Джон Грей е британски професор, политолог и философ. Автор е на редица публикации и книги свързани предимно с теория на политиката, религията, обществото и морала. Редовно пише статии за The Guardian, New Statesman и The Times Literary Supplement
Консумацията на наркотици е висока и скъпа, което е в полза на наркомафията и в ущърб на пристрастените, които провалят живота си с опасни заместители
"Дойче веле"
Наскоро градските съветници на Вашингтон гласуваха единодушно "за" решението американската столица да се присъедини към 14-те щата в САЩ, които разрешават използването на медицинска марихуана за лечение на хронично болни пациенти. Според новия закон лекарите ще могат да предписват медицинска марихуана на пациенти, страдащи от различни болести, включително ХИВ и СПИН, рак, множествена склероза и глаукома. Майк Мено от Проекта за реформа на политиката за марихуаната не предвижда проблеми с приемането на закона от Конгреса. Ще бъдат създадени до осем пункта, където пациентите ще могат да си получават канабиса. На свой ред те ще купуват наркотика от лицензирани производители в града. Отглеждането на марихуана за лични цели не е позволено от закона. През ноември т.г. Южна Дакота и Аризона ще поставят на референдум въпроса дали да се позволи използването на медицинска марихуана. Още десетина щата обмислят подобни закони. Всичко това показва, че така дълго и упорито водената война срещу наркотиците е една губеща стратегия, която е донесла повече вреда, отколкото полза. Това е и становището на английския историк и философ Джон Грей в статия за в. "Ди Цайт". Затова той от доста време апелира за легализиране на дрогата.
Хиляди са жертвите на войната срещу дрогата, която правителството на Мексико обяви през 2006 г. Но проблемът се набива на очи не само в препълнените морги на пограничните мексикански градове.
От Ливърпул до Москва, от Токио до Детройт режимът на забрани
и санкции превръща цели квартали в бойни полета. Въпреки това потреблението на наркотици си остава дълбоко вкоренено в нашия живот. Кръстоносният поход срещу дрогата ще влезе в историята като една от най-големите глупости на новата история. Допреди десетина години все още можеше да се защитава тезата, че по отношение на наркотиците не разполагаме с всички факти.
Разбира се, никой никога не е вярвал, че нелегалната консумация може да бъде тотално изкоренена. Но по онова време все още можеше да се смята, че забраната на дрогата предотвратява още по-големи бели. Не бива да забравяме, че употребата на наркотици не е чисто личен въпрос, то има медицински и други социални последствия. Възможно е легализирането на дрогата да доведе до повишаване на потреблението им. Съществува и рискът, че специално хора от най-онеправданите слоеве биха могли да се превърнат в роби на дрогата и да се погубят. И все пак остава неоспоримият факт, че цената на наркозабраната далеч надвишава всякаква полза от нея. Затова е необходимо пълно легализиране на наркотиците - успоредно с държавно регулиране на качеството им, както и с грижи за онези граждани, при които консумацията става проблем.
Лидерите, военните и полицейските шефове на десетки страни постоянно се срещат на бляскави конференции и други форуми, за да обсъдят как да се преборят с разпространението на наркотиците в света.
В богатите страни "войната срещу дрогата" нанесе огромни щети, но пък увеличи мощта на различните наркокартели. Тъй като в резултат от тази стратегия консумацията на дрога стана толкова скъпа, че много хора не могат да си я позволят и използват некачествени заместители, а наказуемостта на потреблението тласка към незаконни деяния много съвсем примерни граждани. Освен това забраната не само криминализира потребителите, но ги излага и на големи здравни рискове. Качеството на нелегалните наркотици трудно може да се контролира, от което следва, че отравянето и свръхдозирането са постоянни спътници. Напълно възможно е след легализирането броят на консуматорите на дрога да се повиши. Само че тогава животът на консуматорите ще бъде много по-здравословен и сигурен, отколкото е днес. По въпроса изобщо няма какво да се спекулира - известно е, че преди забраната на наркотиците много потребители са водили съвсем нормален живот. В Англия и САЩ те бяха регламентирани едва по време на Първата световна война и то в името на "националната сигурност".
Преди това кокаин, морфин или хероин са се купували в най-близката аптека
Лондон наскоро заяви, че възнамерява да забрани мефедрона - една дрога, която подобно на екстази в момента е извънредно модна сред младежта и която доведе вече до смъртта на няколко студенти. Но решава ли забраната проблема? Само за една година тази дрога стана предпочитаното средство за друсане на десетки хиляди младежи. Той се намира лесно, евтин е и напълно легален. 19-годишният студент Мат е преминал от скъпото екстази на емкет, както още наричат мефедрона, но започва да се тревожи от бързото му разпространение: "С емкет се чувстваш страхотно, само че веднага след това искаш пак и пак. И да ви кажа започвам да се плаша, дори си мисля, че щеше да е по-добре изобщо да го нямаше." Напоследък мефедронът причини смъртта на няколко студенти, след което се разразиха медиен дебат и призив за забраната му. Но не всички смятат, че изходът е в забраната.
Ето какво казва Дани Кушлик, директор на Transform Drug Policy Foundation. "Медиите естествено веднага се хващат за смъртните случаи от наркотици, особено при младежите. Лошото на евентуална забрана е, че би изтласкала емкета в нелегалната сфера на организираната престъпност, цените ще стигнат тавана и ще започнат войни за подялба на пазара. Мисля, че никой не би желал подобно развитие", смята Кушлик. Сходна позиция застъпва и криминоложката Файона Мишам, автор на няколко книги за младежката култура и злоупотребата с дрога и алкохол. "Особено в края на седмицата много хора се тъпчат с какви ли не препарати. Проблемът е, че ако те бъдат забранени, хората пак ще намерят начин да се сдобиват с тях. Освен това нека не забравяме, че има много възможности емкетът да бъде заменен с други химически препарати", допълва тя.
Производството и продажбата на нелегална дрога е един високо организиран бизнес, чиито последствия засягат цялото общество. Огромните печалби корумпират институции и разрушават биографии. А на много младежи от западналите градски квартали трафикът на дрога изглежда като многообещаваща кариера, която ги приобщава към една насилствена бандитска култура. Не само в Афганистан огромните печалби от наркобизнеса дават съществен принос за финансирането на терористичните мрежи. Несъмнено терорът ще продължи да ни застрашава, без значение каква стратегия ще възприемем в наркополитиката. Но драматичното падане на цените на дрогата, като неизбежно следствие от легализирането им, ще пресуши много от финансовите източници на тероризма. Но най-важна на този етап е промяната в мисленето. Налице са обнадеждаващи признаци, че в редица важни страни като Аржентина, Бразилия и Мексико вече е в ход промяна на парадигмата. Бившият бразилски президент Фернандо Енрике Кардозу обяви за изгубена войната срещу дрогата. Това прозрение е важно, защото бързо развиващите се страни носят най-тежкото бреме на тази война. Същевременно би трябвало да е ясно, че без промяна на правителствено равнище в богатите страни и преди всичко в САЩ, безплодният глобален поход срещу дрогата ще продължи както досега. Вероятността политическата класа на Америка да се откаже от този курс в близко бъдеще клони към нулата. Но все пак можем да си помечтаем как един хубав ден президентът Барак Обама, който призна, че като млад се е друсал с кокаин, ще набере кураж и ще повдигне въпроса докога САЩ и светът могат още да си позволяват абсурдната "война срещу дрогата".
Източник: в-к Сега, материалът е написан по статия на "Ди Цайт", цитирани от "Дойче веле"
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5517748,00.html
Share on Facebook
