Ще бъдем прекалено заети да изследваме промененото състояние на съзнанието си

Това си е истинска фантазия. Но под страховитата мътилка на икономическата криза, тихо започна национална дискусия за ирационалността на законите ни за наркотиците. Тя се провежда сред законодателната власт, като тази в Ню Йорк, където предстои да бъде преразгледан драконовският рокфелерски закон (на името на губернатора Нелсън Рокфелер). В други щати – от Калифорния до Масачузетс – се гласуват различни форми на декриминализация на марихуаната. Промените стигнаха и до Конгреса, където сенаторите Джим Уеб и Арлън Спектър предложиха пакет реформи, насочени директно към политиката за произнасяне на присъди, свързани с наркотици.

Има и други знаци за промяна на духа на времето. Преди няколко седмици Белият дом реши да проведе форум, на който президентът да отговаря на въпроси, зададени от обществото; откликнаха 92 000 души – и повечето от тях като че ли са маниаци на тема “легализация на марихуаната”. Двата най-често срещани въпроса за “зелените работни места и енергия” например, бяха за марихуаната. Президентът загърби излиянията – по подходящ начин, предполагам – като “невалидни бюлетини” и отговори на въпроса за легализацията с просто “не”.

Това беше рядък пример Барак Обама да реагира импулсивно, без да се опита да мисли творчески по сериозен политически въпрос. В действителност той мина по традиционния път на най-малкото съпротивление: един неочакван отговор по въпроса за марихуаната би предизвикал “гръм и мълнии” в жълтата преса, и би изместил вниманието от бюджетната битка и от всички онези парични помощи. Всъщност подразбиращата се предопределеност на всеки политик, който публично прояви загриженост към легализирането на марихуаната, е да бъде захвърлен във вечна тъмнина. Приема се, че подобно лице ще бъде замервано с камъни през цялото време, тъй като ще е недостойно да бъде прието на сериозно. Подобно лице би било разкъсано от най-различни алкохолици и маниаци на тема хапчета. Лицемерието, присъщо на разговорите за стимулантите в Америка, е смайващо.

Но тук става дума за голям въпрос – въпрос на икономика и справедливост, особено когато се произнасят присъди. Както посочи Уеб във водещата статия в сп. “Парейд”, засега САЩ е “най-престъпната” държава в света, като държи 5 на сто от населението на планетата и 25 на сто от затворниците. Всяка година харчим по 68 милиарда долара за наказания, и една трета от излежаващите ги са зад решетките за престъпления, свързани с наркотици без да са проявили насилие. Харчим около 150 милиарда долара за полиция и съдилища, и 47,5 процента от всички арести са свързани с марихуаната. Това са ужасно много пари, повечето от които не са федерални, и които може да бъдат похарчени за по-добри училища или инфраструктура – или просто да бъдат върнати на хората.

В същото време в облагането с данъци на марихуаната съществува огромен потенциал. Изчислено е, че марихуаната е най-произвежданата за продажба култура в Калифорния с годишен оборот от около 14 милиарда долара. 10 процента данък би донесъл 1,4 милиарда долара само в Калифорния. И като че ли това е частица от данъците, които биха били на разположение. Това е частица от икономическото въздействие, с хиляди нови работни места в селското стопанство, опаковането, продажбата и рекламата. Истински марихуанен пакет от икономически стимули!

Така че, защо да не го направим? Има сериозни морални аргументи – както светски, така и религиозни. Някои вярват – и при това имат основания – че увеличението на легализираните пороци подкопава силите ни, че сме не толкова добродетелно общество, откакто хазартът се изсипа от Лас Вегас по “речните кораби” и държавните лотарии в цялата страна. Съществува и медицинският аргумент, който обаче не е чак толкова убедителен: алкохолът е по-опасен в много отношения, включително заради тенденцията пиещите да проявяват насилие. Някои може да настояват, че злоупотребата с Макдоналдс има повече потенциални вреди за здравето, отколкото злоупотребата с марихуана. Явно е, че с марихуана може да се злоупотребява. Но вече е доказано, че цената на криминализацията е огромна, може би дори не е жизнеспособна. И ще бъде ли легализацията по-лоша?
Във всеки случай дискусията за реформата на законодателството, свързано с наркотиците, започва точно в подходящия момент. Ние, бейбибумърите, остаряваме с всеки изминал ден. И вие със сигурност няма да искате да обикаляме магистралите. Направете ни най-добрата оферта.

Share on Facebook

Източник: Money.bg

Регулираният пазар на наркотици във Великобритания ще спомогне за да се редуцират средствата изразходвани от държавата, жертвите на престъпления, както и на правосъдната система с близо 14 млрд. британски лири, според в. Guardian.

Изданието се позовава на доклад озаглавен Икономическо сравнение между ползите от забраната и регулираната легализация на наркотиците без да става ясно от статията дали само марихуаната да бъде освободена от преследване и облагана с данъци или всички други психоактивни вещества.

През последните години правителството е подложено на  извърши обективен анализ на ползите и разходите от сегашната политика на наркотици, но не успя да направи това, независимо настойчивостта на някои народни представители, отбелязва изданието.

Сегашното проучване е проведено от фондация  „Трансформация”, като то е обхванало много аспекти касаещи последствията от забраната за използване на наркотици, най-вече в сумите разходвани за разследване, превенция и съдебни процеси за потребителите и дилърите на дрога.

Докладът отчита, както и потенциалното спестяване на разходи, така и от друга страна увеличаването на средствата за програми свързани с лечения на наркотични зависимости, образователни и информациони камапнии, които да бъдат по подобие на тези които съществуват за алкохола и цигарите.

Анализът разглежда четири възможни сценария, като двете крайности са 100% увеличение на употребяващите дрога или никакво нарастване.

В първият случай редуцираните средства разходвани от бюджета наред с повишените данъчни приходи ще достигнат 13.9 млрд. британски лири, а в последния – 4.6 млрд. британски лири.

Наскоро независим мониторингов анализ показа, че до 1.3 млрд. биртански лири биха могли да бъдат генерирани от 1 британска лира на грам данък върху канабис и 2 британски лири за хашиш.

Share on Facebook

Несъмнено за всеки родител е шокиращо и плашещо да разбере, че детето му е пробвало или употребява някакво забранено психоактивно вещество. Тези стрес и страх, добавени към непознаването на проблема, често водят до реакция на неподправен ужас и родителите не знаят какво да предприемат. Целта на следващия текст е да даде основните насоки за един осъзнат и разумен подход към този болен въпрос, който да води до по-резултатни действия за разрешаване на проблемите и по-адекватни отношения между засегнатите.

ЗАЩО?

Защо хората (по принцип) употребяват психоактивни вещества и защо децата започват да употребяват психоактивни вещества са два, общо взето, коренно различни въпроса.

И в двата случая интересът и любопитството, желанието за нови и различни усещания са движещите сили за първия експеримент; но докато възрастният най-често употребява просто за удоволствие и отпускане, по силата на навика, за да се бори със стреса или за да се събуди по-лесно, то при по-младите употребата на психоактивни вещества почти винаги има характер на протест срещу традиционните ценности, или (за съжаление) е резултат от изградена зависимост.

Факт е, че младото тяло и младото съзнание, поради липсата на биологичен и психичен опит, са много по-податливи към създаване на болестна зависимост, и това важи не само за употребата на вещества. Младите най-често са по-склонни да се увличат по разни моди и, въпреки че няма как да го осъзнаят преди да пораснат, им липсва натрупаният от по-възрастните опит, който дава възможността да се правят взаимовръзки между привидно несвързани същности и да се взимат по-отговорни и ефективни решения, дори и по отношение на тотално нови проблеми. Тийнейджърът живее “тук и сега” и рядко прави дългосрочни планове, обикновено още не е имал сериозни здравословни проблеми и не осмисля в пълнота важността на грижите за собственото си здраве.

Нерядко употребата започва просто като следване на модата в младежката субкултура; и тогава няма нужда да търсим проблеми там, където ги няма.

А ЗА КАКВО СА МУ НА ЧОВЕК ДРОГИ?

Едва ли някой може да даде прост отговор, но хората така или иначе използват най-различни вещества и предмети, от които нямат пряка органична нужда и които са по-скоро вредни за здравето, но носят удоволствие – от твърде калоричната храна до последния модел BMW.

В повечето случаи хората правят разни неща, просто защото им харесва и това е съвсем естествено. Неестествено е, когато правиш нещо, което не харесваш или не разбираш, по принуда. Принудата идва от някой (родители, учители, държава, власти и т.н.) или нещо (зависимост, предразсъдъци, комплекси).

Така е и относно употребата или неупотребата на вещества – принудата в резултат на съществуваща зависимост или под формата на оказван натиск обикновено води до дестабилизация на психичното състояние на употребяващия.

ПУБЕРТЕТЪТ

Пубертетът не е заболяване. Всички сме минали оттам, като на “млади години” сме правили неща, които сега ни се струват смешни и лишени от смисъл, глупави или дори нередни. Но именно тези неща са ни дали опита, който ни прави възрастни и зрели хора. Несъмнено ние сме допуснали своите грешки, имали сме своите проблеми и кризи, но сме ги преодолели и сега гледаме на тях през призмата на времето. И нашите близки също са искали да ни помагат – повече или по-малко успешно, но това не ни е попречило през годините да правим нови и нови грешки.

Тийнейджърите имат свои собствени проблеми и ще направят своите собствени грешки. Това си е част от техния живот и за добро или зло не е част от нашия. Похвално е желанието да помогнеш някому, но само ако този някой е осъзнал наличието на проблем и иска да предприеме действия, за да го разреши, а иначе желанието за помощ може да доведе до противоположни резултати.

Родителите и роднините имат склонността да преживяват тежко съзряването на децата и да се опитват да им предадат наготово своя опит. Но желанията са едно, а резултатите – съвсем друго и често се получава така, че и най-добронамерените действия могат да имат точно обратен на желания ефект.

Със сигурност няма сила, която да спре тийнейджърите да опитват нови неща (не само “дроги”), защото именно това е начинът, по който те изследват света и се учат; просто такива са законите на живота. Дори и ако сега можем да решаваме вместо тях, това време скоро ще свърши и те ще трябва сами да отговарят за действията си пред себе си и пред обществото. Така че най-доброто, което можем да направим, е да им дадем честна и обективна информация, въз основа на която те да градят бъдещите си решения и колкото по-рано започнат да го правят, толкова по-добре за тях.

ИМА ЛИ НЕПРОБЛЕМНА УПОТРЕБА?

Във вече остарялата литература, а (за жалост) нерядко и в по-новата се среща терминът “злоупотреба“, който визира всяка немедицинска употреба на психоактивни препарати или всяка употреба на забранени вещества. Поради своето двусмислие той е отпаднал, за да отстъпи място на “вредна употреба“, т.е. такава употреба, която носи значителни обективни вреди за здравето на индивида. Различава се и “проблемна употреба“, която се дефинира като “венозна или продължителна/редовна употреба на опиати или кокаин и/или амфетамини” (и очевидно създава проблеми на индивида и обществото).

Практиката сочи, че далеч не всички случаи на опитване, употреба или дори на редовна употреба прерастват в зависимост, вредна или проблемна употреба. Особено вярно е това, когато се отнасяме до конопа (марихуаната) – повечето от опиталите го не са продължили да го ползват, а и дори тези, които са го приемали редовно, най-често с времето престават; да не говорим, че мнозинството от тях никога не преминават към по-опасни вещества.

В този ред на мисли, от факта, че някой е опитал нещо забранено или дори го е ползвал известно време, не следва задължително, че ще можем да го заклеймим като “наркоман” и да търсим решение на несъществуващ проблем. Нещо повече, несправедливите обвинения могат да накарат тийнейджъра наистина да повярва че е “много зле”, че “за нищо не става” и т.н., а това вече наистина е опасно.

СЕМЕЙСТВО И ОБЩЕСТВО

Следващото изречение може да изглежда прекалено крайно и пристрастно, необосновано или направо погрешно за някои родители; ако случаят е такъв, то не бързайте да обвинявате автора в безчувственост, а четете нататък.

Употребата на забранени психоактивни вещества сред младите не е проблем сама по себе си; тя обикновено е следствие от някакви по-фундаментални проблеми (най-често семейни, социални или дори икономически) и може да бъде причина за здравни, социални и юридически неприятности.

Когато разберат, че децата им употребяват нелегални вещества, повечето родители биват завладени от съвсем човешкия страх от неизвестното. Но, както е казал един американски президент, “Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх”, така че когато превъзмогнем първоначалния афект, ще можем да помислим логично, да си зададем правилните въпроси и да потърсим разумните решения.

“Наркотиците” рядко са в основата на семейните проблеми, въпреки че на пръв поглед нещата изглеждат така. Съответно и опитите да се борим с последствията, вместо с причините за проблемите, са обречени на неуспех.

КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ?

Проблемната употреба на вещества най-често е следствие на някакви други проблеми, обикновено семейни или социални. Самата проблемна употреба или зависимостта не могат да се сравняват по значимост с проблемите, които са ги предизвикали и с тези, които следват от тях. Отчуждението и антипатията, липсата на любов, разбиране и доверие, на хармония в семейството са сред най-честите причини; а последствията варират от вкарване в затвора, през трайни психични и здравни увреждания, до заразяване с неизлечими болести и смърт. Дори и най-твърдите пуритани ще се съгласят, че на този фон самата употреба губи значимостта си.

Психоактивните вещества може да са странни и непознати, но нямат свръхестествени свойства. Това, което се случва под тяхно въздействие е единствено в съзнанието на човека и подлежи на изучаване и контрол. Също така и проблемите относно тези препарати не са в тях самите, а в хората; а най-точно – в отношенията между хората.

Тийнейджърът е особено ранимо същество и има нужда от разбиране, обич и подкрепа. Нерядко чрез употребата на разни вещества той търси собствена идентичност, добро отношение и любов. Т.е. просто иска да каже “не искам да съм като вас”, “искам да съм различен”, “вие не ме разбирате” или дори “вижте какво мога да си направя, ако не ме обичате”.

МИТОВЕТЕ

Широкоразпространено е вярването, че за разпространението на дроги сред подрастващите е виновна само и изцяло организираната престъпност; че дребните дилъри използват разнообразни методи, за да накарат децата да употребяват, докато станат зависими, като дори добавят дрога в хранителни продукти и т.н. На практика тази идея е напълно необоснована – дрогите са стока и като всяка друга стока се подчиняват на икономическите принципи. Основите на пазарната теория ни учат, че предлагането е следствие от търсенето, а това важи с пълна сила и за пазара на нелегални субстанции. Това, което всъщност се случва, е че наркомафията се възползва от естествения стремеж към удоволствие у всеки човек и неопитността на младите, съчетана с липсата на информация и отсъствието на достъпни забавления.

Така че никакви забранителни мерки не могат да имат ефект, защото докато има търсене за дадена стока, то ще има и кой да я предлага, а рисковете само могат да увеличат нормата на печалба и да понижат качеството, съответно да повишат здравните рискове. Единственият разумен подход е да образоваме младите как да избягват рисковете, свързани с употребата, да знаят предварително какви са възможните вредни последствия и какво могат да си причинят; така че сами да направят своя избор, защото никой не може да го направи вместо тях.

Пожелателните лозунги (”Поколение без дрога!“), повелителните послания (”Не опитвай!“), морализаторските напътствия (”Това е лошо!“) и откровените лъжи (”Опиташ ли, ще се пристрастиш“) могат да имат само обратен на желания ефект, защото (както знаем от собствен опит) младите имат особен апетит към всичко, което е обвито в табута и забрани.

ТРЕВАТА (МАРИХУАНА, КАНАБИС, ИНДИЙСКИ КОНОП)

Ако някой има семейни проблеми и попушва трева, това не значи, че семейните проблеми са изчезнали и са се превърнали в тревни проблеми. Пушенето на трева сред 16-годишните е повече социален протест (”Не искам да съм като вас!“), отколкото сигнал за предстояща употреба на наркотици. В такъв случай най-лошото, което близките могат да направят, е да възприемат детето като наркоман, защото това може наистина да го тласне към употреба на по-опасни вещества. А пък идеята за изпращането в специализирано заведение заради пушене на трева е вече признак за най-потресаващо невежество.

В този смисъл, да, марихуаната спомага тийнейджъра да заформи някакво асоциално поведение, а и самият факт, че тези неща се разчуват, особено в по-малките градове, където и нравите са по-консервативни, внася доста неприятни щрихи в цялата картина. Когато родителите разберат за това, те не могат да реагират адекватно, понеже повечето от тях си мислят, че марихуаната е смъртоносен порок. Това натоварва допълнително крехката детска психика и нещата в крайна сметка излизат извън контрол. Детето си мисли, че родителите го лъжат: защото му се обяснява, че тревата е смъртно опасна, докато то вижда, че това не е вярно. И решава, че с хероина или амфетамините нещата стоят по същия начин, което вече е фатална грешка.

Но има и друг момент. Човек, достигнал някаква възраст, в която е осъзнал мястото си в обществото, има някакви ясни цели, живее нормален живот, без някакви сътресения, с хора около него, които го обичат и той съответно обича, е съвсем друго нещо. В този случай марихуаната много по-трудно може да стане някаква самоцел или начин за бягство от реалността и отговорностите.

Не може да се пренебрегне и най-същественият проблем на употребата на трева, а именно, че притежаването й се наказва по-строго от най-тежкото човекоубийство, така че органите на реда съвсем добронамерено могат да провалят завинаги живота на употребяващия.

ВХОДНАТА ВРАТА

Все още доста хора вярват, че употребата на трева е първата стъпка към “твърдата” дрога. Подобна връзка, обаче, е единствено умозрителна, т.е. многобройните научни изследвания сочат, че няма биологични основания за подобен ход на мисълта. Естествено “активните борци” срещу употребата на дроги често изтъкват, че повечето зависими от хероин са започнали с трева.

В отговор на това нерядко се цитират разни примери, имащи за цел да подчертаят разликата между корелация и наличие на причинно-следствена връзка; но най-разумно звучи голата истина – повечето потребители на коноп никога не правят крачката към по-опасните вещества.

Но има и един смисъл, в който горното твърдение е вярно. Докато тревата и по-опасните вещества подлежат на еднакво отношение от страна на властите (а за да сме точни – марихуаната е дори “по-забранена” от, например, кокаина или морфина), медиите и обществото, то е напълно възможно тийнейджърът да се повлияе от това мислене и да реши, че хероинът или амфетамините са не по-опасни, а тази заблуда може да бъде смъртоносна.

Също така, докато тревата и хероинът се продават от едни и същи криминални групировки, то последните винаги ще се опитват да прехвърлят клиентите си към този препарат, който носи сигурна, редовна и по-висока печалба. Задача на гражданското общество е да отнеме този бизнес от мафията, а възможните решения са много.

ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ!

Напоследък излязоха доста пълни и обективни книги за наркотиците и специално за марихуаната. Запознайте се с въпроса, преди да изказвате мнение. Един от най-лошите варианти е да заплашвате “ако пушиш трева, скоро ще почнеш да се друсаш и с хероин” и детето наистина да повярва, че вече е пропаднало и нищо друго не му остава, освен наистина да почне да се друса.

Нещо повече, съвременните средства за комуникация ни позволяват достъп до разнообразни източници на информация, така че е съвсем лесно да се сравнят идеите и аргументите на различните автори и да се подбере този, който дава най-разумно и приложимо обяснение на наблюдаваните явления.

ДОБРИТЕ ИДЕИ

• Информирайте се. За да можете да говорите аргументирано, прочетете повече информация по въпроса. Не вярвайте на слухове и митовете за дрогите. Не се страхувайте да питате за нещата, които не разбирате, защото е лошо човек да си мисли, че знае повече от другите, пък били те и 16-годишни.

• Вярвайте и подкрепяйте. Винаги. Пубертетът е сложен период и без дрогите и няма нужда да се усложнява с недоверие и скандали. Не е страшно ако детето е пробвало това или онова, по-лошо е ако почувства, че е загубило доверието и любовта на близките си.

• Давайте пример. Ако пушите цигари – спрете ги. Децата не вярват на изказвания от типа “аз може да пуша, защото съм голям, но за теб е вредно, защото си малък“. На 14 човек не си мисли дали ще е добре със здравето, когато стане на 40; така че този аргумент не е особено силен.

ЛОШИТЕ ИДЕИ И

АЛТЕРНАТИВИТЕ

• Не задавайте въпроси, които подтикват към лъжа. И за вас, и за детето е по-добре ако някои въпроси (”Днес пуши ли трева?“, “Пробвал ли си еди-какво си?“) останат без отговор, вместо да Ви лъже в очите. Повярвайте, ще минат години и ще си спомняте с насмешка за тези проблеми и тогава ще си говорите откровено.

• не заплашвайте:
вместо “ако ти (не) направиш еди-какво си… аз ще…“, пробвайте с “ако ти правиш еди-какво си… има риск да си причиниш еди какво-си”

• не заповядвайте и не забранявайте:
“Обещай ми, че вече…“, “Забранявам ти да…” – това просто не работи;

• не се стремете да наложите своята позиция на всяка цена:
вместо “Ще правиш каквото ти кажа!“, пробвайте с “Само ти можеш да решиш за своето … (здраве/образование/бъдеще)”

• не бъдете лицемер:
“аз мога да … (пия / пуша), защото съм голям, но ти не можеш, защото животът е пред теб” е аргумент, който просто не работи при тийнейджърите. Пробвайте така: “От днес започваме да живеем здравословно – аз спирам алкохла, а ти – пушенето, става ли?”

• не се изказвайте по теми, за които нямате достатъчно информация;

• не слагайте “етикети” и “даигнози”

ЗАВИСИМОСТ И ЛЕЧЕНИЕ

Лечението на зависимост към психоактивни препарати представлява сложен процес, който притежава както медицински, така и социален аспект и не може да се разглежда само от едната страна. Затова и най-добри резултати имат системите, които комбинират медико-фармакологични и психо-социални методи. Във всеки случай правилото “не опитвайте това вкъщи” важи в пълна сила, т.е. съответните специалисти знаят по-добре как да се справят с проблемите.

Добре е да се знае, че лечението на зависимост е тристранен процес, протичащ между терапевта, зависимия и неговите близки, т.е. всичките три страни трябва да положат съзнателни и добронамерени усилия за постигане на ефективен резултат. Несъмнено откъсването от “наркоманската” среда е важна стъпка, но откъсването от семейството на един тийнейджър има по-скоро негативни последици и не винаги представлява оптимален избор.

Естествено, не бива да се пренебрегва факта, че никой не може да бъде излекуван от нещо, ако самият той не осъзнае проблема си и сам не пожелае разрешаването му; така че ефективното лечение е резултат на волеви усилия и дори и най-добрия лекар или психолог не може да помогне против волята на болния; а това е в сила не само относно зависимостите.

Не бива да се забравя и че (както и в други области) самозвани и самоуки “лечители” обещават високи резултати срещу още по-високи суми, като дори са склонни да представят тенденциозно фактите с цел извличане на печалба, без да могат да изпълнят обещанията си.

Прекратяването на проблемната употреба не може да се разглежда като завършек на усилията по въпроса. То трябва да бъде последвано от програма за социализация, така че бившият зависим да стане пълноценен член на обществото.

Лишаването от свобода, било в резултат на присъда или на импровизиран опит за лечение не може да има трайни позитивни резултати. Родителите на зависими често забравят, че достъпът до дрога в затворите е дори по-лесен отколкото извън тях; а методите за “лечение” на зависимост, основани на ограничаване на основни човешки права не само противоречат на самата идея за оказване на помощ, но и често водят до затруднения в обратната социална адаптация след лечението.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

• Различните дроги имат различни, най-често коренно различни действия.

• Не се плашете от тревата, повечето хора са я пробвали, без да са продължили и без да са минали на твърди дроги. Поговорете с децата още веднъж, като забравите за предразсъдъците си.

• Употребата не е проблем сама по себе си, а най често е следствие от друг проблем; неупотребата на наркотици не може да бъде самоцел.

• Опитването не е употреба, а употребата не е зависимост.

• Точните въпроси са първата стъпка към точните отговори, точните цели – към точните попадения.

• Вярата и доверието са основа на добрите междуличностни отношения.

• Насилието (не става въпрос само за физическата сила) не решава проблеми, а само създава нови. По-човечните методи водят до по-високи резултати.

• Идеята да се изпрати дете в клиника/комуна заради пушене на трева прилича на лекуване на ожулване чрез ампутация.

• Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Привидно простите въпроси могат да имат твърде сложни решения и обратното.

• Проблемите не изчезват, когато са далеч от нас.

Share on Facebook

Провалени държави и Провалени политики

Как да спрем нарко-войните.

От книжното издание на The Economist
Забраната е провал; легализацията – по-малкото зло
(http://www.economist.com/printedition/displayStory.cfm?Story_ID=13237193)

Преди СТО години група дипломати се събра в Шанхай на първия международен опит за международна забрана на търговията с дроги. На 26.02.1909г. те се споразумяха за създаването на Международната Комисия по Опиума (International Opium Commission) и то само няколко десетилетия след като Британската империя бе воювала срещу Китай, за да осигури своето право на търговия със същото вещество. След тази първа конференция следваха още множество забрани на дрогите променящи настроенията (mood-altering drugs). През 1998г. Генералната Асамблея на ООН задължи държавите – членки за постигането на “свят свободен от дроги” (drug-free world) и да “елиминират или значително да намалят” продукцията на опиум, кокаин и канабис до 2008г.

Това бе обещание от типа, който политиците обичат да правят. То задоволява чувството на морална паника, което е прислужница на забраната (prohibition) през последния век. Чрез него се цели да се вдъхне увереност на родителите на тийнейджърите по света. И въпреки всичко това е безкрайно безотговорно обещание, както всяко, което не може да бъде изпълнено.

Следващата седмица министри от цял свят се събират във Виена, за да обсъждат международната нарко-политика през следващото десетилетие (това е въпросната конференция, от която пише автора от в. Капитал – бел. прев.) Като генерали от първата световна война много от тях ще настояват, че всичко, от което се нуждаем е повече от същото. В същност войната срещу дрогите е катастрофа създаваща провалени държави в развиващия се свят и едновременно с това подпомага избуяването на зависимостите в богатите държави. По всяка измерима скала тази сто годишна война бе тесногръда, смъртоносна и безсмислена. Това е причината The Economist да продължава да смята, че по-малко лошата политика е да се легализират дрогите (legalise drugs).

“По-малко лоша” не значи добра. Легализацията (legalisation), въпреки че ясно би била по-добра за държавите производителки, би изправила пред различни рискове държавите консуматорки. Както е очертано по-долу, много уязвими потребители биха страдали, но според нас повечето биха спечелили.

Доказателство за провал
Днес, съвета по дроги и престъпления към ООН (UN Office on Drugs and Crime) вече не говори за свят свободен от дроги (drug-free world). Неговата хвалба е, че пазарът на дроги се е стабилизирал, което значи, че повече от 200 милиона души, или приблизително 5% от възрастното население на планетата, все още употребява нелегални дроги – това приблизително същия процент, колкото и преди десетилетие. (Както повечето претендирани факти по отношение на дрогите и този е само едно предположение: точните данни са просто една от неволните жертви на нелегалността.) Производството на кокаин и опиум е вероятно същото както преди десетилетие, а това на канабис е по-високо. Консумацията на Кокаин е намалява постепенно в САЩ от пика си в началото на 80-те години на ХХв, но графиката е неравна (като в момента нивото на употребата му е по-висока от тази през средата на 90-те), а и нараства на множество места в това число и Европа (Да не говорим за България, където чалга-културата създава истински предпоставки за кокаинов бум – бел.прев.)

Проблемът не е в липсата на желание. Само САЩ харчи повече от 40 милиарда долара на година в опит да елиминира предлагането на дроги. Полицията арестува около милион и половина американски граждани годишно за престъпления свързани с дрогите и заключва около половин милион. Все по-строгите нарко-закони са основната причина един на всеки пет афроамериканци да прекарват известно време зад решетките. В Развиващия се свят кръвта се лее в изумителни количества. Само в Мексико повече от 800 полицай и войници са намерили смъртта си от Декември 2006 (а средния годишен брой на жертвите е над 6000). Тази седмица поредния лидер на държава разпределител – Гвинея – Бисау – бе убит.

И въпреки всичко, самата забрана разлага усилията на борещите се срещу дрогите. Цената на незаконните субстанции зависи в по-голямата си част от дистрибуцията от колкото от производството. Нека да вземем за пример Кокаина: разликата в цената на кокаина между кокаиновите полета и крайния потребител е повече от 100 пъти. Дори ако хвърлените пестициди върху продукцията на селяните в Колумбия увеличи цената на място повече от 4 пъти това би имало твърде малък ефект върху уличната цена, определяща се главно от риска да се достави кокаина в Европа или САЩ.

Днес нарко-копоите твърдят, че са унищожили приблизително половината от кокаина, който се произвежда. Уличната цена в САЩ изглежда се покачва, а чистотата му – спада през последната година. Не съществуват обаче сигурни данни, че търсенето на дроги спада, когато цената им расте. От друга страна съществуват редица доказателства, че бизнесът бързо се адаптира към пазарните сътресения. В най-добрия случай ефективната репресия на едно място просто го кара да премине към друго. Така производството на опиум премина от Турция и Тайланд към Мианмар и южен Афганистан, където подкопава усилията на Запада срещу талибаните.

Ал Капоне, но на глобална сцена
Всъщност, далеч от намаляването на престъпността, забраната е дойката на гангстеризма в степен невиждана до този момент. Според, вероятно раздуто, изследване на ООН, нелегалната нарко-индустрия се оценява на приблизително 320 милиарда долара годишно. На запад тя прави престъпници от иначе спазващи законите граждани (настоящия американски президент лесно можеше да свърши в затвора за своите младежки експерименти с трева*) (*използвания израз в текста бе “blow” според ползвания от мен речник на сленга в английския това по принцип значи марихуана, но изрично се подчертаваше, че в Америка се ползва и за Кокаин, така че не съм сигурен какво точно е ползвал Обама – бел.прев.). Освен всичко друго забраната прави дрогите по-опасни: зависимите купуват силно замърсен кокаин и хероин; много използват замърсени игли, което спомага за разпространението на СПИН; клетниците, които се подават на хероина и амфетите стават и извън закона, като единствените, които ги “лекуват” са дилърите им. Но в същност държавите от развиващия се свят са тези, които плащат най-високата цена. Дори сравнително установени демокрации като Мексико днес са изправени в смъртна битка срещу гангстерите. Американските власти, в това число и бивш нарко-цар, започнаха открито да изразяват своите притеснения от факта, че имат “нарко държава” (narco state) за съсед.

Катастрофата на нарко войната доведе до там най-смелите й водачи, особено в Европа и Латинска Америка да предлагат промяна на фокуса й от заключване на хората към общественото здраве и “намаляване на вредите” (harm reduction) (като например предлагане на чисти игли на зависимите). Такъв подход би наблегнал повече на образованието и лечението на зависимите, и по-малко на тормоза върху селяните отглеждащи Кока и наказването на консуматорите на “леки” дроги. Това би било стъпка в правилната посока. Но малко вероятно е тя да бъде адекватно приложена, а освен това самата мярка не прави нищо за премахването на организираната престъпност от картината.

Легализацията няма да заличи гангстерите; тя, обаче, би трансформирала дрогите от проблем на закона и реда в проблем на здравето, а именно това е начинът, по който те трябва да бъдат третирани. Правителствата биха таксували и регулирали търговията, а събраните пари (както и спестените от войната срещу дрогите) биха отишли за обучение на обществото относно рисковете от употреба на дроги и лечение на зависимости. Продажбата на дроги на малолетни и непълнолетни трябва да остане забранена. Различните дроги трябва да бъдат облагани и регулирани различно. Такава система би била крехка и несъвършена, изискваща постоянно наблюдение и компромиси. Таксите трябва да бъдат определени на нива едновременно подтискащи употребата, но и обезкуражаващи черния пазар и отчаяните актове на кражби и проституция, чрез които зависимите днес изхранват своите навици.

Представянето дори на тази несъвършена система на хората от страните производителки, където организираната престъпност е основният политически проблем, ще бъде лесно. Трудната част идва в страните консуматори, където зависимостта е основната политическа битка. Много от Американските родители биха приели, че легализацията би била правилният отговор за хората от Латинска Америка, Азия и Африка, те дори биха видели тази мярка изключително полезна в борбата срещу тероризма. Но техния естествен страх би бил за техните собствени деца.

Този страх се базира основно на предположението, че повече хора биха употребявали дроги, които са легални. Тази презумпция обаче може да е грешна. Не съществува пряка връзка между тежестта на наказанието и употребата на дроги: граждани живеещи в един по-тежък режим (Америка и с някой уговорки Великобритания) употребяват повече, а не по-малко. Обърканите нарко-копои обвиняват за това културните разлики, но дори в доста подобни държави строгите наказания не водят до значителна разлика между броя на зависимите: твърдата Швеция и по-либералната Норвегия имат приблизително еднакъв процент зависими. Легализацията може да намали и предлагането (по дефиниция дилърите трябва да изчезнат) и търсенето (ще изчезне част от тръпката на забраненото). Всъщност никой не знае със сигурност. Трудно е обаче да се отстоява твърдението, че продажбата на продукт, който е станал по евтин, по-сигурен и по-приемлив ще спадне. Всеки честен защитник на легализацията трябва да бъде достатъчно мъдър да приеме, че употребата като цяло би се покачила.

Съществуват обаче две важни причини защо забраната трябва да се изхвърли. Първият е принципът на свободата (liberal principle). Въпреки, че някой нелегални дроги са изключително опасни за някой хора, повечето не са особено вредни (тютюна причинява значително повече зависимост от почти всички). Повечето консуматори на нелегални дроги, в това число кокаин и дори хероин, ги употребяват от време на време. Правят го, защото изпитват удоволствие от употребата (точно както от употребата на уиски или Марлборо лайт). Не е работа на държавата да ги спира да правят това.

А зависимостта? На въпроса частично отговаря първия аргумент, доколкото вредата от употребата засяга основно потребителя. Но зависимостта може също да донесе мизерия на семейството и особено на децата на зависимия и така да има по-голяма социална цена. Именно за това възпирането и лекуването на зависимостите трябва да бъде основен приоритет на нарко-политиката. И ето и втория аргумент: легализацията предлага повече възможности за сполучливото справяне със зависимостите.

Чрез осигуряването на честна информация за здравните вреди на различните дроги и точната им ценова оценка правителствата биха могли да насочват потребителите към по-малко вредните. Забраната се провали в опита си за спре разпространението на дизайнерски дроги, създавани в лаборатории. Легализацията обаче, може да накара фармацевтичните компании да подобрят веществата, които хората вземат. Ресурсите от облагането и спестени пари от репресията биха позволили на правителствата да гарантират лечение на зависимите — всичко това е начин да се види легализацията политически по-приемлива. Успехът на развитите държави в намаляването на употребата на тютюн, чрез подобно данъчно облагане и регулация, дават основания за надежда.

Пресметнат риск или още век катастрофа?
Този вестник за първи път постави въпроса за легализацията преди двадесет години (виж статията). Преглеждайки доказателствата отново (виж статията), забраната изглежда още по-вредна, особено за бедните и слабите по света. Легализацията няма да изхвърли напълно гангстерите от дрогите; както при алкохола и цигарите, винаги ще съществува желание да се избегнат таксите и да не се спазват правилата. Тя няма автоматично да излекува провалени държави като Афганистан. Решението е може да звучи объркващо, но един век постоянен провал ни карат да го опитаме.

Share on Facebook

Източник: http://e-vestnik.bg/3499 Светослава Банчева

Д-р Юлиян Караджов е научен сътрудник в ИКИ-БАН, неправителствен експерт в областта на дрогите и автор на книгите “Наркотиците – почти всичко за тях” и “Канабис – наука и политика”.

- Какви наркотици се продават и се използват най-често в България?

- Когато говорим за дрогите, трябва да имаме предвид, че много имена са подвеждащи. Да речем – екстази. В България практически няма екстази. Появява се, но изключително рядко. Огромната част от това, което се продава на българския пазар като екстази, е амфетамин или метамфетамин с различна степен на „мръсота“, защото на българския пазар за чистота е неприлично да се говори. Когато попитат някого „Взимал ли си екстази?“ в някакво допитване, а човекът отговори „да“, това съвсем не значи, че е взимал. Огромната част от хората дори не знаят какви са ефектите на екстази. Тоест, съществуват такива обърквания, които за съжаление се поддържат и от полицията. Всякакви полицаи и отговорни другари обичат да говорят за екстази, защото им звучи добре. Всъщност, по този начин те правят реклама на мръсни амфетамини. Като ги наричат с едно по-престижно и значително по-скъпо название. И се получава цирк – уж ще се борим, но вдигаме продажбите. Има и такъв елемент в България.

- Какви са ефектите от употребата на кокаин и амфетамини, какви са разликите?

- Ако започнем със стимулантите, които в момента са най-широко използваната проблемна дрога, тоест кокаин и всички видове амфетамини, тук разликата е по-скоро в цената и в социалния статус. Кокаинът е за по-богатите, амфетамините са за по-бедните. Ефектите са доста сходни – стимулация на всички нива, човек се чувства по-добре, по-енергичен, повече му се приказва, повече му се танцува. Друг е въпросът, че един мъж може и изобщо да не става за секс в това състояние по чисто биологични причини (да не го вдига). Затова се правят някакви безумни комбинации – ще взема амфетамини, но и виагра, защото от амфетите не мога нищо да свърша.
Разликата между кокаина и амфетамините е предимно в социалния статус, защото освен ефектите, и проблемите са сходни. Има няколко важни детайла по отношение на токсичните ефекти на стимулантите. Първо, там няма понятие свръхдоза. Хората, които умират от тях, обикновено умират от съвсем нормални дози. Просто едни са по-чувствителни от други, а тази разлика в чувствителността на различните хора може да бъде много голяма. Буквално на купона 20 човека може да се забавляват, а 21-ият да падне под масата и да умре. Особено, ако е млад и не се замисля, че баща му и дядо му са умрели от инфаркт или инсулт и той най-вероятно е предразположен.

Друга особеност е, че кокаинът и амфетамините създават проблеми за здравето. Колкото и да са чисти, те вкарват организма в режим, в който той не може да функционира дълго време, без да се повреди. Не говорим за зависимост, а за здравословни проблеми, които може да възникнат. Ако човек системно взима кокаин или амфетамини, в един момент черният му дроб започва да сдава багажа. Защото той непрекъснато се пришпорва да осигурява тази енергия на организма, която човек чувства. Тя не идва отникъде. Стимулацията се получава като се използват складирани преди това запаси – от невромедиатори в мозъка до енергия в черния дроб. Всичко това в един момент се износва. Имам познат, който неотдавна ме пита „Защо ме боли черният дроб, аз нали не пия?“ Ами ти не пиеш, но много смъркаш.

- Колко време продължава ефектът от кокаина и амфетамините?

- При кокаина ефектът е много краткотраен – една смръчка кокаин (20-50 мг) те държи около половин час, максимум 45 минути.

- Каква е ползата да дадеш толкова много пари, за да прекараш половин час в добра кондиция?

- Всички наоколо виждат, че смъркаш кока и си казват, че имаш много пари, което ти вдига социалния статус. Също както мутрите преди време се окичваха с дебели златни ланци. Самата идея да се смърка амфетамин дойде като подражание на тази престижна техника да се смърка кокаин. При кокаина смъркането е наложено от свойствата му – той през устата е изключително слабо активен – както се казва, хабиш го, ако го пиеш. Амфетамините могат да се пият, но когато ги смъркаш, ти, макар и във фантазиите си, се приобщаваш към културата на смъркащите. Има едни такива чисто социални елементи, които в един момент стават основни. Амфетамините обаче държат по няколко часа, независимо дали се смъркат или поглъщат. Тоест, те са по-евтини и по-ефективни. Да кажем, че иначе разликата в ефектите е доста трудно доловима. Хубавият, чист кокаин има малко по-различни ефекти от чистите амфетамини, но това са доста дребни нюанси, които повечето хора трудно биха забелязали. За сексуалната функция при мъжа и двете не са добри, защото вдигат рязко кръвното налягане. Жените по-скоро обратното – изпадат в някакви сексуални мераци, падат им задръжките, чувстват се способни на всичко, не ги е страх, обичайните им опасения изчезват. Но при повечето мъже стимулантите пречат на ерекцията. Някои казват така: „Днес няма да ходя по жени, мога да смъркам кока.“ Тези две неща са ясно разделени.

- Само за партита и от показност ли се взимат стимуланти?

- Не. Много хора ги използват, за да работят повече. Това е характерно за професионалисти, които са добре платени, но работата трябва да се свърши бързо – например софтуеристи, дизайнери и т.н. Там това се прави, за да се изкарат бързо пари. Няколко дни работиш на пълни обороти, за да изкараш пари и след това реанимираш, докато дойдеш на себе си. Докато е на стимуланти, човек може почти да не спи, много малко да яде и само да работи. Още от едно време студентите взимаха амфетамини покрай сесии. Разликата със сега е, че някога те бяха чисти. В момента на пазара в България амфетамините са просто някакъв ужас.

- Никъде ли не се продава качествена дрога?

- В България до по-чиста имат достъп само много платежоспособните клиенти. Защото у нас има и зависими от хероин хора, които са по върховете на разни икономически прослойки. Там хероинът и кокаинът минават по съвсем различни канали. Това не е дилърът от улицата, а дилър, който работи за един тесен, капсулиран кръг от хора, които имат достатъчно много пари, за да си позволят по-чиста дрога. Но те са малко. Като сравним чистотата на дрогата в България с това, което е в Западна Европа и САЩ, тук е някаква трагедия. Някои казват, че това предпазва индиректно хората от дрогата, но аз мисля, че това повече ги трови, защото те взимат повече, за да постигнат желания ефект, с което приемат още един куп неизвестно какви гадости. Не може да се каже, че се предпазват.

- Има ли зависимост от стимулантите и след колко време се създава?

- Винаги, когато се говори за зависимост, нещата много зависят от човека, от начина на приемане, и дори от това какво е общоприето в дадената среда. Ако е прието, че ще станеш зависим, много по-вероятно е наистина да станеш. При дрогата има едни такива самосбъдващи се пророчества. А зависимостта е реална. Познавам жена с много тежки проблеми, вследствие на употребата на амфетамини. Тя се друса до пълна параноя, после тръгва да разглобява компютъра, за да намери подслушвателните устройства, които вътре са й сложили от ЦРУ, КГБ, МОСАД, марсианците и т.н., и въпреки всичко, не спира. Такъв човек е опасен за околните и най-вече – за себе си. Зависимостта към стимулантите е много сложно да се каже точно какво представлява, защото там няма абстиненция и проблемът не е в това. В един момент организмът стига до такова пълно изтощение, че трябва да спреш. Като стигнат до параноята, повечето хора просто не могат повече. Срутват се, спят и ядат една седмица… след което пак започват. Тоест, проблемът не е в това да спреш, а че ти пак искаш онова чувство, което си имал в началото. С всяка следваща сесия обаче, все по-лесно влизаш в параноя. Дозата при редовна употреба се увеличава много рязко и бързо. Ако при хероина това се случва в течение на месеци, при стимулантите в тежките случаи дозата се увеличава буквално в рамките на дни. Стига се до там, че човек не само се страхува от марсианци, но започва и да ги вижда, както и да бърка реалността с това, което е в главата му. Много хора, които имат психични заболявания, си падат по стимулантите. Въпреки цената на всички тези неприятни ефекти, те им дават енергия, вдигат им настроението и т.н. Нещо, което иначе много трудно може да получат.

- Хероинът популярен ли е още сред тийнейджърите или има отлив?

- За хероина може да се каже, че вълната затихва. В момента има употреба, но поне в големите градове, като започнем със София и Варна, които първи бяха ударени, употребата днес е буквално в пъти по-ниска, отколкото преди 10 години. Има някакво твърдо ядро на хероиново зависими, но те все повече се обхващат от разни поддържащи програми и може да се каже, че хероинът не е тази заплаха, която беше. Сега практически няма хероин в училищата, а смъртността много намаля по две причини. Първо, намаляха хората, които го употребяват, и второ, те се научиха по най-трудния начин – повече да се пазят. Когато измрат половината ти приятели, започваш да се питаш защо така се е случило. Дори да не можеш да спреш, започваш да се пазиш от ситуации, в които би могъл да се убиеш. Не се знае със сигурност колко са в момента, защото тук има някаква борба на цифри. Ако човек хване една държавна институция, която си оправдава бюджета с дрога и хероиново зависими, там се прави всичко възможно да се раздуе цифрата. От представителите на същата институция, но в неофициални разговори, човек може да разбере, че бройката е паднала 5 пъти за последните 10 години. Всички цифри, които се подават от държавни институции, в някакъв смисъл са манипулирани, с оглед на бюджета на съответната институция, и нямат никаква идея да показват каква е реалността.

- В София и Варна позатихна, но в малките градове май не е така?

- В някои средни и по-малки градове няма намаление на хероиново зависимите наркомани – например в Благоевград и дори в Пловдив. Там все още си има много хероин, защото късно навлезе. Още не са се напарили и не са умрели достатъчно хора от квартала, които да дадат нагледен пример. Качеството на хероина на българския пазар е много лошо. В Пловдив беше по-добро, но общо-взето като цяло е лошо. Може би най-некачествена и най-скъпа е дрогата във Варна. Сигурно такава е политиката на местните наркомутри.

- Как се развива зависимост от хероина?

- Зависимостта от хероин се развива индивидуално, както с другите наркотици. За хероина се смята, че зависими стават около ? от тези, които го опитват. Има много хора, на които хероинът не им харесва и като опитат, започват да се чудят защо го хвалят толкова много по телевизията. ПР-ът на дрогата е такъв – никой не обяснява на младите хора, че гарантирано и 100% харесват хероина само шизофрениците. Колкото повече психически проблеми има един човек, толкова по-вероятно е да му хареса от първия път. При шизофрениците е 100%. Той им е лекарство. Престават да им говорят гласове в главата и те започват да се чувстват като нормални хора. Те го взимат не за да се надрусат, а за да им изчезнат симптомите.

- В какво състояние изпада човек като се надруса с хероин?

- Като се надрусат с хероин, на различните хора им се случват различни неща. Има хора, които започват да работят повече. Познавам човек, който си взима дозата преди работа. Вечер – само ако има пари. Има хора, които взимат хероин, за да изпаднат в полусънно състояние. Едни ги възбужда и ги прави енергични, други стават сънливи. При стимулантите също има няколко процента хора, които заспиват от тях. Алкохолът е типичен пример за това как на различните хора една и съща дрога им влияе различно. Едни ги избива на любов, други на бой, трети на сън. Същото е и с хероина. По медиите често се изкарват хероиново зависими, които да разкажат що е хероин. То е все едно да отидеш в един гей-клуб, за да се информираш що е секс. Хората там наистина правят секс и имат свой вкус за секса, и биха могли да разкажат интересни неща – но това не е целият секс. Същото е и с хероина. Създават се едни абсурдни очаквания, които на практика не се оправдават. Много пъти съм казвал на хората: „Ако опиташ хероин и ти хареса от първия път, бягай на психиатър, за да види къде ти е проблемът.“ Според мой познат, който е на хероин от 15 години, „хероинът не е дрога и не е кеф – това е лекарство за непукизъм“. Човек взима хероин, за да не му пука, а не за да се кефи. На всички напрегнати, фрустрирани личности хероинът идеално им пасва.

- Може ли да кажем, че в момента има изместване от хероина към стимулантите и на какво се дължи това?

- Днес младите хора изкарват повече пари. Перспективите за тях са доста по-различни, отколкото преди 10-15 години, когато имаше буквално цели градове с тотална безработица. Човек като погледне на Запад, например в Англия, се вижда, че там проблем с хероина има не в Лондон, а в разни малки градчета в Шотландия, където има трайна безработица. В България това изместване от хероин на стимуланти донякъде съответства на икономическото развитие на държавата. Не е този застой, който беше преди 15 години. В момента кипи трескава икономическа активност. Може би не много адекватна, но я има. И стимулантите повече съответстват на този начин на живот.

- От какво умират хората, които взимат стимуланти, щом като няма свръхдоза?

- От инфаркт, от инсулт или при тежка употреба – от цироза. Някои се самоубиват, особено когато спрат. В това време, освен че една седмица ядеш и спиш, имаш и много силна депресия. Тогава са относително чести самоубийствата. В такъв момент даже не може да си оправиш настроението с още една доза, защото организмът ти е изчерпан. Трябва му време да натрупа някакви резерви, които след това да бъдат похабени със следващата сесия на друсането. Отделно, много от хората, които сериозно си падат по стимуланти, имат депресия отпреди това. Те харесват стимулантите много повече от останалите. На тях им действа по-силно, дава им повече, отколкото дава на другите, не ги прави просто малко по-весели и малко по-разговорчиви, а ги вкарва в едно състояние, за което си казват: „Искам всеки ден да съм така. Искам и аз да бъда като другите. Явно за мен това е начинът. Другите могат да бъдат весели и иначе, а аз не мога“ (това нещо може и подсъзнателно да им се превърта през ума). Факт е, че стимулантите за много хора са начин да си оправят депресията, но проблемът е, че започват да я плащат с периоди, в които тя е много по-изострена.

- Има ли много случаи на умрели от кокаин и амфетамини в България?

- Виждал съм срез на мозъка на човек, умрял от кокаин в България (някаква нашенска мутра). Краят му беше настъпил от едно инсултче. Кръвоизливът беше изключително мъничък – колкото главата на кибритена клечка – но на много неправилно място в мозъка. Човекът гледал телевизия, смъркал кока… и на сутринта жена му го намерила захлупен на масата. По принцип смъртността от кокаин и амфетамини в България не е толкова често явление и минава покрай другото. Например, имам познат, който умря от инсулт, в резултат на употребата на амфетамини. В диагнозата му обаче е записано само „инсулт“. Той беше около 40-годишен, но взимаше много амфетамини. Не че беше много здрав преди това, но със сигурност амфетамините рязко са влошили нещата и са предизвикали един толкова нетипично ранен инсулт. Може да се каже, че смъртността дори и да не е толкова висока като при хероина, имаме много по-голям контингент от хора, които използват стимуланти, а смъртта там често е непредсказуема.

- При хероина от какво се умира?

- Част от хората умират от свръхдоза. Други умират от нещастни случаи и насилие. Трети умират от хронични ефекти – предимно инфекции от инжекциите. Хепатитът при хероиновите наркомани си е класика. СПИН също, макар и по-рядко у нас. От хепатит са болни поне 70% от хероиново зависимите. Хората забравят, че ако СПИН-ът те убива примерно за 10 години, хепатитът те убива да речем за 20. При положение, че си го хванал на 20 години, кой знае каква голяма разлика няма. И на едното, и на другото лечението им се свежда до това да ти удължат живота. Нищо повече не може да се направи. В крайна сметка хепатитът завършва накрая с цироза и с рак на черния дроб, няма какво да се лъжем. Поне тези кръвопреносимите хепатити B и C.

- Какво точно се случва с хората, които са взели свръхдоза хероин?

- Спира им дишането. Хероинът в големи дози блокира центъра на дишането. Има и много по-гадни сценарии. Може например все още да продължаваш да дишаш, но от високата доза да тръгнеш да повръщаш, както от висока доза алкохол. Ти си в безсъзнание, повръщаш, вдишваш повръщаното и се удавяш в него – Дженис Джоплин точно така е умряла. Това става много често при комбинация на хероин с алкохол. Обикновено се мре от свръхдози хероин в няколко ситуации – в комбинация с алкохол, с транквилизатори и на излизане от затвора. Излизаш от затвора, искаш да се надрусаш и по навик взимаш онази доза, която ти е била точна преди затвора, но в момента тя ти е чудовищно голяма. В Западна Европа най-рисковият момент в живота на зависимия от хероин е първата седмица след излизане от затвора – тогава масово се мре.

- Кокаинът, който се пуши (крек), същият ефект ли има като този, който се смърка?

- При пушене ефектът е много по-силен и там смъртността е в пъти по-голяма. Ефектите са много резки и изключително бързи – то е като венозна инжекция. В България практически няма чисто венозна употреба на стимуланти като изключим хората, които ги мешат с хероина, но в САЩ е много разпространено пушенето на крек. В Русия, в Прибалтика и в Чехия се взимат амфетамини венозно. Разликата е много голяма, ефектът е много по-драматичен, по-бърз и интензивен, съответно и вредните ефекти са много по-изразени. В България засега са малко хората, които пушат кокаин. Един от тях умря, беше около 30-ина годишен дилър на хероин и кокаин.

- Какво се цели с добавянето на кокаин и амфетамини към хероина?

- Идеята е донякъде да се компенсира параноята на стимулантите с успокояващия ефект на хероина. Тоест – кефът да се сумира, а неприятните ефекти да се неутрализират едни други. На практика понякога вредните ефекти стават още по-големи. От една такава, замислена като по-безопасна комбинация, има непропорционално много умрели. Това комбиниране се нарича „спийд бол“. У нас обикновено го правят с амфетамин, защото е по-евтин.
При свръхдозата хероин винаги има големи проблеми – от една страна, заради хората, които умират, а от друга – с хората, които оживяват. Защото, ако ти си изкарал няколко минути в условията на остър кислороден глад за мозъка, може да се свестиш в състояние, в което си малко по-интелигентен от растение. Тоест, не самата дрога уврежда мозъка, а това, че той не може да се зарежда с кислород и е бил задушен. Човек може да стане инвалид от това, че като е получил свръхдозата, няколко часа е лежал в някакъв вход в ужасно неудобна поза. При което мускулите се травмират (рабдомиолиза), започват да се разрушават, тяхното съдържание изтича, отравя другите клетки (защото по принцип това съдържание трябва да е вътре в клетката, а не между клетките) и човекът може да стане инвалид просто от това, че е лежал няколко часа в противоестествена поза, докато на сутринта го намерят. Едно е да говорим за свръхдоза в „научни“ условия, а друго е в реалния живот, където много съпътстващи фактори усложняват нещата.

- Използват ли се в България често халюциногени?

- Тук това е екзотика за много тесен кръг от хора. Тези дроги никога не са били много популярни. Дори ако говорим за 70-те години на запад, когато е пикът на употребата на халюциногени, и тогава тя е нищожна на фона на всичко останало. Класическите ефекти от халюциногените са драстично засилване и промяна на възприятията. В по-големи дози човек започва да вижда разни неща, особено при затворени очи.

- Кошмарни или хубави неща вижда?

- Зависи от човека и от това в какво състояние е. Идеята на всеки е да бъдат хубави, но ако не си в настроение или имаш някаква болежка (а хората са склонни да оценяват състоянието си значително по-оптимистично, отколкото то е в действителност), тогава може и кошмари да ти се появят. Всъщност, основният проблем на халюциногените е психическата травма от кошмарите, защото те може да се проточат с часове. Ако няма наоколо човек, който да те дърпа, да те ръчка и да ти вика: „Спокойно, копеле, ще мине, това е от дрогата, марсианците не са истински и т.н.“, може много да се травмираш психически. Знам за случай на момче – 15-16 годишно, което отива на купон, изпива 2-3 бири, за да му паднат задръжките, удря няколко линии кока, да го хване параноята, и накрая взима цял картон LSD. И като го хващат марсианците, като го замъкват с тях… после го карат в Бърза помощ, за да го върнат в реалността. Следващите месеци, при всеки стрес, колкото и да е лек, той отново влиза в това състояние без никаква дрога. Очевидно лабилна психика и човек, който поради собствената си тъпота, е направил всичко възможно да употреби дрогата по най-рисковия начин – първо алкохол, после кокаин, за да го хване параноята и вече като е готов за максимални усложнения, тогава взима LSD.

- Значи LSD се продава на картончета, а как се употребява?

- Смуче се – то е много малко, към 5 милиметра и е напоено. Ефектът продължава няколко часа.

- Има ли някакви негативни ефекти от чисто физическа гледна точка, след като те пусне?

- Не, чисто физически вреди няма. Не е токсичен, не може да умреш от свръхдоза, но ако си предразположен към някаква психоза, примерно имаш вуйчо шизофреник, е пълно безумие да взимаш халюциногени, защото току виж се включило и в теб. Проблемът е, че хората не се замислят за тези неща. Дрогата не е сама за себе си, тя винаги е във взаимоотношение с конкретен човек. Когато някой каже: „Абе, я да взема от това да пробвам какво е“, ситуацията обикновено е пълна с рискове. Много често, когато ученици ме разпитват за по-екзотичните дроги, аз питам примерно някое момче: „Искаш ли да караш колата на Шумахер във „Формула 1“? И той казва: „Искам“, а аз му отговарям: „Проблемът е там, че Шумахер може, а ти не. Хубаво е, че ти се иска, няма нищо ненормално в това, но просто трябва да съобразиш в един момент, че ако ти влезеш да караш на пистата, вместо Шумахер, ще се пребиеш на първия завой.“ Това не са неща, които ей така може да ги правиш.

- Колко струва един картон LSD?

- Преди време беше 30 лева. Един картон може да се вземе за 4 човека или за един. Ако се вземе за четирима, ще имаш просто едно леко засилване на възприятията и нищо повече. Ако го вземеш сам, там вече може да влезеш в „матрицата“.

- Какво стана с тревата, хората се оплакват, че изчезнала, не намирали вече откъде да купят?

- Тревата рязко поскъпна през последната година, което се дължи на монополизация на пазара от мутрите. Всички дребни дилъри бяха пребити и изгонени, а пазарът беше монополизиран. В резултат на това, качеството падна, а цените се покачиха. Някой може да каже: „Това е прекрасно, защото децата няма да употребяват трева“, но от друга страна, навсякъде по света, когато някъде тревата драстично поскъпне, това автоматично води до пренасочване към много по-опасни от нея дроги. Както става у нас. Пазарът на амфетамини силно се оживи. Хората отиват да си купят трева, а дилърът им казва: „Няма трева, има амфети.“
Дори и преди монополизацията на пазара за трева, имаше градове, в които никога не се е продавала свястна трева през последните години. Във Варна например почти всичката трева е друсана. Там има ученици, които са убедени, че тревата, за да се пуши, трябва да й се сложат някакви неща. Те не знаят, че има такова нещо като чиста трева и че тя може да се пуши. До такава степен са им промити мозъците.

- С какво я друсат тревата?

- Във Варна я друсат с амфетамини, с диазепам, с каквото намерят. Един тийнейджър може изобщо да няма представа какви са ефектите на тревата. Той очаква да му стане нещо и ако му става нещо, различно от нормалното му състояние, е щастлив. Може да падне под масата и да заспи, но после има за какво да разказва. А това, че изобщо не е пушил трева, а тя само е била носител за нещо друго, доста по-опасно, слабо го вълнува.

- Ако пушиш чиста трева, какви са страничните ефекти?

- Няма особено пристрастяване, не се умира, но може да те хване параноя. Има много хора, на които тревата категорично не им харесва.

- Има ли хора, които тревата не ги хваща?

- Да, естествено че има – първите 1-2 пъти често се случва хората да не ги хваща. Ако това продължи, може тревата да е слаба или да не се вдишва димът достатъчно дълбоко. Освен това при тревата ефектите много зависят от нагласата. Ако у човек има страх, той може подсъзнателно да блокира ефектите. Това се случва дори с хора, които взимат LSD. Ако те имат съпротива срещу настъпване на ефектите, може да приемат чудовищни дози без нищо да им стане.

- А обратното – ако човек много лесно го хваща от трева, това значи ли, че като опита нещо по-сериозно, той е предразположен много бързо да се пристрасти?

- Не, всяка дрога е различна и всеки човек е различен. Например хората, които харесват трева, не си падат много по хероина – и обратното.

- Каква е употребата на гъби в България?

- Гъбите са сезонен халюциноген, появяват се есенно време, но те вече ги обраха и всяка година има все по-малко. Растяха едно време по полянките, но след няколко години хищническа експлоатация, от тях нищо не остана. Някога около Говедарци имаше много гъби и можеше да ходиш да си береш, колкото си искаш. В момента просто няма шанс. Там още от август-септември плъзват някакви тълпи след всеки дъжд и всичко се обира моментално. При такъв стил на експлоатация, то е естествено в един момент да престане да расте. Но гъбите винаги са били сезонни. Ефектът им общо-взето е като на LSD.

Share on Facebook

През последните десет години световните усилия за борба с трафика и употребата на наркотици не са дали никакъв резултат. Заключението се съдържа в доклад на Европейската комисия, изготвен по поръчка на еврокомисаря по правосъдието Жак Баро, предаде Франс прес в сряда.

“Нито един елемент не показва, че проблемът с наркотиците на световно ниво е намалял в периода 1998 – 2007 г.”, се посочва в документа. Въпреки затягането на мерките и наказанията срещу производителите и трафикантите, от 1998 г насам цените на наркотиците са паднали с между 10 и 30 процента, което е направило наркотичните вещества по-привлекателни.

Докладът е публикуван в навечерието на откриващата се в сряда във Виена 52-а сесия на Комисията по наркотичните вещества на ООН, обединяваща 53 страни. Форумът ще се състои на ниво вътрешни министри и директори на националните служби за борба с трафика на наркотици. Ще бъде направена равносметка на 10-те години на световна политика срещу трафика и употребата на наркотици, подета от Общото събрание на ООН през 1998 година.

Източник:

http://mediapool.bg

Share on Facebook