Герт Стемелар е дългогодишен преподавател по икономика от университета в Грьонинген, Холандия. От 60-те години последователно е преподавал 2 години в Судан, 4 години в Суринам, в Бирмингам (Англия), в Москва, а след 2000-та година е работил 5 години в Будапеща, по програми за обучение на учители. Където и да отиде по света, всеки го пита за легализацията на така наречените „меки наркотици” в Холандия.
Когато някой каже Холандия, първото нещо, което му идва в главата е легална „мека” дрога и легална проституция. Това ли е наистина образът, който Холандия има пред света?
- Където и да отида по света, всеки ме пита за тези неща. Що се отнася до наркотиците, искам да ви кажа, че официално те не са легални, те са толерирани. От 1925 година наркотиците са забранени. През 60-те години обаче сред младите се появи нова мода на обличане, на поведение, нов тип музика. Тогава беше времето на „бийт”- поколението, когато стана модерно да се пуши хашиш. Много млади хора започнаха да го правят, въпреки забраната, и това се превърна в проблем.
За да се спази законът, трябваше всички, които употребяват хашиш, да бъдат пратени в затвора. Но те бяха толкова много, че в затворите нямаше място за всички. От затворите се оплакваха, че нямат места и да не се пращат повече затворници. Тогава правителството реши да позволи употребата на хашиш и марихуана. Не да ги легализира изцяло, просто да развие толерантност към употребата им. Идеята е, че който има 2 или 3 цигари с хашиш в себе или отглежда няколко растения в дома си с марихуана, не бива да се преследва от закона.
Истинското правило е, че официално е забранено да се употребява трева, но се позволява в определени ситуации и количества. В началото се продаваше марихуана по улиците и парковете. Тогава правителството, за да контролира тези продажби позволи създаването на известните днес „Кофишопове” (Coffeeshops). Единствено на тези места може да се продава или купува трева без полицаите да те преследват. Няма точна година, от която може да се каже, че това е започнало. Всичко е един дълъг процес през годините.
Разбира се има много различни мнения относно този въпрос, но като цяло правителството казва: „Нека спрем дискусиите по този въпрос и нека концентрираме продажбите на марихуана в специални кафенета.” Това е типично холандска черта – да се намери практичното решение. Ние нямаме проблеми с това. Много от младите хора тук са пробвали марихуана още в училище. На някои не им харесва и не пушат повече, други пушат от време на време. Основният проблем идва от другите държави.
Много хора от Белгия и Германия идват в градове, близки до границата, за да отидат в кофишоп да си купят трева (като например град Маастрихт, който е на границата с Белгия и Германия). Поради големия брой хора там, подобни градове се нуждаят от по-големи количества трева, защото бързо се изкупува и не могат да се задоволят нуждите на чуждите туристи.
Хубавото в Холандия е, че когато е легален този наркотик, той не попада в ръцете на криминалния контингент. Когато е забранен обаче, по-лесно попада в ръцете на мафията.За мен е глупаво да се забранява. Навсякъде по света хората употребяват наркотици. Защо тогава трябва постоянно да се бориш и да го забраняваш?! Позволи го и го контролирай по-лесно.
- Много хора казват, че опитването на марихуана води до опитване и на по-силни наркотици и затова трябва тревата да е забранена.
- Разбира се, съществува това притеснение. Но в действителност няма връзка между силните и меките наркотици. Марихуаната е растение. Тя идва от природата.
- Марихуаната, която се продава в Холандия, тук ли се отглежда или се внася от другаде?
- Преди време се внасяше отвън, но после хората разбраха, че е много по-лесно да си отглеждат вкъщи растенията - излиза и по-евтино. Но, както ви казах проблемът идва от туристите от Белгия и Германия. Вече не е достатъчно да се отглеждат по 3-4 растения. Вече има нужда да се отглежда трева в цели полета, но това разбира се е забранено. И тогава мафията започва да прави това. Днес това е голям проблем, защото мафията поема пак контрола върху този наркотик.
- Аз съм чувала за този парадокс в закона, че не е позволено да продаваш марихуана, но можеш да купуваш?
- Да. То не е точно закон. Ако продаваш съвсем малко марихуана, няма проблем. Но ако продаваш големи количества, полицията може да ги вземе, защото вече се превръща в трафик и търговия. Трудностите идват оттам, че има прекалено голямо търсене, което по някакъв начин трябва да се задоволи - иначе пак попада в ръцете на криминалния контингент.
- След като има толкова потребители от Германия и Белгия, защо те не вземат холандския модел на толерантност към употребата на меки наркотици?
- Аз също си задавам този въпрос. Защо винаги едни хора забраняват на други хора да правят разни неща?! Не ти е позволено да взимаш наркотици, не ти е позволено да пиеш… Подобен е и проблемът за проституцията. Хората просто харесват старите традиции и норми. Всички общества са основани на базата на множество правила. Но в много от случаите тези правила не са добре приложими.
- Значи смятате, че Белгия и Германя трябва да последват вашия пример?
- Да. В момента Белгия дори го обсъжда. Като погледнете например как Америка се бори срещу наркотиците чрез множество забрани, може да видите, че това причинява дори повече проблеми. Америка е наистина странна страна.
- Как гледа холандското общество на легалните наркотици и проституция. Има ли хора, които смятат, че това оказва лошо влияние върху морала на обществото?
- По цял свят има наркотици и проституция, нали?! При нас дясното политическо крило винаги иска да забранява, а лявото крило обикновено са по-отворени и либерални.
В Холандия винаги има две групи, които изразяват противоположни мнения. Има и протестанти, които са против наркотиците, проституцията и хомосексуалистите и т.н. Привържениците на либералното ляво крило казват, нека приемем проблемите и вместо да забраняваме и да правим закони, нека намерим решение, което да работи.
В Източна Европа комунистическата пропаганда е казвала на хората, че проституцията и наркотиците са резултат от лошото капиталистическо общество. Така те винаги са мислели, че това е проблем само на западното общество, но сега всички може да видим, че не е точно така.
До преди 20 години аз никога не бях ходил в района на „червените фенери” в Амстердам, защото просто не представляваше интерес за мен.
Но днес това е туристическа атракция. В крайна сметка, във всяка държава има такъв район. В последно време това също започва да става голям проблем за Холандия, защото много престъпления стават в този район, като резултат от засилващото се присъствие на мафията. Напоследък започват да затварят много от домовете там.
Безспорен е фактът обаче, че контролът става много по-лесен, когато позволиш нещо да се прави, вместо да го забраниш и да си затваряш очите пред действителността. При нас проституцията се приема като професия. Възприели сме, че някои хора си изкарват парите с тази професия. И когато се приеме, че това съществува и се извади на показ, много по-лесно може да се контролира.
Например, по-лесно става предпазването от венерически болести, защото жените, практикуващи тази професия, могат да ходят на медицински прегледи без да се притесняват. Също, когато мине полицай покрай този район, проститутките не е нужно да се крият и да бягат, а спокойно да практикуват професията, която са избрали.
Проблемът с проституцията не трябва да се решава нито от правителството, нито от полицията, а от хората, които живеят в съответния град и държава. Първо гражданите трябва да дадат мнението си и после правителството да вземе решението.
Материалът е извадка от интервюто на Бистра Величкова,
публикувано в e-vestnik.bg
Share on Facebook
Б.Р. Историята е малко стара, но всъщност нищо не се е променило, затова реших да я публикувам. Само сумата, може би е нарастнала...
Б. р. - в. “Уолстрийт джърнъл” помести статия на известния финансист и филантроп Джордж Сорос, в която той се обявява за легализирането на марихуаната.
