“Съчетание от физиологични, поведенчески и когнитивни явления, при които употребата на определено вещество или клас от вещества придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност. Основната описателна характеристика на синдрома на зависимост е желанието (често силно, понякога непреодолимо) да се приемат вещества или медикаменти (предписани или не от лекар), алкохол или тютюн…
Сигурна диагноза на зависимост може да се постави само ако 3 или повече от следните показатели са били налице по някое време през последните 12 месеца:

1. Силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приемат психоактивни вещества.

2. Нарушена способност за контрол върху приема на психоактивното вещество по отношение началото, края или нивото на употреба.

3. Приемане на психоактивното вещество с цел облекчаване на абстинентни симптоми и със знанието, че това помага.

4. Физиологично състояние на абстиненция.

5. Данни за повишен толеранс, като нужда от по-високи дози за постигане на ефект, който първоначално се е постигал с по-ниски дози. … (като типичен пример се дават алкохола и опиатите)

6. Стесняване на личния репертоар от начини на употреба на веществото (напр. тенденция да се пие по един и същ начин, всеки ден или всеки край на седмицата, без каквото и да е съобразяване със социалните норми на приемливо пиене).

7. Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси за сметка на употребата на психоактивното вещество.

8. Продължаване на употребата, въпреки наличието на очевидни вредни последици. (Вредните последици могат да бъдат соматични, като напр. чернодробно увреждане в резултат на прекомерно пиене; социални, като загуба на работа в резултат на причинена от употребата неработоспособност; или психологични, като напр. депресивни състояния след тежка периодична злоупотреба.)”

Share on Facebook