Международната Класификация на Болестите (МКБ-10) е единственото официално ръководство за поставяне на диагнози у нас. В замяна на стария и морализаторски термин злоупотреба, МКБ-10 е въвела термина вредна употреба. Това е:

“Начин на употреба, който уврежда здравето. Увредата може да бъде соматична (напр. хепатит след венозна апликация на психоактивни вещества) или психична (напр. епизоди на депресивно разстройство в резултат на тежко пиене)…
Тази диагноза изисква наличието на действителна увреда на психичното или телесното здраве на употребяващия психоактивни вещества.

Вредните начини на употреба често са обект на критика от страна на другите и често водят до различни отрицателни социални последици. Фактът, че начинът на употреба на дадено вещество не се одобрява от друго лице или от обществото, или е довел до отрицателни социални последици като арестуване или брачни конфликти, не е сам по себе си доказателство за вредна употреба.”

Европейският Център за Мониторинг на Дрогите и Наркоманиите (EMCDDA) в своите документи също разграничава употреба от проблемна употреба, която: “се определя като венозна или продължителна/редовна употреба на опиати или кокаин и/или амфетамини. Тази оперативна дефиниция изключва екстази и канабиса и нередовната употреба на коя да е дрога.”

България е подписала международната конвенция, с която е приела МКБ-10, и поне на думи е заявила, че се придържа към стандартите на EMCDDA. Въпреки това, Законът за Контрол на Наркотичните Вещества и Прекурсорите от 1999 постановява: “Злоупотреба с наркотични вещества означава употреба на забранени наркотични вещества или употреба без лекарско предписание на лекарствени средства, съдържащи наркотични вещества, поставени под контрол”, т.е. употребата на кое да е забранено вещества, без оглед на това дали въобще има вредни последствия или зависимост. Депутатското своеволие е прекрасна защита за послушните “експерти” у нас, които злоупотребяват с думичката злоупотреба за щяло и не щяло.

Ю. Караджов

Share on Facebook