В много западни страни между една четвърт и една трета от населението признават, че са използвали канабис поне веднъж в живота си – това е според официалната статистика. Ян ван Урс, професор по икономика на труда в Университета в Мелбърн претегля научно аргументите за и против легализацията на марихуаната и стига до заключението, че забраната не работи и е време тревата да се легализира.

Някои развити страни вече са легализирали частично употребата на канабис: освен известният пример Холандия, в Калифорния е разрешена употребата на канабис с медицински цели, а в Австралия е разрешено отглеждането на малък брой растения за лична употреба. Но като цяло използването, доставките и дистрибуцията на канабис остават забранени в световен мащаб, включително в Холандия. Независимо от това, през 2009 г. между 2.8% и 4.5% от населението на възраст между 15 и 64 години, тоест между 125 и 203 млн. души, са използвали канабис поне веднъж през последната година, по данни на ООН.

В САЩ 42% от хората са употребявали канабис поне веднъж в живота си, а 7% през последните 30 дни. 14% от италианците са употребявали през последната година. Но не това е най-важното. Анализът на консумацията по страни ясно показва, че има голяма разлика между категориите „употребявали поне веднъж в живота си“ и „употребявали наскоро“. Например в Холандия 25% от населението на възраст между 15 и 64 г. са употребявали поне веднъж годишно – и само 7% през последната година. Очевидно е, че за голямата част от пробвалите канабисът не води до силно пристрастяване.

Очевидно е също, че забраната не работи – канабисът е най-разпространеният незаконен наркотик. Засилва се дискусията, предлагаща създаването на легален пазар на канабис. Най-общо, мотивите за това са седем: 1) ще нараснат приходите от акцизи в хазната; 2) няма да се стига до арести; 3) ще се разруши един черен пазар и с това щетите от корупция и насилие; 4) ще се пренасочат ресурсите на полицията за нещо по-съществено; 5) ще се осигури продукт с гарантирано качество; 6) ще се увеличи изборът на онези, които търсят как да се отровят; 7) ще се осигури по-добър контрол и така ще намалее консумацията от младежи.

Дебатът за легализацията е често емоционален и двете страни имат своите силни аргументи, посочва професор ван Урс. Тези, които подкрепят легализацията, са склонни да забравят негативните ефекти върху здравето от консумацията на канабис. Тези, които са против легализацията, си затварят очите за факта, че легални субстанции като алкохол и тютюн също имат вредни за здравето ефекти.

Какъв е примерът на Холандия, страната най-близо до легалния статус? Въпреки че там дистрибуцията на канабис опфициално е забранена, тревата е декриминализирана. Прокарано е разграничение между твърди и меки наркотици. Меките наркотици, сред тях и дериватите на канабиса, имат много по-малко вредни ефекти. От 1976 г. притежаването на малки количества меки наркотици за лична употреба в Холандия се счита за „малко нарушение“.

Продажбата на канабис се осъществява в ‘coffee shops’. Законодателите са решили да бъде така, за да се раздели пазарът на твърди от меки наркотици, както и да се предотврати консумацията от младежи под 18 години. Тоест чисто технически продажбите на канабис в кафетата представляват нарушение, но те се санкционират само ако собственикът не отговаря на критериите – не повече от пет грама на човек, никакви твърди наркотици, да няма реклама, не се допуска присъствието на непълнолетни и някои други. При това кметът на населеното място по собствени съображения може да нареди кафето да бъде затворено.

Според специалистите, тази политика в никакъв случай не е довела до увеличаване на консумацията в Холандия. Нито пък до преминаване от меки на твърди наркотици – даже напротив. Тенденциите на употребата на наркотика в Холандия са много сходни с тези в други европейски страни, които още не са декриминализирали канабиса. В Холандия, включително в Амстердам, се наблюдава спад на броя на coffee shops през последните десет години. В една четвърт от холандските общини няма нито един кофи шоп. Напоследък се дискутира трансформацията на кофи шоповете в клубове, в които туристи няма да се допускат.

Друг популярен пример дава Калифорния. От 1975 г. наказанието за притежаване на до една унция канабис е смекчено от затвор на малка глоба. През 1996 г. щатът позволи марихуана да се отглежда и консумира с медицински цели и в момента там има над 1000 магазина за медицинска марихуана. През ноември 2010 г. щатът гласува на референдум Предложение 19, както стана известен проектът за калифорнийски Закон за регулация, контрол и данъчно облагане на канабиса, който щеше напълно да легализира това растение. Законът беше отхвърлен от жителите на щата, но с много малко мнозинство от 53.5%.

Според икономистите, ако Калифорния беше легализирала марихуаната, цените за крайния потребител преди данъци щяха да намалеят с 80%. Колко биха били приходите от данъци обаче е невъзможно да се предположи.

Един от основните аргументи срещу легализацията на канабиса е, че тя може да доведе до ръст на престъпността. Но има малко сведения за някаква връзка между канабис и престъпност – с изключение на това, че организирани престъпни групи днес доставят канабиса, който хората използват. Няма и почти никакви доказателства, че употребата на канабис е стъпало към по-сериозни наркотици. Има страхове за здравословните ефекти – но в целия спектър на рискове за здравето, канабисът е по-скоро скромна заплаха.

След като прави преглед на изследванията върху ефектите от употребата на канабис върху мозъчното здраве, Ван Урс стига до извода, че медиците заключват по-скоро по навик, отколкото на база доказателства, че употребата на канабис води до психози. Най-новите изследвания всъщност говорят, че канабисът има и някои благотворни ефекти върху здравето. Така или иначе, има голяма несигурност около това дали канабисът е вреден или полезен.

Има несигурност и относно икономическите ефекти от легализацията. Предположението е, че цените ще намалеят, а консумацията ще се увеличи. Но за здравните ефекти от това увеличение на консумацията не можем да знаем. Що се отнася до престъпността, най-вероятно тя ще намалее с легализацията, тъй като ще се прекрати един черен пазар. Изводът на учения е, че това дали ползите от легализацията ще се окажат по-високи от разходите, зависи от начина, по който ще бъде осъществена тази операция. Според някои коментатори, ефектът от легализацията на един толкова широко разпространен наркотик като канабиса ще е по-скоро малък.

Ван Урс твърди: за да вдигнем покривалото на невежеството от дебата за легализацията, трябва да осъществим още много изследвания. Но дори учените да докажат, че няма връзка между канабис и престъпност и психози, политиците трудно ще тръгнат да легализират тревата. Вероятно преди да се стигне до легализация, ще трябва да бъде извървян дълъг и труден път, който ще трае десетилетия. Но трябва ли да следваме всичките му завои и чупки, не е ли по-уместно да минем по пряката пътека?

Ефектът от употребата на канабис върху здравето не може да се игнорира – заключава професорът по икономика. Ясно е, че по-здравословно е да не се консумира, отколкото да се консумира канабис. Но негативните ефекти върху здравето не трябва да се преувеличават. Ако приемаме продажбата на алкохол и цигари, въпреки че и те са вредни, да приемем тогава и марихуаната. Легализацията има своите ясни предимства: животът за консуматорите на канабис ще стане по-лесен, криминалните организации ще се премахнат от сцената, ще може да се контролира качеството на продукта, правителството ще има нов източник на приходи. Според Ван Урс, време е политиците смело да тръгнат натам, където все още политически крак не е стъпвал.